Р Е Ш Е Н И Е № 120
гр. Пазарджик, 08.12.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, търговско отделение, в открито
заседание на деветнадесети септември, две хиляди и седемнадесета година
в състав:
Окръжен съдия: Илиана Димитрова
при секретаря К. Р., разгледа докладваното от съдия Димитрова т. д. N 122 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото се разглежда по реда на Глава 32-ра от ГПК „Производство по търговски спорове“.
Ищецът „И.“ АД – гр. София е предявил против трима ответници: 1.„П.“ ООД – с
актуално седалище и адрес:с. Крачимир, обл. Видин /в открито производство по
несъстоятелност с решение №
4/09.03.2016 г. по т. д. № 49/2016 г. но Окръжен съд – Видин/, 2.„ЕС П.“ АД /Н/ и 3.„С.Е.“ ЕООД /Н/ искове по чл. 422 от ГПК за
установяване съществуването на свои вземания срещу тях,в качеството им на
солидарни длъжници, срещу които има издадена заповед за изпълнение на осн. чл.
417 ГПК въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката.
Срещу един от
ответниците - „П.“ ООД, с актуално седалище и адрес:с. Крачимир, обл.
Видин /в открито производство по несъстоятелност с решени № 4/09.03.2016 г. по
т. д. № 49/2016 г. но Окръжен съд – Видин/, производството по делото е
прекратено поради недопустимост на исковете, с влязло в сила определение от
14.06.2017 г., Обстоятелствата,
на които се основават исковете срещу останалите двама ответници са, че първото
дружество като кредитополучател, а „Соло еккс“ ЕООД - като солидарен длъжник,
имали неизпълнени задължения към банката по Договор за банков кредит №
С-М-2/2007 –Л/20.08.2007 г. по който била отпусната и усвоена общо сумата от
4 355 780 лв., в т. ч.: инвестиционен кредит в размер на
2 925 780 лв. и оборотен кредит до размер от 1 430 00 лв.
Договорът за кредит бил изменен и допълнен с Анекс 1/20/09/2007 г. и още седем
поредни анекси, подробно описани в исковата молба.
С анекс №
5/27.04.2009 г. страните се уговорили сумите по кредитите да се да се
превалутират в еврото, по определен курс, като считано от датата на
подписването му в евро да бъдат погасявани всички задължения по договора.След
превалутиране на кредита, задълженията на кредитополучателя били в общ размер
на 2 105 491,89 лв.
С Анекс №
7/08.122009 г. страните се договорили размера на кредита в инвестиционната част
да бъде увеличен със сумата от 195 964 евро и той да възлиза вече на
1 620 216, 24 евро.а този по оборотната част – 50 000 евро или
да стане в размер на 831 614,82 евро.
Общият размер на
задълженията след уговореното увеличение възлизал на 2 451 831, 06
евро, а кредитът не се обслужвал редовно от 26.01.2010 г.
Ищецът твърди,
че задълженията станали изцяло и
предсрочно изискуеми преди крайния срок за погасяване на дълга и на това
основание банката изпратила на кредитополучателя и на двамата солидарни
длъжници нотариална покана в тази връзка, връчена на всички на 22.11.2013 г. и
тъй като не последвало изпълнение било подадено заявление по чл. 417 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение.
Заповед за
незабавно изпълнение и съответно – изпълнителен лист, били издадени по ч. гр.
д. № 4554/2013 г. на РС-Пазарджик,вземанията по която не са предмет на
настоящото дело, както и по ч. г. д. № 584/2015 г. следните вземания:
1. Остатъка от главница по
инвестиционния кредит /наричана в и. м. „неприсъдена главница“ в размер на
26 519, 44 евро, със законната лихва до изплащане на задължението
2. Просрочена договорна
/възнаградителна/ лихва в размер на 779 532,66 евро. за периода от
27.12.2009 г. до 05.11.2013 г.
3.Главница по
оборотния кредит в размер на 831 614,82 евро,
4.Направените по
делото разноски в общ размер на 122 349,92 лв.
Исковете по чл.422 от ГПК са предявени
преди откриване на производство по несъстоятелност срещу кредитополучателя и двамата
солидарни длъжници, което станало причина за спиране на производството на осн.
чл. 637,ал.1 от ТЗ. В последствие обаче отпаднаха пречките за движение да
делото по отношение на двама от ответниците /солидарните длъжници/, тъй като след служебна справка по т. д. № 74/2015 г. и № 76/2015 г. по
описа на Пазарджишкия окръжен съд, установи, че предявените вземания срещу
двамата длъжници по тези производства, съответно - ответници по настоящото
дело, от страна на „И.“ АД и основаващи
се на процесния договор за кредит в размер на общо 10 886 773,48 лв.,
не са приети. След като страните не спорят, че процесните вземания са включени в предявените от кредитора, но не
са приети в производствата за несъстоятелност на двамата солидарни длъжници, то
по отношение на тях е налице основание за продължаване на настоящия процес
съгласно чл. 637, ал.3 от ТЗ.
Няма
съмнение, че резултатът от иска по чл. 422 от ГПК, който има установителен
характер, ще бъде същия като един нов иск, предявен по специалния ред на чл.
694 от ТЗ, поради което и в съдебната практика се наложи разбирането, че тези
производства се обхващат от разпоредбата на чл. 637, ал. 3 и продължават по
описания в нея начин, в случай че вземанията по заповедта за изпълнение не
бъдат приети в производството по несъстоятелност.
По
делото е извършена задължителната за производството по търговски спорове двойна
размяна на книжата.
От името на двамата ответници
са подадени отговор на исковата и на допълнителната исковата молба, чрез
синдика на тези две дружества .- М.Н..
Основното възражение на ответниците, които иначе
признават факта на сключване и
действителността на договор и анексите към него, получаването на кредита от
първия от тях и поемането на солидарна отговорност за всички задължения от другите две дружества, е
за осъществено заместване в дълг, по смисъла на чл.102 от 33Д. Позовават се на
сключен договор между всички страни в кредитното правоотношението, включително
двамата солидарни длъжници , и трето лице – поемател на дълга, договор за
заместване в дълг от 27.02.2012 г. Смятат, че по силата на този договор са
настъпили правните последици както на субективна новация – смяна на длъжника,
така и на обективна – възникнало било едно ново задължение, с нов размер и нов
погасителен план, период на погасяване и различни месечни вноски.
Поемателят на дълга „Ю.Д.“ АД започнал на изпълняна задълженията и до
датата на подаване на писмения отговор от ответниците те твърдят, че погасил
589 058,37 лв.
Ответниците признават
в отговора си, че „И.“ АД отправило изявление за едностранното му разваляне на договора за заместване в дълг - с Нотариална
покана от 14.10.2013г. с рег.№2473, тм. 2,
№4 на нот. В.Г., но излагат съображения, че това действие не може са породи
последиците на възстановяване на старото правоотношение, по което тримата те са
длъжници. Считата,че Договора
за заместване в дълг от 27.02.2012г. е в
сила и към настоящия момент, като се позовават на неоттегляемост на веднъж даденото от кредитора
съгласие по смисъла на чл.102 от ЗЗД. Изложени са съображения, че клаузата на чл.10 ал.1 от договора за заместване в дълг не може
да дерогира общото правило на чл.102
ал.1, изр.2 от ЗЗД.
На следващо място са изложени съображения, че Кредиторът не може да развали
едностранно договора без
да даде подходящ срок за изпълнение съобразно императивното изискване на чл.87 ал.1 от ЗЗД. В тази
връзка ответниците твърдят, че отправеното от ищеца едностранно
изявление - с Нот.пок. №2472/14.10.2013г. на нот. В.Г.,
връчена на 25.10.2013г. за разваляне на договора за заместване в
дълг от 27.02.2012г., като е заявил, че счита същия за развален със задна дата -
от 09.10.2013г., без да даде подходящ срок
за изпълнение на задълженията, е незаконосъобразно
и не е породило действие. Предвиденото в чл.10 ал.3 от Договора за заместване в дълг „автоматично
разваляне“ не можело да дерогира императивната разпоредба на чл.87 ал.1 от ЗЗД
и не освобождавало кредитора от задължението
му да даде подходящ срок за изпълнение на задължението на длъжника. Твърди се /след анализ на характера на
нормата на чл.87 от ЗЗД/, че развалянето без даване на подходящ срок за
изпълнение, не е породило действие, тъй като се основава на неизпълнение на несъществено задължение.
Освен това се твърди, че извършеното разваляне е
проява на злоупотреба с право, тъй като едно от задълженията, заради които договорът е развален, е вменено
в задължение не само на
длъжника, но и на кредитора. Изявлението на кредитора за разваляне
на Договор за заместване в дълг от 27.02.2012г. било обосновано с неизпълнение от страна на дружеството на следните задължения: Неучредяване на допълнителни обезпечения в полза на
„И.“ АД и невписване в Имотния регистър към
Служба по вписванията на извършеното заместване в дълг по
отношение на всички ипотекирани и заложени по реда на
ЗОЗ недвижими имоти. Пасивно легитимираната страна счита и излага съображения
/сочи и съдебна практика/, че неизпълнението на посоченото като първо задължение за
учредяване на допълнителни обезпечения е неизпълнение
на несъществено задължение /тъй като в полза на кредитора били учредени множество обезпечения/. Посоченото от страна на кредитора неизпълнение на
задължението за вписване в Имотния
регистър към Служба по вписванията на извършеното заместване в дълг по отношение на всички ипотекирани
и заложени по реда на ЗОЗ недвижими
имоти – се сочи за проява на злоупотреба с право, тъй като изпълнението на това условие не е вменено
единствено в задължение на „П.“ ООД, а би могло да бъде извършено и от
кредитора „И.“ АД, като се позовава на текста на чл.10 ал.1 от Договора за
заместване в дълг и на разпоредбата на чл.17
ал.1 от ПВ, съгласно която вписването става по молба на всеки заинтересован. В
тази връзка се твърди, че развалянето
на договора, заради неизпълнение на задължение, което не само длъжникът, но и кредиторът не само може, но по
договор се е задължил да извърши, не е валидно направено и не е породило
действие, а с отправеното изявление
за разваляне е налице нарушение на принципа, че никой не може да черпи
права от собственото си недобросъвестно поведение.
На следващо място
се твърди, че извършеното
разваляне на Договор за заместване в дълг от 27.02.2012г. няма обратно действие,
тъй като се касае за договор с периодично и продължително изпълнение. /Това твърдение се сочи като евентуално по отношение на твърдението,
че не е налице валидно извършено
разваляне/. Ответниците се позовават на разпоредбата на чл.88 ал.1 от ЗЗД по
смисъла на която развалянето на договори за периодично изпълнение има действие
само занапред. В тази връзка се сочи, че след като развалянето няма обратно действие, то това не води до
възстановяване на качеството на длъжници на ответниците по отношение на
договора за банков кредит. Липсата на обратно действие на развалянето не можела
да „възобнови“ изискуемостта на вземанията към заместения длъжник и всички последващи действия по обявяване на
кредитите за предсрочно изискуеми и
пристъпване към реализиране на обезпеченията, дадени от стария длъжник за обезпечаване на задължения,
произтичащи от договорите за кредит, били незаконосъобразни.
В
представената по реда на чл.372 от ГПК допълнителна искова молба ищецът оспорва
фактическите твърдения и правни доводи на ответниците по основателността на
претенциите. Не се отрича фактът на сключен Договор за
заместване в дълг от 27.02.2012г. и с Анекс №1 от 30.03.2012г. Ищецът обаче се
позовава и на сключен Анекс №2 от 17.07.2012г. /който представя като
доказателство/. Позовава се на клаузи от договора - чл.2 ал.1, букви З и Й от договора за заместване в дълг и чл.10 ал.1 от
същия и чл.1 от Анекс №2 от 17.07.2012г. към него, съгласно които страните се
договарят, в срок до 30.10.2012 г., да бъдат учредени
допълнителни обезпечения - ипотеки върху изброени недвижими имоти, както и да
извършат вписване в имотния регистър на Договора за заместване в дълг, с оглед разпоредбата на чл.
171 от ЗЗД а именно, запазване действията на учредените обезпечения върху
недвижимите имоти. Цитира се и клауза - чл.2 ал. 2 от Договора за заместване в дълг.
На свой ред ищецът развива съображения и правни доводи относно характера и
приложението на чл.102 от ЗЗД, твърдейки че с процесния договор за заместване в
дълг съгласието на кредитора е дадено под прекратително
условие, каквато възможност законът не изключвал, както и относно приложението
на разпоредбите на чл.87 и чл.88 от ЗЗД, излагайки съображения, че договорът за
заместване в дълг има еднократно действие и не обективира задължение с
периодично изпълнение.
В представения в срока по чл.373 от ГПК отговор на допълнителната искова
молба се поддържат и възпроизвеждат възраженията по основателността на исковата
молба, развити в първоначалния отговор.
След събиране на доказателствата и тяхното обсъждане във връзка с доводите
и възраженията на страните в процеса и след преценка на новонастъпили след
завеждане на иска обстоятелства, съдът достигна до следните изводи:
Ищецът е представил доказателства за допустимостта на предявения иск,
потвърждаващи успешното провеждане на заповедно производство, в което е уважено
неговото заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу тримата ответници
за процесните суми, при условията на солидарност. От документите по приложеното
заповедно производство се вижда, че има подадено в законния срок възражение от
името на тримата ответници срещу издадената заповед, а кредиторът от своя
страна, след като е бил уведомен за това, е спазил едномесечния срок да предяви
установителния иск пред съда.
Представен е договора за
кредит № С-М-2/2007 –Л/20.08.2007 г. по
който банката – ищец е отпуснала първоначално сумата от 4 355 780 лв.
Сумата е получена от кредитополучателя „П.“ ООД, а другите двама ответници са
поели солидарна отговорност за нейното връщане, както и за изпълнение за всички
останали задължения, произтичащи от този договор – за заплащане на лихви,
такси, неустойки.
Представени са всичките седем на
брой анекса, подписани от страните в кредитното правоотношение, които
позволяват да се проследи, как са променяни условията на договора в периода от
сключването му до 27.02.2012 г., когато
е сключен Договор за заместване в дълг, с поемател „Ю.Д.“ АД .
Ответниците се позовават на този
договор, за да обосноват възражението си, че по силата на чл. 102 от ЗЗД, по
волята на поемателя и с дадено съгласие от страна на банката-кредитор, за
освободени изцяло от задълженията по кредитното правоотношение.Без да отричат
сключването на този договор и неговия характер, ищецът твърди, че той е
прекратил действието си, тъй като с анекс към него,представен като писмено
доказателство са уговорени определени условия, както и това, че ако не бъдат
изпълнени договорът за заместване в дълг се счита за „автоматично прекратен“.
Внимателния прочит на чл.2,
ал.2, на договора за заместване в дълг, от 27.2.2012 г., показва, че още в него, т. е. преди сключване на анекса, страните са се
съгласили заместването в дълг да породи своето действие и заместения длъжник да
бъде освободен от отговороност при едно условие /отлагателно по своя характер/
и то звучи по следния начин: „след осъществяване
на всички предвидени в него/в договора/ условия, включително
условието по чл.10, ал.1, от същия.
Тоест,
изричното съгласие на кредитора - по смисъла на чл.102, ал.1 от Закона за задълженията
и договорите, е поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие -по
смисъла на чл.25, ал.1 от ЗЗД. Предвидените в договора за заместване от
27.2.2012 г., условия и по-конкретно:1.задължението,
по чл.2, ал.1, б."з", за учредяване на втора по ред ипотека за
задължение в размер на 616 694, 47 евро, представляващо разликата между
първоначално разрешеният размер на отпуснатите кредити и анексите към
тях на заместения длъжник и настоящият дълг, върху
недвижимите имоти подробно описани в нотариален акт за договорна ипотека № , том ,
регистрационен № , дело № 803 / 2007 г., на нотариус Н Х и 2.задължението, по чл.2, ал.1, б."й",
за учредяване - в срок до 31.3.2012 г. и за размера на сумата по чл.2,
ал.1, б."з", от договора за заместване в дълг, от 27.2.2012 г., на
допълнителни обезпечения на
поетите задължения, под формата на първа по ред договорна ипотека в полза на
банката, върху общия размер на поетото задължение, върху недвижими имоти, собственост
на „С.Е." ЕООД (в несъстоятелност), находящи се в община Кула и община Белоградчик
и подробно описани, в чл.2, ал.1, б."й";
Т.е. изричното съгласие на кредитора - по
смисъла на чл.102, ал.1 от ЗЗД е поставено в зависимост от изпълнението на
посочените задължения, т.е. едно бъдещо несигурно събитие -
по смисъла на чл.25, ал.1 от ЗЗД, не е дадено и ответниците не са освободени от
задълженията си по Договор за кредит № С-М-2 / 2007-Л, по реда на чл.2, ал.2, от
договора за заместване в дълг.
В анекса пък
вече е предвидено, че при неосъществяване на задълженията за
вписване на извършеното заместване в дълг, както и за учредяване
на допълнителните обезпечения в новия срок по предходната т.1, както и в
случай, че бъде установено, че са осъществени предходни вписвания на други
тежести към други лица, касаещи предоставените в полза на банката обезпечения,
при което банката не се явява първи по ред кредитор по отношение на тях,
договорът за заместване в дълг ще се счита автоматично за прекратен, като
банката може да предприеме всички действия за удовлетворяване на
вземанията си спрямо заместения длъжник „П." ООД и ипотекарните
длъжници „С.Е." ЕООД и „Ес П." АД."
Безспорно е установено по делото, ме тези
условия не са изпълнени, кредиторът е изразил воля, че желае да се ползва от
последиците на така предвиденото „автоматично прекратяване“, поради което
правната връзка между страните по договора за заместване в дълг, следва да се
счита за вече несъществуваща. Правната последица на това разваляне на договора
за заместване в дълг или автоматично му прекратяване, ако си послужим с
терминологията от самия договор, е възстановяване
на правното положение преди сключване на договора за заместване в дълг,
което означава отпадане на освобождаването на длъжника от отговорност
към кредитора и възстановяване на дадените обезпечения.
Неоснователни са
всички онези доводи на ищеца, изложени в подкрепа на тезата му, че действието
на договора за заместване в дълг не е прекратено или поне,че това не е станало
с обратна сила, а само за напред.
Общите правила
на ЗЗД намират приложение и при сключване на договора за заместване в дълг,
което означава, че е възможно съгласието на кредитора за заместването в дълг от трето лице да бъде дадено под
условие - отлагателно или прекратително. Никъде в закона не се
поставя изискване заместването в дълг да бъде уговорено непременно като
безусловно.
В случая,
наслагването на клаузите от първоначалиня договор за заместване в дълг и анекса
към него затрудняват определянето вида на уговореното условие: дали то е отлагателно или
прекратително.
В договора /чл.2,ал.2/ е предвидено освобождаване от отговорност на заместения
длъжник едва след „осъществяване на всички предвидени в него условия“. Това
звучи като отлагателно условие и ако е така и изобщо не би следвало да се
поставя въпроса за обратното или за в бъдеще действия на изявлението на
кредитора, че счита договора за“развален“. Всъщност той няма да е породил
изобщо действие поради неосъществяване на условията, предвиден в него.
Ако
с анекса на условието е предаден вече един прекрателен характер, то пак е неоснователно възражението, че
договорът е „развален“ за в бъдеще, защото бил с периодично изпълнение. Самият договор за заместване в дълг е различен от правоотношението, по
което се осъществява заместването и действието му се изчерпва с осъществяване
на това заместване. Затова
той има еднократно действие, дори и в случаите когато правоотношението,
по което е осъществено заместването е такова с
периодично или продължително изпълнение. Затова и с настъпилия ефект от „автоматичното
прекратяване“ на договора е възстановяваоне на правното
състоянието от преди
сключването на договора за заметване в дълг.
А
това ще рече, че кредитополучателя „П.“ ООД отново е добил качеството на
длъжник по кредитното правоотношение и е следвало да отговоря по отношение на
своя кредитор-ищеца.Както стана ясно вземанията, предявени въз основа на
процесния договор за кредити са изцяло приети в производството по
несъстоятелност срещу кредитополучателя пред Видинския окръжен съд, поради
липсва правен интерес в отделно исково производство да се установява
съществуването на тези вземания срещу този длъжник.
Въз
основа на горните си изводи относно неоснователното позовава на действието на
договора за заместване в дълг, съдът приема, че са налице основания да
ангажиране отговорността и на двамата солидарни длъжници за изпълнение на
поетите от кредитополучателя задължения по отношение на банката – ищец.
Тези двама ответници не
оспорват факта, че са изразили валидно съгласие да отговарят солидарно с
кредитополучателя „П.“ ООД по отношение на неговия кредитор. Считат обаче, че
след като кредитополучателя е освободен от отговорност по силата на договора за
заместване в дълг, то е отпаднала и тяхната солидарна отговорност по отношение
на кредитора.
Тъй като става дума за
договорна солидарна отговорност, възникнала по волята на страните в
правоотношението, а не за пасивна
солидарност, произтичаща от законова разпоредба, то и нейното погасяване би
следвало да може да стане по волята на страните. И такава е била тя по принцип
според общия смисъл на договора за заместване в дълг, макар в него навсякъде да
се казва ,че поемателя ще замести „длъжника“, а не длъжниците. Доколкото
двамата солидарни длъжници са изразили съгласие да отговорят наред с определен
длъжник, не може при осъщественото заместване в дълг,без тяхно съгласие те да
се превърнат в солидарни длъжници на лицето, поело дълга. Такава недвусмислена
воля, те не са изразили, макар да са участвали като страни, подписали договора
за заместване в дълг.Ако този договор беше породил и запазил действието си, то
те би следвало да се считат за освободени от солидарния дълг към банката, още
повече, че между кредитора и новия длъжник са уговорени и едни нови параметри
на договора за кредит и не предвидено, че солидарните длъжници ще отговарят в
съответствие с тях.
В случая обаче, както
подробно бе обсъдено по-горе, не са били осъществени онези условия, с които в
договора за заместване в дълг и анекса към него страните обвързали реалното
освобождаване на старите длъжници от отговорност. Това е довело до
възстановяване на правното състояние от преди сключване на договора за
заместване в дълг и кредиторът е в правото си да иска изпълнение на
задълженията, както от кредитополучателя, така и от лицата, изразили съгласие
да поемат солидарна отговорност наред с него.
В настоящия процес от синдика
на ответниците бяха направени и възражения относно размера на задълженията,
установени със заповедта за изпълнение, които обаче се оказаха неоснователни с
оглед приетите по делото заключения на вещото лице Л.Ц., от които се
установява, че към датата на подаване на заявлението по заповедното
производство – 06.03.2015 г. са съществували процесните вземания в посочения
размер, като не се дублират с тези, за които има издадена по-рано заповед за
изпълнение.
Последното заключение на вещото лице отрича факта да е извършвано
погасяване по процесния договор от страна на лицето, което се било съгласило
замести кредитора в дълга, като са изброени конкретните други договори, по
които в действителност е имало плащания от страна на „Ю.Д.“ АД .
След като не бе прието за
основателно нито едно от възраженията, направени в хода на процеса от
представляващия ответниците синдик, то следва да се приеме, че вземанията
предмет на заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 584/2015 г. на РС-Пазарджик съществуват, а в
тежест на ответниците да се възложат разноските, както за заповедното, така и
за исковото производство.
По изложените съображения
Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И :
Приема за установено по отношение на ответниците „ЕС П.“ АД /Н/-с. Калугерово и „С.Е.“ ЕООД /Н/- с. Памидово, представлявани от синдик М.И.Н., че съществуват вземанията на ищеца „И.“ АД – гр. София на основание Договор за банков кредит № С-М-2/2007 –Л/20.08.2007 г. и анекси към него, за които вземания е издадена заповед за изпълнение № 310/11.03.2015 г. по ч. гр. д. № 584/2013 г. на Пазарджишкия районен съд срещу тях в качеството им на солидарни длъжници,както следва: за част от главница по инвестиционния кредит - в размер на 26 519, 44 евро, със законната лихва до изплащане на задължението, за просрочена договорна /възнаградителна/ лихва - в размер на 779 532,66 евро. за периода от 27.12.2009 г. до 05.11.2013 г., за главница по оборотния кредит- в размер на 831 614,82 евро, както и за направените в заповедното производство разноски в общ размер на 122 349,92 лв.
ОСЪЖДА ответниците „ЕС П.“ АД /Н/ - с. Калугерово и „С.Е.“ ЕООД /Н/- с. Памидово, представлявани от синдик М.И.Н., да заплатят на ищеца „И.“ АД – гр. София разноските в исковото производство в общ размер на 66 906,96 лв. по равно или всеки от тях – по 33 453,48 лв.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред П.ския апелативен съд в 2-седмичен срок от
получаване на преписи от страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: