№ 726
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20241110216964 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от Р. В. Ч., ЕГН **********
против наказателно постановление № 24-4332-008125 от 18.04.2024 г.,
издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което
за нарушение на чл. 25, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200 лева на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
С жалбата не се отрича настъпилото произшествие, но се твърди, че
жалбоподателят бил притиснат от друг автомобил от лявата му страна, което
довело до удара в огледалото на паркирания отдясно микробус. Иска се
отмяна на издаденото НП, понеже било неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят заявява, че не бил извършвал никаква маневра или
отклонение надясно по платното за движение.
В последното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
уведомен, не се явява и не се представлява.
За АНО, редовно уведомен, не се явява представител в откритото
1
съдебно заседание. Постъпили са писмени бележки от юрисконсулт Пашунов,
с които се иска жалбата да бъде оставена без уважение, а издаденото
наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави
възражение за прекомерност на евентуално претендиран адвокатски хонорар
от другата страна.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните
съображения: атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване
по реда на ЗАНН, жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред
РС-София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 30.03.2024 г., около 12:45 часа, жалбоподателят Р. В. Ч. управлявал
товарен автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ****, като се движел в
град София по бул. „***“, в посока от бул. „***“ към бул. „***“. Отдясно на
пътното платно имало паркирани превозни средства, сред които и служебен
товарен автомобил на СДВР марка „***“, модел „***“, с рег. № ***.
Преминавайки покрай номер 31, жалбоподателят Р. Ч. се отклонил леко в
дясно с автомобила си, при което с дясното си странично огледало ударил
лявото странично огледало на паркирания служебен товарен автомобил на
СДВР марка „***“, модел „***“, с рег. № ***. Огледалото на товарния
автомобил „***“ се откъртило от удара, като свидетели на случилото се били
полицейски служители, които стоели встрани от микробуса. Те веднага
уведомили водача на товарния автомобил „***“, който си купувал кафе в
близкото кафене и последвали жалбоподателя Р. Ч., понеже той не спрял
веднага след произшествието. Настигнали го след около 200 метра в
задръстването и го уведомили за настъпилото произшествие. Подаден бил
сигнал до Пътна полиция, тъй като се касаело за служебен автомобил на СДВР
и нямало как да се състави двустранен протокол за настъпилото ПТП. На
мястото пристигнали дежурни служители от ОПП-СДВР, които тествали
двамата водачи за употреба на алкохол, след което съставили протокол за ПТП
и скица на произшествието. Били снети и писмени обяснения от двамата
водачи.
2
С оглед установените обстоятелства срещу Р. В. Ч. бил съставен АУАН
№ 129951 от 30.03.2024 г., който му бил връчен на същата дата. Актът бил
подписан от актосъставителя и един свидетел при установяване на
нарушението, което било квалифицирано по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил
предявен на нарушителя, който го подписал с отбелязване, че има възражения.
Административнонаказващият орган приел изложените в акта
фактически констатации за доказани и въз основа на него издал обжалваното
понастоящем наказателно постановление № 24-4332-008125 от 18.04.2024 г., с
което за нарушение на чл. 25, ал. 1 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 лева на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен
начин от показанията на свидетелите И. А. и К. А., както и от приложените по
делото писмени доказателства. Свидетелят И. А. е бил водач на пострадалия
автомобил, като подробно разказва как на процесната дата бил паркирал
служебния полицейски микробус с рег. № *** и се намирал в кафенето на
около 10 метра от него, за да си вземе кафе. През това време минал
жалбоподателят с неговия автомобил и със страничното си дясно огледало
ударил лявото странично огледало на служебния микробус, при което то се
изкъртило. Веднага му се обадили колегите, които били встрани на микробуса,
като заедно с тях настигнали след около 200 метра по-напред в задръстването
жалбоподателя. Обадили се на дежурния на ОПП-СДВР и извикали за
съдействие колеги от Пътна полиция. Понеже се касаело за повреден
служебен полицейски автомобил, то нямало как да се състави двустранен
протокол за ПТП, а задължително трябвало да се уведоми Пътна полиция.
Тествали ги за алкохол и съставили акт на другия водач.
Свидетелят К. А. е съставил акта за установяване на административно
нарушение. Той също разказва, че били извикани за съдействие с неговата
колежка, която била свидетел по акта, за ПТП на бул. „***“. На място
установили техни колеги полицейски служители, които им заявили, че при
паркирано положение е имало удар на тяхното огледало от автомобил, който
също бил на мястото. Съставили необходимите документи относно ПТП.
Изпробвали водачите за алкохол. Пробите били отрицателни, след което
съставили акт за произшествието и протокол за ПТП.
3
Съдът изцяло кредитира показанията на двамата свидетели, тъй като
същите са логични, последователи, непротиворечиви, взаимно се допълват и
напълно кореспондират с приложените по делото писмени доказателства -
протокола за настъпилото ПТП, който беше изискан допълнително от съда и
скицата на произшествието. По делото не бяха събрани други доказателства,
които да опровергават думите на свидетелите.
Въз основа на изложеното, съдът прие за категорично установени
описаните по-горе фактически констатации.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението
си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло
правилността на наказателното постановление, независимо от
основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1
от ЗАНН, вр. чл. 314, ал. 1 от НПК, намира следното:
В административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
жалбоподателя да се защити. Спазени са императивните изисквания на
нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и сроковете за издаване на двата акта по
чл. 34 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени времето и мястото, където е
извършено нарушението. Същото е точно, ясно описано и са отразени
обстоятелствата, при които е било извършено. Нарушителят е бил запознат с
всички съществени факти от значение за реализиране правото му на защита
срещу административното обвинение. Отразена е правилно нарушената
законова разпоредба, както и основанието, на което се налага санкцията.
Поради това не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения,
водещи до порочност на административнонаказателното производство, до
нищожност на съставения АУАН или до нищожност на издаденото НП. Видно
от приложената по делото заповед на министъра на вътрешните работи, както
актосъставителят е компетентно длъжностно лице да съставя актове по ЗДвП,
така и издалият наказателното постановление орган е компетентен да налага
наказания за нарушения на този закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, водач на пътно превозно
4
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво
по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да
завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност
за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение. По делото категорично се установи
от обективна страна, че жалбоподателят Ч. е предприел маневра отклонение
надясно по платното за движение, като вследствие на това е настъпило
произшествие - с дясното си странично огледало е ударил лявото странично
огледало на паркирания служебен товарен автомобил на СДВР марка „***“,
модел „***“, с рег. № ***. Предвид на това е налице нарушение на цитираната
разпоредба, като има пряка причинна връзка между поведението на
жалбоподателя и настъпилото произшествие. Дори жалбоподателят Ч. да е
бил притиснат отляво от друг автомобил, както твърди в жалбата, то на първо
място за това обстоятелство не са ангажирани никакви надлежни
доказателства, поради което съдът приема, че то остава само една защитна
версия, целяща единствено избягване на административнонаказателна
отговорност, която не е подкрепена от никакви конкретни доказателства. На
следващо място, дори да беше така, то това не освобождава жалбоподателя от
отговорност и не му дава право да причинява вреди на трети лица. В случай,
че действително е бил притиснат от друг автомобил, то жалбоподателят Ч. е
трябвало да намали скоростта си и дори ако трябва да спре, за да избегне удар,
с което и да е от двете превозни средства, а не да се отклонява надясно и да
удря огледалото на паркирания автомобил. При възникване на опасност от
произшествие, в нашето право е изключена така наречената „спасителна
маневра“, като единственото правомерно по закон поведение на водача е да
намали скоростта или да спре, без да извършва каквито и да било отклонения
наляво или надясно. На трето място, самият жалбоподател си противоречи в
жалбата, тъй като първо заявява, че бил притиснат отляво от друг автомобил и
затова ударил огледалото на микробуса, а веднага след това заявява, че не се
бил отклонявал надясно и се движел само направо. Реално първо посочва
причината за отклонението си, а после, че нямало такова отклонение. В
5
първата хипотеза явно се е отклонил и както беше посочено по-горе, това
„спасително“ поведение не го оправдава. Във втората хипотеза и ако се е
движил само направо, то означава, че отново не е преценил дистанцията от
дясната страна с паркиралите ППС, поради което е ударил микробуса, като в
някакъв момент, дали непосредствено преди удара или малко по-рано се е
отклонил надясно и затова е настъпило произшествие, тъй като и ако нямаше
отклонение, то обективно не би имало приближаване към микробуса и удар
между огледалата на двете превозни средства.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват
само в изрично предвидените случаи, а този не е такъв. Макар деянието да не
е било извършено умишлено, то е осъществено при условията на
непредпазливост под формата на груба небрежност и поради тази причина е
виновно. Жалбоподателят, като лице притежаващо правоспособност да
управлява МПС, е знаел и е бил длъжен да знае (тъй като незнанието на
закона не е извинително), че преди отклонението надясно трябва да се убеди,
че няма да създаде опасност за другите участници в движението. Преди
предприемане на маневрата той е бил длъжен и е имал обективната
възможност да погледне от дясната си страна, за да види дистанцията до
паркираните автомобили и едва тогава да прецени, дали и колко да се отклони
надясно, но не го е направил и това е довело до настъпване на
произшествието.
Както беше споменато по-горе, дори от лявата му страна да е имало
друго превозно средство, което го е притискало, то това не изключва вината
му за настъпилото ПТП. Ч. трябва да се е движил с такава скорост, която му е
позволявала да спре безаварийно или безаварийно да премине покрай
паркираните автомобили и то без да се налага да се отклонява надясно, защото
при такова отклонение той е бил длъжен да се съобрази с положението на
паркираните автомобили, независимо какво е причината за отклонението му.
Казано по друг начин, наличието на притискащ го отляво автомобил не може
да оправдава допуснато ПТП от водача с друг автомобил, а в случая не става
въпрос за ситуация, при която водачът да не е имал обективна възможност да
овладее автомобила. Освен това Ч. изтъква причина за отклонението, която е
следствие на несъобразена скорост от негова страна, за да може да спре
безаварийно или безаварийно да премине покрай паркираните автомобили,
поради което не следва да черпи права от собственото си неправомерно
6
поведение.
Правилно жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл. 179, ал.
2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, предвиждащ глоба в размер на 200 лева за водач,
който поради неспазване предписанието на пътните знаци, пътната
маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за
разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, причини пътнотранспортно
произшествие, ако деянието не съставлява престъпление. Наложеното
наказание е във фиксиран размер, поради което съдът не може да го изменя.
Предвид немалката обществена опасност на извършеното нарушение,
съдът намира, че не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН
и случаят да се третира като маловажен. В последно време изключително
много зачестиха пътнотранспортните произшествия, вследствие нарушения на
правилата за движение по пътищата, а в населено място това поведение е
особено опасно, поради наличието на пешеходци, сред които деца, възрастни
хора и майки с бебета. В немалко случаи тези произшествия завършват със
смърт или сериозни телесни увреждания. Поради тази причина следва да се
обърне сериозно внимание на водачите, които си позволяват такова
неправомерно поведение и според настоящия състав единствено ефективни
наказания биха могли да осъществят както индивидуалната, така и
генералната превенция (цел) на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН,
тоест не само да предупредят и превъзпитат нарушителя към спазване на
установения правен ред, но и да имат възпиращо, възпитателно и
предупредително действие по отношение на останалите членове на
обществото.
Въз основа на изложеното съдът намира, че наказателното
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира същото за основателно. Съгласно чл. 63д, ал. 4
от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал
акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
7
Закона за правната помощ. На основание чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лева, поради което
съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от закона
минимум от 80 лева, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, беше проведено само едно открито съдебно заседание с даден ход, а
юрисконсултът не се яви в съдебна зала, като единствено е изготвил и
депозирал писмени бележки по делото.
Мотивиран от горното, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-008125 от
18.04.2024 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“
СДВР, с което за нарушение на чл. 25, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) на Р. В. Ч., ЕГН ********** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 179, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя Р. В. Ч., ЕГН ********** да заплати на
Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) сумата от 80 /осемдесет/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8