№ 728
гр. Варна, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на шести
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско
дело № 20233100500725 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба вх.№ 15543/28.02.2023 г., подадена от "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, чрез пълномощник ю.к. А. Г., против
Решение № 473/14.02.2023 г., постановено по гр.д. № 2182/2022 г. по описа на
ВРС, с което са отхвърлени предявените от "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, срещу Н. П. Л., ЕГН **********, от ****,
искове за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумите от 700 лева (седемстотин лева),
представляваща главница по договор за кредит № 313469 от 14.10.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението в съда - 30.09.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, 34.65 лева (тридесет и четири лева и шестдесет и пет
стотинки), представляваща договорна лихва, начислена за периода от
14.10.2020 г. до 13.12.2020 г. и 54.83 лева (петдесет и четири лева и осемдесет
и три стотинки), представляваща мораторна лихва, начислена за периода от
13.12.2020 г. до 20.09.2021 г., за които е издадена Заповед №
5728/12.10.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
1
ч.гр. дело № 14198/ 2021г. на ВРС, на основание чл. 415, ал. 4 ГПК, чл. 240,
ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и
поради необоснованост. Излага, че решението е постановено при превратно
тълкуване на заключението на вещото лице по ССЕ. Неправилно ВРС е приел,
че договорът за кредит е реален. Моли да бъде назначена поисканата с
исковата молба СТЕ, която не е била назначена от ВРС.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК особеният представител на въззивамата
страна адв. И. Д. изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита,
че постановеното първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви
са в унисон със събраните в хода на производството доказателства и при
правилно приложение на материалните и процесуални правни норми.
Въззивникът не изпраща представител в насроченото пред въззивния
съд открито съдебно заседание. С подадена преди съдебно заседание молба
пълномощникът ю.к. А. Г. моли за уважаване на жалбата и присъждане на
направените по делото разноски.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание
въззиваемия се представлява от назначения особен представител адв. И. Д.,
която моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът
взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по иск на "ИЗИ
ФИНАНС" ЕООД срещу Н. П. Л., ЕГН ********** за приемане за установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите от 700
лева, представляваща главница по договор за кредит № 313469 от 14.10.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда - 30.09.2021г. до окончателното изплащане
на задължението, 34.65 лева, представляваща договорна лихва, начислена за
периода от 14.10.2020 г. до 13.12.2020 г. и 54.83 лева, представляваща
мораторна лихва, начислена за периода от 13.12.2020 г. до 20.09.2021 г., за
които е издадена Заповед № 5728/12.10.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 14198/ 2021г. на ВРС. В исковата
молба се твърди, че договорът за кредит № 313469 е с дата 14.10.2020 г., но
2
поради техническа грешка при генериране на договора във вид на електронен
документ датата е 22.07.2021г.
С молба вх. №9678/19.04.2023г. въззивникът "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД,
ЕИК ********* заявява, че договорът за кредит № 313469 е с дата 14.10.2020
г., но поради техническа грешка в системата на кредитора, приложеният към
заявлението договор за кредит е с дата 22.07.2021 г. Излага, че единствено
датата е различна в договора с дата 14.10.2020 г. и с дата 22.07.2021 г., като
останалото съдържание е идентично.
С писмен отговор особеният представител на ответника оспорва иска.
Оспорва, че между страните е налице валидно възникнало облигационно
правоотношение по договор за кредит.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът
на ВОС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съобразно
обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане,
спорът правилно е квалифициран.
В заповедното производство по ч.гр. дело № 14198/ 2021г. на ВРС е
представен договор за предоставяне на кредит № 313469 от 14.10.2020 г., по
силата на който "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД предоставя на Н. П. Л. сумата от 700
лева. Съгласно чл.3, ал.1, т. 1 от договор 313469 от 14.10.2020 г.,
потребителят се задължава в срок до три дни, считано от датата на
сключване на договора, да предостави на кредитора едно от следните
обезпечения: банкова гаранция в полза на кредитора за сумата по чл.2, ал.1,
т.4 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по настоящия договор. В договора е записано, че потребителят
има непогасени задължения по договор № 311949 от 29.09.2020 г.
3
С исковата молба по която е образувано гр.д. № 2182/2022 г. по описа
на ВРС са представени договор № 311949 от 29.09.2020 г. и договор №
313469 от 22.07.2021 г. Съгласно чл.3, ал.1, т. 1 от договор 313469 от
22.07.2021 г., за обезпечаване на вземанията си във връзка с предоставения
кредит, кредиторът приема, а потребителят се задължава в срок до пет дни,
считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно
от следните обезпечения: банкова гаранция в полза на кредитора за сумата по
чл.2, ал.4, т.4 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по настоящия договор.
От изслушаната и приета от ВРС съдебно-счетоводна експертиза се
установяват обстоятелствата по осчетоводяване на процесния кредит в
счетоводството на "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД.
Съставът на ВОС констатира, че ВРС е извършил съществено
процесуално нарушение като не е назначил съдебно-техническа експертиза с
формулираните в исковата молба въпроси за установяване сключването на
договора по реда на ЗПФУР. Поради това с определение №1553/21.04.2023г.
ВОС допусна съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото
лице по СТЕ, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, се установява, че аудио записа на потвърждението на
договор № 313469 не е манипулиран. Според вещото лице процедурата за
кандидатстване за договор 313469 от 14.10.2020 г. е изпълнена. След въпрос
на служител на дружеството „… От вас искам да ми кажете вашите три имена
и ЕГН и дали потвърждавате сключването на договор?“, записа става шумен и
не може да се идентифицира отговора на кредитополучателя. След кратка
пауза се чува само отговор: „Не знам“. В съдебно заседание вещото лице
поясни, че в представения запис има два преплетени разговора. Вещото лице
заяви, че не е изследвало представения договор от 22.07.2021г., но видимо
формата на двата договора – от 14.10.2020 г. и от 22.07.2021г. е различна.
Според вещото лице ако съдържанието на двата договора е различно, няма
как да се генерира системна грешка.
Предвид горните факти съдът пристъпва към разглеждане на спорният
въпрос по делото, поставен и с въззивната жалба, налице ли е валидно
сключен договор за предоставяне на кредит № 313469.
С оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес
4
(чл.6 от ГПК), предметът на делото и дължимата защита и съдействие се
определят от страните.
С исковата молба, както и пред въззивния съд с молба вх.
№9678/19.04.2023г., ищецът "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД твърди, че договорът за
кредит № 313469 е с дата 14.10.2020 г., но поради техническа грешка в
системата на кредитора, договорът е разпечатан с дата 22.07.2021 г. Тези
твърдения на ищеца не се подкрепят от представените по делото
доказателства. В заповедното производство е представен договор за кредит №
313469 с дата 14.10.2020 г. Същият е с различно съдържание от представения
с исковата молба договорът за кредит № 313469 с дата 14.10.2020 г. Въз
основа на заключението на вещото лице, както и въз основа на анализ на
разпоредбите на двата договора, въззивният съд намира, че не се касае до
техническа грешка при генериране на датата 22.07.2021 г., а се касае до
договори с различно съдържание. Поради това не може да се приеме, че
ответникът е изразил съгласие за сключването на договора с дата 22.07.2021 г.
(на който ищецът основава претенцията си), т.к. договор с такова съдържание
не му е бил предоставен от "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД.
На следващо място, въззивният съд намира, че не се установи по делото
на 14.10.2020г. страните да са сключили договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние по смисъла на чл.6 от Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние. Съгласно чл.18, ал.1, т.3 от ЗПФУР, при
договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е
длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през
който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Съгласно
чл.18, ал.3 от ЗПФУР, преддоговорната информация, както и изявленията,
направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от
разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на
другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях. В случая изявленията, направени чрез
телефон, са записани от "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД, представени по делото и
изследвани от вещото по СТЕ. От заключението на вещото лице по СТЕ е
видно, че в представения запис не е налице потвърждение от страна на
потребителя за сключването на договора. Поради това въззивният съд намира,
че не се установи между страните да е сключен договор за предоставяне на
5
финансови услуги от разстояние. Сключването на такъв договор не се
установява и от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза. След като договор по чл.6 от ЗПФУР не е сключен, то
претенцията на ищеца за установяване задълженията на ответника по договор
за кредит № 313469 от 14.10.2020 г. е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции за
неоснователност на иска, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 473/14.02.2023 г., постановено по гр.д. №
2182/2022 г. по описа на РС-Варна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6