Определение по дело №352/2019 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 486
Дата: 5 юни 2019 г.
Съдия: Методи Крумов Величков
Дело: 20191700500352
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                               05. 06. 2019г.                              град Перник

 

 

Пернишкият окръжен съд

на 05. 06. 2019г.,

в закрито съдебно заседание в следния състав :

                                                          Председател :   Методи Величков

                                                                 Членове :   Димитър Ковачев

                                                                                  Роман Николов

като разгледа докладваното от съдия Величков въззивно гражданско дело № 352 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното :

          С решение № 571 / 10. 04. 2019г., постановено по гр. д. № 4910 / 2018г. по описа Пернишкия районен съд e признато за установено по отношение на В.М.Г. и Г.М.В., по предявен установителен иск за обща сума 772,72лв. главница за периода 01. 02. 2015г. до 30. 04. 2017г. и законна лихва за забава в размер на 108,58лв. за периода 07. 04. 2015г. до 04. 01. 2018г., както и законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението на 22. 03. 2018г. по ч. гр. д. № 01941 / 2018г. на Пернишкия районен съд до окончателното изплащане на сумата, или както следва :

          при условия на разделност, че всеки един от тях дължи на ищцовата страна съобразно неговата 1 / 2 идеална част – сумата 440лв.,65лв., представляваща 1 / 2 част от общия дълг, от които :

главница 386,36лв. за периода от 01. 02. 2015г. до 30. 04. 2017г., законна лихва за забава на месечните плащания 54,29лв. за периода 01. 02. 2015г. до 30. 04. 2017г. , ведно със законната забава върху главницата, считано от подаване на заявлението 22. 03. 2018г. по ч. гр. д. № 01941/ 2018г. по описа на Пернишкия районен съд до окончателното изплащане на сумата.

          С решението са осъдени В.М.Г. и Г.М.В. да заплатят на „Т. – П.“ АД по установителния иск всеки един от тях – по 270лв. на ищцовата страна и по заповедното производство – по 25лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.

Недоволни от решението са останали В.М.Г. и Г.М.В., които чрез адвокат А.А. са го обжалвали изцяло. В жалбата се навеждат доводи, че ищецът не е доказал нито основанието, нито размера на вземането си. Основният довод е, че декларацията по чл. 14, ал.4 от ЗМДТ не представлява доказателство за правото на собственост. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде отхвърлен предявения установителен иск. Моли да бъдат присъдени направените разноски пред двете съдебни инстанции по реда на чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Насрещната страна „Т. – П.“ не е подала писмен отговор.

Във въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

Съдът намира, че следва да се насрочи съдебно заседание.

Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът

 

 

 

 

  О П Р Е Д Е Л И   :

 

На основание чл. 267, ал.1 от ГПК съдът намира, че въззивната жалба е редовна и процесуално допустима.

На основание чл. 268, ал.1 от ГПК съдът извършва доклад, така както е отразено в мотивите на настоящето определение.

Насрочва съдебно заседание за 25. 06. 2019г. от 10.20ч.

Да се призоват страните.

Определението не подлежи на обжалване.

 

                    Председател :

 

 

                                              Членове: 1.

                           

 

             2.