№ 12332
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20231110163681 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
24.06.2025 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
четвърти юни две хиляди двадесет и пета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Камелия Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №63681 по описа за 2023г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл........ ал.1, пр.I от ЗЗД, вр.
чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката, /ЗЕ/ и чл.86 от ЗЗД.
Образувано е във връзка с постъпила в законен срок в съда искова молба от „.....- .....
1
ЕИК:......., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от Я. К. изп.
директор, чрез юрк.А. С., срещу С. А. Д., като собственик на топлоснабден имот в гр.......,
аб. №....., за отчетен период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., във връзка с указания по реда на
чл.415, ал.1, т.1 ГПК, с която се претендира да се установи със сила на пресъдено нещо
дължимостта по отношение на ответника на сумата от 499,76 лв., представляваща
задължение за доставена топлинна енергия, /ТЕ/, за отчетен период от 01.05.2020г. до
30.04.2022г. и сума от 70,84 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
09.07.2020г. до 15.02.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК по ч.гр.д. №18434/2023г. на СРС, 165 състав, съобразно вписания настоящ адрес на
отв. страна. Претендира се присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, редовно уведомен на 08.05.2024 г., на осн. чл.41,
ал.2 от ГПК, като в подаденото възражение от заповедното дело не е посочен адрес за
призоваване и е върнато съобщение, че лицето живее в чужбина по сведение на съсед на
адреса по справка, не подава отговор на исковата молба. Съдът намира отв. страна за
надлежно уведомена за образуваното съд. производство, доколкото подава частна жалба
срещу неподлежащия на обжалване проект за доклада по делото и писмени становища.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за неоснователни, поради следните съображения:
Приложен към ИМ е препис на Нотариален акт за покупко- продажба на недвижими
имоти №.......г., том IV, н.д. №1160/1994г. на Нотариус ....., при РС- гр.П., с който Н. А. Н. е
придобила правото на собственост върху горепосочения апартамент в гр.П..
Видно от у-ние за наследници, издадено от общ.П., Н. А. Н. е починала на .....г. и е
оставила за свои законни наследници децата си С. Д. и К. Д..
С Решение от 04.12.2017г. по гр.д. №9293/2015г. на РС- гр.П., 9 състав, влязло в
законна сила на 25.03.2019г., е извършена делба, като в изключителна собственост на отв. С.
Д. е възложен в дял СОС с идентификатор ..... по КККР на гр.П., представляващ процесния
имот в гр.П..
Видно от прието заключение по съдебно- техническа експертиза, в имота е начислявана
за процесния период единствено ТЕ, отдадена от щранг- лира в банята, състояща се от 2 бр.
гладки тръби с ф 64/2600, без техническа възможност за монтирането на индивидуален
разпределител и за сградна инсталация, при съотношение от 16% и от 18% за съотв. отопл.
сезон, при отопл. обем от 113 куб.м. Отоплителните тела в имота са демонтирани и не е
разпределяна ТЕ от тях от ФДР- ...... ТЕ за БГВ не е начислявана, поради това, че не е
отчетена от монтирания в имота водомер за топла вода с №AP 96- 021209, подменен с
водомер с №VR 00- 11214.
Правните изводи на съда са следните:
На осн. чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди. В тълкувателната си практика ВКС приема, че
изброяването в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ не е изчерпателно. С ТР №2/17.05.2018г.
по т. д. №2/2017г. на ОСГК на ВКС, т.1, е доразвито горното законово правило, като се
приема, че собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот дължат цената на доставената ТЕ за битови нужди съгласно
разпоредбите на ЗЕ, при липсата на договорно правоотношение между ищеца и трето лице-
ползвател. Приема се, че партидата посочва задълженото лице за съответния имот, като при
ненадлежно изпълнение на задължението на етажния собственик да посочи титуляр на
2
партидата се прилагат правилата на ЗЕ за определянето на задължения за ТЕ потребител.
Видно от ангажираните писмени доказателства по делото отв. страна следва да се приеме за
„потребител на ТЕ“ за задълженията по партидата на процесния имот.
Ползването на ТЕ се изразява в отделянето на топлина в определено пространство и
поради това ответната страна дължи заплащане само на ТЕ, използвана лично от нея. От
ангажираната доказ. съвкупност се установява, че сградата, в която е процесният имот, е
топлоснабдена. Съгласно разпоредбата на чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда-
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение по реда на чл.139- 148
от ЗЕ и съгласно действащите за процесния период подзаконови нормативни актове.
Задължението на ищеца е да осигури доставка на ТЕ до имота с определени качествени
параметри, чрез които да се осигурява отоплението на имота. Установено е по делото, че в
имота отоплителните тела са демонтирани. От заключението по СТЕ и от разпита на вещото
лице в о.с.з. се установява липса на потребление на топла вода в имота. С оглед на горното
следва да се приеме, че не е налице основание да се признае дължимостта от ответницата на
начислените задължения. Централното топлоснабдяване не е самоцелно, а с цел отопление
на обитаеми имоти. Липсва нормативно предвиден ред по отношение доставката на
централна отопление за необитаеми имоти, като за такИ. следва да се приемат тези, в които
не се потребява топла вода /ТЕ за БГВ/.
Следва да се посочи, че не се установява законовото основание ТЕ, отдадена от щранг
лирата в банята да се начислява по реда на т.6.5 от Методика за дялово разпределение на ТЕ
в сгради- етажна собственост, като наказателен отчет при екстраполация, тъй като не се
установява възможност да бъде поставен уред за отчет на потребената ТЕ върху щранг-
лирата. Това обстоятелство се посочва и в депозираното заключение по СТЕ. При
неосигуряване на достъп за отчет на определените от лицето по чл.139б от ЗЕ дати се
прилага екстраполация по максимален специфичен разход на сградата по реда на т.6.5 от
Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради- етажна собственост, като се определя
инсталираната мощност на отоплителните тела в сградата; 1)при липса на данни се приемат
данните на подобно отоплително тяло, например от аналогично помещение на друг етаж;
2)за всяко отоплително тяло с уред в сградата се определя отношението между дяловите му
единици и инсталираната му мощност; най-голямото отношение за отоплително тяло с уред
за дялово разпределение се приема за максимален специфичен разход за сградата (МСРС);
3)дяловите единици за отоплителните тела без уреди се получават, като инсталираната
мощност на отоплителното тяло без отчет се умножи с МСРС. Начисляването на ТЕ по
екстраполация по максимален специфичен разход на сградата по реда на т.6.5 от Методика
за дялово разпределение на ТЕ в сгради- етажна собственост, е наказателен отчет по
съществото си и следва да се прилага при стриктно спазване на подзаконовата нормативна
уредба.
Следва да се посочи и че Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради- етажна
собственост е приложение към чл.61 ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г., като
с разпоредба на § 3 й е придадено обратно действие по отношение на отоплителен сезон
2019/2020г. С Решение №7276/03.07.2023г. по адм.д. №746/2021г. на ВАС, II отд.,
потвърдено с Решение №1037/10.02.2025г. по адм.д. №85/2024г. на ВАС, 5- членен състав, II
колегия, е отменена т. 6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба № Е –
РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката, § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба №Е –
РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката, която урежда формулата за
определяне на количеството ТЕ, отдадена от сградна инсталация и включените в нея
компоненти. Върховните съдии приемат, че с разпоредба на т.6.1.1 от Приложение към чл. 61
ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г., незаконосъобразно и в противоречие с
разпоредби на ЗЕ са въведени допълнителни критерии за отчитане на количеството ТЕ,
отдадена от сградна инсталация. При това положение изчислението на ТЕ за сградна
инсталация по Методиката не може да бъде взето предвид. С оглед на горното исковата
3
претенция подлежи на цялостно отхвърляне като неоснователна и недоказана по размер
срещу ответника по делото.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора не следва да се присъждат в
полза на ответника разноски, като такИ. не са извършени.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.....“ АД, ЕИК:......., със седалище и адрес на управление:
гр......., представлявано от Я. К. Изпълнителен директор, срещу С. А. Д., ЕГН:**********,
установителни искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от общо 499,76
/четиристотин деветдесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки/ лв., представляваща
задължение за доставена топлинна енергия, за обект, в гр.П., ул. „.....“ №..... ...., ...., ап........ аб.
№....., за отчетен период: 01.05.2020г.- 30.04.2022г. и сума от 70,84 /седемдесет лева и
осемдесет и четири стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода:
09.07.2020г.- 15.02.2023г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №18434/2023г. по описа на СРС, 165 състав, като
неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4