РЕШЕНИЕ
№ 830 03.08.2023г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–ГР.БУРГАС, първи състав, в
публично заседание на пети юли две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Десислава Фотева,
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 225 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Сдружение с нестопанска цел
/СНЦ/ „Гларус-Бургас“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ул.“Митрополит Симеон“№ 14, представлявано от управителя Я.Г.Я., против „Решение
на Националния орган за определяне на финансова корекция, с изх.№ 99-00-2-464
от 22.12.2022г. на Дирекция УТС при МРРБ-София.
Съгласно направеното уточнение на оспорването /в
първото открито заседание по делото,
проведено на 05.04.2023г./ предмет на оспорване е Писмо, с изх.№
99-00-2-464/8/ от 22.12.2022г., изготвено от Директора на Дирекция
„Управление на териториалното сътрудничество“ /УТС/ при Министерството на
регионалното развитие и благоустройството на Република България /МРРБ/,
приложено по делото /л.80-81-заверено копие/.
Иска се отмяна на писмото изцяло, тъй като според
оспорващото сдружение същото съставлява годен за оспорване административен акт,
доколкото с него се засягат имуществени права на сдружението и актът е
неблагоприятен за жалбоподателя.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност
на оспореният акт поради противоречие с материалния закон и наличие на
съществени процесуални пороци при постановяването му. Сочи се, че с влязло в
сила съдебно решение по предходно дело е наложена финансова корекция на
сдружението в максималния предвиден размер /25%/, наложена по реда на ЗУСЕСИФ /понастоящем ЗУСЕФСУ/ Изтъква се, че
наличието на надвишено ниво на грешки по отношение управляваната от МРРБ
програма не може да вмени на бенефициента налагане на допълнителна корекция.
Позовава се на чл.71, ал.4 от ЗУСЕФСУ, според която за една и съща нередност
може да се наложи финансова корекция само веднъж, а в случаят на сдружението се
налага такава корекция на същото правно основание втори път.
В съдебно заседание, оспорващата страна се
представлява от упълномощен представител- адвокат С.Я. ***, която поддържа
жалбата и пледира за отмяна на оспореното писмо, съставляващо годен за
оспорване адм. акт. Претендират се разноските по делото по приложен списък. В
писмени бележки доразвива доводите си за незаконосъобразност на оспорения акт.
Сочи се, че в правните основания за ангажиране отговорността на бенефициент,
съгласно чл.70, ал.1 от ЗУСЕФСУ не се съдържа нарушение на договор за
национално съфинансиране /вкл. с МРРБ/, нито на договор за субсидия.
Ангажирането на договорната отговорност се осъществява по различен ред, а не с
административно производство. Оспорва се наличието на фактическо и правно
основание за издаване на акта /оспореното писмо/, доколкото подобна отговорност
не може да се основава на цитирани от ответника резултати от извършен одит, при
това предварителен, нито на друг документ /писмо от одитен орган/, нито може да
се основава на бланкетни твърдения за извършена нередност. Представеното по
делото писмо от одитен орган не посочва нещо разлрично извън вече установеното
със съдебно решение на ВАС по адм. дело № 1817 от 2022г. относно наложената 25%
финансова корекция на разходите по договор № 1 от 03.12.2018г. сключен със
„Стъклопласт- Димов, Димова и сие“СД. Освен това, от приложените по делото
доказателства не се доказва факта, че единствено в резултат на грешки допуснати
по проекта на СНЦ „Гларус-Бургас“ се е стигнало до надвишаване на допустимите
грешки по програмата. На следващо място, по силата на ЗУСЕФСУ, както на
действащата му редакция, така и на предишната редакция на нормативния акт,
подобна финансова корекция се налага само с мотивирано решение на ръководителя
на съответния определен от закона орган. В случаят, това правомощие е
предоставено на Министъра на МРРБ или упълномощено от него лице, съгласно чл.5,
ал.1, т.11 от УП на МРРБ и по аргумент от §5, т.4 от ПЗР на ЗУСЕФСУ.
Представените по делото и преписката доказателства не установявали произнасяне
на компетентен орган. Позовава се и на чл.77 от закона / в сила от
01.07.2022г./, според който съответният разход за системни слабости в
управлението на програмата е за сметка на първостепенния разпоредител с
бюджетни кредити, поради което не може да обоснове законосъобразно ангажиране
отговорността на бенефициентите, сред които е сдружението-жалбоподател.
Ответникът- Директор на Дирекция „Управление на
териториалното сътрудничество“ /УТС/ при Министерството на регионалното
развитие и благоустройството на Република България /МРРБ /конституиран по делото като страна в открито заседание на 05.04.2023г.,
с оглед уточнение на оспорването/, в представено по делото писмено
становище и в следващи писмени изявления поддържа тезата, че жалбата е недопустима,
тъй като е подадена срещу писмо, което няма характер на административен акт.
Според ответника, с писмото изготвено от него не се засягат правната сфера на
сдружението и не съдържа изявление за налагане на финансова корекция, по
смисъла на чл.71, ал.1 от ЗУСЕФСУ /с предишно наименование ЗУСЕСИФ/. Позовава
се на влязлото в сила решение, с което е наложена финансова корекция за
допусната от сдружението нередност. В условието на евентуалност, изразява
становище за неоснователност на оспорването и се иска жалбата да бъде
отхвърлена. Прави се възражение за прекомерност, в случай на претендирано
адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя.
По делото в качеството на заинтересована страна е конституирано Министерството на
регионалното развитие и благоустройството на Република България- МРРБ /протоколно
определение от 05.04.2023г./. Издаденият акт несъмнено е благоприятен за министерството,
доколкото с писмото на Управляващият орган се иска именно МРРБ на РБ да
възстанови посочените средства по съответна сметка, а с издаденият акт, това
финансово задължение /корекция/ се възлага на друг субект- сдружението
жалбоподател.
Заинтересованата страна- МРРБ, представлявано от
министъра, чрез съответен пълномощник-юрисконсулт в писмени становища по делото
излага аналогични съображения за недопустимост, а евентуално за неоснователност
на подадената жалба. Счита се, че обсъжданото писмо предмет на оспорване има
ролята на покана за доброволно изпълнение и единствено уведомителен характер,
респективно няма белезите на индивидуален административен акт, подлежащ на
съдебен контрол. Иска се оставяне на жалбата без разглеждане, евентуално
отхвърляне на оспорването като неоснователно и се претендира юрисконсултско
възнаграждение. Също се прави и възражение за прекомерност на евентуално
претендиран адвокатски хонорар от страна на жалбоподателя.
Административен съд- Бургас, като обсъди
доводите и становищата на страните, след преценка на събраните по делото
доказателства, въз основа разпоредбите на закона, намери за установено
следното:
Относно
допустимостта:
Съдът не споделя съображенията на ответника и
заинтересованата страна за недопустимост на оспорването.
Противно на изложеното от тези две страни, процесното
писмо, което е оспорено по делото съставлява индивидуален административен акт,
който пряко засяга правната сфера на сдружението-жалбоподател, като по
съществото си е неблагоприятен акт за този субект, тъй като му вменява
финансови тежести, а именно да възстановява описаните в писмото средства в
полза на МРРБ. Писмото по своя характер е властническо волеизявление на
административен орган, с което се указва на юридическото лице да възстанови
сумата, конкретизирана като екстраполирана финансова корекция от ЕИС в размер
на 5 502.84 евро. Изрично е посочен 30-дневен срок от получаване на
писмото, в който сумата да бъде преведена по посочена сметка на МРРБ в
Българска народна банка. Изрично е указано, че ако не бъде възстановена в срок
върху нея ще бъде начислена лихва и ще бъдат предприети действия за
принудително събиране. Независимо на какви обстоятелства се позовава авторът на
волеизявлението, по делото е установено с категоричност, че няма предходен адм.
акт, с който е наложена т.нар. екстраполирана финансова корекция по отношение
на дружеството. В коментираното писмо, изпратено от Управляващия орган на
програмата /учреждение на Република Румъния/, се сочи, че сумата следва да бъде
възстановена от МРРБ на Република България, в качеството на Национален орган,
за което е уведомен неговият законен представител- Министъра на МРРБ. Нито
Управляващият орган, нито друг адм. орган е възложил с издаване на съответен
адм. акт възстановяване на средствата от страна на сдружението /СНЦ/
„Гларус-Бургас“. Действително, в писмо изпратено от УО до НО се описва
необходимостта от възстановяване на средствата от страна на НО /в Р.България/,
но в нито едно писмено волеизявление преди изготвяне на оспореното по делото
писмо не се вменява исканото възстановяване, като пряко задължение на СНЦ
„Гларус-Бургас“. За първи път в писмото на Директора на Дирекция „УТС“ в МРРБ
се сочи като адресат на т.нар. екстраполирана финансова корекция именно СНЦ
„Гларус-Бургас“. Следователно, независимо от неговата форма, обсъжданото писмо
обективира властническо волеизявление на адм. орган /Директор на Дирекция „УТС“ в МРРБ/, с което се вменяват задължения
за възстановяване на сума, с правно основание „екстраполирана финансова
корекция“, а като адресат на това възстановяване се сочи единствено
сдружението. Това волеизявление пряко засяга правната сфера на жалбоподателя,
вменявайки му задължение да възстанови по сметка и в указан срок цитираната
по-горе сума. Ето защо, разглежданото волеизявление има всички характеристики
на индивидуален административен акт, респективно е годно за оспорване пред
съда, по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Тезата на заинтересованата страна /МРРБ/ за липса на
годен акт, тъй като по същество писмото съставлявало покана за доброволно
изпълнение би имала основание, ако е наличен друг предходен акт, с който се
налага екстраполирана финансова корекция, дължима именно от сдружението –
жалбоподател, който да е влязъл в сила и въз основа на който би могло да се
изпраща покана за доброволно изпълнение. В случаят, за първи път като адресат
на това задължение, респективно на наложената екстраполирана финансова корекция
се сочи СНЦ „Гларус-Бургас“ именно в писмото на ответника, поради което
виждането на насрещните страни, че корекцията е наложена на жалбоподателя преди
това е несъстоятелна. Вярно е, че УО задължава НО да възстанови тази средства /преведено на български език писмо- л.100-101
от делото/, но както се установява от текста на писмото е приложена
екстраполирана финансова корекция в резултат на установени нередности, но
същата е приложена „на ниво програма“. В този смисъл е изискано
прилагането на „подходящи мерки за
възстановяване на сумата от 5 502.84 евро,“ представляваща средства от
ЕИС, с цел намаляване на остатъчният процент на обща грешка под прага от 2% в
срок от 45 дни. В този смисъл, сезирането на Националния орган е именно с цел
предприемане на действия в неговата компетентност, за да се възстановят
описаните средства.
Задължаването на сдружението да възстанови сумата от
5 502.84 евро съставляващи средства от ЕИС, с правно основание наложена
„екстраполирана финансова корекция“ съставлява ИАА, чиято законосъобразност
може да се оспори пред съответния административен съд, в случаят АС-Бургас. С
писмото се уведомява сдружението и за това, че делът от национално
съфинансиране /478.51 евро/ по финансовата корекция ще бъде прихванат от
предстоящото финално плащане по договора за национално съфинансиране, поради
което изготвеното от ответника писмо инкорпорира и волеизявление за
верифициране на разходи, като реално се определя и част, която ще бъде удържана
от предстоящо финално плащане по договора.
Ако се приеме тезата на ответника и заинтересованата
страна, че писмото не съставлява годен за оспорване акт означава сдружението на
практика да е лишено от право на защита, респективно от възможността да оспори
волеизявлението, с което се посочва като единствен адресат на т.нар.
екстраполирана финансова корекция и което му вменява задължения от такова
естество, вкл. за част от сумите подлежащи на изплащане по договора
впоследствие /с характер на верификация/, което разбиране противоречи на
действащата нормативна уредба /ЗУСЕФСУ/, регламентиращи актовете от тази
категория именно като индивидуални адм. актове, с произтичащите от това правни
последици.
Колкото до спазване на
срока за оспорване на адм. акт, съгласно чл.149, ал.1 от АПК, жалбата е
подадена в законния 14-дневен срок, считано от уведомяването /актът е получен от законния представител на
жалбоподателя на 26.01.2023г.- л.81 –гръб, а жалбата е подадена в съда на 09.02.2023г/.
Предвид изложеното, налице са всички положителни
кумулативно изискуеми предпоставки за ДОПУСТИМОСТ
на оспорването, а липсват отрицателни такива, поради което жалбата следва да
бъде разгледана по същество.
По съществото
на спора, от фактическа страна се установява следното:
На 17.10.2018 г. между НО по Съвместна
оперативна програма за ТГС по Европейския инструмент за съседство
"Черноморски басейн" 2014 - 2020 г. и Сдружение с нестопанска цел
“Гларус - Бургас” (с предишно наименование СНЦ “Клуб за спортен риболов
Гларус”) е сключен договор №РД 02-29-387 за предоставяне на национално
съфинансиране под формата на безвъзмездна финансова помощ по проект BSB-240
“Sailing across the Black Sea” /SaBS/, съфинансиран по съвместна оперативна
програма за трансгранично сътрудничество по Европейски инструмент за съседство
“Черноморски басейн 2014-2020 ”.
В изпълнение на сключения договор СНЦ
“Гларус-Бургас” (с предишно наименование СНЦ “Клуб за спортен риболов Гларус”)
е открило процедура за избор с публична покана с предмет “Доставка на
средноскоростен пътнически кораб за крайбрежно плаване, с хибридно задвижване”.
По обявената процедура е постъпила само
едно оферта от “Стъклопласт - Димов, Димова С-ие” СД.
На 03.12.2018 г. между СНЦ “Гларус -
Бургас” (с предишно наименование СНЦ “Клуб за спортен риболов Гларус”) и
“Стъклопласт - Димов, Димова С-ие” СД е сключен Договор № 1 с предмет:
„Доставка на средноскоростен пътнически кораб за крайбрежно плаване, с хибридно
задвижване” по проект “Черноморски басейн 2014-2020” на стойност 574 000,00 лв.
без ДДС.
СНЦ “Гларус - Бургас” (с предишно
наименование СНЦ “Клуб за спортен риболов Гларус”) е уведомено от НО по
Съвместна оперативна програма ТГС по Европейския инструмент за съседство
"Черноморски басейн" установени нередности при провеждането на
процедурата и предстоящо определяне на финансова корекция, срещу които е
представило възражение на 26.04.2021 г. и на 05.08.2021 г.
На 30.09.2021 г., с Решение
№РД-02-14-838, издадено на основание чл. 73, ал. 1, чл. 70, ал. 1, т. 9 във
връзка с § 5, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕФСУ, ръководителят на
Национален орган, е определил на СНЦ “Гларус - Бургас” финансова корекция в
размер на 25 % от допустимите разходи финансирани със средства от ЕСИФ по
Договор №1 от 03.12.2018 г. сключен със “Стъклопласт - Димов, Димова С-ие” СД,
за нередност за нарушения на чл. 50, ал. 1, и чл. 51, ал. 4 ЗУСЕФСУ във вр. с
чл. 3, ал. 14 ПМС №160, квалифицирани по т. 11, б. „а“ и т. 10, б. “а” от
Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.
Цитираният
адм. акт е оспорен пред съда и с Решение № 2030 от 22.12.2021г. по адм. дело №
2416 от 2021г. на АС-Бургас жалбата на сдружението е отхвърлена, като
неоснователна. Този съдебен акт е влязъл в законна сила, тъй като е потвърден с
Решение № 7772 от 25.08.2022г. по адм. дело № 1817 от 2022г. на ВАС на РБ.
С писмо на УО /Министерството на развитието,
благоустройството и администрацията на Република Румъния/ до Министерството на
регионалното развитие и благоустройството на Република България, адресирано до
законния представител- министъра на МРРБ / преведено
на български език- л.100-101 по делото/ са обсъдени фактите относно годишен
доклад на Одитния орган и писмо за разяснения на Европейската комисия /л.102 и
сл. от делото/, респективно са анализирани причините за определяне на т.нар.
екстраполирана финансова корекция, която следва да бъде наложена за отчетния
период 2020-2021г., с оглед намаляване на остатъчният процент на обща грешка
под 2 %. В разясненията на ЕК подробно са обсъдени установените нередности и
изчисленият остатъчен процент на обща грешка.
В разясненията на съответната Генерална дирекция
„Регионална и градска политика“ на ЕК е посочено, съответно са цитирани
конкретни норми от европейското право /чл.72,
параграф 7 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 897 от 2014г.; чл.144 от Регламент
/ЕС/ № 1303/2013 и чл.31 от Делегиран регламент /ЕС/ № 480 от 2014г. на
Комисията/, въз основа на които е прието, че в случаят по процесната
програма за трансгранично сътрудничество също се прилага този вид финансова
корекция, респективно следва да се определи екстраполирана финансова корекция,
с оглед резултатите от годишния одитен доклад. Обосновават необходимостта от коригирана
версия на финансовия отчет, като „органите на програмата оттеглят сумата от
5 981.35 евро“ от разходите, които трябва да бъдат уравнени за
референтната 2020-2021г., в противен случай службите на Комисията ще я оттеглят
от подлежащите за уравняване разходи, тъй като статистически тя представлява
грешка, установена от ОО над прага на същественост /превод на български език на л.104-109 от делото/.
Като краен резултат, управляващият орган /МРБА в
Румъния/ уведомява МРРБ на РБ /Национален орган/, чрез законният му
представител- Министъра на МРРБ за необходимостта от предприемане на подходящи
мерки за възстановяване на сумата от 5 502.84 евро, представляващи
средства от ЕИС, свързани с екстраполирана финансова корекция в размер на
5 981.35 евро /вкл. средства от съфинансиране/, установена с цел
намаляване на остатъчният процент на обща грешка под прага от 2 %.
Въз основа на това сезиране на НО е постановено
процесното писмо от Директора на Дирекция „УТС“ в МРРБ.
При така направените фактически констатации, съдът
обосновава следните правни изводи по съществото на спора:
На първо място, съдът следва да обсъди дали
издаденият адм. акт е постановен от компетентен орган, в рамките на неговите
правомощия, след това да провери дали е постановен в изискуемата от закона
форма, при спазване на административнопроизводствените правила, дали
съответства на материалния закон и неговите цели, в контекста правомощията по
чл.168 от АПК, вр. с чл.146 от АПК.
По отношение наличието на компетентност, съдът съобрази следното:
В
Държавен вестник, бр.51 от 01.07.2022 год. е обнародван Закон за изменение и
допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове (ЗИД на ЗУСЕСИФ), с § 1 на който наименованието на закона
се изменя на Закон за управление на средствата от Европейските фондове при
споделено управление (ЗУСЕФСУ). Съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ, до
приключването на програмите за програмен период 2014 – 2020 год., съфинансирани
от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на
Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни
фондове, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по
отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на
изпълнението и контрола на тези програми. Приетите от Министерски съвет и министъра
на финансите нормативни актове до влизането в сила на този закон запазват
своето действие по отношение на програмния период 2014 – 2020 год., съгласно §
71, ал. 2 от ЗИД на ЗУСЕСИФ, а съгласно § 73 законът влиза в сила от деня на
обнародването му в „Държавен вестник“.
Съгласно чл. 8, пар. 4, т. ii и т. v от
Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември
2013 година относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за
регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“ (Регламент
(ЕС) № 1299/2013) в програмата за сътрудничество се определят органа или
органите, определени да изпълняват контролни функции и се определят общо
описание на механизмите за управление и контрол.
Съгласно т. 6.4 (National Authorities)
от Съвместната оперативна програма за трансгранично сътрудничество по
Европейски инструмент за съседство „Черноморски басейн 2014 – 2020“,
институцията определена да изпълнява функциите на НО по програмата на
територията на Република България е Министерството
на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), като той гарантира
пряко или чрез национален компетентен(ни) орган(и), че в техните страни са
въведени подходящи механизми за предотвратяване, откриване и коригират
нередностите на техните територии.
Съгласно чл.29, ал.1, т.4 от
Устройствения правилник на МРРБ Дирекция "Управление на териториалното
сътрудничество" изпълнява функциите на Национален орган и Информационно
звено по Съвместната оперативна програма за трансгранично сътрудничество
Черноморски басейн 2014 – 2020. Според чл.9, ал.1 от Закона за финансовото
управление и контрол в публичния сектор ръководителите по чл. 2, ал. 2 могат да
делегират правомощията си по този закон на други длъжностни лица от
ръководената от тях организация, като в тези случаи определят конкретните им
права и задължения.
От материалите по преписката, вкл. установеното с
влязло в сила съдебно решение, с което е отхвърлено оспорването за определената
на сдружението финансова корекция в размер на 25 %, се установява, че за
Република България, в качеството на Ръководител
на Националния орган на процесната съвместна програма е определен Заместник-министър на МРРБ на РБ. За
това обстоятелство въобще липсва спор.
Не се и твърди от ответника или заинтересованата
страна-МРРБ, правомощията на такъв ръководител да са били предоставяне на Директора
на Дирекция „УТС“ в МРРБ, който е издал оспореният административен акт.
Въпреки, че съгласно цитираната норма на устройствения правилник Дирекция „УТС“
се счита за Национален орган по съвместната оперативна програма, не би могло автоматично директорът
на дирекцията да бъде считан за Ръководител на този Национален орган, при
положение, че всички факти и обстоятелства по делото в този аспект са
еднопосочни и установяват, че такъв Ръководител е именно заместник-министърът
на МРРБ, а не друго длъжностно лице.
Ответникът по делото дори не твърди, че е
компетентен орган, със съответно оправомощаване, което да бъде обективирано от
конкретна заповед на Министъра на МРРБ, нито такава е представена в преписката
по делото, въпреки неколкократните указания да се представят доказателства, с
оглед пълнотата на преписката и установяване на релевантните факти. Ответникът
само застъпва тезата, че издаденото от него писмо не е адм. акт, т.е. не
съставлява властническо волеизявление, с което се засяга неблагоприятно
правната сфера на сдружението, които доводи вече бяха обсъдени по-горе при
преценка допустимостта на жалбата. Следователно, актът предмет на оспорване е
постановен от некомпетентен орган, въпреки статута на самата дирекция, при
положение, че не се и твърди наличие на овластяване, с което на Директорът
на Дирекция „УТС“ е възложено
правомощието да издаде подобен акт. Независимо, че става въпрос за
екстраполирана финансова корекция, която с оглед контекста на изложеното
по-горе се определя в условието на обвързана
компетентност, съгласно констатираното от одитни органи на Европейската
комисия, а въз основа на това и последващи указания на Управляващия орган /МРБА в Република
Румъния- писмо на л.100-101 от делото/, административният орган, който
издава акт за възлагане на подобна корекция на конкретно задължено лице, в
случаят сдружението-жалбоподател, следва да е оправомощен изрично за това,
доколкото тези правомощия несъмнено са част от компетентността на ръководителя
на националния орган, какъвто ответникът не е по принцип. Доказателства за това
обстоятелство не са налице, нито се твърди, че ответникът е овластен по
съответния ред за издаване на този акт, нито в писмото се сочи наличието на
подобно оправомощаване. Позоваването на влязлото в сила решение, с което е
определена финансова корекция в размер на 25 % на същото сдружение за
установена нередност не означава, че определената впоследствие екстраполирана
финансова корекция се налага автоматично без издаване на адм. акт, в каквато
насока са доводите на ответната страна и заинтересованата страна. Наложената на
сдружението друга корекция има различно правно основание и се издава въз основа
на осъществен сложен фактически състав, чието начало се поставя с констатациите
от годишния доклад обсъдени в приложеното по делото разяснение на съответната
генерална дирекция на ЕК, респективно се базира на последващи указания на
Управляващия орган, но компетентен да я наложи на конкретно задължено лице
/бенефициер/ е именно Ръководителят на Националния орган, каквито функции не са
възложени на ответния орган към момента на изготвеният акт от 22.12.2022г.
Обобщено, процесният административен акт, с който
се задължава жалбоподателят да възстанови сумите, определени като екстраполирана
финансова корекция, обективиран в изготвено от ответника писмо от 22.12.2022г.
е нищожен, тъй като е издаден от некомпетентен орган, респективно подадената
жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.1
от АПК, МРРБ, в чиято структура е включен ответният орган следва да възстанови на
жалбоподателя направените разноски в съдебното производство, възлизащи на 93.60
лв. за платена държавна такса и платено адвокатско възнаграждение в размер на
1500 лева, с оглед описаното в списъка на разноските, за което са представени и
доказателства- л.10 от делото. Направеното възражение за прекомерност на
платеният хонорар е неоснователно, предвид факта, че по делото са проведени
четири открити заседания, в които участва пълномощникът на страната, а и с
оглед фактическата и правна сложност на делото, респективно наличието на
материален интерес попадащ в диапазона, съгласно чл.8, ал.1, вр. с чл.7, ал.2,
т.3 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, при
което минималното възнаграждение с оглед конкретният материален интерес възлиза
на 1455 лева. При това положение, следва да се присъди изцяло претендираното
възнаграждение от 1500 лева или разноски в общ размер на 1593.60 лева, вкл.
платена държавна такса.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.172, ал.2, вр. ал.1 от АПК, Административен
съд-Бургас, първи състав
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за НИЩОЖНО Писмо, с изх.№ 99-00-2-464/8/ от 22.12.2022г.,
изготвено от Директора на Дирекция „Управление на териториалното
сътрудничество“ /УТС/ при Министерството на регионалното развитие и
благоустройството на Република България /МРРБ/, относно задължаване на СНЦ “Гларус - Бургас” (с предишно наименование СНЦ “Клуб за спортен риболов Гларус”), във
връзка с възстановяване на средства от ЕИС като плоска финансова
корекция.
ОСЪЖДА Министерството
на регионалното развитие и благо-устройството на Република България /МРРБ/ да заплати
на Сдружение с
нестопанска цел /СНЦ/ „Гларус-Бургас“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул.“Митрополит Симеон“№ 14, представлявано от управителя
Я.Г.Я., сумата от 1593.60 лева,
разноски по делото за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с
касационна жалба, в 14-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния
административен съд на Република България.
СЪДИЯ: