РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Балчик, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на пети април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20213210100167 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод предявени искове по
реда на чл.124 ал.1 от ГПК във вр.чл.422 от ГПК във вр.чл.415 ал.1 от ГПК,с
материално правна квалификация по чл.432 ал.1 от ТЗ във вр.чл.79 ал.1 от
ЗЗД във вр.чл.86 от ЗЗД, от РАЙФАЙЗЕНБАНК(България) ЕАД, ЕИК: *** ,
със седалище/адрес на управление: *****,представлявана от Изпълнителен
директор А.В.А. и Прокуриста М.Т.П.,чрез пълномощника им юрисконсулт
Л. Ч. ХР., срещу О.Ю. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес:
****,****,представляван от особен процесуален представител-адвокат Е.Ю.
А. от АК-Добрич с адрес в ****.
Предявени са установителни искове за установяване на съществуване
на вземане в размер на 5849,96 лв. (пет хиляди осемстотин четиридесет и
девет лева и 96 стотинки ) от които изискуема главница по вноски с настъпил
падеж в размер на 1164лв. за периода от 20.05.2016г.до
20.01.2017г.,предсрочно изискуема главница в размер на 4 217,53лв.,
изискуема редовна лихва в размер на 283,17лв. начислена за периода от
20.04.2016год. до 07.02.2017год., изискуема наказателна лихва в размер на
184,77лв. начислена за периода от 20.05.2016г. до 23.03.2017год., законна
лихва върху главницата, считано от 24.03.2017год. до окончателното й
1
изплащане.
При условията на евентуалност е предявен и осъдителен иск за
осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца сумите:
Изискуема главница в размер на 5382,02лв.
Изискуема редовна лихва в размер на 283,17лв.начислена за периода от
20.04.2016год.до 23.03.2017г.,включително.
Изискуема наказателна лихва в размер на 184,77лв.начислена за
периода от 20.05.2016г.до 23.03.2017год.включително.
Настоящото производство по Гражданско дело№167/2021по описа на
Районен съд-Балчик е образувано по повод изпратено по подсъдност
Гражданско дело №42783/2017г. по описа на Районен съд-София.
Първоначално е образувано ЧГр.дело№2202/2017 по описа на Районен
съд-Плевен на 28.03.2017год.
С Определение№1397 от 29.03.2017год.производството по делото е
прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд-Никопол.
В Районен съд-Никопол е образувано ЧНД№209/2017 г. по описа на
Районен съд Никопол по повод на което е издадена Заповед №138 от
27.04.2017 година с която длъжниците О.Ю. Д. и Н.Д.М. и двамата от ****,
са осъдени солидарно да заплатят в полза на кредитора
Райфайзенбанк(България) ЕАД, сумата от 1164,49лв.-изискуема главница по
вноски с настъпил падеж(редовно изискуема главница) за периода от
20.05.2016 год. до 20.01.2017год., сумата от 4217,53лв.-предсрочно изискуема
главница, сумата от 283,17лв. изискуема редовна лихва,начислена за периода
от 20.04.2016г. до 07.02.2017год., включително, сумата от
184,77лева,изискуема наказателна лихва, начислена за периода от
20.05.2016год.до 23.03.2017год.включително, законна лихва за забава от
28.03.2017год.до изплащане на вземането,както и направените по делото
разноски в размер на 117лв.държавна такса и юристконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева.
Заповедта за изпълнение е изпратена на двамата солидарни длъжници.
По отношение на длъжника Н.Д.М. тази заповед е влязла в сила, тъй като М.
не е подал възражение срещу нея.
Длъжникът О.Ю. Д. подава писмено възражение в законоустановения
2
срок по чл.414 от ГПК, че не дължи процесните суми. С оглед на
това,заповедния съд с Разпореждане №433 от 12.05.2017год. е дал указания на
кредитора да предяви иск за установяване на вземането си.
С оглед на тези указания кредитора Райфайзенбанк(България)ЕАД
предявява съответно обективно съедини установителни искове, както и
евентуален осъдителен иск срещу ответника О.Ю. Д., в Районен съд-
София,където е образувано Гражданско дело№42783/2017 по описа на СРС. В
хода на делото е установено, че ответникът е с настоящ адрес в ****, ****. С
оглед на така установения факт,с Определение №20261956 от 26.11.2020
год.,производството по делото е прекратено и същото е изпратено по
подсъдност на Районен съд-Балчик, където е получено с Рег.№107 от
15.03.2021год. като е образувано настоящото производство.
С исковата си молба,ищецът РАЙФАЙЗЕНБАНК(България) ЕАД, ЕИК:
***, със седалище/адрес на управление: ****,представлявана от
Изпълнителен директор А.В.А. и Прокуриста М.Т.П.,чрез пълномощника им
юрисконсулт Л. Ч. ХР. иска съдът да установи със сила на присъдено нещо
спрямо възразилия ответник ОРЛ. ЮЛ. Д. съществуването и
изискуемостта на вземанията му, произтичащи от Договор за
потребителски кредит от 19.06.2012 г., съгласно издадената Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.г.д. 209/2017 г., по описа на Районен съд -
Никопол, а именно:
изискуема главница по вноски с настъпил падеж в размер на 1 164.49
лева (хиляда сто шестдесет и четири лева и четиридесет и девет
стотинки) за периода от 20.05.2016 г. до 20.01.2017 г.;
предсрочно изискуема главница в размер на 4 217.53 лева (четири
хиляди двеста и седемнадесет лева и петдесет и три стотинки);
изискуема редовна лихва в размер на 283.17 лева (двеста осемдесет и
три лева и седемнадесет стотинки), начислена за периода от 20.04.2016 г.
до 23.03.2017 г. включително;
изискуема наказателна лихва в размер на 184.77 лева (сто осемдесет и
четири лева и седемдесет и седем стотинки), начислена за периода от
20.05.2016 г. до 23.03.2017 г. включително;
заедно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението до окончателното и изплащане.
3
При условията на евентуалност - в случай, че установителният иск по
чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК бъде отхвърлен частично като
неоснователен (т. 1), поради липса на предсрочна изискуемост на
кредита,ищецът моли,съда да осъди ответника да заплати на „Райфайзенбанк
(България)" ЕАД следните суми, представляващи изискуеми вземания по
Договор за потребителски кредит от 19.06.2012 г., а именно:
изискуема главница в размер общо на 5 382.02 лева (пет хиляди,
триста, осемдесет и два лева, две стотинки), по редовно падежирали
месечни вноски с падежи от 20.02.2017г. до датата на връчване на
исковата молба на ответника и предсрочно изискуемата главница;
изискуема редовна лихва в размер на 283.17 лева (двеста осемдесет и
три лева и седемнадесет стотинки), начислена за периода от 20.04.2016 г.
до
г. включително;
изискуема наказателна лихва в размер на 184.77 лева (сто осемдесет и
четири лева и седемдесет и седем стотинки), начислена за периода от
20.05.2016 г. до 23.03.2017 г. включително;
Ищецът претендира законната лихва за забава върху всяко отделно
претендирано вземане, считано от датата на завеждане на настоящата искова
молба до окончателното му изплащане.
Ищецът претендира съдът да осъди ответника О.Ю. Д. да заплати на
"Райфайзенбанк (България)" ЕАД, всички направени по настоящото дело
разноски (платени държавни такси и хонорари за вещи лица), включително
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева (четиристотин и
петдесет лева) на основание чл.7, ал.2 от Наредбата № 1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 78. ал.8
от ГПК.
С исковата си молба,ищецът има особено искане,а именно в случай, че
редовно призован за първото открито съдебно заседание по делото, но не се
яви на него и не е взел становище по евентуален отговор на исковата молба,
моли делото да се разгледа в негово отсъствие, за да не може да се упражни
евентуално процесуално право на ответника по чл. 238, ал.2 от ГПК.
С исковата си молба,ищецът прави доказателствено искане за събиране
на писмени доказателства,както и за назначаване на съдебно-счетоводна
4
експертиза.
Ищецът редовно призован не се представлява в съдебно заседание от
процесуален представител. Заплатил е депозит за назначаване на особен
представител на ответника в размер на 622,50лева. Заплатил е и депозит за
вещо лице общо в размер на 663лева.
С писмени молби е изразявал становище по хода на делото,като е
поддържал исковата си молба не е оспорвал доклада по делото и е изразявал
становище по настъпилата предсрочна изсискуемост.
Съдът в хода на делото е установил,че ответникът О.Ю. Д. не може да
бъде открит на последния настоящ адрес в гр.Б..
След съответните процесуални действия на ответникът е назначен
особен представител,а именно адвокат Е.Ю. А. от АК-Добрич.
Препис от исковата молба с приложенията е изпратен на основание
чл.131 от ГПК на особения представител.В едномесечния законов срок е
последвал писмен отговор по исковата молба,в който особения представител
на ответникане оспорва допустимостта на установителните искове,но ги
оспорва като неоснователни.Твърди,че липсват доказателства относно
уведомяването на съдлъжника Н.Д.М. относно предсрочната изискуемост на
кредита,както и по отношение на това,че кредитополучателя е спрял
плащането по кредита.
По отношение на евентуалният осъдителен иск,особения представител
твърди,че е допустим, но неоснователен.
Особеният представител на ответника,адвокат А. се явява в съдебно
заседание. Не оспорва доклада. Пледира да бъдат отхвърлени предявените от
ищеца искове като неоснователни. Представа писмени бележки,в които
твърди, че исковете следва да бъдат отхвърлени.
По делото са приети ЧГр.дело№209/2017 г. по описа на Районен съд-
Никопол и ЧГр.дело№2202/2017г. по описа на Районен съд-Плевен.
Приети са писмени доказателства,представени с исковата молба.
Назначена е съдебно-счетоводна експертиза със вещо лице В.В. П..
Съдът след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,
прие за установена следната фактическа обстановка:
5
На 19.06.2012 г. е сключен Договор за потребителски кредит между
"Райфайзенбанк (България) ЕАД, кредитополучателя ОРЛ. ЮЛ. Д. и
съдлъжника Н.Д.М.. С Договор за потребителски кредит от 19.06.2012 г.
(Договора), "Райфайзенбанк (България)" ЕАД ("Банката") отпуснала на
кредитополучателя ОРЛ. ЮЛ. Д., кредит в размер на 10 231.00 лева (десет
хиляди двеста тридесет и един лева), с краен срок на погасяване на кредита -
20.06.2019г., съгласно чл. 1 от Договора. Кредитът е отпуснат с цел да бъде
използван за потребителски нужди. Ищецът като кредитор изпълнил
задълженията си по процесния договор, включително задължението да
предостави за временно и възмездно ползване паричната сума. Кредитът бил
напълно усвоен на 18.10.2012 г.
"Райфайзенбанк (България)" ЕАД разполага с лиценз за банкова
дейност, поради което процесният договор за кредит е кредитна сделка.
Договорът за потребителски кредит е търговска сделка по смисъла на
чл.286, ал.2 от ТЗ във връзка с чл.1, ал.1, т.7 от ТЗ. По силата на сключения
валиден договор - като частноправна последица от правното му действие -
между страните по делото е възникнало кредитно правоотношение.
Договорът е частен документ и съставлява писмено доказателство, че
изявленията, които се съдържат в него са направени от лицата, които са го
сключили. В чл. 4.1. от Договора страните са уговорили възнаграждение за
кредитора за отпуснатия кредит- редовна лихва, за първите 12 (дванадесет)
месеца кредитополучателят заплаща фиксирана лихва в размер на 9.5%
(девет цяло и петдесет стотни процента). След изтичане на горепосочения
срок, се дължи годишна лихва в размер на 6-месечен SOFIBOR + 5.923 (пет
цяло,деветстотин двадесет и три хилядни) пункта надбавка. Редовната лихва
се начислява върху усвоената и непогасена главница на годишна база. При
забава в заплащането на дължими вноски по кредита е дължима неустойка-
наказателна лихва, в размера на 10 (десет) пункта (чл. 4.6. от Договора),
начислена на годишна база върху забавените вноски за главница, считано от
деня на забавата до окончателното им погасяване.
Съгласно чл. 5.2. от Договора, кредитът следва да бъде погасен на 84
(осемдесет и четири) равни анюитетни месечни погасителни вноски, всяка от
които в размер на 167.22 лева (сто шестдесет и седем лева и двадесет и две
стотинки), платими на 20-то число от съответния месец, считано от
6
20.07.2012 г. до 20.06.2019 г. На основание същата договорна разпоредба при
промяна на лихвата се променя и размерът на дължимата месечна анюитетна
вноска. Вноските по кредита са анюитетни и включват както дължимата за
месеца главница, така и дължимата лихва, съгласно договорените лихвени
проценти в Договора за потребителски кредит. Основно задължение на
заемателя според чл. 430 от ТЗ е да върне заетата сума в уговорения срок.
Паричното задължение на кредитополучателя по сключен договор за
потребителски кредит (задължение за dare), представлява задължение за
неделимо плащане, съгласно Решение № 28 от 05.04.201 2 г. на ВКС по гр. д.
№ 523/2011 г., III г. о., ГК.
Впоследствие ответникът изпадна в забава на плащането по отношение
на периодичните платежи - противоправно закъснение, което се явява
неизпълнение на договора, за което отговаря.
Според съда са налице обстоятелства, които са довели до настъпване на
предсрочна изскуемост на вземанията на ищеца по кредита.
На датите на падеж от 20.05.2016г. до 20.01.2017г. кредитополучателят/
солидарният длъжник не заплатил дължимите месечни анюитетни вноски
(включващи главница и лихва) към банката в необходимия размер, което
представлява случай на неизпълнение на основание чл.8.1. от Договора за
потребителски кредит. Поради настъпване на случай на неизпълнение и във
връзка с чл. 9.2. от Договора за потребителски кредит във връзка с чл. 432 от
Търговския закон, банката надлежно упражнява потестативното си право да
обяви (направи) изцяло и предсрочно~изискуем целия ползван кредит
(всички дължими от кредитополучателя на банката суми във връзка с
кредита), преди подаване на Заявлението. На задълженото лице било
изпратено писмо за обявяване на случай на неизпълнение и предсрочна
изискуемост на усвоения и непогасен остатък от кредита по Договор за
потребителски кредит.
Предсрочната изискуемост е обявена на кредитополучателя на
08.02.2017 г. с писмо с изх. № ИЗХ-001-15245/03.02.2017г. Видно от
приложената обратна разписка, писмото е достигнало до адреса на
кредитополучателя, посочен в титулната част на Договора. На основание
чл.12.9. от същия Договор, писмото следва да се счита за получено.
Съдът извежда този свой извод като се съобразява със съдебната
7
практика, а именно Решение №229 от 03.04.2014 г. на ВКС по т. д.
№956/2012 г., 11-ро т. о., в което унифициращият съдебната практика съд е
приел, че уговорка, че волеизявлението на едната страна ще се счита за
получено при достигането до адреса на другата, посочен в договор, поражда
действие и обвързва страните. В този смисъл е и Решение №35 от 07.05.2012
г. на ВКС по гр. д. №1877/2010 г. на IV г.о. Решенията са били постановени
в производство по реда на чл.290 и следващи от ГПК и са акт на казуално
тълкуване, задължително в тълкувателната си част за долустоящите на ВКС
съдебни инстанции по силата на общото правомощие на ВКС да осъществява
върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите от
всички съдилища.
Предсрочната изискуемост на всички вземания на Банката по Договора
за потребителски кредит е осчетоводена на 08.02.2017г.
В резултат на настъпилата предсрочна изискуемост,са налице следните
правни последици:
Пълно и точно изпълнение на задължението, каквото съществува и в
какъвто вид се дължи при настъпване на срока (уговорения падеж) - главница,
възнаградителна лихва, неустойка и комисиона за управление. В Решение №
99 от 01.02.2013 г. по т. д. №610/2011 г. на I т.о., Върховният касационен съд
е приел, че при уговорена в договор за заем за потребление предсрочна
изискуемост на задължението за връщане на заетата парична сума, настъпва
предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни
вноски, включително в частта им за възнаградителни лихви и такси.
Поради липса на изпълнение,съдът счита,че в полза на ищеца са
възникнали вземанията, посочени в петитума на исковата молба.
По отношение на направените възражения от страна на особения
представител на ответника,съдът съобрази следните обстоятелства:
Изцяло неоснователни са възраженията на особения представител на
ответника свързани с твърдения, че по отношение на солидарният съдлъжник
Н.Д.М., неучастващ в настоящото дело, не са представени доказателства дали
същият е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, както
и по отношение на това, че кредитополучателят е спрял плащането по същия.
Тези възражения, дори да приемем, че са релевантни и основателни би
следвало да бъдат направени от самия солидарен съдлъжник Н.Д., по реда на
8
чл. 414 от ГПК при връчването му на процесната Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 138/27.04.2017г., нещо което не е
сторено.
Неоснователно е и твърдението на особения представител, че след като
е налице искане да се издаде заповед за изпълнение срещу двамата солидарни
длъжници, не би следвало да е възможно „изключването” на единия
солидарен длъжник в същинската съдебна фаза. В настоящия случай по
процесния договор за потребителски кредит от 19.06.2012г. е налице е налице
възникнала солидарност между длъжниците / ”пасивна солидарност” / , при
която кредитополучателят ОРЛ. ЮЛ. Д. и съдлъжникът Н.Д.М. дължат една и
съща престация /сумите по договора за потребителски кредит/ и кредиторът
„Райфайзенбанк” /България/ ЕАД може да иска изпълнението на цялото
задължение от когото и да е от солидарните длъжници- чл. 122, ал.1 от ЗЗД.
Солидарният длъжник не може да предявява установителен иск против
кредитора, че и други лица са отговорни за същото задължение. Това правило
е основното за солидарността, като е израз на нейната обезпечителна
същност. Предявяването на иск срещу един солидарен длъжник не засяга
правата на кредитора срещу останалите съдлъжници- чл. 122,ал.2 от ЗЗД.
Правото на иск е функция на материалното право. След като кредиторът има
самостоятелно материално право срещу всеки солидарен длъжник, той трябва
да има право на защита на това право. В т.с. солидарният характер на
солидарните задължения не изисква привличането на останалите длъжници в
процеса, воден срещу един от тях, тъй като солидарните длъжници са
обикновени, а не необходими другари – чл. 172, ал.1 от ГПК /р. 2217-1980-І
ГО на ВС/. В конкретния случай процесната заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 138/27.04.2017г., е влязла в сила по
отношение на солидарния длъжник Н.Д.М., който не е подал възражение
срещу нея. По тази причина ищецът по настоящото дело правилно е подал
установителния си иск, както и предявеният в условията на евентуалност
осъдителен иск, само срещу кредитополучателя О.Ю. Д., който в законовия
срок е възразил срещу заповедта за изпълнение на парично задължение.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза се установява,че претендираните суми са именно такива каквито
са описани в исковата молба.
9
След анализ на събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност,съдът достига до извода,че следва да бъдат уважени
установителните искове изцяло,така както са предявени.
Направените разходи от ищеца са както следва-държавна такса по
заповедното производство в размер на 117 лв. Юристконсултско
възнаграждение по заповедното производство в размер на 50 лева.Държавна
такса по исковото производство в размер на 198,28 лв.възнаграждение на
вещо лице по ССчЕ в размер на 663лв.,възнаграждение за особен
представител в размер на 622,50 лева.
Съдът счита,че следва да се определи и юристконсултско
възнаграждение за представляващия ищеца юристконосулт.Съдът
съобразява,че делото е продължило доста време със събиране на
доказателства.С оглед на това,според съда следва да се определи размер на
юристконсутското възнаграждение,съгласно разпоредбата на чл.25 ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ,към максимума,предвиден в
текста,а именно 360 лева.
Следва да се признае за установено на основание чл.124 ал.1 от ГПКвъв
вр.чл.422 от ГПК във вр.чл.415 ал.1 от ГПК,във вр. чл.432 ал.1 от ТЗ във
вр.чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр.чл.86 от ЗЗД ,че ответникът(оспорил длъжник)
О.Ю. Д. дължи на ищеца (кредитор)изискуеми на вземания,произтичащи от
Договор за потребителски кредит от 19.06.2012 г., съгласно издадената
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.г.д. 209/2017 г., по описа на
Районен съд - Никопол, а именно:
изискуема главница по вноски с настъпил падеж в размер на 1 164.49
лева (хиляда сто шестдесет и четири лева и четиридесет и девет
стотинки) за периода от 20.05.2016 г. до 20.01.2017 г.;
предсрочно изискуема главница в размер на 4 217.53 лева (четири
хиляди двеста и седемнадесет лева и петдесет и три стотинки);
изискуема редовна лихва в размер на 283.17 лева (двеста осемдесет и
три лева и седемнадесет стотинки), начислена за периода от 20.04.2016 г.
до 23.03.2017г. включително;
изискуема наказателна лихва в размер на 184.77 лева (сто осемдесет и
четири лева и седемдесет и седем стотинки), начислена за периода от
20.05.2016 г. до 23.03.2017 г. включително;
10
заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението,до окончателното и изплащане.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата
на основание чл.78 ал.1 от ГПК,в общ размер 1600,78лв.,представляваща
деловодни разноски в заповедното и исковото производство, съразмерно
уважената част на иска, вкл. възнаграждение за вещо лице, за особен
представител.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата
на основание чл.78 ал.8 от ГПК сумата в общ размер от
410лв.представляваща юристконсултско възнаграждение в заповедното и
исковото производство.
След влизане в сила на настоящото съдебно
решение,ЧГр.дело№209/2017 по описа на Районен съд-Никопол и
приложеното към него Чгр.дело№2202/2017 по описа на Районен съд-Плевен
да се върнат по компетентност на Районен съд-Никопол,ведно със заверен
препис от настоящото решение.
Съдът не дължи произнасяне на евентуалният осъдителен иск с оглед на
факта,че е приел за основателни и е уважил предявените установителни
искове.
Водим от гореизложеното,съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 ал.1 от ГПК,във
вр.чл.422 от ГПК във вр.чл.415 ал.1 от ГПК,във вр. чл.432 ал.1 от ТЗ във
вр.чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр.чл.86 от ЗЗД,че ответникът(оспорил длъжник)
О.Ю. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: ****, ****, дължи на
ищеца(кредитор) РАЙФАЙЗЕНБАНК(България) ЕАД, ЕИК: ***, със
седалище/адрес на управление: ***, представлявана от Изпълнителен
директор А.В.А. и Прокуриста М.Т.П., изискуеми на вземания,
произтичащи от Договор за потребителски кредит от 19.06.2012 г., съгласно
издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.г.д. 209/2017 г., по
описа на Районен съд - Никопол, а именно:
изискуема главница по вноски с настъпил падеж в размер на 1 164.49
11
лева (хиляда сто шестдесет и четири лева и четиридесет и девет
стотинки) за периода от 20.05.2016 г. до 20.01.2017 г.;
предсрочно изискуема главница в размер на 4 217.53 лева (четири
хиляди двеста и седемнадесет лева и петдесет и три стотинки);
изискуема редовна лихва в размер на 283.17 лева (двеста осемдесет и
три лева и седемнадесет стотинки), начислена за периода от 20.04.2016 г.
до 23.03.2017г. включително;
изискуема наказателна лихва в размер на 184.77 лева (сто осемдесет и
четири лева и седемдесет и седем стотинки), начислена за периода от
20.05.2016 г. до 23.03.2017 г. включително;
заедно със законната лихва върху главницата , считано от 28.03.2017 г. до
окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА О.Ю. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: ****,****,да
заплати в полза на РАЙФАЙЗЕНБАНК(България) ЕАД, ЕИК: ***, със
седалище/адрес на управление: ****, представлявана от Изпълнителен
директор А.В.А. и Прокуриста М.Т.П.,сумата на основание чл.78 ал.1 от
ГПК,в общ размер 1600,78лв.(хиляда и шестстотин лева и 78
ст.),представляваща деловодни разноски в заповедното и исковото
производство, съразмерно уважената част на иска, вкл. възнаграждение за
вещо лице, за особен представител.
ОСЪЖДА О.Ю. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: ****,****,да
заплати в полза на РАЙФАЙЗЕНБАНК(България) ЕАД, ЕИК: *** , със
седалище/адрес на управление: *****,представлявана от Изпълнителен
директор А.В.А. и Прокуриста М.Т.П. сумата на основание чл.78 ал.8 от
ГПК в общ размер на 410 лв.(четиристотин и десет лева), представляваща
юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производство.
ПОСТАНОВЯВА след влизане в сила на настоящото решение
ЧГр.дело№209/2017 по описа на Районен съд-Никопол и приложеното към
него Чгр.дело№2202/2017 по описа на Районен съд-Плевен да се върнат по
компетентност на Районен съд-Никопол, ведно със заверен препис от
настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Добрич,в
двуседмичен срок от съобщението му до страните.
12
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
13