РЕШЕНИЕ
№ 7247
гр. София, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20231110167985 по описа за 2023 година
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1-во
ЗЗД.
Производство по делото е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх.№
1814/03.01.2024 г. от П. Л. С. против ***********************, с която е предявен
осъдителен иск за сумата от общо 86,00 лева, представляваща недължимо получена
сума, формирана от сумата от 60,00 лева - такса за принудително преместване на
автомобил и от сумата от 26,00 лева – такса за престой на наказателен паркинг, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
12.12.2023 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба и последваща уточнителната молба ищецът твърди, че е
едноличен собственик на капитала на дружеството ***********************, което
осъществява дейност отдавайки автомобили под наем. Сочи още, че офисът на
дружеството се намира на адрес в *********************** от 15 години, поради
което познава квартала „до съвършенство“. Поддържа, че паркоместата, които се
намират пред офиса не са достатъчни, за да съберат всички отдавани под наем
автомобили, поради което често се налага някой от тях да бъдат паркирани в квартала.
Така на 26.10.2023 г. в 15:47 часа паркирал л.а. марка „Шкода“, модел „Фабия“ с рег.№
*********************** на ул.“***********************“, в близост до
кръстовището с ул.“***********************“, откъм страната на
ул.“***********************“, точно срещу блок 36. Твърди, че на мястото нямало
обозначителни значи, че паркирането е забранено или за служебен абонамент. На
1
17.11.2023 г., в приложението, с което следи автомобилите, установил, че
гореописания лек автомобил се движи, след което спира на наказателен паркинг
„Славия“, находящ се на ***********************. След като отишъл на място на
18.11.2023 г., ищецът твърди, че му било съобщено, че автомобилът е преместен, тъй
като бил паркиран на място, за което имало знак за „служебен абонамент“. За да
получи автомобила обратно, ищецът твърди, че заплатил сумата от общо 86,00 лева, от
която 60,00 лева – такса за принудителното му преместване и сумата от 26,00 лева –
такса за престой на наказателния паркинг. Според ищеца горепосочената сума е
недължимо получена от ответника, тъй като при спирането на автомобила на
горепосочената дата, такъв знак не е имало. Едва след освобождаване на автомобила от
наказателния паркинг, ищецът минал покрай процесното място и установил, че вече
бил поставен знак „служебен абонамент“, но поддържа, че се е случило след
паркирането на автомобила, в периода между 26.10.2023 г. и 17.11.2023 г. Поддържа,
че преди да отстранят автомобила принудително, служителите на ответното дружество
е следвало да го уведомят да премести доброволно автомобила, поради наличие на
поставен знак „служебен абонамент“. По изложените в исковата молба доводи и
съображения, ищецът обуславя правния си интерес от предявения иск, като моли съда
да постанови решение, с което ответникът бъде осъден да му върне процесната сума,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане. Претендира и направените по производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е подаден писмен отговор, в който се изразява
становище за недопустимост на производството по общия исков ред и подсъдност на
спора на АССГ. Поддържа се, че контрола за законосъобразност на разпоредената
мярка се осъществява от Административния съд по реда на АПК, като единствено
съдебен акт на този съд би бил основание за възстановяване на заплатената по повод
приложената ПАМ сума. Отделно от предходното се изразява становище за липса на
правен интерес от предявения иск, тъй като ищецът не е собственик на процесния
автомобил. По същество на спора се излагат съображения за неоснователност на иска,
тъй като извършените от служителите на дружеството дейности са били в изпълнение
на Наредба за организацията на движението на територията на Столична община и в
изпълнение на Заповед № СОА22-РД-95-506/12.09.2022 г. и Заповед № СОА22-РД-09-
3028/08.12.2022 г., и двете на Кмета на Столична община, както и с решение №
73/17.12.2015 г. на СОС. Сочи се, че мястото, на което е бил паркиран на 17.11.2023 г.
автомобила – на ул.“***********************“ в гр.София, е било едно от три броя
места, обозначени с неподвижен пътен знак с два броя табели, които въвеждат
ограничения в паркирането на място за „служебен абонамент“ и предупреждават за
принудително преместване. Поддържа се, че водачите имат право да паркират на
процесното място, но извън указаното на знака време на действие на режима
„служебен абонамент“. Поддържа се, че в случая автомобилът е бил паркиран в
2
рамките на забраненото време, поради което в дружеството е получен сигнал от
правоимащия /страна по договор за служебен абонамент на процесното паркомясто/.
На мястото е пристигнал специализиран автомобил тип „паяк“, като след констатиране
на нарушението от компетентен инспектор, последният е разпоредил принудително
преместване. Поддържа се още, че мярката по чл.171, т.5, б.“б“ ЗДвП се налага, без
нарушителят да бъде уведомяван за налагането й. Излагат се съображение, че в
конкретния случай са спазени всички нормативни изисквания за прилагане на ПАМ,
поради което посочената сума е платена на годно правно основание. По изложените в
отговора съображения се иска прекратяване на производството и изпращането му по
компетентност на АССГ, алтернативно – отхвърляне на предявения иск. Претендират
се разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е приложен фискален бон от 18.11.2023 г. за платена в полза на
*********************** сума за принудително преместване и престой на паркинг в
размер на 86,00 лева.
По делото е приложена Заповед № СОА22-РД95-506/12.09.2022 г. на Кмета на
Столична община, с която ответното дружество е определено за служба за контрол по
смисъла на чл.167, ал.2 ЗДвП, като са одобрени реда и условията за контрол на
неправилно паркирани пътни превозни средства на територията на Столична община.
По делото е приложена Заповед № РД-09-108/30.09.2022 г. на Кмета на Столична
община, с която са определени длъжностни лица, които да осъществяват принудително
административна мярка – принудително преместване спрямо паркираните пътни
превозни средства в нарушение на Закона за движение по пътищата и Наредба за
организация на движението на територията на Столична община, съответно да налагат
глоби с фиш и съставят АУАН при установяване на горепосочените нормативни
актове.
По делото е приложена Заповед № СОА22-РД09-3028/08.12.2022 г. относно реда и
условията за определяне на местата в режим на платено паркиране „Служебен
абонамент“ на територията на Столична община, от която е представена само първата
страница и препятства възможността за запознаването със съдържанието й в цялост.
По делото е приложено Решение № 73 на Столичния общински съвет от
17.12.2015 г. за определяне на цени във връзка с Наредба за организацията на
движението на територията на Столична община, както и Инструкция за работа на
лицата на длъжност „Инспектор контрол паркиране“ и правомощията им по
разпореждане на принудителни административни мерки и установяване на нарушения
за неправилно паркиране на територията на Столична община, утвърдени на 13.10.2021
г.
3
По делото е приложен протокол за принудително преместване на ППС №
50403/17.11.2023 г., от който се установява, че процесния автомобил малка „Шкода“ с
рег.№ *********************** е принудително преместен от
ул.*********************** в 10:40 часа.
Видно от приложения по делото отчет за принудително преместени ППС е, че
автомобила е взет на 18.11.2023 г. в 15:39 часа.
По делото е приложен договор № 2061/24.10.2023 г. за ползване на паркоместа за
паркиране в режим на „служебен абонамент“, от който се установява, че между
ответника и трето за спора дружество е сключен договор за услуга, по силата на който
на последното са предоставени за временно и възмездно ползване 4 бр. паркоместа, три
от които в гр.София, на ул.***********************, след кръстовището с
ул.***********************, считано от 15.11.2023 г. до 15.11.2026 г.
По делото е приложена заявка относно изпълнение на дейности във връзка със
„Служебен абонамент“ – монтиране на 4 бр.паркоместа по гореописания договор за
услуга, върху която ръкописно е дописано „немаркирано - мокро“ и „недоставени 4 бр.
пана“. Към заявката е приложена и схема, на която ръкописно е дописано „монтирано
на 15.11.2023 г.“
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
*********************** /живуща във фактическо семейно съжителство с ищеца/. В
показанията си свидетелката разказва, че работи в дружество, което се занимава със
застрахователно посредничество и отдаване на автомобили под наем. Разказва още, че
на 26.10.2023 г. един от автомобилите - марка „Шкода Фабия“, бил паркиран на
кръстовището на ул.“***********************“ в близост до кръстовището с
ул.“***********************“, където паркирането било свободно. Свидетелката не
си спомня точната дата, но сочи, че било почивен ден, когато преминавайки покрай
мястото, където бил паркиран горепосочения автомобил, установили липсата му.
Посредством мобилно приложение установили, че автомобила се намира на паркинг за
принудително преместване. Когато отишли да го приберат им било съобщено, че
автомобилът е бил паркиран на място с поставен знак за „Служебен абонамент“.
Други относими и допустими доказателства по делото не са приложени.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна
страна:
По наведените още с отговора на исковата молба доводи за неподсъдност на спора
на настоящия съд, съдът вече е изложил мотиви в постановеното по реда на чл.140
ГПК определение, които не намира за необходимо да преповтаря.
По предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от
които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че е платил сумата в размер на
86,00 лева, а ответникът е получил същата, без да е имало основание за извършване на
4
престацията.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума.
С проектодоклада обявен за окончателен в първото по делото открито съдебно
заседание, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че ищецът е платил, а ответникът е получил сумата от 86,00 лева.
Съгласно нормата на чл.63 от Наредба за организацията на движението на
територията на Столична община /НОДТСО“ на улици, площади и паркинги и други
части от пътната инфраструктура - общинска собственост, на специално обозначени за
това места, може да се въвежда режим на платено паркиране „Служебен абонамент.
При регистриране на паркирано в нарушение ППС на паркомясто, обозначено с
неподвижен пътен знак в режим „Служебен абонамент“, същото ППС може да бъде
преместено принудително по реда на чл.118, като водачът или собственикът на ППС
заплаща разходите по принудителното преместване и отговорното пазене на
специализиран паркинг.
Към датата на произнасяне на съдебното решение горепосочените правни норми
не са отменени или изменени, поради което следва да бъдат взети предвид от
настоящия съд. Отделно от предходното, следва да се има предвид, че съгласно чл.195,
ал.1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в
сила на съдебното решение.
Предвид гореизложеното, в конкретния случай не може да се обуслови извод, че
платената от ищеца и получена от ответника сума в размер на 86,00 лева за
принудително преместване и престой на специализиран паркинг, е без основание.
Макар житейски логични, изложените в исковата молба доводи, че ищецът е следвало
да бъде уведомен предварително, за да премести автомобила си доброволно, не
намират опора в нормативната уредба относно движението на територията на
Столична община, където подобно задължение за ответното дружество не е
регламентирано. При липса на нормативно установено задължение, изложените в
исковата молба доводи, че „ответникът разполага с неговите данни и при желание е
могъл да се свърже с него“, са ирелавантни.
Не могат да бъдат споделени и доводите на ищеца, че в случая е приложима
нормата на чл.171, т.5, б.“а“ ЗДвП, тъй като към датата на принудителното
преместване на мястото, където е бил паркиран процесния автомобил, вече е бил
поставен неподвижен пътен знак „Служебен абонамент“. Отделно от предходното,
наложената ПАМ не е обжалвана и влязла е в законна сила.
С оглед предходното, поради липса на една от предпоставките на правната норма,
а именно - липса на основание за получаване на процесната сума от ответника, то
предявения иск е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
5
При този изход на спора и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК право на
разноски има ответника. Видно от приложения по делото списък на разноските по
чл.80 ГПК и доказателствата по делото е, че ответникът претендира и е направил
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева, които следва да бъдат
възложени в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Л. С., ЕГН ********** против
***********************, със седалище и адрес на управление:
***********************, иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД – за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 86,00 лева,
представляваща недължимо получена сума, формирана от сумата от 60,00 лева - такса
за принудително преместване на автомобил и от сумата от 26,00 лева – такса за
престой на наказателен паркинг, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 12.12.2023 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК П. Л. С., ЕГН ********** да заплати на
***********************, със седалище и адрес на управление:
*********************** сумата от 400,00 лева, представляваща направени по
производството разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6