гр. Бургас, 21 май 2021
г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на двадесет и осми април, през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА
РАДИКОВА
При секретар С.А., като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА АХД № 2239 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, съобрази:
Производството e по реда
на чл. 284 и сл. ЗИНЗС
във вр. с чл. 203 от АПК.
Образувано е по искова молба, подадена от И.Г.Я. , ЕГН **********,
против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към при
Министерство на правосъдието, гр. София за заплащане на обезщетение в размер на
50 000лв., за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни
действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Ареста гр.Ямбол
, Затвора гр.Бургас и Затвора гр.Стара Загора, свързани с условията, при които
е изпълнявана мярка за неотклонение „задържане под стража“ и е търпяно
наказание лишаване от свобода , за периода 04.12.2009г. - 23.12.2015г.(2210
календарни дни).
Ищецът твърди, че:
През периода м.12.2009г. - м.07.2010г. е пребивавал в Ареста
гр. Ямбол в изпълнение на мярка за неотклонение „задържане под стража“.
През периода м.07.2010г.- м.04.2014г. е търпял наказание
лишаване от свобода в Затвора гр.Бургас, а през периода м.04.2014г.- м.12.2015г.- в Затвора гр.Стара
Загора.
И на трите места администрацията не е изпълнявала
задължението си да му осигури нормални санитарно- хигиенни и битови условия.
Заявява, че в Ареста гр.Ямбол , Затвора гр.Бургас и Затвора
гр.Стара Загора е бил настаняван в помещения с недостатъчна жилищна площ, без
нормално отопление, проветряване и осветеност, без осигурен санитарен възел, с
течаща вода. В трите заведения не е имало обособени социални помещения за
сушене на дрехи.
В Ареста гр.Ямбол и Затвора гр.Бургас не е имало стая за
разрешени електроуреди.
В Ареста гр.Ямбол не му
бил осигуряван престой на открито.
В Затворите гр.Бургас
и гр.Стара Загора нямало изградена фитнес- зала, липсвали достатъчно уреди за
спорт, а престоя на открито бил осъществяван при изключителна пренаселеност
(наведнъж били извеждани между 100 и 250 лица). Килиите не били оборудвани с
достатъчно, спрямо настанените лица, маси и столове.
Според него, с поставянето му в описаните условия, резултат
от бездействията на затворническата
администрация, е бил подложен на жестоко, унизително и нечовешко унижение,
причинило му чувство на незащитеност, малоценност, страх, стрес, уронване на
човешкото достойнство, притеснение за физическото и психическото му здраве. По
този начин претърпял неимуществени вреди за репариране на които претендира
присъждане на обезщетение в размер на 50
000лв.
В съдебно заседание се явява лично. Моли иска да бъде уважен
така, както е предявен и да му бъде присъдено обезщетение в поискания размер.
Ответникът по иска - Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" към Министерство на правосъдието гр. София, чрез процесуалния
си представител юрисконсулт Г., иска претенцията да бъде отхвърлена по
съображения, изложени в отговора на исковата молба. В последния и в
представените писмени бележки прави възражение за изтекла пет годишна
погасителна давност за целия период. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира исковата
претенция за основателна. Счита, че следва да бъде уважена размер, съгласно
установената практика на съда.
I.
ФАКТИТЕ:
1.През периода 05.12.2009г. - 1.07.2010г. по отношение на ищеца И.Я. е
изпълнявана марка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест-Ямбол при РСИН-Ямбол.
Според справка, подписана от мл. инспектор Ц.Р., по време на
престоя си в арест- Ямбол ищецът е бил настанен в килия №10 заедно с още един
задържан. Килията била с площ 6,38кв.м.( еднаква за всички 14 килии),
оборудвана с две легла, разположени едно над друго, с монтирани неподвижно маса
и стол.
Килията била без самостоятелен санитарен възел и течаща
вода. Достъп до общите за 14-те килии баня и тоалетна бил осъществяван по
график- 4 пъти дневно. Къпането се извършвало два пъти седмично. Ежедневно, при
поискване от страна на задържаното лице бил осигуряван незабавен достъп до
санитарния възел. Прането се извършвало след къпане и по време на личен тоалет.
Достъпът на дневна светлина в килиите бил опосреден- от
коридора на ареста, през отвор, разположен над вратата на арестантската килия с
размери 120см.-60см. и чрез прозорец в самата врата с размер 50см.- 40см.
В ареста била налична вентилационна система за достъп на
свеж въздух, отоплението и охлаждането се извършвало посредством шест климатика,
два от които само за студена вентилация, разположени в коридора пред килиите.
Налично било и парно отопление, вградено в стените на арестните помещения,
работещо сезонно и само в работни дни.
В ареста нямало
изградено място за престой на открито по причини от технически характер.
Разходка се извършвала до общите баня и тоалетна 4 пъти дневно, според
натовареността на ареста.
Храната била осигурявана от външен доставчик и предоставяна
три пъти дневно. Ползваната вода била доставяна от ВиК- еднаква за всички
граждани.
В хода на съдебното производство, в качеството на свидетели
са разпитани К.Т.Т. и Н.Ж..
Свидетелят Т. заявява, че е пребивавал в ареста- гр.Ямбол за
пет дни през месец април 2015г. За условията обяснява, че килията била за двама
души, без прозорец, с размери- около 2м
широка и около 3м дълга. Нямало санитарен възел и течаща вода. За задоволяване
на физиологични нужди използвали кофа. Нямало престой на открито, а от килиите
били извеждани само до тоалетна- 3 пъти на ден. Баня била осигурена два пъти
седмично, по това време имали възможност за пране, дрехите простирани в
коридора- по радиатори и прозорци. В килията не постъпвала пряка слънчева
светлина
В коридора на ареста били
разположени четири климатика, които служели за отопление на килиите, като
топлина влизала само през решетките на вратата, което в студено време било
проблем. През лятото в килиите била жега, защото на вратата на килията имало
прозорец, който се отварял само около 10см.
Храната
била кетъринг. Първоначално била оставяна на пода на килията, а после
задържаните я поставяли по шкафчетата. В килията имало маса и едно столче,
разположени между леглата и стената, затова на тях можел да се храни само един
човек.
Идентични условия, в показанията си,
описва и св. Ж., който пребивавал в ареста от януари 2010г. до юни 2010г.
2.През периода 01.07.2010г. - 07.04.2014г. ищецът И.Я. е търпял наказание
лишаване от свобода в Затвора гр. Бургас.
Според справка, подписана от инспектор СДВР М.М., ищецът Янчев постъпил в Затвора
гр.Бургас на 1.07.2010г., като бил настанен в приемно отделение. Данни за
конкретното помещение не били налични, но
размерите на спалните помещения тогава били от 6,14 кв. м. до 20,31 кв.
м.
На
07.07.2010г. бил настанен в група за обвиняеми и подсъдими. Размерът на
помещенията, в които била настанявана тази група били от 5,44кв.м. до 6,08кв.м.
В тези помещения лицата били настанявани сами, най- много по двама. Престоят на открито на настанените в
зоните за повишена сигурност бил провеждан отделно от останалите. През 2011г. в
затвора било обособено второ място за престой на открито, оборудвано със
спортни уреди, като престоят бил увеличен на 1 час и 40 минути.
В спалните помещения нямало изграден
самостоятелен санитарен възел с течаща вода. За удовлетворяване на физиологични нужди за времето от
вечерна проверка до ставане от сън били осигурявани пластмасови кофи с капаци,
които своевременно били почиствани и дезинфекцирани. През останалото време
лишените от свобода имали достъп до общ санитарен възел. Ползването на баня
било организирано два пъти седмично по утвърден график. Прането на личните
дрехи се извършвало по време на баня, а спалното бельо - в пералня.
На 16.03.2012 г. л. св. Я. бил
изведен в група за осъдени лица - девета група, където пребивавал до 07.04.2014 г. Спалните
помещения, които обитавал били с приблизителни размери от 18,46 кв. м. до 23,46
кв. м. Съжителствал е с от 11 до 18 лишени от свобода. През посочения период
спалните помещения в девета група, били оборудвани с легла, маса, столове и
шкафове за съхранение на лични вещи. В помещенията липсвал самостоятелен
санитарен възел с течаща вода. За физиологични нужди през времето, в което
килиите били заключени, били използвани кофи. Вентилация и проветрение на помещенията била осигурявана
чрез два двукрили прозореца, с по две отваряеми крила. Отоплението се
осъществявало от парна централа за целия затвор. Ползването на баня от лишените от свобода било организирано
два пъти седмично по утвърден график, като това време било ползвано и за пране
на лично облекло. Простирането и сушенето на дрехите било извършвано в спалните
помещения. Храната била приготвяна в кухнята на Затвора в съответствие с „Таблица № 1 за състава на дневната дажба и
полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода - възрастен“. Подаването на водата в затвора било
такова, каквото е за всички граждани.
В хода на съдебното производство, в качеството на свидетел е
разпитан М.К., който заявява, че познава
ищеца от корпуса на Затвора гр. Бургас, където пребивавал от 2012г. до 2017г. С
ищеца обитавали две срещуположни килии.
За условията в килиите обяснява следното:
Понеже търпял наказание при строг режим бил настанен в
помещение заедно с още един лишен от свобода. В помещенията нямало тоалетна и
течаща вода, за тоалетна използвали кофа. Отоплението се извършвало с рано,
което било пускано за два часа на ден. Личните ви дрехи перели на общата чешма,
а ги сушели в спалните помещения. По 30 минути да ден били пускани в коридора
(т.е. с достъп до санитарен възел) лишените от свобода, които търпели наказание
при специален режим.
На каре (престой на открито) бил извеждан целия коридор (30
човека), а карето било с размери около 30кв.м. Нямало уреди за спортуване, защото
нямало уреди. Имало възможност само за разходка.
3.През периода 07.04.2014г. - 23.12.2015г. ищецът И.Я. е търпял наказание
лишаване от свобода в Затвора гр. Стара Загора.
Според представена по делото
справка, подписана от инспектор „СДВР“(л.47), по време на пребиваването в Затвора
гр. Стара Загора Я. е бил разпределен в 6 и 9 група и настанен в спално
помещение с други лишени от свобода, като бройката е варирала от 4 до 7 лица.
Всеки лишен от свобода е разполагал с легло и метален шкаф за лични вещи.
Килиите били оборудвани с маси и столове.
За посочения период
спалните помещения не са били оборудвани със самостоятелни санитарни
възли и течаща вода. Коридорите на групите са разполагали с общи, за коридора,
санитарни възли с тоалетни и умивалници с течаща вода, достъпа до които е бил
свободен от 6.00 до 20.00ч.Къпането се извършвало два пъти седмично, по график,
като на всяко лице били осигурявани по 45 минути. За лишените от свобода,
работещи в обслужващата сфера, какъвто бил Я. била осигурена баня всеки ден.
В килиите, през светлата част на денонощието, имало достъп
на пряка слънчева светлина. Проветряването се извършвало по желание на
настанените в помещението, лица. Отоплението било осъществявано от парна
централа.
Престоя на открито се осъществявал по график, веднъж на ден.
На разположение на лишените от свобода били предоставени фитнес- уреди и
осигурена възможност за упражняване на различни видове спортни дейности-
футбол, волейбол,баскетбол, тенис на маса. Прането на спалното бельо се
извършвало в пералното помещение на Затвора. Лишените от свобода имали
възможност при излизане на престой на открито, да оставят спалното си бельо за
пране и да го получат на следващия ден след изпирането му. Случаи на жалби за
върнато или неизпрано бельо не били регистрирани. Храната била разнообразна и в
достатъчно количество. Контрол за качеството бил осъществяван ежедневно от
дежурен главен надзирател.
В справката липсва конкретна информация за помещенията, в
които ищецът е бил настаняван- брой на настанените лица, квадратура на
помещението.
Същевременно ищецът твърди, че през периода .02.2015-
.12.2015г. е бил разпределен в 6- та група и настанен в килия с площ 15 кв.м.
заедно с още 7 лица.
В хода на съдебното производство, в качеството на свидетел е
разпитан К.Т.Т..
Свидетелят сочи факти, свързани с условията в Затвора гр.
Стара Загора.
Заявява, че познава ищеца от Затвора гр. Стара Загора,
където изтърпявал наказание лишаване от свобода през периода 10.04.2015 г. -
24.03.2017г. Не бил с ищеца в една килия, но килиите се различавали само
по броя на населението, не и по условия.
Съобщава, че в този Затвор бил настанен в килия, в която
хората варирали между 8-10 човека, на площ около 42 кв.м. В килията нямало
тоалетна и течаща вода. През времето, през което били заключени за тоалетна
използвали кофа. Храненето се извършвало в столовата на Затвора, а в килиите
можела да се внася храна, получена при свиждане.
Килиите били отоплявани с парно. Светлина влизала от два
прозореца, разположени нависоко. За престой на открито бил извеждан целия
отряд- между 110-115 човека, но карето било доста голямо- 7-8 дка. Възможност
за спор била осигурена, защото имало футболно, баскетболно игрище, фитнес
уреди, тенис маса.
II.
ПРАВОТО:
Искът е процесуално допустим.
Твърдят се неимуществени вреди, настъпили в резултат на
незаконосъобразни бездействия на служители на ответника във връзка със
санитарно-хигиенните и битови условия, при които по отношение на ищеца е е
изпълнявана мярка за неотклонение „задържане под стража“ и е търпяно наказание
лишаване от свобода , за периода 04.12.2009г. - 23.12.2015г.
Разпоредбата на чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС,
предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията, в
резултат на нарушения на чл. 3.
Според чл.
285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът
по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава
единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал.
2 на текста сочи като ответници
органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са
причинени вредите. Последните, според правилото на чл.
205 АПК са юридическите
лица, представлявани от органа (в случая от специализираните органи по
изпълнение на наказанията), от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" със седалище София, съгласно чл.
12, ал. 2 ЗИНЗС, е
юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство
и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите,
какъвто е и Затворът Бургас, са нейни териториални служби (чл.
12, ал. 2 ЗИНЗС). За
вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на
администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация,
следва да отговаря юридическото лице.
При това положение, Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" има както процесуална, така и материално правна легитимация
да отговаря по предявеният иск.
Както вече бе посочено, в случая исковата защита следва да
се реализира по реда на глава
7 от ЗИНЗС.
Ето защо, за да бъде приета основателност на иска за вреди,
с правно основание чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва
кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с който се нарушава чл. 3
от закона, настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното, по силата на
въведената с разпоредбата на чл.
284, ал. 5 от ЗИНЗС,
оборима презумпция и връзка между тях.
Т. е. отговорността на държавата се ангажира при доказано
подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3,
ал. 1), както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под
стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).
Ищецът твърди бездействие на специализираните органи по
отношение на задължението да осигурят нормални санитарно-хигиенни и битови
условия, което се изразява в
неосигуряване на : достатъчна жилищна
площ, нормално отопление, проветряване и осветеност, санитарен възел, с течаща
вода, място за съхраняване на разрешени електроуреди, социално помещение за
сушене на дрехи, фитнес-зала, възможност за пълноценно спортуване, оборудване
на помещенията според изискванията на чл.21, ал.1 от ППЗИНЗС.
Твърди, че поради бездействието на ответника да му осигури
адекватни условия, в които да бъде изпълнявана мярката за неотклонение и
търпяно наказанието лишаване от свобода, за него са настъпили неимуществени
вреди- чувство на незащитеност, малоценност, страх, стрес, уронване на човешкото
достойнство, притеснение за физическото и психическото му здраве.
Разпоредбата на чл.
284, ал. 2 от ЗИНЗС сочи,
че в случаите по чл.
3, ал. 2 от същия закон, съдът
взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е
изтърпява наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността,
както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на
спора.
Нормата на чл.
3 от ЗИНЗС, въвежда законови
гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от
свобода, като приема за нарушение на забраната осъдените и задържаните под
стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение и поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Тук следва да се посочи, че факторите, които уронват
човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или
малоценност не са изчерпателно изброени.
Конкретните действия, бездействия или обстоятелства следва
да бъдат преценявани според отражението на последиците от тях върху лишения от
свобода, при отчитане на основните му човешки права.
Съдът намира за частично доказани твърденията на ищеца,
свързани с битовите условия, при които е търпяно наказание лишаване от свобода
в Ареста гр. Ямбол, Затвора гр.Бургас и Затвора гр.Стара Загора за периода
04.12.2009г. - 23.12.2015г.
Липса на достатъчна жилищна площ, на санитарен възел, е
доказано и за трите места, в които ищецът е пребивавал, в продължение на 2210
календарни дни.
За Ареста гр. Ямбол е доказано и недостатъчно отопление,
проветряване и осветеност, липса на осигуряване на възможност за престой на
открито, респ. липса на каквато и да е възможност за двигателна активност,
неприемливи условия за хранене.
В случая е налице незаконосъобразно бездействие от страна на
служителите на ответника, защото органите, на които е възложено да осъществяват
ръководството и контрола върху дейността по изпълнение на наказанията, са
длъжни да осигуряват на задържаните лица такива условия, които не създават
предпоставки за увреждане на физическото и психическото им здраве, нито на
човешкото им достойнство. Аргумент в тази насока са разпоредбите на чл.3 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и чл.29,
ал.1 от Конституцията на Република България, според които никой не може да бъде
подлаган на мъчение, на жестоко, нечовешко или унижаващо отношение.
Поради това следва да се приеме, че основно задължение на
упражняващия ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от
свобода държавен орган, е да следи и да предотвратява всяко унижаване на
човешкото достойнство на лицата, чиято лична свобода е ограничена. Визираният
по-горе нормативен регламент на Конвенцията и Конституцията на Република
България подробно е развит в разпоредбите на чл.3, ал.2, т.2 и т.3 от ЗИНЗС.
Липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до
санитарен възел, невъзможността за каквато и да е било двигателна активност, е
отклонение от подходящата жизнена среда за задържаното, респ. осъденото лице,
независимо, че към релевантния период не са действали нормите от ЗИНЗС,
регламентиращи минималната разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и
други критерии, на които следва да отговарят условията в местата за лишаване от
свобода.
В значителна степен такова отклонение се констатира за Ареста
гр. Ямбол, в който мярката да неотклонение е изпълнявана в крайно неприемливи
условия.
Освен противоправно деяние, за наличието на непозволено
увреждане следва да се установи настъпила вреда, която е в пряка причинна
връзка с противоправното деяние. Вредата представлява смущение, накърняване или
унищожаване на човешки права, относими към имущество, телесна цялост, здраве и
душевно състояние.
Поставянето на ищеца в неблагоприятни условия по смисъла на
чл.3 от ЗИНЗС, каквото условие без съмнение е доказано, поради липса на
осъществени елементарни хигиенни стандарти – в едно помещение несъответно по
площ на броя на обитателите, в което същите са длъжни да спят, да пребивават
през деня и нощно време да облекчават физиологичните си нужди в кофи без
наличието на течаща вода посредством, която да се хигиенизират непосредствено
след това, само по себе си представлява третиране, способно да породи у него
физическо, емоционално и морално страдание.
Такова страдание причинява и престоят при недостатъчно
жизнено пространство, в непроветриво помещение и при липса на възможност за
активно движение.
Тук следва да се посочи, че в доклада до българското
правителство за посещението в България, проведено от ЕКПИНУОН от 4 до 10 май
2012г. такива условия са квалифицирани като напълно неприемливи. Комисията
приема, че те сами по себе си следва да бъдат разглеждани като нечовешки и
унизителни.
Претърпяното от ищеца, за процесния период, не е нормална
последица от ограниченията, предвидени в закона, при изпълнение на наказанието
лишаване от свобода.
Съдът подчертава, че в производството по чл.
284 от ЗИНЗС доказателствената
тежест е за ответника, т. е. той трябва да представи доказателства, чрез които
да обори въведената с ал. 5 на текста, презумпция.
Доказателства, изключващи горните констатации, по делото
липсват. Нещо повече, в представените от ответника справки, касаещи престоя на
ищеца в Ареста- гр.Ямбол, Затвора гр.Стара Загора и Затвора гр.Бургас, се съдържа
и признание за факти, които предпоставят извод за нечовешко и унизително
отношение.
Предвид изложеното, съдът намира, че искът е доказан по
основание за периода 04.12.2009г. - 23.12.2015г., в частта, касаеща
неосигуряване на нормални санитарно- битови условия за изпълнение на
наказанието лишаване от свобода- липса на достатъчна жилищна площ, на санитарен
възел, а в Ареста гр.Ямбол и недостатъчно отопление, проветряване и осветеност,
липса на осигуряване на възможност за престой на открито, респ. липса на
каквато и да е възможност за двигателна активност, неприемливи условия за
хранене.
В останалата си част, за същия период, твърденията на Я., за
незаконосъобразно бездействие, изразяващо се неосигуряване на социално
помещение за сушене на дрехи, липса на
осигурена възможност за двигателна активност и липса на изискуемо оборудване в
килиите в Затворите гр.Стара Загора и Бургас, са неоснователни.
Това е така, защото по делото са събрани доказателства, че
на лишените от свобода е осигурена възможност за пране в пералното помещение на
затворите. Килиите са оборудвани с маса и столове, още повече, че не е било
необходимо храненето да се извършва в спалното помещение, предвид наличието на
столова. Осигурена е и възможност за активен спорт, дори при условие, че за
престой на открито се извежда голяма група от хора.
Съдът отбелязва, че липсата на помещение за съхраняване на
електроуреди, за част от периода, в който с оглед режима, определен за ищеца е
било допустимо не попада в обхвата на чл.
3, ал.2 от ЗИНЗС.
Според чл.
52 от ЗЗД, при претендиране
на неимуществени вреди съдът определя обезщетението по справедливост.
В тази връзка, както бе посочено и по- горе, съдът отчита
кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпява
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража и взема предвид само
тези условия, които могат да бъдат определени като нарушение на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС и които са категорично доказани.
В конкретния случай, предвид характера на деянието,
извършено от служителите на ответника, както и естеството, и степента на
претърпените морални страдания, при отчитане периода- 2210 календарни дни, през
който ищеца е бил поставен под въздействие на установените неблагоприятни
условия в Ареста- гр.Ямбол, Затвора, гр.Стара Загора и Затвора гр.Бургас, съдът
счита, че справедливото обезщетение е в размер на 10 000 лв. До претендирания
пълен размер от 50 000лв. за периода 04.12.2009г. - 23.12.2015г., иска следва
да бъде отхвърлен.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника
за изтекла погасителна давност.
Съгласно ТР № 3 от 22.04.2004 г. по т. д. № 3/2004 г. ОСГК
на ВКС, т. 4 при незаконни действия или бездействия на административните
органи, давността тече от момента на преустановяването им.
В настоящият случай, в претендирания за погасен по давност
период 04.12.2009г. - 23.12.2015г., бездействието на администрацията на Ареста
гр.Ямбол, Затвора гр. Бургас и Затвора гр. Стара Загора не е преустановено.
Налице е продължавано бездействие, все на затворническа
администрация, поради това, че бездействието е налице и във всяка следваща
институция, т.е. то не е "преустановено". Преустановяване на
бездействието ще е налице, ако след преместването бе настъпила промяна в
условията, при които се търпи мярката за неотклонение и присъдата, а това не е
така.
В настоящия случай е налице преустановяване на
бездействието едва с освобождаването на
ищеца от Затвора гр. Стара Загора при условията на условно предсрочно
освобождаване, т.е. на 23.12.2015г.
Исковата молба е подадена на 03.11.2020г.- преди изтичане на
пет годишната давност по чл.110 от ЗЗД на 23.12.2020г.
Въпреки частичното уважаване на претенцията, разноски на
ответника (за юрисконсултско възнаграждение) не се дължат, ако и да са
поискани. Производството по делото е водено по реда на чл. 284 от ЗИНЗС ред, а
в ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в
тяхната взаимовръзка, са специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78,
ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете
му, предпоставя извод, че такова не се дължи.
Мотивиран от горното, Административен съд гр. Бургас,
четвърти състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да заплати на И.Г.Я.
, ЕГН **********, обезщетение в размер на 10 000 (десет хиляди) лв., за
претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие на
длъжностни лица, служители на ГДИН, свързани със санитарно- хигиенните и битови условия (липса на достатъчна жилищна
площ, на санитарен възел, недостатъчно отопление, проветряване и осветеност,
липса на осигуряване на възможност за престой на открито) , при които е изпълнявана
мярка за неотклонение „задържане под стража“ и е търпяно наказание лишаване от
свобода за периода 04.12.2009г. - 23.12.2015г.( 2210), като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, до пълния претендиран
размер от 50 000 лева.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд гр. Бургас, в 14
- дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: