Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 472 26.03.2021 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XIX-ти административен състав,
на осемнадесети март две хиляди и двадесет и първа година,
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1.
ХРИСТО ХРИСТОВ
2. ЯНА КОЛЕВА
като разгледа докладваното от
съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 455 по
описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение
второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Директор на
ОДМВР – Бургас чрез юрисконсулт Ана Димчева срещу решение № 260003 от 05.01.2021г.,
постановено по НАХД № 4875/2020 по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено
наказателно постановление № 251а-501/21.10.2020 г., издадено от директора
на ОДМВР – Бургас, с което на Н.Д.П., с което за нарушение по чл. 209а, ал. 1,
вр. с чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, вр. с т. I.9 от Заповед №
РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването, допълнена със Заповед
№ РД-01-197/11.04.2020г. /Заповедта/ и на основание чл. 209а, ал. 1, вр. с ал.
4 ЗЗ на жалбоподателката е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 300 лева.
С касационната
жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен акт и потвърждаване на наказателното
постановление, като се излагат съображения, че нарушението е формално и за
съставомерността му не е необходимо да са настъпили вредни последици, поради
което чл.28 от ЗАНН е неприложим. Не се сочат нови доказателства.
В съдебно заседание,
касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът по касация – Н.Д.П. се представлява от адв.И.. Представя писмени
бележки. Не представя отговор на касационната жалба.
Не представя доказателства.
Представителят на прокуратурата
поддържа становище за неоснователност на оспорването. Не сочи доказателства.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен
съд – Бургас е отменил наказателно постановление №
251а-501/21.10.2020 г., издадено от директора на ОДМВР – Бургас, с което
на Н.Д.П., с което за нарушение по чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1 от
Закона за здравето /ЗЗ/, вр. с т. I.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020г.
на министъра на здравеопазването, допълнена със Заповед №
РД-01-197/11.04.2020г. /Заповедта/ и на основание чл. 209а, ал. 1, вр. с ал. 4
ЗЗ на жалбоподателката е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
300 лева.
За да постанови решението, въз основа на
доказателствата по делото, съдът е приел за установена описаната в наказателното
постановление фактическа обстановка. Преценил е, че в хода на
административнонаказателното производство не били допуснати съществени
процесуални нарушения. Първоинстанционният съд като е взел предвид критериите
за маловажен случай, дефинирани в чл. 93, т.9 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН е
посочил, че настоящото деяние макар и формално да осъщестява признаците на
посоченото в акта и наказателното постановление нарушение разкриват значително
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от
този вид. Приел е, че се касае за лице, което току-що
е слязло от автомобил (където носенето на маска не е задължително), в близост
да е имало странични лица, престоят е бил за кратко, поради което
жалбоподателката реално не е представлявала опасност за никого. Няма данни
жалбоподателката да е извършвала други административни нарушения, поради което
и съдът приема, че това е първа противоправна проява, същата е на млада
възраст, затруднено материално положение. Като е взел предвид тези
обстоятелства първоинстанционният съд е приел случаят за маловажен и е отменил
наказателното постановление.
Съгласно чл.63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Административнонаказателната
отговорност на Н.Д.П. е ангажирана за това, че на
24.04.2020 г. около 16.45 часа, гр.Бургас, ж.к. „Изгрев“ до бл. 72 П. не била
поставила защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата. В
присъствие на нарушителя бил съставен АУАН. Впоследствие било издадено
процесното наказателно постановление.
Възраженията
на касатора са неоснователни.
Изводът
на първоинстанционният съд за приложение на чл.28 от ЗАНН е правилен. Касационният състав намира, че макар от
обективна и субективна страна да е осъществен състава на административното
нарушение, обществената опасност е ниска, с оглед пълната липса на вредни
последици. Законодателят не е дефинирал понятието „маловажен случай“ в ЗАНН,
поради което приложимите критерии при определяне на дадено административно
нарушение като „маловажен случай“ следва да се изведат от чл.93,
т.9 от НК, с оглед препращащата норма на чл.11 от ЗАНН.
Съдът не приема възражението на касационния жалбоподател, че чл.28 от ЗАНН е
неприложим по отношение на формалните нарушения. Както правилно е отбелязал
първоинстанционният съд разпоредбата на чл.93, т.9 от НК предвижда, че маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредни
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. В този смисъл следва да се преценяват фактите на липса или
незначителност на вредните последици, характера на вредните последици, ако
такива са настъпили от нарушението, както и смекчаващи отговорността
обстоятелства, а именно реализирания механизъм, характеризиращите предмета на
нарушението особености, липсата или незначителността на настъпилите вредни
последици, мотивите и подбудите за извършване на нарушението, социалното
отражение на нарушението, така и фактическите данни по отношение на нарушителя,
поради което института на „маловажен случай“ е приложим за всички видове
нарушения-формални и резултатни. Отделно от това, преценката за маловажен случай се прави не
само „с оглед на липсата или незначителността на вредните последици“, но и „с
оглед на други смекчаващи обстоятелства“. Граматическото тълкуване на
употребения съюз „или“ недвусмислено показва, че преценката може да се прави с
оглед само на вредните последици или на смекчаващите
обстоятелства.След съобразяване
на всички посочени по-горе обстоятелства може да се
направи извод за съответната степен на обществена опасност на конкретно извършеното
нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от
съответния вид.
В конкретния
случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема, че формално жалбоподателката е осъществила състава на административното
нарушение, за което е била наказана. Безспорно обаче е установено, че деянието
е извършено от деец на млада възраст, пребивавала е на открито за много кратък
интервал от време, проверката е извършена непосредствено от слизането й от
автомобил, където носенето на маска не е задължително, в близост не е имало
други странични лица, подади което непоставената маска не е застрашила други
членове на обществото, липса на други нарушения, включително и от този вид.
Целта на ограниченията и задължението за поставяне на маска е да се намали
риска от разпространение на инфекция, липсата на странични хора в
непосредствена близост води до извода, че нарушението не поставя в опасност
живота и здравето на други хора. Тези обстоятелства налагат извода, че макар и
формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, същото е
с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от този вид, не е породило никакви вредни последици, поради което е
налице хипотезата на „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Правилни са изводите на районния съд
относно нарушението и приложението на
чл.28 от ЗАНН, като на основание чл.221, ал.2 от АПК, касационният състав
препраща към тях.
С оглед изложеното, касационният
състав приема, че правилно районният съд е намерил обжалваното наказателно
постановление за незаконосъобразно и е
отменено. По тези съображения решението
е валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в
сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК във
връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХIX състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
260003 от 05.01.2021г., постановено по НАХД № 4875/2020 по описа на Районен съд
– Бургас .
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.