Р Е
Ш Е Н И Е
№………./18.08.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети юли през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
при секретар Нина И.,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 254 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от 1/
Г.Й.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и 2/
Й.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: бул. „Осми Приморски полк“ 43, представлявана от И. П., отрицателен
установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните,
че ответникът не е собственик на
недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район Владислав Варненчик, с.о. ****,
представляващ поземлен имот с идентификатор № 10135.4501.1134 по кадастралната карта на гр. Варна, общ.Варна,
област Варна, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК-София, с площ от 2719 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10
м./, номер по предходен план: 1134, при съседи: ПИ 10135.4501.9520,
10135.4501.1794, 10135.4501.9521, 10135.4501.1795 и 10135.4501.9507.
ИЩЦИТЕ твърдят, че са съпрузи. След
сключването на гражданския им брак, сключили договор за наем от 30.05.1986 г. с
Общински народен съвет — гр. Варна, направление „Селско стопанство" и
влязли във владение на тази дата в имота, представляващ парцел 209 /двеста и
девет/, с площ шестстотин кв.м. Твърдят, че били заплащали в срок договорената
наемна цена за периода от 1986 до 1991 г. Изградили си жилищна постройка и
кладенец за вода. След тази дата отказали да им вземат наемната вноска, като ги
уведомили, че договорът вече бил прекратен, тъй като предстояла процедура по
реституция по ЗСПЗЗ. В този период техни съседи по места се дезинтересирали и
престанали да идват и да полагат грижи за отдадените им места. Тъй като тези
съседни на тяхното по договора места пустеели, ищците необеспокоявано влезли
във владение на същите към 1991 г., като по този начин се образувало едно
дворно място от 2,719 декара /две цяло и седемстотин и деветнадесет хилядни
декара декара/.
През 1994 г. ищците подали молба до
Община Варна да заплатят мястото и им се издал документ за собственост.
Съгласно отговор № КЗ-94-Г/85/ 27.09.1994г. на Кмета на Община Варна инж. Хр.
Кирчев, били уведомени, че общината отказвала да изпълни молбата им. От този
момент 27.09.1994 г. спрели да търсят начини за заплащане на имота и дали за
него имало претенции от други лица освен тях и започнали необезпокоявано,
несмущавано, постоянно и явно владение в процесния имот и пълната посочена в
актуалната схема площ от 2,719 /две цяло и седемстотин и деветнадесет хилядни
декара/ с намерението за своене.
На 15.01.2007 г. регистрирали
изградения отпреди кладенец в имота -заявление вх. № РКС-4961/ 15.01.2007 г. в
новообразуваната Басейнова дирекция на черноморски район с център Варна.
Жилищната им постройка в имота била
електрифицирана по договор за доставка на електрическа енергия с Енерго про -
клиентски номер № **********, електромер № 1125071612358249.
Имотът бил деклариран в Дирекция
„Местни данъци“ на Община Варна и нямало непогасени данъци и такси за същия,
към момента на завеждане на исковата молба.
Съгласно кадастралната карта и
кадастралния регистри, одобрени със Заповед № РД-18-30/ 19.06.2007 г. на
Изпълнителния директор на АК имотът бил с идентификатор № 10135.4501.1134
/десет хиляди сто тридесет и пет точка четири хиляди петстотин и едно точка
хиляда сто тридесет и четири/, адрес: гр. Варна, район Владислав Варненчик,
с.о. „****",, площ: 2719 /две хиляди седемстотин и деветнадесет квадратни
метра/ кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, номер по предходен план 1134
/хиляда сто тридесет и четири/, съседи: 10135.4501.9520 /десет хиляди сто
тридесет и пет точка четири хиляди петстотин и едно точка девет хиляди
петстотин и двадесет/, 10135.4501.1794 /десет хиляди сто тридесет и пет точка
четири хиляди петстотин и едно точка хиляда седемстотин деветдесет и четири/,
10135.4501.9521 /десет хиляди сто тридесет и пет точка четири хиляди петстотин
и едно точка девет хиляди петстотин и двадесет и едно/. 10135.4501.1795 /десет
хиляди сто тридесет и пет точка четири хиляди петстотин и едно точка хиляда
седемстотин деветдесет и пет/, 10135.4501.9507 /десет хиляди сто тридесет и пет
точка четири хиляди петстотин и едно точка девет хиляди петстотин и седем/.
През 2019 г. започнали процедура за
снабдяване с документ за собственост по обстоятелствена проверка. Снабдили се с удостоверение
от Дирекция „Местни данъци" на Община Варна за липса на неплатени
изискуеми задължения към 09.09.2019 г.Съгласно писмо от 10.10.2019 г. на Община
Варна, в регистъра на ОСЗ -Варна към тази дата нямало данни за постановени
решения за възстановяването на имота на лица претендиращи възстановяване. Съгласно удостоверение от
04.11.2019 г. на Областен управител на Област Варна нямало съставян акт за
държавна собственост за периода от 01.06.1996 г. до 04.11.2019 г. Съгласно писмо на Кмета на
Община Варна от 24.10.2019 г. за имота
нямало съставян акт за държавна собственост /АДС/. Нямало извършено отчуждаване
и възстановяване по ЗВСВНОИ. ЗПИНМ. ЗТСУ и др., но бил съставен акт за общинска
собственост /АОС/ № 5265/ 17.10.2008 г., с което била преградена възможността
на ищците да се позоват на придобивната
давност и да се снабдят с документ за собственост по обстоятелствена
проверка.
В съдебно заседание поддържат исковата молба, молят съда
да уважи претенцията и да им присъди разноските.
В срок по чл.131 от ГПК, по делото от
ОТВЕТНИКА Община Варна е постъпил отговор на исковата молба, в който изразява
становище, с което твърди, че исковете са недопустими, евентуално
неоснователни.
Не
оспорва обстоятелството, че с ищците бил сключен горепосочения договор за наем.
С Акт за частна общинска собственост №
10346/17.12.2019г. като общинска собственост бил актуван ПИ с идентификатор
1035.4501.1134 по КККР на гр. Варна, административен район Владислав Варненчик,
община Варна, с.о. „****", одобрени със Заповед № РД-18-30/19.06.2007г. на
ИД на АГКК, последно изменение със заповед № КД-14-03-639/06.03.2012г. на
началника на СГКК-Варна, с площ 2719 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10м/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 1134, при
съседи/граници/: ПИ 10135.4501.9520, 10135.4501.1794, 10135.4501.9521,
10135.4501.1795, 10135.4501.9507, идентичен на ПИ № 1134 по плана на
новообразуваните имоти на с.о. „****", землище кв. „Владислав
Варненчик", гр. Варна, община Варна, с площ 2719 кв.м., одобрен със
Заповед № РД-1-7706/432/15.12.2003г. на Областен управител на област с
административен център Варна, с вписан в регистъра на имотите, неразделна част от
плана, в частта на имота „НЕИДЕНТИФИЦИРАН СОБСТВЕНИК". За
индивидуализирания с ПНИ новообразуван поземлен имот бил съставен Акт за частна
общинска собственост № 5265/17.10.2008г., в който правно онование била вписана
разпоредбата на чл.2 ал.1 т.7 ЗОС. АОС № 5265/2008г. бил изрично вписан в
последващо съставения АОС № 10346/17.12.2019г.
Твърди, че имотът, предмет на
настоящата искова претенция попадал в територия по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
а по предходния КП към ПКП, процесния ПИ 1134 попадал в имоти с пл. № 208, 209,
210, 211 и 212.
За имот № 208 нямало записан
собственик/ползвател/; за имот № 209 бил записан Г.Й.Г., с документ - договор
под наем; за имот № 210 била записана Е.
Т.М., с документ - договор под
наем; за имот № 211 бил записан М.
Р. Д., с документ - договор под
наем, за имот № 212 - Г. Й.Г., с документ - договор под наем.
В отдел „Земеделие", дирекция
„ОСИСД" при Община Варна нямало данни за предоставено право на ползване по
реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на лицата, записани в регистъра към ПКП за ПИ 209,
210 и 211.
В наличната база данни на отдел
„Земеделие" за предоставено право на ползване и в списъка на платилите
ползватели, били вписани имената на Г. Й.Г./ПИ 212/ с предоставен имот по 76
ПМС, протокол 21/20.12.1978г., решение 2, удостоверение 1723, оценителен
протокол 55 в местност „****", беаз посочен номер на имот и описани
граници;
Съгласно плана на старите имотни
граници, ПИ № 1134 по ПНИ съответствал на част от стар имот № 16 с вписан в
таблицата за разпредерение на кадастралните единици към ПНИ „НЕИДЕНТИФИЦИРАН
СОБСТВЕНИК" и с площ на стария имот 10.075 кв.м.;
Съгласно данните, вписани в Таблицата
за изчисляване на дължимото обезщетение на собствениците, послужила за
изработване на ПНИ на СО „****", землище кв. „Вл. Варненчик", община
Варна, в площта на стар имот № 16 записан на НЕИДЕНТИФИЦИРАН СОБСТВЕНИК,
попадал новообразуван поземлен имот 1134 с ЦЯЛАТА СИ площ 2719 кв.м., ЗАПИСАН
НА НЕИДЕНТИФИЦИРАН СОБСТВЕНИК. Въпросната таблица, ведно с ПКП са основните
елементи/опората/, послужили за изработването на плана на новообразуваните
имоти по правилата на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ;
По силата на Решение № 2А/22.05.1997г.
ПК - гр. Варна, на основание чл. 28, ал. 2 от ППЗСПЗЗ била одобрила комбинирани
планове в зона по § 4 от ЗСПЗЗ на местностите „****", „Балъм дере" и
„Вл. Варненчик", землище кв. Владиславово, община Варна. Със Заповед №
РД-1-770б(432)/15.12.2003г. на Областния управител на област с административен
център Варна бил одобрен плана на новообразуваните имоти на СО „****",
землище кв. Владислав Варненчик, гр. Варна, Община Варна. Заповедта не била
обжалвана за ПИ № 1134, респ, същата била влязла в сила / ПНИ е влязъл в сила/
за този новообразуван поземлен имот. ПНИ бил интегриран в КК на гр. Варна,
административен район Владислав Варненчик, СО „****".
В
регистъра на имотите, неразделна част от ПНИ, за собственик на ПИ №
1134
с площ 2719 кв.м. в КР 501, бил записан „НЕИДЕНТИФИЦИРАН СОБСТВЕНИК";
Нямало данни, съответно писмени
доказателства относно проведена процедура в Община Варна за възстановяване
правото на собственост върху имота по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ в
полза на правоимащо лице или неговите наследници;
С решение № 322-4/29.05.2000г. на
Общински съвет - Варна били одобрени околовръстните полигони и били създадени
нови селищни образувания -общо 25 на брой, сред които и селищно образувание „****".
Решението на ОбС - Варна било обнародвано в ДВ, бр. 59/21.07.2000г.
От момента на влизане в сила на
решението на ОбС - Варна, респективно на създаването на селищно образувание
„Под село", земята била загубила земеделския си характер, съответно същата
не съставлявала земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ, респективно не била налице хипотезата
на визираната правна норма. Процесната територия, в
която попада ПИ № 1134, индивидуализиран с
приемането
на ПНИ съставлявал земеделска земя по смисъла на чл. 2, т. 1 от
ЗСПЗЗ.
Община Варна била придобила правото на
собственост върху поземлен имот № 1134 ЕХ LEGE. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС, която правна норма била вписана като правно основание за съставяне на АЧОС
№ 5265/17.10.2008г., общинска собственост били имотите и вещите, придобити от
общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон.
Този друг начин бил указан в ЗСПЗЗ - чл. 25. ал. 1, съобразно който, земеделска
земя, която не принадлежала на граждани, юридически лица или държавата, била
общинска собственост.
Твърди, че е налице идентичност между
имота, визиран в конкретния АЧОС, индивидуализиран с ПНИ на СО „****", с
имота по КККР на гр. Варна, административен район Владислав Варненчик, СО „****",
за който бил съставен последващия АОС № 10346/17.12.2019г.
В приложното поле на нормата на чл.
25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, на което основание Община Варна била придобила правото на
собственост върху процесния имот, се включвали само онези земеделски земи,
които подлежали на възстановяване/т.е земи, попадащи в обхвата на чл. 10 от
ЗСПЗЗ/, но не били заявени за реституция в предвидените срокове, както и земи,
които не били изкупени от ползватели по реда и условията на § 4а и § 46 от ПЗР
на ЗСПЗЗ. Частна хипотеза на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ била разпоредбата на чл. 19
от ЗСПЗЗ.
Безспорно било, че процесният имот
попадал в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, прекратявало се правото на ползване върху земеделски земи, предоставени
на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на
Държавния съвет и на Министерския съвет.
В конкретния случай приложения към ИМ
договор за наем не бил сред актовете, изчерпателно изброени в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ,
респективно нито Г.Й.Г., нито съпругата му Й.И.Г. са имали качеството на
ползвател по смисъла на посочените разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. ИЩЦИТЕ не са
имали надлежно предоставено право на ползване по смисъла на цитираната
разпоредба на специалния закон, респективно по смисъла на § 63 от ПЗР към
Постановление № 456 за ИД на ППЗСПЗЗ, в които норми изчерпателно били изброени
актовете, по силата на които може да се приеме, че правото на ползване е
законоустановено, надлежно предоставено, на собственост по реда на пар.4а. ал.
1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Имотът, като предоставен за ползване и
строеж, бил имал статут на държавен поземлен имот и правото на собственост на
такъв имот до 1996 год. не можело да се придобива по давност. Предоставеното
право на ползване по силата на Постановление № 11/1982год. на МС било
прекратено по силата на закона, а трансформирането му в право на собственост, съгласно
пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ можело да се реализира само по установен от закона ред,
който изключвал възможността за придобиване на имота по силата на изтекла
придобивна давност-по арг. от чл. 24, ал. 7 ЗСПЗЗ.
Доколкото имотът се намирал в терен по
§ 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, след измененението на този закон, обн. ДВ, бр. 68 от
30.07.1999г., той можел да бъде обект на придобивна давност едва след
надлежната му индивидуализация с ПНИ, като съображенията за това се извеждали
от специалния статут на тези недвижими имоти. Тоест, с одобрения и влязъл в
сила план на новообразуваните имоти на с.о. „****", процесният
новообразуван ПИ № 1134 бил индивидуализран и от този момент било възможно
придобиване на правото на собственост на който и да е от предвидените в закона
способи.
С влизане в сила на ПНИ и издаване на
заповедите по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ не само се обособявали самостоятелни
обекти. Към този момент, също така се определяло дали имотът подлежи на
възстановяване, дали по отношение на него намира приложение чл. 19 ЗСПЗЗ или
чл. 25 от с.з., тоест не само че към този момент съответната част от земната
повърхност от гледна точка на правото добивала характеристиките на годен обект
за придобиване и притежание на вещни права, но и се установява яснота по
отношение на възможността правото на собственост да бъде придобито чрез
възстановяване на правото по реда на ЗСПЗЗ, изкупуване по реда на § 4а и § 46
от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и посредством други придобивни способи и от правни
субекти, различни от лицата, посочени в § 4.
Нормата на чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ
сочела, че изтеклата придобивна давност за имоти върху които се възстановявала
собствеността по ЗСПЗЗ не се зачитала и започвала да тече от деня на влизане в
сила на същия закон и при определени условия, а съгласно нормата на чл. 24,
ал.7 ЗСПЗЗ по отношение на земите от ДПФ давност не тече.
Въз основа на изложеното сочи, че
собствеността на бившия собственик е била отнета и като имот, подлежащ на
възстановяване, но невъзстановен, тъй като съгласно одобрения и влязъл в сила
ПНИ НА СО „****" имот № 1134 е записан на „НЕИДЕНТИФИЦИРАН
СОБСТВЕНИК", същият е станал общинска собственост, на основание ЧЛ. 25,
АЛ. 1 ЗСПЗЗ.
Процесният имот не е бил годен обект
на давностно владение, съответно налице е било законово ограничение във
възможността да тече давностен срок в периода на упражняване на владението.
Предвид изложеното моли иска да бъде
отхвърлен и да им се присъдят сторените разноски.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приетото на л. 8 удостоверение за граждански
брак, двамата ищци са съпрузи от 21.10.1973г.
На 30.05.1986г. е сключен договор за отдаване под наем на
държавен имот с Г.Й.Г. за лозе, овощна градина хавра – 600 дека в местност
„Елен дере“ при граници Т. Иванов, път и Г. Й.. /л.9/
С писмо от 27.09.1994г., изходящо от Община Варна до Г.Й.Г.,
последният е уведомен, че не отговаря на изискванията по пар. 4 и пар.4а от
ЗСПЗЗ за придобиване на право на собственост върху ползваната от него земеделска
земя. Посочено е, че липсват документи за правомерно ползване на земята –
договори под наем, същите не са минали през Изпълком. С оглед на посоченото,
Община Варна отказва процедура по заплащане на земята и узаконяването й.
Видно от удостоверение от 10.09.2019г., издадено от
Дирекция „Местни данъци“, община Варна, ищците Г.Г. и Й.Г. са подали декларация
за поземлен имот с идентификатор: 10135.4501.1134, целият с площ 2719 м2,
находящ се в гр. Варна, р-н Владислав Варненчик, С.О. ****, с дата:
05.04.2017г./л.15/.
Видно от удостоверение от 04.11.2019г., издадено от
Областна Администрация Варна, Дирекция АКРРДС, се установява, че за процесния
имот с идентификатор: 10135.4501.1134, за периода от 01.06.1996г. до момента,
няма съставен акт за държавна собственост. /л.16/
Видно от удостоверение от 24.10.2019г., издадено от
Община Варна – кмет, за процесния имот е съставен АОС No 5265 / 17.10.2008г., като към
датата на издаване на удостоверението в регистъра на имотите и собствениците в
ОСЗ – Варна няма данни за постановени решения за имота. Съгласно регистъра на
ПНИ на СО ****, ПИ 1134 с площ от 2719 кв.м. е записан на неидентифициран
собственик. /л. 17 – 19/.
На л. 67 от делото е приет Акт за частна общинска
собственост No
10346 / 17.12.2019г., който е съставен на правно основание чл. 59 ал.1 ЗОС
за поземлен имот с идентификатор: 10135.4501.1134. А на л. 68 до л.82 от делото
са приети документите по преписката, послужила за издаването на посочения АЧОС.
Прието по делото като доказателства са и цветна и
заверена за вярност извадка от ПУП – ПУР на со „****“, одобрен с решение No 1357 -4 по Протокол No 28 от 12.02.2014г.
на ОбС – Варна, цветна извадка от ОУП – 2012г. на община Варна с легенда на
устройствените категории и ОГП на гр. Варна от 1982г. с легенда на
устройствените територии. /л. 92 – 96/.
С Решение No 2A / 22.05.1997г. на ПК – Варна /л. 97/ са одобрени комбинирани планове
в зона по параграф 4 от ЗСПЗЗ на местностите „****“, „Балъм дере“ и „Вл.
Варненчик“, землище кв. Владиславово, община Варна.
С Протокол No 12 / 29.05.2000г. от заседание на Общински Съвет – Варна, на основание
чл. 21 ал.1 т.11 от ЗМСМА и чл. 105 ал.3 от ППЗТСУ, Общински съвет – Варна
одобрява околовръстните полигони на териториите по пар. 4, ал.2 и ал.3 за
Община Варна, съгласно приложените схеми. /л. 99/.
В държавен вестник, бр. 59 / 21.07.2000г. е публикувано,
на основание чл. 25, ал.3 ЗАТУРБ, че с решение No 322-4 от 29.05.2000г.
на общинския съвет са създадени нови селищни образувания с местно значение,
сред които и ****./ л. 101 -102/.
На л.118 до л. 187 от делото са представени документи под
опис, находящ се на л. 118, които са част от административната преписка,
образувана при Община Варна по искането на ищеца за заверка на молбата му
декларация за съставяне на констативен нотариален акт въз основа на
обстоятелствена проверка, както и документи представени от район „Владислав
Варненчик“ при Община Варна във връзка с процесния имот.
Oт заключението на вещото лице по
изслушаната и приета по делото съдебно-техническа експертиза, която не беше
оспорена от страните, се установява, че по Кадастрален план 1980г. на кв.
„Владислав Варненчик", местност „****", процесният имот - ПИ
10135.4501.1134 попада в имот без номер, като няма съставени Актове за държавна
собственост до 01.06.1996г. и няма извършено отчуждаване и възстановяване по
ЗВСВНОИ, ЗПИНМ, ЗТСУ и др. По Кадастрален план към Помощен кадастрален план, ПИ
10135.4501.1134 е идентичен
с имоти: 208, 209, 210, 211 и 212. Одобрен е с решение № 2А/22.05.1997г. на ПК
– Варна. За имот № 208 няма записан собственик/ползвател/ в таблицата към Плана
на новообразуваните имоти. В Разписен лист към кадастрален план на зона по § 4
в местността „****" имот № 208 е записан на И. А. Л. с площ 0,493дка. За имот №
209 е записан Г.Й.Г., с документ - договор под наем. Договор за отдаване под
наем на държавен имот от 30.05.1986г. с площ на имота - 600кв.м и граници: Т. И., път, Г. Й.. За имот № 210
е записана Е. Т. М., с документ договор под
наем. Договор за отдаване под наем на държавен имот от 21.07.1987г. с площ на имота - 600кв.м и граници: път, Г.Й.,
М. Р.. За имот № 211 е записан М. Р. Д., с документ - договор под
наем. Договор за отдаване под наем на държавен имот от 12.09.1986г. с площ на
имота - 600кв.м и граници: път, Г. Й., Е.
Т.. За имот № 212 - Г. Й.Г.,
с документ - договор под наем. Договор за отдаване под наем на държавен имот от
30.05.1986г. с площ на имота – 600 кв.м и граници: Г.Й., път, М.Р..
В отдел „Земеделие" за
предоставено право на ползване и в списъка на платилите ползватели, са вписани
имената на Г. Й.Г./ПИ 212/ с предоставен имот по 76 ПМС, протокол
21/20.12.1978г., решение 2, удостоверение 1723, оценителен протокол 55 в
местност „****", без посочен номер на имот и описани граници.
По Помощен кадастрален план, стари
имотни граници - процесният имот ПИ 10135.4501.1134 е идентичен с част от
имот № 16. В списъка на имотите преди образуването на ТКЗС имот 16 е записан на
неидентифициран собственик. С
решение № 322-4/29.05.2000г. на Общински съвет - Варна са одобрени
околовръстните полигони и са създадени нови селищни образувания - общо 25 на
брой, сред които и селищно образувание „****". Решението на ОбС -Варна е
обнародвано в ДВ, бр. 59/21.07.2000г.
По план на новообразуваните имоти на
с.о. „****" - ПИ 10135.4501.1134 е идентичен с 4501.1134.
Одобрен със Заповед № РД - 1 - 7706 (432)/15.12.2009г. на Областен управител
Варна. В регистъра към ПНИ на местност „****" имот № 1134 с площ 2 719кв.м
е записан на неидентифициран собственик. А границите на имота са: от три страни
улици, от юг ПИ 4501.1133
Има ПУП ПУР на с.о. „****, одобрен с
решение № 1357-4, пр.28/12.02.2014г. на ОС Варна. Част от ПИ 10135.4501.1134
попада в УПИ I за общ. обслужване, кв. 24 с площ 295кв.м и в УПИ I за общ.
обслужване и трафопост,кв.24 с площ 1193кв.м, а останалите части от имота
попадат в уличната регулация. - 1231кв.м.
За ПИ 10135.4501.1134 е съставен Акт
за общинска собственост № 5265/17.10.2008г., вписан в Сл. По вписванията под №
195, том CXIV, вх. Per. 45877, дело 28385/09.12.2008г. По кадастралната карта
на гр. Варна одобрена със Заповед № РД -18-30/19.06.2007г. на ИД на АГКК;
изменена със Заповед № КД - 14- 03 - 639/06.03.2012г. на началникана СГКК-Варна
- ПИ 10135.4501.1134. Имотът попада в територия по § 4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ, с.о. „****".
Граници: ПИ 10135.4501.9520; ПИ 10135.4501.1794; ПИ 10135.45019521; ПИ
10135.4501.1795; ПИ 10135.4501.9507.
На Г.Й.Г. с Договор от 30.05.1986г.е
отдаден под наем с площ 600 кв.м и е под № 209 по кадастралния план.
ПИ с идентификатор № 10135.4501.1134 е
с площ 2 719кв.м и е образуван от имоти с №№ 208,209, 210,211 и 212 по помощния
кадастрален план. Имот № 209 предоставен под наем на Г.Й.Г. е част от ПИ №
10135.4501.1134 по Плана на новообразуваните имоти на с.о. „****". Поради
което и е налице само частична идентичност между имота, предмет на исковата
претенция с имота предмет на договор за отдаване под наем на държавен имот от
30. V. 1986г.
Вещото лице сочи още, че към датата на
изготвяне на заключението, имотът е ограден и се ползва, има кладенец, бунгало,
стопанска постройка, овощна градина, лозе и зеленчуци. В имота има изградено
бунгало върху бетонова основа - 8кв.м., изпълнено с метална конструкция и
покрив от хидроизолационни материали; стопанска постройка - метална
конструкция; кладенец, регистриран в Басейнова дирекция на черноморски район с
център Варна. В имота има електроснабдяване. Изграден е уличен водопровод на
кооперативни начала.
Ангажирани са от ищците гласни доказателства, посредством
разпита на двама свидетели - К. В. Ж.и С. Н.Г., чиито показания съдът кредитира като еднопосочни. И
двамата свидетели твърдят, че ищците имат лозе във Владиславово, местност ****то.
От 1886г., когато получили мястото от 600 кв.м., според свидетелите – по
постановление, двамата ищци обработват имота- имат дръвчета, асма, гледали
зеленчуци, имали барака и кладенец. Твърдят, че мястото е оградено, а съсед на
мястото е брат на Г. – Г..
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
В тежест на ищците
е да докажат твърденията, с които
обосновават правния
си интерес от търсената защита, като установят наличието на свое защитимо материално
право, като докаже изложените в исковата молба твърдения, че са собственици на процесния имот на посоченото придобивно основание –упражнено давностно
владение в периода от 1994г. до настоящия момент, както и че владението им е
било постоянно,
непрекъснато, несъмнено, спокойно, явно.
В тежест на ответника е да докаже, при
условията на пълно и главно доказване, правопораждащите правото си на
собственост факти, а именно, че процесният имот е бил придобит от общината
въз основа на посочената в ЗСПЗЗ хипотеза. В тежест на ответника е да установи и фактите по възраженията си,
от които черпи изгодни за себе си последици, а именно, че са били налице обстоятелства,
изключващи възможността за владелците
-ищци да придобият имота по давност.
Безспорно е по делото, че процесният имот е с
характеристиките на земеделска земя. Безспорно се установи, че процесният имот ПИ с идентификатор №
10135.4501.1134 е с площ 2 719кв.м и е образуван от имоти с №№ 208,209, 210,211
и 212 по помощния кадастрален план. Имот № 209 предоставен под наем на Г.Й.Г. е
част от ПИ № 10135.4501.1134 по Плана на новообразуваните имоти на с.о. „****".
Поради което и е налице само частична идентичност между имота, предмет на
исковата претенция с имота предмет на договор за отдаване под наем на държавен
имот от 30. V. 1986г. От събраните в хода на производството доказателства не
се установи за имотите, които са част от процесния имот да са подавани
заявления за признаване или възстановяване на правото на собственост по реда на
ЗСПЗЗ. Няма данни и за извършено отчуждаване и възстановяване и по другите реституционни
закони. Предвид изложеното и доколкото не се събраха доказателства процесният
имот да е собственост на ищците, на друго физическо или юридическо лице или на
държавата, то на основание чл. 25 ал. 1 от ЗСПЗЗ процесният имот е станал
общинска собственост.
Тъй като
процесният имот е съставен от имоти, които са имали характер
на земеделски земи,то възможността за придобиване по давност е уредена в
законите,уреждащи режима на земеделските земи.
Възможността за придобиване на собствеността върху земеделски земи чрез
давностно владение е предвидена в Закона за обезщетяване на собственици на
одържавени имоти/параграф 1 от ПЗР ал.2/,като не се зачита изтеклата придобивна
давност до влизане на този закон в сила /тридневен срок след обнародване на
закона в ДВ на 18.11.1997г./Предвидена е възможността да се зачита придобивна
давност от влизане на закона в сила, но тъй като ищците са
недобросъвестни владелци, установили владение и то само върху 600 кв.м от процесния имот
/както се установява от гласните доказателства/, 10-годишен
давностен срок до 21.11.2007г. не е
изтекъл.Защото давността за придобиване на общински имоти спира да тече от
1.VІ.2006г. с обнародване в ДВ бр.46 от 2006г. на параграф 1 от Закона
допълнение на ЗС. Към
1.VІ.2006г. не е изтекъл 10-годишния давностен срок,който е необходим да изтече
за придобиване на собствеността върху процесните имоти от ищеца. Към настоящия момент, актуалната редакция на § 1. (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г.; бр. 113 от 2007 г., в сила от
31.12.2007 г.; изм., бр 109 от 23.12.2008 г., в сила от 31.12.2008 г.; изм.,
бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.; ; изм. и доп., бр. 107 от 2014 г.,
в сила от 31.12.2014 г.; изм., бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г.) (1)
(Предишен текст на пар. 1, изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014
г.; изм., бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г.) на ЗДЗС глави, че давността
за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост спира да
тече до 31 декември 2022 г.
С оглед на гореизложеното и в рамките на производството
не се събраха доказателства от страна на ищците, с които да установят, че
същите са упражнявали давностно владение в периода от 1994г. до настоящия момент,
както и че владението им е било постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно, явно. В този смисъл и
ищците не успяха да установят свое защитимо материално право, което да обоснове
правния им интерес от търсената защита.
Налице е противоречива практика на съдилищата в
хипотезата на предявен отрицателен установителен иск и как следва да се
процедира, ако ищецът не докаже фактите, на които основава твърдяното си право.
Настоящият състав споделя виждането, че ако ищецът не докаже, че е титуляр на
правото, което е обусловило правният му интерес, искът за собственост се
отхвърля без да е задължен да изследва правата на ответника.
На база на изложеното, съдът приема, че искът на ищеца е
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
По претенцията за разноски:
По делото е направено искане от страните за присъждане на разноски.
С оглед изхода на спора и съгласно разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да понесе
сторените от ответника
разноски в настоящето производство съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК /л. 110/ от делото/, а именно: за депозит за СТЕ – 400 лв. и 300 лв. – за
юрисконсултско възнаграждение;
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Й.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** и Й.И.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
бул. „Осми Приморски полк“ 43, представлявана от И. Портних, отрицателен
установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните,
че ответникът не е собственик на
недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район Владислав Варненчик, с.о. ****, представляващ
поземлен имот с идентификатор № 10135.4501.1134
по кадастралната карта на гр. Варна, общ.Варна, област Варна, одобрена със
Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК-София, с
площ от 2719 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план: 1134,
при съседи: ПИ 10135.4501.9520, 10135.4501.1794, 10135.4501.9521,
10135.4501.1795 и 10135.4501.9507, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Й.Г., ЕГН **********, с
адрес: *** и Й.И.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплатят на Община Варна, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: бул. „Осми Приморски полк“ 43, представлявана от И. Портних, сумата от общо 700
лв. /седемстотин лева/, представляващи
сторени по делото разноски, от които за депозит за СТЕ
– 400 лв. и за юрисконсултско възнаграждение- 300 лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд
- Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: