РЕШЕНИЕ
№ 1518
гр. Плевен, 10.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20234430105548 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по искове с правно основание чл. 415 от ГПК във вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД. Възражение с правно основание чл. 111 б. в от ЗЗД.
Ищецът ***, ***, е предявил против Ц. Г. И., ЕГН **********, искове да
се признае за установено, че ответникът му дължи сумите: 448.12 лв. -
главница с ДДС, представляваща непогасени вземания по фактури за
потребление на доставена електрическа енергия за периода 12.12.2022г. до
13.03.2023 г., 14.51 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от
04.02.2023г. до 29.05.2023г., ведно със законната лихва върху главницата за
периода от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК до датата на
окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
1903/16.6.2023г. по ч.гр.д. 3432/2023г. на ПлРС, връчена на длъжника на осн.
чл. 47 ал. 5 от ГПК. Моли се съда да уважи предявените искове за главница и
лихва, претендират разноски.
Особеният представител на ответника оспорва исковата молба като
неоснователна и недоказана. Прави възражение за изтекла погасителна
давност. Оспорва обстоятелствата, изложени в исковата молба – че са налице
1
предоставени услуги от ищеца на ответника, и че са налице облигационни
отношения между страните. Оспорва представените справки, фактури на
ищеца, и заявление за разсрочване на задължения и споразумителен протокол.
Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното: Видно от приложеното ч.гр.д.№ 3432/2023г. по описа на ПлРС, че
ищецът е депозирал на 16.06.2023г. заявление по реда на чл.410 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение срещу ответника за процесната сума, като
след издаването на исканата заповед, тя е връчена на длъжника по реда на чл.
47 ал. 5 от ГПК. В дадения едномесечен срок, заявителят е предявил
настоящите искове за установяване на вземането си. Спазването на
законоустановените срокове сочи допустимостта на претенциите по реда на
чл. 422 от ГПК.
По делото е представен Споразумителен протокол между ***
/предходно наименование на ищеца *** / – от една страна, и Ц. Г. И. - от друга,
от 10.02.2014г., от който е видно, че ответницата, в качеството си на
потребител, е признала задълженията си спрямо ищеца за периода 15.12.2012г.
– 17.06.2013г., и е уговорила разсроченото им заплащане. По делото са били
представени копия от друг споразумителен протокол между същите страни –
от 18.09.2018г., но поради оспорването на този протокол и заявлението за
разсрочване, тези два документа, поради непредставянето на оригиналите им,
са били изключени от доказателствата по делото. Неоспорена и приета е само
разписката от 18.09.2018г., с която ответницата е удостоверила, че е получила
протокола за разсрочено плащане. От първият, неоспорен протокол от 2014г. е
видно, че ищцата е признала задължения по клиентски номер при ищеца ***.
От приетата справка от Агенция по вписванията на името на ответницата, се
установява, че на 27.10.2010г. е вписан н.а. за покупка от ответницата Ц. Г. И.
на имота, находящ се на адрес ***, представляващ еднофамилна жилищна
сграда. Не е налице вписване на разпоредителна сделка с този имот, на
18.07.2023г. върху него е вписана възбрана по изп.д. на ЧСИ. За същият този
клиентски номер – ***, са издадени представените по делото три броя
фактури:
1.*** за консумирана ел.енергия за периода от 12.12.2022г. до
2
11.01.2023г. на стойност 260.35 лева - главница с включен ДДС, с период на
плащане от 20.01.2023г. до 03.02.2023г.; 2.*** за консумирана ел.енергия
за периода от 12.01.2023 г. до 10.02.2023г. на стойност 184.91 лева - главница с
включен ДДС, с период на плащане от 20.02.2023г. до 06.03.2023г.;
3.*** за консумирана ел.енергия за периода от 11.02.2023 г. до
13.03.2023 г. на стойност 2.86 лева - главница с включен ДДС, с период на
плащане от 21.03.2023г. до 04.04.2023г.
Във всяка от фактурите е отразено, че е налице сума за плащане за
минал период, като в последната фактура незаплатената сума е била в размер
на 445.26лв., или общата стойност на трите фактури е в размер на 448.12лв.
Представена е справка за консумация на клиента, в която са отразени старите
и новите показания на СТИ, отразени при РО - реален отчет на електромера.
Поради наличието на оспорване на представените от ищеца доказателства –
фактури, справка за консумация, справка-извлечение за задължения и
постъпили плащания, по делото е изготвена и ССчЕ, която е констатирала, че
при ищеца имотът, намиращ се на адрес: ***, е с клиентски номер: ***, и
потребител Ц. Г. И., ЕГН **********; обект № **********, че ищецът е
издавал фактури от 19.10.2012г. до 19.08.2023г. и по тях има извършени
плащания до 31.01.2023 г., като с последното плащане е платена фактура *** с
падеж 03.01.2023г. в размер на 158.88 лв. Вещото лице е извършило справка в
*** относно монтираното измервателно устройство за обект на адрес: ***, с
титуляр Ц. Г. И., като е установено, че СТИ е с ***, представляващо
еднофазен електромер, ***, произведен през 2017 г., като през 2023 г. той е
включен в партида, извадка която е преминала успешно последваща проверка,
поради което срокът на валидност на последващата му проверка е удължен до
2026г. Отчитането на показанията на СТИ се извършва ръчно, като на датите
на отчет – 11.01.2023г., 10.02.2023г. и 13.03.2023г. са отчетени показания за
разходвани 1380 kwh дневна ел.енергия и 736 kwh нощна ел.енергия. В
счетоводството на ищеца процесните фактури, издадени от него на
ответницата за имот на адрес ***, клиентски номер: ***, са отразени като
задължение за плащане в общ размер на 462,63 лв. – 448.12 лв. - главница и
14.51 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 04.02.2023 г. до
29.05.2023 г. Констатирано е, че счетоводната отчетност на ищеца е заведена
двустранно и съобразно изискванията на ЗСч.и ЗДДС. Потвърдени са сумите
за неплатена главница и лихва /в заключението лихвата е изчислена и в по-
3
висок размер, като вещото лице я е изчислило за по-дълъг период от този по
ЗИ/. Към датата на изготвяне на заключението вещото лице не е констатирало
плащане на посочената главница и лихва.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното: Предявените искове намират правното си
основание в чл. 415, вр. чл. 124 от ГПК. От събраните писмени доказателства
по делото се установи, че за процесния период от време ищецът е доставил
ел.енергия /от отчетите за консумирана ел. енергия и разликите в показанията
на СТИ/ на адреса на жилището, чийто собственик, съгласно справката от АВ,
е ответницата. Съдът счита, че представените и неоспорени по делото
документи – споразумителен протокол от 2014г. и разписка за получаване на
втори такъв от 2018г., както и всички други писмени доказателства сочат
наличие на облигационна връзка между ищеца и ответинка, като в този
смисъл съдът съобразява мотивите на ТР 4/2012г. постановено на 29.01.2013
г., ОСГТК на ВКС, в които е посочено, че е без значение е как е сключен
договорът – чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по
друг начин, както и че обстоятелството, че отношенията между страните се
уреждат от общи условия на доставчика, не влияе на естеството на източника
на задължението – договор. Безспорно, страните са в такива облигационни
отношения поне от 19.10.2012г. - откогато съдебната експертиза е
констатирала издадени фактури на името на ответницата, както и плащания по
предходните фактури до издаване на процесните три фактури. В случая, като
собственик на жилище, в което ищецът доставя ел.енергия, ответницата се
явява негов краен клиент и именно това е основанието, на което се
претендират исковите суми. Доставената ел.енергия се явява незаплатена и
към датата на устните състезания, както сочи заключението на приетата по
делото ССчЕ, която съдът изцяло кредитира. Размерът на задълженията е
установен - както чрез справката за консумация, така и от счетоводните записи
и издадените фактури, потвърдени от заключението на ССчЕ. Съобразно
възприетото становище в правната теория и съдебна практика, когато за
установяване на иска за парична сума е представено извлечение от сметката
на длъжника по счетоводната книга на кредитора, същото следва да се счита
за достатъчно доказателство за този размер, доколкото се установява
редовност на неговото счетоводство.
По делото своевременно е направено възражение за изтичане на
4
погасителна давност на задълженията по процесните фактури, което съдът
приема за неоснователно. Съгл. чл.114 ал. 1 от ЗЗД, давността почва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая задълженията са
станали изискуеми, и е започнала да тече погасителна давност за всяко от тях
след датите на доброволно изпълнение, посочени във всяка от фактурите –
след 03.02.2023г. – за първата фактура, след 06.03.2023г. – за втората, и след
04.04.2023г. – за третата. Установителният иск по чл. 415 ГПК се счита, съгл.
чл. 422 ал. 1 ГПК, за предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на ЗИ, в случая – на 16.06.2023г., като към този момент не е изтекла
погасителна тригодишна давност за нито едно от трите вземания, напротив –
претенцията за тях е предявена в годината, в която вземанията са станали
изискуеми.
Поради всичко гореизложено, съдът намира, че предявеният иск за
съществуване на вземането за претендираната главница е основателен и
доказан и следва да бъде уважен изцяло, като се признае дължимостта за
процесния период. Същото се отнася и за акцесорното задължение за лихва
върху главницата, което се доказа по основание и размер.
Съгласно т.12 от ТР №4 на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора, разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Прието е, че съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство. С оглед изводите на съда за основателност на претенциите на
ищеца, разноските в заповедното производство не подлежат на промяна и
следва да се присъдят в размера, посочен в заповедта – 265.00лв.
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца и направените в исковото производство
разноски в общ размер на 1005.00лв. Заплатеният адвокатски хонорар на
представителя на ищеца – 480лв. с ДДС, е в размер на минимума по Наредба
№ 1/2004г., поради което възражението на представителя на ответника за
неговата прекомерност и искането да бъде сведен до минимума съобразно
нормативната уредба, е неоснователно – адв. хонорар е именно в размер на
5
този минимум.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 вр. чл. 124 от ГПК, ЧЕ
Ц. Г. И., ЕГН **********, от г*******, ДЪЛЖИ НА ***, ***, със седалище и
адрес на управление: ***, следните суми: 448.12 лв. - главница с ДДС,
представляваща непогасени вземания по фактури за потребление на доставена
електрическа енергия за периода 12.12.2022г. до 13.03.2023 г., 14.51 лева -
мораторна лихва върху главницата за периода от 04.02.2023г. до 29.05.2023г.,
ведно със законната лихва върху главницата за периода от 16.06.2023г. до
датата на окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 1903/16.6.2023г. по ч.гр.д. 3432/2023г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, Ц. Г. И., ЕГН **********, от
******, ДА ЗАПЛАТИ НА ***, ***, разноските в заповедното производство
по ч.гр.д. № 3432/2023г. по описа на ПлРС в размер на 265.00лв., както и
направените в исковото производство разноски в общ размер на 1005.00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6