Определение по дело №952/2022 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 609
Дата: 18 ноември 2022 г. (в сила от 18 ноември 2022 г.)
Съдия: Петър Пандев
Дело: 20221200600952
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 9 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 609
гр. Благоевград, 18.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Росица Бункова

Петър Пандев
като разгледа докладваното от Петър Пандев Въззивно частно наказателно
дело № 20221200600952 по описа за 2022 година
Производството по делото е с правно основание чл.342 ал.1, вр.чл.341
ал.2, вр. чл.306 ал.З от НПК .
Постъпила е частна жалба от адв. А. Д., процесуален представител на
гражданския ищец „С.м.д.л.К." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.М.*, представлявано и управлявано от доц. Д-р С.Н.С.,
срещу определение №906715 / 22.07.2022г., постановено по НОХД 1954/19 г.
по описа на Районен съд – гр.Благоевград.
Сочи се в жалбата, че атакуваният съдебен акт се явявал неправилен и
незаконосъобразен. При постановяването на същото РС не се съобразил с
всички доказателства по делото, поради което и неправилно определил
техния размер. Моли се ОС да го отмени в тази му част и да възложи на
подсъдимият действително поисканите и сторени разноски от „С.м.д.л.К."
ООД в общ размер на 2850 лв. Развити са съображения.
Срещу частната тъжба е постъпило възражение от адв.К. Д., защитник на
подс. Г., в което е посочено, че по делото е подадена молба за възобновяване
до САС, по която следвало този съд да се произнесе не само по въпросите за
наказателната част, но и по въпросите за гражданския иск и присъдените
разноски; направено е възражение по реда на чл.189, ал.З от НПК в насока, че
в последното съдебно заседание пред Районен съд - Благоевград повереникът
на гр.ищец не е присъствал и не е направил искане за присъждане на разноски
1
по време на пледоариите, което го лишавало от тази възможност да направи
същото на този етап, както и за прекомерност на претенцията за
разноски. В тази връзка се моли ОС да постанови определение, по силата на
което да отхвърли изцяло подадената частна жалба като неоснователна.
Страните не представят нови доказателства.
За да се произнесе, въззивният съд намери за установено следното :
С определението, отмяна на което се иска, първата инстанция, на
основание чл.306, ал.1, т.4, във вр. с чл.189, ал.3 от НПК е осъдила К. И. Г., с
ЕГН **********, да заплати сторени по делото разноски както следва:
- по сметка на ОДМВР – Благоевград сумата 2534,24 лева,
представляваща разноски в досъдебното производство, както и по сметка на
Районен съд – Благоевград сумата 5 лева, представляващи държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист;
- по сметка на Районен съд – Благоевград сумата 243,47 лева,
представляваща разноски в съдебното производство, както и сумата 5 лева
представляващи държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист;
- на „С.м.д.л. „К.” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.С. *, Район „о.“, ул. М.*, представлявано от управителя си С.Н.С., сумата
2000 лева, представляваща разноските за адвокат в съдебното производство за
две съдебни инстанции, както и по сметка на Районен съд – Благоевград
сумата 5 лева, представляващи държавна такса за издаване на изпълнителен
лист.
В мотивите си РС посочил, че присъда № 904588/04.06.2021г.,
постановена по НОХД № 1954/2019 г. по описа на Районен съд – Благоевград,
изменена с решение № 79/15.04.2022г., постановено по ВНОХД № 656/2021г.
по описа на Окръжен съд - Благоевград, влязла в законна сила на 15.04.2022г.,
осъденият К. И. Г., с ЕГН **********, е признат за виновен по обвинение по
197, т.1, във връзка с чл.194, ал.1 от НК, като му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изпълнението на което е
отложена за изпитателен срок от три години на основание чл.66 ал.1 от НК.
Както първоинстанционния съд с присъдата си, така и въззивния съд с
решението си обаче, са пропуснали да се произнесат по въпроса за
дължимите в хода на наказателното производство разноски, като не са
2
определени и присъдени на осъденото лице направените такива в
досъдебното и съдебното производство в общ размер на 2777,71 лева,
представляващи разноски в размер на 2534,24 лева за изготвяне на съдебни
експертизи в хода на досъдебното производство, заплатени от бюджета на
ОДМВ – Благоевград и в общ размер на 243,47 лева заплатени в хода на
съдебното производство от Районен съд – Благоевград, от които 50 лева
възнаграждение на вещо лице по приемане на съдебно-оценителна
експертиза, 33,47 лева разноски за пътни разходи на свидетел и 160 лева
възнаграждение на вещи лица по приемане на двойна съдебно-оценителна
експертиза. Освен изложеното, съдът не се произнесъл и по искането на
процесуалният представител адв.А. Д. от САК на частният тъжител по делото
С.м.д.л. „К.” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С. *,
Район „о.“, ул. М.*, представлявано от управителя си С.Н.С. за присъждане на
направените разноски за адвокатска защита по делото, възлизащи в размер на
1350 лева съгласно договор за правна помощ пред първата инстанция и в
размер на 1650 лева съгласно договор за правна помощ пред въззивната
инстанция, или общо в размер на 2000 лева.
Поради изложеното и на основание чл.306 ал.1 т.4 от НПК, във вр. с
чл.189, ал.3 от НПК първоинстанционният съд приел, че следва да възложи
така дължимите разноски в размери, посочени по-горе, направени в хода на
досъдебното и съдебното производство, неопределени и неприсъдени
понастоящем, на осъденото лице К. И. Г..
При така установеното във фактическо отношение, ОС намира частната
жалба за допустима и частично основателна.

Отговорността за разноски по делото е облигационно вземане, за тази
страна , в чиято полза е отсъдил съда и задължение , в тежест страната, в
чиято полза не е отсъдил съда. Тази отговорност е обективна, доколкото е
установена от закона (в тази насока определение №251/ 09.06.2010 год.,
постановено по ЧНД № 102 / 2010 год. по описа на ВКС, II-го).
Не следва да бъде споделено становището на защитата относно липса на
основания за произнасяне по искането на повереника на гр.ищец поради това,
че пред Апелативен съд – гр.С. било депозирано искане за възобновяване на
3
наказателното производство. В действащия НПК не е предвидена такава
възможност. Ето защо и с оглед обстоятелството, че претенцията изхожда от
надлежна страна, заявена е в съответния срок и визира подлежащ на въззивна
проверка акт, то настоящият съд дължи произнасяне по същата.
Възражението на частния тъжител относно това, че РС не е взел под
внимание част от приложените към делото доказателства, се явява
основателно. На л.53 и л.76 от ВНОХД №656/2021 г. по описа на ОС –
Благоевград са приложени разписки, видно от които е, че извън уговореното в
договор за правна защита и съдействие, „С.м.д.л. „К.” ООД – гр.С. е заплатила
на адв.А. Д. допълнително адвокатско възнаграждение в размери съответно от
600 лв. и 150 лв. Не може да се твърди, че общият размер на същите се явява
прекомерен така, както сочи защитата в своето възражение, тъй като за
разлика от ГПК (чл.78, ал.5), в действащия НПК такава правна уредба не е
налице.
Неоснователно е и възражението, че липсва своевременно направено
искане за присъждане на разноски от страна на представителя на гражданския
ищец. Видно от протокол за с.з. на 23.02.2022 г. по ВНОХД №656/2021г. по
описа на ОС – Благоевград е, че същият изрично е направил искане в тази
насока(вж.л.78, стр.2, посл.ред).
Поради изложеното определението на РС следва да бъде изменено, като
към присъдените на „С.м.д.л. „К.” ООД – гр.С. разноски следва да бъдат
добавени допълнително и тези в размер на 750 лв.
За пълнота на настоящото изложение ОС намира, че неточно в своите
мотиви първата инстанция е посочила размерът на уговорените,
респ.изплатени на поверениците суми за двете съдебни инстанции(1650 лв. и
1350 лв. съответно). Видно от представените документи е, че същите са 600
лв. за представителство пред РС и 1500 лв. – пред ОС. Т.е. общата сума на
изплатените до този момент по делото хонорари възлиза на 2850 лв. Ето защо
и обжалваното определение следва да бъде изменено като размерът на
присъдените на гр.ищец разноски бъде увеличен до тази сума. Като правилно
и законосъобразно, същото следва да бъде потвърдено в останалата му част.
Водим от горното и на основание чл.345, ал.1, във вр. с чл.341, ал.2, във
вр. с 306, ал.1, т.4, във вр. с чл.189, ал.3 от НПК, Окръжният съд
4

ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯВА определение №906715 / 22.07.2022г., постановено по
НОХД 1954/19 г. по описа на Районен съд – гр.Благоевград, като увеличава
размера на разноските, които К. И. Г., с ЕГН **********, е осъден да заплати
на „С.м.д.л. „К.” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С.
*, Район „о.“, ул. М.*, представлявано от управителя си С.Н.С. от 2000 лева
на 2850 (две хиляди осемстотин и петдесет) лева., представляваща разноските
за адвокат в съдебното производство за две съдебни инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5