РЕШЕНИЕ
№ 14994
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110118393 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ .
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от Е. Д. М. срещу Софийски
градски съд за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер от 20 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на
бавно правосъдие за периода от 30.12.2019 г. до 05.04.2022 г. по гр. дело № г. по описа
на СГС, ведно със законна лихва от подаването на исковата молба до окончателното
погасяване.
Ищецът основава иска си с твърденията, че неимуществените вреди са му
причинени вследствие на неоснователно забавяне на делото от страна на съда в
продължение на 3 години, като в периода от завеждане на делото през 2019 г. до
05.04.2022 г. делото не е било насрочено за разглеждане в открито заседание. Ищецът
намира, че посоченото поведение на СГС е противоправно и нарушава права на ищеца
за достъп до правосъдие, регламентирано в цитираните в исковата молба
международни договори и актове от правото на ЕС. Твърди, че в резултат на бавенето
на делото от страна на СГС е претърпял редица неимуществени вреди – подложен бил
на психически и физически тормоз, претърпял болки, страдания, безпокойство,
отчаяние, безнадеждност, била му е унищожена вярата в правосъдието на СГС без
бавене, бил поставен в унизително положение и му било накърнено достойнството.
Сочи, че производството пред СГС не е приключило и към настоящия момент, като
същото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.10.2022 г.
Ответникът Софийски градски съд в законоустановения срок не представя
отговор на исковата молба. С допълнително становище излага аргументи за
неоснователност на предявения иск. Сочи се, че по гр. дело е работено ритмично и
постоянно, без да са налице прекъсвания и забавяния. Сочи, че ищецът е страна по
много гр. дела, образувани при ответника, като от 24.11.2013 г. е в затвора, поради
което е невъзможно да се отграничи причиняващите вредите фактори. Претендира
разноски.
1
Прокуратурата на Република България ангажира становище за неоснователност на
предявените искове, алтернативно – за прекомерност на претендираното обезщетение.
След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като
взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима за установено
следното от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже, че е страна по твърдяното
съдебно дело, по което са допуснати забавяния извън разумния срок съгласно чл. 6, §
1 от Конвенцията, преценен съобразно фактическата и правна сложност на делото,
поведението на компетентните органи и поведението на самия носител на правото,
както и че е претърпял твърдените неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица именно от продължителния срок на разглеждане на
съдебните производства, предмет на настоящото дело.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, че делото е било разгледано и
решено в рамките на разумния срок, а ако има надвишаване на този срок, то се дължи
изцяло на действия и/или бездействия на ищеца по делото.
Установява се от приетото по делото копие на гр. дело г. по описа на СГС, че
страни по същото са ищецът Е. Д. М. срещу Върховен касационен съд на Република
България, с която е предявен иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 50
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
вследствие на забавено правосъдие, изразяващо се в забавено разглеждане на искане за
изменение на мярката му за неотклонение „задържане под стража“ по
Съгласно чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на ГПК,
като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството,
неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните
процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в
процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора. С посочената разпоредба законодателят въвежда
вътрешноправно средство на защита при вреди, претърпени вследствие на нарушение
на правото на разглеждане и решаване на съдебните дела в разумен срок съгласно чл.
6, пар. 1 от Европейската конвенцията за защита правата, като предоставя възможност
за претендиране от държавата на обезщетение за такива вреди. Тази хипотеза на
отговорност на държавата е за действия/бездействия на правозащитните органи, в
резултат на които посоченото право е нарушено, като отговорността е обективна.
Следва де се посочи, че законодателят е предвидил възможност за репариране на
причинени вреди вследствие нарушение на правото за разглеждане и решаване на
делата в разумен срок както по висящи спорове, така и по вече приключили такива с
окончателен съдебен акт. В тази връзка, ако исковата молба касае висящи
производства, дори по време на настоящия процес, в рамките на който ищецът
претендира вреди, посоченото дело по описа на СГС да бъде решено с окончателен
съдебен акт, това не се отразява на допустимостта на исковата претенция.
Действително нормата на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ предвижда, че гражданите и
юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ по приключени
производства, само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение
за вреди по реда на Глава „Трета“, б. „a“ ЗСВ, по която няма постигнато споразумение.
Същата обаче визира единствено случаите, при които съответното лице не е
претендирало обезщетение по висящо дело, а е заявило претенцията си едва след
приключването на производството. След като лицето се е възползвало от предвидената
възможност да предяви иск за обезщетение за вреди от бавно правосъдие преди делото
да е приключило с влязъл в сила акт, то искът му е допустим и тази допустимост не
отпада (делото не подлежи на прекратяване), в случай че преди да бъде постановено
2
решение по иска чл. 2б ЗОДОВ, приключи с окончателен съдебен акт производството,
от което ищецът черпи правото си на обезщетение. В този смисъл е Решение № 153/
2018 г. по гр.д. № 4658/2017 г., ВКС, IV ГО, в което е прието, че в противен случай би
се стигнало до противоречие с установеното в закона правило, че никое друго
учреждение няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от
съда.
Според решението по делото "Х. срещу България" на Европейския съд по правата
на човека, разумният характер на продължителността на дадено производство се
преценява с оглед обстоятелствата по делото и въз основа на критериите, възприети в
неговата юриспруденция, по-специално сложността на делото, поведението на
жалбоподателя и компетентните държавни органи, както и значението на спора за
заинтересованите лица. Така заложените критерии са прецизирани и от Върховния
касационен съд, като според приетото в Решение от 02.04.2015 г. по гр.д. № 5813/ 2014
г., по описа на ВКС, III ГО, механизмът, по който се прави извод дали е спазено
изискването за разумен срок е следният: първо се установява продължителността на
релевантния период и след това се преценява дали този период е разумен. Разумността
се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите
на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно
проучване и правилно провеждане на производството. При преценката си относно
разумността на релевантния период, съдът прилага три критерия: сложност на делото,
поведение на жалбоподателя и поведение на компетентните органи. В цитираното
решение ВКС се е позовал на практиката на Европейския съд по правата на човека,
като е посочил, че от значение за преценката дали е нарушено правото за разглеждане и
решаване на делата в разумен срок следва да бъдат отчетни и следните обстоятелства:
естеството на фактите, които следва да бъдат установени, броят на обвиняемите и
свидетелите, нуждата да се получат документи по делото /включително и от чужбина/,
съединяването на делото с други дела, встъпването на други лица в процеса. Посочил е
също, че при преценката на поведението на компетентните органи, следва да бъдат
отчетени усилията им за ускоряване на производството.
Горепосочените критерии следва да бъдат преценени по процесното дело, копие
от което е прието по делото, за което се претендира присъждане на обезщетение.
Гр. дело № г. по описа на СГС е образувано на 22.11.2019 г. Първото извършено
действие по делото е от 23.01.2020 г., когато е постановено разпореждане от съдията-
докладчик, с което исковата молба е оставена без движение, като са дадени указания на
ищеца за отстраняване на констатирани нередовонсти. С молба от 11.02.2020 г. ищецът
е направил искане да бъде освободен от заплащането на държавна такса и да му бъде
допусната правна помощ. По направеното искане съдът се е произнесъл с определение
от 25.02.2020 г., като е уважил молбата на ищеца. По делото е изготвено и изпратено
уведомително писмо до САК за определяне на адвокат, вписан в Националния
регистър за правна помощ, като след постъпване на отговор, с определение от
14.05.2020 г. е назначен адв. И. Ю. за процесуален представител на ищеца. Със
съдебния акт съдът е разпоредил връчване на всички книжа по делото на назначения
процесуален представител и му е указал в едноседмичен срок да синхронизира
исковата молба с ищеца. Поради липса на върнато съобщение за получено
уведомление от адв. Ю. и липса на депозирано становище от същия, делото е
докладвано на съдията-докладчик на 03.11.2020 г. /видно от удостовереното на л. 50 от
делото/. Съдът е констатирал, че адв. Ю. все пак е запознат с производството по
делото, доколкото е налице представено пълномощно, с което същият е
преупълномощил друг адвокат /л. 52/, поради което с разпореждане от 03.11.2020 г.
съдът е разпоредил размяна на книжа с ответника по реда на чл. 131 ГПК. Срокът за
отговор на исковата молба е изтекъл през м. 12.2020 г., като с определение от
3
01.07.2021 г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на
23.11.2021 г. Със заповед на председателя на СГС от 30.08.2021 г. е определен нов
съдия-докладчик на състава. Определеният нов съдия-докладчик по делото,
съобразявайки друга заповед на председателя на състава от 04.11.2021 г. и усложнената
епидемична обстановка в сраната, пренасрочва делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 05.04.2022 г. Па посочената дата е проведено открито съдебно
заседание, като същото е отложено за 25.10.2022 г., на която дата е обявено за
решаване. След извършена служебна справка се установи, че с решение от 09.11.2022 г.
съдът е постановил решение, с което е отхвърлил предявения иск срещу Върховния
касационен съд като неоснователен.
При извършване на преценка дали следва да бъде присъдено претендираното
обезщетение и в какъв размер, следва да се посочи, че е служебно известна на съда
висока натовареност на СГС, която съобразно практиката на ЕСПЧ може да се взема
предвид като извинителен критерий, когато държавата, в лицето на компетентните
органи е предприела мерки за отстраняване на проблема с натовареността на
съдилищата (Шееле срещу Люксембург, № 41761/98, 17.май.2001 г., пар.29, Юнион
Алиментария Сандерс С.А с/у Испания, № 11681/85, 07.07.1989 г.,Серия А, № 157, §§
38 – 42).
Освен това ищецът претендира обезщетение единствено за причинени обичайни
вреди, които в процесния случай се изразяват в притеснения и безпокойство за
развитието на делото и от евентуалния неблагоприятен изход, накърняване на
чувството за справедливост и на доверието в държавността. На следващо място следва
да се държи сметка и за характера на делото, като се отчете, че процесното такова не е
от категорията на т.нар. дела с висок залог, касаещи екзистенциални потребности,
поради което и обичайните вреди от тях са с нисък интензитет, тъй като не касаят
екзистенциални потребности, доколкото техният край не е пряко свързан със
задоволяването на потребности от жизненоважно значение или ценности като правото
на свобода, родителски права и други, които обстоятелства са водещия критерии за
определяне на едно дело за такова с по-висок залог за лицето от друго съобразно
практиката на ЕСПЧ - /така напр. решение по дело Хаджикостова срещу България/.
Забавянето в разглеждането на процесните дела води до обичайни към минимални
вреди за страните, доколкото се изразяват в по-кратко или по-продължително очакване
делата да приключат, като техният край не е пряко свързан със задоволяването на
жизненоважни потребности (решение на ЕСПЧ по делото Скордино срещу Италия).
Следва да се посочи, че при анализа в развитието на производството по гр. дело
№ г. по описа на СГС съдът не може да отчете значително забавяне в причинна връзка
с ответника. Видно от данните по делото, ищецът и процесуалният му представител са
допринесли за продължителността на производството. Исковата молба е била
нередовна, впоследствие ищецът е депозирал молба за освобождаване от държавна
такса и допускане на правна помощ, като след връчване на книжата на адв. Ю., същият
не е депозирал становище във връзка с указанието на съда, което е довело да забавяне
на производството с повече от половин година. Следва да се отчете и фактът, че поради
обявената в страната епидемична обстановка откритото съдебно заседание е следвало
да бъде пренасрочено за друга дата, което е довело до забавяне с още около 6 месеца,
но тази причина е обективна и не е в причинна връзка с поведението на ответника.
След служебно извършената от съда справка се установи, че след приключване на
производството по делото в открито съдебно заседание на 25.10.2022 г. съдът е
постановил решението си на 09.11.2022 г., съобразявайки предвидения в ГПК
едномесечен инструктивен срок за това.
Налице е сравнително ритмично движение на делото, което не е довело до
4
последващото му неоснователно забавяне в причинна връзка с поведението на
ответника.
Както се посочи по-горе, според решението по делото "Х. срещу България" на
Европейския съд по правата на човека, разумният характер на продължителността на
дадено производство се преценява с оглед на различни обстоятелства, в това число и
значението на спора за заинтересованите лица. След служебно извършена от съда
справка единствено в новата система в Единната информационна система на
съдилищата (ЕИСС), се установи, че за периода от 31.05.2021 г. ищецът Е. Д. М. е
инициирал 201 съдебни производства само в Софийски районен съд. Същите са с
различен характер и срещу различни ответници. В проведеното открито съдебно
заседание на 01.12.2022 г. ищецът, доведен от затвора в гр. София за участие в
производството, заяви, че не си спомня какъв е точно предметът на делото, тъй като е
страна по много на брой дела, поради което съдът му предостави възможност да се
запознае с него. Ето защо, съдът намира, че в този конкретен случай, независимо дали
е налице забавяне на производството от страна на ответника (до какъвто извод съдът
не достигна), или не, то интензитетът на причинени неимуществени вреди на ищеца от
продължителността на делото, като се съобрази и неговият характер, би бил
изключително нисък. Търпените от ищеца неимуществени вреди от евентуално
забавяне на производството по гр. дело № г. по описа на СГС биха били с много по-
нисък интензитет от обичайните такива при забавяне на производство по съдебно дело
в сравнение с всяко друго лице, което не е страна по такъв висок обем от съдебни дела.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че на ищеца не следва да
бъде присъдено обезщетение за претърпени от последния в резултат на нарушение на
правото на разглеждане и решаване на гр. дело № г. по описа на СГС в разумен срок
съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК право за присъждане на
разноски има ответника. Същият е направил искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съдът, като съобрази, че ответникът се е представлявал в
производството от лице с юридическо образование, намира, че искането следва да бъде
уважено. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ
във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер от
100,00 лв.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Д. М. с ЕГН ********** против Софийски
градски съд, с адрес: гр. София, бул. Витоша № 2 иск по чл. 2б ЗОДОВ за сумата от 20
000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на бавно правосъдие за периода от 30.12.2019 г. до 05.04.2022 г. по гр. дело
№ по описа на СГС.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Е. Д. М. с ЕГН ********** да заплати на
Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. Витоша № 2 сумата от 100 лева,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6