Определение по дело №2930/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 15841
Дата: 12 април 2024 г.
Съдия: Силвия Стефанова Хазърбасанова
Дело: 20231110102930
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15841
гр. София, 12.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.

ХАЗЪРБАСАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20231110102930 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
По делото са постъпили молба с вх. № 50523/15.02.2024 г. от адв. К.Б. и молба с
вх. № 50563/15.02.2024 г. от адв. Н. И., с които се иска да бъде допълнено и изменено
Решение № 716/12.01.2024 г. по гр.д. № 2930/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 141
състав, в частта за разноските, като бъде осъдено ищцовото дружеството да заплати на
адв. К.Б. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника в
заповедното производство в размер на 360 лв., както и да се присъдят допълнително
разноски за адвокатско възнаграждение на адв. Н. И., доколкото дължимото адвокатско
възнаграждение се определяло като сбор от дължимото възнаграждение за всеки един
от четирите отхвърлени иска.
Насрещната страна е изразила становище за неоснователност на молбите.
За да се произнесе по молбите, съдът взе предвид следното:
Молбите са допустими – подадени са в срока по чл. 248 ГПК, от лица с правен
интерес и по делото са налични списъци по чл. 80 ГПК.
Разгледана по същество молбата от адв. Б. е частично ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК „Ответникът също има право да иска заплащане на
направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска”. С решение №
716/12.01.2024 г. исковете по отношение на ответника са изцяло отхвърлени, с оглед на
което ответникът има право на адвокатско възнаграждение по делото, вкл. и по
заповедното производство. Съдът намира, че дължимото на адвокат Б. възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ в заповедното производство, е в размер на 50 лв.
съгласно разпоредбата на чл.6, т.5 от НМРАВ в редакцията, действала към момента на
сключване на ДПЗС, доколкото се касае за подаване на възражение по образец.
Разгледана по същество молбата от адв. И. е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият състав счита, че правилно е определил дължимото минимално
адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ответника върху
сбора на предявените искове, съобразно редакцията на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.,
действала към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие.
1
В случая в молбата по чл. 248 ГПК се оспорва броят на определените адвокатски
възнаграждения съобразно броя на предявените искове. В Решение от 28.07.2016 г. по
дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно
приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В §
21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че
направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни
разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е
недопустимо поради съображения за справедливост. В § 23 и 24 изрично е посочено, че
от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки,
процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв
начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член
14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването
единствено на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да
гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се
вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които следва
да понесе загубилата делото страна, които разноски трябва да бъдат
„пропорционални“. Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл
да се преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата делото страна
действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска
съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на
съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се
отклони по изключение от този режим.
Действително съгласно изричната разпоредба на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно. В настоящия случай обаче съдът следва да се съобрази именно с
горецитираната практика на СЕС, която има превес над националната такава, като на
ответника бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за
адвокатско възнаграждение. При определяне на размера им следва да се съобрази, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност, протекло е в разумни срокове,
без процесуални усложнения и събиране на множество доказателства, като се
съобразят и реално извършените действия от процесуалния представител на ответника.
Не без значение е и обстоятелството, че делото касае потребителски спор по т. н.
масови дела на комунално дружество - доставчик на топлинна енергия. Отделно от
това, макар и да са налице четири претенции, същите имат един общ правопораждащ
юридически факт, а именно възникването на облигационно правоотношение с предмет
доставка на топлинна енергия за битови нужди, което е определящо за
основателността/неоснователността на претенциите за главница за топлинна енергия и
цена на услуга дялово разпределение, а другите две претенции са акцесорни, касаещи
лихви за забава. В конкретния случай от страна на адвоката не се изисква специфична
защита, която да е обусловена от обективното кумулативно съединяване на искове,
заради което да се дължи отделно възнаграждение за всеки иск.
На следващо място, общата цена на четирите иска по отношение на ответника е
в размер на 978,25 лв., като съответно цената на иска за главницата за топлинна
енергия е в размер на 789,37 лв., цената на иска за мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия е в размер на 143,84 лв., цената на иска за извършена услуга
дялово разпределение е в размер на 38,25 лв., а за мораторна лихва върху главница за
2
услуга дялово разпределение е в размер на 6,79 лв. С оглед на това претендираното от
процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение в размер на 500
лв. за иска за главница за топлинна енергия и по 400 лв. върху всеки един от другите
три иска е прекомерно и несправедливо завишено съобразно цитираната по-горе
практика. Присъждането на отделно адвокатско възнаграждение по тези искове би
надхвърлило значително материалния интерес по тях, като предоставянето на
безплатна адвокатска помощ не следва да е с цел извличане на икономическа облага и
следва да се съблюдава принципът на чл. 3 ГПК.
Интересът, върху който следва да се определи минималният размер на
адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове – в този смисъл
определение № 29/20.01.2020 г. по ч. т. д. № 2982/2019 г. по описа на ВКС , II т. о. Още
повече, че с определение № 603/11.10.2021 г. по ч. гр. д. № 3103/2021 г. по описа на
ВКС, III г. о. и др. се възприема становището, че адвокатското възнаграждение
принципно следва да се определя върху общия материален интерес по делото, а не за
всеки иск поотделно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл.248 ГПК Решение № 716/12.01.2024 г. по гр.д. №
2930/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 141 състав в частта за разноските, като
постановява:
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, да заплати на адв. К.И. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. АДРЕС, сумата в размер на 50 лв. за оказана безплатна правна
помощ на ответника А. Д. в производството по ч.гр.д. № 34365/2022 г. по описа на
СРС, 141 с-в.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 50563/15.02.2024 г., с която се иска
изменение на Решение № 716/12.01.2024 г. по гр.д. № 2930/2023 г. по описа на СРС, III
ГО, 141 състав, в частта за разноските.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3