Решение по дело №1563/2019 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1561

 

01.10.2019 г., гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, осемнадесети състав, в публично заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:  МАРИНА НИКОЛОВА

 

при секретаря Г.С. и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура - гр. Бургас – Хр. К., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1563 по описа за 2019 г. на Административен съд - гр. Бургас и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба вх. № 7228 от 08.07.2019 г. по описа на Административен съд Бургас от Ж.К.И., ЕГН: **********,***, чрез адвокат М.П. ***, офис 21 против ОД на МВР гр. Бургас. Претенцията на ищеца е за осъждане на ответника за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300 (триста) лева – заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с процесуално представителство по обжалване на Електронен фиш серия К № 1764842, издаден от ОДМВР гр. Бургас, отменен с решение № 404/03.04.2019 г. по НАХД № 5671/2018 г. по описа на Районен съд Бургас, влязло в сила на 25.04.2019 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на отмяна на електронния фиш /влизане на решението в законна сила/ до окончателното й изплащане. Претендират се и направените по настоящото административно делото разноски. Към исковата молба е приложен Договор за правна защита и съдействие от 13.06.2019 г. за заплатено адвокатско възнаграждение по настоящото дело в размер на 400 лева.

В съдебно заседание и ищецът Ж.К.И., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът ОДМВР - Бургас, чрез процесуален представител - гл. юк. А.Д.Иванова оспорва исковата молба. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас счита исковата молба за основателна и доказана. Счита, че заплатеното адвокатско възнаграждение по настоящото дело е прекомерно и размерът му следва да се намали.

 Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:

С Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 1764842, издаден от ОДМВР гр. Бургас, на Ж.К.И., ЕГН: **********, за извършено от него нарушение по чл.21, ал. 2 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лева. 

Електронният фиш /ЕФ/ е оспорено пред Районен съд - Бургас, за което е образувано НАХД № 5671/2018 г. С решение № 404/03.04.2019 г. по НАХД № 5671/2018 г. по описа на Районен съд Бургас Електронният фиш е бил отменен. Решението на Районния съд е влязло в сила на 25.04.2019 год. В образуваното административно-наказателно дело при разглеждането му пред Районния съд, жалбоподателят се е представлявал от надлежно упълномощен процесуален представител – М.П. ***, която е изпратила до съда молба, ведно с доказателства и договор за правна защита и съдействие от 03.01.2019 г., в който е уговорено възнаграждение в размер на 300 лв., за което е отбелязано, че е платено изцяло в брой.

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Налице е отменен електронен фиш относно наложена глоба в размер на 100 лева. На основание т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС, искът е допустим и е подсъден за разглеждане от административните съдилища.

Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът твърди, че увреждането е настъпило от издаден електронен фиш от ОДМВР гр. Бургас, т.е. при спазване правилата за родова и местна подсъдност, компетентен да разгледа предявения иск е Административен съд - гр. Бургас.

Областна дирекции на МВР - Бургас е юридическо лице, съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР. Съобразно чл. 205 от АПК, искът е предявен срещу надлежен ответник.

Отмяната на ЕФ, с който е наложена глоба в размер на 100 лева, като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство.

Съгласно диспозитива на приетото Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.

Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление /в случая ЕФ/, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.

За да се ангажира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да са налице следните предпоставки: 1. Да е налице отменено, като незаконосъобразно наказателно постановление /в случая ЕФ/, 2. Да са претърпени реално имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и 3. Да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП/ЕФ и вредите.

В производството по ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди, причинени от заплатено адвокатско възнаграждение, следва да се установи наличието на плащане на това възнаграждение към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално представителство.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.

Отношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор, който се съставя на стандартна бланка, одобрена от адвокатските колегии в страната под формата на кочани. Такъв е и договорът, чиито разноски се претендират като обезщетение. Съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Ответната страна, в проведеното съдебно заседание е направила възражения, че НАХД-то не се отличава с фактическа и правна сложност, процесуалният представител не е извършил множество действия, не се е явил при разглеждането на делото, поради което обезщетението в размер на 300 лева се явява прекомерно. Тези възражения съдът намира за неоснователни. Видно от договора, уговорената сума за адвокатското възнаграждение е в размер на 300 лв., като изрично е записано, че възнаграждението е и изплатено в брой. От приложеното по настоящото производство НАХД № 5671/2018 г. по описа на Районен съд Бургас, се установява по безспорен начин, че Електронният фиш е бил отменен. Предвид изложеното, настоящият състав приема за доказано, че ищецът е заплатил уговореното с договора адвокатско възнаграждение, като дори и адвоката да не е участвал в проведеното съдебно заседание, същият е извършил действия във връзка със сключения договор за правна защита и съдействие, изразяващи се в изпращане на молба, ведно с доказателства по делото.

Съдът приема, че отмененият ЕФ представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203 ал.1 от АПК и чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда на чл.1 от ЗОДОВ, с оглед посоченото в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д.№ 2/2016г. Ето защо е налице първата материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност. С влязло в сила съдебно решение е бил отменен издадения срещу ищеца ЕФ. От този незаконосъобразен акт – отменен Електронен фиш, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването му, в размер на 300 лева. Според правилото на чл.4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала за него вреда, ако не бе издаден ЕФ, отменен впоследствие като незаконосъобразен. Независимо, че липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по ЗАНН, по своя преценка оспорващият, както е и сторил в конкретния случай, може да ангажира адвокатска защита и да направи за нея разходи, за да обезпечи успешния изход на спора по обжалване на издадения срещу него ЕФ, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – ЕФ. От това следва, че е налице и втората материалноправна предпоставка за отговорността на държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Изпълнено е и третото условие за реализиране на тази отговорност – причинна връзка между издадения ЕФ, отменен като незаконосъобразен по съответния ред и заплатеното във връзка с неговото обжалване адвокатско възнаграждение. Пак според Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление /в случая ЕФ/ и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издадения ЕФ, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административно-наказващия орган.

Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена, а ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лв., представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на ЕФ.

Относно посочения договорен и заплатен размер от триста лева и направеното възражение за прекомерност, съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер за подобни дела е 300 лв., поради което сумата от 300 лева не може да бъде приета за прекомерна, а доколкото е заявено под формата на разписка, пълното й плащане още в хода на разглеждане на делото по обжалване на НП, то категоричен е изводът, че същата следва да бъде възстановена на ищеца в цялост.

С оглед основателността на иска за обезщетение за имуществени вреди за сумата от 300 лева се явява основателна и акцесорната претенция за законната лихва за забава върху главницата, считано от 25.04.2019 год. - датата на отмяна на ЕФ /влизане на Решението на БРС в сила/ до окончателното изплащане на сумата. В този смисъл е т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК.

По отношение на претендираните съдебно-деловодни разноски за воденето на настоящото дело, съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждението за един адвокат, съразмерно уважената част от иска.

Ищецът е внесъл дължимата държавна такса за образуване на настоящото производство /такава се дължи в размер на 10 лева - л.6/. Заплатил е изцяло в брой и договореното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 13.06.2019 год. (л.5). Ето защо и при този резултат на настоящото дело, тези разноски следва да му бъдат заплатени от ответника, който оспорва предявения в настоящото производство иск. Относно направеното възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар по настоящото дело, съдът намира за необходимо да посочи, че минималния размер на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1 е 300 лева, като според съда заплатената сума в размер на 400 лева, незначително надвишава този размер и не следва да се счита за прекомерна.

Мотивиран от това, Административен съд - Бургас, осемнадесети състав,

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА  Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Бургас, ул. „Хр.Ботев“ № 46, ЕИК: ***, да заплати на Ж.К.И., ЕГН: **********,***, обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева (триста лева), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. 

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Бургас, ул. „Хр.Ботев“ № 46, ЕИК:***, да заплати на Ж.К.И., ЕГН: **********,***, съдебни разноски в общ размер на 410 лева (четиристотин и десет лева).

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: