О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№6469/20.5.2019г.
Гр.Варна,20.05.2019
год.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ състав в закрито разпоредително заседание, проведено
на двадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5731/2019 год. по описа на ВРС,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по
предявена искова молба с регистрационен вх.№ 27 115/12.04.2019 год.,надлежно
уточнена с допълнителна писмена молба с регистрационен вх.№ 33974/13.05.2019 г.
Исковата молба е с правно основание
чл.124 ,ал.1 ГПК заведена от ищците :
Д.К.Я., ЕГН ********** с
адрес: ***; К.Л.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, Я.Г.К., ЕГН **********,
с адрес ***; Я.Т.К., ЕГН **********,
с адрес *** ; Р.Т.К., ЕГН **********,с
адрес ***; Д.А.П. ЕГН **********, с
адрес ***; Д.К.А., ЕГН **********, с
адрес: ***; К.К.И.,
ЕГН **********, с адрес *** и В.К.А.,
ЕГН **********, с адрес ***, всички със
съдебен адрес ***, чрез процесуалният им представител адвокат А.А.Г. против ответника „ Р. „ ООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, р-н „**“ ул.“**„ № 6, ет.3, ап.6,
представлявано от управителите ***и ***– поотделно, с цена на иска 2 702,90 лева ( две хиляди седемстотин и два лева и деветдесет стотинки ).
Отправеното
от ищците искане по см. на чл.127, ал.1 т.5 ГПК е да бъде постановено Решение
по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между ищците и
ответното дружество, че ответното
дружество не е собственик на недвижим имот - НЕУРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 524
по плана на СО ***, землище
на село ***, община Варна, целият с
площ от 716,92 кв.м. , при граници :
от север ПИ № 525, запад – път, изток ПИ
513 и ПИ 514,от юг ПИ № 523 , на основание чл. 124, ал.1 ГПК.
Исковата
молба, настоящият състав е приел,че отговаря напълно на съдържателните
изисквания на процесуалния закон, уточнена
с писмена молба от 13.5.2019 г. поради което с Определение №6102/14.5.2019г.производството по делото е оставено „
без ход „ за вписване на исковата молба в АВ СВ Варна .
В рамките на срока определен от ВРС с
Определението от 14.5.2019 г. ищците по делото са депозирали писмена молба с регистрацонен вх.№ 33 384 /19 от 17.05.2019 г. с
доказателства за вписване в АВ СВ Варна , както и писмена молба с правно
основание чл.389 ГПК и сл. с вх.рег.№
35 386/19 от 17.5.2019г.
Така
депозираните две отделни молби заведени от ищците във ВРС чрез процесуалният им
представител адвокат от АК Варна А.Г. следва да бъдат приобщени по надлежния
ред към материалите по делото .
Водим
от горното , съдът
Р А З П О Р Е Д И
:
ПРИЕМА И
ПРИЛАГА
към материалите по делото
1/.ПИСМЕНА МОЛБА с регистрационен вх.
№ 35 384/19 от 17.05.2019 г. ведно
с доказателствата за вписване на исковата молба в АВ СВ Варна
2/.ПИСМЕНА МОЛБА с регистрационен вх.
№ 35 286/19 г. от 17.05.2019 г. с
искане за допускане на обезпечение на висящия отрицателен установителен
иск .
Разпорежданията
не подлежат на обжалване .
Приемайки и прилагайки към материалите по
делото цитираните две молби ,съдът намира,че не следва да се произнася по
изрично обективираното искане за обезпечение на висящ
иск , респ. и да пристъпва към изпълнение на процедурата по чл.131 ГПК ,т.к.
констатира отрицателни процесуални пречки обуславящи приложените на нормата на
чл.130 ГПК.
За да изведе този извод съдът
съобразява следните основни правно релевантни твърдения на ищците :
В исковата молба а и в молбата от 17.05.2019 г. ищците ясно са
очертали активната си процесуално правна легитимация като са навели твърденията ,че всички те са
наследници на праводателя
им Куцар Маринов К., б.ж. на с.Константиново , обл.Варна,
роден през 1895 т. и починал на 12.08.1980 г. С Решение № 1162/12.11.2004 г.,
сочат ищците ,издадено от ОСЗГ Варна на насл. На Куцар К. на основание чл.14,ал.1 , т.4 ЗСПЗЗ , под
точка 2 било признато право на собственост в съществуващи / възстановими / стари реални граници върху НИВА от 4 декара , пета категория, находяща се в село
Константиново, община Варна, местност „Крушева
градина“ , / имот заявен с номер 12 от Заявлението и установен с нотариален акт № 25/18.1.1941 г. на Варненски нотариус , в който титул за собственост имота
бил описан под номер 8като нива от 4 декара, местност „Керезлика“,при
съседи :Христо Мусевь
, Алекси Стефановь и път / .
На следващо място ищците са конкретизирали в исковата си молба ,
че в Решението на ОСЗГ било постановено,че възстановяването на правото на
собственост върху имотите , разположени в територии по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ ще се
извърши при условията на чл.28 ЗСПЗЗ
като имотните граници ще се
определят въз основа на влезлия в сила ПНИ
по чл. 28, ал.9 ЗСПЗЗ .
Горните твърдения за започнала,но неприключила реституция, ищците
са свързали с очакванията си от 2004 г. да придобият правото на собственост с
изработването на ПНИ и възстановяване на правото им на собственост, но със
запитване по ел.поща към Областна администрация Варна от 13.4.2019 т. получили
писмо с изх.№ РР – 19 – 9400 – 11/1/ от 15.4.2019 г. на Зам. Областен Управител,с
което им било отговорено,че с Протокол от 13.4.2011г. Комисията по чл.28
б,ал.2 ППЗСПЗЗ разгледала предложение за контактна зона на СО по § 4 ,ал.2 ПЗР
на ЗСПЗЗ , местност „Крушова градина“ ,землище село Константиново, като
констатирала ,че било необходимо предоставяне на допълнителна информация към
предложението .Същите били депозирани и предстояло разглеждане на изисканата и представена документация в
заседания на Комисията по чл. 28 б , ал.2 ПП ЗСПЗЗ . Т.е. - сочат самите ищци –
процедурата по изработване и одобряване
на ПНИ била в ход и не е била приключила .В същия смисъл са и твърденията на
ищците,залегнали в молбата за обезпечаване на висящия иск – т.е. че процедурата
по изработване и приемане на ПНИ не е приключила.
Правният си интерес ищците от водене на точно избраната искова
защита ищците са мотивирали с наведените твърдения,че на дата 29.11.2018 г.
лицето Росен Влаев се е снабдило с титул за
собственост КНА № 20,дело
18970/30.11.2018 г. на СВ Варна за имот представляващ неурегулиран поземлен
имот № 524 по плана на СО „Крушова градина“, с.***със Заповед № 30/ 17.1.1994
г. на Кмета на община Белослав , като са подчертали ,че няма ПНИ по § 4 ЗСПЗЗ
за територията в която се намира процесния имот. На
второ място е посочено, че на 14.12.2018 г. Р.Влаев ,посредством правна сделка
покупко–продажба , обективирана в нотариален акт от
същата дата прехвърлил възмездно същия имот с площ от 761,92 кв.м. на Станимир
Киров а Киров от своя страна на 25.3.2019 г. също чрез покупко
- продажба обективирана в нот.акт,вписан
на 26.3.2019 г. в АВ , продал на ответното дружество „Р.“ ООД процесния имот, т.е. именно ответното дружество последно от
м.март 2019 г. упражнявало фактическата власт върху неурегулирания поземлен
имот с номер 524.
Същевременно ,твърдят ищците, процесния
имот попадал в съществуващи / възстановими
/ стари реални граници в земището на село ***,респ. бил идентичен с
имота вписан в Решението на ОСЗГ Варна
по т. 8 от нотариалния акт № 25 /
28.1.1941 г. а чрез снабдяването на
лица, извън правоимащите - наследниците на Куцар К.,
реституцията в полза на ищците никога нямало да бъде приключена заради възникналата конкуренция на права .Ето
защо ищците твърдят, че за тях е налице
правен интерес да воят отрицателен установителен иск с цел да отрекат правата на ответното
дружество ,като подчертават, че докато не е приет ПНИ давност за придобиване на
имота в полза както на ответника , така и на неговите парводатели
спрямо правоимащите ползващи се от Решението на ОСЗГ
и ищци по делото не тече . И т.к. реституцията в полза на ищците не била
приключила,самите те не можело да предявят ревандикационен
иск или положителен установителен,а имали на
разположение само отрицателния утановителен иск .Пояснено
е още ,че от дата 25.3.2019 г. отчетникът упражнява фактическа власт върху имота и за ищците бил налице правен
интерес да прекъснат давността, както и
за да довършат реституционната процедура да изключат правата на третите лица,които
претендират правото на собственост върху същия имот .
Въз основа на тези твърдения ,водим от самата норма на чл.124 ГПК
и ТР № 8 /2012 г. по т.д.№ / 2012 г. на ОСТК касаещо допустимостта на отрицателния установителен
иск , настоящият състав е приел, че искът е допустим,респ. е оставил и
производството по делото „ без ход „ .Този извод обаче не кореспондира с
практиката на ВКС постановена след ТР 8 /2012 г. ТР № 8 е постановено от ОСТК
на ВКС през 2012г., но след него има постановени други, по реда на чл.290 ГПК напълно
относими към настоящия казус актове на ВКС в насока
,че искът е недопустим.
Най –ясно,въпросът за допустимостта на отрицателния установителен иск е разгледан от ВКС с постановеното по
чл.290 ГПК Решение № 194/08.12.2017 г.
по описа на Първо Г.О. ГК, с докладчик съдията Светлана Калинова с което
Решение е обезсилено Решение № 1496 постановено
от Окръжен съд Варна г.о., на 23.11.2016 г. по в.гр.д.№ 1680/2016 г.и
Решение № 2647 постановено на 29.06.2016 г. по гр.д. № 12254/2015 г. по описа на Варненския районен
съд и е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения
отрицателен установителен иск .
Мотивите на ВКС са точно и ясно изложени като от същите се
констатира, че съставите на ГК на ВКС
приемат, че едва след изработване и влизане на ПНИ в сила са допустими
отрицателните установителни искове за имоти, които се
намират в територии по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, предявени от лица, претендиращи придобиване на право на
собственост чрез изкупуване по реда на §4а
и §4б ПЗР ЗСПЗЗ или чрез възстановяване по реда на ЗСПЗЗ / като се препраща към : решение
№68/13.06.2011г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№791/2010г.; решение
№101/06.07.2011г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№1998/2009г.; решение
№477/27.07.2010г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№367/2009г.
В конкретния случай, отнесен до ВКС, много ясно е пояснено,че с оглед
твърденията за наличие на правен интерес
/осъществяване на фактическа власт върху
имота след 22.11.1997г. от лице, на което правото на ползване е
прекратено при условията на §4, ал.1
ПЗР ЗСПЗЗ/ и позоваването от страна на общината на разпоредбата на чл.25 ЗСПЗЗ, следва да се приеме, че наличието на
влязъл в сила ПНИ е обстоятелство, което съдът следва да вземе предвид при
извършването на преценка за допустимост на предявения отрицателен установителен иск. В подобни хипотези,указва съставът
на Първо Г.О., ГК : „първо следва да бъде извършена преценка за възможността да бъде придобито и притежавано право на собственост върху съответната част
от земната повърхност /недвижим имот/, тъй
като наличието на такава възможност обуславя допустимостта на исковата защита
на вещното право. И само ако се
приеме, че е допустимо осъществяване защитата на претендираното
право на собственост по съдебен ред, съдът извършва преценка за възможността
спорещите правни субекти да придобият това вещно право, респ. за наличието
на законови пречки за осъществяване на твърдян от тях придобивен
способ.“
В обобщение ВКС приема, че : „ след
като ПНИ за съответната местност не е изготвен и не съществува възможност
както за установяване правата на ответника,
така и за реализиране на претендираното от ищеца право, следва да се приеме, че
предявеният отрицателен иск е недопустим
поради липса на правен интерес „ .
При така цитираните мотиви на ВКС , настоящият съдебен състав след
като съобрази факта, че решението на ВКС е постановено в края на 2017 г., след
приемане на ТР 8/2012 г., достигна до извода,че не може да се произнесе по искането
за обезпечаване на висящ иск, т.к. се оказва че висящия отрицателен установителен иск е недопустим.Макар и в конкретното
производството ищците да са сторили всичко необходимо да мотивират правния си
интерес от търсената защита и да е ясно ,че не могат да се защитят с друг освен
установителен ис , искът се
оказва на този етап недопустим , т.к. е преждевременно заведен.Точно в този
смисъл и ВКС е направил разграничението
между допустимост и основателност на отрицателния установителен
иск като е подчертал, че след като до края на съдебното дирене в двете
инстанции по същество не е имало изготвен ПНИ, то искът е недопустим.Именно липсата
на изготвен ПНИ с оглед твърденията на ищците мотивира и ВРС в съответствие с
последната практика на ВКС да приеме ,че ищците са предявили недопустим иск,поради
което и следва да бъде приложена нормата на чл.130 ГПК .
Водим от горното , съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА изцяло
производството по гр.д. № 5731 / 2019 г. по описа на ВРС, ХLII
състав, по предявения отрицателен
установителен иск с правна квалификация чл.124,ал.1 ГПК ,заведен от ИЩЦИТЕ : Д.К.Я.,
ЕГН ********** с адрес: ***; К.Л.К., ЕГН **********, с адрес: ***, Я.Г.К., ЕГН **********, с адрес ***; Я.Т.К.,
ЕГН **********, с адрес *** ; Р.Т.К., ЕГН **********,с адрес ***; Д.А.П. ЕГН **********, с адрес ***; Д.К.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***; К.К.И., ЕГН **********, с адрес *** и В.К.А., ЕГН **********, с адрес ***, всички със съдебен адрес
***, чрез процесуалният им представител адвокат А.А.Г. против ОТВЕТНИКА „ Р.
„ ООД ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, р-н „**“ ул.“**„ № 6, ет.3, ап.6, представлявано от управителите ***и Калинка Димитрова Влаева, поради недопустимост на иска и на основание основание
чл. 130 ГПК .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от съобщаването му на ищцовата страна.
ПРЕПИС от Определението
да се връчи на ищците чрез процесуалният им представител адвокат А.Г. от ВАК .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: