Решение по дело №2656/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1496
Дата: 4 декември 2018 г. (в сила от 4 декември 2018 г.)
Съдия: Виолета Константинова Шипоклиева
Дело: 20185300502656
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

                                      Р Е Ш Е Н И Е    1496

       Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – девети състав, в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                    Председател: Виолета Шипоклиева

                                                           Членове: Фаня Рабчева

                                                                           Велина Дублекова                          след като разгледа докладваното от председателя дело № 2656 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, приема следното:

       Производство по чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК.

       Постъпила е с вх.№ 2595/09.05.2018г. чрез ЧСИ Ангел Ангелаков, рег. № 826, ЖАЛБА до Окръжен съд Пловдив с вх. № 34738/26 ноември 2018г. от Етажна собственост в комплекс „***“, находяща се в гр. П., бул. ***, представлявана от управителя си Н. В. Т., чрез процесуален представител адв. Д.Д., съдебен адрес:***, партер, против Резолюция на ЧСИ Ангел Ангелаков с изх. № 3903/30.04.2018г., с която е оставена молбата за намаляване на адвокатското възнаграждение без разглеждане, поради изтичане на срока за обжалване на постановлението за разноски.

    Счита се, че резолюцията на ЧСИ от 30.04.2018г., по същество представляваща постановление за отказ на ЧСИ да намали адвокатското възнаграждение, като неправилно следва да бъде отменена, поради следните съображения:

Твърди се, че собствениците в етажната собственост узнават за образуваното срещу тях изпълнително производство едва с полученото на 06.02.2018г. от управителя на етажната собственост Н. Т. запорно съобщение с изх. № 1107/02.02.2018г. и още на същия ден е подадена молбата за намаляване на адвокатското възнаграждение, поради което се явява в срок. Твърдението на СИ, че на 16.11.2016г. били връчени ПДИ, ведно с постановление за разноските на длъжника, чрез управителя към посочената дата на Етажната собственост не се възприема, тъй като този „управител“ е избран на общо събрание, проведено единствено от взискателя по настоящето дело. Съгласно ТР № 3/2015г. от 10.07.2015г.по т.д. № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС, всеки акт на съдебния изпълнител, в който се съдържа произнасяне по разноските, се счита за постановление за разноските в тази му част, като съответно подлежи на самостоятелно обжалване. В настоящия случай, до момента съдебният изпълнител не се е произнасял за размера на адвокатското възнаграждение с изричен акт, поради което въпросът за разноските не е стабилизиран окончателно.Освен това, не е налице законово определен срок за формулиране на възражение за прекомерност на разноските по изпълнението, поради което следва да се приеме, че може да се жали всяко произнасяне, засягащо отговорността за разноски, вкл. изричен отказ да се разгледа възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Също така, произнасянето на съдебния изпълнител за разноските на взискателя в изпълнителното производство не е изпълнително действие, тъй като не е насочено към осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а е реализация на общия принцип  за отговорност на разноски, т.е. за неоснователно причинени имуществени вреди, което подлежи на обжалване. Следователно, длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител, подлежи на обжалване пред съда.

       В този смисъл, подадената от Етажната собственост в комплекс “*** полъх“ молба с вх. № 741/06.02.2018г. не е подадена след изтичането на преклузивния срок, следователно изложеното съображение, че искането за намаляване на адвокатското възнаграждение е просрочено, е неправилно. В този смисъл, отказът на ЧСИ да намали адвокатското възнаграждение е неправилен и следва да бъде отменен, а адвокатското възнагарждение – да бъде намалено.

    На следващо място се счита, че така заплатеното адвокатско възнаграждение е очевидно прекомерно и накърнява принципа на добросъвестност в гражданския процес; налице е недобросъвестно упражняване на предоставените процесуални права, което представлява злоупотреба с право. Претендират се разноски.

    С писмено становище от насрещната страна СД “Микрон-Караилански-Йосифов и Сие“ с ЕИК *********, гр. Пловдив, ул.“Охрид“ № 24, представлявано от В. И. К. и С. Б. Й., чрез адв. И.Д.,***, се изразява становище за недопустимост, респ., за неоснователност на жалбата.

    С писмени мотиви от страна на ЧСИ Ангел Ангеладов, № 826, се изразява становище за недопустимост, респ., за неоснователност на жалбата.

    Въззивният състав на ПдОС констатира, че жалбата е подадена от надлежна страна- длъжник по изп.дело №20168260406985, в законния срок по чл. 436 ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване действие на съдия изпълнител, съгласно чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК.  В т.н. обжалваното действие на ЧСИ е резолюция с изх. № 3903/30.04.2018г., имаща характер на постановление за разноски, с която се оставя без разглеждане искането на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело, поради просрочване, /лист 45 от изп.дело/. Същото е връчено чрез адв. Д.Д., на длъжника, с уведомление изх. № 3923/30.04.2018г., получено на 02.05.2018г./лист 46 от изп.дело/. Поради което и подадената жалба се явява допустима за разглеждане от съда по същество.

    Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, поради следното:

    Изпълнителното производство по изп.дело № 6985/2016г. по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков, с рег. № 826, район на действие ОС Пловдив, е образувано на основание чл. 426 от ГПК по издаден на 12.02.2016г. изпълнителен лист № 1522 от РС Пловдив, гр. колегия, VІІ състав съгласно Решение № 1401/23.4.2015г. по гр.д.№ 16879/2014г. по описа на РС Пловдив, и Определение №55/12.01.2016г. по в.гр.д.№ 1971/2015г. на ОС Пловдив,VІІІ гр.с, с взискател СД“Микрон-Караилански-Йосифов и Сие“ ЕИК *********, гр. Пловдив, ул.“Охрид“ № 24, представлявано от В. И. К.и С. Б. Й., и длъжник Етажна собственост в комплекс „*** полъх“, бул. ***, представлявана от управителя А. Т. Б.. С молбата за образуване на изп. дело е представен и договор за правна защита и съдействие между взискателя и адв. дружество Д., П. и Б., по който е договорено възнаграждение от 5 000 лева, с вкл. ДДС, платимо по посочена банкова сметка ***. дружество, /лист 5 от изп.д./. На лист 6 от изп. дело е налице и преводно нареждане за преведената сума от 5 000 лева от страна на взискателя в полза на адв. дружество. На лист 7 от изп. дело, с изх. № 17486/15.11.2016г., налице е Постановление за разноски на ЧСИ Ангел Ангеласов, с което приема за събиране на разноски по изпълнителното дело до 15.11.2016г., като в същото е посочено и „адвокатско възнаграждение за взискател – 5 000 лв с ДДС“. Видно е, /лист 9 от изп.д./, че с Покана за доброволно изпълнение с изх. № 17485/15.11.2016г. до длъжника, връчена на А. Т. Б., срещу подпис на дата 16.11.2016г, е връчено и постановлението за разноски, /с което е прието и адвокатско възнаграждение за взискател – 5 000 лв, с ДДС/. В едноседмичния срок от връчване на това постановление, считано съгласно чл. 436 ал. 1 от ГПК, не е постъпила жалба срещу постановлението за разноски, респ. в частта му, с която е прието и адвокатско възнаграждение за взискател – 5 000 лв, с ДДС.

     Предвид което и въззивният състав на ПдОС намира за законосъобразно обжалваното разпореждане, с характер на постановление за разноски, с което е оставена без разглеждане молбата за намаляване на адвокатско възнаграждение, поради просроченост. ЧСИ е връчвал съобщенията съгласно данните вписани в изп. лист, в т.ч. и на посочения като управител на ЕС – лицето А. Т. Б., поради което и следва да се приеме за надлежно връчено постановление за разноски, заедно с ПДИ, до длъжника, на дата 16.11.2016г. В самата жалба, длъжникът няма надлежни доказателства, че към последно посочената дата друго лице, а не – А. Т. Б. е управител на ЕС.

    В т.н. неоснователни се явяват и направените оплаквания в жалбата, в която изложените доводи не са пряко относими към предмета й.

    Предвид което и жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение от съда.Решението на окръжния съд е окончателно, съгласно чл. 437 ал. 4 от ГПК.

    Водим от гореизложеното и на основание чл.437 ал. 4 от ГПК, Пловдивският окръжен съд

                                   Р Е Ш Е Н И Е :

   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна,        постъпила  с вх.№ 2595/09.05.2018г. чрез ЧСИ Ангел Ангелаков, рег. № 826, ЖАЛБА до Окръжен съд Пловдив с вх. № 34738/26 ноември 2018г. от Етажна собственост в комплекс „***“, находяща се в гр. П., бул. ***, представлявана от управителя си Н. В. Т., чрез процесуален представител адв. Д.Д., съдебен адрес:***, партер, против Резолюция на ЧСИ Ангел Ангелаков с изх. № 3903/30.04.2018г., с която е оставена молбата за намаляване на адвокатското възнаграждение без разглеждане, поради изтичане на срока за обжалване на постановлението за разноски.

    РЕШЕНИЕТО на окръжния съд е окончателно.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:1/

 

 

                                                                                   2/