Определение по дело №2271/2020 на Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260302

 

15.10.2020 г., гр.Пловдив

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Въззивна гражданска колегия, VІ –ти граждански състав, в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

                                                                    ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

 

като изслуша докладваното от съдия В.Куршумова в.ч.гр.дело № 2271 по описа на съда за  2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по чл. 278 от ГПК.

Образувано  е по частна жалба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д-р П.Д.” № 25, офис сграда Л., ет.2, офис 4, чрез пълномощника юрк.И.Н.,  против Определение № 5062/27.05.2020г., постановено по гр.д.№ 16551 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, V гр.с., с което е върната исковата молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД против   Е.Р.Р.,  в частта й по отношение на предявените при условията на евентуалност обективно кумулативно съединени осъдителни искове за осъждането му да заплати на ищеца сумата от  2460,37 лв.-  неизплатена главница за периода от   20.11.2017 г. до 28.10.2019 г. по Договор за   стоков кредит  от  28.10.2017 г., договорна лихва в размер от 378,03 лв. за периода от 20.11.2017 г. до 13.06.2018 г.   и сумата от 168,06 лв.- обезщетение за забава за периода от 20.11.2018 г. до 13.10.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 14.10.2019 г. до изплащане на вземането, както и  производството е прекратено в тази му част. Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Моли за отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и по отношение на евентуалните осъдителни искове.

Ответникът по частната жалба - Е.Р.Р., ЕГН:**********, не взема становище.

Пловдивският окръжен съд, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намери следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и следва да се разгледа по същество.

Районният съд е бил сезиран с искова молба от жалбоподателя, с която са били предявени искове по реда на чл.422 ГПК за установяване на вземания по договор за стоков кредит № 300679 от 28.10.2017 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 10889/2019 г. на ПРС и съединени с тях в условията на еветуалност осъдителни искове за същите вземания.

В исковата молба и уточняваща към нея молба, ищецът е изложил твърдения, че вземанията са предсрочно изискуеми, като потестативното си право е упражнил преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Евентуално е заявил, в случай, че съдът не възприеме за надлежно уведомяването на длъжника за предсрочната изискуемост, че такова уведомление отправя до ответника с исковата молба.

За да постанови обжалваното определение първостепенният съд е приел, че предпоставка за допустимостта на съединяването на исковете е въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, което да е различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение. Поради това и тъй като достигнал до извода, че  заявеният от ищеца спорен предмет по главните установителни искове и по евентуално предявените осъдителни искове е един и същ, районният съд е приел, че е налице недопустимо съединяване на исковете.

Определението е правилно.

Съществено условие по смисъла на чл. 210, ал. 1 ГПК, предпоставящо обективното съединяване на исковете, е наличието на няколко иска с различен предмет. Доколкото предметът на делото се идентифицира със спорното материално право, той се определя от заявените с исковата молба от ищеца твърдения в подкрепа на това право. В настоящия случай предявените главни специални установителни искове по чл. 422 ГПК и предявените в условията на евентуалност осъдителни искове, се основават на едни и същи фактически и правни твърдения. В тази насока съдът не смята, че въведеното от ищеца твърдение в подкрепа на евентуалния осъдителен иск - за отправено с исковата молба уведомление към ответника за предсрочна изискуемост, води до съществени различия в релевантите за двата иска /главен и евентуален/ правопораждащи факти, съответно – до различни основания на исковете. Твърдяната предсрочна изискуемост на кредита, произтичаща от един и същ договор между страните, представлява общ правопораждащ факт, и за главните, и за евентуално предявените осъдителните искове. В този смисъл, различните твърдения относно уведомяването на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост на целия кредит, не водят до различие в основанията на предявените искове, тъй като не променят същността на релевираните в подкрепа на спорното правоотношение факти. Заявеният спорен предмет е един и същ, поради което е налице недопустимо съединяване на искове. Относно  фактът на уведомяване с връчване на исковата молба, то същият ще следва да се  вземе предвид от съда на осн.чл.235, ал.3 ГПК при разглеждане на исковете по чл.422 ГПК, както е прието в  Решение № 10/25.02.2020 г. по т.д.№ 16/2019 г. на ВКС, ІІ т.о.

Следва да се отбележи и че не е налице разлика във вида на търсената защита, с оглед заявения петитум. С исковата молба по чл. 422 ГПК, предявена от кредитора - заявител в заповедното производство, се цели установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на оспореното вземане, предмет на издадената заповед за изпълнение, спрямо длъжниците - ответници по иска. Уважаването на този иск има за последица влизане в сила /стабилизирането/ на издадената заповед за изпълнение и издаването на изпълнителен лист, съответно влизане в сила на издадения изпълнителен лист, каквато е целта и на осъдителния иск. Еднаквите последици от уважаването на всеки един от тези искове обуславя липсата на правен интерес от предявяване на осъдителен иск срещу длъжника за изпълнение на същото задължение.

С оглед на изложеното, Пловдивският окръжен съд намира, че така установената пълна идентичност в предмета на предявените установителни и осъдителни искове, в конкретния случай, обуславя липсата на предвидените в разпоредбата на чл. 210, ал. 1 ГПК, процесуални предпоставки за обективно съединяване на предявените осъдителни искове в условията на евентуалност с предявените специални установителни искове по чл. 422 ГПК. В този смисъл е и съдържащото се в т. 11б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, тълкуване по въпроса. Идентичният предмет на евентуално предявените осъдителни искове с исковете по чл. 422 ГПК, както и предвиденият специален ред за установяване на вземането, предмет на издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, водят до недопустимост на осъдителните искове за същите вземания, поради което производството по тези искове правилно е прекратено.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 5062 от 27.05.2020г., постановено по гр.д.№ 16551 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, V гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: