Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янка Павлова | |
за да се произнесе съобрази следното: Производство по реда на чл.258 и сл ГПК. С решение №116/24.02.2012г. по гр.д.№ 403/2010г. Районен съд Е. е отхвърлил предявения от "Л." Е. С. против Е. Ю. М. от с.К.,общ.З.,иск за приемане за установено по отношение на последния,че дължи на "Л." Е. сумата от 9610лв. главница ,представляваща незаплатена сума по договор от 29.06.2001г., както и сумата от 5453.47лв. лихва за забава за периода 19.04.06г.-13.07.2010г. по ч.гр.д.№ 274/2010г., за което е издадена заповед № 272/09.09.2010г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като неоснователен и недоказан и е осъдил "Л." Е. С. да заплати на Е. Ю. разноски по делото от 1020лв. Въззивна жалба срещу решението в законоустановения срок е подадена от "Л." Е. С. чрез процесуалния представител на страната. В жалбата се правят оплаквания ,че решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон.Твърди се,че съдът неправилно е приел,че може да се предяви само искане за връщане на вещите по сключения договор за заем за послужване, но не и да претендира заплащане на тяхната парична равностойност.Навежда довода,че след като от доказателствата е безспорно,че процесните вещи не се намират у ответника, той дължи тяхната равностойност, още повече,че е канен да върне вещите,но не е изпълнил задължението си за това.Твърди,че ищецът точно е посочил в исковата си молба стойността на всяко едно съоръжение.Оспорва и размера на присъдените разноски с твърдение,че не е посочено какви са същите.Моли за решение с което се отмени обжалваното и се постанови друго,с което исковата му претенция се уважи изцяло с присъждане на разноски. От ответника по жалба Е. Ю. М. в законния срок отговор на жалбата не е постъпил. Процесуалния представител на същия в съдебно заседание е заел становище по неоснователността на жалбата и се иска решението да се потвърди. Окръжен съд В. Т. в настоящия си състав след като разгледа жалбата,прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните доказателства по делото,направи проверка на правилността на решението и съобразно правомощията си приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 ГПК,поради което разглеждането й е допустимо. Въззивният съд при служебна проверка на обжалваното решение намира,че то е валидно и допустимо. По съществото на спора Окръжният съд приема следното: Производството по делото е образувано по предявен иск от "Л." С. срещу Е. Ю. М. от с.К., с правно основание в чл.422 вр.чл.415 ГПК за сумата от 15214.11лв., от които 9610лв. главница, лихва за забава от 5453.47лв. за периода 19.04.06г.-13.07.2010г. и разноски по делото.Изложени са следните обстоятелства- между страните по делото е сключен договор на 29.06.2001г. с който "Л." ООД В.Т., е предоставила на М. следните съоръжения, необходими за окомплектоване на пункт за събиране на мляко,а именно: млекоохладителни вани 600лв. -4бр. ,3бр. на стойност 2400лв., млекоохладителна вана 300л. - 550лв., млекоохладителна вана 2т.- 1300лв., цистерна за мляко 1т.-2бр. - 3300лв., млекоонализатор на стойност 700лв., автоматична мярка 2бр.-400лв., млечна помпа 5бр.- 820лв., гъстомер -30лв., маркуч 10м.- 2бр. за 90лв. и канелка-20лв. Твърди след преустановяване на дейността си М. да е върнал само 1 млекоохладителна вана от 600л.Твърди договора да е прекратен поради неизпълнение на задължения на М. считано от датата на получаване на нотариална покана на 28.04.2006г.и същият дължи левовата равностойност на невърнатите вещи.Посочва,че за посочените суми е поискано издаване на заповед за изпълнение и такава по ч.гр.д.№ 274/2010г. на РС Е. е издадена.Моли за решение с което спорното изпълняемо парично притезание бъде прието за установено. Ответникът по делото е оспорил иска по основание и размер с твърдение,че неговото неизпълнение е във връзка с насрещно такова за заплащане на събрано от него мляко и вещите са налице при него. Твърди недопустимост на иска с оглед възможността по ЗС ищецът да защити собствеността си. Прави възражение и за настъпила погасителна давност.Твърди неизпълнение на договора от страна на ищеца, излага ,че срещу него не е водено гражданско дело за връщане или заплащане на имуществото по договора, че е водено сл.д.№ 366/2002г. за обсебване,прекратено с постановление на прокурор от 29.07.02г. след което в двностния срок претенции ищецът не е отправял.Моли предявения иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан, претендира разноски. С обжалваното решение е даден отговор на предявения от ищеца иск по чл.422 ГПК при изпълнена процедура по чл.410 и сл ГПК. Съдът е отхвърлил предявения от ищеца иск като неоснователен и недоказан.За да стигне до това решение ЕРС е събрал и обсъдил посочените от страните писмени и гласни доказателства и е изслушал заключение на вещо лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза. По делото е безспорно,че процесния договор, послужил като основание за издаване на заповед за изпълнение съгласно разпореждане на съда от 09.09.2010г. след подадена на 14.07.2010г. молба от "Л." С. по чл.41 ГПК, по своята същност представлява договор за заем за послужване. Сключен на 29.06.2001г. между "Л." ООД В.Т. и Е. М., договора е с предмет преодставяне за ползване на посочени в 10 пункта движими вещи, приети от М. без уговорен срок за ползването им. В задължение на "Л." ООД раздел ІІ,т.3 е посочено,при преустановяване на дейността и след писмена покана от страна на М. да приеме с протокол съоръженията,а в раздел ІІІ,т.6 М. се е задължил след преустановяване на дейността да покани "Л." ООД писмено и да предаде на упълномощен представител съоръженията, а в т.7- да заплати всички щети за които той е виновен. Не е спорно,че при предаване на вещите същите не са посочени на каква стойност са .Едва в нотариалната покана, отправена от "Л." на 19.04.2006г. до ответника и получена от него на 16.03.2007г. ,посочените в договора движими вещи, необходими за окомплектоване на пункт за събиране на мляко, са остойностени. Представена е и справка от "Л." без дата, с която предадените съоръжения по договора са посочени с единична цена и стойност с ДДС.От разпита на свидетелите безспорен е факта ,че за периода 2000/2001г. ответникът е работил като събирач на мляко за "Л." ООД В.Т.,за което свидетелства и представеното пълномощно /л.71 копие и л.101 от делото/. Не е спорен и факта на предаване на процесните движими вещи с които ответникът е следвало да извършва дейността по събиране на млякото от производители и предаването му на "Л.", както и неизпълнение на задължение на последното по заплащане на предаденото мляко и съществуване на спор за останали неразплатени сметни отношения.Изслушаната и приета съдебно-счетоводна експертиза е със задача да установи какво е общото количество сурово мляко предадено от ответника на ищеца след сключване на процесния договор и има ли и какви са неразчетените отношения между тях, но не и каква е паричната равностойност на вещите към 14.07.2010г., когато е подадено заявлението по чл.410 ГПК. При така изложената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: предявеният пред първоинстанционния съд иск е установителен при правна квалификация в чл.415 вр.чл.422 ГПК -за дължимост на сума от 9610лв.,посочена като равностойност на предадени за ползване вещи и за 5453.47лв. лихва за забава в плащането на тази сума.Производството се развива след постъпило възражение против заповед за изпълнение за посочените суми и в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване пораждането и съществуването на неговото право да получи плащане на процесните суми,като установяването на фактите ,пораждащи това негово право трябва да бъде главно и пълно. По делото обаче от събраните и обсъдени по-горе доказателства по никакъв начин не може да се направи обоснования извод,че при подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в полза на "Л." Е. С. по договора от 29.06.2001г. е съществувало притезание за посочените суми.До този извод правилно и законосъобразно е стигнал и първоинстанционият съд в обжалваното решение.Правилно е прието,че е съществувало притезание за връщане на заетите за ползване вещи и само при липсата на същите се дължи тяхната равностойност.При безспорност ,че вещите се намират у ответника ,съотв. същите са налични и се дължи тяхното връщане съгл. подписания договор и нормата на чл.243 ЗЗД, неоснователно е искането да се приеме за установено,че е дължима сума в размер на 9610лв., както и твърдението,че е дължима и сумата по иска по чл.86 ЗЗД- лихва за забава в плащането на тази сума. Сътл.чл.86 ЗЗД само при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение ,каквото в настоящата хипотеза не е налице с оглед задължението на ответника за връщане на процесните движими вещи. Несъстоятелни и недоказани са оплакванията във въззивната жалба на "Л." Е. С. за немотивираност на решението със събраните доказателства и материалния закон.След като вземането, заявено по реда на чл.415 ГПК не е парично, не може да се стигне и до положително решение за така предявения иск.Потърсената от "Л." Е. защита на права по чл.410,ал.1,т.1 ГПК съгл. сключения договор е неправилно избрана ,след като същите могат да се защитят с вещен иск по чл.108 ЗС при безспорност на собствеността върху процесните вещи, неоспорвана от ответника. До този извод е стигнал и първоинстанционният съд.В частта за разноските решението също е обосновано при представен договор за правна защита и съдействие и адвокатско пълномощно и пл.документ за внесен депозит по допусната ССЕ. С оглед на изложеното жалбата като неоснователна и недоказана следва да се остави без уважение, а постановеното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. При този изход на спора и на осн.чл.78,ал.3 ГПК на ответника по жалба се дължат направени от него разноски за въззивната инстанция в размер на 350лв.за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на осн.чл.271,ал.1 ГПК, В.търновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 116/24.02.2012г. по гр.д.№ 403/2010г. на Районен съд Е.. ОСЪЖДА "Л." Е. С. ЕИК .................. със седалище и адрес на управление С.,район Л., жк Л. 4, Б.4. Б .1, да заплати на Е. Ю. М. ЕГН * от с.К.,общ.З., сумата от 350лв. Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |