№ 30102
гр. София, 15.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20251110107528 по описа за 2025 година
Произнасяне на съда по реда на чл.146 вр.чл.140 и следващи от ГПК по насрочване
на производството за разглеждане в открито съдебно заседание /о.с.з./.
Производството се развива след изпращане на делото от СГС за разглеждане от друг
състав на СРС.
С Решение № 386/20.01.2025г. постановено по в.гр.д.№ 10788/2023г. по описа на СГС,
ГО, III-В състав, влязло в сила на 20.01.2025г., е обезсилено Решение № 20090830 от
15.05.2023г., постановено по гр.д.№ 15400/2021г. по описа на СРС, 2 ГО, 164-ти състав, и
делото е върнато за разглеждане от друг състав на СРС, затова е образувано настоящото гр.д.
№ 7528/2025 г. по описа на СРС, 163-ти състав.
С решението на СГС е указано делото да бъде продължено от стадия по изготвяне на
доклад по делото по чл.146 вр.чл.140 ГПК.
Производството по гр. д. № 15400/2021 г по описа на СРС, 2 ГО, 164-ти състав, е
образувано по подадена в съда искова молба / ИМ/ и уточнителни молби / УМ/ от ищец Т.К.
ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление **********, чрез адв.А. Д., със
съдебен адрес г**********, срещу ответник П.К.Б. ЕООД, ЕИК ********** със седалище
и адрес на управление **********, с предявени искове с правно основание чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД вр.чл.99, ал.1 ЗЗД.
По делото е постъпил отговор в срока по чл.131 ГПК от ответника, поради което и на
основание чл.146 вр.чл.140 ГПК съдът следва да насрочи делото за разглеждане в о.с.з., да
прикани страните към спогодба и им разяснява преимуществата на различните способи за
доброволно уреждане на спора.
Следва да бъде приобщено като доказателство по делото заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, допусната и приета при предходното разглеждане на делото пред
СРС, както и представение писмени доказателства от страните по гр. д. № 15400/2021 г по
описа на СРС, II ГО, 164-ти състав.
Предвид изложеното и на основание чл.146 вр.чл.140 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА разглеждане на производството по делото в открито съдебно
заседание/о.с.з./, което ще се проведе на 17/10/2025г. от 11,00 часа, за която дата и час да се
призоват страните, като им се връчи и препис от настоящото определение, като на
1
ответника се връчи и препис от уточнителна молба с вх. № 115086/01.04.2025 г. за
становище.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответник в о.с.з. да направи възражения по молба с вх.№
115086/1.4.2025г. подадена от ищец, като представи на съда писмено становище.
НАМИРА исковата молба, с която е сезиран за редовна, а предявеният с нея иск за
допустим.
ИЗГОТВЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД по делото, съгласно който:
ИЩЕЦЪТ е предявява иск, като моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца СУМАТА от 100 лв., предявен като частичен от общата
сума от 5000 лв., представляваща платени без основание суми (при липса на договорно
правоотношение между цедента по договора за цесия и ответното дружество) от Х.К.Л.,
ЕГН **********, на ответника в периода от 01.12.2015 г. до 26.02.2020 г., което вземане е
цедирано на ищеца съгласно Договор за вземания от финансови институции от 26.02.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.12.2020 г. до
окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
В исковата молба и уточнителна молба / УМ/ с вх. № 25075168/28.04.2021 г. ищецът
навежда твърдения, че между него, в качеството му на цесионер и Х.К.Л., ЕГН **********
от гр. Троян, в качеството му на цедент, е бил сключен Договор за вземания от финансови
институции (договор за цесия) от 26.02.2020 г., с който му били прехвърлени вземания в
размер на 5000 лв., произтичащи от неоснователно обогатяване, възникнали в периода от
01.01.2015 г. до дата на сключване на договора. Твърди, че Х.К.Л. в периода от 01.01.2015 г.
до 26.02.2020 г. е платил на ответника „П.К.Б.“ ЕООД сума в общ размер на 5000 лв. без
основание, при липса на сключен договор и без да се основава на неравноправни клаузи от
договори за кредит или на недействителни договори за кредит, т.е. поради грешка.
Вземанията за посочената сума заедно с всички принадлежности били цедирани в полза на
ищеца с посочения договор. Твърди, че изпратил уведомление за прехвърляне на вземанията
до длъжника, връчено на 08.05.2020 г., за което бил надлежно упълномощен от цедента.
С уточняваща молба/УМ/ с вх. № 115086/01.04.2025г. ищецът поддържа искането си
за увеличение размера на иска до сумата от 696,45 лв. по чл.214, ал.1, изр.3 ГПК, като
моли същият да се счита като предявен в пълен размер. Сочи, че претендираната сума е
била осчетоводена от ответника по Договор за потребителски кредит № ********** от
25.08.2017г. и представлява сбор от следните суми – 443,91 лв., осчетоводена като такса за
допълнителна услуга, и 252,54 лв., осчетоводена като такса за предсрочно погасяване.
Въвежда твърдения. че договорът е изцяло недействителен/главен иск/, евентуално
твърди, че клаузите, на които се основават плащанията, са нищожни/първи евентуален иск/,
и ако не се уважат предходните две то в евентуалност /втори иск в евентуалност/ – че
сумите са платени поради грешка. Поддържа, че и в трите случая искът следва да е един.
Твърди, че между Х.К.Л. и ответното дружество бил сключен Договор за потребителски
кредит № ********** от 25.08.2017 г., по силата на който била предоставена в заем сумата
от 3000 лв. срещу възнаградителна лихва в размер на 1451,04 лв., както и пакет от
допълнителни услуги срещу възнаграждението от 1451,04 лв.
С оглед изложеното в уточнителна молба с вх. № 115086/01.04.2025г. ищецът моли за
осъждане на ответника да заплати сумата от 696,45 лева/лв./, представляваща платена при
начална липса на основание от Х.К.Л., ЕГН **********, на ответника в периода от
01.12.2015г. до 26.02.2020г., което вземане е цедирано на ищеца съгласно Договор за
вземания от финансови институции от 26.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 01.12.2020г. до окончателното й изплащане.
Моли съдът да уважи претенциите изцяло с присъждане на сторените по делото
2
разноски.
ОТВЕТНИКЪТ, в рамките на законоустановения срок по чл.131 ГПК, е подал отговор
на исковата молба, с който оспорва иска като недопустим, евентуално като неоснователен.
Счита също, че въпреки двукратните указания на съда ищецът все още не е
индивидуализирал вземането си, което твърди да има срещу ответника. По същество на
спора се излагат съображения за неоснователност на заявените претенции, като се сочи, че
между ответното дружество и което и да е от лицата, индивидуализирани в исковата молба
не е налична облигационна връзка, която да е източник на вземане срещу ответника. На
следващо място, се твърди, че договорът за цесия не е породил правно действие, тъй като не
е имал годен предмет. В приложения към ИМ договор за вземания от финансови институции
от 26.02.2020 г. не е индивидуализирано конкретното вземане, което се прехвърля от цедента
на цесионера, респ. се претендира от последния в настоящото производство, а е посочено
общо като съвкупност от вземания цитирам: „прехвърля всички свои вземания, дължими
поради неоснователно обогатяване на длъжника за сметка на кредитора, възникнали в
периода от 01.01.2015 г. до датата на сключване на този договор“, т.е. без индивидуализация
на основанието и размера на конкретното вземане, което води до извод, че сключения между
ищеца и цедента Х.К.Л. е недействителен на осн. чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД. На следващо
място, ответника оспорва действителността на представения договор за цесия, тъй като
оспорва вземането, което се прехвърля с него да е съществувало към момента на
прехвърлянето и то в претендираните размери. Оспорва, че са извършвани плащания от
цедента Х.К.Л. в посочения период, възлизащи в размер на процесната сума, евентуално
претендира, че плащанията са извършени въз основа на сключен договор. Прави възражение
за погасяване на вземанията по давност.Прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар. От друга страна, доколкото договорът за цесия не е приложен в цялост към ИМ,
ответника счита, че в липсващите страници е възможно да има уговорени клаузи, които да
отлагат действието на договора или да обосновават извод за настъпило прекратително
условие или симулативност, като с оглед и преценка за процесуалната легитимация на
ищеца, ответника моли съда да задължи ищеца да представи договора за цесия в неговата
цялост. Ответникът оспорва също договорите за цесия да са подписани от
индивидуализираните в тях цеденти / в конкретния случай от лицето Х.К.Л. / както и че
няма доказателства за връзката между подписалия договора за цесия А.Стефанов и
ищцовото дружество и доколкото първия може да ангажира отговорността на втория, поради
което оспорва цесията да му е надлежно съобщена.
Поради всички изложени съображения ответника моли съда да прекрати
производството поради недопустимост на предявения иск, евентуално да отхвърли иска,
като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на разноски по делото.
СЪДЪТ ПРИЕМА, че предявеният иск намира правното си основание в чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД вр.чл.99, ал.1 и чл.86 ЗЗД, като със същата квалификация са и евентуалните
искове, като не приема доводите на ответник за недопустимост на исковете.
БЕЗСПОРНО Е между страните и те признават следните права и обстоятелства: няма
такива.
ПО ОТНОШЕНИЕ на подлежащите на доказване факти доказателствената тежест се
разпределя по следния начин – всяка една страна е длъжна да установи и докаже фактите, на
които основава своите твърдения или възражения, респективно- от които черпи
положителни за себе си права.
В тежест на ИЩЕЦА е да докаже извършено плащане на процесната сума от цедента
му /праводател/ Х.К.Л. в полза на ответника в периода от 01.01.2015г. до 26.02.2020г.,
сключване на валиден договор за цесия с Х.К.Л., по силата на който процесните вземания са
цедирани в негова полза, както и надлежното уведомяване на длъжника за извършената
цесия от цедента или от негов пълномощник, изрично упълномощен за извършване на
3
описаното действие.
По наведеното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ИЩЕЦА е да
докаже настъпването на обстоятелства, обуславящи спиране или прекъсване на давността по
смисъла на чл. 115 и ал. 116 ЗЗД, за които до момента не сочи доказателства.
В тежест на ОТВЕТНИКА е да докаже наличието на основание за имущественото
разместване, т.е. наличие на годен юридически факт, от който да произтича валидно
възникнало задължение за цедента за заплащане на посочената сума, както и наличие на
основание за задържане на полученото, което да не е отпаднало към момента на
приключване на устните състезания.
ПРИОБЩАВА по настоящото дело цялото предходно производство развило се по гр.д.
№ 15400/2021г. по описа на СРС, 2 ГО, 164-ти състав, заедно с всички към него приети
документи, както и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, допусната и приета
при разглеждане на това дело.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в о.с.з. да изразят становище по проекто-доклада и
да направят доказателствени искания.
ДАВА възможност на ищеца да изрази становище по възраженията на ответника в
срок най-късно в о.с.з..
УКАЗВА на страните че могат да изразят становище по дадените указания в първото
по делото съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че най - късно в първото съдебно заседание следва да уточнят
възраженията си и да направят доказателствените си искания, както и да ангажират
доказателства, след което губят тази възможност.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който е
съобщен по делото или на който веднъж са им връчени съобщения, са длъжни да уведомят
съда за новите си адреси. Същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната на основание чл. 40 и чл. 41 ГПК. Когато разпоредбата на чл.
40 и чл. 41 ГПК не се спази от страните, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, като им указва, че това е най-ефективният и бърз
начин за разрешаване на възникналия спор помежду им и има преимущество пред спорното
производство, при спогодба заплатената такса се връща наполовина на ищцовата страна.
УКАЗВА на страните, че към СРС е създаден и действа ЦЕНТЪР ПО МЕДИАЦИЯ,
който е разположен на ет.2, стая 204 в сградата с адрес гр.София, бул. „Цар Борис III“ №54.
Медиацията е лесен и достъпен / безплатен/ алтернативен метод за решаване на правни
спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение, в рамките на съдебното
производство, като процедурата е неформална и поверителна. В случай, че страните желаят
постигане на резултат, който зависи изцяло от интересите им и пести време и средства, може
да се обърнат към служителя по медиация към СРС на тел. 02/8955423, който ще им помогне
при избора на медиатор от списъка на медиаторите, както и ще им осигури ползването на
Центъра по медиация в удобно за страните и за медиатора време.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните с призовката за о.с.з.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4