Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 120
гр. Русе, 13.03.2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в открито съдебно заседание
на десети март през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Наталия Георгиева
Членове: Аглика Гавраилова
Антоанета Атанасова
при секретаря Тодорка Недева като
разгледа докладваното от съдия Атанасова
в. гр. д. № 94 описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М.Б.И. *** чрез адв.
Х.А. *** против Решение № 2185 от 19.12.2019 г. по гр. д. № 4335/2018 г. по
описа на Районен съд Русе,
с което е признато за установено по отношение на нея, че И.С.С. и Г.Д.С. са собственици
на площ (стая) от 10,71 кв.м., обособена с преградни стени и фактически
присъединена към имот с идентификатор 63427.12.26.16.1, която площ (стая)
представлява част от самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 63427.12.26.16.2, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Русе, находящ се в гр. Русе, кв.„Образцов
чифлик", бл.З, вх.1, ет.1, ап.2, целият с площ от 62,04 кв.м., при
граници: на същия етаж 63427.12.26.16.3, 63427.12.26.16.1, под обекта - няма,
над обекта - няма, намира се в западната му част и е с изглед на север, както и
на прилежащото към самостоятелен обект с идентификатор 63427.12.26.16.2 избено
помещение, което по описание в оценителен протокол от 05.04.1997г. на Института
по земеделие и семезнание „Образцов чифлик" Русе представлява избено
помещение № 2, с площ от 8,82 кв.м., при граници: от изток - изба № 1, от запад
- изба № 3 и комплекс, от север - изба № 3 и коридор, от юг – комплекс и е
осъдена да им предаде владението на тези помещения. Въззивницата намира
първоинстанционния съдебен акт за неправилен като постановен в противоречие с
материалния закон и необоснован. Развива оплаквания за незаконосъобразност на
изводите на съда, както и за допуснати съществени противоречия на процесуалните
правила. Взема становище и за недопустимост на обжалваното решение като
постановено по непредявен иск. Моли въззивния съд да отмени решението и да
постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените срещу нея искове.
Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
депозиран писмен отговор
от въззиваемите страни И.С.С.
и Г.Д.С.,*** чрез адв. М.Д. ***, в който се взема
становище за неоснователност на жалбата и се прави искане тя да не се уважава. Моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена от
процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. При извършената служебна проверка настоящият въззивен
съдебен състав намира, че решение № 1818 от 31.10.2019 г., постановено по гр.
д. № 3597/2019 г. на Русенски районен съд е валидно. Що се отнася до
допустимостта му следва да се отбележи следното:
В обстоятелствената част на исковата молба, въз основа на която е
образувано настоящото производство, ищците твърдят, че след като закупили през
2016 г. от държавата недв. имот с идентификатор 63427.12.26.16.2, в който от
2004 г. ищцата била настанена по силата на договор за наем като служител на ИСЗ
„Образцов чифлик“, установили, че посочената в документа за собственост и в
схемата, издадена от Агенция по кадастъра квадратура е по-голяма с около 8 кв.
м. от действителната площ, която ползвали. Започнали ремонт и при сваляне на
старата мазилка открили зазидана врата в източната част на жилището откъм
апартамента на ответницата. Тогава ищцата си спомнила, че при настаняването й в
апартамента през 2004 г. домакинът й обяснил, че наемателят на апартамента, с
когото граничат на изток е зазидал вратата към една от стаите на отдадения й
под наем имот и по този начин я бил приобщил към своето жилище, за което и
заплащал по-висок наем. Поради това твърдят, че тази стая принадлежала към
техния имот, а ответницата не била придобила правото на собственост върху нея и
я държала без правно основание. Изложени са твърдения, че ответницата ползвала
и избеното помещение, което се явявало прилежащо към тяхното жилище, т. е. тя
ползвала две избени помещения – нейното и тяхното. Твърдят още, че действително
в договора за покупко-продажба, по силата на който станали собственици на
процесния имот не било посочено избено помещение, но в жилището им нямало друго
складово помещение и доколкото избата се явявала прилежаща част към един
самостоятелен жилищен обект, какъвто бил апартамента им, то те били придобили
право на собственост и върху принадлежащото към този жилищен обект помещение
дори това да не било посочено в договора за покупко-продажба. Заявяват, че при
така описаното ответницата ползвала една стая от собствения им недв. имот и
принадлежащото към него избено помещение като оспорвала правото им на
собственост. Поради това искат от съда да постанови решение, с което да признае
по отношение на отв. М.Б.И., че са собственици на площ (стая) от 8 кв.м.,
обособена с преградни стени и фактически присъединена към имот с идентификатор
63427.12.26.16.3, която площ (стая) представлява част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
63427.12.26.16.2, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Русе,
находящ се в гр.Русе, кв.„Образцов чифлик", бл.З, вх.1, ет.1, ап.2, целият
с площ от 62,04 кв.м., при граници: на същия етаж 63427.12.26.16.3,
63427.12.26.16.1, под обекта - няма, над обекта - няма, намира се в източната
му част и е с изглед на юг, както и на прилежащото към самостоятелен обект с
идентификатор 63427.12.26.16.2 избено помещение, което по описание в оценителен
протокол от 05.04.1997 г. на Института по земеделие и семезнание „Образцов
чифлик" - Русе, представлява избено помещение № 2, с площ от 8,82 кв.м.,
при граници: от изток - изба № 1, от запад - изба № 3 и комплекс, от север -
изба № 3 и коридор, от юг – комплекс като ответницата бъде осъдена да им
предаде владението върху тях.
С отговора на исковата молба ответницата възразила, че исковете са
неоснователни, доколкото тя не е собственик на имот с идентификатор 63427.12.26.16.3.
Твърди още, че от представените от ищците писмени доказателства не се
установява същите да са станали собственици на три, вместо на две стаи, както и
на избено помещение на валидно правно основание, годно да ги направи собственици.
Излагат се доводи, че ответницата владее жилище и едно избено помещение, които са
й били прехвърлени надлежно от нейния праводател. Иска се отхвърляне на
исковете по подробно изложени съображения.
Както последователно се приема в съдебната практика, когато обектът на
спорното право е недвижим имот, той се индивидуализира от ищеца в исковата
молба чрез посочване на местонахождение, граници, площ, актуален
градоустройствен статут. В случаите, когато е предявен иск за защита на реална
част от недвижим имот, какъвто е настоящия, тя също трябва да бъде
индивидуализирана, като се посочи точно кое място от индивидуализирания преди
това недвижим имот заема. Индивидуализацията трябва да пълна. Такава, че при
конкретна преценка да се направи еднозначен извод за местоположението,
границите и площта на реалната част.
В първото по делото съдебно заседание, след доклада на съда,
процесуалният представител на ищците е поискал да бъде допусната поправка в
исковата молба съобразявайки подадения от ответницата отговор към нея, както
следва: в обстоятелствената част на стр. 1, ред 13 думата „изток“ да се чете
„запад“, а на ред 21 думата „източна“ да се чете „западна“ и в петитума на стр.
2, ред 29, посл. цифра от идентификатора да се чете 1, т. е 63427.12.26.16.1, а
на ред 33 думата „източна“ да се замени със „западна“, а думата „юг“ със
„север“, т. е. в обстоятелствената част на исковата молба променил посоката
спрямо тяхното жилище, по отношение на която според ищците се намира процесната
стая, същата промяна е направена и в петитума на исковата молба като отделно от
корекция на посоката е предприето и изменение в идентификатора на имота, към
който тази стая в момента принадлежи, т. е. вместо 63427.12.26.16.1 искът да се счита
предявен за имот с идентификатор 63427.12.26.16.3. Произнасяне от страна на
първоинстанционния съд относно така направената според адвоката на ищците
„поправка“ няма, но очевидно тя е приета за допустима доколкото произнасянето в
диспозитива на обжалваното решение по отношение на процесната стая е съобразно
така въведеното в първото съдебно заседание изменение.
В практиката на ВКС /напр. Определение от 12.03.2012 г. по гр. д. №
105/2012 г., ІІІ г.о. на ВКС/ се приема, че предприетите от ищеца изменения на
иска до връчването на препис от исковата молба на ответника съставляват
поправка на исковата молба. За тези поправки не важат ограниченията на чл. 214 ГПК за изменение на иска, като до връчването на препис от исковата молба ищецът
може да измени иска без ограничения. Не такъв е настоящият случай доколкото изменението
на иска е предприето едва в първото съдебно заседание, след провеждане на
процедурата по чл. 131 ГПК и след доклада по делото.
Обективните
и субективните предели на правния спор, в рамките на които съдът дължи произнасяне,
се очертават от ищеца с исковата молба. Спорното материално право, предмет на
защита с иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на
иска. Наведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения и
формулирания въз основа на тях петитум са определящи за вида и за правната
квалификация на предявения иск. Съгласно чл. 214, ал. 1 ГПК ищецът може да
измени основанието на своя иск или да измени своето искане, да премине от
установителен към осъдителен иск и обратно, но във всички случаи изменението не
може да засяга едновременно първоначално заявеното в исковата молба основание
на иска и формулираното във връзка с него искане, тъй като води до промяна в
предмета на първоначално въведения спор. Нарушаването
на тази забрана води до предявяване на нов по съществото си иск в хода на
висящия процес, разглеждането на който обуславя недопустимост на съдебното
решение.
В настоящия случай въззивната инстанция намира, че се касае
за едновременно изменение на основанието
и на петитума на предявения иск относно стаята, доколкото едновременно са изменени
обстоятелствата, на които се основава иска – твърди се вече, че тя се намира на
запад от жилището на ищците, а не на изток и и е променен петитума - иска се ревандикация
на стая, която е част от находящия се от запад имот с идентификатор 63427.12.26.16.1 и с изглед на север, а не както е претендирано първоначално в петитума от находящия
се от изток имот с идентификатор 63427.12.26.16.3 с изглед на юг.
По този начин в съдебно
заседание от страна на ищците на практика е предявяван нов иск, което може да стане само по реда на чл.127 и чл.128
ГПК, а не с изменение на иска. Предвид това и
в нарушение на чл. 214 ГПК първоинстанционният съд
/въпреки липсата на изрично произнасяне в този смисъл/ е допуснал изменение на иска, съответно е разгледал претенцията на ищците с правно основание чл.108 ЗС, въведена в процеса
под формата на недопустимо изменение както на основанието, така и на петитума
на първоначално предявения
иск. В
нарушение
на процесуалните правила и диспозитивното начало на процеса с атакуваното
съдебно решение районният съд се е произнесъл по непредявен иск. Произнасяне по
предявения иск относно стая от 8 кв. м., обособена с преградни стени и
фактически присъединена към имот с идентификатор 63427.12.26.16.3 няма. По този
начин районният съд е постановил недопустимо съдебно решение в тази част.
С оглед изложеното, като постановено по непредявен иск в частта относно иска по
чл. 108 ЗС относно площ /стая/ обжалваното първоинстанционно
решение на РС
Русе следва да бъде обезсилено на основание чл. 270, ал.
3, изр. последно ГПК. Делото следва бъде
върнато за ново разглеждане от друг състав на районния
съд, който да се произнесе по претенцията, предявена с исковата молба.
В частта относно претенцията на ищците за
ревандикация на избено помещение обжалваното решение е допустимо. Разгледано по
същество обаче е неправилно.
По делото не е спорно, че с Договор № 96-00-32/06.06.2016г. за покупко-продажба на
държавно жилище, сключен между И.С.С. ***, ищците
придобили правото на собственост върху недвижим имот с идентификатор
63427.12.26.16.2 и с адрес на имота: гр. Русе, кв.„Образцов чифлик", бл. З,
вх. 1, ет. 1, ап. 2, с площ от 62,04 кв.м., ведно със съответния процент
идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, при
граници: на същия етаж 63427.12.26.16.3, 63427.12.26.16.1, под обекта - няма,
над обекта - няма. Видно от договора, приложен на л. 7 от делото,
закупеният от ищците имот се състои от две стаи, кухня и сервизно помещение,
ведно със съответния процент ид. части от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж. Аналогично е и описанието на имота в АЧДС №
6091/23.10.2014 г. въз основа, на който е извършена продажбата. В договора е
посочено още, че същият е съставен и въз основа на Заповед за настаняване
№191/15.11.2013 г. на вр. и. д. директор на ИСЗ „Образцов чифлик" Русе.
На л. 54
от делото е приложена и Заповед № 99/14.10.2009 г. въз основа, на която ищцата И.С.С. като служител на ИСЗ „Образцов чифлик" гр. Русе е била
настанена под наем във ведомствено жилище на института в кв. Образцов чифлик,
блок № 3, ап. 2.
Приобщен
надлежно към доказателствения материал е и АДС № 6710 от 17.01.1979 г. /л. 10/,
съставен относно полумасивен едноетажен жил. блок № 8 от три апартамента,
построен през 1940 г.
Същият е
послужил при издаване на АЧДС № 6091/23.10.2014 г. /л.9/, въз основа на който
ищците са закупили апартамент № 2 и на АЧДС № 4628/4.06.2009 г., въз основа на
който праводателите на ответницата са закупили апартамент № 1.
От
приложеното на л. 89 от делото писмо от ИСЗ „Образцов чифлик" Русе е
видно, че същият не разполага със строителни документи, касаещи жил. блок № 3 в
кв. Образцов чифлик на гр. Русе, както и за останалите сгради, предоставени му
за стопанисване и управление. Сградата е построена през 1940 г. като в
конструктивно отношение е масивна с външни носещи тухлени стени и дървен
гредоред на подовете. От него е видно още, че жил. блок № 3 представлява
едноетажна сграда /къща/, в която са обособени 3 самостоятелни апартамента като
всеки от тях има самостоятелен вход. Част от сградата в западна посока е на
избени помещения, а останалата част на кота терен. При изграждането на жил.
блок в него били обособени три избени помещения – съответно за ап. 1 – изба № 1
от 8.82 кв. м., за ап. 2 – изба № 2 с площ от 8.82 кв. м. и за ап. 3 – изба № 3
с площ от 4,45 кв. м.
От страна на третото неучастващо в делото лице
ИСЗ „Образцов чифлик" гр. Русе са представени и надлежно приобщени към
доказателствения материал още два оценителни протокола, съответно от 5.04.1997
г. и от 12.04.1997 г., приложени на л. 91 и л. 92 от делото, касаещи оценка на
държавно жилище, определено за продажба на настанените в него наематели и
находящо се в жил. бл. № 3, вх. А, ет. 1, ап. 2 като и в двата протокола е
посочена като принадлежност към апартамент 2 изба № 2 с площ от 8,82 кв. м.
От
приложения на л. 26 от делото нот. акт вх. рег. № 9550/11.07.2016 г. на СВ Русе
е видно, че ответницата М.Б.И. е закупила от В.В.Г.и Н.А.Г.самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 63427.12.26.16.1 с площ от 51,85 кв. м., състоящ
се от две стаи, кухня, баня с тоалетна и две антрета, ведно с прилежащото към
него мазе с площ от 8,82 кв. м. и със съответния процент ид. част ито общите
части на сградата и от отстъпеното право на строеж. По този начин е описан
имотът в договора от 2009 г., с който нейните праводатели са го придобили от
държавата, а така също и в АЧДС № 4628/2009 г.
По
делото са приложени общо 4 схеми на придобития от ответницата недв. имот,
съответно на л. 29 от 13.7.2018 г., на л. 30 от 5.07.2016 г., на л. 31 и на л.
109 от 3.04.2009 г. и на л. 166 от 12.02.2009 г. като в първите три имотът е
посочен с площ 51,85 кв. и с прилежащо мазе с площ от 8,82 кв. м., в последната
/първа по ред на издаване/ с площ от 62.04 кв. м. без прилежащо мазе.
От приетата по делото СТЕ се установява, че мазата на сградата е само
под хола и кухнята-трапезария на ап. 1. Подходът към нея е от двора. Сутеренната
част на процесната сграда се състои от входно антре и две помещения.
Помещението вляво на входа /на изток/ е с монтирана врата, която се заключва и
се владее от ответницата. То е с площ от 17,04 кв. м. Помещението вдясно е с
два входа и без монтирани врати като по всяка вероятност преградната стена
между мазите на ап. 2 и ап. 3 не е изградена. То е с площ от 17,45 кв. м.
Съгласно приетата СТЕ изчислената полезна площ на изба № 1 е в размер на 11.96
кв. м., а застроената й – 12.47 кв. м. При изготвяне на експертизата вещото
лице се е позовало на оценителния протокол от 3.04.1997 г. относно квадратурата
на жилището на ищците, описанието му и прилежащата му според този протокол
маза.
По делото от страна на ищците са ангажирани и свидетелски показания на
св. Д.С.С.– брат на ищцата, който изнася данни, че в
сградата имало три избени помещения, но до тях нямало достъп, тъй като трябвало
да се мине през двора на ищцата, а той бил ограден с ограда и със заключена
врата. За избените помещения се влизало от отделна врата, а не от входа, от където
се влизало за жилището. Свидетелства още, че поискал да влезе веднъж в избените
помещения докато течал ремонта, но му бил отказан достъп от ответницата, защото
не можел да минавал през двора й. Преди известно време искал да купува къщата и
ходил на оглед и от тогава знаел, че имало три избени помещения. За това
обстоятелство обаче документи не бил виждал, а само го бил чул. Не бил наясно
дали сестра му има по документи маза, но към настоящия момент тя не ползвала
такава.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е ревандикационен иск с правно основание чл. 108
ЗС.
Като основание за правото си на
собственост ищците сочат в исковата молба, че са придобили избено помещение,
купувайки самостоятелен обект от сградата – апартамент с идентификатор 63427.12.26.16.2,
независимо, че такова не било посочено в договора им за покупко-продажба,
доколкото същото се явявало принадлежност към тяхното жилище. Действително, макар
и да са физически обособени от главната вещ в сградата – жилище, магазин и др.,
функцията на избените помещения /в случай, че са обособени като самостоятелни
стаи/, е да обслужват тази вещ с оглед пълноценното й използване от
собственика. Затова и съдебната практика приема, че при придобиването на жилище
в сграда в режим на етажна собственост, макар и да не е упоменато в нотариалния
акт, купувачът придобива и прилежащото избено помещение, доколкото то има
характера на принадлежност и следва главната вещ, по смисъла на чл. 98 ЗС. В
този смисъл е тезата на ищците, в този смисъл е и приетата по делото СТЕ,
безкритично възприета от районния съд в обжалваното съдебно решение.
Така спорните между страните в
настоящото производство въпроси се свеждат до това дали, без да е упоменато в договора
от 2016 г., ищците са придобили избено помещение и дали то се владее от
ответницата. Решаващо за отговора на тези
въпроси обаче и респективно за разрешаването на правния спор е да се проследи
каква е била правната уредба по отношение на изискванията към жилищата към
момента на построяване на сградата, в която се намират процесните обекти и
съответно, следва ли да се съобразят последващите въведени строителни правила и
норми към заварените сгради, което неправилно не е било сторено от районния съд.
Не се спори между страните и се установява по делото, че жилищната сграда,
в която са разположени апартаментите на ищците и на ответницата е била построена в периода до 1940 г. Доказателство
за това е приложеният АДС
№ 6710 от 17.01.1979 г., както и ангажираните пред настоящата инстанция от
страна на въззивницата писмени документи. По делото не са
представени строителни книжа относно процесната сграда като от събраните
доказателства /писмо от лице
ИСЗ „Образцов чифлик" гр. Русе, СТЕ / следва
извода, че такива към настоящия момент няма запазени.
Към момента на изграждане на сградата – 1940 г. правната уредба досежно
техническите условия за изграждането на сградите се е съдържала в Закона за
благоустройство на населените места в Княжество България от 1905 г. (отм. ДВ,
бр.117 от 31.05.1941 г.). От анализа й се установява, че няма изискване към
всяко жилище да има прилежащо избено
помещение. Напротив, законът е допускал дори да се живее в избени помещения,
ако отговарят на посочените изисквания, които са имали предвид по-скоро чисто
хигиенни и здравословни съображения. При проследяване на нормативната уредба,
регламентираща благоустройството на населените места, се установява, че едва
пред 1941 г. с приемането на Закона за благоустройството на населените места
(обн., ДВ, бр.114 от 31.05.1941 г.) в чл. 209 е предвидено изискването всяко
жилище да има най-малко предверие, стая, кухня, клозет, избено и таванско помещение. След това, с
приемането на Закона за плановото изграждане на населените места (ДВ, бр. 227
от 01.10.1949 г., отм. 01.06.1973 г. с приемането на ЗТСУ) се регламентира и
приемането на Строителни правила и норма, които следва да бъдат спазвани при
изграждането на сградите. Така приетата нормативна уредба следва в темпорално
отношение изграждането на жилищната сградата, което, както се установи по
делото, е било завършено до 1940 г.
От изложеното за съдa се налага
изводът, че след като сградата, в която се намират процесните апартаменти,
респ. избени помещения, е била завършена до 1940 г., т.е. преди приемането на
чл. 209 от Закона за благоустройството на населените места (обн., ДВ, бр.114 от
31.05.1941 г.), който за пръв път регламентира изискване към всяко жилище да
има изба, то за посочената сграда такова изискване от гледна точка строителни
правила и норми не е било налице. В този смисъл е и цитираното от ответника ТР
№ 96/16.11.1971 г. на ОСГК на ВС, а именно, че заварени към 17.05.1963 г.
жилища и жилищни сгради могат и да не отговарят на Строителните правила и
норми. Макар и случаят да не е същият, логиката на Върховния съд е била да не
поставят собствениците на жилища, строени преди приемането на Строителните
правила и норми в едно положение, при което тези жилища да няма как да бъдат
„пригодени” към тези правила и нормативи, приети след тяхното изграждане. Сходен e и настоящият случай. С построяването на сградата през 1940 г. е нямало
изискване за прилежащо избено помещение към всяко жилище.
Във всички приложени по делото писмени доказателства
/АЧДС, договор за покупко-продажба, дан. оценка, кадастрална схема,
настанителни заповеди/, касаещи придобития от ищците имот с идентификатор 63427.12.26.16.2
липсва описано избено помещения като принадлежност към него. Не съставлява
такова доказателство оценителният протокол от 05.04.1997 г., на който ищците са
се позовали и който необосновано е възприет от първоинстанционния съд, тъй като
по никакъв начин по делото не е установено, че касае процесната сграда, още
по-малко процесния апартамент.
По изложените съображение се налага изводът, че ищците
не са могли да придобият нито по силата на правна сделка, доколкото и техният праводател
не е притежавал, нито по силата на чл. 98 ЗС като принадлежност избено помещение
в процесната сграда.
От
друга страна, по делото е безспорно доказано, че ответницата е придобила избено
помещение, прилежащо към закупения от нея апартамент с идентификатор
63427.12.26.16.1. По този въпрос между страните не се и спори. Съгласно
приетата по делото СТЕ към настоящия момент сутеренната част на процесната
сграда се състои от входно антре и две помещения, едното от които е с монтирана
врата и се владее от ответницата, а другото вдясно е с два входа и без
монтирани врати като според вещото лице по всяка вероятност преградната стена
между мазите на ап. 2 и ап. 3 не е изградена. Т. е. ответницата владее едно
избено помещение, собствеността й върху което е надлежно установена по делото.
Не се доказва изобщо към настоящия момент да има обособени три избени помещения
в процесната сграда, още по-малко пък ответницата да владее две от тях. В
противоречие с трайната съдебна практика, че искът за собственост следва да
установи правата на страните към настоящия момент, поради което и описанието на
имота трябва да бъде дадено според сегашното му положение, районният съд е
постановил, че ищците са собственици на изба № 2 и е осъдил ответницата да им предаде
владението върху нея, описвайки, че същата е с граници: от изток - изба № 1, от
запад - изба № 3 и комплекс, от север - изба № 3 и коридор, от юг – комплекс,
игнорирайки приетата в производството пред него СТЕ, която е установила
действителното състояние на избените помещения.
При
така изложеното се налага изводът, че ищците, чиято е доказателствената тежест
за това, не са установили по пътя на главното и пълно
доказване, че са собственици на избено помещение в процесната сграда на
твърдяното в исковата молба придобивно основание и че същото се владее от
ответницата, което от своя страна обуславя неоснователност на заявената от тях
ревандикационна претенция относно изба № 2, подробно описана в петитума на
исковата молба. Въззивната жалба е основателна и като такава следва да бъде
уважена, а решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно в тази
му част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искът
да се отхвърли.
Предвид изхода
на спора следва да бъде преразгледан и въпросът за разпределение на сторените в
производството разноски като обжалваното решение бъде отменено и в тази част.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищците следва да бъдат възложени сторените
от ответницата разноски. Съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, платежни
нареждания за внесени държавни такси и договори за правна помощ същите възлизат
на 955 лв. общо в производството пред първата инстанция, от които 800 лв. за
платено адв. възнаграждение, 5 лв. държ. такса за издаване на съдебно
удостоверение и 150 лв. депозит за вещо лице, а пред въззивната инстанция на
847,63 лв. общо, от които 800 лв. за платено адв. възнаграждение и 47,63 лв. за
платена държ. такса по въззивната жалба, или общо за двете инстанции 1802,63 лв.
Въззивният съд намира, че ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответницата само половината от тях, а именно 901,32 лв. доколкото настоящото въззивно производството приключва
с решение, с което обжалваното първоинстанционно решение частично се обезсилва
относно иска по чл. 108 ЗС за стаята и делото се връща за ново разглеждане от
друг състав на районния съд, т. е. не се разрешава изцяло по същество правният
спор, предмет на делото, и не се слага край на делото, поради което и за
страните не възниква право на разноски по чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, които да
бъдат присъждани от въззивния съд относно ревандикационния иск за стаята. При
новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по
разноските, направени и в настоящото въззивно производство съгласно чл. 81 ГПК
във вр. с чл. 78 ГПК. Възражението за прекомерност на ищците относно заплатеното
от ответницата адвокатско възнаграждение съдът намира за неоснователно,
доколкото от една страна същото е в минималния размер съобразно Наредба №1/2004 г.
и от друга, съответства на фактическата и правна сложност на делото и
извършените от процесуалния представител действия.
Мотивиран от гореизложеното, Русенският
окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 2185 от 19.12.2019 г. по гр.
д. № 4335/2018 г. по описа на Районен съд Русе в частта, с която е
признато за установено по отношение на М.Б.И., че И.С.С. и Г.Д.С. са собственици
на площ (стая) от 10,71 кв.м., обособена с преградни стени и
фактически присъединена към имот с идентификатор 63427.12.26.16.1, която площ
(стая) представлява част от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.12.26.16.2, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Русе, находящ се в гр.Русе,
кв.„Образцов чифлик", бл.З, вх.1, ет.1, ап.2, целият с площ от 62,04
кв.м., при граници: на същия етаж 63427.12.26.16.3, 63427.12.26.16.1, под
обекта - няма, над обекта - няма, намира се в западната му част и е с изглед на
север и М.Б.И. е осъдена да им предаде владението й като недопустимо поради
произнасяне по непредявен иск.
ВРЪЩА делото на друг състав на Районен съд
Русе за произнасяне по предявения ревандикационен иск
от И.С.С. и Г.Д.С. против М.Б.И. относно площ (стая)
от 8 кв.м., обособена с преградни стени и фактически присъединена към имот с
идентификатор 63427.12.26.16.3.
ОТМЕНЯ Решение № 2185 от 19.12.2019 г. по гр.
д. № 4335/2018 г. по описа на Районен съд Русе в частта, с която е
признато за установено по отношение на М.Б.И., че И.С.С. и Г.Д.С. са собственици
на прилежащото към самостоятелен обект с идентификатор
63427.12.26.16.2 избено помещение, което по описание в оценителен протокол от
05.04.1997г. на Института по земеделие и семезнание „Образцов чифлик" -
Русе, представлява избено помещение № 2, с площ от 8,82 кв.м., при граници: от
изток - изба № 1, от запад - изба № 3 и комплекс, от север - изба № 3 и
коридор, от юг – комплекс и М.Б.И. е осъдена да им предаде владението му, както и в частта за разноските и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на И.С.С. и Г.Д.С. за
признаване на установено по отношение на М.Б.И., че ищците са собственици на прилежащото
към самостоятелен обект с идентификатор 63427.12.26.16.2 избено помещение,
което по описание в оценителен протокол от 05.04.1997г. на Института по
земеделие и семезнание „Образцов чифлик" - Русе, представлява избено
помещение № 2, с площ от 8,82 кв.м., при граници: от изток - изба № 1, от запад
- изба № 3 и комплекс, от север - изба № 3 и коридор, от юг – комплекс и за
предаване на владението му като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И.С.С., ЕГН ********** и Г.Д.С., ЕГН **********,*** да заплатят
на М.Б.И., ЕГН ********** ***
сумата от 901,32 лв.
деловодни разноски пред двете инстанции.
Решението може
да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: