Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………../ 01.2023г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, трети тричленен състав, в
публично съдебно заседание на дванадесети януари през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
при участието на секретаря Теодора Чавдарова
и прокурора М. Г,
като разгледа докладваното от съдия Ганчева КНАХД
№ 2759/2022г.
по описа на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на М.И.С.,***
представляван от адв. Д., против Решение № 1320 от 5.10.2022 г. на ВРС,
постановено по НАХД № 20223110201643/2022 г., с което е потвърдено наказателно постановление № 21-0445-000256/5.08.2021
г. на ВПД Началника група към ОДМВР – Варна, РУ Аксаково, с което на М.И.С. са
наложени административни наказания глоба в размер на 10 лв. на осн. чл. 183,
ал.1, т.1 от ЗДвП, глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месец на осн. чл. 183, ал.7 от ЗДвП.
Касаторът твърди, че необосновано ВРС е приел, че АУАН и
НП са издадени от компетентни лица. В НП е отразено, че издателя е упълномощен
със заповед издадена през 2018 г., а в преписката е приложена заповед от
2.12.2021 г. Районния съд не е взел предвид, че АУАН е съставен в присъствието
на един свидетел, което е съществено нарушение на процесуалните правила. Във
въззивното производство не са събрани доказателства за въведена временна
забрана за движение в процесния участък, не може да се направи извод, че
въведената организация на движение е въведена по надлежния ред, включително и
поставен знак В2, както и че правилно е приложена санкционната норма. По
изложените доводи моли да се отмени решението и да се присъдят сторените по
делото разноски.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Л.-А. оспорва жалбата. В депозиран писмени бележки поддържа, че жалбата е
неоснователна. Счита, че оспорения акт е
постановен при пълно и всестранно изясняване на установените факти. Правилно въззивния
съд е преценил, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
нарушават правото на защита на наказаното лице. Правилна е и преценката, че
деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
други такива нарушения и не е приложима нормата на чл. 28 от ЗАНН. Моли да се
отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
От фактическа страна ВРС е приел, че на 05.04.2021г.,
полицейските служители установили, че л.а. с рег. № *******, управляван от С. се
движи по път Първи клас № 2 в посока гр. Варна, близо до разклона за с. Езерово.
В този участък се извършвали ремонтни дейности и имало въведена с пътни знаци
временна забрана за движение в двете посоки. Това било сигнализирано с поставени мантинели и с пътен знак
"В2" При извършената проверка се установило, че водачът управлява
автомобила без да носи СУМПС и контролен талон. С. заявил, че води леля си до
намиращите се наблизо оранжерии за да си получи заплатата. За посочените
нарушения бил съставен АУАН, предявен и връчен на водача без възражения. Такива
не били направени и АНО не е имал спорни обстоятелства, които да разследва. Въз
основа на АУАН е издадено и НП. За да потвърди
НП въззивния съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни
лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Преценил е, че макар и лаконично,
нарушенията са описани пълно и точно от фактическа и правна страна. След анализ
на събраните гласни доказателства е направен извод, че е налице нарушение на
временна забрана за движение, поради извършване на ремонтни дейности, поради
което правилно АНО е приложил специалната норма на чл. 183, ал.7 от ЗДвП.
Настоящия състав на съда, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и
съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, намира касационната
жалба за основателна.
Наказателно постановление №21-0445-000256 е издадено на 5.08.2021
г., от ВПД началник група към ОДМВР – Варна, РУ Аксаково, АУАН е издаден на 5.04.2021 г. от мл.
автоконтрольор при ОДМВР – Варна, РУ Аксаково.
По делото е представена заповед № 8121д-1632/2.12.2021 г.
за определяне на служби за контрол по ЗДП и длъжностни лица от МВР да издават
АУАН и НП.
Съгласно чл. 189, ал. 1 ЗДвП, актовете за установяване на
административни нарушения по този закон се съставят от длъжностните лица на
службите за контрол, предвидени в същия. Кои са тези служби се определя от
Министъра на вътрешните работи съгласно чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и това са
служителите на "Пътна полиция" на Сектор КАТ към съответните Областни
дирекции "Полиция", съответно подведомствените им Районни полицейски
управления. Тези служители са оправомощени по закон - чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 52, ал. 1, т. 15 от ЗМВР да осъществяват контрол по безопасността на
движението по пътищата, техническата изправност на МПС и др.
ВРС е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни
лица, като се е позовал на заповед издадена от министъра на вътрешните работи,
но същата е издадена шест месеца, след издаването на АУАН и НП, т.е. по делото
не са събрани доказателства за компетентност на актосъставителя и издателя на
НП.
Съгласно чл. 40 ал.1 от ЗАНН актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на
нарушението. Разпоредбите на чл. 40, ал.1 и чл. 42, т.7 от ЗАНН боравят с
множественото число на термина "свидетели", а чл. 43, ал.1 от ЗАНН
указва възможността АУАН да се подпише и само от един от свидетелите.
Следователно, изискванията на закона са спазени в пълна мяра само тогава,
когато актът е съставен в присъствието на най-малко двама свидетели. Това
формално нарушение обаче не е съществено според настоящия съд, тъй като по
никакъв начин не води до нарушаване правото на защита на С.. Не го лишава от възможността да разбере в
извършването на какво нарушение е обвинен и при какви факти за да може да
организира адекватно защитата си, която няма спор, че се реализира срещу
фактите. По изложените доводи настоящия съдебен състав не споделя доводите на
касатора, че посочването в АУАН само на един свидетел е съществено нарушение на
процесуалните правила.
Касаторът твърди, допуснато съществено процесуално
нарушение - липса на доказателства
за въведена временна забрана за движене
в процесния участък. Следва да се посочи, че съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното, т.е. доказателствената тежест за опровергаване на фактите посочени
в АУАН е на наказаното лице. Действително по делото не е представен
административния акт, с който е въведена временната организация за движение в
процесния участък, но нито при съставяне на АУАН, нито в депозираната въззивна жалба
са наведени доводи в тази насока, напротив АУАН е подписан без възражения, а с
въззивната жалба е направено искане за намаляване на наложената глоба, в хода
на въззивното производство също не са направени искания за събиране на
доказателства.
Съдът намира, че решението следва да се отмени и делото
да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав, като същия следва да
изиска доказателства за компетентност на служителите издали АУАН и НП, административния
акт, с който е въведена временната организация за движение в процесния участък.
По разноските:
На основание чл. 226, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 63д, ал.
1 от ЗАНН при новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд следва да
се произнесе и по отношение на отговорността за разноските пред настоящата
инстанция.
С оглед всичко изложено до тук, съдът прецени, че следва
да отмени решението на въззивния съд и да върне делото на друг съдебен състав, поради
гореизложеното и на осн. 222 ал.2 т.1 от АПК
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1320 от 5.10.2022 г. на ВРС,
постановено по НАХД № 20223110201643/2022 г., с което е потвърдено наказателно постановление № 21-0445-000256/5.08.2021
г. на ВПД Началника група към ОДМВР – Варна, РУ Аксаково, с което на М.И.С. са
наложени административни наказания глоба в размер на 10 лв. на осн. чл. 183,
ал.1 т.1 от ЗДвП и глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месец на осн. чл. 183, ал.7 от ЗДвП.
ВРЪЩА делото за разглеждане на друг съдебен
състав.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: