№ 133
гр. Благоевград, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Катя Бельова
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело №
20221200500501 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №75 от 12.04.2022 г., постановено по гр.д. № 998/2021 РС-
Гоце Делчев е : предоставил упражняването на родителските права върху
детето З. Г.ова Ч.а, с ЕГН ********** на нейната майка П. И. К., с ЕГН
**********; Определил местоживеенето на детето З. Г.ова Ч.а, с ЕГН
********** да бъде по местоживеенето на нейната майка П. И. К., с ЕГН
**********, което понастоящем е в с.М., обл.Б; Осъдил бащата Г. П. Ч., с
ЕГН ********** от гр.Г.Д. да заплаща на детето си З. Г.ова Ч.а, с ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представител П. И. К., с ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 220 (двеста и двадесет) лева,
считано от датата на предявяване на иска - 03.09.2021 г. до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване, която издръжка да
се заплаща по банков път на следната сметка: IBAN:- до 25-то число на
месеца за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска.
РС Гоце Делчев оставил без уважение предявеният иск за присъждане
на издръжка над размера на 220 лева, като неоснователен.
Определил режим на лични отношения и контакти на бащата Г. П. Ч. с
ЕГН ********** от гр.Г.Д. с детето З. Г.ова Ч.а с ЕГН **********, както
следва:
За период от два месеца след влизане в сила на настоящото решение
1
бащата Г. П. Ч. с ЕГН ********** има право да взема детето З. Г.ова Ч.а с
ЕГН ********** при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца,
без преспиване, от 10.00 часа до 18.00 часа в събота и от 10.00 часа до 17.00
часа в неделя.
След изтичане на тези два месеца, бащата Г. П. Ч. с ЕГН **********
има право да взема детето З. Г.ова Ч.а, с ЕГН ********** при себе си всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване, от 10.00 часа в събота
до 17.00 часа в неделя.
Бащата Г. П. Ч. с ЕГН ********** има право да взема детето З. Г.ова
Ч.а с ЕГН ********** за 15 (петнадесет) дни през лятната ваканция, през
време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
Бащата Г. П. Ч. с ЕГН ********** има право да взема детето З. Г.ова
Ч.а с ЕГН ********** при себе си за коледните празници през нечетните
календарни години, във времето от 10.00 часа на 24 декември до 17.00 часа на
26 декември и за новогодишните празници през четните календарни години,
във времето от 10.00 часа на 28 декември до 18.00 часа на 02 януари, както и
да взима детето при себе си по време на Великденските празници през
нечетните години, за времето от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на
втория ден на Великден. Също през нечетните години детето да прекарва
рождения ден с баща си, в които дни бащата Г. П. Ч. с ЕГН ********** има
право да взема детето З. Г.ова Ч.а с ЕГН ********** при себе си от 10.00 часа
до 16.00 часа.
При осъществяване на режима на лични отношения, бащата следва да
взема детето от местоживеенето му при майката, като го връща отново там,
след изтичане на периода на виждане.
РС Гоце Делчев е осъдил Г. П. Ч. с ЕГН ********** от гр.Г.Д. да
заплати на П. И. К., с ЕГН ********** от с.М., обл.Б, направените разноски
по делото в размер на 88 (осемдесет и осем) лева, като отхвърлил като
неоснователни исканията за присъждане на разноски в останалата част.
Осъдил Г. П. Ч., с ЕГН ********** от гр.Г.Д. да заплати на Районен съд
- Гоце Делчев държавна такса по уважения иск за издръжка в размер на
316.80 (триста и шестнадесет лева и осемдесет стотинки) лева, както и 5 (пет)
лева за издаване на изпълнителен лист.
Постановил, че решението в частта за присъдената издръжка подлежи
на предварително изпълнение.
Постъпила е въззивна жалба от Г. П. Ч., с ЕГН ********** от гр.Г.Д.,
ул. „Драма“ № 31, ет.3,ап.18, чрез адв. А. Г. срещу това решение,
в частта,с която първоинстанционният съд е осъдил бащата Г. П. Ч. с
ЕГН ********** от гр. Гоце Делчев, обл. Благоевград, да заплаща на детето
си З. Г.ова Ч.а с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител
П. И. К. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 220/двеста и
двадесет/ лева, считано от датата на предявяване на иска 03.09.2021 г. до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване,
която издръжка да се изплаща по посочена банкова сметка, до 25- то число на
2
месеца за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска;
както и в частта, с която е определено бащата Г. П. Ч. с ЕГН
********** да има право да взима детето З. Г.ова Ч.а с ЕГН ********** за
15/петнадесет/ дни през лятната ваканция, през време, което не съвпада с
платения годишен отпуск на майката.
Оспорва решението и в частта, с което определя режим на лични
отношения и контакти на бащата Г. П. Ч. с ЕГН ********** от гр. Гоце
Делчев, обл. Благоевград с детето З. Г.ова Ч.а с ЕГН **********, както
следва: за период от 2 месеца след влизане в сила на настоящото решение
бащата Г. П. Ч. с ЕГН ********** има право да взема детето З. Г.ова Ч.а с
ЕГН ********** при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца,
без преспиване, от 10.00 часа до 18.00 часа в събота и от 10.00 часа до 17.00
часа в неделя, като се оспорва решението в частта, с която е определено
детето да остава при бащата без преспиване;
а също и в частта за разноските, като неправилно определени.
Излагат се съображения в насока, че решението в тези части е
незаконосъобразно, необосновано и неправилно, в насока че: Предявената от
ищеца Г. Ч. искова молба и предявеният от ответника П. К. насрещен иск са с
един и същи предмет. Както с исковата молба, така и с насрещният иск се
уреждали едни и същи отношения между страните и се правели едни и същи
искания, а именно: - Присъждане на родителските права по отношение на З.
Г.ова Ч.а; - Определяне на режим на лични контакти с детето; - присъждане
на издръжка и определяне размера на същата от съда; С оглед на горното така
предявеният насрещен иск се явявал недопустим.
Чрез събраните по делото писмени и гласни доказателства, според
въззивника, се установявало, че бащата Г. П. Ч. е в затруднено положение
/финансово и здравословно/, което водило до извода, че следвало да бъде
определена по-малка по размер издръжка, а именно към определеният от
закона минимум в размер на 180 лева.
Оспорва определеният режим на контакт за 15 дни през лятната
ваканция, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Счита
така определеният режим за крайно неостатъчен, с оглед на което се иска да
се определи режим за лятната ваканция в размер на 20 дни, които детето да
прекарва с баща си.
Оспорва се и решението в частта, с която е определено първите 2
месеца от влизане на решението в сила, детето да не преспива при баща си.
От събраните по делото доказателства ставало ясно, че детето е изцяло
адаптирано към средата при баща си. Детето оставало при бащата,
преспивало там, макар и на обяд, като нямало данни това да се е отразило
негативно на детето или да е имало някакво негативно влияние върху него на
по-късен етап.
Отправя се искане за отмяна на атакуваното решение в част и вместо
него въззивният съд да постанови друго, с което да съобрази изложеното в
жалбата.
3
Претендират се сторени разноски.
В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок е подаден
писмен отговор от другата страна – П. И. К., ЕГН: **********, със съдебен
адрес град Благоевград, п.к.2700, ул.“Стефан Стамболов“№ 1, етаж 2, офис 2
чрез адвокат П. Смукова, АК-Благоевград
Въззиваемата страна желае, съдът да отхвърли постъпилата въззивна
жалба - като неоснователна и да потвърди постановеното от Районния съд
решение в обжалваната част, като правилно, обосновано и постановено при
спазване на процесуалните правила. Развити си подробни съображения в тази
насока.
Излага нови обстояталства, а именно: че около месец и половина след
постановяване на съдебния акт било осъществено спрямо майката и детето
домашно насилие от страна на Ч. през месец май 2022г., поради което на
01.06.2022г. била издадена заповед за незабавна защита №6 по гр.д.506/2022г.
по описа на PC-Гоце Делчев, с която бил задължен Г. П. Ч. да се въздържа от
всякакви действия и на физическо и психическо насилие, отправяне на
закани, заплахи, физическо и психическо насилие, както и други действия,
ограничаващи личната свобода, насочени срещу молителката П. И. К. и
малолетното дете З. Г.ова Ч.а, както и му били наложени мерки на основание
чл.5 ал.1 т.1 и тЗ от Закона за защита от домашното насилие . Освен
горепосочената заповед №6 издадена по гр.д.506/2022г по описа на РС-Г
Делчев, била депозирана и жалба в РУ-Г Делчев и в РП-Благоевград.
Направени са доказателствени искания, за събиране на писмени
доказателства.
Претендира сторени по делото разноски.
В хода на въззивното производството са приети като доказателства по
делото – заповед за незабавна защита, разпореждане, постановено по гр.д №
506/2022 година на РС – Гоце Делчев, служебна бележка изх. № 3 на ДГ
Пролет, амбулаторен лист на З. Ч.а, медицинско свидетелство – 2 броя,
амбулаторен лист от преглед с дата 21.05.2022 година, амбулаторен лист от
преглед с дата 26.05.2022 година, копие от жалба до РП – Благоевград, писмо
от АСП до Ч., ведно с копие от жалба, писмен отговор от Г. Ч. по гр.д. №
506/2022 година на РС – гр. Гоце Делчев, копие от протокол № 330 по гр.д. №
506/2022 година, медицинско удостоверение № 058 от 24.05.2022 година на Г.
Ч., амбулаторен лист № 2699, съобщение за извършено престъпление до
Началника на РУ Гоце Делчев от Г. Ч., копие от обяснения на Г. Ч.,
постановление за образуване на наказателно производство от 22.06.2022
година, жалба от П. К. до РП Благоевград.
От изготвения социален доклад става видно, че ДСП счита, че двамата
родители са запознати, че предвид ситуацията около семейството е
необходимо детето да поддържа контакт и с двамата си родители, както и да
получава обич и грижи от същите и че в най-добрият интерес на малолетната
З. Г.ова Ч.а, с оглед гарантиране на нормалното й израстване и развитие е да
получава обич, грижа и подкрепа и от двамата си биологични родители, като
се определи режим на личен контакт между родител - дете, който да не крие
4
бъдещи рискове за З. от влошаване на нейното физическо, психическо,
нравствено и социално развитие.
Окръжният съд, след преценка на събраните доказателства, касаещи
предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законовия по ГПК срок, от надлежна
страна, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което
съдът я намира за допустима.
Решението на РС е валидно, тъй като съдържа реквизитите по чл.236 от
ГПК и е постановено от родово компетентен съд. Спорът е по СК.
Решението в обжалваната му част е допустимо, а въззивната жалба е
неоснователна. Съображения:
Предявени са искове с правно основание чл. 127, ал.2 във вр. с чл.59,
чл.139, чл.142 и чл.143 от Семейния кодекс пред първоинстанционния съд от
въззивника – Г. Ч.. Отправени са искания: родителските права относно
роденото от съжителството на страните малолетно дете З. Г.ова Ч.а да бъдат
предоставени за упражняване на майката, при която да бъде и
местоживеенето на детето, а на бащата - да бъде определен режим на лични
отношения с детето, конкретно посочен в молбата и да бъде осъден да му
заплаща издръжка в размер на 170 лв. месечно.
С писмения си отговор, ответникът е изразил становище за
нередовност на исковата молба, за допустимост и частична основателност на
предявените искове. Счита за основателен иска за упражняването на
родителските права относно детето, което да се възложи на нея, но за
неподходящ режима на лични отношения между бащата и детето,поради
което предлага друг такъв. Намира посочения от ищеца размер на издръжка
за недостатъчен и иска присъждане на такава в размер на 250 лв. Ведно с
отговора на исковата молба, ответникът предявява и насрещен иск, с който
отправя искане по чл. 127, ал.2 във вр. с чл.59, чл.139, чл.142 и чл.143 от
Семейния кодекс - родителските права относно роденото от съжителството
на страните малолетно дете З. Г.ова Ч.а да бъдат предоставени за
упражняване на нея, при нея да бъде и местоживеенето на детето, а на бащата
да се определи режим на лични отношения с детето, конкретно посочен в
насрещната молба и да бъде осъден да му заплаща издръжка в размер на 250
лв. месечно, считано от предявяване на иска.
Твърдението е, че от края на 2020 г., след настояване на ищцата, бащата
започнал да заплаща издръжка първоначално в размер на 150 лв., а след това -
160 лв. месечно. Тъй като детето е малко, трябвало да изгради връзка с баща
си постепенно. Тя е безработна, а ответникът работи, здрав е и няма разходи
по наем, кредити или издръжка към други низходящи, поради което
предявява своите искове.
От страна на ответника по насрещната молба е постъпил отговор, с
5
който се изразява становище за недопустимост на насрещния иск. По
същество оспорва изложените от ищцата твърдения, че не е участвал в
отглеждането нито морално, нито финансово. Твърди, че на ищцата е
известно, че той има разходи по кредит, който е изтеглил, когато са заживели
заедно. Знаела и че той страда от онкологично заболяване, в която връзка му е
извършена и операция и е освидетелстван със 75 % трайно намалена
работоспособност. С оглед изложеното намира насрещните искове за
неоснователни.
По фактите не се спори с въззивната жалба. Установява се, че страните
по делото са заживели на семейни начала от 2018 г. до 2019 г., като на
12.06.2019 г. от съжителството им се родило детето З. Г.ова Ч.а. Двамата се
разделили скоро след раждането на детето, като ищецът останал да живее в
гр. Гоце Делчев, а майката и детето заживели в с.Мосомище, в жилище на
родителите на ответницата.
След раздялата, от м.04.2020 г., за периода от м.09.2020 до 12.2020 г.,
включително и от м.01.2021 г. до м.11.2021 г.., бащата заплащал издръжка за
детето в размер на 150 лева месечно. Бащата има нова връзка и съжителства
със свидетелката Мария Тангълова. Тя живеела в неговото жилище, заедно с
по-малкия си син.
Видно от представеното удостоверение за доход, в периода м.01 -
м.05.2021 г., средномесечният брутен доход на ищеца е в размер на 730.12
лв., а средномесечният му нетен доход е в размер на 571.44 лв. Представено е
и удостоверение за дохода му от м.01.2021 г. до м. 08.2021 г., включително.
Средномесечния му брутен доход за периода е в размер на 714.52 лв., а
средният му нетен доход е в размер на 557.50 лв. За периода от м.09.2021 г. до
м.12.2021 г. средният брутния доход на ищеца е в размер на 1310.25 лв., а
средният му нетен доход е в размер на 1018.65 лв. Представена е справка от
работодателя на ищеца - „Мебели Виденов“ ЕООД, че Ч. работи в
дружеството въз основа на трудов договор от 01.09.2021 г. Получава
допълнително трудово възнаграждение, което е на база извършени продажби,
поради което не е с постоянен характер. Ако подобно възнаграждение се
дължи, то се начислява и изплаща по банков път, заедно с основното трудово
възнаграждение, в месеца, следващ месеца, за който се дължи. Ч. е получил
допълнително възнаграждение за извършени продажби в размер на 265.11 лв.
през м.09.2021г., 280 лв. през м.10.2021г. и в размер на 1883.11 лв. през
м.11.2021 г. Освен това получава възнаграждение за придобит трудов стаж в
размер на 2.4 %, което се равнява на 12.60 лв. на месец, изплащани по банков
път заедно с основното трудово възнаграждение. От 30.10.2021г. служителят
е в непрекъснат болничен, поради което работодателят е взел решение на Ч.
да се изплаща допълнително възнаграждение в размер на 1031 лв. за
м.12.2021 г. и м.01.2022 г., с които да покрива част от разходите за лечение.
Това допълнително възнаграждение също е заплатено по банков път, заедно с
основното трудово възнаграждение. Получава и ваучери за храна в размер на
80 лв. месечно, като са изплатени такива за м.09. и м.10.2021 г. Служителят
има сключена застраховка „Живот“ в размер на 52 лв., изплащана от
застрахователната компания по банков път и такава е заплатена за м.09.10. и
6
м.12.2021 г. Не се изплащат допълнителни възнаграждения за облекло, а му е
предоставено такова. Не са изплащани пари за командировка.
Чрез представените по делото медицински документи - експертно
решение на ТЕЛК, болнични листове и епикризи, се установява заболяване на
ищеца от плоскоклетъчен карцином на долна устна. С експертно решение №
2375 от 21.09.2021 г. на Втори състав на ТЕЛК към МБАЛ Благоевград му е
определена 75 % трайно намалена работоспособност. През м.01.2022 г. е бил
хоспитализиран поради заболяване от COVID 19. От представената справка
от НАП се установява, че Ч. е получавал обезщетение за безработица за м.11
и м.12.2021 г. в общ размер на 757.39 лв. Съгласно писмо от Дирекция
„Социално подпомагане“ Гоце Делчев на Г. Ч. е с отпусната месечна
финансова подкрепа в размер на 55.35 лв. за периода от 01.09.2021 г. до
31.12.2021 г. и в размер на 61.95 лв. от м.01.2022 г.
Ищецът има сключен договор за кредит с „Първа инвестиционна банка“
АД, по който изплаща месечна вноска в размер на 180.13 лв. с падеж на
последна вноска на 15.10.2024 г.
Представени са фактури за разходи, с вързани с лечение, както и
фискални бонове за закупени детски стоки.
Съгласно удостоверение от 20.09.2021г. на НОИ, ответницата е
получавала обезщетение за бременност и раждане в размер на 560 лв. месечно
от м.06.2019 до м.12.2019 г.и в размер на 610 лв. от м.01.2020 г. до м.05.2020
г. За м.06.2020 г. е получила обезщетение в размер на 224.55 лв. за
бременност и раждане и 249.55 лв. за отглеждане на дете. От м.07.2021 г. до
12.06.2021 г. е получавала обезщетение за отглеждане на дете в размер на 380
лв. месечно. Съгласно представените банкови извлечения ответницата е
започнала работа в „Смарт сървисис солюшънс“ ООД и е получила заплата в
размер на 313.08 лв. за м.06.2021 г., 530 лв. за м.07.2021 г., 458.17 лв. за
м.08.2021 г., а на 15.09.2021 г. е получила обезщетение за безработица в
размер на 36 лв. Получава и детски надбавки в размер на 40 лв. от Д“СП“
Гоце Делчев. Ответницата представя и фискални бонове за закупени детски
стоки, както и лекарства.
Представена е етапна епикриза за детето, в която са посочени
извършените имунизации, както и заболяванията му.
Отдел "Закрила на детето" към Дирекция "Социално подпомагане" гр.
Гоце Делчев е извършил социално проучване, при което се констатира
следното, видно от изготвения за въззивното производство доклад :
Родителите на З. Г.ова Ч.а, родена на 12.06.2019 г. от съжителството на
семейни начала на П. И. К. и Г. П. Ч. - са се разделили около месец след
раждането и . От тогава и до настоящият момент, К. с малолетната си дъщеря
живеят в с. Мосомище, в домът на родителите на жената, а бащата остава да
живее в гр. Гоце Делчев. Към настоящия момент, Ч. живее в гр. Гоце Делчев
на семейни начала с Марияна Тънгьлова.
Съгласно Решение № 75/12.04.2022 г. на PC - Гоце Делчев родителските
права по отглеждането на малолетната З. Г.ова Ч.а са предоставени на
биологичната майка П. К.. Бащата Г. Ч. е осъден да заплаща месечна
7
издръжка за дъщеря си в размер на 220.00 лв., като му е определен режим на
лични контакти с детето.
ОЗД при ДСП - Гоце Делчев през м.11.2021 г., е работил по сигнал за
детето З. Ч.а, поради постъпила жалба от страна на биологичния й баща. Ч.
сезира ДСП Гоце Делчев, за възпрепятстване контактите между него и детето
му. По жалбата е предоставено и становище на биологичната майка, която
изразява позиция, че не желае да възпрепятства контактите между баша -
дете, а е с намерение да ги мотивира и насърчава. В процеса па проучването
от страна на ОЗД гр. Гоце Делчев е установено, че към момента е било в ход
съдебно производство, за правно разрешаване въпросите, свързани с правата
и интересите на малолетната З. Ч.а, относно - родителски права, режим на
личен контакт и издръжка. Констатирано е, че за момичето се полагат
адекватни грижи от страна на К..
Осигурен е психолог - специалист, който да изрази становище за
родителския капацитет на двамата родители и техните възможности за грижа.
В отдел "Закрила на детето" при ДСП "Социално подпомагане" гр. Гоце
Делчев, е работено и по жалба с вх. №СИГ/Д-Е-ГД/28 от 07.06.2022 г. от Г. П.
Ч. - биологичен баща на малолетната З. Г.ова Ч.а. В депозираната жалба Ч.
съобщава, че в присъствието на дъщеря му е възникнал вербален конфликт
между него, биологичната майка на детето и дядото по майчина линия, при
който се е стигнало до физическа саморазправа /сбиване/. Малолетната З. е
станала неволен свидетел на конфликта, поради което бащата се притеснява
за състоянието на малолетната си дъщеря. Във връзка с депозираната жалба,
Отдел "Закрила на детето" гр. Гоце Делчев извърши социално проучване, при
което бе констатирано, че за детето З. Г.ова Ч.а се полагат адекватни грижи от
страна на биологичната й майка П. К.. Изцяло са задоволени базисните
потребности на малолетната в битов, образователен, здравен и социален
аспект.
В хода на извършеното социално проучване, за изготвяне на социален
доклад по искане на Окръжен съд Благоевград, е направено посещение в
жилищата на двамата родители на малолетната З..
Майката на детето работи като банков служител в Пощенска банка гр.
Гоце Делчев. Доходът на жената е от работната й заплата. К. споделя, че има
цялостна подкрепа от родителите си, относно обгрижването на З.. Майката
подсигурява основните нужди и потребности на малолетната си дъщеря -
храна, облекло, образователни и здравни нужди. Осигурени са всички
необходими условия, за задоволяване възрастовите потребности на детето.
Бащата е отговорен родител, който е изключително заинтересован от
отглеждането и развитието на малолетната си дъщеря. Бащата декларира, че
желае да бъде част от живота на детето си, не само чрез изплащане на
финансова издръжка за отглеждането, но и като прекарва част от свободното
си време в съвместни дейности с дъщеря си.
Майката получава минимална работна заплата в размер на 710 лв. От
Дирекция "Социално подпомагане" гр. Гоце Делчев К. получава месечна
добавка за едно дете, съгласно чл. 7 от ЗСПД, в размер на 50.00 лв. /петдесет
8
лева/. Ч. работи в търговска верига за продажба на мебели "Виденов" в гр.
Гоце Делчев като продавач - консултант. По негова информация получава
минималната работна заплата в размер на 710 лв. Тъй като той е лице с
увреждане, освитетелстван с ЕР от ТЕЛК, от Дирекция "Социално
подпомагане" Гоце Делчев му се изплаща месечна финансова подкрепа,
съгласно чл. 70, ал.2 от ЗХУ в размер на 61,95 лв.
З. Ч.а е общително дете. Тя е добре приета в обичайната й социална
среда. Предвид малката възраст на детето, то е привързано към майка си,
както и към бабата и дядото по майчина линия, с които живее заедно.
Ч. е заявил, че родителите му живеят и работят в чужбина и предвид
настоящата ситуация около него и К., детето не поддържа чести контакти с
баба си и дядо си по бащина линия.
И майката, и бащата на детето притежават умения и правилен подход
към изграждане на чувство за значимост и гарантиране на сигурна и спокойна
семейна среда за детето си.
През учебната 2021/2022 г. момчето е записано и посещава ДГ "Пролет"
с. Мосомище, като се обучава в група "Кокиче". Редовно посещава
заниманията в детското заведение, като отсъства само, ако боледува. Таксите
за детската градина се заплащат редовно от майката.
И двамата родители споделят за проблемна комуникация между тях, по
въпросите касаещи малолетната им дъщеря. Взаимно се упрекват, за
проблемите в общуването по между си, като съзнават, че е необходимо да
преодолеят разногласията си в интерес на нормалното израстване и развитие
на детето им, както и правилното му възпитание.
В ОЗД - ДСП Гоце Делчев през месец ноември 2021 г. била отворена
работа по сигнал от бащата на малолетната З., в който той съобщава за
възпрепятстване на контактите му с детето от страна на майката - П. К..
В хода на осъщественото социално проучване за оценка на постъпил
сигнал не е установен риск, по смисъла на параграф 1, т. 11 "в" от
Допълнителните разпоредби ка ЗЗД, поради което не се пристъпи към
отваряне на работа по случай.
Родителите са консултирани в ОЗД, че при констатиран риск от
възникване на родителско отчуждение, ОЗД има възможност и право да
насочи детето и родителите му към ползване на социална услуга - работа с
психолог в ЦОП, с оглед съдействие за преодоляване на евентуално
възникнал риск, от влошаване благосъстоянието на малолетната З. Ч.а.
В отдел "Закрила на детето" при ДСП "Социално подпомагане" гр. Гоце
Делчев, е работено и по сигнал, по повод жалба с вх. №СИГ/Д-Е-ГД/28 от
07.06.2022 г. от Г. П. Ч. - биологичен баща на малолетната З. Г.ова Ч.а. В
депозираната жалба Ч. съобщава, че в присъствие на дъщеря му е възникнал
вербален конфликт, при който се е стигнало до физическа саморазправа
/сбиване/ между него, дядото по майчина линия на детето и биологичната
майка. Малолетната З. е станала неволен свидетел на конфликта, поради
което бащата се притеснил, за емоционалното състояние на малолетната си
9
дъщеря.
В Отдел "Закрила на детето", майката споделила, че след конфликта
между нея и Ч., на който детето й е било свидетел, е завела дъщеря си на
консултации с детски психолог в гр. Благоевград. Жената разказала, че и към
настоящия момент води малолетната З. на консултации, по определен график
от специалиста - психолог, за оказване на психологична подкрепа.
При осъщественото социално проучване за оценка на постъпил сигнал,
за малолетната З. Г.ова Ч.а с ЕГН ********** и настоящ адрес: с. Мосомище,
общ. Гоце Делчев, обл, Благоевград не се установило риск по смисъла на
параграф 1, т. 11 "в" от Допълнителните разпоредби на ЗЗД, поради което не
било необходимо да се отваря работа по случай.
ДСП заключава, че за детето З. Г.ова Ч.а се полагат адекватни грижи от
страна на биологичната и майка П. К.. Адекватно са задоволени базисните
потребности на малолетната в битов, образователен, здравен и социален
аспект. Родителите на малолетната З. са разделени, като детето живее заедно
с майка си в домът на бабата и дядото по майчина линия в с. Мосомище, общ.
Гоце Делчев. В грижите за детето, г-жа К. разчита на подкрепата на своите
родители. По данни от майката, бащата се включва в отглеждането на детето
и с известна сума парични средства /180 лв. месечно/. Ч. също разполага с
необходимите битови и жилищни условия. В жилището има обособен детски
кът за З.. Желанието му е да участва в живота на детето си и да има активна
родителска роля. Срещите му с малолетната му дъщеря са били само по
предварителна уговорка е К.. З. до настоящия момент не е преспивала при
биологичния си баща. Родителите са консултирани в ОЗД-ДСП Гоце Делчев,
че при констатиран риск от възникване на родителско отчуждение, ОЗД има
възможност и право да насочи детето и родителите му към ползване на
социална услуга - работа с психолог в ЦОП, с оглед съдействие за
преодоляване на евентуално възникнал риск, от влошаване благосъстоянието
на малолетната З. Ч.а.
По делото са ангажирани гласни доказателства от страните.
За да определи този режим на лични отношения, първоинстанционният
съд приел, че следва да се съобрази възрастта на детето и привързаността му
на този етап към майката.
По отношение иска за издръжка, РС приел, че за издръжка на детето З.
Ч.а са необходими 460 лева месечно. Обосновал, че майката получава детски
надбавки в размер на 40 лв., поради което от родителите следва да се
осигурят 420 лв. месечно за издръжка на детето. Посочил, че майката Таня К.
е безработна към момента, няма данни за получаването обезщетение за
безработица след 15.09.2021 г., когато е получила обезщетение за безработица
в размер на 36 лв. Получава и детски надбавки в размер на 40 лв. от Д“СП“
Гоце Делчев. Не се установило наличието на имущества със значителна
стойност като възможен източник на средства. Същата нямала други деца и
задължения за издръжка към други лица, здравословното й състояние не
пречи да полага труд.
Съдът съобразил, че бащата Григор Ч. работи като продавач -
10
консултант в магазин за мебели, че брутният му доход е в размер на 1310.25
лв., а средният му нетен доход е в размер на 1018.65 лв. в релевантния за
делото период от м.09.2021 г. до м.12.2021 г. С решение на ТЕЛК от
21.09.2021 г. му е определена 75 % трайно намалена трудоспособност, като
работодателят е взел решение на Ч. да се изплати допълнително
възнаграждение в размер на 1031 лв. за м.12.2021 г. и м.01.2022 г., с които да
покрие част от разходите за лечение. Получава и ваучери за храна в размер на
80 лв. месечно, като са изплатени такива за м.09. и м.10.2021 г. Като служител
има сключена застраховка „Живот“ в размер на 52 лв., изплащана от
застрахователната компания по банков път и такава е заплатена за м.09.10. и
м.12.2021 г. Заплаща ежемесечни вноски в размер на 180.13 лв. за погасяване
на кредит. Няма други доходи, а също и деца и задължения за издръжка към
други лица.
Съдът приел, че родителите са длъжни да издържат детето си, дори
това да съставлява затруднение за тях и че сумата от 420 лв., следва да бъде
осигурена месечно за издръжка на детето З. Ч.а, като 220 лв. следва да се
осигурят от бащата, а останалите 200 лв. следва да се осигурят от майката.
При определянето на относителния дял на бащата в издръжката следва да се
отчете от една страна обстоятелството, че той има по - високи доходи и не е
ангажиран с непрекъснатите грижи за детето, но от друга страна има за
заплащане кредит, трудоустроен е поради заболяване, от есента на 2021 г. до
27.02.2022 г. е в отпуск поради неработоспособност и има значителни разходи
поради онкологичното си заболяване. По отношение на дела на майката в
издръжката, съдът е взел предвид, че тя от една страна е ангажирана в
отглеждането на детето, но от друга страна въпреки указанията на съда не
установява доходите си или липсата на такива (с декларация или бележка от
Агенция по заетостта). Представено е само извлечение от банкова сметка, в
което фигурира едно изплатено обезщетение през м.09.2021г..
С оглед изложеното РС мотивирал, че предявеният насрещен иск за
издръжка следва да се уважи в посоченият размер.
Няма спор между страните по установената фактическа обстановка.
Окръжен съд Благоевград приема, че формираната и изложена в мотивите на
решението от първоинстанционния съд такава е пълна, правилна и
кореспондираща със събрания доказателствен материал, а правните изводи са
правилни, поради което и на основание чл.272 от ГПК, не счита за
необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях.
С оглед наведените с жалбата оплаквания, следва да се отбележи
следното :
Ответникът в процеса може да защити позицията си, както чрез
възражение, така и чрез предявяване на насрещен иск.
Направените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното
решение се приемат за неоснователни, тъй като въззивният съд след
подробно обсъждане на събраните в производството доказателства, достига
11
до същите изводи относно размера на присъдената издръжка и определения
режим на лични отношения.
Въззивникът атакува първоинстанционното решение и в частта, с която
е определено бащата Г. П. Ч. с ЕГН ********** да има право да взима детето
З. Г.ова Ч.а с ЕГН ********** за 15/петнадесет/ дни през лятната
ваканция, през време, което не съвпада с платения годишен отпуск на
майката,
както и в частта, с което съдът определя режим на лични отношения и
контакти на бащата Г. П. Ч., с ЕГН ********** от гр. Гоце Делчев, обл.
Благоевград с детето З. Г.ова Ч.а с ЕГН **********, както следва: за период
от 2 месеца след влизане в сила на настоящото решение бащата Г. П. Ч. с ЕГН
********** има право да взема детето З. Г.ова Ч.а с ЕГН ********** при себе
си всяка първа и трета събота и неделя от месеца, без преспиване, от 10.00
часа до 18.00 часа в събота и от 10.00 часа до 17.00 часа в неделя, като се
оспорва решението в частта, с която е определено детето да остава при
бащата без преспиване;
Бащата претендира с въззивната жалба определяне на по - разширен
режим на лични отношения – 20 дни през лятната ваканция и детето да остава
с преспиване при него.
Съдът приема, че основно значение при определяне на режима на лични
отношения имат интересите на детето, а те са обусловени от конкретно
установените във всеки отделен случай обстоятелства. С оглед на това в
правомощията на съда е да определи такива мерки, които в най-голяма степен
ще са съобразени с тези интереси. В случай на наличие на опасност за
интересите на детето мерките биха могли да бъдат ограничени или дори да не
се определят такива. Ето защо посочените в чл.59, ал.3 СК мерки – за
отношения през ваканции, официалните празници и личните празници на
детето – имат примерен, а не задължителен характер.
За да извърши максимално точна преценка за интереса на детето при
решаване въпроса относно личните отношения, ППВС № 1/12.11.1974 г.
задължава съдилищата да изясняват действителните отношения между
родителите и децата.
Въззивният съд намира, че с оглед ниската възраст на детето и
приоритетното решаване на неговите интереси, режимът на лични отношения
е правилно определен.
Действително поддържането на лични отношения между бащата и
детето е жизнено необходимо и за двамата, с оглед създаване на възможност
чрез общуване, детето да развива чувства на обич, привързаност и доверие,
което ще съдейства за правилното му развитие, спокойствие и самочувствие,
но именно поради това, че следва този режим да съдейства за правилното
развитие на детето, въззивният съд намира, че с оглед тези данни по делото –
режимът към този момент е удачно определен.Съдът намира, че така
определеният режим на лични отношения най-адекватно към настоящия
момент защитава правото на детето да контактува и да не губи връзката с
другия родител, комуто не са предоставени за упражняване родителските
12
права, както и правото на този родител да задоволява своето родителско
чувство, да изразява своята обич и привързаност към детето, да полага
непосредствени грижи за него и да участва във възпитанието му и да се
подготви за отглеждането му, с оглед ранната му възраст.
Разбира се, следва да се отбележи и това, че при промяна в
обстоятелствата, винаги може да се иска и промяна в определения режим на
лични отношения. Детето е все още в ранната си възраст и не може да се
прогнозира в голям период за напред, каква емоционална близост ще се
създаде между бащата и детето, доколкото това зависи освен от него, също и
от желанието на детето, зрелостта му с израстването и стабилоността на
връзката родител-дете. Личните отношения на детето с родителя,
неупражняващ родителските права биха могли да бъдат и с много по-
интензивен характер от определените от съда, при възможност за това и
наличие на добра воля и съгласие между страните, за което и двамата
родители следва да положат усилия.
Ръководейки се от определящото в случая, че се преценява най- добрия
интерес на децата и който с оглед на вложения смисъл в пар.1, т.5 от ДР
ЗЗДетето при преценка на физическите, психическите и емоционалните
потребности, възрастта, пола на детето, връзката между него и бащата, която
не се отрича, че съществува, настоящият състав на въззивния съд намира, че
така определеният от РС режим, който е частично оспорен с въззивната
жалба, е подходящ и при неговото спазване и изпълнение от всяка от
страните ще се осъществява пълноценен контакт между детето и бащата, като
рискове за нормалното развитие на децата и правилното им развитие и
възпитание се крият не в по-разширен режим или по-стеснен режим на
отношенията на детето с бащата, а в противоречията между двамата родители
и нежеланието им да обединят усилията си и взаимно да се подкрепят, когато
става дума за възстановяване и развитие на връзката между дете-родител, с
който детето не живее, но който е родител с равни права с тези на родителя,
при който живее детето и всеки значим въпрос за детето – следва да се
решават съвместно от двамата родители чрез разговори, чрез консултации с
лекари, психолози и педагози, с подкрепата на близки и приятели, като се
преодолеят негативните чувства и да помислят и намерят разрешение по това
- кое е най-доброто за тяхното дете. Липсата на комуникация води до
поставянето на детето в стрес и риск, което не е в негов интерес, за какъвто
риск може да се съди от представените пред въззивната инстанция писмени
доказателства.
С оглед на изложеното, въззивният съд намира постъпилата въззивна
жалба срещу атакуваното решение досежно личните отношения между баща –
дете в обжалваната част - за неоснователна, а решението на РС в тази част -
следва да бъде потвърдено.
По размера на издръжката, въззивният съд излага следното:
Споделят се като правилни изложените мотиви на РС. РС е взел
предвид нуждите на детето според неговата възраст, също и неговите нужди
от средства за храна,, осигуряване на средства за развитие интелектуално и
13
физически. Въззивният съд също отчита, че изключително грижите по
непосредственото отглеждане и възпитание на малолетното дете, са поети от
майката, а бащата не е освободен от задължението да плаща издръжка, само
защото детето не живее с него или има затруднение, поради което ще следва
до покрива сума от 220 лв., а не преценените от него като достатъчни 180.00
лв..
Според задължителна съдебна практика на ВКС, установена с
Постановленията на Пленума на ВС № 5/16.11.1970 г. и № 5 от 31.11.1981 г.
се приема, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят
съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид
възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за
конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се
определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация.
Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид
и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Размерът на
издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и
отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха били
задоволени, ако родителите живеят заедно. Тези принципи, установени и с
разпоредбите на СК с обжалваното решение, въззивният съд намира, че са
съобразени от първостепенния съд и не са нарушени.
Решението и в тази му част е постановено при точно прилагане на
закона към установените по делото обстоятелства, като съдът е изградил
изводите си след извършен анализ и преценка на събраните доказателства по
делото.
При така очертаните потребности от издръжка на детето и
доказателствата по делото се установява, че основните грижи по
отглеждането и възпитанието им полага майката. При съобразяване на
нуждите на детето с възможностите на родителите, съдът намира, че е
правилен изводът на първостепенния съд, че размерът на издръжката,
дължима от бащата , следва да бъде определен на 220, 00 лева месечно.
Майката следва да поеме 200.00 лв. от общия размер от 420.00 лв.
месечна издръжка. Разпоредбата на чл. 143 ал.2 СК установява безусловно
право да се получи издръжка като за това е достатъчно само наличието на
качеството "ненавършило пълнолетие лице" по отношение на претендиращия
издръжката. На това право кореспондира задължение за родителите да
заплащат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от
това, дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Задължението да се даде издръжка е парично такова за бъдеще време.
Неговият размер, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.1 СК, се определя
основно от две величини - нуждите на детето, което има право да получи
издръжка и имащия право на издръжка и възможностите на родителя, който я
дължи. Отделно от това ал. 2 на същия текст установява минимален размер на
издръжката на едно дете, която е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата. Правилно са съобразени параметрите като
нужди за детето от първоинстанционния съд. Нуждите следва да се
14
преценяват с оглед на правилното му отглеждане, здравословното състояние,
възраст, и задоволяване на неговите потребности. Отчитайки възрастта на
детето, настоящият състав на съда, намира, че в случая правилно
първоинстанционният съд е определил общия размер на средствата
необходими за издръжката му с оглед спецификата на отглеждане и общата
икономическа ситуация в страната.
С оглед изложеното по-горе, съдът намира постъпилата въззивна жалба
за неоснователна и ще потвърди решението в обжалваната му част на
първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.
Разноските са правилно определени от районния съд с оглед изхода на
спора.
Разноски се дължат на въззиваемата страна, доказани като сторени в
размер на 350.00 лв. – изплатено договорено адвокатско възнаграждение по
банков път, за което са представени доказателства.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №75 от 12.04.2022 г., постановено по гр.д.
№ 998/2021г. по описа на РС-Гоце Делчев , в частта, както следва:
1. в частта, в която съдът е осъдил бащата Г. П. Ч., с ЕГН ********** от гр.
Гоце Делчев, обл. Благоевград, да заплаща на детето си З. Г.ова Ч.а с
ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител П. И. К. с
ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 220/двеста и двадесет/
лева, считано от датата на предявяване на иска 03.09.2021 г. до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване,
която издръжка да се изплаща по посочена банкова сметка, до 25- то
число на месеца за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска;
2. както и в частта, в която е определено бащата Г. П. Ч. с ЕГН **********
да има право да взима детето З. Г.ова Ч.а с ЕГН ********** за
15/петнадесет/ дни през лятната ваканция, през време, което не съвпада с
платения годишен отпуск на майката;
3. в частта, в която съдът определя режим на лични отношения и контакти
на бащата Г. П. Ч., с ЕГН ********** от гр. Гоце Делчев, обл.
Благоевград, с детето З. Г.ова Ч.а, с ЕГН **********, както следва: за
период от 2 месеца след влизане в сила на настоящото решение, бащата
Г. П. Ч. с ЕГН ********** има право да взема детето З. Г.ова Ч.а с ЕГН
********** при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца,
без преспиване, от 10.00 часа до 18.00 часа в събота и от 10.00 часа до
17.00 часа в неделя, като се оспорва решението само в частта, с която е
определено детето да остава при бащата без преспиване;
а също и в частта за разноските, като неправилно определени.
В останалата част решението не е обжалвано.
15
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ - в
едномесечен срок от връчването му на страните в частта, касаеща
произнасяне по въззивната жалба, насочена срещу атакуваното
първоинстанционно решение, свързано с иска за определяне на лични
отношения между родител-дете.
Решението на въззивната инстанция в частта, касаеща произнасяне по
въззивната жалба насочена срещу атакуваното първоинстанционно решение,
свързано с иска за издръжка - не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16