МОТИВИ по
НОХД № 855/2019г. на Районен съд - Русе, ІХ н.с.
Районна прокуратура - Русе е повдигнала обвинение и
предала на съд подсъдимия К.Н.Х., роден на ***г***, български гражданин,
българин, живущ ***, със средно образование, разведен, безработен, неосъждан
(реабилитиран), ЕГН: ********** за това, че през периода от 25.11.2018г. до
27.11.2018г. в гр. Русе, противозаконно лишил от свобода В.С.Д. *** –
престъпление по чл. 142а, ал. 1 НК.
В хода и по реда
на съдебните прения представителят на държавното обвинение поддържа повдигнатото
обвинение, при същата фактическа обстановка и правна квалификация на деянието, както
изложените в обвинителния акт. Релевира доводи, за доказаност на обвинителната теза, както от обективна, така
и от субективна страна. Предлага се при индивидуализацията на наказанието, което
следва да бъдат наложено на подсъдимия да бъде отчетено, че подсъдимият не е
осъждан, а като отегчаващи отговорността обстоятелства да бъде съобразена
високата степен на обществена опасност на конкретното деяние, непризнаването на
вината и липсата на критичност и на подсъдимия да бъде наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от една година и три месеца, чието изпълнение да
бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години.
Повереникът на частния обвинител, заема
становище за доказаност на осъществения състав на
престъпление от страна на подсъдимия от обективна и субективна страна. Моли се
при индивидуализацията на наказанието да бъде съобразено, че престъплението е
продължило един доста продължителен период, от време от вечерта на 25.11.2018г.
до 27.11. след обяд, както и че подсъдимият не го е прекратил по собствена
воля, а след като е узнал, че пострадалата е обявена за издирване, както и да
бъдат отчетени причинените на пострадалата физически и психически увреждания на
здравето, които обстоятелства според частното обвинение обуславят една
по-висока степен на обществена опасност на конкретното деяние и дееца. Моли се
да бъде наложено на подсъдимия едно справедливо наказание, което да е
ориентирано между средата и максимума на предвиденото. Претендират се разноски.
Защитникът на подсъдимия пледира, че
подсъдимият не е осъществил състава на престъплението, в което е обвинен, предвид
това, че не е лишил от избор на движение пострадалото лице, тъй като не е
получил недвусмислено категорично искане от нея да се прибере вкъщи. В подкрепа
на тази тези се излагат доводи, че подсъдимият и пострадалата се познавали и
имали интимна връзка, както и че и подсъдимият и пострадалата били прекалили с
алкохола и последната се държала заядливо и именно тя била причината да се
развали компанията. Развиват се съображения, че действително подсъдимият и е
нанесъл удари и й причинил лека телесна повреда, но не я е бил лишил от
свободата да се движи и същата е можела да направи опит да излезе от гаража. В
подкрепа на тези теза се развиват съображения, че пострадалата сама е
настоявала да отиде с подсъдимия и нейното поведение впоследствие е, за да се
оправдае пред майка си. Моли се да бъде постановена оправдателна присъда.
Упражнявайки правото си на лична защита,
подсъдимият заявява, че не е бил лишил пострадалата от храна и същата само един
път го е помолила да си тръгне, както и че пострадалата е можела да отвори
вратата на гаража, като вдигне резето, тъй като пантата е била счупена и е
можела да вика за помощ.
Упражнявайки правото си на последна дума,
подсъдимият моли да бъде признат за невинен.
Съдът, след като прецени събраните по делото гласни
и писмени доказателства, както и писмените доказателствени средства, поотделно
и в тяхната взаимна връзка и зависимост и като обсъди инвокираните
от страните фактически и правни доводи, възведени по реда на съдебните прения,
прие за установено от фактическа страна и правна страна следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият К.Н.Х., роден на ***г***, български
гражданин, българин, живущ ***, със средно образование, разведен, безработен, неосъждан
(реабилитиран), ЕГН: **********.
Подсъдимият и пострадалата В.С.Д. се познавали и
поддържали интимни отношения от началото на месец октомври 2018г. На 25.11.2018г.
подсъдимият Х. и пострадалата Д. решили да се съберат с техни приятели –
свидетелите Е.Б.Д. и Е.П.М., в дома на пострадалата, където същата живеела
заедно с двете си деца и майка си - свидетелката В.П.В.. По време на вечерта
подсъдимият и пострадалата започнали да се карат, заради техни предходни връзки.
Въпреки, че първоначалната уговорка била свидетелите Д. и М. да преспят в дома
на пострадалата Д., поради възникналия конфликт, около 23,00 ч. те решили да си
тръгнат и помолили подсъдимият да ги закара с автомобила си марка „Пежо“, модел
„206“ с рег. № ***. Макар, че бил употребил алкохол, подсъдимият се съгласил да
закара свидетелите до дома им. Заедно с тях решила да тръгне и пострадалата,
облечена с домашни дрехи и по домашни чехли, тъй като имала намерение, след
като закарат свидетелите, подсъдимият да я върне в дома й. Подсъдимият закарал
свидетелите Д. и М., заедно с детето им до дома им, находящ
се в кв. „Здравец“ и ги оставил пред блока, в който живеели. След това, вместо
да закара пострадала в дома й, подсъдимият с управлявания от него автомобил
отишъл до гаража си, който се намирал срещу блока, в който подсъдимият живеел,
а именно гр. Русе, *****. Пострадалата била изненадана от това, но не се
притеснила, тъй като си помислила, че подсъдимият иска да вземе нещо от гаража
си. Когато стигнали пред гаража, подсъдимият отворил вратите на същия и вкарал
автомобила в него, след което затворил вратите на гаража, заключил със
секретния ключ, вратата на същия, след което прибрал ключовете в джоба на дънките си и седнал отново в автомобила при пострадалата,
като заключил и вратите на автомобила. След това подсъдимият започнал да
обвинява пострадалата, че имала сексуална връзка с негов приятел и започнал да
я удря, като и казал, че го е предала и че ще види сега какво ще стане.
Пострадалата се опитала да му обясни, че няма нищо такова, но подсъдимият не и
обърнал внимание, а продължил да и нанася удари с юмруци в областта на главата,
упреквайки я, че го предала. Малко по-късно на телефона на пострадалата
звъннала нейната майка – свидетелката В.П.В. и попитала пострадалата
дали няма да се прибира. Подсъдимият предупредил пострадалата да внимава какво
говори и тъй като същата била изплашена от неговото поведение отговорила, че
след малко се прибира. След проведения разговор, подсъдимият взел телефона на
пострадалата и го прибрал в джоба на якето си. Той продължил да удря пострадалата
като не спирал да повтаря, че го е предала и че е имала нещо общо с друг мъж. Пострадалата Д. плачела и молела подсъдимият да спре
да я бие и да я пусне, защото дъщеря й била болна и искала да отиде при нея, но
подсъдимият отказал да изпълни молбата й и да се съобрази с това нейно желание.
По-късно същата нощ, подсъдимият излязъл от гаража, за да отиде да си вземе от
дома си нещо за ядене и вино, като оставил пострадалата в автомобила и заключил
вратите, както на автомобила, така и на гаража. След като се върнал,
подсъдимият започнал да пие и отново да обвинява пострадалата, че го е предала
като продължил да и нанася удари. Пострадалата продължила да го моли да спре да
я бие и да я пусне, но подсъдимият категорично отказал да изпълни това нейно желание.
В един момент подсъдимия заспал на седалката на автомобила за 15-20 минути,
като ключовете за гаража били в джоба на дънките му и
пострадалата не посмяла да направи опит, за да ги вземе, тъй като я било страх,
че ще го събуди и той отново ще започне да я бие. След като се събудил, подсъдимият
отново започнал да нанася удари по тялото и главата на пострадалата. По обяд на
26.11.2018г. телефонът на пострадалата звъннал, като я търсел нейният
работодател. Подсъдимият се ядосал и започнал да удря телефона на пострадалата
в таблото на автомобил, при което същият се ударил в предното обзорно стъкло на
автомобила и същото се спукало. Това още повече ядосало подсъдимия и същият
отново започнал да удря пострадалата, като и казал, че тя е виновна и докато не
му намери 500 лева за стъклото, няма да си тръгне оттам, след което изключил
телефона й и го заключил в багажника на колата. Пострадалата се сетила, че може
да поиска пари от свидетеля П.Н.П., който бил клиент на заведението, в което
пострадалата работела и подсъдимият и разрешил да му звънне, като изрично я
предупредил да внимава какво говори. Пострадалата се обадила на свидетеля и
плачейки му казала, че и трябват 500 лева, тъй като била счупила едно стъкло и
го помолила да остави парите при майка й. След като приключила разговора,
подсъдимият отново взел телефона на пострадалата и отново го поставил в
багажника на автомобила. Когато малко по късно телефонът отново иззвънял, подсъдимия
го изключил, оставил го в багажника, върнал се в автомобила и отново започнал
да бие пострадалата Д..
На 26.11.2018г., вечерта, подсъдимият отново
напуснал гаража, след като заключил същия, за да си вземе храна и алкохол. След
като се върнал, пострадалата за пореден път започнала да умолява подсъдимият да
я пусне да се прибере, че детето й я чака, при което последният и отговорил, че
иска да я гледа как се гърчи, като продължил да пие и да и нанася удари.
Пострадалата помолила подсъдимия поне да и разреши да се обади по телефона, но
същият й отказал. Пострадалата Д. му се помолила да я пусне, за да отиде на
тоалетна, той отказал категорично да я пусне извън гаража, като й казал да
отиде зад колата вътре в гаража, като стоял и я наблюдавал през цялото време.
Разрешил на пострадалата да излезе от автомобила само два пъти, като стои права
до отворената врата на автомобила, за да може да я вижда. По време на нанасяния
на пострадала побой, подсъдимия скъсал клина и бельото й.
Около обяд на 27.11.2018г, подсъдимият свършил
цигарите и пострадалата му предложила да поиска пари на заем от нейна приятелка
– свидетелката И.В.И., като се надявала, че така ще може да излезе от гаража и
да се освободи. Подсъдимият, й разрешил да се обади, като поставил телефона на
високоговорител и отново предупредил пострадалата да внимава какво говори. При
проведения разговор свидетелката И., казала на пострадалата, че майка й и баща
й я издирват и са отишли в полицията. Подсъдимият поискал да отида сам, за да
вземе парите, но пострадалата му казала, че свидетелката ще даде парите само на
нея.
На 27.11.2018г. около 15.00ч. подсъдимият и
пострадалата Д. напуснали гаража, срещнали се със свидетелите И.В.И. и В.Г.П. и
всички с автомобила управляван от подсъдимия отишли до банкомат, от който
свидетелката И. изтеглила сумата в размер на 30 лева, които дала на
пострадалата, след което подсъдимият ги върнал обратно до дома им.
След като дала парите на подсъдимия, последният
казал на пострадалата, че ще я остави на спирката до тях, като и казал да каже,
че са се скарали и тя си е тръгнала сама пеша по международното и там някой я
бил нападнал и я е пребил. Пострадалата го помолила да си вземе клина, но
подсъдимият и казал, че щял да го изхвърли. Пострадалата се съгласила със
всичко, само и само да се прибере. След като оставил пострадалата на спирката
до млекозавода, същата се прибрала до дома си, където я чакали баща й и майка
й. След като видели нейното състояние и тя им разказала за случилото се, баща й
я закарал в болницата, след което подали сигнал в полицията.
В хода на досъдебното производство била назначена и
изготвена съдебномедицинска експертиза, приета и неоспорена от страните, чието
заключение съдът намира за компетентно и обосновано, по която вещото лице е
дало заключение, че на пострадалата са причинени следните увреждания:
Сътресение на мозъка, без наличие на обективна неврологична симптоматика. Кръвонасядания на лицето. Кръвонасядания
на главата. Кръвонасядания на дясна предмишница. Охлузване на дясна предмишница.
Обширно кръвонасядания на лява мишница. Кръвонасядания на двете бедра. Одраскване на ляво бедро. Кръвонасядания на ляво коляно, които увреждания са били
причинени в резултат от действието на твърди, тъпи и тъпоръбести
и можело да бъдат получени на 26.11.2018г., по начина описан от пострадалата.
Дадено е заключение, че установените увреждания, по своя медико-биологичен
признак, представляват разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 НК.
В хода на досъдебното производство била назначена
техническа експертиза на хронологията на комуникацията между подсъдимия и пострадалата
след извършване на деянието, чието заключение, съдът кредитира като компетентно
и обосновано.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена, въз основа на извършената оценка на събраните по делото
гласни доказателства, приобщени посредством обясненията на подсъдимия К.Н.Х. и
показанията на свидетелите В.С.Д., П.Н.П., В.П.В., И.В.И., В.Г.П., Е.Б.Д. и Е.П.М.,
а така също и от писмените доказателства и писмените доказателствени
средства приобщени по реда на чл. 283 НПК и заключенията на
изготвените и приобщени по реда на чл. 282 НПК
съдебномедицинска и техническа експертизи.
Съдът, като взе предвид, че
по делото са събрани две групи противоречиви помежду си гласни доказателства и
в изпълнение на задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, да изложи съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят и
след внимателен анализ, и оценка на доказателствената съвкупност по делото,
намира следното:
Преки доказателства, във връзка с фактите включени в
предмета на доказване в настоящото производство, съгласно разпоредбата на чл.
102 НПК, се съдържат в показанията на свидетелката В.С.Д..
Косвени доказателства, в подкрепа на обвинителната
теза, се съдържат в показанията на свидетелите П.Н.П., В.П.В., И.В.И., В.Г.П., Е.Б.Д.
и Е.П.М., както и в заключенията на назначените и изготвени съдебномедицинска и
техническа експертизи.
На тези доказателства противостоят обясненията на
подсъдимия К.Н.Х..
Депозираните от страна на свидетеля С.М.С. показания,
съдът намира за недопустимо доказателствено средство, тъй като същите
представляват преразказ на обясненията на подсъдимия дадени в хода на извършена
полицейска проверка, поради и което по своята доказателствена същност, тези
показания представляват недопустима подмяна на едни доказателствени средства,
каквито са обясненията на обвиняемия, с други, а именно свидетелски показния, които
пресъздават обяснения на обвиняемия дадени в хода на образуваната преди
досъдебното производство полицейска проверка.
За да прецени достоверността
на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, съдът оцени
изнесеното от всеки един от свидетелите, с оглед обективната и темпорална
възможност, на всеки един от тях да възприеме фактите, за които свидетелства,
възможната заинтересованост на всеки един от свидетелите, вътрешната логическа
убедителност и обективна интерпретация на очертаните от свидетелите факти, а
така също и съществуващата корелация между изнесеното от всеки един от
свидетелите, съпоставено с останалите ангажирани от по делото доказателствени
източници, формиращи цялостната доказателствена съвкупност по делото.
При оценка показанията на свидетелката В.С.Д., съдът
подложи същите на критична оценка, тъй като свидетелката Д. е пострадала от
престъплението, за което е предаден на съд подсъдимия, което обуславя и
възможната заинтересованост на депозираните от нея показания.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката В.С.Д.,
тъй като същите са последователни, без нестабилност в изложението и без да
съдържат вътрешни противоречия, житейски логични и убедителни, и същевременно
се намират в корелативно единство със заключението на назначените и изготвени
съдебномедицинска експертиза и техническата експертиза, както и със справката
от мобилните оператори и приложената карта на покритието на клетките, където е
било електронното съобщително устройство, ползвано от пострадалата през
инкриминирания период, а така също и с показанията на свидетелите П.Н.П., В.П.В.,
И.В.И., В.Г.П., Е.Б.Д. и Е.П.М..
Съдът кредитира показанията на свидетелите П.Н.П., В.П.В.,
И.В.И., В.Г.П., Е.Б.Д. и Е.П.М., тъй като същите напълно кореспондират, както
по-между си, така и с писмените доказателствени средства – справка от мобилните
оператори във връзка с проведените разговори и периодите от време, през които
телефонът на пострадалата бил изключен.
По отношение на тези свидетели, с изключение
показанията на свидетелката В.П.В., която е майка на пострадалата не са налице,
каквито и да било данни, въз основа на които да бъде обоснован и най-общ извод,
за необективност или възможна заинтересованост в показанията на тези свидетели,
а напротив касае се за показания на свидетели, които са познавали и са били в
приятелски отношения, както с пострадалата, така и с подсъдимия.
Показанията на всички тези свидетели са убедителни,
без нестабилност на изнесеното от тях и едновременно с това не са налице
доказателства, които да опровергават показанията на тези свидетели, а напротив
писмените доказателствени средства напълно подкрепят същите.
На тези доказателства, противостоят обясненията на
подсъдимия К.Н.Х..
При оценката на обясненията
на подсъдимия, съдът взе предвид специфичния им характер и доказателствената
природа на същите, които освен важен източник на доказателства са и средство на
защита, като не дава вяра на обясненията на подсъдимия, в частта им, че пострадалата
е стояла в автомобила на подсъдимия по нейно желание и самата тя не е искала да
си тръгне, тъй като в тази им част обясненията му се дерогират,
освен от показанията на свидетелката В.С.Д., а така също и от
показанията на свидетелите П.Н.П. и И.В.И.,
които свидетелстват за състоянието на пострадалата, когато е говорила с тях по
телефона, как е изглеждала, както и че свидетелката И.В.И. е направила опит да
се свърже с нея по телефона, но същият е бил изключен, което напълно
кореспондира и с показанията на пострадалата В.С.Д., в частта им, че
подсъдимият и е взел телефона и го е изключил. Показанията на свидетеля П., за
сумата, която му е искала пострадалата, а така също и показанията на пострадала
за счупеното предно стъкло на автомобила на подсъдимия, кореспондират и с
протокола за оглед на местопроизшествие и изготвените снимки по време на
огледа. Същият този протокол отново подкрепя показанията на пострадалата, за мястото,
където подсъдимият и е позволил да задоволи естествените си нужди и за това, че
същият е разкъсал бельото и, което отново напълно кореспондира с показанията на
пострадалата и опровергава обясненията на подсъдимия, че престоят на
пострадалата в автомобила му и гаража е било по нейно желание и с нейно
съгласие.
С оглед изложеното, съдът намира за
напълно опрорергани обясненията на подсъдимия, поради и което приема същите само
и единствено за негова
защитна теза, която не корелира, а напълно се опровергава
от доказателствената съвкупност по делото и извършената оценка на същата.
Анализа на гласните и писмените доказателства и
прякото им съотнасяне едно спрямо друго формира единна верига от факти,
изграждащи без всяко противоречие и в синхронично единство, всеки един от
основните пунктове свързани с предмета на доказване по делото и допринася в
пълна степен за формиране на убеждението на настоящия съдебен състав, относно доказаността на възприетата от съда доказателствено
обезпечена фактология по делото, въз основа на която се налага да бъдат
изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че въз основа на събраните в хода на
производството доказателства и извършената им оценка, следва да бъде изведен
единственият възможен от правна страна извод, а именно, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна, съставът на престъплението по чл. 142а,
ал. 1 НК, за което е предаден на съд.
От обективна страна подсъдимият К.Н.Х. през периода от
25.11.2018г. до 27.11.2018г. в гр. Русе, противозаконно лишил от свобода В.С.Д.
***.
Непосредствен обект на защита са обществените
отношения, чрез които се осигурява обективната възможност всеки човек да се
придвижва свободно в пространството, прокламирана в Конституцията, чието
законосъобразно ограничаване може да стане единствено въз основа на закона и то
само от специално оправомощени за това държавни
органи.
Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия
посредством съвкупност на действие – заключване на гаража и бездействие – отказ
незабавно да премахне пречките, ограничаващи възможността на пострадалото лице
да се придвижва свободно в пространството, като по този начин е създал едно
трайно престъпно състояние, което е продължило от късната вечер на 25.11.2018г.
до късния следобед на 27.11.2018г.
Налице са кумулативно предвидените обективни признаци
на състава на това престъпление, а именно не е било налице, предвидено в закона
основание пострадалата да бъде лишена от свобода и едновременно с това, тези действия
на подсъдимия са били противно на волята на жертвата, която многократно е
изразявала желание да бъде освободена.
Субект на престъплението е пълнолетно и наказателноотговорно лице.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия
при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. В съзнанието на
същия са намерили отражение представи, относно обективните свойства на
деянието, а именно, че не съществува законно основание за ограничаване
свободата на пострадалата, както и че пострадалата не е дала изрично съгласие
възможността й за свободно придвижване в пространството да бъде ограничена. В
съзнанието на подсъдимия са намерили отражение представи относно общественоопасния характер на извършеното от него деяние и
пряко е целял настъпването на общественоопасните
последици от същото.
Съдът намира за напълно опровергани от доказателствата
по делото доводите на защитата, че е било налице съгласие от страна на
пострадалата. Тази теза напълно се опровергава от извършената по-горе в
мотивите оценка на доказателствената съвкупност по делото. Неоснователни са и
доводите на защитата, че липсва състав на престъпление, тъй като пострадалата е
можела да избяга, предвид факта, че пантата на вратата е била счупена и е било
възможно, въпреки, че вратите са били заключени, гаражът да бъде отворена
отвътре, чрез повдигане на резето. тъй като този факт не променя извода, че в
случая е налице неизпълнение от страна на подсъдимия на задълженията му, той да
преустанови това създадено от него престъпно състояние. Не сме изправени пред хипотеза,
вратата на гаража да не е била заключвана въобще или ключът да е бил поставен
на вратата, в която хипотеза би могло да се обсъжда, дали не е било налице
съгласие от страна на пострадалата да стои в гаража. Но в случая освен, че не
сме пред такава хипотеза, тъй като и самият подсъдим признава, че когато е
излизал е заключвал отвън гаража е налице и упражнена от страна на подсъдимия
физическа и психическа принуда по отношение на пострадалата, която принуда е
имала именно за цел да препятства възможността същата да напусне мястото,
където е била задържана против волята й. Същото се отнася и за тезата на
защитника на подсъдимия, че пострадала е можела да вика за помощ и щом не го е
направила, значи е била съгласна. Изискванията на закона са именно деецът да
премахне посредством активни действия от негова страна, съществуващите и
създадени от него пречки, препятстващи свободното движение на лицето, а
законодателят не е вменил задължение на пострадалото лице, то да извършва активни
действия, за да бъде преодоляно създаденото от дееца трайно престъпно състояние
и неизвършването от страна на пострадалото лице на такива действия не може да
бъде приравнено на съгласие за продължаващото му задържане, при наличието и
съществуването на създадените от подсъдимия пречки за преустановяването му.
Същественото в случая е, че подсъдимият е заключил гаража и всеки път когато е
излизал е заключвал пострадалата сама вътре, като е държал ключа в себе си и не
е преустановил създаденото от него трайно престъпно състояние до момента, в
който е позволил на пострадалата да напусне автомобила на спирката.
По гореизложените мотиви, съдът призна подсъдимият за
виновен в извършването на престъплението по чл. 142а, ал. 1 НК.
При индивидуализащията на
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия за това престъпление,
съдът съобрази степента на обществена опасност, която разкрива конкретното
деяние, с оглед обективните особености на изпълнителното деяние, като намира,
че същото разкрива много по-висока степен на обществена опасност, съотнесена към този вид деяния, с оглед продължителността
във времето на противозаконното лишаване от свобода на пострадалата, което
време е близо две денонощия.
Съдът взе предвид и степента
на обществена опасност на дееца, която намира за относително ниска, с оглед
вида и характера на престъпленията, за които е бил осъждан преди това
подсъдимият и настъпилата реабилитация във връзка с тези осъждания.
Освен, обстоятелствата касаещи обществената опасност
на деянието и дееца, съдът прецени и обстоятелствата, свързани със субективната
страна на деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за извършване на
деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на наказанието и
невключени като елементи на престъпния състав, възведени съобразно неговата
квалификация.
Подбудите за извършване на това деяние от страна на
подсъдимия са чисто ревностни и посредством деянието, подсъдимият е имал за цел
да демонстрира своето доминантно отношение над жертвата, чрез брутално и
унизително отношение към същата.
Смекчаващи вината
обстоятелства не бяха установени и отчетени.
Като отегчаващи
наказателната отговорност обстоятелства, извън по-високата степен на обществена
опасност, която разкрива конкретното деяние, съдът отчете и причинените на
пострадалата множество телесни увреждания, изключително унизителното отношение
на подсъдимия към пострадалата през периода на задържането, обстоятелството, че
същата е била принуждавана да стои седнала през цялото време в автомобила му,
била е принудена да задоволи естествените си нужди в самия гараж, докато
подсъдимият я е гледал, лишаването и от храна и вода за периода на задържането
и продължителния период през който подсъдимият е нанасял побой над
пострадалата, в резултат на който са получени и установените увреждания на
нейното здраве, представляващи лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 НК, а
така също и поставянето от негова страна на условия за освобождаването й, че
няма да я пусне, докато не му заплати сумата в размер на 500 лева, за спуканото
предно обзорно стъкло, което сочи и на осъществен състав на престъпление по чл.
213а НК, за което не му е повдигано обвинение, поради и което тези
обстоятелства следва да бъдат отчетени, именно като отегчаващи неговата
отговорност обстоятелства.
Не могат да бъдат приети за
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, сочите от държавното и
частното обвинение обстоятелства, а именно непризнаването на вината и липсата
на критично отношение, тъй като отношението на подсъдимия към извършеното от
него деяние е част от правото му на защита, а упражняването на едно признато по
закон право, не може да се тълкува във вреда на лицето, в полза на което е
признато, а подсъдимият няма задължение да се признава за виновен, а напротив
същият се счита за невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда.
По делото не се установи нито едно
смекчаващо отговорността обстоятелство, за да бъде обсъждано приложението на
чл. 55 НК, поради и което съдът намира, че наказанието на подсъдимия следва да
бъде индивидуализирано при условията на чл. 54 НК при отчитане високата степен
на обществена опасност на деянието, степен на обществена опасност на дееца и
при наличието само и единствено на отегчаващи наказателната му отговорност
обстоятелства, с оглед и на което наказанието „Лишаване от свобода“, което
следва да бъде наложено на подсъдимия следва да бъде индивидуализирано в размер
малко над средния и под максималния такъв, предвиден в особената част на НК за
това престъпление, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от три години и шест
месеца, което наказание подсъдимият, на основание чл. 41, ал. 6 НК и чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС следва да изтърпи при първоначален „Общ“ режим на изтърпяване на наказанието.
Съдът намира, че именно така определеното наказание на
подсъдимия, в най-пълна степен ще способства за постигане целите на наказанието
визирани в чл. 36 от НК, както по отношение на личната превантивна функция на
наказанието, така и досежно генералната превенция, като същевременно няма да се
яви несправедливо и несъответно на извършеното, с релевантните за неговата
индивидуализация обстоятелства.
Целта, както на личната, така и на генералната
превантивна функция на наказанието в конкретния случай не биха могли да бъдат
постигнати, чрез прилагане по отношение на този подсъдим на необосновано
снизхождение, тъй като освен, че същото не намира опора в доказателствата по
делото, касаещи обстоятелствата имащи отношение към индивидуализацията на
наказанието, но и няма да способства за постигне целите на наказанието.
Налице е равноценност между личната и генералната
превантивна функция на наказанието и нито едната от двете не следва да има
приоритет при индивидуализация на наказанието. Предвид зачестилите в обществото
случаи на причинена смърт по ревностни подбуди, в които случаи преди фаталния
изход са били налице предходни форми на упражнявано физическо и психическо
насилие над пострадалите, но не са били взети адекватни мерки, за да бъде
препятствана бъдещата възможност за ескалиране на конфликта в отношенията, не
следва в такива случаи на насилие, особено като настоящия, който разкрива
изключително брутално и унизително отношение към жертвата, да бъде проявявано
необосновано снизхождение към извършителите на такъв тип деяния, тъй като това
би формирало у тях усещане за безнаказаност и би предизвикало последващи такива прояви, които вече могат и да са с
летален изход, каквито случаи има за съжаление много в нашето общество към
момента.
Именно обществената нетърпимост към такъв тип деяния и
за да бъдат предотвратени настъпили в резултат на същите необратими последици е
необходимо за справянето с този изключително сериозен в обществото проблем, към
който в обществото имат изключително висока нетърпимост, съдът да отговори на
обществените очаквания и да не проявява необосновано снизхождение към извършителите
на такъв тип престъпления, като дава приоритет на личната превантивна функция
на наказанието над генералната такава. Именно чрез едни адекватни наказания би
се въздействало възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото и би се постигнала генералната превантивна функция на наказанието,
като при всеки един случай на такова насилие бъдат вземани необходимите мерки,
за да бъдат преустановени такива прояви на агресия и би било сигнал за всички
граждани, че ако си позволят такова отношение, същите ще бъдат наказани.
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на подсъдимия бях
възложени направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 347,87
лева, които същият следва да заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР -
Русе, а така също и държавна такса в размер на пет лева в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист, както и направените в хода на съдебното
производство разноски, в размер на 40,00 лева, които следва да бъдат заплатени
от подсъдимия по сметка на Районен съд – Русе, в полза Висшия съдебен съвет, включително
и сумата в размер на 5 (пет) лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
На основание чл.
189, ал. 3 НПК, в подсъдимият беше и осъден да заплати на пострадалата В.С.Д.,
направените от същата разноски в хода на производството в размер на 500 лева.
По изложените мотиви съдът постови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: