Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 731/27.11.2023г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и
трета година в състав:
Председател:
Соня Камарашка
Членове: Огнян Евгениев
Рени
Цветанова
при секретаря Димитрана Димитрова и с участието на прокурор Галя Александрова при
Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 684 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе
предвид следното
Производството е касационно по чл. 63в от Закон
за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. чл.
227, ал. 1 и ал.
2, вр. с чл. 221, ал. 2
и чл. 222, ал. 1 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение № 286 от 11.07.2023 г. постановено по АНД № 20231320200102
по описа за 2023 г. на Районен съд – Видин, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 05-2200032 от 29.03.2022 г. издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда” гр. Видин, с което на „К*** ВД-95“ ЕООД, ЕИК * със
седалище и адрес на управление гр. Видин, жк „Ал.
Стамболийски“, бл. * , вх. * , ет. * , ап. * , представлявано от управителя П.К.П.,
е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 2000,00 лв. /две хиляди лв./, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, затова че в
качеството си на работодател е допуснал до обекта да работи Н*** П*** А*** , ЕГН
* като „Продавач-павилион“, преди да ѝ предостави копие от уведомление по
чл. 62, ал. 5 от КТ, заверено от Териториалната дирекция на Национална агенция
за приходите, с което е нарушен чл. 63, ал. 2 от КТ във вр.
чл. 63, ал.1 от КТ.
Касационният жалбоподател „К*** ВД-95“ ЕООД, ЕИК * ,
представлявано от управителя П.К.П., счита спорното решение на РС – Видин за
неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения, че не са ангажирани
категорични доказателства в подкрепа на твърдяното в акта и в НП от наказващия
орган. Твърди, че не са изяснени фактите и твърденията, както в АУАН, така и в
НП, което е довело до необоснованост на НП. Сочи, че наказващият орган е
нарушил разпоредбата на чл. 57, т. 5 от ЗАНН, в който са изредени
задължителните реквизити, което следва да съдържа НП, за да бъде то законно и
да породи материално и процесуалноправни последици. Моли съда да отмени НП като
незаконосъобразно, както и атакуваното решение на РС – Видин. В писмено
становище от надлежно упълномощен във въззивната
инстанция адв. Г.Г. ***,
заявява, че желае да бъде даден ход на делото в отсъствие на жалбоподателя и
неговия пълномощник. Поддържа жалбата по съображения изложени в нея. По
същество заявява, че видно от разпита на св. Нина А*** , същата е попълнила
часа на проверката като е следяла часовника на компютъра, който впоследствие се
установило, че бил с един час назад. Твърди също и, че не са били разпитани
свидетели, които да докажа часът на поисканото съдействие от проверяващите от
ОДМВР – Видин. Моли за отмяна на процесното решение
на РС – Видин. Претендира разноски по делото.
В съдебно заседание касатора
редовно призован, не се явява от пълномощника му адв.
Г.Г. е постъпило писмено становище, в което поддържа
жалбата си, като моли за отмяна на постановеното решение с което е потвърдено
издаденото НП. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба Директор
Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Видин, редовно призован не се явява, в
представени писмени бележки от Д*** В*** В*** - М*** ,
старши юрисконсулт на Дирекция „Инспекция по труда“ – Видин, се оспорва изцяло
депозираната касационна жалба с направените възражения и наведените доводи. Развива
съображения, че първоинстанционният съд правилно е
приел, че дружеството жалбоподател в качеството на работодател е нарушил разпоредбите
на трудовото законодателство по чл. 63, ал. 2 във вр.
с чл. 63, ал. 1 от КТ, като не е изпълнило задължението си да допусне работника
до работа след представяне на копие от уведомление. Сочи, че от административнонаказателната преписка е видно, че трудовият
договор с лицето е сключен на 03.02.2022 г., и в същият ден 03.02.2022 г.,
лицето се е задължило да постъпи на работа в дружеството-работодател. От
представена справка по делото за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.
5 от Кодекса на труда с вх. * от 03.02.2022 г. /11:57:05 часа/, е видно че
уведомлението е подадено на 03.02.2022 г., в /11:57:05 часа/, т.е. след като
работникът е допуснат на работа на 03.02.2022 г. и след извършване на
проверката от страна на Инспекцията по труда на 03.02.2022 г., около 11:00
часа. В хода на проведеното административнонаказателно
производство, работникът Н*** П*** А*** е попълнила декларация по чл. 402, ал.
1, т. 3 и чл. 402, ал. 2 от КТ, в която е отбелязала, че работи от 03.02.2022
г. от 06.00 часа. Счита, че правилно и законосъобразно е определен и размерът
на имуществената санкция /наложена с оглед разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН/, в законоустановените граници от 1500 лв до 15 000 лв. - в случая 2000 лв., предвид цялостните параметри,
като е отчел индивидуализиращите отговорността обстоятелства, тежестта на
нарушението, както и е обсъдил наличието или липсата на основания по чл. 28 от ЗАНН. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение и депозира възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Окръжна прокуратура –
Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез
представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а
атакуваното решение правилно и законосъобразно. Намира, че в хора на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Извършеното нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин, като
правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност. Счита, че решението на РС – Видин е обосновано и мотивирано и
предлага да бъде потвърдено.
С Определение № 10920/02.11.2023 г. по адм. дело № 9985/2023 г. по описа на ВАС, по реда на чл.
133, ал. 6, т. 2 от АПК, делото е изпратена за разглеждане на Административен
съд – Монтана.
С Решение № 10 от 20.01.2023 г. по КАНД № 237/2022 г.
на АдмС – Видин е отменено Решение № 305 от 27.10.2022
г. по АНД № 354/2022 г. на Районен съд – Видин и на основание чл. 227, ал. 2 АПК е образувано АНД № 20231320200102/2023г. на Районен съд – Видин, предмет на
касационното производство.
Настоящото производство се развива по реда на чл. 227,
ал. 2 АПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна във въззивното производство, за която
обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл. 218 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въззивният съд, въз основа на събраните по
делото писмени доказателствени средства и изслушаните свидетели по установяване
на нарушението и съставяне на АУАН е приел от фактическа страна, че при
извършената проверка на място на 03.02.2022 г., около 11:20 ч. в гр. Видин, в
обект - павилион, стопанисван от жалбоподателя и находящ
се на бул. „П*** “, автобусна спирка 19, била извършена проверка от служители
на ДИТ –
Видин във вр. със спазване на трудовото законодателство. При
проверката било установено, че лицето Н*** П*** А*** работи в обекта като
„продавач-павилион“, като при извършена в последствие проверка по документи в ДИТ
– Видин и от представена справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления било
установено, че дружеството в качеството му на работодател е сключило трудов
договор с А*** № 89/03.02.2022 г., като същият бил връчен на последната, но я е
допуснал до работа без да ѝ представи копие от уведомлението по чл. 62,
ал. 5 от Кодекса на труда, заверено от ТД на НАП. В резултат на
констатираното, е приел, че жалбоподателят е извършил административно нарушение
но чл. 63, ал. 2, във вр. с ал. 1 от КТ за което е съставен
АУАН, който бил връчен на управителя на дружеството. Въз основа на така
съставения акт било издадено и процесното НП на
Директора на „ГИТ“. От обективна страна, въззивният
съд е приел, че дружеството в качеството си на работодател по смисъла на
параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ, не е изпълнил задълженията
си визирани в разпоредбата на чл. 63, ал. 2 във вр. с
ал. 1 от КТ. В същата разпоредба са установени изрично и изчерпателно случаите
кога точно и уведомлението по чл. 62, ал.5 КТ трябва да бъдат представени на
работника или служителя, а именно, преди постъпване им работа. Районният съд
възприема, че безспорно се доказа в настоящия процес, че жалбоподателят в
качеството му на работодател не е изпълнил това свое задължение, за което е бил
санкциониран по административен ред от АНО. Приема, че от субективна страна
нарушението е извършено виновно. Счел е, че с оглед липсата на смекчаващи
вината обстоятелства наказващият орган правилно е определил наказанието,
налагайки го над минималния му размер, с което биха се изпълнили целите на
наказанието визирани в чл. 12 от ЗАНН.
Настоящата инстанция напълно споделя правните
изводи на въззивния съд.
Съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл. 63,
ал. 2 от КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или
служителя преди да му предостави при постъпване на работа екземпляр от
сключения трудов договор, подписан и от двете страни и копие от уведомлението
по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Към момента на проверката –
03.02.2022 г. в 11:21 часа безспорно е установено, че лицето Н*** П*** А*** ,
работеща като „Продавач-павилион“ не е получило екземпляр от уведомление по чл.
62, ал. 3 от КТ. Съгласно представена пред въззивната
инстанция /л. 12 от въззивното дело/ Справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ вх. № 05388223001094/03.02.2022
г., уведомлението за сключен трудов договор между работодателя „К*** ВД-95“
ЕООД, ЕИК * и Н*** П*** А*** е подадено в НАП на 03.02.2022 г., в 11:57:05 ч.,
след извършване на проверката от длъжностните лица. В саморъчно написаната от Н***
П*** А*** декларация /л.11 от въззивното дело/ лицето
е записало, че работи с начало на работния ден 06:00 ч., както и, че е получила
последно трудово възнаграждение от този работодател на 31.01.2022 г., което
навежда извода, че същата е в трудови правоотношения много преди датата на
извършената проверка.
Касационният състав не споделя доводите изложени в
касационната жалба, че не са ангажирани категорични доказателства в подкрепа на
твърдяното в акта и в НП от наказващия орган. Напротив, въззивният
съд е разгледал и обсъдил всички
представени с административната преписка писмени и събраните гласни
доказателства, които в пълна степен разкриват белезите на установеното
административно нарушение. Обсъдил ги е и постановил правилен и мотивиран
съдебен акт.
В хода на съдебното дирене не са
установени доказателства в подкрепа на твърдението
на касатора за неуточнен или неточен час на
извършване на проверката, което да опровергае факта, че уведомлението за
регистриране на трудовия договор в НАП е подадено след извършване на проверката
от контролните органи на ДИТ – Видин в проверявания обект – павилион.
Така също не се споделя от касационния
състав и твърдението на касатора за нарушение на
страна АНО на разпоредбата на чл. 57, т. 5 от ЗАНН. Съгласно цитирания текст наказателното
постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават. Съдът намира, че спорното НП №
05-2200032 от 29.03.2022 г. издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по
труда” гр. Видин съдържа всички изброени реквизити, постановено е в
определената от закона писмена форма, от материално и териториално компетентен
орган. Връчено надлежно на административнонаказаното
лице, като същото правилно е възприело вмененото му нарушение и е упражнило
законово си право на защита.
Наложеното наказание е правилно
определено, в законноустановения размер на по чл. 414, ал.
3 от КТ и съобразено с целите на наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН. Предвид разпоредбата на чл. 415в от КТ нарушението не може да се квалифицира като „маловажно“.
Настоящият съдебен състав намира, че
при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на закона и
на процесуалните правила.
Въззивният съд е анализирал наличните
доказателства, като правилно е приложил закона, анализирайки правилно и
законосъобразно административнонаказателните
разпоредби по KT.
В обобщение на изложеното касационата
инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора
основания за отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Видин, други такива
не бяха установени и при служебно дължимата проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК,
поради което решението следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и в съответствие
с материалния закон
С оглед очерталия се изход на делото,
в полза на ответната администрация, съгласно чл. 63д, ал. 4 във вр. ал. 5 от ЗАНН, следва да бъде присъдено поисканото в
писмено становище юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100.00 лева /сто/, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ, респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, както и 5,00 лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2
от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН и чл. 63д от ЗАНН,
настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
286 от 11.07.2023 г. постановено по АНД № 20231320200102 по описа на Районен
съд – Видин.
ОСЪЖДА „К*** ВД-95“ ЕООД, ЕИК * със седалище
и адрес на управление гр. Видин, жк „Ал*** С***“, бл. * , вх. * , ет. * , ап. * ,
представлявано от управителя П.К.П. да заплати на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ - гр. София сумата от 100,00 лв. /сто/ представляваща сторените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение пред
касационната инстанция и 5,00 лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: