Р Е Ш Е Н И Е
№
............../ 09.09.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в
открито съдебно заседание проведено на седемнадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
при секретар ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно гражданско дело № 952 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на В.П.Г.
срещу Решение № 223 от 21.08.2019г. по гр.д. № 262/2018г. по описа на ПРС, I-ви
състав, поправено с Решение № 44 от 17.02.2020г., В ЧАСТИТЕ МУ, с които:
- на
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. I вр. чл. 200, ал. 1
от ЗЗД
са отхвърлени предявените от нея срещу П.М.М.
с ЕГН ********** искове за приемане за установено в отношенията между страните,
че ответницата дължи на ищцата сумата от
9 000 лева, представляваща неплатена част от продажна цена, дължима на
основание сключен между страните договор за покупко продажба на недвижим имот,
представляващ ПИ № 000155, находящ се в с. С., общ. П., обл. Варна, м. З.т.“, с
площ от 6.773 дка и Стоманобетонен навес /овцеферма/, находящ се в същия ПИ по
НА № 145/09.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда – 08.12.2017г. до окончателното
плащане на задължението; сумата от 1 487.97
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 26.04.2016г. до 08.12.2017г.,
както и сумата от 870 лева –
разноски в заповедното производство, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 1184 от 22.12.2017г. по
ч.гр.д. № 1623/2017г. на ПРС, II – ри състав;
- на
основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД В.П.Г. е осъдена да заплати на П.М.М. сумата
от 7 220 лева, като дадена при
начална липса на основание и
- на
основание чл. 82 от ЗЗД В.П.Г. е осъдена да заплати на П.М.М. сумата от 2 922 лева, представляваща
обезщетение за пропуснати ползи под формата на нереализирани доходи от наем на
имота вследствие неизпълнение на задължението на ответницата – продавач да
предаде владението върху закупения недвижим имот за периода от сключване на
договора 09.09.2015г. до предаване владението на същия на 25.04.2016г.
В
частта, с която предявеният от П.М.М. срещу В.П.Г. иск с правно основание чл. 82 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над
2 922 лв. до пълния предявен размер от 8 000 лв., решението на ПРС не
е обжалвано и е влязло в законна сила.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение и необоснованост.
Съдържа доводи за допуснати от ПРС нарушения във връзка с доклада по делото, в
който не са отразени релевирани от страната възражения по насрещния иск за
обезщетение от неизпълнението, а именно, че вредите не са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението, както и възражението, че въззивницата
– продавач е имала право на задържане на владението до изпълнение на насрещното
задължение на въззиваемата – купувач за плащане на цялата продажна цена. Липсва
правна квалификация на възраженията, а оттам неясно е разпределена и
доказателствената тежест по исковете. Съдът не е обсъдил безспорното договорно
правоотношение между страните по повод строителните подобрения в продавания
имот. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила, уреждащи
събирането на експертни знания по делото, доколкото решението е основано на
заключение по експертна оценка, която не е събрана по делото по реда на чл. 195
от ГПК. В решението не е обсъдено какви плащания са направени между страните и
на какво основание. От приети по делото банкови извлечения от сметка на ищцата
е установено, че плащанията са три и само две от тях са на основание договора
за покупко продажба. Плащането на сумата от 23 500 лв. е на основание
„оборудване на сграда“ във връзка с договорното правоотношение постигнато за
подобренията в имота. Последното се установява от представена декларация,
изхождаща от ответницата с нотариална заверка на подписа от 09.09.2015г. В тази
връзка решението противоречи и на съдебната практика по Р № 151/16.04.2015г. по
гр.д. № 5341/2014г. на ВКС, IV ГО. Наред с това от
заключението на СТЕ, събрано по надлежния ред се установява и действителната
пазарна цена на имота – 41 072 лв. По насрещния иск за обезщетение, съдът
не е обсъдил постигнатата между страните спогодба, уреждаща въпроса за
предаване на владението; възраженията на въззивницата по него; нито е
разграничил по правно основание всеки от предявените искове за реална загуба и
пропусната полза. В заключение, решението съдържа неправилно установени факти,
несистемен анализ на доказателствата, а правните и фактически изводи са вътрешно
противоречиви, необосновани и противоречат на правилата на житейската логика.
Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови
друго, с което предявеният от нея иск бъде уважен, а насрещните искове –
отхвърлени с извод за неоснователност.
В отговор, П.М. оспорва жалбата и развитите в
нея доводи за неправилност на решението. Поддържа, че продажната цена по
договора за покупко продажба е платена, а платената цена на подобренията
надвишава със 7 220 лева експертната оценка на същите. В този смисъл не е
доказано основание за получаване на последната от продавача, поради което искът
за неоснователно обогатяване е правилно уважен от ПРС. Моли решението в
обжалваните части да бъде потвърдено.
В хода на проведените по делото съдебни
заседания, страните поддържат изразените позиции по спора, като всяка
претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на
обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от
ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.
Производството пред ПРС е образувано по повод
предявени от В.П.Г. срещу П. М.М. съединени в условията на първоначално
обективно кумулативно съединяване на установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. I вр. чл. 200 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцата сумата
от 9 000 лева, представляваща неплатен
остатък от продажна цена в размер на цялата от 18 500 лева по сключен
между страните договор за покупко продажба на недвижим имот, оформен в НА №
145/09.09.2015г., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 08.12.2017г. до окончателното плащане на
задължението, както и сумата от 1 487.97
лева, представляваща лихва за забава в изпълнението на горното задължение
за времето от 26.04.2016г. до 08.12.2017г.
Фактическите твърдения, на които са основани
исковете са в следния смисъл: на 09.09.2015г. между страните е сключен договор
за покупко продажба на недвижим имот – ПИ № 000155 и стоманобетонен навес
/овцеферма/ в същия имот, находящ се в с. С., общ. П., обективиран в НА №
145/2015г. В качеството на купувач, ответницата е поела задължение да заплати
продажна цена в размер на 18 500 лв., от която продавачът получил по
банков път сумата от 7 500 лв., а разликата от 11 000 лева ще бъде
преведена от купувача на продавача в срок до два месеца от датата на
подписване. Действително в деня на сключване на договора, продавачът получил
сумата от 7 500 лв. и едва на 26.04.2016г. получил 2 000 лв. с
посочено основание „Остатъчна сума по НА № 145“. Други плащания във връзка с
договора за покупко продажба не е получавал. Следователно, разликата до пълния
размер на уговорената продажна цена от 9000 лв. е дължима, а уговореният падеж
- 09.11.2015г. е настъпил. Поради неизпълнението от падежа на задължението, купувачът
е изпаднал в забава, поради което дължи и лихва за забава за неизпълнението от
26.04.2016г., когато е предадено владението на имота до предявяване на
заявлението в съда на 08.12.2017г. Уточнил, че в предварителните преговори във
връзка със сключване на договора за покупко продажба, предоставила възможност
на ответницата да се запознае със състоянието на имота, за да постигнат
съгласие за цената му. Уведомила я, че в имота има изпълнение довършителни
строителни работи, които значително повишават стойността му. Уговорили, че тези
строителни работи ще бъдат предмет на
отделен договор, по който купувачът ще дължи цена, определена от оценител и
платима след извършване на покупко – продажбата и въвеждане на купувача във
владение на имота. В деня на сключване на договора, купувачът й представил
официално заверена декларация, обективираща предложената цена за строителните
работи в имота в размер на 23 500 лв., като уведомила ищцата, че тази цена
е преведена по банковата сметка на продавачката. Така предложената и платена
цена била приета от последната. Ето защо претенции към купувача по втория
договор не заявява в рамките на настоящия спор. Претенциите, предмет на делото
са заявени със заявление по чл. 417 от ГПК, въз основа на което е образувано
ч.гр.д. № 1623/2917г. по описа на ПРС, срещу издадената заповед по което е
депозирано възражение от длъжника. Последното поражда правния й интерес от
установяване на вземането по исков ред, поради което отправила искане за
положително произнасяне по делото.
В отговор на исковата молба ответницата признала
твърдяното договорно правоотношение между страните, имащо за предмет ПИ,
стоманобетонен навес и подобренията в имота. Заявила, че действително
уговорената продажна цена за имота е била 18 500 лв., като страните
уговорили подобренията в имота да се платят от купувача след въвеждането му във
владение на имота и изготвяне на оценка от вещо лице. Въпреки така уговореното,
в деня на сключване на договора за покупко продажба на недвижимия имот,
заплатила на продавача сумата от 30 500 лв., а на 26.04.2016г. сумата от още
2000 лв., на основание покупка и подобрения. Съобразно изготвена оценителна
експертиза от инж. К.Г. от 26.04.2016г., цената на извършените подобрения в
имота е определена на 6 780 лв. Така, преведените от нея общо 32 500
лв. многократно надвишават договореното, поради което отправила искане за
постановяване на решение, с което искът бъде отхвърлен като неоснователен.
Или, сбора от продажната цена на имота /18
500/ и тази на подобренията /6 780/ възлиза на 25 280 лв., като получената
разлика до пълния размер на преведената сума от 32 500 лв. = 7 220
лв. се явява получена от продавача при начална липса на основание. На това
основание по реда на чл. 211 от ГПК предявила насрещни искове срещу В.П.Г. с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД за осъждане на ответницата да й заплати
сумата от 7 220 лв. като дадена при начална липса на основание, както и с правно основание чл. 82 вр. чл. 79, ал.
1, пр. II от ЗЗД за осъждане на
ответницата да й заплати сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение
под формата на пропусната полза от неизпълнението на договорното задължение на
продавача да предаде своевременно, в деня на сключване на договора владението
върху продадения имот, вследствие на което ищцата понесла вреди в периода до
реалното предаване на владението на 25.04.2016г., изразяващи се в просукане
възможността да увеличи имуществото си чрез развитие на кравефермата си, в
качеството й на земеделски производител. Вредите следва да се съизмерят с
пазарния наем, който ищцата би получила при предоставяне на имота под наем.
В отговор на насрещните искове, В.Г. оспорила
същите по основание, позовавайки се на изхождащата от купувачката декларация,
обективираща признание за неизгодни за страната факти – на отделна, паралелна
договореност за подобренията; на посочването на различно основание на
преведените суми; плащането на сумата от 31 000 лв. в деня на сключване на
договора от 09.09.2015г. и въпреки надвишаването на договорената продажна цена
от 18 500 лв., плащане на допълнителни 2 000 лв. на 26.04.2016г. Чрез
извършеното плащане в повече от договорената цена, П.М. едностранно променила
условието за начина на определяне на цената и срока за плащане цената на
строителните работи по договора за тях. Доколкото предложената цена била
приемлива за В.Г., същата е приела промяната в уговорките и плащането на сумата
от 23 500 лв. По задължението за предаване владението на имота заявила, че
в договора за покупко продажба липсва уговорка за условията и момента на
предаване на владението, а такова споразумение между страните е постигнато със
Спогодба от 16.03.2016г. Едва след изтичане на уговорения в последната срок – 3
дни от подписването му или от 20.03.2016г., продавачът е изпаднал в забава.
Владението е предадено на 25.04.2016г.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на
страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа
на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
В рамките на проведено заповедно производство
по ч.гр.д. № 1623/2017г. по описа на ПРС, II-ри
състав, образувано по заявление на В.П.Г. от 08.12.2017г. в полза на заявителката
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 1184
от 22.12.2017г., обективираща вземане идентично по предмет, основание и страни
със съдебно предявеното и предмет на разглеждане в настоящото производство.
Искът по чл. 422, ал. 1 е предявен в хипотеза на чл. 415, ал. 1, т. 1 и ал. 4
от ГПК.
От представените по делото писмени
доказателства, се установява, че на 09.09.2015г. между страните е сключен
договор за покупко продажба на недвижим имот, по силата на който В.П.Г. продала
на П.М.М. Поземлен имот, находящ се в землището на с. С., общ. П., обл. Варна,
м. „З.т.“, с № 000155, с площ от 6.773 дка, с начин на трайно ползване – овцеферма,
заедно с построения в този имот стоманобетонен навес /овцеферма/, представляващ
едноетажна сграда, със застроена площ от 763 кв.м., за сумата от 18 500
лева, от която сума продавачът е получил от купувача напълно, по банков път
сумата от 7 500 лв. при подписване на договора, а разликата от 11 000
лева ще бъде преведена от купувача на продавача в срок до два месеца от датата
на подписване. Данъчната оценка на имота е 18 497.50 лв.
За безспорно и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните по реда на чл. 146, т. 3 и т. 4 от ГПК, с
определение на ВОС от 21.05.2020г. е прието, че на същата дата между страните е
сключен неформален договор за покупко продажба на извършените в имота
строителни подобрения описани в декларация с нотариална заверка на подписа на
Пламна М. от 09.09.2015г. /л. 8 от делото на ПРС/. Съгласно текста на
последната, П.М.М. декларирала, че ще заплати в брой направените подобрения в
ПИ – овцеферма в с. С., съставляващ ПИ № 000155, ведно с изградения в него
стоманобетонен навес в срок след извършване на покупко продажба на същия имот
на нейно име и въвеждането й във владение, като е декларирала, че е съгласна с
извършените подобрения в имота към 08.09.2015г., представляващи: бетонни колове
/трегери/, частична бетонна настилка, полагане на ВиК тръби през целия имот,
изграждане на стени от итонг и тухли, като стойността на всяко едно от
подобренията ще се определи по оценка на вещо лице и след съдебно заключение.
За безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните са обявени също, фактите, че на 09.09.2015г. купувачът
превел по сметка на продавача сумите от 7 500 лв. на основание „Покупка на
сграда“ и сумата от 23 500 лева на основание „Оборудване на сграда“, както
и, че на 28.04.2016г. превел сумата от 2 000 лв. на основание „остатъчна
сума по НА № 145/2015г.“ Безспорните факти кореспондират в цялост с писмените
доказателства – извлечение от банкова сметка *** В.Г. за периода от
01.09.2015г. до 31.10.2015г. и от 03.03.2016г. до 03.06.2016г. /л. 58-59/ .
Пред ПРС е приет доклад за извършена
оценителна експертиза с възложител П.М. и изпълнител „Имилекс“ ООД, чрез инж. К.Г.
със задача да даде заключение за строителните разходи за изграждане на лицевата
фасада, външни и преградни и вътрешни стени, вкл. материали и труд в овчарник в
с. С., обл. Варна. Съгласно заключението дадено на 26.04.2016г. пазарната
стойност на необходимите разходи за изграждане на описаните СМР възлиза на
6 780 лв. Експертният доклад е приет като писмено доказателство по делото
в нарушение на основните начала по чл. 7 и чл. 11 на ГПК и чл. 195 и
сл. от ГПК – служебно начало и началото на публичност и непосредственост при
събиране на доказателствата, поради което и като процесуално недопустимо, съставът
на ВОС изключва същото от доказателствата по делото. Наред с това, докладът има
за предмет строителни разходи, различни от декларираните в декларация от 09.09.2015г.
от въззиваемата подобрения в придобития имот. В този смисъл се явява и
неотносим към релевантните за правилното решаване на делото въпроси.
На 16.03.2016г. между страните е сключена
спогодба, в която страните постигнали съгласие В.Г. да предаде на П.М.
владението на недвижимия имот по договор за покупко продажба по НА № 145/2015г.
в тридневен срок от подписване на същата. Подписите на страните по спогодбата
са с нотариална заверка, извършена от Нотариус И.К., рег. № 225 в същия ден.
Владението на имота е отнето и предадено от
продавача на купувача на 25.04.2016г.
От заключението на приетата пред ПРС СТЕ се
установява, че средният пазарен наем за аналогичен имот, пригоден за отглеждане
на тридесет и шест крави и телета при използване на приходния подход и при
пазарна цена на имота 41 072 лв. за периода от 09.09.2015г. до
25.04.2016г. възлиза на сумата от 366 лв. Експертът посочва, че няма данни за
отдавани под наем имоти в с. С., аналогични на процесния.
Пред ВОС са събрани и гласни доказателства
посредством показанията на свидетелите Н.Я. /на въззивника/ и В.Ж. /на
въззиваемата/.
При тези факти, в обжалваното решение, ПРС
приел, че въз основа на банковите преводи в деня на сделката, плащане на
продажната цена по договора за покупко продажба е доказано, дори в по-голям
размер, поради което искът за установяване на вземане под формата на неплатен
остатък от продажна цена е неоснователен, а за платените в повече суми приел за
доказан и уважил иска за неоснователно обогатяване, а този по чл. 82 от ЗЗД –
уважил частично. Решението в тези части е неправилно като постановено в
нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствени
правила.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от
фактическа страна, прави следните правни изводи:
Исковете за
съществуване на вземане са допустими, като предявени при наличие на абсолютните
процесуални предпоставки на чл. 422, ал. 1 от ГПК. Въведеното от
ищеца правопораждащо основание на главното оспорено вземане, сочи на иск
за реално изпълнение на задължението на купувача за заплати уговорената и дължима
остатъчна продажна цена от 9 000 лв. по договор за покупко продажба на
недвижим имот /чл. 183, ал. 1 от ЗЗД/. В тежест на ищеца по него е да установи
възникването на продажбеното правоотношение между него и ответника, по силата
на което е прехвърлил на купувача собствеността на описания недвижим имот, а за
ответника – купувач е възникнало задължението за плащане на уговорената цена в
пълен размер. В тежест на купувача от друга страна е да установи пълно и
главно, че е изправен по задължението си да заплати цената на вещта в пълен
размер, в т.ч. факта и основанието на плащането и конкретно, че с извършените в
деня на сключване на договора плащания в по-голям размер е изпълнил именно
задължението си за плащане на покупната цена по договора.
Няма спор по делото, а и от приетите писмени
доказателства се установява, че към 09.09.2015г. между страните са възникнали и
съществували две правоотношения: по договор за продажба на недвижим имот, сключен
в изискуемата съгласно чл. 18 от ЗЗД форма на НА, с предмет Поземлен имот в с. С.,
общ. П., обл. Варна, заедно с построения в този имот стоманобетонен навес
/овцеферма/ и неформално продажбено правоотношение, с предмет строителните
подобрения в продавания имот. Няма спор по делото, че продавачът е изправен по
основното си задължение да прехвърли на купувача правото на собственост върху
продавания имот заедно с подобренията в него.
Уговорената цена по първия договор е 18 500
лв., и към момента на сключване на договора купувачът платил на продавача част
от нея в размер 7 500 лв., а на 28.04.2016г. – и сумата от 2 000 лв.
Вписаните в платежните документи основания за тези два превода са съответно „Покупка
на сграда“ и „остатъчна сума по НА № 145/2015г.“.
Уговорената цена по втория договор по
признание на ответницата, обективирано в официално заверена декларация от 09.09.2015г.
е определяема след сключване на договора за покупко продажба и след определяне
на стойността на всяко едно от подобренията по оценка на вещо лице и след
съдебно заключение.
В деня на сключване на договора за покупко
продажба, купувачката превела по сметка на продавача и сумата от 23 500
лв., с вписано основание за превода „Оборудване на сграда“. Спорът между
страните се свежда до основанието за плащане на последната сума – цена на
подобрения по неформалното правоотношение, респ. остатък от цена по договора за
покупко продажба на недвижим имот, а разликата до 23 500 лв. дадена при
начална липса на основание. Доводът на ответницата, че с последния превод е
погасено именно задължението й като купувач за остатъка от уговорената продажна
цена на недвижимия имот при изрично оспорване на ищцата е недоказан, както с
оглед разликата между размера на дължимия остатък /9 000 лв./ и платената сума
/23 500 лв./, така и с оглед ясното разграничение на вписаното основание на
паричните преводи, извършени последователно в деня на сключване на договора
/“покупка“ и „оборудване“/, а и в последствие /“остатъчна сума по НА №
145/2015г.“/. Когато
платецът е посочил в платежния документ основание за плащането, това е
извънсъдебно признание, че плащането е извършено именно на посоченото основание
и че основанието съществува /в аналогичен смисъл Решение по гр.д. № 5341/2014г.
на ВКС, IV ГО/. Доколкото при плащане на сумата от 23 500 лв.
не е посочено основание покупка, респ. дължим остатък по НА, както това основание
е изрично посочено при плащане на сумата от 2 000 лв. на 28.04.2016г., то
съдът приема, че с плащането по личната сметка на въззивницата, въззиваемата е
погасила задълженията си към нея във връзка с друго правоотношение, различно от
това по НА № 145/2015г., както това е удостоверено в платежния документ. Ето
защо получената от продавача сума, различна от дължимата продажна цена е
дължимо платена, но на друго основание – оборудване на сграда/подобрения. Същата
не подлежи на връщане. Това плащане не може да се отнесе към задължението по
договора за покупко продажба по НА № 145/2015г., доколкото и при двете плащания
по договора посоченото основание на преводите е недвусмислено и еднозначно
посочено. Ето защо е необоснован и несъобразен с доказателствата по делото
изводът на ПРС, че с преведените с два превода суми в деня на сделката е
платена именно продажната цена по формалния договор, като разликата над
уговорената продажна цена е недължимо платена. При безспорно съществували
повече правоотношения между страните в тежест на купувача е да установи по
категоричен начин по кое правоотношение е платил. В случая от доказателствата
по делото не се установява категорично плащането на сумата от 23 500 лв.
да е плащане на остатъчна цена по договора по НА № 145/2015г. Доколкото плащане
на продажната цена по този договор не е доказано с други доказателства, съдът
приема, че ищцата има вземане от продажна цена от ответницата, което не е
удовлетворено.
В заключение, ответницата не е провела пълно
и главно доказване на изправността си, като купувач по договора за покупко
продажба на недвижим имот. Липсват категорични доказателства за плащане на
остатъка от продажната цена в размер на 9 000 лв. Длъжникът е изпаднал в
забава след изтичане на два месеца от сключване на договора съгласно чл. 84,
ал. 1 от ЗЗД. Доколкото задължението е парично, то на основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД въззиваемата дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. В случая обезщетението се претендира, съответно дължи от 26.04.2016г.
до предявяване на исковата молба в съда – 18.12.2017г. Съдът изчислява размера
на законната лихва за забава в размер на 1 480.30 лв. Предявените главен и
акцесорен искове за остатък от продажна цена поради това са основателни и
следва да се уважат до доказаните размери. Насрещният иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД е неоснователен и следва да се
отхвърли. В тази части решението на ПРС следва да се отмени и вместо него се
постанови друго в посочения смисъл.
По насрещния иск иск за обезщетение за
пропуснати ползи с правно основание чл. 82 вр. чл. 79, ал. 1, пр. II
от ЗЗД:
В договора за покупко продажба страните не са
уговорили срок и начин за предаване владението на имота. По спогодба, сключена
между тях на 16.03.2016г. В.П.Г. поела задължение в 3 дневен срок от подписване
на спогодбата да предаде на П.М.М. владението на недвижим имот, предмет на
покупко продажбата по НА № 145/2015г. Владението е предадено с Протокол за
въвод във владение на ЧСИ З.Д.на 25.04.2016г. Следователно продавачът е
изпаднал в забава по задължението си за предаване владението на имота на 20.03.2016г.
Съгласно задължителната съдебна практика /ТР
№ 3/12.12.2012г. на ОСГТК на ВКС/, при предявен иск по чл. 82 от ЗЗД за
обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено
изпълнение, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на
кредитора, която сигурност не се предполага. Разяснено е, че установяването на
пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което
имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението
си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като
пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това
предположение трябва винаги да се изгражда на доказана възможност за сигурно
увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за
закономерно настъпване на увеличаването. Поради това ищецът следва да установи
наличието на правоотношения с трети лица по повод ползването или разпореждането
с имота, които са били осуетени именно в резултат на забавата на длъжника или
да установи, че при конкретни пазарни условия в периода на забавата е
съществувала реална възможност за отдаване на обекта под наем, за получаване на
доходи чрез използването му за осъществяване на земеделска дейност или за разпореждане
с обекта при изгодни условия. В Решение по т. д. № 28/2012г. на ВКС, II ТО, е
прието, че сигурна възможност за увеличаване на имуществото ще е налице, когато
на база доказани обективни факти и при обичайното развитие на нещата, отчитайки
особеностите на конкретния случай, може да се направи достатъчно обоснован
извод, че в патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна
промяна.
В конкретния случай по делото не са
ангажирани доказателства, установяващи твърденията на ищцата П.М., че същата е
земеделски производител и покупката на имота е пряко свързана с осъществяваната
от нея дейност – отглеждане на крави; че при точно изпълнение на задължението
за предаване владението на имота би реализирала добиви в това си качество,
респ. би отдала имота под наем на трети лица. Липсват също доказателства за наличието
на започнали преговори, респ. правоотношения с трети лица по повод ползването
или разпореждането с имота, които да са били осуетени именно в резултат на
забавата на продавача. Не са налице и данни при конкретни пазарни условия в
периода на забавата /20.03.2016г. – 24.04.2016г./ да е съществувала реална
възможност за отдаване на имота под наем, за получаване на доходи чрез
използването му за осъществяване на земеделска дейност или за разпореждане с
обекта при изгодни условия. Експертът по приетата СТЕ сочи, че липсват данни за
отдавани под наем имоти в с. С., аналогични на процесния в исковия период,
поради което не е използван сравнителния метод при определяне на наемната оценката.
При тези факти, съдът приема, че претенцията за обезщетение за неизпълнение е
недоказана по основание – пропуснатата полза, претендирана като съизмерима с
пазарния наем за имота не е пряка и непосредствена последица от неизпълнението
и не е могла да бъде предвидена при пораждане на задължението. Предявеният на
това основание насрещен иск е неоснователен и следва да се отхвърли, в който
смисъл следва да се ревизира обжалваното решение на ПРС.
Изходът на делото пред настоящата инстанция е
основание обжалваното решение да се отмени и в частта на присъдените разноски,
които следва да се определят съобразно правилото на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК и за двете инстанции. Реализираните от ищцата пред първата инстанция
съдебни разноски по списък възлизат на 2 561.08 лв. /държавни такси и
адвокатско възнаграждение/, а тези на ответницата – на 3 588.80 лв. /държавни
такси, депозит и адвокатско възнаграждение/. Разноските на страните пред
въззивната инстанция са: 2 209 лв. на въззивницата и 1 340 лв. на
въззиваемата. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК ищцата има право на
разноски в размер на 2 559.28 лв. за първа инстанция и на 2 207.45
лв. за въззивна инстанция. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответницата има
право на 2.62 лв. за първа инстанция и на 0.98 лв. за въззивна инстанция.
Мотивиран от така изложените съображения и на
основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение №
223 от 21.08.2019г. по гр.д. № 262/2018г. по описа на ПРС, I-ви състав,
поправено с Решение № 44 от 17.02.2020г., В ЧАСТИТЕ МУ, с които:
- на основание
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. I
вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД са отхвърлени предявените от В.П.Г.
с ЕГН ********** срещу П.М.М. с ЕГН ********** искове за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцата сумата от
9 000 лева, представляваща неплатена част от продажна цена, дължима на
основание сключен между страните договор за покупко продажба на недвижим имот,
представляващ ПИ № 000155, находящ се в с. С., общ. П., обл. Варна, м. З.т.“, с
площ от 6.773 дка и Стоманобетонен навес /овцеферма/, находящ се в същия ПИ по
НА № 145/09.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда – 08.12.2017г. до окончателното
плащане на задължението, както и сумата от 1 480.30 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от
26.04.2016г. до 08.12.2017г. и сумата от 870 лева – разноски в
заповедното производство, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК № 1184 от 22.12.2017г. по ч.гр.д. №
1623/2017г. на ПРС, II – ри състав;
- на основание
чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД В.П.Г. е осъдена
да заплати на П.М.М. сумата от 7 220 лева, като дадена при начална
липса на основание и
- на основание чл.
82 от ЗЗД В.П.Г. е осъдена да заплати на П.М.М. сумата от 2 922
лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи под формата на
нереализирани доходи от наем на имота вследствие неизпълнение на задължението
на ответницата – продавач да предаде владението върху закупения недвижим имот
за периода от сключване на договора 09.09.2015г. до предаване владението на
същия на 25.04.2016г., както и в частта на присъдените разноски на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. I вр. чл. 200, ал. 1
от ЗЗД в отношенията между страните, че П.М.М. с ЕГН **********
дължи на В.П.Г. с ЕГН ********** сумата от 9 000 лева,
представляваща неплатена част от продажна цена, дължима на основание сключен
между страните договор за покупко продажба на недвижим имот, представляващ ПИ №
000155, находящ се в с. С., общ. П., обл. Варна, м. З.т.“, с площ от 6.773 дка
и Стоманобетонен навес /овцеферма/, находящ се в същия ПИ по НА №
145/09.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на исковата молба в съда – 08.12.2017г. до окончателното плащане
на задължението, както и сумата от 1 480.30 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от
26.04.2016г. до 08.12.2017г. и сумата от 870 лева – разноски в
заповедното производство, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК № 1184 от 22.12.2017г. по ч.гр.д. №
1623/2017г. на ПРС, II – ри състав.
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД предявения от П.М.М.
с ЕГН ********** срещу В.П.Г. с ЕГН ********** насрещен иск за осъждане на
ответницата да заплати на ищцата сумата от 7 220 лева, като дадена
– преведена с преводно нареждане от 09.09.2015г. по личната банкова сметка *** „Оборудване
на сграда“ – при начална липса на основание.
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 82 вр. чл. 79, ал.
1, пр. II от ЗЗД предявения от П.М.М. с ЕГН ********** срещу В.П.Г. с ЕГН **********
насрещен иск за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 2 922
лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи под формата на
нереализирани доходи от наем на имота вследствие неизпълнение на задължението
на ответницата – продавач да предаде владението върху закупения недвижим имот
за периода от сключване на договора 09.09.2015г. до предаване владението на
същия на 25.04.2016г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
223 от 21.08.2019г. по гр.д. № 262/2018г. по описа на ПРС, I-ви състав,
поправено с Решение № 44 от 17.02.2020г., В ЧАСТТА МУ, с която на
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. 86, ал. 1 от ЗЗД
е отхвърлен предявения от В.П.Г. с ЕГН ********** срещу П.М.М. с ЕГН **********
иск за приемане за установено в отношенията между страните, че П.М.М. дължи на В.П.Г.
разликата над 1 480.30
лева до пълния предявен размер на обезщетението от
1 487.97 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от
9 000 лв. за периода от 26.04.2016г. до 08.12.2017г., за която разлика е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 1184
от 22.12.2017г. по ч.гр.д. № 1623/2017г. на ПРС, II – ри състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК П.М.М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на В.П.Г.
с ЕГН ********** сумата от 2 559.28 лева, представляваща съдебни
разноски за първата инстанция и сумата от 2 207.45 лева – разноски
за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК В.П.Г. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на П.М.М. с ЕГН **********
сумата от 2.62 лева, представляваща съдебни разноски за първата
инстанция и сумата от 0.98 лева – разноски за въззивна инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от
получаване на съобщението за постановяването му на основание чл. 280, ал. 3, т.
1 от ГПК.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК преписи от
решението да се връчат на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.