Решение по дело №3776/2019 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 86
Дата: 11 февруари 2020 г. (в сила от 13 март 2020 г.)
Съдия: Неделин Захариев Йорданов
Дело: 20191420103776
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 септември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

гр.***, 11.02.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, втори граждански състав, в публичното заседание на 24 януари Две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Районен съдия: НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ

 

При секретаря В.А. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело N`3776 по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове от ЗД „БУЛ ИНС” АД, гр.С. против Д.Т.Д. ***, с които по реда на регресната отговорност се иска осъждането му да заплати сумата 136.30 лева, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по причинено от ответника на 28.02.2015г. ПТП, ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба до окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че ответникът при управление на МПС „Форд Галакси” с рег.№ *** и извършване на маневра е реализирал ПТП с паркиран л.а. „Алфа Ромео” с рег.№ ***. Поддържа, че ответникът е управлявал МПС с концентрация на алкохол над допустимата по закон норма – 0,5 промила, а от причиненото ПТП са последвали материални щети за увреденото МПС. Поддържа, че е изплатил на пострадалия застрахователно обезщетение по сключена със собственика на причинилия увреждането автомобил застраховка „Гражданска отговорност”, възлизаща на исковата сума. С изплащането на застрахователното обезщетение, застрахователят желае да встъпи в правото на застрахования срещу причинителя на увреждането, с оглед на което обуславя и правния си интерес от предявяване на настоящите искове.

Исковете са с правно основание чл.274, ал.1, т.1 КЗ/отм./ вр. чл.86 ЗЗД и са процесуално допустими.

В писмен отговор по чл.131 ГПК ответникът оспорва исковете и претендираната срещу него отговорност. Твърди, че действително е причинил твърдяното от ищеца ПТП при маневра на заден ход и е причинил щети, но оспорва твърдението, че е управлявал МПС след употреба на алкохол, тъй като кръвната му проба е била отрицателна. Бил му съставен втори акт за установяване на административно нарушение № 516486/02.04.2015г. само за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП и издадено НП № ***., а производството по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е прекратено по административен ред. Противопоставя се на исканията за допускане на САТЕ за установяване механизма на ПТП и причинените вреди, които не оспорва, както и за изчисляване на щетите по средни пазарни цени, които не оспорва. Счита, че назначаването на експертизи само ще оскъпи производството. В с.з. отговора се поддържа от пълномощник адвокат и се моли за отхвърляне на исковете, като неоснователни и недоказани, с присъждане на направените разноски.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Изискана и приложена е административната преписка по протокол за ПТП № 1469651/28.02.2015г., съставения АУАН и НП и протокол от анализа на кръвна проба. След като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и съображенията на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със застрахователна полица № 02114001654164, валидна за периода 19.06.2014г. до 19.06.2015г., ищецът е застраховал л.а. „Форд Галакси” с рег.№ ***, собственост на ответника Д. по застраховка „Гражданска отговорност”.

На 28.02.2015г. в гр.*** ответникът при управление на застрахования автомобил, причинил ПТП, като при извършване на маневра движение назад реализирал ПТП с материални щети, блъскайки паркиран зад него л.а.”Алфа Ромео”, с рег.№ ***, собственост на В.П.Г.. По повод случилото се бил съставен протокол за ПТП от същата дата, в който е отразено, че ответникът е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила, установено с техническо средство „Алкотест Дрегер”. Съставен му бил АУАН № 695188/28.02.2015г. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 и чл.40, ал.1 от ЗДВП и издаден талон за медицинско изследване.

Видно от представената справка от Сектор Пътна полиция към ОД на МВР-***, производството по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е прекратено по административен ред и е издаден АУАН № 516486/02.04.2015г. само за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП. С НП № ***. на ответника е наложено наказание глоба в размер на 20.00 лв., за извършено на 28.02.2015г. в гр.*** нарушение движение на заден ход, без да се е убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението, с което виновно е нарушил чл.40, ал.1 от ЗДвП.

Представен е Протокол №37/06.03.2015г. на ОД на МВР *** за извършена физикохимическа експертиза, от който се установява, че в предоставената за изследване кръв, взета от Д.Т.Д. е констатирано наличие на етилов алкохол, с концентрация 0,38 промила. 

Разпитан е свидетеля В.Г., собственик на пострадалия от произшествието автомобил л.а.”Алфа Ромео” с рег.№ ***. Същият твърди, че не е бил очевидец на ПТП, тъй като автомобилът му е бил паркиран и той не е бил в него, но е бил извикан от очевидци веднага след инцидента. Причинителят е бил на мястото, а свидетелят е извикал органите на КАТ. След като пристигнали на място започнали да съставят протокол за ПТП и АУАН. Щетите били по предната броня и решетката на пострадалия автомобил, но не били сериозни. На свидетеля не е направило впечатление нещо особено в поведението на водача, причинил ПТП.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявеният иск за неоснователен.

 Фактите на които се позовава ищеца, обуславят приложение на материалната норма на чл. 274, ал.1, т.1 КЗ /отм. 01.01.2016г./, съгласно която застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог.

Не се спори по делото, че процесното ПТП е причинено от ответника с управлявания от него л.а. при извършване на маневра движение назад. В тази насока са събраните писмени доказателства – протокол за ПТП, АУАН и НП, както и признанието на самия ответник.

Завършващият административно-наказателното производство акт – НП № ***. е съставен на ответника за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП, а производството по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е прекратено по административен ред. От доказателствата по делото не се установи твърдението на ищеца, че ответникът е управлявал автомобила след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. В тази насока е Протокола за извършена физикохимическа експертиза, от който се установява, че концентрацията на етилов алкохол в кръвта му към момента на произшествието е била 0,38 промила, което е под допустимата по закон норма от 0,5 промила по аргумент от чл.174, ал.1 от ЗДвП. Съдът намира, че следва да даде приоритет на това изследване, а не на отчетеното от техническото средство „Алкотест Дрегер”, в който смисъл е нормата на чл.6 от Наредба № 30/27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. С оглед на това деянието на ответника не може да се квалифицира като извършено в хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./. За да отговаря спрямо платилия застрахователно обезщетение застраховател, деецът следва да е причинил вредите виновно и в посоченото от ищеца обективно състояние – след употреба на алкохол, а вината за вменяваното му деяние се установява с влязло в сила НП на компетентен орган. Не може да се приеме за такова цитираното НП № ***., тъй като по същото ответникът както се посочи е наказан за друго деяние, а не за управление на МПС след употреба на алкохол.

При това положение не са налице предпоставките за реализиране на регресната отговорност на ответника в тяхната кумулативна даденост, поради което предявения иск като неоснователен следва да се отхвърли.

Разноски при този изход на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да се присъдят в полза на ответника.

 

Водим от горното, съдът

 

Р      Е      Ш      И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „БУЛ ИНС” АД, гр.С. с ЕИК ***против Д.Т.Д., ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./, с който по реда на регресната отговорност се иска осъждането му да заплати сумата 136.30 лева, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по причинено от ответника на 28.02.2015г. ПТП в гр.***, ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба-31.05.2019г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, гр.С. с ЕИК ***да заплати на Д.Т.Д., ЕГН ********** *** направените по делото разноски за адвокатска защита в размер на 300.00 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:...........