Р Е Ш Е Н И Е
№ 505 / 14.6.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и
втора година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Антоанета Метанова,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 103 по описа за 2022
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на В.Р.К.,***,
подадена чрез адвокат С.Д., срещу изричен отказ на началника на сектор „Пътна
полиция“ при Областна дирекция на МВР – Пазарджик, да върне иззетото му
свидетелство за управление на МПС, обективиран в писмо рег.№
100600-21666/23.12.2021 г. Релевирани са доводи за незаконосъобразност
на обжалвания акт, по които се претендира отмяната му и връщане на преписката
на органа със задължителни указания за връщане на отнетото му СУМПС. Претендира
присъждане на разноски в размера на заплатената държавна такса за съдебното
производство.
Ответникът – началник сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР-Пазарджик, като орган по изпълнението, в представено писмено становище
чрез процесуален представител юрисконсулт К.П., изразява становище за неоснователност
на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт и
във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, приема за установено следното:
С влязла в сила на 28.11.2019 г. Присъда № 20/25.04.2019
г. по НОХД № 838/2018 г. на Окръжен съд-Пазарджик, изменена с Решение №
192/22.10.2019 г. по ВНОХД № 350/2019 г. на Апелативен съд-Пловдив, на
основание чл. 343г във вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, В.Р.К. е лишен от правото да
управлява МПС за срок от две години. С писмо от 13.12.2019 г. окръжен прокурор
при ОП-Пазарджик е уведомил началника на сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР-Пазарджик за влязлата в сила присъда и е възложил изпълнението й. С
докладна записка № УРИ 1006р-4952/11.06.2021 г., началникът на РУ-Стамболийски
е уведомен, че на 02.05.2021 г., около 10.00 часа, В.К. е бил призован в
полицейска приемна в Кметство с. Куртово Конаре, където доброволно е предал
СУМПС и контролен талон. С писмо рег.№ 100600-10305/22.06.2021 г., началникът
на сектор „Пътна полиция“ е уведомил ОП-Пазарджик, че присъдата, с която В.К. е
лишен от право да управлява МПС е приведена в изпълнение, считано от 02.05.2021
г. и изтича на 02.05.2023 г.
До началник сектор „Пътна полиция“ е подадено
заявление рег.№ 100600-21285/20.12.2021 г., с което К. иска да му бъде върнато
отнетото СУМПС поради изтичане срока на присъдата. Във връзка с това е издаден
и обжалвания в настоящото производство отказ, в който е посочено, че СУМПС е
предадено на 02.05.2021 г., приложена е разпоредбата на чл. 190, ал. 2 ЗДвП и
лишаването от управление на МПС по присъдата е приведено в изпълнение от
02.05.2021 г. и изтича на 02.05.2023 г.
При така установеното от фактическа страна и след
като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК,
Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
По отношение на отнетите български национални
свидетелства за управление на МПС, задължението за тяхното съхраняване до
настъпването на правно основание за връщането им, е вменено на структурите,
които са ги издали - чл. 22, ал. 1 от Наредба № I-157/01.10.2002 г. за
условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни
средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Няма данни свидетелството за
управление да е било върнато преди подаването на заявлението от 20.12.2021 г.
до началник сектор „Пътна полиция“, а съобразно обективираното в писмото от 23.12.2021
г. волеизявление и разпоредбата на чл. 81, ал. 1 ЗАНН, налице е изричен отказ
на компетентния орган по изпълнение, с негативен за К. резултат, което легитимира
правния му интерес от оспорване.
Жалбата е подадена извън срока по чл. 296, ал. 1 АПК, но доколкото в писмо рег.№ 100600-21666/23.12.2021 г. на началник сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР-Пазарджик не е посочено пред кой орган и в какъв срок
може да се подаде жалба, приложима е разпоредбата на чл. 140, ал. 1 АПК, поради
което съдът приема, че същата е допустима, а разгледана по същество –
неоснователна по следните съображения:
Обжалваният отказ е издаден в писмена форма, при
спазване изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, с посочване на фактическите и
правни основания за издаването му. Липсата на приемателно-предавателен протокол
за предаване на СУМПС от К. не съставлява съществено нарушение, както твърди
процесуалният представител на жалбоподателя. Безспорно такъв липсва, което се
потвърждава и от представеното по делото писмо рег.№ 100600-6525/14.04.2022 г.
от началник сектор „Пътна полиция“, но доколкото в жалбата изрично е посочено,
че 02.05.2021 г. е датата, на която е иззето СУМПС, то съдът намира, че не са
допуснати процесуални нарушения по издаване на административния акт, които биха
могли да обосноват отмяната му на основание чл. 146, т. 3 АПК.
Отказът съответства и на приложимите материалноправни
норми.
Същият е издаден с мотива, че към момента на
подаването на заявлението, В.К. не е изтърпял наложеното му с влязлата в сила
присъда наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от две години“. Спорният
въпрос по делото се свежда до прилагане на чл. 49, ал. 3 от Наказателния кодекс
(НК) или чл. 190, ал. 2 ЗДвП, т. е. дали срокът на наказанието „лишаване от
право да се управлява МПС“ е започнал да тече от датата на влизане в сила на
присъдата на 28.11.2019 г. или от датата на изземване на свидетелството за
управление на 02.05.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 2 ЗДвП
наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“ тече от датата на изземване
на свидетелството за управление. Разпоредбата на чл. 21 от Наредба № I-157/2002
г. задължава отбелязване върху документа, послужил за отнемането на датата,
месеца и годината на отнемане на свидетелството за управление. До влизане в
сила на присъдата, съответната служба към МВР не е иззела свидетелството за
правоуправление на МПС и няма данни такъв факт да е отразяван по реда на
Наредба № I-157/2002 г. В същото време чл. 49, ал. 3 НК гласи, че срокът на
наказанията по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК започва да тече от влизане на
присъдата в сила, но осъденият не може да се ползва от правата, от които е
лишен, преди да е изтърпял наказанието лишаване от свобода.
В случая не е налице колизия между чл. 49, ал. 3 НК и чл. 190, ал. 2 ЗДвП, както посочва жалбоподателят и посочената от него
практика е неотносима към настоящия спор, доколкото е постановена при различна
фактическа обстановка. Разпоредбата на чл. 49 НК се намира в раздел II „Видове
наказания“ на НК, като систематичното и семантично тълкуване налагат извод, че
правилото срокът да тече от влизане в сила на присъдата се отнася за всички
случаи на лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК, за част от
които не се изисква наличието на свидетелство за упражняване на съответната
дейност. Относно хипотезата на лишаване от право за управляване на МПС
законодателят е имал предвид към момента на влизане в сила на осъдителната
присъда осъденият вече да е лишен по административен ред от възможността да
упражнява право да управлява МПС. Този извод се извежда от чл. 59, ал. 4 НК,
изискващ при изпълнение на наказанието да се приспада времето, през което за
същото деяние осъденият е бил лишен по административен ред от възможността да
упражнява тези права. Следователно за всички случаи, когато към момента на
влизане в сила на присъдата осъденият не е бил вече лишен от право да управлява
МПС и свидетелството му за управление не е иззето, е приложим чл. 190, ал. 2 ЗДвП.
След като фактическото изземване е станало на 02.05.2021 г., срокът на
наказанието не е изтекъл към момента на сезиране на административния орган,
който по чл. 237 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража изпълнява наказанието като орган признаващ правото, от което е лишен
жалбоподателят и контролира упражняването му. Следователно за всички случаи, когато към момента на влизане в
сила на присъдата, лицето не е било вече лишено от право да управлява МПС и
свидетелството му за управление не е иззето, е приложим чл. 190, ал. 2 ЗДвП. От
изложеното следва, че срокът на наказанието на К. е започнал да тече с
фактическото изземване на свидетелството му за управление на МПС.
Предвид горното, разглежданата жалба се явява
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, тъй като не се
установява незаконосъобразен отказ на органа по изпълнението да бъде върнато
СУМПС. Безспорно се установява наличието на материалноправните предпоставки за
продължаване по отношение на жалбоподателя изпълнението на наложеното с влязла
в сила присъда наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две
години.
С оглед изхода от спора разноски на жалбоподателя
не се дължат. Основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния
представител на ответника, искане за присъждане на разноски. Поради това жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на ОДМВР-Пазарджик сумата от 100 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер на
основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 298 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Р.К.,***, срещу изричен отказ на началника на сектор
„Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Пазарджик, да върне иззетото му
свидетелство за управление на МПС, обективиран в писмо рег.№
100600-21666/23.12.2021 г.
ОСЪЖДА В.Р.К., ЕГН **********,***, да заплати на ОДМВР-Пазарджик, сумата
от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:
/п/