Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260 258 13.04.2022 година град
Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, І граждански състав, в публично заседание на тридесети
март през две хиляди и двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на
секретаря Невена Назарева като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 20274 по описа на съда за 2019 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Прeдявен
е иск по член 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК,
вр. чл. 535 ТЗ.
Образувано е по искова молба,
подадена от „КРЕДИТ РЕСПЕКТ“ ООД, ЕИК ******, с която е предявен срещу Х.Н.Х.,
ЕГН ********** иск за признаване за установено съществуването на вземане в
размер на 10 600,05 лева, дължима главница по издаден изп. лист въз основа
на запис на заповед с дата на издаване 9.06.2017г. с издател ответницата и
поемател на дълга „Мъни Плюс Мениджмънт“ ООД, който запис на заповед е бил
прехвърлен с джиро на 11.09.2018г. в полза на ищцовото дружество, ведно със
зак. лихва върху сумата от 10 600,05 лева считано от датата на подаване на
заявлените оза издаване на заповед за незабавно изпълнение по ч. г.д. № 17648 по
описа на РС Пловдив за 2018г. до окончателното изплащане на задължението.
„КРЕДИТ РЕСПЕКТ“ ООД, ЕИК **** твърди
да е образувало заповедно производство спрямо ответницата, по което му били
издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
реда на чл. 417 от ГПК и изп. лист за
посочената по-горе сума, въз основа на запис на заповед, издадена на 9.06.2017г. от ответницата Х.Н.Х., ЕГН **********, с поемател на дълга
„Мъни Плюс Мениджмънт“ ООД, ЕИК ******, като записът на заповед е бил
прехвърлен с джиро на 11.09.2018г. в полза на ищеца „КРЕДИТ РЕСПЕКТ“ ООД, ЕИК ******.
От ответникът е постъпил писмен отговор, в който
се излагат следните твърдения и възражения:
Признава се обстоятелството, че ответницата е издател
на менителничния ефект, но се посочва, че основание за неговото издаване е
сключен между ответницата и „Мъни Плюс Мениджмънт“ ООД на*****. договор за
кредит с анекс за договор за пакет доп. услуги, а записът на заповед е издаден
като негово обезпечение. Разликата между посочените суми в записа на заповед и
договора за кредит се дължала на обстоятелството, че в сумата по договора за
кредит не се вклювали такси, които допълнително оскъпили кредита. Твръди се, че
задължаванетой по записа на заповед били услоние за отпускане на кредита. Прави
възражения недействителност на целия договор за кредит поради липса на описание
за изчисляване на договорения лихвен процент, както и на непосочване на начина
на изчисляване на общо дължимата сума по кредита. Излага възражения за недействителност
на клаузите за възнаградителна лихва, за заплащане на възнаграждение за пакет
доп. услуги, като противоречащи на добрие нрави, материалния закон и поради
заобикаляне на закона.
Съдът като обсъди твърденията,
възраженията на страните и във връзка със събраните по делото доказателства,
намира за следното:
В исковата молба ищецът е посочил
като основание за възникване на спорното парично вземане единствено записът на
заповед, послужил като документ по член 417, т. 9 ГПК за
издаване на заповедта за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по реда на чл. 417 от ГПК. Ответникът -
длъжник е противопоставил конкретни
възражения срещу съществуването на вземането, като се е позовал на съществуването на каузално правоотношение
между него и поемателя на дълга, по повод или във връзка с което е издаден
записът на заповед. В този смисъл доказването на каузалното правоотношение като
причина за издаване на записа на заповед е в тежест на ответника, доколкото
същият черпи релативни възражения, относими към несъществуването и погасяването
на вземането по записа на заповед.
В хода на производството е представена справка за кредитна
задлъжнялост издадена от ЦКР на БНБ по партидата на ответницата, в която
съществува запис за сключен на 9.06.2017г. между ответницата
и „Мъни Плюс Мениджмънт“ ООД, договор
за кредит № ******* за сумата от 5000 лева, който е неактивен и е с посочена
обща задбалансова експозиция в размер на 11 279,31 лева. По искане на
ответника съдът е задължил както ищеца, така и третото неучастващо в спора лице
„Мъни Плюс Мениджмънт“ ООД. Ищецът не е представил
поисканите писмени доказателства, като е посочил, че не е страна по тези
договори и няма как да ги представи по делото. Освен това е посочил, че
вземания въз основа на тези документи не са били осчетоводявани в
счетоводството му. Третото лице „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД, в молба до съда
отговаря, че не е страна по по посочения договор за кредит и затова няма
основание този документ да се намира в това дружество. Записът на заповед е самостоятелна
правна сделка от категорията на абстрактните, при която основанието е извън
съдържанието на документа. Представеният по делото запис на заповед е редовен
от външна страна и в качеството му на абстрактна правна сделка доказва
вземането на поемателя за обещаната от издателя парична сума, което вземане е
предмет на делото. Наличието на редовен от външна страна запис на
заповед, посочен в исковата молба като единствен източник на установяваното по
реда на член
422, ал. 1 ГПК парично вземане, освобождава ищецът -
кредитор от задължение да доказва съществуването на каузално правоотношение с
издателя като причина за издаване на записа на заповед. Доказването на
каузалното правоотношение в този случай е в тежест на ответника - издател на
записа на заповед, който не установява връзката между съществуващия договор за
кредит от 9.06.2017г. и издадения запис на заповед. Освено това следва да се
посочи и обстоятелството, че ответникът не е доказал изложените в отговора му
възражения за недействителност на каузалното правотоношение, което е още едно
основание за уважаване на исковата претенция.
На осн. член 78, ал. 1 ГПК на ищеца ще се присъдят разноски по
заповедното производство от 212 лева държавна такса и 1020 лева адв. възнаграждение,
както и тези в исковото в размер на 212 лева за държавна такса и 1017,60 лева
за адв. възнаграждение.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на член 422 ГПК, че в полза на „КРЕДИТ РЕСПЕКТ“ ООД, ЕИК *****, съществува парично вземане към Х.Н.Х.,
ЕГН **********, за сумата
10 600,05 лева, произтичащо от запис на заповед, с дата на издаване
******., предявен за плащане на 03.07.2018 г., който
запис на заповед е бил прехвърлен с джиро на *****. от „Кредихелп“ ООД в полза
на ищцовото дружество „КРЕДИТ РЕСПЕКТ“ ООД, ЕИК *****, ведно със законната лихва върху сумата от 10 600,05 лева,
считано от датата на подаване на заявленитео в съда - 08.11.2018г. до
окончателното й плащане, за което е издадена заповед за изпълнение в
производството по ч. гр. д. № 17648/2018 г. на Пловдивски районен съд.
ОСЪЖДА Х.Н.Х. с ЕГН **********,
да заплати на „КРЕДИТ РЕСПЕКТ“ ООД, ЕИК ***** разноски по заповедното производство от 212 лева държавна такса и
1020 лева адв. възнаграждение, както и тези в исковото в размер на 212 лева за
държавна такса и 1017,60 лева за адв. възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано
с въззивна жалба пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия: /п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала.
С.А.