Р Е Ш Е Н И Е
№ 2241
гр. Пловдив, 19 ноември 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIII-ти касационен
състав, в публично съдебно заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря ДИАНА КАРАИВАНОВА и участието на прокурор ДИМИТЪР МОЛЕВ, като разгледа КАНД № 2269 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Н. Стоянов, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационни жалби, подадени от П.Т.Н.,
ЕГН **********, чрез адвокат Г.М. и от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ – гр. София ( съкр.ГДИН) срещу Решение № 1237 от 18.06.2021 г.,
постановено по адм. дело № 2823/2020 г. по описа на Административен съд –
Пловдив.
Първата касационна жалба
е подадена от П.Т.Н. чрез
пълномощника адвокат М., който обжалва решението в частта, в която е отхвърлен
като неоснователен и недоказан предявеният от него срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ – гр. София иск за обезщетяване на причинени му
неимуществени вреди за разликата от 5240 лева до пълната претендирана сума от
15000 лева, дължащи се на нечовешко и унизително отношение по време на неговото
пребиваване в Затвора гр.Пловдив, осъществени чрез липса на достатъчно жизнено
пространство в помещенията, в които е пребивавал, както и лоши хигиенни и
битови условия в пенициалното заведение. Излага доводи за неправилност на решението,
поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила –
касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Обосновава се, че искът е доказан
по основание и размер. Иска се отмяната му в оспорваната част и постановяване
на друго по същество на спора, с което да бъде уважено искането за присъждане
на пълен размер на търсеното обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Не
се претендират разноски пред касационната инстанция.
Ответникът по тази
касационна жалба – ГД“Изпълнение на наказанията“ -София, не взима становище за
основателност на жалбата и не ангажира допълнителни доказателства. В съдебно
заседание не се представлява и не дава мнение по същество на спора. Не се
претендират разноски.
Втората касационна жалба
е подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, чрез
процесуалния си представител юрк. Ч., с която обжалва решението в частта му, с
която първоинстанционният съд е уважил частично предявения иск като доказан и
основателен и е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5240
лева. Искането на ГД „ИН“ е за отмяната му в обжалваната част и постановяване
на друго, с което да бъде отхвърлен изцяло иска за присъденото обезщетение,
както и в останалата си претендирана част. Редовно призован, в съдебно
заседание не се представлява. Не се претендират и разноски.
Ответникът по втората
касационна жалба – П.Т.Н., не
взима отношение по основателността на касационната жалба. Редовно призован, не
се явява и не сочи нови доказателства, не взима и становище по съществото на
жалбата. Не претендира и разноски.
Контролиращата страна,
чрез участвалия представител на Окръжна прокуратура дава заключение за
неоснователност на касационните жалби, както и за правилност на обжалваното
решение.
Касационният съдебен
състав, като провери законосъобразността на първоинстанционното решение, във
връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност при обхвата на
служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, намери следното:
Касационните жалби са
подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният
акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което са процесуално допустими.
Производството пред
първоинстанционният съд се е развило по исковата молба на Димитър
Г. Зебеков против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, с
която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (съкр. ЗИНЗС), е предявил
иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди
от престоя си в Следствен арест –Пловдив, в Затвора Пловдив и
в Затвора в Пазарджик. Претендират се неимуществени
вреди от бездействията на затворническата администрация, както следва: 1. от
01.05.2014 г. до 01.01.2015 г. ; 01.06.2016 г. до 01.03.2017 г.; 05.08.2017 г.
до 02.11.2020 г. - датата на предявяване на исковата молба, в които периоди се
твърди, че е пребивавал в Затвора – гр. Пловдив, като претендира неимуществени
вреди съответно в размер на 2 500 лв., 2 500 лв. и 6 000 лв.; 2. от
01.01.2014 г. до 01.05.2014 г. и 01.05.2017 г. до 05.08.2017 г., в които
периоди се твърди, че е пребивавал в Следствения арест – гр. Пловдив, като
претендира неимуществени вреди съответно в размер на по 750 лв. за всеки от двата периода; 3. от
01.04.2015 г. до 01.04.2016 г., в който период се твърди, че е пребивавал в
Затвора – гр. Пазарджик, като претендира неимуществени вреди в размер на 2 500
лв. В исковата молба е посочено, че неимуществените вреди се изразяват в това,
че ищецът е бил поставен в унизително и нечовешко положение, като се сочи за
Затвора Пловдив, че нетната площ на килиите не е надвишавала 3 кв.м. и не е
имал достатъчно жизнено пространство, липсвала вентилация и свеж въздух;храната
била с лошо качество и не съдържала достатъчно калории; недостатъчна естествена
светлина в спалните помещения; липса на изолация на външните стени на затвора;
липса на достатъчно шкафчета и мебели; спалното бельо се сменяло много рядко;
наличие на дървеници и бълхи; както и гризачи; неосигуряване на достъп до
течаща вода; спрямо ищеца не е водена индивидуална и корекционна работа и не му
е дадена възможност за участие в програми за въздействие, което от своя страна
е довело до поведенческа и личностна криза, която е налице и към момента на
депозиране на исковата молба; лоша обща хигиена, поддържана от затворническата
администрация, предразполагаща разпространяването на зарази. Твърди се, че здравето
му е било поставено в риск от заразяване с „Коронавирус“, следствие от допуснат
до работа надзирател със съмнения за заболяване. Освен това са изложени и
оплаквания досежно липсата на адекватно медицинско лечение - от 2016 г. бил диагностициран като болен от
Хепатит С, след като бил поставен в една килия с други заразени. По отношение
двата престоя в Следствения арест – Пловдив се сочи, че го принуждавали да се
съблича при всяко свиждане с близък или адвокат, както и се правят идентични с
горните оплаквания по отношение санитарно-битовите условия, както и се правят
такива оплаквания по отношение престоя в Затвора Пазарджик.
С оглед обстоятелствата,
изложени в исковата молба на П.Н.,
становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл.
284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора писмени и
гласни доказателства- свидетелски показания. Със събирането им решаващият съд е
изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото
факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи. С
решението си по делото административният съд е уважил предявения от Н. против
ГД „ИН“ иск за сумата от общо 5240 лв. и го е отхвърлил за разликата до 15000
лева като неоснователен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че през
изяснен процесен период- от 30.08.2016 г. до 01.03.2017 г. ищецът е пребивавал
в Затвора Пловдив и е присъдил обезщетение в размер на 1660 лева за нарушения
по чл.3 от ЗИНЗС. За периода от
18,08,2017 г. до 02,11,2020 г., в размер на 267 дни ищецът е претърпял
твърдените в исковата молба неимуществени вреди, дължащи се на неблагоприятни
за неговото човешко достойнство условия в местата за лишаване от свобода,
изразяващи се в обитаване на помещения, в които не е осигурена минимална жилищната
площ на човек от 4 кв.м., поради което съдът му е определил обезщетение в
размер на 1380 лв. За процесния период от 01.04.2015 г. до 19.02.2016 г. е
установено, че ищецът е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора
Пазарджик, като е бил настанен в помещение, което не отговаря на изискванията
за минимална жилищна площ от 4 кв.м. Поради това съдът е определил обезщетение
в размер на 2 200 лв.
В тази връзка като най-
справедлив за претърпените от ищецът и
твърдени в исковата молба неимуществени вреди е посочил размерът от 5240 лева,
а за разликата до 15000 лева е приел, че искът е неоснователен, необоснован и
недоказан. Обосновал се е в случая, че за тази разлика не са доказани
предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл. 284 от ЗИНЗС, поради което е отхвърлил иска като неоснователен в тази му част.
Решението на
съда е валидно, допустимо и правилно, а
наведените от касаторите възражения са неоснователни.
Съдът е
изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за
правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на
чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от
настоящата инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят. Следва да
се посочи следното: съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 284,
ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното. Правилен и обоснован е извода на
първоинстанционният съд, изведен от установената по делото фактическа
обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи
основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи
вследствие на неблагоприятни за неговото човешко достойнство условия при
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, които са се изразили в
обитаване на помещения, в които не е осигурена минимална жилищната площ на човек
от 4 кв.м. В решението е изведен правилният извод за доказаност на изложените в
исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. В тази връзка
законосъобразно е определил и по реда на чл.52 от ЗЗД размерът на обезщетението
за тези вреди от 5240.00 лева. В решението е изведен правилният извод за
неоснователност на претендирания размер за разликата от 5240 до 15000лева. Така
определеният размер на обезщетението е разумен с оглед характера на претърпените
от него вредни последици. Липсват посочените в тази касационна жалба
обстоятелства, които да обуславят присъждане на по- високо обезщетение за
претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на всяка една
от страните с изводите на съда не основава твърдяната неправилност на
обжалваното решение. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС
е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави
информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като
съобразно съдържанието ѝ е приел за съответно доказани твърдени в
исковата молба факти. Наличието на установени по делото обстоятелства, дължащи
се на бездействие и действия на ответника ГДИН водят до правилно приетият от
решаващият съд извод за доказаност и основателност на предявения иск, който се
споделя напълно от настоящата касационна инстанция. В този смисъл съобразно
предпоставките на чл.221 ал.2 от АПК съдът изцяло споделя мотивите на
първоинстанционният съд в тази връзка и препраща към тях, без да е необходимо
тяхното преповтаряне. По изложените обстоятелства неоснователни са и доводите в
касационната жалба на ГДИН за неправилност на обжалваното решение в частта му,
с която е уважено искането за присъждане на обезщетение в размер на 5240 лева
неимуществени вреди.
При този
резултат от касационното обжалване и с оглед липсата на искания в тази връзка,
не следва да се присъждат разноски за настоящата съдебна инстанция.
Водим от
изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1237 от 18.06.2021 г.,
постановено по административно дело № 2823/2020 г. по описа на Административен
съд – Пловдив-II- ви
състав.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :/П/
ЧЛЕНОВЕ : /П/
/П/