№ 691
гр. София, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Ф.
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Кристина Ф. Въззивно гражданско дело №
20241000501204 по описа за 2024 година
С решение № 261308 от 27.11.2023 г., по гр.д. № 11373/20 г., СГС, І-22
с-в, осъжда ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД да заплати на К. С. Ш. сумата от
3750 лв. като застрахователно обезщетение поради настъпило ПТП на
3.12.2019 г., ведно със законната лихва от 15.04.2020 г. до окончателното
изплащане, част от общо дължимото – 15 000 лв., като отхвърля претенцията
за горницата над 15 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв., част от
общо твърдени 60 000 лв. като неоснователна.
С решение от 5.03.2024 г., (по указания на въззивния съд в определение
№ 502 от 23.02.2024 г. по гр.д. № 432/24 г., САС, 14 с-в)
първоинстанционният съд е допълнил решението си, като е постановил
отхвърляне на иска на К. Ш. срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД за
заплащане на сумата над 3750 лв. до част от общо дължимото – 15 000 лв.,
като неоснователен.
Срещу основното и допълнителното решение, в отхвърлителната част,
са постъпили две въззивни жалби от К. С. Ш.. Твърди, че от приложен
амбулаторен лист се доказва наличието на счупване/пукване на опашната
кост, още повече, че ответникът не е оспорил този факт. Счита, че на ищцата
1
се дължи сума от 30 000 лв. (моли за произнасяне в такъв смисъл), като
намира, че СГС е постановил своя акт в нарушение на съдебната практика и
изводите му не почиват на логиката и материално правните норми. Посочено
е, че се касае до произнасяне в по-малък обем от предявения иск. Претендира
отмяна на решенията в обжалваните части, като се присъди допълнително
сумата от 26 250 лв., както и за разноски и пред двете инстанции.
Ответникът по въззивните жалби ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД
оспорва същите. Излага доводи, че исковата претенция не е доказана, че
амбулаторния лист не може да установи фрактура, тъй като не е образно
изследване.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидни и допустими
съдебни решения, преценени като такива в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищцата К. С. Ш. твърди, че пострадала като пешеходка на пешеходна
пътека, при ПТП, причинено на 3.12.2019 г. от водач, чиято гражданска
отговорност била застрахована при ответника. Твърди, че при преглед й била
поставен даиагноза счупване на горния край на пищяла и опашната кост,
както и контузия на главата и хематом. Претендира за търпените болки,
неудобство от ежедневни трудности и необходимост да се лекува предимно
при постелен режим, притеснението, че е зависима от близките, преживения
стрес и психически дискомфорт и пр., ответникът да й заплати обезщетение
на неимуществените вреди в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва
от 15.04.2020 г. (датата на отказ за изплащане на обезщетението от
застрахователя), както и разноски.
Ответникът по иска ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД оспорва иска по
основание и размер.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че на 13.12.2019 г. настъпило ПТП, като ищцата пресичала
пътното платно, когато била блъсната от автомобил, управляван от водач,
чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество.
2
Очевидецът С. Д. Г. разказва, че видял как ищцата пресича спокойно на
пешеходна пътека и била блъсната от такси, като се покачила на капака и
след това паднала.
Св. Й. М. Ш., съпруг на ищцата, разказва, че жена му му се обадила от
Пирогов и когато той отишъл там тя се оплаквала от болки в крака.
Установило се счупване или пукване и трябвало да се сложи шина, която тя
носила около месец. Не се налагало хоспитализиране. През това време тя не
можела да ходи, като той бил в къщи за обслужване. След инцидента тя
продължила да се оплаква от болки в опашката и се наложило да отидат
втори път за снимка, която установила също пукване или счупване на
опашката. Ищцата не можела да седи повече от 5-10 мин след което
започвала да изпитва жестоки болки, което продължило около два месеца и тя
вземала аналгетици. След махането на шината (след около месец) тя не
можела да работи още около месец. Ходили на рехабилитации (около 2-3
седмици) в санаториум, което дало ефект. Преживяла голям стрес, сега
изпитвала болки при студено и променливо време в областта на коляното и
опашната кост, страхувала се при пресичане.
Приетата КСМАТЕ, в медицинската й част, дава становище, че
пешеходката е получила контузия на дясното коляно без рентгенови данни за
счупване на костите, изграждащи колянната става, хематом в областта на
опашната кост с несигурни анамнестични данни за счупване на същата,
контузия на главата (по анамнестични данни). Посочено е, че ищцата е имала
предиспозиция от многоетажни дегенеративни промени на гръбначния стълб
(шийна и поясна област) и в зоната на колянната става (артроза, с натрупване
на ръбни остеофити). Вещото лице е посочило, че се касае до мекотъканни
травматични увреждания, част от които по естеството си съставляват
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. При липса на
придружаващи заболявания по правило те отшумяват за около 20-25 дни, но
когато има наличие на дегенеративни промени в травмираните зони, процесът
на оздравяване е по-продължителен с персистиране на болката, както и
наличие на обостряне при промяна на времето и претоварване с физическа
дейност. При такива случаи е необходимо физиотерапевтично лечение за
облекчаване на състоянието и подпомагане на оздравителния процес (не са
приложени документи за такива рехабилитации). Изяснено е, че
3
констатираните дегенеративни промени сами по себе си обуславят
ограничение в обема на движенията, болков синдром при прекомерно
физическо усилие или действия с продължително статично положение, както
и при настинки, промяна на времето. Симптомите на тези изменения на
опорно-двигателния апарат обаче не се припокриват с тези от травмата на
опашната кост, както по вид, така и по продължителност на търпените болки.
Дегенеративните промени на колянната става удължават срока за
възстановяване. Посочено е, че на лицето е било предложено болнично
лечение, но тя е отказала. Това обаче не се е отразило на последвалото
лечение (с обезболяващи и противовъзпалителни медикаменти) по отношение
на времетраенето и интензитета на търпените болки. Ако ищцата е била
хоспитализирана е можело да се проведат допълнителни диагностични
изследвания за уточняване на естеството на травмите и по специално на тази в
таза, която е била водеща като оплакване. Ищцата е носила туторна шина,
провела е контролен преглед, налични с данни за издадени болнични листове
от 4.12.2019 г. до 17.01.2020 г. Вещото лице е приело, че понастоящем (3
години след ПТП) ищцата следва да се е възстановила, но е възможно
получените травматични увреждания да са довели до ускоряване на
структурни увреди в засегнатите зони.
При разпит експертът е потвърдил, че няма данни за фрактури, които да
са установени според рентгенографиите. Пояснено е, че дори да има счупване
това не променя телесната повреда, тъй като отново се касае до временно
разстройство на здравето. При направен преглед няма констатирани
остатъчни явления, но се съобщава за болка в опашната кост и седалището.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Няма спор, че ищцата (50 г.) е пострадала при ПТП през 2019 г.,
причинено от водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника. Спорен е само размерът на обезщетението.
От приетите по делото доказателства се налага извода, че ищцата е
получила травматични увреждания в различни части на тялото – тя е
претърпяла контузия на коляното, травма в областта на опашната кост и
контузия на главата. Тези увреди съставляват логична последица на инцидент,
настъпил между пешеходка, пресичаща пътното платно, и лек автомобил. По
4
делото няма категорични доказателства, които да установят по безспорен
начин, че лицето е получило фрактури. Последната може да се установи от
съответно специализирано изследване, а не от амбулаторни листове
(съставени по анамнестични данни и преглед без съответна техническа
апаратура за образно изследване), както поддържа жалбоподателката. Това
обаче не може да игнорира извода, че ищцата е претърпяла травми, които са
съставлявали временно разстройство на здравето и са били съпроводени от
продължителни болки, дискомфорт, неудобство и страдание при седене, а в
последствие – при извършване на определени дейности – свързани с
физически натоварвания или продължително статично положение, както и
при промяна на времето. Според поясненията на вещото лице може да се
приеме, че и при наличие на фрактура оплакванията са щели да имат
съизмерим характер. Вярно е, че при ищцата е била налице предиспозиция от
дегенеративно проблеми в областта на гръбнака и коляното, които са
удължили и относително усложнили процеса по лечение и възстановяване,
което обстоятелство следа да се вземе предвид при определяне на
обезщетението. Няма данни обаче в зоната на таза тя да е имала предходни
изменения на опорно-двигателната структура. Установява се, че лицето е
било в отпуск поради болест за около месец и половина, лекувала се е
консервативно с поставена шина на коляното, в домашна обстановка с прием
на обезболяващи и противовъзпалителни, имала е проява на болков синдром,
нужда от помощ в ежедневието. Съдът приема, че ищцата е провела
рехабилитации, тъй като това се установява от показанията, а наличието на
документ за доказване в случая не е задължително. Понастоящем е
възстановена с проява на болки, които са резултат от общото й състояние,
характеризиращо се от спецификата на предходните дегенеративни
изменения с насложените травми от инцидента. Шокът от травмата е
провокирал при ищцата освен силен стрес и остатъчен страх при пресичане.
Предвид възрастта на ищцата и активностите, характерни за нея, момента на
инцидента (2019 г.), обществено-икономическите отношения към него,
принципа за справедливост и съдебната практика, съдът приема, че
подходяща сума за обезщетение е стойността от 20 000 лв. ведно с лихвата от
15.04.2020 г. (в тази част няма постъпила жалба срещу решението). Тази сума
следва да се присъди, като съответно се отмени решението на СГС в
относимата част, отхвърляща иска над 3750 лв. до сумата от 20 000 лв.
5
Решението следва да се отмени в частта, в която по компенсация са
присъден разноски в полза на застрахователя, като разноските пред първата
инстанция се разпределят отново с оглед изхода на спора, без прилагане на
компенсация. В този смисъл на ищцата се следва сумата от 2627,33 лв., а на
ответника – 1145,06 лв. За втората инстанция не са претендирани разноски от
ищцата, а на ответника не се следват.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261308 от 27.11.2023 г., по гр.д. № 11373/20 г.,
СГС, І-22 с-в, допълнено с решение от 5.03.2024 г., в частта, в която се
отхвърля иска по чл. 432, ал. 1 КЗ на К. С. Ш. срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“
АД за заплащане на обезщетение над сумата от 3750 лв. до сумата от
20 000 лв., и в частта, в която К. С. Ш. е осъдена да заплати разноски в
полза на „ОЗК Застраховане“ АД в размер на 1509,50 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК - Застраховане" АД, ЕИК *********, да заплати
на К. С. Ш., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ допълнително
сумата от 16 250 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие ПТП, настъпило на 3.12.2019 г., ведно със
законната лихва от 15.04.2020 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261308 от 27.11.2023 г., по гр.д. №
11373/20 г., СГС, І-22 с-в, допълнено с решение от 5.03.2024 г., в частта, в
която искът е отхвърлен за разликата над 20 000 лв. до сумата от 30 000 лв.
(предявена като част от обща претенция на стойност 60 000 лв.).
ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК - Застраховане" АД да заплати на К. С. Ш.
разноски в размер на 2627,33 лв.
ОСЪЖДА К. С. Ш. да заплати на ЗАД "ОЗК - Застраховане" АД
разноски в размер на 1145,06 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7