Р Е Ш Е Н И Е
№ 260016 07.07.2020 г. гр. Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Търговище Девети състав
На първи юли 2020 година
В открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: Валентина Войникова
Като разгледа докладваното от Председателя
Гр. дело № 750 по описа за 2019 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове – искове за установяване на вземане – за незаплатени далекосъобщителни услуги , по реда на чл. 422 ГПК, във връзка с издадена заповед по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 1971/2018г. по описа на РСТ и осъдителни искове – за неустойка, с правно основание чл.92 от ЗЗД и за незаплатени лизингови вноски, с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД..
Ищецът твърди в исковата си молба, че със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №1117/08.11.2018г. по Ч.гр.д. № 1971/2018г. по описа на РСТ е разпоредено на длъжника /ответника/ да заплати на ищеца: сумата от 749.03 лв., представляваща неизпълнено задължение за заплащане стойността на ползвани услуги в периода 18.10.2016 год. – 17.03.2017 год. по договор за далекосъобщителни услуги от 18.12.2014 год. и сумата от 119.43 лв., представляваща мораторна лихва за периода 03.04.2017 год. – 28.10.2018 год., ведно със законната лихва, считано от 07.11.2018 год. до окончателното плащане на главницата, на осн. чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, както и направените в производството разноски. Заповедта е връчена на длъжника в хипотезата на чл.47 ал.1-5 от ГПК. С последващо определение № 763/24.04.2019г. по Ч.гр.д. № 1971/2018г. по описа на РСТ заповедта е обезсилена за вземането за главница, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за разликата от 134.19 лв. до пълния размер на вземането по заповедта 749.03 лв. и за вземането за мораторна лихва в размер на 119.43 лв. Между длъжника /ответника/ и „Теленор България“ ЕАД е сключен Договор за мобилни услуги от 18.12.2014г., във връзка с който ответникът е абонат с абонатен № ********* и титуляр на мобилен № 0894/375383 с избрана абонаментна програма Резерв 13.99лв. с уговорен срок на действие на програмата – 18.12.2016г. Страните подписали Допълнително споразумение от 20.08.2016г. към договор за мобилни услуги с абонаментен план Стандарт 20.99 лв. промо 17.99 лв. по мобилен № 0894/375383 с уговорен срок на действие 24 месеца, считано от 22.08.2016г. до 22.08.2018г. Във връзка със същия мобилен № 0894/375383 е сключен и договор за лизинг от 20.08.2016г. , като абонатът е взел мобилно устройство- Samsung модел Galaxy J5 Black, на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски всяка от които в размер на 15.99 лв. съгласно погасителния план по лизинговия договор. На осн. чл. 26 от ОУ за потребените от абоната-ответник услуги за мобилен № 0894/375383 за периода от 18.10.2016 г. до 17.03.2017 г. „Теленор България“ ЕАД е издал следните фактури с абонатен номер № *********: -фактура № **********/18.11.2016г. за отчетения период на потребление 18.10.2016- 17.11.2016г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 40,63лв. /с ДДС/, от които 14.99лв./без ДДС/ за месечен абонамент Стандарт 20,99лв., лизингова вноска 15.99лв.; Кратки текстови съобщения (SMS) 0.32лв., Международни разговори 5.16лв., Разговори към „Грижа за клиента” 0.06лв. Дължимата сума е платима в срок 03.12.2016г.; -фактура № **********/18.12.2016г. за отчетения период на потребление 18.11.2016 - 17.12.2016г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 49,97лв. /с ДДС/, от които 14.99лв./без ДДС/ за месечен абонамент Стандарт 20,99лв., лизингова вноска 15.99лв.; Кратки текстови съобщения (SMS) 0.48лв., Международни разговори 10.32лв., Мултимедийни съобщения (MMS) 0.49лв., Разговори към „Грижа за клиента” 0.04лв., Услуги с добавена стойност (SMS) 2.00лв. Дължимата сума е платима в срок 02.01.2017г.; - фактура № **********/18.01.2017г. за отчетения период на потребление 18/12/2016- 17/01/2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 33,98лв. /с ДДС/, от които 14.99лв./без ДДС/ за месечен абонамент Стандарт 20,99лв., лизингова вноска 15,99лв.Дължимата сума е платима в срок 02.02.2017г. Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 124,58лв., фактурирани за три последователни отчетни месеца - за месец 11/2016г. , за месец 12/2016г. и за месец 01/2017г.. С Кредитно известие № **********/18.02.2017г. за извършена корекция по дълга, като е сториирана сумата в размер на - 6,38лв./с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси, начислена е и дължимата лизингова вноска в размер на 15,99лв. и е отразен незаплатения баланс в размер на 124,58лв., за предходните три отчетни периода, при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 134,19лв. Поради неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 134,19лв., на основание чл. 75. вр.с чл. 196, в) от ОУ мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалния договор на ответника - М.С.М. за ползвания абонамент и е издал по абонатен номер № ********* на дата 18.03.2017г. крайна фактура № **********/18.03.2017г. с начислена обща сума за плащане в размер на 749,03лв. Начислената сума представлява сбор от незаплатения от абоната-ответник остатък в размер на 134,19лв. за задълженията по предходните фактурирани периоди, начислена неустойка за предсрочно прекратяване на мобилен номер 0894/375383 в размер на 327,02лв., както и незаплатени лизингови вноски в размер на 287,82лв. Датата на деактивация на процесния абонамент е 07.02.2017г. Така, абонатът е в неизпълнение на договора си, като същият не е спазил крайния срок за ползване на абонамента до 22.08.2018г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 22.08.2016г. Неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т. 11 от индивидуалния договор за мобилни услуги, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Неустойка в размер на три стандартни за ползваната програма Стандарт 20,99лв., за мобилен № 0894/375383 месечни абонаментни такси, възлизащи на стойност 62.97 лв. Поради прекратяване на договорите на мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговите договори дължимите месечните вноски за предоставените на абоната устройства Samsung модел Galaxy J5 Black, ca обявени за предсрочно изискуеми, дължими след месец 3/2017г, когато е издадена крайната фактура № **********/18.03.2017г. за цената в размер на 287.82 лв., дължими предсрочно изискуемите лизингови вноски от м.03/2017г. до м.07/2018г. Ответникът е подписал договор за услуги и договор за лизинг с мобилния оператор, ползвал е мобилен № 0894/375383 и не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги и лизингови вноски, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са фактури и в срок не ги е заплатил.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да уважи така предявените обективно съединени искове:
1.За установяване на вземане в размер на 134.19 лв. - незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен № ********* за периода от 18.10.2016г. до 17.03.2017г. за които е издадена заповед № 1117/08.11.2018г. по Ч.гр.д. № 1971/2018г. по описа на РСТ, , ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението в съда – 07.11.2018г. до окончателното изплащане.;
2. Осъдителен иск за сумата от 62.97 лв.- дължима договорна неустойка за неизпълнение в размер на 3 стандартни за ползваната програма месечни абонаментни такси по Договор за мобилен № **********;
3. Осъдителен иск за сума от 287.82 лв. – дължими лизингови вноски, за периода от м.03.2017г. до м.07.2018г. по Договор за лизинг от 22.08.2016г. за устройство Samsung модел Galaxy J5 Black, взето във връзка с мобилен номер ********** с абонатен № *********.
Редовно призован ищецът няма упълномощен процесуален представител в открито заседание.
Ответникът, редовно уведомен за исковата молба, която му е връчена по реда на чл.47 ал.1-5 от ГПК . В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от назначения по реда на чл.47 ал.6 ГПК и ЗПП особен процесуален представител на ответника – а.. В.Д. ***. Счита , че исковете са недопустими и неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Възразява, че сумата 134.19 лв., претендирана като незаплатена далекосъобщителна услуга не е била индивидуализирана в заповедното производство; не е доказано , че е налице изпълнение-предоставяне на потребителска услуга, респ. ползване от потребителя; не е ясно въз основа на кой договор произтича вземането.; Представените Общи условия не са подписани от потребителя, което е в нарушение на ЗЗП, поради което и не обвързват ответника.; Клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави, поради което е неравноправни и нищожна и не се дължи.; Нарушени са императивни норми на ЗЗП- претендираните вземания се основават на клаузи в потребителските договори, които са неравноправни и като такива нищожни по смисъла на чл.143 и сл. ЗЗП /предвидени в противоречие на закона и добрите нрави/. ; Липсва индивидуализация и доказване за дължимост, няма данни дали договорът за лизинг е прекратен, плащани ли са вноски по него.Оспорва фактурите и удостоверените с тях вземания, доколкото липсва доказване, че е налице изпълнение от доставчика – предоставена потребителска услуга, респ. ползвана от потребителя. Редовно призован в открито заседание се яви назначеният процесуален представител на ответника, който поддържа писмения отговор и моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Представена е писмена защита.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено следното от фактическа страна:
Със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК 1117/08.11.2018г. по Ч.гр.д. № 1971/2018г. по описа на РСТ е разпоредено на длъжника – М.С.М. да заплати на кредитора – „Теленор България“ ЕАД: сумата от 749.03 лв., представляваща неизпълнено задължение за заплащане стойността на ползвани услуги в периода 18.10.2016 год. – 17.03.2017 год. по договор за далекосъобщителни услуги от 18.12.2014 год. и сумата от 119.43 лв., представляваща мораторна лихва за периода 03.04.2017 год. – 28.10.2018 год., ведно със законната лихва, считано от 07.11.2018 год. до окончателното плащане на главницата, на осн. чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, както и направените в производството разноски. Заповедта е връчена на длъжника в хипотезата на чл.47 ал.1-5 от ГПК и на кредитора е указано да предяви иск по реда на чл.415 ГПК. Ищецът има правен интерес от воденото на иск за установяване съществуването на вземане против ответника за сумата от 134.19 лв. незаплатени далекосъобщителни услуги по посочената заповед, което е по-малка част от главница на непогасено задължение по договор за далекосъобщителни услуги от 18.12.2014 г., поради което и този иск е допустим. С последващо определение № 763/24.04.2019г. по Ч.гр.д. № 1971/2018г. по описа на РСТ заповедта е обезсилена за вземането за главница, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за разликата от 134.19 лв. до пълния размер на вземането по заповедта 749.03 лв. и за вземането за мораторна лихва в размер на 119.43 лв. Предявите кумулативно съединени осъдителни искове за сумата от 62.97 лв.- дължима договорна неустойка за неизпълнение в размер на 3 стандартни за ползваната програма месечни абонаментни такси по Договор за мобилен № ********** и за сумата от 287.82 лв. – дължими лизингови вноски, за периода от м.03.2017г. до м.07.2018г. по Договор за лизинг от 22.08.2016г. за устройство Samsung модел Galaxy J5 Black, също са допустими.
Безспорно е, че между ищеца-„Теленор България“ ЕАД, като оператор, и ответника – М.С.М., като потребител, е сключен договор за мобилни услуги от 18.12.2014г., във връзка с който ответникът е абонат с абонатен № ********* и титуляр на мобилен № 0894/375383 с избрана абонаментна програма Резерв 13.99лв. с първоначален уговорен срок на действие на програмата – 24 месеца, считано от 18.12.2014г. до 18.12.2016г. Съгласно декларация-съгласие от 18.12.2014г., потребителят получил от представител на оператора екземпляр от Общите условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги, съгласен е с тях и се е задължил да ги спазва, като същите са приложими за всички СИМ карти/номера ползвани от потребителя към момента на подписване на същата декларация, както и за бъдещи такива. Съгласието на потребителя с ОУ е удостоверено с неговия подпис. След като са му били предоставени и е изразил писмено съгласие с тях, ОУ обвързват потребителя, на осн. чл.147а от ЗЗП. Освен екземпляр от ОУ потребителят е получил и ценова листа за абонаментните планове на частни лице.
Преди изтичане на първоначалния срок на договора, страните сключили допълнително споразумение от 20.08.2016г. към договор за мобилни услуги с абонаментен план Стандарт 20.99 лв. промо 17.99 лв. по мобилен № 0894/375383 с уговорен срок на действие на промоционалния месечен пакет - 24 месеца, считано от 22.08.2016г. до 22.08.2018г. Видно от раздел ІІІ.т.1 от допълнителното споразумение при подписването му потребителят е получил следното устройство: Марка- Samsung модел- Galaxy J5 Black и съответния сериен номер.
Във връзка със същия мобилен № 0894/375383 и в същия ден на сключване на визираното допълнително споразумение, страните сключили и договор за лизинг от 20.08.2016г. , като „Теленор България“ ЕАД като лизингодател е предоставил на М.С.М. като лизингополучател мобилно устройство- Марка-Samsung, модел Galaxy J5 Black, който има право да придобие собствеността върху устройството на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски всяка от които в размер на 15.99 лв., съгласно погасителния план по лизинговия договор. Лизингополучателят е декларирал писмено на 22.08.2016г., че е получил, запознат е изцяло, приема Общите условия на договора за лизинг на устройство, както и ОУ за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги.
Както в договора за мобилни услуги от 18.12.2014г., така и в допълнително споразумение от 20.08.2016г. към този договор е уговорено, че в случай на прекратяване на ползване на услугите, предоставени от оператора на потребителя с посочения мобилен номер, през срока на действие договора, по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка СИМ карта/номер до края на този срок. Във всички случаи, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи разликата между цената на устройството без абонамент и заплатената от него цена при предоставянето му от оператора цена в брой. След изтичане на 24-месечния срок на действие на договора за мобилни услуги, съответно допълнителното споразумение, същият се превръща в безсрочен при стандартните условия на избрания абонаментен план и може да бъде прекратен по всяко време. Правото на оператора да прекрати едностранно индивидуалния договор за мобилни услуги е регламентирано в раздел ІІІ. „Индивидуални договори“, чл.19б. от ОУ за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги , а правото за разваляне на договора и предсрочна изискуемост на лизинговите вноски са уредени в чл.12 от ОУ на договора за лизинг на устройство.
На осн. чл. 26 от ОУ за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги, потребените от абоната-ответник услуги за мобилен № 0894/375383 за периода от 18.10.2016 г. до 17.03.2017 г. „Теленор България“ ЕАД е издал следните 3 бр. фактури с абонатен номер № *********: -фактура № **********/18.11.2016г. за отчетения период на потребление 18.10.2016- 17.11.2016г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 40,63лв. /с ДДС/, от които 14.99лв./без ДДС/ за месечен абонамент Стандарт 20,99лв., лизингова вноска 15.99лв.; Кратки текстови съобщения (SMS) 0.32лв., Международни разговори 5.16лв., Разговори към „Грижа за клиента” 0.06лв. Дължимата сума е платима в срок 03.12.2016г.; -фактура № **********/18.12.2016г. за отчетения период на потребление 18.11.2016 - 17.12.2016г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 49,97лв. /с ДДС/, от които 14.99лв./без ДДС/ за месечен абонамент Стандарт 20,99лв., лизингова вноска 15.99лв.; Кратки текстови съобщения (SMS) 0.48лв., Международни разговори 10.32лв., Мултимедийни съобщения (MMS) 0.49лв., Разговори към „Грижа за клиента” 0.04лв., Услуги с добавена стойност (SMS) 2.00лв. Дължимата сума е платима в срок 02.01.2017г.; и - фактура № **********/18.01.2017г. за отчетения период на потребление 18/12/2016- 17/01/2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 33,98лв. /с ДДС/, от които 14.99лв./без ДДС/ за месечен абонамент Стандарт 20,99лв., лизингова вноска 15,99лв.Дължимата сума е платима в срок 02.02.2017г. Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 124,58лв., фактурирани за три последователни отчетни месеца - за месец 11/2016г. , за месец 12/2016г. и за месец 01/2017г.. Към всяка от фактурите са приложени разпечатки по отношение на потреблението. С Кредитно известие № **********/18.02.2017г. за извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на - 6,38лв./с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси, начислена е и дължимата лизингова вноска в размер на 15,99лв. и е отразен незаплатения баланс в размер на 124,58лв., за предходните три отчетни периода, при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 134,19лв. Съгласно чл.27 от ОУ плащането на посочената сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването и. Няма доказателства от ответника, че изобщо е платил посочената сума в указания срок или дори и след това, и към настоящия момент.
Поради неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 134,19лв., на основание чл. 75. вр.с чл. 19б., б.“в“ от ОУ мобилния оператор за взаимоотношенията с потребители на мобилни телефонни услуги, „Теленор България“ЕАД се е възползвал от правото си да прекрати едностранно индивидуалния договор на ответника - М.С.М. за ползвания абонамент, поради това, че потребителят – не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуални договор, съответно ОУ. Операторът е издал по абонатен номер № ********* на дата 18.03.2017г. крайна фактура № **********/18.03.2017г. с начислена обща сума за плащане в размер на 749,03лв. , представляваща сбор от незаплатения от абоната-ответник остатък в размер на 134,19лв. за задълженията по предходните фактурирани периоди; начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги в размер на 327,02лв., както и незаплатени лизингови вноски в размер на 287,82лв. Тази крайна фактура е със срок за плащане на сумите до 02.04.2017г. Ищецът твърди, че датата на деактивация на процесния абонамент е 07.02.2017г., като същата е генерирана автоматично по вградената електронна система на оператора. Доколкото потребителят не е спазил крайния срок за ползване на мобилните услуги-до 22.08.2018г. по силата на допълнителното споразумение от 22.08.2016г., то съгласно т.11 от договора за мобилни услуги или раздел ІV, т.4 от допълнителното споразумение към него, той дължи неустойка за предсрочното прекратяване на абонамента. По делото няма писмени доказателства, че потребителят е уведомен за едностранното прекратяване на договора от оператора, нито за сочената деактивация. Претендираната неустойка за предсрочно прекратяване е в размер по-нисък от регламентираната в договора, а именно – в размер на три стандартни за ползваната програма Стандарт 20,99лв., за мобилен № 0894/375383 месечни абонаментни такси, възлизащи на стойност 62.97 лв., като ищецът се позовава на постигната от 12.01.2018г. спогодба между операторът и КЗП.
Съгласно чл.12 ал.2 от ОУ на договора за лизинг на устройство, месечните вноски и други дължими възнаграждения стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договор/договорите за предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги, сключени от лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на дължими съгласно тези договори плащания. Предвид прекратяването на договора за мобилни услуги на потребителя, лизингодателят обявил за предсрочно изискуеми месечните лизингови вноски от м.03/2017г. до м.07/2018г. за предоставеното на лизингополучателя устройство- Samsung модел Galaxy J5 Black, дължими след месец 3/2017г, когато е издадена крайната фактура № **********/18.03.2017г. за цената в размер на 287.82 лв.
От писменото заключение по съдебна икономическа експертиза, потвърдено от вещото лице Е. В. се установи следното: 1. Дължимите суми за мобилни услуги за периода от 18.10.2016г. до 17.03.2017г. по процесните фактури е в размер на 134.19 лв.; 2. Неустойката за предсрочна прекратяване, начислена в размер на три стандартни за ползваната програма месечни абонаментни такси е 62.97 лв.; 3. Размерът на лизинговите вноски , дължими за цената на устройството Samsung, модел Galaxy J5 Black, за периода от м.03.2017г. до м.07.2018г. е 271.83 лв., а разликата от 15.99 лв. до пълния претендиран размер е допълнителна сума по чл.1 ал.3 във вр. ал.2 от договора за лизинг-при сключване на договор за изкупуване на устройството или ако заяви изрично в писмена форма, че не желае да закупи устройството.; 4. Срокът за изпълнение на паричните задължения на абоната са посочени в табличен вид и той е изтекъл преди подаване на заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК-07.11.2018г.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Основателността на предявения иск за установяване задължението на ответника да заплати стойността на месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги на обща стойност 134.19 лева за абонатен № ********* за периода от 18.10.2016г. до 17.03.2017г., се обуславя от предпоставките: валидно възникнало между страните облигационно правоотношение, елемент от съдържанието на което е задължение за заплащане на определена парична сума; настъпил падеж на това задължение и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице. Представените договор за мобилни услуги от 18.12.2014г., допълнително споразумение от 20.08.2016г. и ОУ към тях съставляват и установяват юридическия факт, породил облигационни правоотношения между страните, които са срочни и валидни за срок до 22.08.2018г. В този смисъл за претендирания от ищеца период: от 18.10.2016г. до 17.03.2017г., отразен във фактурите, страните са били обвързани от облигационно правоотношение. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест да установи положителните факти, представляващи елементи от правопораждащия претенцията му за реално изпълнение на конкретното облигационно задължение, фактически състав. Неизпълнението на валидно възникнало задължение е по същността си отрицателен факт, за доказването на който е достатъчно твърдението на претендиращия реално изпълнение. Задълженото лице носи доказателствената тежест да установи факта на изпълнение на договорното си задължение, като при липсата на ангажирани доказателства в този смисъл, съдът следва да приеме твърдяното неизпълнение за доказано. За да е елемент от правоотношението задължението на ответника да заплати стойността на потребени далекосъобщетелни услуги, ищецът следва да установи реалното им предоставяне за процесния период. Представените три броя данъчни фактури не са подписани от получателя на отразената в тях облагаема доставка. Същите съставляват частен удостоверителен документ, в който е отразена счетоводна информация. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗСчет., даващ легална дефиниция на първичен счетоводен документ, какъвто е данъчна фактура, същата е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. Данъчната фактура е частен свидетелстващ документ, който удостоверява данъчно събитие и начислен данък, която следва да се цени съобразно чл. 182 ГПК. Действително всяка от фактурите не установява осъществен факт на извършване на облагаема доставка, което е основанието за заплащане на нейната стойност, но предвид обстоятелството, че фактурите са съставени от ищеца не с оглед нуждите на процеса и с оглед всички обстоятелства по делото, в т.ч. и заключение по СИЕ, съдът намира, че счетоводно отразените стопански операции са извършени и съответно е възникнало задължението за заплащане на стойността им. По отношение на изпълнението на задължението, ответникът е изпаднала в забава, съгласно т. 26 от Общите условия, след изтичане на 18-дневния срок за плащане, след датата на издаването на съответната фактура, откъдето следва, че вземанията, предмет на исковите претенции са с настъпила изискуемост. Наличието на всички конститутивни елементи от фактическия състав, обуславящ основателността на претенцията на ищеца, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД – наличие на валидно правоотношение, елемент от което е задължение за заплащане на стойността на месечни абонаментни такси и потребени от ответника чрез далекосъобщителната мрежа на ищеца услуги и неизпълнение на последното, са налице, което обуславя извод за доказаност на иска за установяване на вземането за стойността на месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги на обща стойност 134.19 лева за абонатен № ********* за периода от 18.10.2016г. до 17.03.2017г., за което е издадена заповед по чл.410 от ГПК.
По отношение
на осъдителния иск за сумата от 62.97 лв.- дължима договорна неустойка за
неизпълнение в размер на 3 стандартни за
ползваната програма месечни абонаментни такси по договор за мобилен №
**********, съдът счита следното: Ищецът се позовава на деактивация на
процесния абонамент от дата 07.02.2017г., и тъй като потребителят не е спазил крайния срок за ползване на мобилните услуги-до
22.08.2018г.., то съгласно т.11 от
договора за мобилни услуги или раздел
ІV, т.4 от допълнителното споразумение към него, той дължи неустойка за
предсрочното прекратяване на абонамента.
Според твърденията на ищеца, задължението на ответника за неустойка е
обусловено от прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по
инициатива на ответника като потребител или по-точно по вина на ответника,
доколкото не е заплатил предоставени му
мобилни услуги. Доказателства, от които да се установи, че договорът е
прекратен едностранно от ищеца поради неизпълнение на ответника и от кой момент
е прекратен същият, за да се установи, че за ищеца има изискуемо вземане към
ответника за неустойка, както и да се
определи неговият размер, не са представени по делото. Начисляването на неустойка във фактура,
отразяваща задължения на ответника към ищеца, само по себе си не може да докаже
възникването на такова задължение, още по-малко да докаже основанието за
възникването му.
Искът за присъждане на неустойка по чл.92 от ЗЗД е неоснователен и на друго основание: Съобразявайки данните по делото, съдът счита,
че неустоечната клауза, залегнала в раздел
ІV. чл.4 от визираното по-горе
допълнително споразумение следва да бъде
квалифицирана като неравноправна клауза, с оглед наличието на предпоставките,
визирани в чл.143, т.5 от ЗЗП. Съгласно практиката на Европейския
съд по Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, въведена в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ с § 13а от Допълнителните разпоредби
/ДР/, „...националният съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния
характер на договорна клауза, когато са налице необходимите за това правни или
фактически обстоятелства. Когато счете такава клауза за неравноправна, той не я
прилага, освен ако потребителят се противопостави на това...”. Ответникът
се явява потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП – физическо лице,
което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност. В случая като потребител на
далекосъобщителна услуга ответникът безспорно се ползва от защитата, предвидена
в ЗЗП. Легалната дефиниция на понятието неравноправна клауза се съдържа в
разпоредбата на чл.143 от ЗЗП. Според цитираната разпоредба, неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя”, като в т. 5 е визирана хипотеза на задължаване на потребителя при
неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано високо обезщетение
или неустойка. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договора
са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от
посочената разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени каузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при
общи условия. Тези нормативни разрешение са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на
Съвета/чл.3/, според която не се счита индивидуално договорена клауза, която е
съставена предварително и потребителят не е имал възможност да влияе на нейното
съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза
са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл.3 от Директивата към
останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е
договор с общи условия. Безспорно установено е в
настоящия случай, че неустоечната клауза е част от съдържанието на сключени
между страните договор и допълнително споразумение. Това обаче, не е достатъчно същата да бъде квалифицирана
като индивидуално уговорена, тъй като
нормата на чл.146, ал.2 от ЗЗП изрично прогласява, че не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В конкретния случай допълнителните
споразумения са бланкови, като с оглед начина на попълването им от представител на ищеца съдът намира, че на
потребителя не е осигурена възможност да внася промени в неговото съдържание и
да включва нови условия по изпълнението на договорната връзка, в т.ч. да изрази
воля по отношение на клаузата за неустойка. Оттук следва извод, че клаузата по раздел
ІV, чл.4 от допълнителното споразумение не е индивидуално уговорена. Съдът намира, че по начина, по който е
уговорена, клаузата на раздел ІV, чл.4 от допълнителното споразумение, създава значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя. В случая мобилният оператор получава
имуществена облага от потребителя като насрещна страна в размер, какъвто би
получил, ако договорът не беше прекратен, но без да е уговорено предоставянето
и ползването на каквато и да било услуга на потребителя, т.е. с договора не са
предложени насрещни права за потребителя, съпоставими с предвидената неустойка
при прекратяване на договорните отношения. Това от своя страна противоречи на
добросъвестността и създава основание за облагодетелстване на търговеца за
сметка на физическото лице – потребител, който е икономически по-слабата страна.
По изложените съображения съдът приема, че клаузата на раздел ІV, чл.4 във
вр. чл.2 от допълнителното споразумение,
както и от самия договор , сключен между страните се явява неравноправна и тъй
като не е договорена индивидуално, съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП се явява
нищожна и не поражда права и задължения за страните по договора, което от своя
страна обуславя неоснователност на исковата претенция на ищеца за заплащане на
неустойка.
Освен изложеното, клаузата за неустойка в договора за
мобилни услуги и в допълнителното споразумение към него е неравноправна и като
такава нищожна, поради противоречие с добрите нрави. В решение № 228 от
21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, постановено по
реда на чл. 290 ГПК, е прието, че неустойката освен обезпечителна и
обезщетителна функция, има и наказателна функция, тъй като е предназначена да
санкционира неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора.
За да възникне правото на неустойка обаче, уговорката за дължимостта й не трябва
да противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите нрави,
разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и
добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. Противоречието със
закона и/или с добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на
чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД и препятства възникването на вземането и на
задължението за неустойка. Предпоставките и случаите, при които уговорената в
договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в
т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС. Според дадените с решението указания, преценката дали една неустойка е
нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора, като клаузата за неустойка е нищожна поради
накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) във всички случаи, когато е
уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са неписани морални
норми с правно значение, нарушаването на които има същата правна последица като
противоречието със закона - нищожност на договора. Следва да се отбележи, че
константната практика, формирана по повод искове, с предмет вземания за
неустойка, е категорична, че съдът е длъжен да следи служебно за спазването на
добрите нрави, като при разрешаване на спор за съществуване на вземане за
неустойка дължи самостоятелна преценка за действителността на неустоечната
клауза, независимо дали страните са се позовали на нищожността й – в този
смисъл решение № 247/11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010 г. на ВКС, ІІ Т. О. и
решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., на ВКС, ІІ Т. О.
Процесната
уговорка за заплащане на неустойка в размер на сумата на стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти, оставащи до изтичането на срока
на договора, преценена към възникване на задължението, обуславя извод за
противоречие с добрите нрави и нищожност на клаузата, тъй като съвпада с
обезпеченото главно задължение. Следва да се посочи, че размера на вредата на
мобилния оператор, съизмеряваща се с размера на вноските (цената на услугата)
до края на срока на действие на договора, създава само илюзорно право на
прекратяване на договора от страна на ответника – потребител, т. е. същата е и
неравноправна и на това основание пак нищожна. Нищожността
на неустоечната клауза изключва възникването на претендираното въз основа на
нея вземане за неустойка. Ето защо предявеният иск следва да се отхвърли като
неоснователен. Следва да се отбележи също, че искането да се присъди неустойка
в редуциран размер на 3 месечни абонаменти вноски не променя изводите на съда.
Нищожна клауза за неустойка не поражда права и задължения, което изключва
възникването вземане за неустойка и в намален размер.
Досежно осъдителния иск за заплащане на сума в размер на 287.82 лв. – дължими лизингови вноски, за периода от м.03.2017г. до м.07.2018г. по договор за лизинг от 22.08.2016г. за устройство Samsung модел Galaxy J5 Black, взето във връзка с мобилен номер ********** с абонатен № *********. : Ищецът следва да докаже по иска с правна квалификация чл. 345 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД: извършена двустранна правна сделка – сключен договор за лизинг, изпълнение на задължението си да предаде лизинговата вещ на лизингополучателя и настъпила изискуемост на задължението на ответника да заплати уговорените лизингови вноски. Безспорно е, че страните са сключили договор за лизинг от 22.08.2016г., който ведно с ОУ на договор за лизинг на устройство, е източник на облигационно правоотношение със съдържание задължението на лизингодателя да предостави за ползване движима вещ (мобилно устройство-марка Samsung, модел Galaxy J5 Black) във връзка с мобилен номер ********** на лизингополучателя срещу задължението на последния да заплаща лизингови вноски, съгласно уговорен погасителен план. Изискуемостта на задължението за заплащане на лизингови вноски е настъпила, тъй като същото е уговорено като срочно – с падеж 22-о число на месеца, като покана от страна на кредитора не е необходима. Доказано е и предаването на лизинговата вещ - с подписване на договора, лизингополучателят декларирал, че лизингодателят му е предал устройството, предмет на договора. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за лизинг. По тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията. Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка претенция за съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможността на кредитора да иска изпълнение на задължението. Съдът, съобразявайки, че към момента на предявяване на иска - 24.04.2019г. всички лизингови вноски по договора са с настъпил падеж /последната лизингова вноска е с падеж – 22.07.2018г. /, като в случая е безпредметно да се изследва дали е била надлежно обявена предсрочна изискуемост преди предявяването на иска, още повече че не се твърди лизингополучателят да е върнал лизинговата вещ - предмет на договора, намира, че предявеният иск е доказан за процесния период от м.03.2017г. до м.07.2018г. , като задължението на ответника възлиза на сумата 271.83 лева (17 месеца х 15.99 лева). Не е доказано наличие на предпоставките по чл. 1 ал.3 във вр. ал.2 от договора за лизинг, за възникване на задължение за заплащане на „неустойка респ. допълнителна сума в размер на 15.99 лв. Ето защо, искът е основателен и следва да бъде уважен до размера от 271.83 лева, като за разликата над този размер до пълния претендиран размер от 287.82 лева, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно указанията, дадени в т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Доколкото ищецът е предявил установителен иск само за част от вземанията по издадената по ч. гр. д. № 1971/2018 г. по описа на РСТ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, то направените по делото разноски в заповедното производство следва да се разпределят съобразно правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 4 ГПК. В заповедното производство доказаните разноски представляват внесена държавна такса в размер от 25 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 180 лв., от които ищецът има право на 31.67 лв., на осн. чл.78 ал.1 и ал.4 от ГПК. В исковото производство доказаните разноски на ищеца са довнесена държавна такса-125 лв.; адвокатско възнаграждение-180 лв., депозит за назначаване на особен представител на ответника -300 лева и депозит за вещо лице по СИЕ – 150 лв. или общо 755 лв. С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 632.07 лв., съобразно уважената част от исковете, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО, по реда на чл.422 във вр. чл.415 ал.1 от ГПК на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София - 1766, район „Младост“, Ж.К. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София , сграда 6, представлявано от Д.К.К и М.С., действащи чрез пълномощник – а..В. Петкова Г. от САК, съдебен адрес:*** против М.С.М., ЕГН **********,*** , представляван по реда на чл.47 ал.6 от ГПК от назначен особен процесуален представител – а.. В.Д. ***, съдебен адрес:***, офис 5, за сумата: 134.19 лв. - незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен № ********* за периода от 18.10.2016г. до 17.03.2017г. по договор за мобилни услуги от 18.12.2014г. и допълнително споразумение от 20.08.2016г. към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.11.2018г. до окончателното изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1117/08.11.2018г. по Ч.гр.д. № 1971/2018г. по описа на РС-Търговище.
ОСЪЖДА М.С.М., ЕГН **********,*** , представляван по реда на чл.47 ал.6 от ГПК от назначен особен процесуален представител – а.. В.Д. ***, съдебен адрес:***, офис 5 ДА ЗАПЛАТИ на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София - 1766, район „Младост“, Ж.К. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София , сграда 6, представлявано от Д.К.К и М.С., действащи чрез пълномощник – а..В. Петкова Г. от САК, съдебен адрес:***, сумата от 271.83 лв. - дължими лизингови вноски, за периода от м.03.2017г. до м.07.2018г. по договор за лизинг от 22.08.2016г. за устройство – марка Samsung модел Galaxy J5 Black, взето във връзка с мобилен номер ********** с абонатен № *********, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София - 1766, район „Младост“, Ж.К. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София , сграда 6, представлявано от Д.К.К и М.С., действащи чрез пълномощник – а..В. Петкова Г. от САК, съдебен адрес:*** против М.С.М., ЕГН **********,*** , представляван по реда на чл.47 ал.6 от ГПК от назначен особен процесуален представител – а.. В.Д. ***, съдебен адрес:***, офис 5, иск в останалата част над 271.83 лв. до пълния претендиран размер от 287.82 лв. за дължими лизингови вноски, за периода от м.03.2017г. до м.07.2018г. по договор за лизинг от 22.08.2016г. за устройство – марка Samsung модел Galaxy J5 Black, както и изцяло предявения иск за сумата от 62.97 лв.- дължима договорна неустойка за неизпълнение в размер на 3 стандартни за ползваната програма месечни абонаментни такси по договор за мобилни услуги от 18.12.2014г. и допълнително споразумение от 20.08.2016г. към него за мобилен № **********, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М.С.М., ЕГН **********,*** , представляван по реда на чл.47 ал.6 от ГПК от назначен особен процесуален представител – а.. В.Д. ***, съдебен адрес:***, офис 5 ДА ЗАПЛАТИ на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София - 1766, район „Младост“, Ж.К. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София , сграда 6, представлявано от Д.К.К и М.С., действащи чрез пълномощник – а..В. Петкова Г. от САК, съдебен адрес:***, сумата от 31.67 лв., представляваща направени в заповедното производство разноски и сумата от 632.07 лв., представляваща направени в исковото производство разноски, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: