№ 470
гр. Варна, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на девети ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20203100901275 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365, т.1 ГПК вр. чл. 1,
ал.1 т.6 ТЗ/.
Образувано е по предявени от СВ. Н. Г., АЛ. АЛ. Г., Н. АЛ. Г., Мариям Александрова
К., ИЛ. Г. КР., поч. на 15.11.2020 год. и заместен в производството от Г. ИЛ. Г., АЛ. АЛ. Г.,
Н. АЛ. Г. и М.А. К., и Г. ИЛ. Г. срещу ЗК „Лев инс“ АД искове за осъждане на ответника да
заплати, както следва: на ищцата съпруга на починалия С.Г. сумата в размер 250 000 лева,
синовете на починалия – ищците А.Г. и Н.Г. –в размер на по 250 000 лева, майката и бащата
на починалия ищците М.К. и И.К., поч. на 15.11.2020 год. и заместен в производството от Г.
ИЛ. Г., АЛ. АЛ. Г., Н. АЛ. Г. и М.А. К. – сума в размер на по 200 000 лева и брата на
починалия ищеца Г.Г. – сума в размер на 80 000 лв., ведно със законната лихва върху
претендираните суми, начиная от датата на смъртта 17.08.2018 год. до окончателното
заплащане на сумите, претендирани вследствие на претърпяно на 17.08.2018 год. на
републикански път I-4, км.168 е настъпило ПТП с участието на л.а. „Мерцедес А200“ с рег.
№ ********, управляван от С.М.П., за който автомобил е била налице валидна застраховка
„гражданска отговорност“ с ответното дружество и което е довело до смъртта на А.И. Г.–
всички суми платими по банкова сметка при „Интернешънъл Асет Банк“ АД, IBAN:
********, BIC: ******** с титулар СВ. Н. Г., на основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Твърди се от ищците в исковата им молба, че на 17.08.2018 год. на републикански
път I-4, км.168 е настъпило ПТП с участието на л.а. „Мерцедес А200“ с рег.№ ********,
управляван от С.М.П., която нарушавайки правилата за движение и влизайки в насрещното
1
движение удря движещия се срещу нея л.а. Шкода Рапид, с рег.№ СА ********, управляван
от А.И. Г., в резултат на което била причинена смъртта на последния. Сочи, че във връзка с
настъпилото събитие е образувано ДП № 147/2018 год. по описа на РУ Стражица,
приключило с влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 301/2019 год. по описа на
ОС – Велико Търново.
Вследствие настъпилата смърт, съпругата на починалия С.Г., преживяла тежко
смъртта му, включително с установена остра реакция на стрес, претендира обезщетение за
причинените неимуществени вреди в размер 250 000 лева, синовете на починалия А.Г. и
Н.Г. – обезщетение в размер на по 250 000 лева, майката и бащата на починалия М.К. и И.К.
– обезщетение в размер на по 200 000 лева и брата на починалия Г.Г. – обезщетение в
размер на 80 000 лв., ведно със законната лихва, начиная от датата на смъртта 17.08.2018
год. до окончателното заплащане на сумите.
Предявените искове са с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 вр. чл. 84, ал.3
ЗЗД.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, в срока по чл.367 ГПК, депозира писмен отговор, с
който оспорва предявените искове като недопустими предвид липсата на заведена нова
застрахователна претенция към датата на исковата молба. Оспорва предявената искова
претенция и поради липса на отношения на общност, привързаност, обич и доверие, които
да обосноват размера на исковата претенция, както и оспорва същия като несъобразен с
разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
В срока по чл.372 ГПК, ищците депозират допълнителна искова молба, с която
оспорват наведените от ответника възражения. Поддържат наличието на основания за
присъждане на исканите обезщетения като вината на водача е установена с влязла в сила
присъда. Поддържат и твърденията за близки отношения между всеки един от ищците и
починалия, като развиват доводи и по отношение на претендирания размер.
В срока по чл.373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, с който
поддържа подадения първоначален такъв. Оспорват твърденията за естеството и
съществуването на описаните отношения, както и правото на обезвреда за ищеца Г.Г..
Оспорват претенциите по размер.
В о.с.з. ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Н., поддържа исковете и
моли същите да бъде уважен в предявения размер, като се присъди и сторени разноски по
чл.38 ЗАдв.
В о.с.з., ответното дружество ЗК „Лев Инс“ АД, чрез процесуалния си представител
адв.Евтимов, моли за отхвърляне на предявения иск.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разрешени в
определение № 1233/24.09.2021 год. по чл. 374 ГПК.
2
Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
Страните не спорят относно настъпилото на 17.08.2018 год. ПТП, довело до смъртта
на А.И. Г., наличието на валидно облигационно правоотношение по застрахователна полица
„Гражданска отговорност“ между собственика на участвалото в ПТП МПС и ответното
дружество, както и наличието на влязла в сила присъда по НОХД № 301/2019 год. по описа
на ОС – Велико Търново, касаеща процесното ПТП.
Видно от представените с исковата молба доказателства, ищците са претендирали от
застрахователя да им бъде заплатено обезщетение, по която не е налице положително
произнасяне.
Представени са и доказателства, установяващи активната процесуална легитимация
на ищците.
За установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди в резултат на
ПТП-то са допуснати гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г.С.Х. Г.Ц.И. и
Т.С.Л.. Показанията на същите съдът кредитира, при условията на чл.172 ГПК и доколкото
се основават на непосредствени впечатления.
Всички разпитани свидетели сочат, че отношенията в семейството – между
починалия и неговата съпруга, от една страна и починалия и неговите деца, от друга, са
били изключително топли. Непосредствено след инцидента ищцата С. е посетила психиатър,
като продължава и до ден днешен да ходи по психолози и психиатри. Свидетелката Х.
излага, че тя продължава да спи със фланелки на съпруга си и да повтаря, че животът й, след
смъртта на съпруга й, няма смисъл. Така и свидетелката Л. излага, че за С. съпругът й още
присъства в ежедневието й. Промяна в поведението се забелязала и при двете му деца.
Големият син, според свидетелката, се опитва да прикрива липсата на баща му чрез
демонстрация на поведение на вече пораснал мъж, а малкият е станал по-любящ към майка
си. Свидетелката Х. свидетелства и за топлите отношения между починалия и неговите
родители, като майка му още не е преживяла загубата на сина си, последвана и от тази на
съпруга й. Отношенията между родителите и починалия се потвърждават и от другите две
свидетелки, които излага, че той винаги е бил до тях.
За отношенията на починалия с брат му, всички разпитани свидетели сочат, че са
били добри. Свидетелката Л. излага, че не същият е заминал за САЩ 4-5 години преди
катастрофата и не го помни от момента, когято е бил в България. Свидетелката Х. мисли, че
братът на починалия също е доста разстроен от загубата, като излага, че приживе, поради
обстоятелството, че Г. е в чужбина, са се чували по телефона. Че винаги са поддържали
връзка свидетелства и свидетелката И..
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на
3
Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявеният иск черпи правното си основание в чл.432 КЗ, като с оглед
представените доказателства за предявена допълнителна писмена претенция пред
застрахователя съгласно чл. 380 КЗ и депозирания отказ от негова страна същият се
преценява за допустим.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване
на причинените в резултат на ПТП вреди, предполага установяването при условията на
пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение,
настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на застрахования
водач, включително обосноваване на техния размер.
Наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на лек
автомобил „Шкода Рапид“, не е спорно по делото. Предвид обхвата на застрахователното
покритие, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице
на основание чл. 45 ЗЗД.
Постановената от наказателния съд, влязла в сила присъда, на която е приравнено и
одобреното от съда споразумение, е задължителна за гражданския съд, на осн. чл. 300 ГПК и
следователно изключва преценката на настоящият състав относно това дали е извършено
деянието, противоправно ли е то и относно вината на дееца, в които предели съдът е длъжен
да приеме за доказани предпоставките на чл.45 от ЗЗД.
Относимите към съставомерността на деянието обстоятелства, включени във
фактическия състав на престъплението са установени, видно от постановената по НОХД №
301/2019 год. на ОС – Велико Търново присъда. Поради изложеното настоящият състав
приема за установени противоправността /нарушение на правила за движение от водача/,
причиняването на вредата /средна телесна повреда/ и вината на водача, като елементи от
престъпния състав.
С оглед на гореизложената фактическа установеност и при липса на повдигнат спор относно
причинната връзка между деянието и противоправния резултат, респективно при липса на
въведено твърдение за съпричиняване, съдът приема за доказан фактическия състав на
деликтната отговорност, в резултат на който е възникнало и задължението за обезщетяване
вредите, настъпили в резултат на поведението на водача при управление на МПС без
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Близката родствена връзка между ищците /преживяла съпруга, низходящи,
възходящи/ и починалия е основание да се компенсират претърпените от тях страдания,
произтичащи от преждевременната смърт на близък човек и от загубата на морална опора и
подкрепа в тесния семеен кръг и предполага, че смъртта на лицето е засегнала дълбоко
техния душевен мир. Последното обуславя и нуждата, и интереса от обезщетение. Въпреки
несъизмеримостта на понесените от ищците вреди, тъй като същите са в сферата на тяхното
духовно и психическо преживяване, не съществува друга възможност за обезвреда освен
4
паричния еквивалент. При това съдът следва да определи размера на обезщетението за
неимуществени вреди към момента на постановяване на съдебното решение като вземе
предвид всички обстоятелства – действително претърпените от ищците болки и страдания,
неговото състояние и дори прогноза. За да определи размера съдът е лимитиран единствено
от принципа на справедливостта. Това не лишава преценката му от критерии, а напротив,
задължава съдът да отчете множество фактори, които пряко и косвено рефлектират върху
интегритета на ищците. Следва да се вземат предвид всички обективни и субективни
фактори, съставляващи в цялост нарушаване, негативно развитие на състоянието на ищците
/социално, физическо, психическо и емоционално/.
Съобразно разпоредбата на чл.51, ал.1 във връзка с чл.52 ЗЗД на обезщетение
подлежат действителните и налични вреди, като при преценка за наличността им трябва да
се изхожда от конкретната фактическа обстановка. Дължимото обезщетение за причинени
неимуществени вреди от смъртта на близък човек следва да се определи към момента, от
когато е породено основанието за обезщетяване, тъй като вредата е обективирана с
настъпване на непозволеното увреждане, с факта на осъществяване на деликта - личното
засягане на защитените ценности. При преценка на размера на обезщетението следва да се
отчетат и съобразят не само претърпените вреди и страдания, но и тези, които ще продължат
да бъдат търпени от пострадалия във времето, тъй като продължаващите във времето болки
и страдания не са ново правопораждащо основание за вредата. Продължителността на
времето, през което се търпят и ще се търпят страданията, следва да се отрази и на размера
на дължимото обезщетение.
При прилагането на критерия по чл.52 ЗЗД за определяне на справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди, лимитите на застраховане по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" към момента на настъпване на
произшествието - нямат самостоятелно значение, но могат да бъдат взети предвид само при
отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за критерия за
справедливост. Икономическата конюнктура е в основата на нарастването на нивата на
застрахователното покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети
лица – пар.4, ал.3 и 4 от ДР на КЗ. При определяне размера на обезщетението за вреди от
непозволено увреждане следва да се отчитат конкретните обществено-икономически и
социални условия в страната към момента на увреждането. Поради това, че икономическата
конюнктура не е единствения елемент при прилагане на критерия за справедливост по чл.52
ЗЗД, трябва да бъдат съобразени и търпените от ищците през продължителния период от
време и бъдещите болки и страдания от загубата /така и постоянната практика на ВКС,
обективирана в решение № 142/01.10.2012 год. по т.д. № 957/2011 год. на ВКС, II ТО, №
189/04.07.2012 год. по т.д. № 634/2010 год. на ВКС, II ТО, № 73/1609.2013 год. по т.д.№
964/2011 год. на ВКС, II ТО и други/.
Разпитаните по делото свидетели свидетелстват за съществуващите връзки в
семейството и близкото социално обкръжение на починалия и сочат, че връзката между
съпрузите от една страна и отношенията баща – деца са били изключително силни,
5
характеризирани от тях са като задружно и сплотено семейство. Извън близката степен на
родство, съдът съобразява и мъчителното изживяване на нелепата и ненавременна смърт на
опората на домакинството, довело до промяна в поведението на опечалените близки.
Отчитайки, че ищцата С.Г. е претърпяла и ще продължава да търпи неимуществени вреди,
болки и страдания по загубата на съпругата си в период от живота си, когато е малко
вероятно да съумее да създаде нова семейна връзка, съдът счита, че мъката на овдовялата
съпруга и болките и страданията на двете деца следва да бъде обезщетена с 180 000 лв., а на
родителите – със сумата от 120 000 лева. По отношение на последните освен близката степен
на родство, съдът съобразява и мъчителното изживяване от родителите на нелепата и ненавременна смърт
на детето в семейството, което е било опора на родителите си.
Така съдът намира за постигнат справедливия баланс между претърпените вреди в
резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда, респективно: за спазен
принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Над посочените суми, исковете следва да се
отхвърлят като неоснователни.
Предвид изложеното по-горе, предявените от СВ. Н. Г., АЛ. АЛ. Г., Н. АЛ. Г. искове
се явява основателен да размера от 180 000 лева и неоснователни за разликата до пълния
предявен размер от по 250 000 лева, а исковете на ищците М.К. и И.К., поч. на 15.11.2020
год. и заместен в производството от Г. ИЛ. Г., АЛ. АЛ. Г., Н. АЛ. Г. и М.А. К. – до размера
на сумата от по 140 000 лева и неоснователен за разликата до от по 200 000 лева.
Ищецът Г.Г. е активно материално правно легитимиран да претендира обезщетение,
разрешението на който въпрос е обусловено от произнасянето на ОСГНТК на ВКС по тълк.
д.№1/2016 г. С решението по него общото събрание на трите колегии на ВКС е приело, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
В мотивите на решението е прието, че обезщетение следва да се присъди само тогава,
когато от доказателствата по делото може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт
сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Отчетено е, че
според традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите,
бабите/дядовците и внуците са част от най-близкия родствен и семеен кръг, а връзките
помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост.
Ето защо когато съдът установи, че поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността между тях е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
6
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на
родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик
да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание
да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г.
на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на
починалия.
В конкретния случай, съдът намира, че от анализа на събраните по делото гласни
доказателства не се установява между ищецът Г. и пострадалият да е съществувала дълбока
емоционална връзка, в резултат на която смъртта на брата е причинила на ищеца морални
страдания с интензитет и продължителност, надхвърлящи обичайните. Липсват
свидетелства за обстоятелства, обуславящи изключителна, по своя характер, близост между
двамата братя, изразяваща се не само в грижа и подкрепа, но и във вземане на съвместни
решения, нито е проведено пълно и главно доказване относно особено близката
привързаност между двамата. И доколкото признаването на материалноправна легитимация
на ищеца да търси обезщетение за претърпените неимуществени вреди не е обусловена
единствено от формалната връзка на родство, а от действителните отношения между него и
брат му, характеризиращи се с особено силна привързаност и взаимна обич, искът му за
присъждане на сумата от 80 000 лева следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на претенцията за законна лихва: Ищците претендира лихва за забава
от датата на увреждането – 17.08.2018 год.
Отговорността на застрахователя е договорна и при сега действащия КЗ
отговорността на застрахователя за лихви е ограничена. Това задължение е за периода след
датата, на която застрахователят е бил уведомен за настъпване на застрахователното
събитие било от застрахования, било от увреденото лице /чл.429, ал.3 КЗ/. При липсва на
твърдения за уведомяване на застрахователя от делинквента, приложение намира второто
предложение на посочената разпоредба.
В конкретния случай, ответникът е получил застрахователна претенция от ищеца на
20.08.2020 год., на основание чл. 498, вр. с чл. 380 КЗ, с което застрахователното дружество
е било уведомено за настъпилото на 17.08.2018 год. застрахователно събитие, като с писмо
вх.№ 12031/23.09.2020 год. е представено и исканото удостоверение. Липсват представени
доказателства за отказ за изплащане на обезщетение /представени са такива по отношение на
ищеца Г./, нито се твърди такова да е определено и изплатено.
На основание чл. 497 КЗ, застрахователят дължи законна лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496,
ал.1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
7
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. Следователно предвид данните за представяне
на всички документи по застрахователната претенция на 23.09.2020 год., началната дата, от
която се дължи лихва за забава е 15.10.2020 год.., поради което исковете за присъждане на
обезщетение за забава за периода от датата на увреждането 17.08.2018 год. до 14.10.2020
год. следва да се отхвърлят.
По разноските:
Ищците СВ. Н. Г., АЛ. АЛ. Г., Н. АЛ. Г., Мариям Александрова К., ИЛ. Г. КР., поч. на
15.11.2020 год. и заместен в производството от Г. ИЛ. Г., АЛ. АЛ. Г., Н. АЛ. Г. и М.А. К. са
претендирали присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвоката по реда на чл.
38, ал.2 от ЗА в минимален размер съобразно Наредбата. Съгласно трайната съдебна
практика не е необходимо доказване от адвоката или от страната основанието за оказване на
безплатна адвокатска помощ, но следва да бъде представено доказателство за
предоставянето й /в този смисъл, Определение №708/05.11.2015г. на ВКС по ч.гр.д.
№4891/2015г., IV г.о./. Така, с оглед представените доказателства за наличие на договорни
отношения между страните по предоставяне на безплатна правна помощ /договор за правна
защита и съдействие/, съдът намира, че искането следва да се уважи и в полза на
представляващия ищеца адвокат В. Й. Н., ЕГН: ********** от САК, с адрес гр.София,
ул.“Иван Денкоглу“ № 7, ет.5, ап.9 следва да бъде присъдена сума в размер на сумата от
28 380 лева, представляваща сбор от адвокатско възнаграждение в минимален размер за
всеки един от предявените и уважените искове съгласно чл.7, ал.2 т.6 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед отхвърлената част от исковете, на ответника се следват съразмерно разноски,
но предвид липсата на представени доказателства за реално заплатеното по банков път
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника, такива не следва да
се присъждат.
В тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските за дължима държавна
такса по уважената част от исковете, възлизаща в размер на 32 800 лева, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67 А ДА ЗАПЛАТИ на СВ. Н. Г., ЕГН: **********,
АЛ. АЛ. Г., ЕГН: ********** и Н. АЛ. Г., ЕГН: ********** – тримата от
гр.Варна,у,л.“Карамфил“ № 15, вх.Е, ет.3 ап.32 сумата от по 180 000 лева за всеки един от
ищците, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на
8
претърпяно на 17.08.2018 год. на републикански път I-4, км.168 е настъпило ПТП с
участието на л.а. „Мерцедес А200“ с рег.№ ********, управляван от С.М.П., за който
автомобил е била налице валидна застраховка „гражданска отговорност“ с ответното
дружество и което е довело до смъртта на А.И. Г.– всички суми платими по банкова сметка
при „Интернешънъл Асет Банк“ АД, IBAN: ********, BIC: ******** с титуляр СВ. Н. Г.,
ведно със законната лихва, начиная от 15.10.2020 год. до окончателното изплащане на
сумите, на основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
разликата над присъдените 180 000 лева до претендираните по 250 000 лева и за
обезщетение за забава от датата на увреждането 17.08.2018 год. до 14.10.2020 год., като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67 А ДА ЗАПЛАТИ на М. АЛ. КР., ЕГН:
********** от гр.Варна, жк.Младост“ бл.140 А вх.2 ет.4 и ИЛ. Г. КР. , ЕГН: **********,
починал в хода на производството на 15.11.2020 год. и заместен от Г. ИЛ. Г., ЕГН:
********** от гр.Варна, жк.Младост бл.140 А вх.2 ет.4 ап.8, АЛ. АЛ. Г., ЕГН: ********** от
гр.Варна, ул.“Карамфил“ № 15, вх.Е, ет.3 ап.32, Н. АЛ. Г. ЕГН: ********** от гр.Варна,
ул.“Карамфил“ № 15, вх.Е, ет.3 ап.32 и Мариям Александрова К. ЕГН: ********** от
гр.Варна, жк.Младост“ бл.140 А вх.2 ет.4 сумата от по 140 000 лева за всеки един от
ищците, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на
претърпяно на 17.08.2018 год. на републикански път I-4, км.168 е настъпило ПТП с
участието на л.а. „Мерцедес А200“ с рег.№ ********, управляван от С.М.П., за който
автомобил е била налице валидна застраховка „гражданска отговорност“ с ответното
дружество и което е довело до смъртта на А.И. Г.– всички суми платими по банкова сметка
при „Интернешънъл Асет Банк“ АД, IBAN: ********, BIC: ******** с титуляр СВ. Н. Г.,
ведно със законната лихва, начиная от 15.10.2020 год. до окончателното изплащане на
сумите, на основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
разликата над присъдените 140 000 лева до претендираните по 200 000 лева и за
обезщетение за забава от датата на увреждането 17.08.2018 год. до 14.10.2020 год., като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. ИЛ. Г. , ЕГН: ********** от гр.Варна, жк.Младост бл.140 А
вх.2 ет.4 ап.8 срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67 А за осъждане на ответното дружество
да му заплати сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на претърпяно на 17.08.2018 год. на републикански път I-
4, км.168 е настъпило ПТП с участието на л.а. „Мерцедес А200“ с рег.№ ********,
управляван от С.М.П., за който автомобил е била налице валидна застраховка „гражданска
отговорност“ с ответното дружество и което е довело до смъртта на Александър Илиев Г.–
всички суми платими по банкова сметка при „Интернешънъл Асет Банк“ АД, IBAN:
********, BIC: ******** с титуляр СВ. Н. Г., ведно със законната лихва, начиная от
17.08.2018 год. до окончателното изплащане на сумите, на основание чл. 432 КЗ и чл. 86
9
ЗЗД
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67 А ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В. Й. Н., ЕГН:
********** от САК, с адрес гр.София, ул.“Иван Денкоглу“ № 7, ет.5, ап.9 сумата от 28 380
лева, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.1 т.2 Задв.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67 А да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ОКРЪЖЕН СЪД ВАРНА, сумата от 32 800 лева, представляващи
държавна такса по уважените искове, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10