№ 802
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Златина Рубиева
Членове:Иванка Иванова
Петя Алексиева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20241000500994 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 6686/22.12.2023 г., постановено по гр. д. № 12528/2022
г. по описа на СГС, I ГО, 8 състав, е отхвърлен предявеният от С. В. И. срещу
„ПОРТАЛ“ ЕООД иск с правно основание чл.439, ал.2 ГПК вр. с чл.124, ал.1
ГПК, относно несъществуване правото на принудително изпълнение за
парично задължение в размер на сумата от 103 348, 73 лв. в рамките на изп. д.
№ 20218470400176 по описа на ЧСИ Н. П., рег. № *** на КЧСИ, въз основа на
изпълнителен лист от 30.09.2008 г. по ч. гр. д. № 20406/2008 г. на СРС, 68
състав и изпълнителен лист от 26.07.2012 г., издаден по гр. д. № 9401/2009 г.
по описа на СГС, ГО, I-1 състав, поради погасяване на задължението по
давност. Ищецът е осъден за заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3
ГПК, сумата от 8 650 лв., представляваща направени съдебни разноски.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба
от ищеца С. В. И., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че
обжалваното решение е неправилен, постановено в нарушение на
материалния закон. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че не е
настъпила перемпция на изпълнителното дело. Поддържа, че молбата на
взискателя от 30.06.2014 г. не може да се разглежда като изпълнително
действие, тъй като няма характера на искане за извършване на изпълнително
действие. Искането на взискателя до съдебния изпълнител за издаване на
постановление за овластяване за предявяване на иск за прекратяване на
дружеството на длъжника не съставлява искане за извършване на
изпълнително действие. Такова не съставлява и постановлението за
овластяване на взискателя. С оглед на това в периода между 17.01.2014 г. и
1
23.03.2016 г. не са искани и/или извършвани изпълнителния действия по
издадения през 2008 г. изпълнителен лист. Счита, че изпълнителното
производство е прекратено по силата на закона на 17.01.2016 г. Излага
съображения, че решаващият съд неправилно е приложил тълкувателната
практика на ВКС, като неправилно е приел, че до приемане на ТР №
2/26.06.2015 г. се прилагат постановките на ППВС № 3/1980 г., според които
давност тече едва от прекратяването на изпълнителното дело, както и че
перемпцията не настъпва по силата на закона. В посоченото ППВС не е
обсъждан въпросът относно перемпцията. С ТР № 2/26.06.2015 г. не се дава
ново тълкуване на разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК. С оглед на това
счита, че изводите на решаващия съд, че до приемане на посоченото
тълкувателно решение изпълнителното производство не е прекратено поради
перемпция, са неправилни. Излага съображения, е изтекла 5 – годишна
давност за вземанията, за които е издаден изпълнителен лист. Счита, че с
изтичане на срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК се изключва компетентността на
органа по принудителното изпълнение в рамките на прекратеното
изпълнително производство. поради това предприетото по време на
перемираното производство изпълнително действие се явява недопустимо и
невалидно, поради което е негодно да прекъсне погасителната давност. С
оглед на това счита, че всички изпълнителни действия, извършени след
настъпването на перемпцията, са невалидни и не биха могли да имат
предвидените последици по чл.116, б.“в“ ЗЗД. Първото изпълнително
действие след настъпване на перемпцията е извършено на 27.11.2020 г., към
който момент е изтекъл 5 – годишния давностен срок на 26.06.2020 г. Излага
съображения, че обжалваното решение е необосновано, тъй като решаващият
съд не е разгледал точно заявените фактически твърдения в исковата молба,
както и не е обсъдил твърденията за началния момент на давностния срок,
който започва да тече от 26.06.2015 г. Не са обсъдени и доводите относно
валидността и действието на изпълнителните действия, извършени от
съдебния изпълнител след перемпцията. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск.
Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на
въззивната жалба от ответника „ПОРТАЛ“ ЕООД, с който я оспорва. Излага
съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Поддържа, че по делото не е доказано,че вземането му се е погасило по
давност. Съгласно ТР № 2/2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., т.10 погасителната
давност за вземането се прекъсва с искането или предприемането на
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. С оглед
на това депозирана на 30.06.2014 г. молба от взискателя прекъсва давността.
Нормата на чл.517, ал.4 ГПК е в част V Изпълнително производство,
„Изпълнение върху дял от търговско дружество“. С оглед на това счита, че
макар производството за прекратяване на дружеството да е елемент от
реализиране неизпълнителния способ, това производство е с цел осребряване
на имуществото на длъжника. Излага съображения, че перемцията по чл.433,
ал.1, т.8 ГПК е ирелевантна по отношение на погасителната давност, тъй като
правните им последици да различни. Извършването на нови изпълнителни
действия след перемпцията е допустимо докато съществува подлежащо на
изпълнение право и такива изпълнителни действия са валидни, в каквато
2
насока е формираната съдебна практика. От ангажираните по делото
доказателства се установява, че до датата на последното изпълнително
действие – 02.06.2016 г., изпълнителното производство не е прекратено. На
26.11.2020 г. е образувано ново изпълнително дело и са извършени
изпълнителни действия на 27.11.2020 г. по този начин давностният срок
отново е бил прекъснат. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Претендира сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2
ГПК, намира следното:
СГС е сезиран с иск с правно основание чл.439 ГПК. Ищецът твърди,
че на 30.09.2008 г. е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 20406/2008 г. на
СРС, 68 състав, за сумата от 42 000 лв., дължима по запис на заповед, издаден
на 07.04.2008 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на заявлението по чл.417 ГПК – 22.07.2008 г., до окончателното изплащане,
както и на основание чл.78, ал.1 ГПК – сумата от 1 435 лв., представляваща
направени от заявителя разноски по делото. След издаване на изпълнителния
лист е образувано изпълнително дело № 2008570400132 срещу ищеца по
описа на ЧСИ Б. Я., рег. № *** от регистъра на КЧСИ. С постановление от
30.10.2020 г. изпълнителното производство е прекратено, на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК. Счита, че изпълнителното производство е прекратено в
предходен момент. Между момента на налагане на запора върху
дружествените му дялове в капитала на „СТИЛ 71“ ЕООД – на 17.01.2014 г. и
момента на следващото действие по делото – 23.03.2016 г. върху банковите му
сметки в „Банка ДСК“ ЕАД са изминали повече от 2 години. С оглед на това
счита, че последното валидно изпълнително действие е запорът върху
дружествен дял от 17.01.2014 г. с оглед на това счита, че след изтичане на 5
години за главницата и 3 години за лихвата вземанията, за които е издаден
изпълнителен лист, са погасени по давност. Въз основа на посочения
изпълнителен както и такъв от 26.07.2012 г. по гр. д. № 9401/2009 г. на СГС, I
ГО, 1 състав е образувано изпълнително дело № 20208570400428 по описа на
ЧСИ Б. Я., рег. № ***. На 27.11.2020 г. е наложен нов запор върху дяловете му
в „Стил 71“ ЕООД и впоследствие са предприети и извършвани други
изпълнителни действия – запори на банкови сметки и възбрани. По молба на
взискателя от 27.08.2021 г. делото било предадено на друг съдебен изпълнител
за продължаване на действията по него. Новото дело е образувано на
13.09.2021 г. под № 20218470400176 при ЧСИ Н. П., рег. № *** от КЧСИ. Към
16.12.2021 г. задължението на ищеца към ответника възлиза на 103 348, 73 лв.
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
задълженията му към ответника по изпълнителен лист от 30.09.2008 г.,
издаден по гр. д. № 20406/2008 г. н СРС, ГО, 68 състав и изпълнителен лист от
26.07.2012 г., издаден по гр. д. № 9401/2009 г. на СГС, I ГО, 1 състав, са
погасени по давност, като поради настъпила погасителна давност ответникът
не притежава право принудително да събира от ищеца сумите по
изпълнителните листове, посочени по – горе. Искът е предявен като частичен
в размер на 26 000 лв.
С молба от 06.12.2022 г. ищецът е поискал изменение на предявения
иск чрез увеличаване размера на предявения иск, като същият е предявен за
3
сумата от 103 348, 73 лв., съгласно удостоверение № 05798/16.12.2021 г.,
приложено към исковата молба, с уточнени имуществени пера, които
формират посочената сума.
С определение от 08.12.2022 г. съдът е допуснал изменение на
размера на предявения иск, на основание чл.214, ал.1 ГПК, чрез увеличаване
до размер на 103 348, 73 лв.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата
молба ответникът оспорва предявения иск. Излага съображения, че
процесните вземания неса погасени по давност. Твърди, че изп. д. №
20088570400132 по описа на ЧСИ Б. Я. е спряно на 15.04.2009 г. поради
подадено възражение от длъжника срещу постановената заповед за
изпълнение. В тази връзка е предявил иск по реда на чл.422 ГПК, приключило
с влязло в сила на 26.06.2012 г. съдебно решение. На основание чл.115, ал.1,
б.“ж“ ЗЗД докато е траел процесът по това дело давността е спрямо да тече до
26.06.2012 г. По молба на взискателя от 23.08.2012 г. изпълнителното
производство е възобновено. На 05.11.2012 г. е наложен запор на сметките на
длъжника. На 19.01.2013 г. е наложен запор на дяловете на длъжника в „Стил
71“ ЕООД. С молба от 30.96.2014 г. взискателят е поискал издаване на
постановление за овластяване за прекратяване на дружеството. На 26.03.2016
г. е наложен запор на сметките на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД, а на
19.06.2016 г. е наложен запор на сметките на длъжника в „Уникредит Булбанк“
АД. Счита, че с оглед предприетите изпълнителни действия не са налице
предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Последното действие, с което е
прекъсната погасителната давност, е извършено на 19.06.2016 г. Излага
съображения, че молбата от 30.06.2014 г. съдържа искане за издаване на
постановление за овластяване за прекратяване на дружеството, дяловете от
капитала на което са запорирани на 19.01.2014 г. и съставлява искане за
изпълнително действие, което прекъсва давността. Отделно от това
перемпцията и погасителната давност са два отделни правни института, с
различни правни последици. Прекратяването на изпълнителното
производство поради перемция не заличава ефекта на предприетите
принудителни действия, с което е прекъсната давността. Счита, че
задължението на ищеца за заплащане на лихви не се погасява с 3 – годишна
давност, тъй като е проведен исков процес по предявен установителен иск по
чл.422 ГПК, поради което и на основание чл.117, ал.2 ГПК приложение
намира 5 – годишната погасителна давност. Моли съда да отхвърли
предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.
На 30.09.2008 г. в полза на „Портал“ ЕООД е издаден изпълнителен
лист по гр. д. № 20406/2008 г. по описа на СРС, ГО, 68 състав, с който С. В. И.
е осъден да заплати на дружеството, на основание чл.418, ал.2 и ал.3 ГПК вр. с
чл.417, т.9, предл.1 ГПК и чл.418, ал.1, изр. Последно ГПК, сумата от 42 000
лв., дължима по запис на заповед, издаден на 07.04.2008 г. в гр. София, заедно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на заявлението по
чл.417 ГПК – 22.07.2008 г., до окончателното й изплащане, както и на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1 435 лв., представляваща направени от
заявителя разноски по делото – платени държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
На 26.07.2012 г. е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 710/2011 г.
на СГС в полза на „Портал“ ЕООД срещу С. В. И., за сумата от 1 840 лв.,
4
представляваща разноски по делото за двете съдебни инстанции.
Видно от представеното удостоверение от 16.12.2021 г., издадено от
ЧСИ Н. П., рег. № ***, с район на действие СГС, по изп. д. №
20218470400176, обръзувано въз основа на горепосочените изпълнителни
листове, задължението възлиза общо на 103 348, 73 лв., от което: 42 000 лв. –
главница, ведно със законната лихва, считано от 16.07.2021 г. до
окончателното изплащане, която към 16.12.2021 г. възлиза на 1 785 лв.; 53 384,
95 лв. – изтекла законна лихва; 48 лв. – начислена такса съгласно т.3, т.5 и т.9
ТТРЗЧСИ,;2, 50 лв. – начислена такса, съгласно т.31 от ТТРЗЧСИ и 6 128, 28
лв. – т.26 ТТРЗЧСИ.
С разпореждане от 30.09.2008 г., постановено по гр. д. № 20406/2008
г. по описа за 2008 г. на СРС, II ГО, 68 състав, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, с
която С. В. И. е осъден да заплати на „Портал“ ЕООД, на основание чл.418,
ал.2 и ал.3 ГПК вр. с чл.417, т.9, предл.1 ГПК и чл.418, ал.1 предл. последно
ГПК, сумата от 42 000 лв., дължима по запис на заповед, издаден на
07.04.2008 г. в гр. София, заедно със законната лихва, считано от датата на
предявяването на заявлението по чл.417 ГПК – 22.07.2008 г., до окончателното
изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1 435 лв. разноски
по делото – платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
С определение от 21.04.2009 г., постановено по гр. д. № 20406/2008 г.
по описа за 2008 г. на СРС, II ГО, 68 състав, е спряно, на основание чл.420,
ал.1 ГПК принудителното изпълнение на постановената по посоченото дело
заповед по чл.417, т.9, предл.1 ГПК в полза на заявителя „Портал“ ЕООД
против дължина С. В. И. за сумата от 42 000 лв., представляваща вземане по
запис на заповед, издаден от длъжника на 07.04.2008 г. в гр. София, и 1 436
лв., представляваща разноски по делото.
С решение № 1250/08.3.2011 г., постановено по гр. д. № 9401/2009 г.
по описа на СГС, ГО, 1 състав, е признато за установено, че С. В. И. дължи на
„Портал“ ЕООД сумата от 42 000 лв., на основание запис на заповед от
07.04.2008 г. с падеж 10.07.2008 г. ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.417, т.9 ГПК – 22.07.2008 г., до окончателното
плащане на главницата. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от
1 040 лв., представляваща разноски по делото.
С решение № 1621/26.10.2011 г., постановено по гр. д. № 1710/201
1г. по описа на САС, ГО, 7 състав, горепосоченото съдебно решение е
потвърдено, като С. В. И. е осъден за заплати на „Портал“ ЕООД сумата от 800
лв. – разноски по делото във въззивната инстанция.
С определение № 528/28.06.2012 г., постановено по т. д. № 117/2012
г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, решението на САС не е допуснато до
касационно обжалване.
С молба от 07.10.2008 г. до ЧСИ Б. Я. „Портал“ ЕООД е поискал
образуване на изпълнително дело срещу С. В. И., въз основа на издадения на
30.09.2008 г. изпълнителен лист.
На 19.01.2009 г. на длъжника е връчена покана за доброволно
изпълнение.
На 18.02.2009 г. са изпратени запорни съобщения до различни банки.
С писмо от 25.02.2009 г. „Уникредит Булбанк“ АД е уведомил
съдения изпълнител, че са блокирани сметките на длъжника и съобразно
5
наличните в тях авоари са извършени частични плащания, описани в писмото.
Съгласно писмо то 16.02.2009 г. от „Райфайзенбанк България“ ЕАД
запорът е наложен в общ размер на 1 412, 45 лв.
С молба от 23.08.2012 г. взискателят е поискал възобновяване на
изпълнителното производство, като е представил и изпълнителен лист от
26.07.2012 г., издаден от СГС, по гр. д. № 940/2009 г. срещу С. В. И. в полза на
„Портал“ ЕООД за сумата от 1 840 лв., представляваща сторени разноски по
делото за двете съдебни инстанции.
На 24.10.2012 г. е изпратено запорно съобщение до „Уникредит
Булбанк“ АД.
На 04.10.2013 г. е постъпила сумата 2 727, 58 лв. от сметки на
длъжника от Общинска банка.
С молба от 16.01.2014 г. взискателят е отправил искане до съдебния
изпълнител за налагане на запор върху дружествените дялове на длъжника от
„Стил 71“ ЕООД.
Със съобщение от 16.01.2014 г. е наложен запор върху
дружествените дялове на длъжника в посоченото дружество.
С молба от 30.06.2014 г. взискателят е отправил искане до съдебния
изпълнител на основание чл.517 ГПК за прекратяване на „Стил 71“ ЕООД,
както и на основание чл.517, ал.4 ГПК да го овласти за предяви пред СГС иск
за прекратяване на дружеството.
С постановление от 28.07.2014 г. съдебният изпълнител е овластил
взискателя да предяви пред СГС иск за прекратяване на „Стил 71“ ЕООД.
На 23.03.2016 г. съдебният изпълнител е изпратил запорно
съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД, а на 02.06.2016 г. – до „Уникредит Булбанк“
АД.
С постановление от 30.10.2020 г. изпълнителното производство е
прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Съдебният изпълнител е
констатирал, че последното изпълнително действие е извършено на 23.03.2016
г. – запор върху банкови сметки в „Банка ДСК“ ЕАД.
На 25.11.2020 г. съдебният изпълнител е върнал на взискателя
изпълнителните листове то 30.09.2008 г. и от 26.07.2012 г., за което е съставен
приемо-предавателен протокол.
С молба от 26.11.2020 г. до ЧСИ Б. Я. „Портал“ ЕООД е отправил
искане за образуване на изпълнително производство срещу С. В. И. въз основа
на изпълнителен лист от 30.09.200 г. и от 26.07.2012 г. Отправено е искане за
налагане на запор върху банковите му сметки, трудово възнаграждение,
дружествени дялове в „Стил 71“ ЕООД, както и възбрана върху 1/2 ид. ч. от
притежавания от длъжника апартамент № , в гр. ***, ул. „***“ № *.
На 27.11.2020 г. е изпратено запорно съобщение до АВ за налагане на
запор върху дружествения дял на длъжника в „Стил 71“ ЕООД.
На същата дата са изпратени запорни съобщения до банки.
С писмо от 29.12.2020 г. „Интернешънъл Асет Банк“ АД е уведомил
съдебния изпълнител, че по сметка на длъжника постъпва трудовото му
възнаграждение и на длъжника ще се изплаща сума до размера на
минималната работна заплата. Преведена е сума от 5 467 3 3лв.
С постановление от 30.11.2020 г. е наложена възбрана върху 1/2 ид. ч.
от притежавания от длъжника апартамент.
На 19.03.2021 г. взискателят е депозирал молба до съдебния
6
изпълнител да бъде направено пълно проучване на имущественото състояние
на длъжника и да бъде наложен запор върху новооткрити банкови сметки на
длъжника.
На 19.04.2021 г. взискателят е депозирал молба до съдебния
изпълнител, с която е отправил искане за овластяване по чл.517, ал.4 ГПК, с
оглед завеждане на иск за прекратяване на „Стил 71“ ЕООД, в което
длъжникът е едноличен собственик на капитала.
С разпореждане от 27.08.2021 г. изпълнителното дело е изпратено за
продължаване на изпълнителните действия по компетентност на ЧСИ Н. П.,
рег. № ***, с район на действие СГС. Образувано е изп. д. № 20208570400428
по описа на ЧСИ Н. П., рег. – 823 на КЧСИ. На 27.08.2021 г. е съставен
приемо-предавателен протокол.
На 08.12.2021 г. е депозирана молба от длъжника за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като
последното изпълнително действие е извършено на 18.02.2009 г., делото е
прекратено на 18.02.2011 г. и всяко изпълнително действие след тази дата
следва да се счита за незаконно извършено.
С постановление от 13.12.2021 г. съдебният изпълнител е отказал да
прекрати изпълнителното производство.
С постановление от 26.04.2021 г. съдебният изпълнител е овластил
взискателя на основание чл.517, ал.4 ГПК да предяви пред СГС иск за
прекратяване на „Стил 71“ ЕООД.
С решение № 426, постановено по ч. гр. д. № 496/2022 г. на СГС, ГО,
IV Д въззивен състав, потвърден отказът на съдебния изпълнител.
Въз основа на обезпечителна заповед от 13.12.2022 г.
изпълнителното производство е спряно.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното решение е валидно.
По допустимостта на обжалваното съдебно решение съдът приема
следното:
В предмета на делото се включва отрицателен установителен иск за
установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумите, за които е издаден изпълнителен лист. Така при уважаване
на исковата претенция се отрича съществуването на вземане по издаден
изпълнителен лист (решение № 252/17.02.2020 г. по гр. д. № 1609/2019 г. на
ВКС, ГК, III ГО; решение № 50094/16.11.2023 г. по т. д. № 770/2020 г. на ВКС,
ТК, I ТО). В исковата молба ищецът е посочил конкретните суми, за които в
полза на ответника са издадени два изпълнителни листове, които са
представени по делото. Правото на длъжника в изпълнителното производство
да оспори вземането по изпълнението е признато с разпоредбата на чл.439,
ал.1 ГПК. Искът е средство за защита на длъжника срещу материалната
7
незаконосъобразност на принудителното изпълнение, при конкретно посочени
от закона предпоставки. Искът по чл.439 ГПК съставлява съпътстваща
изпълнителния процес защита, регламентирана в Глава тридесет и втора
„Защита срещу изпълнението“ на ГПК. Предмет на отрицателния
установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право,
основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, е свързана с
установяване недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен
лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Ето защо
предметът на отрицателния установителен иск по чл.439 ГПК е обусловен от
вземанията, за които е издаден изпълнителен лист, които очертават и
пределите на решаващата дейност на съда. Целта на исковата защита при
предявяване на иска по чл.439 ГПК е при уважаването му за съдебния
изпълнител да възникне задължение за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл.433, ал.1, т.7 ГПК, в който случай взискателят
няма право да инициира ново изпълнително производство. С оглед на това
правен интерес от предявяване на иска по чл.439 ГПК е налице, когато
съществува изпълнителен титул в полза на кредитора-ответник, въз основа на
който последният може да поиска образуване на изпълнително производство,
а предметът на иска е свързан с удостоверените в изпълнителния лист
вземания (решение № 50041/10.05.2023 г. по т. д. № 20/2022 г.но ВКС, ТК, I
ТО и др.).
В случая за ищеца е налице правен интерес да установи, че не дължи
на ответника вземанията, за които са издадени процесните два изпълнителни
листове, поради погасяването им по давност. За ищеца обаче липсва правен
интерес от предявяване на иск по чл.439 ГПК за установяване, че не дължи
разноските, начислени в хода на изпълнителното производство, които не са
част от вземанията по издадените изпълнителни листове. В случая
начислените в изпълнителното производство разноски общо възлизат на, а
именно: 48 лв. – начислени такси съгласно т.3, т.5, т.9 ТТРЗЧСИ; 2, 50 лв. –
начислени такси съгласно т.31 ТТРЗЧСИ и 6 128, 28 лв. – такса по т.26
ТТРЗЧСИ. Общият размер на разноските в изпълнителното производство
възлиза на 6 178, 78 лв. За длъжника е налице друг ред за защита при
евентуално уважаване на иска, предмет на делото. С оглед на това за
вземанията на взискателя в размер над 97 169, 95 лв. до 103 348, 73 лв.
(сумата от 6 178, 78 лв.) искът по чл.439 ГПК се явява процесуално
недопустим, тъй като е предявен извън описаните в изпълнителните листове
вземания и суми.. Ето защо и на основание чл.270, ал.3 ГПК обжалваното
решение следва да се обезсили в тази му част и производството по делото
следва да се прекрати в същата част.
По основателността на депозираната въззивна жалба:
Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес
чрез предявяване на иска по чл.439 ГПК се дава право на длъжника да
установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства,
настъпили след съдебното му установяване, които обаче имат правно значение
за неговото съществуване. Ето защо не всички правоизключващи и
правопогасяващи факти имат отношение към спорния предмет, а само тези,
които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, респ. след
влизане в сила на съдебното решение (определение № 214 от 15.05.2018 г. по
8
ч. гр. д. № 1528/2018 г., на ВКС, ГК, ІV ГО).
В случая ищецът се позовава само на факти, настъпили след
постановяване на влязлата в сила заповед за изпълнение.
Съгласно т.14 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, новият ГПК урежда заповедното производство като част от
изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за
изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за
съществуване на вземането, но съгласно чл.422, ал.1 ГПК предявяването на
този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл.415, ал.1 ГПК.
Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл.415,
ал.1 ГПК (понастоящем чл.415 ал.4 ГПК), давността не се счита прекъсната
със заявлението.
В случая с влязло в сила на 26.06.2012 г. съдебно решение
предявеният иск по реда на чл.422 ГПК е уважен. Страните не спорят относно
обстоятелството, че докато трае съдебният процес относно вземанията, за
които в полза на ответника са издадени процесните изпълнителни листове,
давност не тече, съгласно нормата на чл.115, б.“ж“ ЗЗД. От момента на
влизане в сила на съдебното решение започва да тече 5 – годишен давностен
срок за всички вземания, на основание чл.117, ал.2 ЗЗД.
С ТР № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, е
разяснено, че погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на
26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС. В мотивите е разяснено, че до обявяването на задължителен
тълкувателен акт с последващ такъв за загубил сила, обективираното в него
тълкуване не може да бъде пренебрегнато по съображения, че има съществена
промяна в обществените условия. Затова следва да бъде прието, че
последващите тълкувателни решения нямат, подобно на първоначалните,
обратно действие, а започват да се прилагат от момента, в който са
постановени и обявени по съответния ред. В този случай решението, с което
се постановява тълкувателният акт, се състои от две части. С първата от тях се
дава новото тълкуване на правната норма, а с втората се обявява за загубил
сила предшестващият тълкувателен акт. Второто поражда действие от
момента на обявяването на новия акт, поради което и от този момент
предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. Затова
установеното с новия акт тълкуване на правната норма ще може да бъде
прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите,
които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване
до тях, след обявяването на новия акт или по такива, които са били заварени
към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото
тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за
съществуващото между страните правоотношение, които са породили
правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с
оглед тълкувателния акт, който е бил действащ към момента на настъпването
на последиците. Прието е, че докато е траел изпълнителният процес относно
вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност
за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015
г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.
9
В разглеждания случай към момента на приемане на ТР №
2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на
ВКС, изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на
30.09.2008 г. изпълнителен лист, е било висящо. Ето защо и с оглед дадените
задължителни разяснения с горепосоченото Тълкувателно решение, следва да
се приеме, че по време на висящото изпълнително производство по изп. д. №
2008570400132 по описа на ЧСИ Б. Я., рег. № *** КЧСИ давност не е текла.
Спори се между страните в производството дали горепосоченото
изпълнително е прекратено по реда на чл.433, т.8 ГПК и съответно кога.
В нормата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК е регламентирано, че
изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г.,
по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.10, прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата
на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти.
Съгласно чл.116, б.„в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането
на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно
задължителните разяснения по т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013
г. на ВКС, ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Разяснено е също така, че искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение.
Жалбоподателят поддържа, че неправилно решаващият съд е приел,
че депозираната на 30.06.2014 г. молба до съдебния изпълнител с искане на
основание чл.517, ал.2 ГПК да бъде овластен за предяви иск за прекратяване
на дружеството на длъжника съставлява изпълнително действие.
В нормата на чл.517, ал.4 ГПК е регламентирано, че когато
изпълнението е насочено върху всички дялове в дружеството, искът за
прекратяването му може да бъде предявен след вписването на запора и без да
10
се спазват изискванията на чл. 96, ал. 1 от Търговския закон, без връчването на
изявление за прекратяване на дружеството или на участието на длъжниците в
дружеството. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че вземането на
взискателя е удовлетворено преди приключването на първото заседание по
делото. Ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството и
това се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва
ликвидация.
Систематичното място на посочената разпоредба е в глава 45
„Изпълнение върху вземания на длъжника“. Също така с предявяване на
конститутивния иск по ч.517, ал.4 ГПК се упражнява потестативното право на
кредитора на едноличния собственик на капитала да прекрати търговското
дружество, да удовлетвори вземането си от ликвидационния дял на длъжника.
С оглед на това като абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимостта на този иск е въведено изискването за наличие на висящо
изпълнително производство, по което ищецът има качеството на взискател, а
търговското дружество има качеството на задължено лице, осуетило
изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в
изпълнителното производство стойност на дружествения дял, както и
наличието на изрично овластяване на взискателя да предяви иска. Последица
от прекратяването на изпълнителното производство и съответно отпадането
на непосредствената цел на кредитора да събере по принудителен ред
вземането си, е недопустимост на иска по чл.517, ал.4 ГПК.
По изложените съображения въззивният съд счита, че депозираната
на молбата от взискателя на 30.04.2016 г. за овластяване от съдебния
изпълнител за предявяване на иск по чл.517, ал.4 ГПК съставлява искане за
извършване на изпълнително действие за принудително изпълнение върху
вземане на длъжника, насочено към осребряване на имуществото му, с цел
удовлетворяване на вземанията, за които са издадени изпълнителните листове.
Ето защо последица от отправеното до съдебния изпълнител искане е
прекъсване на давността, в каквато насока са и изводите на решаващия съд. С
оглед на това релевираното оплакване от жалбоподателя се явява
неоснователно и изпълнителното производство не е прекратено на 17.01.2016
г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Последното извършено изпълнително действие по посоченото
изпълнително дело е на 23.03.2016 г., когато съдебният изпълнител е изпратил
запорно съобщение до „Банка ДСК“. Ето защо изпълнителното производство
е прекратено по силата на закона на 23.03.2018 г., а постановлението за
прекратяване от 30.10.2020 г. само констатира последиците на настъпилата
перемпция. Ето защо след 23.03.2018 г. започва да тече нов 5 – годишен срок
за вземанията на ответника спрямо ищеца по издадените изпълнителни
листове. Преди изтичането на давностния срок – на 26.11.2020 г., взискателят
е поискал образуване на ново изпълнително производство, като в молбата са
посочени конкретни изпълнителни действия за събиране на вземанията. В хода
на образуваното изп. д. № 20208570400428 по описа но ЧСИ Б. Я. и изп. д. №
20218470400176/2021 г. по описа на ЧСИ Н. П., рег. № *** КЧСИ са поискани
и извършени описаните по – горе изпълнителни действия, довели до
прекъсване на давността. Последното от тях е извършено на 02.11.2021 г. –
изпратено запорно съобщение до „Айкарт“ АД.
По изложените съображения и при съобразяване на обстоятелството,
11
че с предприемане на всяко едно от описаните изпълнителни действия по
трите изпълнителн производства е довело до прекъсване на давността и е
започнал да тече нов давностен срок, който към момента на завеждане на
делото и провеждане на устните състезания във въззивното производство не е
изтекъл.
По изложените съображения въззивният съд счита, че вземанията на
кредитора, за които са издадени процесните изпълнителни листове съответно
от 30.09.2008 г. и от 26.07.2012 г. не са погасени по давност към момента на
завеждане на делото, както и към момента на провеждане на устните
състезания в настоящото производство.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното
решение в допустимата част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на
ответника по жалбата следва да се присъди сумата от 4 300 лв.,
представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат за процесуално
представителство във въззивното производство.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 6686/22.12.2023 г., постановено по гр. д.
№ 12528/2022 г., по описа на СГС, I ГО, 8 състав, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявеният от С. В. И., ЕГН ********** със съдебен адрес гр.
София, ул. „Позитано“ № 7, ет.6, офис 24 – адв. Г. П., срещу „ПОРТАЛ“
ЕООД, ЕИК *********, с адрес гр. София, бул. „Черни връх“ № 88, ет.1, иск с
правно основание чл.439, ал.2 ГПК вр. с чл.124, ал.1 ГПК относно
несъществуване правото на принудително изпълнение за парично задължение
в размер на сумата над 97 169, 95 (деветдесет и седем хиляди сто шестдесет и
девет лева и деветдесет и пет стотинки) лв. до 103 348, 73 (сто и три хиляди
триста четиридесет и осем лева и седемдесет и три стотинки) лв., в рамките на
изпълнително дело № 20218470400176 по описа на ЧСИ Н. П., рег. № ***
КЧСИ, въз основа на изпълнителен лист от 30.09.2008 г. по ч. гр. д. №
20406/2008 г. на СРС, 68 състав и изпълнителен лист от 26.07.2012 г., издаден
по гр. д. № 9401/2009 г. по описа на СГС, ГО, I-1 състав (48 лв. – такси пот.3,
т.5, т.9 ТТРЗЧСИ; 2, 50 лв. – начислени такси по т.31 ТТРЗЧСИ и 6 128, 28 лв.
– такса по т.26 ТТРЗЧСИ – общо 6 178, 78 лв.), като процесуално
недопустимо.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в същата част.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6686/22.12.2023 г., постановено по гр.
д. № 12528/2022 г., по описа на СГС, I ГО, 8 състав, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявения от С. В. И., ЕГН ********** със съдебен адрес гр.
София, ул. „Позитано“ № 7, ет.6, офис 24 – адв. Г. П., срещу „ПОРТАЛ“
ЕООД, ЕИК *********, с адрес гр. София, бул. „Черни връх“ № 88, , ет.1, иск
с правно основание чл.439, ал.2 ГПК вр. с чл.124, ал.1 ГПК относно
несъществуване правото на принудително изпълнение за парично задължение
в размер на сумата от 97 169, 95 (деветдесет и седем хиляди сто шестдесет и
12
девет лева и деветдесет и пет стотинки) лв., в рамките на изпълнително дело
№ 20218470400176 по описа на ЧСИ Н. П., рег. № *** КЧСИ, въз основа на
изпълнителен лист от 30.09.2008 г. по ч. гр. д. № 20406/2008 г. на СРС, 68
състав и изпълнителен лист от 26.07.2012 г., издаден по гр. д. № 9401/2009 г.
по описа на СГС, ГО, I-1 състав.
ОСЪЖДА С. В. И., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София,
ул. „Позитано“ № 7, ет.6, офис 26 – адв. Г. Г. П., да заплати на „ПОРТАЛ“
ЕООД, ЕИК *********, с адрес гр. София, бул. „Черни връх“ № 88, ет.1 и
съдебен адрес гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 8А, ет.1, ап.4 – адв. Б. К.,
сумата от 4 300 (четири хиляди и триста) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК,
представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат за осъществяване
на процесуално представителство във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок то
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13