Р Е Ш Е Н И Е
№ …………..
гр. Русе, 08.07.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в открито заседание на осми юни през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря Борянка Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4498 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно
основание чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК и материалноправно такова – чл.
240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 92, ал. 1, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 79, ал. 1
от ЗЗД от АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД против Н.Л.Л. за
установяване дължимостта на сумата 1000.00
лева- главница, законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до изплащане на
задължението и сумата 121.45 лева-
лихва за забава за периода 07.01.2019 год.- датата, следваща датата на
последната погасителна вноска по паричния заем до 16.06.2020 год.- датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че по силата на Приложение № 1 от
28.01.2019 г. на основание Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия), сключен с цедента АКСЕС ФАЙНАНС ООД, вземането срещу ответника,
произтичащо от Договор за кредит А1 карта № 562679 от 14.11.2018 год. били прехвърлени в негова полза, в качеството
на цесионер. За цесията на ответника било изпратено уведомление. Не са
приложени доказателства за това. Поради това ищецът счита, че ответникът е
надлежно уведомен чрез връчване на приложеното към исковата молба уведомително
писмо, но не прилага доказателства да е изпращано, респ. получавано приложеното
към исковата молба уведомление. Ищецът поддържа, че по силата на сключения
договор била предоставена международна кредитна карта Access
Finance/iCard/Master Card с визия (дизайн) А1 с разрешен кредитен лимит 1000.00
лева. Сумата е изцяло усвоена от ответника, като той не е извършвал плащания.
Ищецът заявява, че за посочената сума се снабдил
със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена срещу ответника по
ч.гр.д. № 2541/ 2020 год. по описа на РРС, която заповед му била връчена при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумите по
заповедта за изпълнение. Претендира разноски.
В указания срок ответникът е подал отговор чрез
назначения му особен представител. Оспорва надлежното уведомяване за
извършената цесия, представителната власт на пълномощника. Посочва, че липсват доказателства предоставеният кредит да е усвоен, както
и в какъв размер.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено
следното:
Страните не
спорят, че на 14.11.2018 год. ответникът сключил с АКСЕС ФАЙНАНС ООД Договор за кредит А1 карта №
562679, по силата на който е предоставена международна кредитна карта Access Finance/iCard/Master Card
с визия (дизайн) А1 с разрешен кредитен лимит 1000.00 лева.
От
представената от първоначалния кредитор по искане на особения представител на
ответника Справка за начисления по Договор за кредит А1 карта № 562679/14.11.2018
год. се установява, че сумата 1000.00 лева е изцяло усвоена от ответника на 17.11.2018
год. Ответникът трябваше да докаже, че е извършвал
погасявания на усвоените в суми изцяло и в срок, съгласно договора, съгласно разпределената доказателствена тежест. Такива
доказателства не са представени по делото, поради което съдът приема, че
ответникът не е извършвал плащания.
Разпоредбата на
чл. 26, ал. 1 от ЗПК изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането
си по договор за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за
потребителски кредит предвижда такава възможност. Такава възможност в случая е
предвидена в клаузата на чл. 17 от сключения договор
за кредит.
Във формираната
с редица решения на ВКС задължителна практика (вж. решение № 3
от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др.),
безпротиворечиво се приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента,
но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със
същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3,
предл. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие
за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4
от ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне
на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3
от ГПК.
Уведомленията,
заедно с исковата молба и останалите писмени доказателства, се считат връчено
на ответника на основание чл. 46, ал. 4, изр. първо, вр. ал. 2 от ГПК, на 18.03.2021
год., поради което следва да се приеме, че прехвърлянето на вземанията по
сключения договор за потребителски кредит в полза на ищеца е произвело действие
спрямо последната. В случая уведомлението изхожда от юрисконсулта на ищеца, но
той е упълномощен изрично да извърши това действие от управителя на АКПЗ ЕООД
(л.7), което от своя страна е упълномощено да съобщи цесията от цедента (л. 18
и 19). Изложеното мотивира извод за неоснователност на възражението на ищеца,
че цесията не му е надлежно съобщена.
Последователна
е практиката на Съда на ЕС по тълкуването и приложението на Директива 93/13/ЕИО
на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, според която съдът е длъжен да следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори, дори и такова
възражение да не е било направено от потребителя. По отношение на договорите за
кредит на общо основание и съгласно чл. 24 от ЗПК се прилагат правилата на чл. 143
– чл.148 от ЗЗП.
На първо място
следва да се отбележи че, макар и поместени в индивидуалния договор с ответника,
а не в общи условия към него, клаузите на същия не са индивидуално уговорени по
смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП. Касае се до еднотипни договори за паричен
заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе и това е служебно
известно на съда от множеството дела, по които са представени идентични
контракти между същия заемодател и различни потребители. Освен това ищецът нито
е твърдял, нито е доказал условията по договора да са били уговорени с
ответницата индивидуално. По тези съображения съдът намира, че същите следва да
бъдат подложени на проверка за тяхната равноправност – арг. от чл. 146, ал. 1
от ЗЗП.
Действително,
договорът съдържа неравноправни клаузи (например тази за заплащане на неустойка
на основание чл. 20, вр. чл. 15 от договора, както и клаузата за дължими
разходи за събиране), но тъй като тези задължения не се претендират, съдът не
следва да ги обсъжда в решението.
Установи се по
делото, че ответникът е получил от АКСЕС ФАЙНАНС ООД кобрандирана кредитна
карта с № 562679, както и отделен запечатан плик, който съдържа ПИН- код за
ползване на картата. Това той е удостоверил, подписвайки договора на 14.11.2018
год. (чл. 2, ал. 2 и 3).
Изложеното
мотивира съда да приеме, че искът за заплащане на сумата 1000.00 лева,
представляваща усвоена и непогасен кредитен лимит по международна кредитна карта Access
Finance/iCard/Master Card с визия (дизайн) А1 с № 562679, е основателен. След извършени изчисления със специализиран софтуерен
продукт и на основание чл. 162 от ГПК, съдът приема за основателна претенцията
и за договорна лихва в заявения размер 121.45 лева за периода 07.01.2019 год.-
датата, следваща датата на последната погасителна вноска по паричния заем до
16.06.2020 год.- датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Съобразно
изхода от делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на
направените в исковото и заповедното производства разноски в общ размер на 75.44
лева в заповедното производство и 374.56
лева- в исковото производство за държавна такса (74.56 лева), възнаграждение за
особения представител на ответника (150.00 лева) и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (150.00
лева), или общо разноски в размер на 450.00 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Н.Л.Л., ЕГН **********, настоящ адрес: ***4, че дължи на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. С*, ул. П* В* № *, ет. *, представлявано от Я* Б* Я*-
управител и юрисконсулт И* К* Т*- пълномощник, сумата 1000.00 лева- главница по слючен с АКСЕС ФАЙНАНС ООД Договор за кредит А1 карта № 562679, по силата на който е предоставена международна
кредитна карта Access Finance/iCard/Master Card с визия (дизайн) А1 с разрешен
кредитен лимит 1000.00 лева, вземанията
по който са прехвърлени с договор за цесия на ищеца, както и сумата 121.45
лева- лихва за забава за периода 07.01.2019 год.- датата, следваща датата
на последната погасителна вноска по паричния заем до 16.06.2020 год.- датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 30.06.2020 год. до окончателното й изплащане, за които
вземания по ч.гр.д. № 2541 по описа за 2020 год. на Русенския районен съд е
издадена заповед № 1070/01.07.2020 год. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.Л.Л., ЕГН **********, настоящ адрес: ***4 да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. С*, ул. П* В* № *, ет. *, представлявано от Я* Б* Я*-
управител и юрисконсулт И* К* Т*- пълномощник, сумата 450.00 лева, представляваща съдебно- деловодни разноски в исковото
и заповедното производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: