О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ … …
град Кърджали, 18.05.2023 год.
Административен съд – Кърджали, ………………....… в
закрито …………………...….…..
съдебно заседание
……………………………………………………………………………………………………….
на осемнадесети май …….….………………………..……..…………………..……………………………..…….
през 2023/две хиляди двадесет и трета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
разгледа докладваното
от …………………………..… съдията Виктор Атанасов
…………………...
административно дело … №183 .. по описа за ………............ 2023 година …….....……….…
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс и във връзка с чл.41 и следв. от Закона за подпомагане на земеделските
производители/ЗПЗП/.
Делото е образувано
е по повод постъпила в Административен съд – Кърджали, жалба от А.А.П., с посочен адрес: ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес
за призоваване и връчване на книжа: ***, Адвокатска кантора „***“, като жалбата,
според изрично изписаното в нея, е подадена против: Уведомително писмо УРН ***,
УИН ***, връчено на 28.03.2023 год. и Уведомително писмо Изх.№01-09206500/158#3/07.09.2022
год., невръчено редовно до момента, без да е посочен издателят и на двете уведомителни
писма.
Жалбоподателят сочи в жалбата, че е регистриран като земеделски
производител и че за 2022 год. подал заявление за подпомагане за плащане на площ
и подпомагане във връзка с конфликта в Украйна, както и че му била извършена проверка.
Сочи също, че възразил срещу доклада от проверката, като твърди, че представеният
доклад бил непълен и неясен, същият не отразявал действителното състояние на проверяваните
площи, не включвал в съдържанието си дадените от него по време на проверката, обяснения
и нещо повече - към връченият му доклад не били приложени извършените по време на
проверката фотоснимки, посочени на стр.13 от доклада, т.е. той се явявал и непълен.
Жалбоподателят твърди, че на възражението му не било отговорено
и отговор не му бил връчен по надлежният законов ред. Сочи също така, че като регистриран
земеделски производител бил регистриран и в информационната система, посочена в
Наредба №105 от 22.08.2006 год. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп
и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, както и че посочил
и имал регистриран електронен адрес, на който можело и следвало да му се изпращат
индивидуалните административни актове, който го касаят. Жалбоподателят твърди,
че в случая, административният орган не е спазил разпоредбата на чл.18а от АПК и
не е положил усилие да му връчи надлежно двата обжалвани административни актове
на посоченият от него електронен адрес или на настоящия и постоянния му адрес,
а директно приложил разпоредбата на чл.18а, ал.10 от АПК, без да е изчерпал
останалите, изброени в законовият текст, начини на връчване. Твърди на следващо място, че на 28.03.2023 год. за пръв път му било връчено
първото посочено уведомително писмо - УРН *** УИН ***, в което
административният орган препращал към другото уведомително писмо, с Изх.№01-09206500/158#3/07.09.2022
год., в което се отговаряло на подадено от жалбоподателя възражение с
Вх.№01-092-6500/158 от 12.08.2022 год. срещу доклада по извършената проверка на
обработваните от него площи и че за второто уведомително писмо узнал за пръв
път от първото такова. Твърди също, че при проверката на банковата си сметка
установил, че са постъпили суми за подпомагане, които са по-малки от дължимите
средства спрямо обработваната от него площ. Сочи, че със
заявление от 09.02.2023 год., връчено с обратна разписка на 13.02.2023 год.,
поискал от директора на Държавен фонд „Земеделие“ да се произнесе с надлежен
индивидуален административен акт, в който да посочи причините, поради които са
му изплатени по-малки суми за подпомагане от заявените от него като земеделски производител,
но че до момента не бил издаден съответен индивидуален административен акт. Твърди,
че при посещение на ДФ „Земеделие“ след 28.03.2023 год. му било обяснено, че двете
уведомителни писма са индивидуалните административни актове, които обосновават намаляването
на заявените от него суми за подпомагане, като земеделски производител. Предвид
изложеното, жалбоподателят твърди, че за него е налице правен интерес тези две
уведомителни писма да бъдат отменени и на административният орган да бъдат
дадени указания относно правилното прилагане на закона. Твърди също, че двете уведомителни писма са нищожни - издадени били от
лице, което няма правомощие да издава такива актове, а освен това, те били
неправилни, тъй като били издадени в противоречие на процесуалния и материалния
закон и не била спазена изискуемата от закона форма за индивидуалните административни
актове, посочена в чл.59 от АПК и че въпреки безспорните основания за подпомагането
му като земеделски производител, полагаемите се суми били намалени, подпомагането
за площ не било изплатено изобщо. Поради това жалбоподателят моли да бъде призован
на съд и след като докаже твърдението си, да бъде постановено съдебно решение, с
което да бъдат обявени за нищожни или да бъдат отменени Уведомително писмо УРН
***, УИН ***, връчено на 28.03.2023 год. и уведомително писмо Изх.№01-09206500/158#3/07.09.2022
год. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ - град София
и да бъде върната преписката, с изрични указания по правилното прилагане на закона.
Жалбоподателят заявява в жалбата, че ще се ползва от доказателствата
по административната преписката и че допълнителни доказателства ще ангажира след
като се запознае с приложените към административната преписка документи.
Жалбата, в препис за ответната страна, е била подадена чрез
заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, до Административен
съд -Кърджали, регистрирана в деловодството на Държавен фонд „Земеделие” с Вх.№01-092-6500/158#12
от 11.04.2023 год., като същата, окомплектована с административната преписка по
издаване на оспорените уведомителни писма, е изпратена на съда със съпроводително
писмо Изх.№01-092-6500/158#13 от 25.04.2023 год. на Областна дирекция - Кърджали
на Държавен фонд „Земеделие”, постъпили в съда и регистрирана в деловодната система
с Вх.№1197/27.04.2023 год., като в съпроводителното писмо е изложено и писмено
становище по така подадената жалба.
Съдът, след като се е запознал със съдържанието на жалбата
и с приложената административна преписка по издаване на уведомителните писма, с
Разпореждане №№341 от 28.04.2023 год. е оставил без движение жалбата на А.А.П.,***, с ЕГН **********, със съдебен адрес за призоваване
и връчване на книжа: ***, подадена/според
изписаното в нея/, против: Уведомително писмо УРН ***, УИН ***, връчено на
28.03.2023 год. и Уведомително писмо с Изх.№01 -09206500/158#3/07.09.2022 год.,
невръчено редовно до момента, без посочен издател на двете уведомителни писма,
като със същото разпореждане е указал на жалбоподателя А.А.П.,
в 7/седем/-дневен срок от получаване на препис от настоящото разпореждане, да отстрани
нередовностите на жалбата, както следва: 1. Да внесе дължимата
държавна такса, в размер на 20.00/двадесет/ лева, по сметка на Административен съд
- Кърджали и в същия срок да представи или изпрати документа за това в съда, за
прилагане по делото, съгласно изискването на чл.151, т.3 от АПК и 2. С допълнителна
писмена молба, подадена в 2 /два/ екземпляра, да посочи точното означение на обжалваните
административни актове, съгласно изискването на чл.150, ал.1, т.5 от АПК. В
мотивите към това разпореждане е разяснено на жалбоподателя, че УРН е уникалния
регистрационен номер, с който жалбоподателят А.А.П. е
регистриран като земеделски производител в Интегрираната система за административен
контрол (ИСАК), а УИН е уникалния идентификационен номер на подаденото от него заявление
за подпомагане - в случая уникалния идентификационен номер/УИН/ на подаденото на
04.05.2022 год. Заявление за подпомагане 2022 год. по схеми и мерки за директни
плащания, Форма за физически лица, т.е. че нито един от двата номера не е номер
на оспорения акт, бил той идентификационен номер, изходящ номер или някакъв друг,
който да го индивидуализира. На жалбоподателя е указано също така, че в жалбата
не е посочена датата на издаване на това уведомително писмо, нито е посочен издателят
му, като издателят е посочен едва в края на жалбата, в направеното искане за отмяна
на уведомителното писмо. Указано му е освен
това, че при проверката на изпратената в съда преписка е констатирано, че по същата не е налично Уведомително писмо с посочения изходящ
номер - Изх.№01-0920-6500/158#3, което да е от датата 07.09.2022 год., т.е. втория
от посочените актове, за който се сочи, че се оспорва, а е налично такова уведомително
писмо, но от друга дата, което също води до неяснота, кой е вторият административен
акт, против който е насочена така подадената жалба.
Съобщението, ведно с препис от това разпореждане, са
получени на посочения в жалбата съдебен адрес за призоваване и връчване на
книжа, срещу подпис, на датата 10.05.2023 год., от адвокат И.Б., според
вписаното във върнатия и приложен по делото втори екземпляр от съобщението. В
изпълнение на това разпореждане, с молба Вх.№1332 от 12.05.2023 год. на АдмС – Кърджали, от жалбоподателя А.А.П.,
с посочен адрес: ***, подадена чрез пълномощника му – адвокат И.Б., с приложено
към молбата пълномощно от 11.05.2023 год., изрично е посочено, че доверителят му
обжалва Уведомително писмо на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ с Изх.№01-092-6500/158#9 от 23.03.2023 год. и Уведомително писмо на
заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ с Изх.№01-092-6500/158#3
от 02.09.2023 год., като към молбата
е приложен и документ за внесена държавна такса, в размер на 20 лева.
При това положение, за да
се произнесе по така подадената жалба и направеното уточнение към нея с подадената
допълнително молба, съдът,
след като се запозна с преписката и доказателствата към
нея,
прецени и взе предвид следното:
Така, най-напред в подадената допълнителна молба/на л.72/ е посочено, че единият от обжалваните актове е Уведомително писмо с Изх.№01-092-6500/158#3
от 02.09.2023 год. на заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“. Такова уведомително писмо не е налично
по преписката, а и няма как да е налично и съответно, същото няма как да бъде
предмет на жалбата, тъй като датата 02.09.2023 год., посочена като дата на
издаването му, все още не е настъпила и до тази дата има значителен период от
време - три месеца и половина.
Следва да се посочи, че по преписката е налично Уведомително
писмо с Изх.№01-092-6500/158#3 от 02.09.2022
год. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“,
адресирано до жалбоподателя А.А.П./л.28-л.29/. Видно е от съдържанието на това писмо е, че същото е в отговор на писмо с
Вх.№01-092-6500/158 от 12.08.2022 год., подадено от А.А.П.,
като със същото последният е уведомен, че е извършен административен преглед на
подаденото от него заявление по схеми/мерки за директни плащания за 2022 г. (ДПП
-2022 - стандартна) от отдел „Контролни проверки“, Дирекция „Технически инспекторат“
при ЦУ на ДФ „Земеделие“. В уведомителното писмо е разяснено на жалбоподателя,
че при проверката на място, експертите от РТИ се позиционират с GPS, като снимките
са с координати за географско местоположение. Пояснено е също, че направеният снимков
материал от проверката дава обективна представа за състоянието на земеделските парцели,
към момента на проверката, а във връзка с твърдението на жалбоподателя, че докладът
от проверката бил непълен поради неприлагането на снимковия материал към него,
в писмото е разяснено на същия, че експертът има задължение да изпрати копие от
доклада за извършена проверка, като снимковият материал не се прилага към копието
на доклада и че направеният снимков материал се прилага в ИСАК. В
уведомителното писмо накрая е посочено, че проверката потвърждава, че констатациите
на експертите от отдел „Регионален технически инспекторат“ са коректни и в съответствие
с процедурите на Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция, като с това
се изчерпва цялото съдържание на писмото.
Така, дори и да се приеме, че жалбата в едната й част е
насочена срещу това уведомително писмо, то с оглед съдържанието му съдът в
настоящия състав намира, че същото не е индивидуален административен акт и
съответно, не подлежи на обжалване. Видно е от съдържанието на това писмо, че
същото има уведомителен или по-скоро – информативен характер и на практика
представлява едно съобщение до жалбоподателя А.П., с което накратко му е
разяснена процедурата при извършване на проверките на място от експертите от отдел
„Регионален технически инспекторат“ при ДФ „Земеделие“ и извършваните от тях
действия при тези проверки.
По отношение на другото, посочено като обжалвано,
уведомително писмо – Уведомително писмо с Изх.№01-092-6500/158#9 от 23.03.2023 год.
на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“/л.9-л.10/, следва да се посочи, че видно от съдържанието му, то е в отговор на заявление
с Вх.№01-092-6500/158#/4 от 13.02.2023 год., подадено от А.А.П.
С писмото жалбоподателят е уведомен, че е извършен допълнителен административен
анализ, касаещ проверката на място по схема/мярка „ДПП
– 2022“ от Дирекция „Технически инспекторат“. С това уведомително писмо
жалбоподателят А.П. е уведомен също, че на предишно негово възражение,
постъпило в ОД на ДФ „Земеделие“ – Кърджали, с Вх.№01-092-6500/158#1 от 12.08.2022
год., е изготвен официален отговор с Изх.№01-092-6500/158#3 от 02.09.2022 год.,
който отговор е бил изпратен на актуалния към момента негов адрес, посочен и в
подаденото възражение, а именно - ***. Посочено е също, че писмото не е било получено
от адресата му в законоустановения срок и същото е
било върнато към подателя. С уведомителното писмо е разяснено на жалбоподателя,
че съгласно вътрешните акредитирани процедури на ДФ „Земеделие“, екземпляр от писмото
е предоставен за качване на официалната интернет страница на ДФ „Земеделие“ с уведомление
с Bx.№03-0416/4755 от 19.09.2022 год. и че след официалното
представяне на сайта е имал 10-дневен срок, считано от 26.09.2022 год. 07.10.2022
год., в който да се яви за получаване на уведомителното писмо. В уведомителното
писмо накрая е посочено, че при административната проверка, в този срок не е установен
официален контакт от страна на жалбоподателя пред opганите
на институцията, като с това, цялото съдържание на уведомителното писмо се
изчерпва.
Така, с оглед съдържанието и на второто обжалвано
уведомително писмо, съдът в настоящия състав намира, че и то не представлява индивидуален
административен акт и съответно, не подлежи на обжалване. От съдържанието и на
това писмо е видно, че същото има уведомителен или по-скоро – информативен
характер и на практика също представлява едно писмено съобщение до
жалбоподателя А.П., с което накратко му е разяснено, какво действия са били
предприети и извършени по повод предходно възражение, подадено от
жалбоподателя, какви са номерът и датата на писмения отговор, изготвен по повод
това възражение, на какъв адрес е бил изпратен този писмен отговор, защо не е
бил получен и къде е бил публикуван този отговор, като и каква е била
възможността на жалбоподателя след публикуването на отговора на официалната интернет
страница на ДФ „Земеделие“.
Така, предвид посоченото по-горе съдът намира, че жалбата
на А.А.П. е насочена срещу актове, който не са индивидуални
административни актове и не подлежат на обжалване по реда на АПК. Съдът намира,
че по своята същност, обжалваните уведомителни писма имат характера на писмени съобщения
до жалбоподателя, с които същият е уведомен или информиран за начина на
извършване на процедурите по проверките на място на заявените за подпомагане
парцели, съответно и за извършени фактически действия от страна на експерти от
отдел РТИ, както и за други обстоятелства, касаещи издаването и връчването на
едно от тези две уведомителни писма и като такива, обжалваните уведомителни
писма не съдържат характеристиките на ИАА по смисъла на чл.21, ал.1 – ал.4 от АПК.
Съдът намира също, че процесните
две уведомителни писма имат и характера на актове от вида, посочен в чл.21, ал.5,
изр.I/първо/, предл.I/първо/ от АПК, а именно – и
двете представляват част от производството по издаване на индивидуален административен
акт. Такъв индивидуален административен акт би било уведомителното писмо, с което
се определя размерът на оторизираната или респ., отказана финансова помощ по схемите,
за които съответният кандидат, в случая жалбоподателят А.П. е подал заявление за
подпомагане, съответно, с които е определен размерът на финансовите санкции, ако
са налице предпоставки за такива. Обжалваните в случая две уведомителни писма категорично
нямат такова съдържание, а с тях жалбоподателят е уведомен, че е извършен анализ
на подаденото от него възражение, описаните са фактическите действия, които
извършват експертите при извършването на проверките на място и изготвянето на
снимковия материал, вкл. и начина на работа с GPS, както и разписаните процедури впоследствие, включително
и относно това, къде се прилага изготвения снимков материал от извършените
проверки на място, цитирани са и приложимите вътрешни акредитирани процедури на
ДФ „Земеделие“ при връчване на уведомителните писма. В нито едно от двете
обжалвани писма обаче, не е налице волеизявление на административния орган, за произнасяне
по заявлението за подпомагане - с тези уведомителни писма не са определени оторизирани
суми, нито са отказани суми или финансови санкции. От горното, според настоящия
състав, се налага изводът, че тези две уведомителни писва не са крайните актове
в производството, образувано с подаването на цитираното по-горе възражението.
Така, след като няма данни и в двете обжалвани уведомителни писма да се съдържат
посочените характеристики, т.е. изявления на административния орган, финализиращи започнатата процедура по подаденото заявление
за подпомагане с решение за одобрение, т.е. за оторизиране на суми или с постановен
отказ за оторизиране на определени суми, а в жалбата липсват и твърдения за
наличие на такива изявления, то се налага единствено възможния извод, че липсва
годен за оспорване административен акт или, налице е хипотезата на чл.159, т.1
от АПК.
Отделно от това съдът намира,че в случая за жалбоподателя
липсва и правен интерес от оспорването на посочените две уведомителни писма на
заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Съгласно
нормата на чл.147, ал.1 от АПК, право да оспорват
административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси
са нарушени или застрашени от него или
за които той поражда задължения. От цитираната разпоредба
и от разпоредбата на чл.15, ал.1 от АПК следва изводът, че
възможността да участват в административното производство и съответно, правото да оспорват конкретен
административен акт имат лицата, чиято правна
сфера е непосредствено и негативно засегната от него, чрез
прекратяване или ограничаване на съществуващи техни права, създаване на нови или разширяване на съществуващи задължения или препятстване упражняването на права, т.е. за тези лица е налице правен интерес от оспорването на съответния
административен акт. Правният
интерес е абсолютна процесуална предпоставка,
която обуславя съществуването и валидното упражняване на правото на оспорване на даден
административен акт и съответно
на възможността чрез такова оспорване и евентуална отмяна, да се предотвратят
или да бъдат
премахнати вече породените от индивидуалния административен акт неблагоприятни последици от вида
на посочените по-горе. Съдът счита, че в разглеждания случай не се
установява настъпването за оспорващия А.А.П. на каквито и да е неблагоприятни последици от тези две уведомителни писма, т.к. както бе обосновано и по-горе, същите
имат само уведомителен или по-скоро информативен характер и с тях не се
нарушават
или засягат, нито се
застрашават
права, свободи или законни интереси на жалбоподателя. Следва да се отбележи, че оспорващият твърди в жалбата,
че при проверката на банковата си сметка установил, че в същата са постъпили
суми за подпомагане, които са по-малки от дължимите средства спрямо
обработваната от него площ, както и че въпреки безспорните основания за подпомагането
му като земеделски производител, полагаемите се суми били намалени и подпомагането
за площ не било изплатено изобщо. Тук отново следва да се посочи, че
производството по подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане следва
да приключи с индивидуален административен акт, обичайно също наименован „уведомително писмо“, в което следва да е посочен
размерът на оторизираните суми за подпомагане по съответните схеми/мерки,
съответно и размерът на сумите, за които е отказано финансово подпомагане по схемите/мерките,
за които съответният кандидат, в случая жалбоподателят А.П., е подал заявление за
подпомагане, като в това именно уведомително писмо, като краен акт в
производството, следва да се посочат и допустимите за подпомагане площи по
всяка от тези схеми/мерки, както и площите, за които след извършените
административни проверки и проверки на място е прието, че не отговарят на
условията за подпомагане. За жалбоподателя ще е налице правен интерес от
оспорване по съдебен ред на това уведомително писмо, като краен акт в
производството по подаденото от него заявление за подпомагане, в случай, че със
същото му се отказва финансово подпомагане за всички или за част от заявените
от него площи, но такъв правен интерес за оспорване на посочените в жалбата и в
допълнителната уточняваща молба, две уведомителни писма, липсва.
Липсата на правен интерес е абсолютна процесуална пречка за
съществуването на оспорване, за която съдът следи служебно, като правният интерес
може да липсва още при подаване на жалбата, какъвто е и настоящият случай. Така
или иначе, независимо кога възниква, при липсата на правен интерес, съдът следва
да прекрати съдебното производство, като недопустимо.
Така, с оглед всички изложено по-горе, настоящият съдебен
състав намира, че липсата на подлежащ на обжалване по съдебен ред административен акт, както и липсата на правен интерес за оспорващия А.А.П., от обжалване на посочените две уведомителни писма, издадени от заместник
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, са отрицателни процесуални предпоставки за допустимостта на съдебното производство, от което следва, че така
подадената жалба и допълнителната уточняваща молба към нея, се явяват процесуално недопустими за
разглеждане пред съда, поради което и същите следва да бъдат оставени без разглеждане, като при
това положение, производството по настоящото административно дело следва да бъде прекратено на тези основания.
Деловодни разноски не са претендирани
от страните в настоящото производство, поради което съдът не следва да се
произнася по този въпрос.
Ето защо, мотивиран от изложеното и на
основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК,
Административният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата и
допълнително подадената писмена молба от А.А.П., с посочен
адрес: ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа:
***, против:
- Уведомително писмо
с Изх.№01-092-6500/158#9 от 23.03.2023 год. на заместник изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие“ и
- Уведомително писмо
с Изх.№01-092-6500/158#3 от 02.09.2023 год.
на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно
дело №183/2023 год. по описа на Административен съд – Кърджали.
Препис от
настоящото определение, на основание чл.138, ал.3, във вр.
с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
Определението
може да се
обжалва с частна жалба, пред Върховния административен съд на Република
България,
чрез Административен съд – Кърджали, в 7/седем/ - дневен срок от получаването
или връчването му на страните.
С Ъ Д И Я: