Решение по дело №48892/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2613
Дата: 28 март 2022 г.
Съдия: Румяна Милчева Найденова
Дело: 20211110148892
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2613
гр. София, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20211110148892 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на В. Н. ЛЮБ. против АЛ. П. З., М. В.
З. и ЦВ. ЛЮБ. Д..
Ищецът твърди, че е служител на 07 РУП – СДВР. На 18.11.2014 г. със свой колега
отишли на адреса на ответниците след сигнал за семеен скандал. В жилището на
ответниците имало куче. Докато изяснявали случая, кучето се нахвърлило върху ищеца,
разкъсало униформата му и го захапало за лявото бедро. Твърди, че от нападението на
кучето е претърпял неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба. Претендира
ответниците да му заплатят солидарно обезщетение в размер на 5 000 лв. за причинени на
18.11.2014 г. в гр. София неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Ответниците оспорват иска по основание и размер. Твърдят, че кучето било
изолирано в отделно помещение на жилището, както и че в момента, в който полицейските
служители си тръгвали, ответникът Ал. З. отворил вратата на спалнята, кучето се шмугнало
и драснало ищеца по левия крак. Отричат да е било налице бездействие от тяхна страна.
Оспорват уврежданията, описани в медицинските документи, да са били причинени от
кучето. Оспорват и размера на претендираното обезщетение като прекомерно.

Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото е представено съдебномедицинско удостоверение и лист за преглед на
пациент.
1
Като доказателство по делото е приет паспорт, от който се установява, че като
собственик на кучето е вписана ответницата М.З..
Видно от постъпилото от СДВР писмо на 18.11.2014г. е подаден сигнал от лице,
представило се като З., за семеен скандал в ж.к. Младост, бл. 78, ет.5, ап. 78.
По делото е изслушана и приета СМЕ, която съдът изцяло кредитира като обективно
и компетентно изготвена, от която се установява, че на ищеца е причинена рана от ухапване
от куче /в областта на лявото бедро/ и кръвонасядане на околната кожа. Травматичното
увреждане представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Установява се и, че такова увреждане съответства да бъде причинено от зъбите на куче и не
може да бъде причинено от нокти на куче. Оздравителният период за този вид нараняване е
2 – 3 седмици, като най – интензивните болки са били в първите дни. Видно от СМЕ налице
е пряка причинно – следствена връзка между ухапването и настъпилото увреждане. По
лявото бедро на ищеца е налице белег. Зъбите на кучето причиняват рани, които може да
оставят белези за цял живот, като с времето същите намаляват или избледняват.
По делото е разпитана св. Димитър Л., който твърди, че след ухапването от куче през
2014г., на левия крак на ищеца е останал белег, който го има и към момента. След случая Л.
започнал да изпитва страх. Престанал да играе с кучето на свидетеля, както правел преди, не
смеел дори да се приближи до него. Изпитвал болка около месец, месец и нещо след случая.
Споделил му, че когато отиде на почивка има чувството, че всички гледат белега му.
Твърди, че белегът е видим отдалеч.
Разпитан св. Кирил Дамянов поддържа, че бил с ищеца по време на инцидента. Били
изпратени по сигнал за семеен скандал на адреса на ответниците. В апартамента имало и
куче. Попитали на кого е, а ответниците отговорили, че е общо. В един момент кучето, което
било в коридора, преминало през живущите и захапало ищеца за левия крак, в областта на
бедрото. Свидетелят видял, че униформата на ищеца била разкъсана, а от раната потекла
кръв. Свидетелят го откарал в болница, за да му бъде оказана медицинска помощ.
Свидетелката Симона З. твърди, че тя лично е затворила кучето в стаята, когато
дошли полицаите. Баща й обаче отворил вратата на стаята малко преди полицаите да си
тръгнат, кучето се „втурнало” към ищеца и е „възможно да го е ухапало”. Свидетелката не е
видяла униформата му да е разкъсана или да има кръв по нея.
Други доказателства не са ангажирани по делото в предвидените от процесуалния
закон преклузивни срокове.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Отговорността на ответника може да бъде ангжажирана, без виновно поведение при
осъществяване на надзора над животното, като тази отговорност има гаранционно-
обезпечителен характер. В ППВС № 17/1963г., допълнено с ППВС № 4/75г., т. 3, са дадени
задължителни указания на съдилищата, съгласно които отговорността по чл. 50 ЗЗД може да
се ангажира, когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно
2
поведение при ползването й. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е налице и когато не съществува
техническа възможност за пълното обезопасяване на вещта или животното. За да се
ангажира отговорността на ответника чл. 50 ЗЗД, следва да се установят общите
предпоставки, при които за определено лице би възникнала деликтна отговорност, както и
допълнителният факт на причиняване на вредите от животно, което е под негов надзор.
В настоящия случай отговорността на ответника следва да бъде ангажирана по реда
на чл. 50 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 50 ЗЗД предвижда особен вид безвиновна и обективна
отговорност, която може да се ангажира, когато вредите са настъпили от действията на
животно, което е поставено под надзора на определено лице. При неизпълнение на това
задължение лицето, под чийто надзор са животните, носи отговорност за настъпилите вреди,
които следва да обезщети. За да се приеме, че едно животно е под надзор на ответника е
достатъчно, че от гласните доказателства е установено, че кучето е било с ответниците. Не
се спори от страните, че тримата ответници полагат грижи за кучето, както и, че и тримата
са били с него по време на инцидента. В тази хипотеза под надзор - се има предвид
наблюдение, грижа, отговорност, каквито безспорно полагат ответниците. Това се
установява и от показанията на разпитания по делото свидетел Дамянов, който посочва, че
ответниците казали, че кучето е „общо” на всички присъстващи в жилището. Ето защо,
независимо, че в паспорта на кучето като собственик е вписана М.З., след като и тримата
ответници са полагали грижа за кучето, и тримата са материално легитимирани да отговарят
по предявените искове. Нещо повече, тяхната отговорност е солидарна на основание чл. 53
от ЗЗД.
Отговорността за вреди от животни по чл. 50 от ЗЗД е безвиновна. Тя не изисква
животното да е носител на някакви особени качества, нито да е източник на повишена
опасност. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че на излизане
от жилището кучето е захапало ищецът за левия крак. Ето защо, без значение е дали през
повечето време кучето е стояло затворено в стаята, достатъчно е да се установи фактът, че то
е ухапало ищецът докато е било под надзора на ответниците. Самият свидетел на
ответниците посочва, че „кучето може да го е захапало”. От друга страна св. Дамянов е бил
непосредствен очевидец на случая, впечатленията му са преки и непосредствени, като
същият е категоричен, че е видял как кучето захапва Л..
Лицето, под чийто надзор е животното носи отговорност за настъпилите вреди, които
следва да обезщети. Както беше посочено, не се спори от страните, че и тримата ответници
са полагали грижи за кучето и именно те са били с него време на инцидента.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира, че по делото е доказано
по безспорен начин, че ответниците не са изпълнили задълженията си.
По делото се доказаха и настъпилите за ищеца вреди в следствие на противоправното
виновно поведение. От приетата по делото СМЕ се установява, че на ищеца е причинена
рана от ухапване от куче /в областта на лявото бедро/ и кръвонасядане на околната кожа.
Травматичното увреждане представлява временно разстройство на здравето, неопасно за
3
живота.
По безспорен начин се установява и механизмът и причинно – следствената връзка.
Видно от СМЕ такова увреждане съответства да бъде причинено от зъбите на куче и не
може да бъде причинено от нокти на куче, каквито са твърденията на ответниците.
Относно размера на вредите съдът следва да вземе предвид вида и характера на
вредите, причинените болки и страдания в момента на самото увреждане, последвалото
лечение, евентуални усложнения.
Следва да бъде определен размер на обезщетението за неимуществени вреди, който
да е адекватен и в съответствие с причинените болки и страдания към момента на реалното
им претърпяване и съответства на принципа за справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД и
установената съдебна практика.
От показанията на разпитания по делото свидетел Димитър Л., се установява, че на
левия крак на ищеца е останал белег, който го има и към момента и е видим отдалеч.
Ищецът изпитва притеснения от белега, споделял на св. Л., че когато отиде на почивка има
чувството, че всички гледат белега му. Установява се от СМЕ, че зъбите на кучето
причиняват рани, които може да оставят белези за цял живот, като с времето същите
намаляват или избледняват. От друга страна, видно от показанията на Л. белегът на ищеца е
видим и към момента.
След случая ищецът започнал да изпитва страх от кучета. Не смеел да се доближава
до кучето на свидетеля Л., с което по – рано си играел.
Видно от приетата по делото СМЕ оздравителният период за този вид нараняване е 2
– 3 седмици, като най – интензивните болки са били в първите дни. От показанията на
разпитания по делото свидетел Л. се установява, че ищецът изпитвал болка около месец,
месец и нещо след случая.
От друга страна, липсват данни за настъпили усложнения.
Въпреки това, с оглед факта, че дори и да избледнее с времето, белегът остава за цял
живот, както и като взе предвид възстановителния период и развитата „фобия”, съдът
намира, че искът следва да бъде уважен до пълния предявен размер от 5000 лв.

По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК отвениците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца направените по делото разноски в размер общо на 2400 лв.

По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА АЛ. П. З., ЕГН **********, М. В. З., ЕГН ********** и ЦВ. ЛЮБ. Д.,
4
ЕГН **********, и тримата с адрес гр. София, ж.к.”Младост 1”, бл. 78, вх. 4, ет. 5, ап. 87 да
заплатят солидарно на В. Н. ЛЮБ., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.“Люлин“, бл.
112, вх. 3, ет. 4, ап. 181, по предявения иск с правно основание чл. 50 ЗЗД, сумата от 5000
лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 18.11.2014г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА АЛ. П. З., ЕГН **********, М. В. З., ЕГН ********** и ЦВ. ЛЮБ. Д.,
ЕГН **********, и тримата с адрес гр. София, ж.к.”Младост 1”, бл. 78, вх. 4, ет. 5, ап. 87 да
заплатят на В. Н. ЛЮБ., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.“Люлин“, бл. 112, вх. 3, ет.
4, ап. 181, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2400 лв., представляваща направените в
настоящето производство разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5