№ 31086
гр. София, 31.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110133311 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на ищеца за изменение на Решение № 15472/25.09.2023 г.
постановено по гр. д. № 33311/2023 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 127 състав, в частта относно разноските. Молителят поддържа, че при
разпределяне на отговорността относно съдебните разноски неправилно е намерил за
приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като от една страна ответникът не е
направил признание на иска, а от друга с поведението си насрещната страна е дала повод за
завеждане на отрицателния установителен иск, респ. ищецът има право на направените в
производството съдебни разноски.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по искането за изменение на решението в
частта за разноските не изразява становище.
По направеното искане за изменение на решението в частта относно разноските,
съдът намира следното:
По искане за допълване по чл. 248, ал. 1 ГПК съдът се произнася, когато в решението
липсва изобщо произнасяне относно разноските, но е било заявено от искане за
присъждането им. Ако съдебният акт съдържа произнасяне по искането за разноски, какъвто
е разглеждания случай, съдът може да измени размера им по молба на страните по чл. 248,
ал.1 ГПК. Молбата е допустима, ако страната, която иска присъждане на разноските е
представила списък по чл.80 ГПК или ако искането на изменение на решението е направено
от страна, в чиято тежест са възложени разноските.
В разглеждания случай молбата за изменение на постановеното решение в частта
относно разноските е депозирана в срок от страна, в чиято тежест са възложени разноските
по спора, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
В мотивите на решението съдът е изложил доводи относно наличието на предпоставки за
разпределение на отговорността за съдебни разноски по делото съобразно правилото на чл.
78, ал. 2 ГПК, като във връзка с поддържаните от страната доводи в молбата по чл. 248 ГПК,
следва да бъде посочено следното:
С Определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на ВКС, IV ГО, е
разяснено, че ответникът може да удовлетвори правния интерес на длъжника от предявяване
на иск за несъществуване на вземането като направи признание на претенцията, в какъвто
случай той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за
друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяване на иска. Със
1
сочения съдебен акт е прието, че титулярът на вземане има право да го претендира от
длъжника и ако получи изпълнение, то е надлежно, дори възможността за принудителното
му изпълнение да е била погасена с изтичане на давността. Разяснено е, че без правно
значение е дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или
продължава да го води по избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо
надлежно доброволно плащане ( доброволно плащане от длъжника или негови наследници
ще е надлежно и след позоваването на давността, както и след влизането в сила на решение,
с което искът за вземането е отхвърлен като погасен по давност). Прието е, че отправянето
на извънсъдебна покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети
съдебни мерки, не е представлява повод за предявяване на иск за несъществуване на дадено
вземане и не влече отговорност за разноски при признание на иска. Изложеното становище е
застъпено в Определение № 474/07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3063/2019 г. на ВКС, IV ГО,
Определение № 188/17.07.2022 г. по ч. гр. д. № 722/2022 г. на ВКС, III ГО, Определение №
2367/15.05.2024 г. по ч. гр. д. № 759/2024 г. на ВКС, IV ГО, и др. В посочените определения
на касационната инстанция са разгледани хипотези, в които поведението на ответника става
повод за предявяване на отрицателен установителен иск, а именно когато при направено от
длъжника позоваване на давността кредиторът продължава да отправя покани за плащане и
предупреждение за предприемане на действия по принудително събиране на вземането.
Неоснователни са доводите на молителя, че ответникът не е признал иска, тъй като
видно от съдържанието на депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба
ответната страна поддържа, че „ищецът не дължи процесната сума с оглед всички доводи
релевирани в исковата молба“. Изложеното по същество представлява признание на
предявения отрицателен установителен иск, като съдът не е постановил решение по чл. 237
ГПК единствено поради липса на отправено от ищеца искане в този смисъл. Неоснователни
са и доводите на молителя, че процесуалният представител на ответното дружество не
разполага с надлежно учредена представителна власт да признае исковата претенция, тъй
като видно от представеното на лист 17 от делото пълномощно пълномощникът на
„...............“ АД разполага с права да извършва всички съдопроизводствени действия ( в това
число и признание на иск) с изключение на отказ от иск.
Неоснователни се явяват и доводите на молителя, че ответникът е дал повод за
предявяване на отрицателния установителен иск, тъй като както бе разяснено по-горе в
съдебната практика на касационната инстанция последователно се застъпва виждането, че
воденето на задължения на ищеца в счетоводните книги на ответника е без правно значение
за приложението на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Предвид изложеното съдът намира, че ответникът не е дал повод за завеждане на
делото, поради което и доколкото исковата претенция е призната, разноските по спора
следва да бъдат разпределени съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. С оглед горното
искането за изменение на решението в частта относно разноските следва да бъде оставено
без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на ищеца Л. Г. Ч. по чл. 248, ал. 1 ГПК за
изменение на Решение № 15472/25.09.2023 г. постановено по гр. д. № 33311/2023 г. по описа
на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав, в частта относно
разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3