Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр.София, …
февруари 2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на деветнадесети ноември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Е.Р.
с
участието на съдебен секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от
съдията Радева т.д.№6913 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
В исковата си молба ищецът „Е.“
ЕООД, ЕИК *********, твърди, че е търговска дружество, регистрирано съгласно
българските закони; основната му дейност е предоставяне на услуги в областта на
информационните технологии; има специфично ноу-хау в
областта на интеграцията на системи за управление на съдържание, програмиране и
изграждане на уебсайтове, както и приложения на мобилни телефони. Работи в
специфично ниша- адаптиране и модификация на системата SITEFINITI, а клиенти на
дружеството са американски, английски, холандски и немски фирми, работещи в
различни сектори, за които дружеството изгражда уеб странити
и портали с помощта на системата
SITEFINITI(Сайтфинити).
Във връзка с дейността си
дружеството е създало уебсайт *********.com,
а има и страница BLOG
(блог), в която се публикуват статии, свързани с
дейността и предлаганите от дружеството услуги. Статиите са подбрани по начин,
че да не издават ноу-хау и едновременно с това да
осигурят осведоменост на потенциалните клиенти. Статиите се пишат от служители
на дружеството, които са в трудово правоотношение(ТПО) с ищеца и се качват в
сайт от управителя на дружеството, след негово одобрение и редакция. Дружеството
ползва интернет система/ програма
JIRA(джира), в която се съхраняват всички документи, свързани с
дейността му и се следи за изпълнение на проектите, като всеки служител има
парола и потребителско име, за да осъществи достъп до тази конфиденциална
информация.
Твърди, че 14.04.2015г. е
сключило трудов договор с ответницата В.П.М. и същата е приела да изпълнява
длъжността „Ръководител екип програмисти“, при 8-часов работен ден и срещу
трудово възнаграждение в размер на 4 780лв. По силата на договора е поела
посочените в обстоятелствената част на исковата молба задължения, в които е
включено и съгласие относно авторските права върху продуктите, създадени по
време на действието на този договор, а именно, че са собственост на
работодателя, както и задължение за поверителност на информацията за времето на
действие на трудовия договор и за срок от пет години след неговото прекратяване.
По силата на договор ответницата се е задължила да не използва софтуерни и
графични продукти и/ или елементи, създадени по време на трудовия договор, за
лично ползване и/ или предоставяне на трети лица без изрично съгласие на
работодателя; да пази доброто име и репутация на работодателя. Съгласно
допълнително споразумение между страните от 14.04.2015г. е дефинирано понятието
„поверителна информация“ и забрана за нейното разкриване, както и че за
служителя не съществува право върху търговска тайна, авторско право, конфинедциален технологичен процес, план, компютърна
програма, сведения, ноу-хау или друг тип поверителна
информация. Уговорена и е имуществено отговорност за нанесени вреди и
пропуснати ползи. Ищецът твърди, че по време на действие на трудовия договор
дружеството е осигурило на ответницата достъп до цялата конфиденциална
информация и ноу-хау с цел изпълняване на задълженията.
На 10.07.2015 година на ответницата е създаден акаунт (профил) в системата джира, която се използва за управлението на проекти, по
които дружеството е ангажирано и в тази система е налице модул кънфлуъс, който е за съхранение на документи и информация.
Достъпът до джира и кънфлуънс
става единствено чрез предварително създаване на профил(потребителско име и
парола) от страна на управителя на дружеството.
Твърди, че на
05.02.2015г. ответницата е подала молба за преустановяване на ТПО, което е
станало факт на 03.04.2016г.
Твърди, че на 22.02.2015г. ответницата е
регистрирала сайт с наименование
www*********,
за който е обозначено че тя е негов собственик и в който тя е извършвала
обновяване на информацията, съдържаща се в този сайт по време на действието на
трудовия договор, обързващ я с ищеца- качвала е
статии и е допълвала информация.
Твърди, че създаването на
този сайт е с търговска цел, защото е налице информация и цени на услугите,
които М. предоставя като консултант. Ответницата са рекламира като специалист
по системата Сайтфинити, посочено е описание на
услугите, които предлага, нейни контакти и ценоразпис на часовата ставка за
услугите и. В сайта се съдържат над 30 броя статии, свързани с информационните
технологии, програмиране, оптимизация и конкретно системата Сайтфинити.
В сайта и има електронна книга в секция SITFINITY EBOOK,
озаглавена „60 съвета и трика за качествени Sitfinity приложения и видно от датата на
страница 2-ра от книгата, същата е издадена през юни 2016 година. Книгата е
публикувана на сайта www*********
на 07.06.2016гдина, безплатна е и свободнодостъпна за
аудиторията. Освен това ищецът твърди, че ответницата е регистрирала на
07.04.2016 година и „А.В.Д.“ ЕООД, чийто основен предмет на дейност е
консултации в областта на информационните технологии, създаване, разработване
на софтуерни системи, уеб програми, осигуряване качеството на софтуера.
Едноличен собственик на капитала и управител на това дружество е самата
ответница.
Ищецът сочи факти
относно отношенията в трудовия колектив на ищеца и отношението на ответницата
към членовете на този колектив. Твърди, че на 14.01.2016г. във
вътрешнофирмената система на a-triks
е публикуван посочен от ищеца документ( Dev Trading Documekt),
авторските права по отношение на който са притежание на ищеца.Твърди, че
ответницата, чрез копиране на текст от този документ, в книгата и, издадена
през юни 2016 година и качена на www*********
на 07.06.2016година, е нарушила това право, а също и задължението си да не
изнася конфиденциална информация без писмено разрешение на работодателя си в
периода на трудовия договор и пет години след това. Ищецът сочи пасажи, чрез
които е обективирано това нарушение. Тези пасажи
са цитирани дословно, като ответницита е заличила препоръките, като дадени от ищеца и
дала същите от свое име.
Ищецът твърди, че по
време на действието на трудовия договор между страните, ответницата, на
15.02.2016година, е създала и публикувала във вътрешофирмената
система документ „Techical
Lead Handover Document“
,
а на стр. 8 – 12 е публикуван материал озаглавен „Software Developnent Principales“( Принципи на софтуерното
програмиране). Материалът е презназначен за обучение
на новопостъпили служители за по-лесно програмиране и
общи принципи в програмирането. Ответницата е създала този материал по време на
действието на трудовия и договор с ищеца, по поръчка на управителя на
дружеството. Този документ е поверителен и авторските права по отношение на
него принадлежат на работодателя. В разрез с това ответницата на 28.02.2016г.
публикува статия с идентично съдържание, каквото действие е сторила и с текст,
представляващ част от документ, посочен в исковата молба като Time management and productivity principes
на
стр.16 / т.15.11/, който е прекопиран
дословно
от горепосочения материал „Techical Lead Handover Document“ и публикуван
на интернет страницата на ответницата на 21.02.2016г.Освен това, по време на
ТПО, използвайки ноу-хау-то, информация и ресурси на
ищеца, ответницата е написала и публикувала в личния си уебсайт множество
статии, без знанието и разрешението на работодателя си/ посочени на стр.16-17
от исковата молба/.
Ищецът твърди, че е претърпял
от поведението на ответницата имуществени вреди и пропуснати ползи, които
описва.
Моли съда да признае за
установено, че ответницата е нарушила авторските права на „Е.-Т.“ ЕООД, чрез
използване на посочените на стр.22 текстове; да бъде осъдена ответницата да
преустанови това нарушение; да бъде разгласено съдебното решение в два
всекидневника и една национална телевизия за сметка на ответницата, последната
да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 5 000лв, представляваща иск,
частично предявен с общо размер от 10 000лв, представляващ възнаграждение
за използване на авторските права на ищец, по отношение на посочените текстове
и 5 000лв, представляваща част от претендиран
размер от 70 000лв, обезщетение з нанесени вреди и пропуснати ползи за
периода от 01.10.2015г. до подаване на исковата молба, ведно със законната
лихва и разноските по делото.
Едновременно с тези искания
ищецът моли съда признае за установено,
че ответницата, за периода от 03.10.2015г. до 07.06.2016г., без позволение на
ищеца, е изнасяла и публикувала информация, представляваща търговска тайна, на www*********.
В срока за отговор
ответницата прави възражения относно липса на компетентност на съда да разгледа
иска за нарушаване на търговска тайни и възражение за родова подсъдност,
относно исковете за обезвреда.
По фактите твърди следното: SITEFINITY,
представлява програмен продукт, създаден от „Т.“ АД, който е достъпен да
неограничен кръг лица, които да го ползват за целите, за които е създаден и
начините за неговото ползване са публикувани със свободен достъп от създателя
му и достъпни за неограничен кръг лица. Този продукт представлява определен
обем функционалности. Ответницата от 2010 година до 2015година е работила като
програмист в „Т.“ АД и работата и е била свързана главно със създаването на
този програмен продукт. Ищецът е ползвател на този продукт. И двете страни по
делото разполагат със знания и умения за работа с този програмен продукт в
рамките на фабрично заложените от създателя му функционалности, които са общодстъпни. Интернет страницата на ответницата е създадена
преди да сключи трудов договор с ищеца с цел публикуване на свободно създадени
от нея литературни произведения, при създаването на които използва части от
достъпни, свободни, източници в интернет информацията. При създаване им
ответницата използва части от побликувана в свободно
достъпни източници в интернет информация в обем, необходим за кратък коментар
от нейна страна. Сходството в текстовете на цитираните документи се дължи на
факта, че ответницата е позволила на ищеца да включи текстове от авторските и
произведения ( по отношение на които не му е отстъпвала права), както и поради
това, че са използвани текстове от едни и същи публично и свободно достъпни източници в интернет.Твърди, че
обектите, посочени от ищеца не представляват годен обект на авторското право по
смисъла на чл.5 ЗАПСП. Ищецът не е автор и на цитираните документи. Цитираните
документи нямат пазарна стойност.
Ответницата оспорва
твърдението на ищеца, че има авторски права върху посочените материали. В тази
връзка излага твърдение, че се касае за информация, до която е осигурен
публичен и свободен достъп от „Т.“ АД. Цитираните от ищеца документи и статии
не представляват годен обект на авторското право. Информацията в документите и
статиите представлява резюме и/ или компилиране на информация от други публично
достъпни и свободно достъпни източници в интернет, в които има литературна,
научна и техническа информация. Освен техническа информация в тях се съдържа
информация от блогове и професионални социални мрежи,
поради което не може да се приеме теза, че ищецът е автор на тези материали /
статии, които дословно или почти дословно пресъздават информация, която е
достъпна свободно в интернет. Ето защо те не могат да бъдат годен обект на
авторско право.
Освен това ответницата
твърди, че не е налице годен обект на авторско право и поради това, че при
наличие на известност от предишни публикации в научните среди на основни
принципи на произведението ( на научната литература) не може да се говори за
обект на авторско право.
Ответницата оспорва ищецът да
е автор на посочените в исковата молба
документи „Techical Lead Handover Document“ и „Dev Trading Document“, за които
твърди, че са създадени от ответницата заедно с други служители на ищеца, при
изпълнение на трудовите им функции. Тази теза противоречи на нормата на чл.41 ЗАПСП и единствено в чл.14 от същия нормативен акт законодателят е предвидил,
че ако не е уговорено друго, то авторството върху компютърни програми и бази
данни, създадени в рамките на ТПО, възниква за работодателя. Цитираните от
ищеца материали и статии не попадат в обхвата на цитираната разпоредба, тъй
като не представляват компютърна програма или база данни, поради което и
нормата на чл.14 ЗАПСП е неприложима. Уговорките между страните по трудовите им
договори затова, че авторските права възникват за работодателя противоречат на
разпоредбата на чл.41 ЗАПСП. Такива възможности за ограничени и те са изрично
посочени в закона, като целта на уредбата е да бъдат защитени права на фактическия
създател на обекта на авторското право. Ето защо тези норми от трудовия
договор, които противоречат на разпоредбата на чл.41 ЗАПСП се явяват нищожни. В
тази насока аргументи могат да се черпят и от чл.5 ЗАПСП и чл.6 от същия закон,
съдържащ презумпция за авторство. Ищецът е този, който следва да обори
презумпцията, след като за автор на материалите е посочена ищцата.
В трудовия договор на ищцата
и в длъжностната и характеристика не са предвидени задължения за създаване на
произведения на техническата или научната мисъл, каквито според ищеца
представляват цитираните материали.
Ето защо ответницата твърди,
че е автор на обектите, създадени в изпълнение на конкретните и трудови
задължения към ищцовото дружество и на тези, които не
са създадени в изпълнение на конкретни трудови задължения към това дружество,
поради което за ищеца не е възникнало авторско право върху процесните
статии и документи, поради което не може да има претенции спрямо ответниците.
Ответникът твърди, че
цитираните статии и документи нямат пазарна стойност. Информацията за тях е
публично достъпна и безплатна, а при отчитане на дължимо авторско
възнаграждение се вземат предвид реализираните приходи от доказано нарушение на
правата на автора.
Тази информация е с осигурен
публичен, свободен и безплатен достъп от „Т.“ АД, който е собственик на
програмата SITEFINITY.
По отношение на имуществените
претенции- ищецът твърде общо и абстрактно сочи данни за намалени приходи и
несключени договори като не изяснява връзката между това и поведението на
ответницата. Последната твърди, че не е извършвала противоправни
деяния и настъпилите за ищеца твърдени вреди не са причинени от нея. В тази
връзка страната развива подробни съображения и моли съда да отхвърли
предявените искове.
Съдът, преценявайки събраните
по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено
следното:
По делото няма спор, а това
се установява и от представените от ищеца писмени доказателства, че на
14.04.2015 година между „Е.“ ЕООД и В.П.М. е сключен трудов договор, по силата
на който ответницата е заела длъжността „Ръководител екип програмисти“ с
трудови задължения съгласно длъжностната характеристика – чл.1. Съгласно чл.4.9
от договора ответницата е поела задължение да пази всяка поверителна информация
и фирмена тайна, съгласно допълнително споразумение- приложение №2, за времето
на трудовия договор и до пет години след неговото прекратяване, както и всяка
информация, станала му известна по повод и изпълнението на трудовите функции;
съгласно чл.4.11 да не използва софтуерни и графични продукти и/ или елементи,
създадени по време на настоящия договор за лично ползване и/ или представяне
пред трети лица без изричното съгласие на работодателя; съгласно чл.4.15
страните са приели, че авторските права върху всички продукти, създадени по
време на действие на този договор по повод изпълнение на трудовите задължения
на работника възникват и са собственост на работодателя от момента на
създаването им.
Съобразно допълнителното споразумение
между страните от същата дата, което има за предмет сведения, знания и
информация, предоставена на служителя от работодателя в писмена, печатна или
друга форма, независимо от типа носител, наричани поверителна информация, в
което понятие са включени: разработка на софтуер или други услуги, както и
информация за разработки на работодателя, а също и документация на софтуерни
продукти и техни части, сорс кодови и изпълнителни програми, част от програми
и/ или програмни средства, сведения за притежавани и/ или ползвани технически
средства, документация, програмно осигуряване и друга информация на
работодателя, както по силата на сключени от него договори с други институции
или фирми като поверителни или с ограничен достъп, информация от горепосочения
вид, станала достояние на служителя при изпълнение на задълженията му към
работодателя при изпълнение на задълженията му към работодателя или вследствие
на контактите му със служебни лица на работодателя, информация за открития,
изобретения, авторски права, концепции и идеи, независимо дали са защитени с
патент или не, включваща резултати от изследвания, разработки, производство,
маркетинг, планиране и всякакви бизнес дейности, информация относно
спецификация на продуктите, методи на производствените процеси, производствена
техника, методи за контрол на качеството, счетоводни системи, ноу-хау и всякакъв вид собствена информация. Към тези
споразумения е приложена длъжностната характеристика на заетата от ответницата
длъжност, съдържаща основните задължения и характеристики на длъжността.
По делото не се спори и
относно това, че на 04.03.2016 година със заповед №18, считано от тази дата,
съществуващото трудово правоотношение между страните е прекратено на основание
чл.325, т.1 КТ.
По делото не се спори и
относно това, че преди заемането на длъжността „Ръководител екип програмисти“
ответницата е била в трудово правоотношение с „Т.“ АД на длъжност “програмист –
софтуерни приложения“, за периода от 03.02.2010 година до 09.02.2015 година.
Не се спори и относно това,
че ответницата е едноличен собственик на капитала на „А.В.Д.“ ЕООД, ЕИК *******,
с предмет на дейност консултации в областта на информационните технолигии, създаване и разработване на софтуерни системи,
уеб програмиране, осигуряване качеството на софтуера и всички други дейности,
разрешени от закона и съгласно изискванията на действащото законодателство.
Дружеството е вписано в ТРРЮЛНЦ на 07.04.2016 година.
По делото ищецът е представил
документи, представляващ документ за обучение на програмисти на английски език
и в превод на български език, както и документ, създаден от ответницата В.М., наименован „60 съвета и трикове за качествени Sitefinity
приложения Progress Sitefinity“- на английски и български език.
По делото съдът е допуснал
събиране на гласни доказателствени средства –
свидетелски показания и изслушване на заключения на вещи лица.
От разпитаните по делото
свидетели са установяват следните обстоятелства: в ищцовото
дружество ответницата М. се е занимавала със създаване на сайт Sitefinity,
тъй като „има ноу хау как
се работи с тази програма от „Т.“, преди да започне в „Е.Т.“ЕООД; че програмата Sitefinity, е продукт на „Т.“ АД,
тя е онлайн и свободна до всички, има достъп до нея, тъй като „Т.“ АД са
публикували свободно и безплатно информация за всички как се работи с тази
програма; в разработването на някои от продуктите и на някои от елементите,
които са създадени е използвана страницата на „Т.“ АД; че документът за
обучение на програмисти е създаден от П.Б., по негова инициатива, поради това,
че е имало нови служители и е следвало същите да бъдат обучавани; че по силата
на трудовия договор правата върху този документ са на ищцовото
дружество и при създаване на документа за обучение на програмисти е използвана
публичната информация от „Т.“ АД – 90-95% от съдържанието на документа възпроизвежда информацията на „Т.“
АД; че създаденото от „Т.“ АД е приспособено към нуждите на клиентите на ищеца
и вложената оригиналност не игнорира авторството на „Т.“ АД; не е налице нова
творба, а е налице обобщаване на неща, които могат да се намерят, но това
изисква време и смисълът от неговото създаване и е за употреба в дружеството; по отношение на втория документ- документ за
предаване на работа заявява, че има знание, че този документ е създаден от В.М.
и той представлява общи препоръки за ръководене на екип (св. П.Б.); че
ответницата е имала проблеми с управителите на ищцовото
дружество; че е имала контакти с негови клиенти, поради което контактите с
клиентите са се затормозили; относно публикации в блога
на дружеството от страна на негови служители, които е следвало преди това да се
одобрят от управителите на ищеца (св. Е.Г.); че съхранението на фирмените
документи, поръчките на клиенти, работа по проекти е имало програма, която е
ползвана вътрешно и съответно вътрешен сървър, на който се пазят данните; тази
програма се ползва, ако е налице регистрация с юзер и
парола, като регистрациите са правени от В.М. и П.Б.; достъп до тези документи
са имали всички, които са работели там; тайните на офиса са били достъпни за
всички служители, които са били наясно, че са фирмени тайни и следва да се
спазва конфиденциалност по отношение на тях, поради
което не са били изнасяни; възможно е да се осъществи проследяване на това кой,
кога е влизал, за да вземе информация; че двата документа- за обучение на
програмисти и документът за предаване на работа- са съставени в периода август
2016г. и януари 2017 година; че
документът за обучение на програмисти е създаден от П.Б., който съдържа
информация не само за обучение на програмисти, но и за поддръжка, развитие и
адаптиране на софтуер; че ответницата М. е имала противоречия с управителите;
че на ответницата М. е възлагана работа да пише статии за блога
на ищцовото дружество; че ответницата М. е пасила собствена книга; дава показания относно клиентите на
ищцовото дружество (св.Е.К.).
Съдът кредитира като
добросъвестно дадени показанията на посочените по- горе свидетели, тъй като
същите в съвкупността им, намират своята логическа връзка и са безпротиворечиви, дадени въз основа но личните впечатления
на участниците в процеса.
От допуснатите съдебно-
технически експертиза, изготвени от вещото лице доц. К.К.,
които страните са възприели без възражения, а съдът е приобщил като годни доказателствени средства по делото(дадени компетентно и незаинтересовано),
се установява следното:
За първи път информация за документа „Dev Training
Document" се появява в
електронно писмо от 14.01.2016 г. Самият документ е регистриран в
системата на ищеца не по-късно от 14.03.2016 г. Документът „Technical Lead
handover document" е регистриран в системата на ищеца на
17.02.2016 г. Достъпът до всички
документи, които са регистрирани в електронната система на ищеца, в това число
и до документите „Dev Training Document" и „Technical Lead
handover document" е защитен и се
осъществява чрез потребителски акаунти и пароли.
Електронната книга „60 Tips and Tricks for Quality Sitefinity
Applications” c автор В.М. е регистрирана в уебсайта www*********tipsandtricks.net с предложение за безплатен достъп. През втората половина на месец юни 2018
г., многократно са правени опити книгата да бъде получена ( от в.л.- бел. моя Е.Р.),
за съжаление неуспешни. Поради обстоятелството, че тя е недостъпна към
01.07.2018 г. не може да бъде отговорено и на въпроса
на коя дата тя е публикувана в уебсайта. В материалите по делото се намира
копие на книгата, от което се вижда, че тя е публикувана през месец юни 2016 г.
Посочените във въпрос 3, 14 на брой електронни
документа са регистририрани и достъпни на интернет
сайта www*********tipsandtricks.net. Регистрирани са по различно време, в периода 03.10.2015
г. - 16.02.2016 г., като точните дати за това са следните: SEO best practices - prevent 404 error when using dynamically generated URL parameters - 16.02.2016 r.; Define Master/Detail view for
a custom control in Sitefinity - 16.02.2016 r.; How to localize designer
selectors - 11.02.2016 r.; Cache items in Sitefinity - 12.12.2015 r.; Data Access- Fetch plans and strategies- 05.12.2015 r.; Data Access - Fluent Mapping Associations -
05.12.2015 r.; Data Access - Fluent Mapping Types and Inheritance -
05.12.2015 r.; Data Access - I Fluent Mapping integration in Sitefinity - 05.12.2015 r.; Anti-patterns in databases and
how to avoid them in Sitefinity - 05.12.2015 r.; Development good practices - ! single place for definition of
content types - 22.11.2015 r.; Create custom Sitefinity basic
settings section - 22.11.2015 r.; SEO best practices - Perform proper old site I URL redirects - 16.11.2015 r; Modify content items default
URLs - 16.11.2015 г. и Performance optimizations - exclude custom widgets from cache - 03.10.2015 r.
B т. 15 (15.1-15.9) от исковата молба са посочени избрани
текстове от : електронния документ „Dev
Training Document" и електронната книга „60 Tips and Tricks
for Quality Sitefinity Applications”. След преглед и анализ на тези текстове е установена пълна идентичност между
тях, включително на повечето места и по начина на форматиране. Изключение
правят текстовете по т. 15.7, където е налице по-скоро сходство.
След преглед и анализ на електронният документ
„Technical Lead handover document” и електронните статии „Software
Development Principles” и „Time management and
productivity principles” е установено следното:
електронната статия „Software
Development Principles” е идентична, както по съдържание, така
и по оформление и форматиране на текста с електронния документ „Technical Lead handover document”, в частта му от страница 8 до страница 13 включително; страница 3 от електронната статия „Time
management and productivity principles” е идентична, както по съдържание, така и по оформление и форматиране на
текста със страница 4 от електронния документ „Technical
Lead handover document”.
В материалите
по делото може да бъде установено (сигурно в някакъв период от време тази
информация е била достъпна и на сайта www********s.net. но към 01.07.2018 г. това не е така), че часовата ставка предлагана от
Виктория М. на търсещите знания свързани с програмния продукт Sitefinity е 100, вероятно американски долара на час, при задължителна
долна граница от 4 часа.
На
интернет страниците http://www********.com, http://www*********.com и http://docs*********.com, и на множество препратки от тях към други
страници може да бъде намерено огромно количество информация, включително и обучителни материали под формата на текст, графика и видео, описваща
функционалните характеристики на програмния продукт Sitefinity.
В Приложение №1 към отговора на исковата молба
са посочени публично достъпни източници, в текстове от които ясно се вижда
наличие на сходство с текстове и информация, съдържащи се, както в документа „Dev Training Document", така и в книгата на В.М. „60 Tips and Tricks for Quality Sitefinity
Applications”.
В Приложение №1 към отговора на исковата молба са посочени публично
достъпни източници, в текстове от които ясно се вижда наличие на сходство с
текстове и информация, съдържащи се, както в документа „Technical Lead handover document", така и в статиите на В.М. „Software
Development Principles", и „Time management and productivity
principles". Вещото
лице дава пояснения (в допълнителната СТЕ), че Sitefinity е платформа за създаване и поддържане на уебсайтове. Програмният продукт е разработен в българската софтуерна
компания „Т.“ (понастоящем собственост на софтуерната компания Progress), като първата му версия се появява
на пазара през 2005 г. При закупуване на програмния продукт Sitefinity, всеки потребител получава достъп до електронна документация,
информацията в която е разпределена в 19 главни теми (фиг. 1 и фиг. 2). Всяка
една от тези 19 теми съдържа множество подтеми, разпределени в различен брой
поднива, като заглавията на подтемите от първо подниво са показани на фиг. 3.1
до 3.19. Информацията в електронната
документация, съпровождаща програмния продукт Sitefinity обхваща всички аспекти на работата с програмния продукт - от инсталиране, през проектиране,
разработване на приложения, до обмяна на опит между отделните потребители,
купили и ползващи продукта. Неслучайно, една от главните теми на електронната
документация е озаглавена Best
practices (Добри практики). Достъп до електронната документация,
съпровождаща програмния продукт Sitefinity, е предоставен за целите настоящата съдебно-техническа експертиза с
любезното съдействие на софтуерната компания Progress.
Документът “Dev Training Document” (фиг. 4 от
заключението) е разработен във фирмата на „Е.”ЕООД. Той представлява обучителен
материал (според исковата молба), улесняващ и поясняващ отделни аспекти на
работата с програмния продукт Sitefinity и преддназначен за ползване от настоящи и бъдещи служители на фирмата, както и от клиенти, закупили уеб приложения,
разработени от фирма „Е.”ЕООД на програмния продукт Sitefinity. Документът “Technical Lead
Handover document” (фиг. 5), също е разработен във фирмата на ищеца „Е.”ЕООД и
също, и документът “Dev Training
Document” е включен в материалите по делото, документът “Technical Lead Handover Document” разглежда някои
принципни въпроси касаещи процеса на програмиране и работа в екип. Той, също
както и документът „Training Document”
е ориентиран предимно към новопостъпилите
служители на „Е.” ЕООД.
Електронната
книга „60 Tips and Tricks for Quality Sitefinity Applications” c автор ика М. (фиг. 6) е регистрирана в уебсайта www*********tipsandtricks.net с приложение за безплатен достъп. През втората половина на месец юни 2018
г., както и към дата 20.02.2019 г., са
правени опити, за съжаление неуспешни, книгата да бъде получена.
След преглед и анализ на посочените по-горе
документи, могат да бъдат направени изводи и заключения, по-съществените от
които са:
Електронната документация, съпровождаща програмния продукт Sitefinity и документа, разработени от ищеца, “Dev Training Document” и “Technical Lead ver
Document” не са идентични. Може да бъде търсено някакво сходство и
то по- специално с един от модулите на електронната
документация, съпровождаща програмния продукт Sitefinity, Best practices, единствено що се отнася до някои от целите,
поставени при тяхното разработване, а именно да пояснят, улеснят и подобрят
работата с програмния продукт Sitefinity. Но докато електронната документация,
съпровождаща програмния продукт Sitefinity е жизнено важна за работата със системата, то
документите разработени от ищеца, “Dev
Training Document” и “Technical Lead Handover Document” осветляват допълнително само някои аспекти на проектирането на уеб
приложения, чрез програмния продукт Sitefinity, и то вероятно свързани най-вече с
производствените задачи стоящи пред ищеца.
Електронната документация, съпровождаща програмния продукт Sitefinity и двата документа, разработени от ищеца, “Dev Training Document” и “Technical Lead Handover Document” не могат да
бъдат определени и като подобни, още по-малко и като аналогични, поради
следните съществени разлики:
-
електронната документация, съпровождаща програмния продукт Sitefinity е електронно организирана информационна система със сложна йерархична
структура, достигаща в много случаи до 4, 5 или повече нива на дълбочина, с общ
обем много стотици, а вероятно и хиляди страници;
- документите на ищеца, “Dev Training Document” и “Technical Lead Handover Document” са класически документи,
разпространявани на хартиен носител, с препратки (линкове) към различни
източници, предимно от електронната документация, съпровождаща програмния
продукт Sitefinity, с обем, съответно 8 стр. и 22 стр.;
- електронната
документация, съпровождаща програмния продукт Sitefinity е динамично организирана, т.е. към нея могат да бъдат присъединявани
автоматизирано чрез форуми и блогове, на практика
неограничен брой нови документи;
- документите на ищеца, “Dev Training Document” и “Technical Lead Handover Document” са статични и
към тях не могат да бъдат добавяни автоматизирано други документи;
- електронната
документация, съпровождаща програмния продукт Sitefinity е създадена от авторите на програмния продукт Sitefinity, а документите на ищеца “Dev
Training Document” и “Technical Lead Handover Document” са дело само на
един, от вероятно многото потребители на програмния продукт Sitefinity.
Документите на ищеца, “Dev
Training Document” и “Technical Lead Handover ocument” не могат да бъдат определени като неповторими или изключителни, тъй като са
изградени предимно на базата на компилиране на вече съществуваща формация,
извлечена от различни източници и то най-вече от електронната документация,
съпровождаща програмния продукт Sitefinity, и както бе вече посочено, служат да подобрят и улеснят процеса на работа с
програмния продукт Sitefinity, и то в онези аспекти, свързани предимно с преките
производствени задачи на ищеца.
Документите,
предоставени от ищеца, “Dev Training
Document” и “Technical
Lead Handover Document” са продукт на високостойностен
интелектуален труд, изискаващ от неговите създатели
високо ниво на интелигентност, отлична образователна и професионална
подготовка, много добро и отлично владеене на английски език и много други
качества.
Значителни части от електронната книга „60 Tips and Tricks for Quality itefinity
Applications” на ответника са идентични или аналогични със
значителни части от документите на ищеца, “Dev Training Document” и “Technical Lead Handover pcument”. Освен това документите на ответника, „60 Tips and Tricks for Quality Sitefinity
Applications” хронологично следват (като дати на публикуване), тези
недоставени от ищеца, а именно “Dev
Training Document” и “Technical Lead Handover document”.
В дадените пред съда
обяснения вещото лице доц, К. прави допълнителни
пояснения, че в основата на материалите на ищеца и ответника стои един
софтуерен продукт, който е оригинален и авторството на „Т.“ АД по отношение на
него е безспорно. Материалите на ищеца не представляват компютърна програма, а
представляват някакво добра практика за работа с този програмен продукт -
„впечатления, резултати от работа, някакви анализи, нещо от този род; анализ,
изследване, съвети и т.н. с този продукт; не е софтуер нито друг продукт; ясно
казвам- анализ, добра практика, впечатления от работата с продукта, някакви
средства за улесняване на бъдеща работа с продукта на бъдещи потребители“(лист
838 – 839 от делото) Вещото лице заявява, че тези материали са специализирана
литература, а терминът „добри практики“, приет в областта на дейност на
програмистите означава, че след като се запознаят с определен продукт,
специалистите могат да споделят впечатленията си от него и да дадат своято оценка относно това добър ли е, с какво, с какво не
е добър, къде може да се подобри нещо, какво да се избягва, къде може пътят да
се скъси и т.н. Възможно е тези „добри практики“ да бъдат взети от други места,
които са достъпни за потребителите, но следва да се отчете, че това е един вид
обобщение, тъй като материалът систематизира и консолидира нещо, за да се
избегне дългото търсене и загуба на време. Вешото
лице не дава отговор на въпроса дали представените от ищеца материали са без
аналог и ако има нещо уникално, то това е, че ищцовото
дружество за първи път е обобщило тази информация. След като вещото лице се е
запознало с компютърната програма на „Т.“ АД и е направило съпоставка с
материалите , предоставени от ищеца пояснява, че при преценка между двата
материала се отчита, че материалът на „Т.“ АД е нещо, което обхваща тотално
програмния продукт, създаден от тази компания, докато материалът на ищеца
представлява едно доразвиване на някои идеи във връзка с използвания програмен
продукт, но при всички случаи това е продукт от високоинтелектуален
труд, но този продукт не е уникален, макар и добре да намира приложение в практиката.
По делото е
допусната оценителна експертиза, изготвена от вещото лице В.П., приета от съда
като годно доказателствено средство, дадено
компетентно и незаинтересовано, съобразно което стойността на отстъпено право
на публикуване на двата ищцови документа е
6 484лв за “Dev Training
Document” и 5 975лв за “Technical Lead Handover document”, като база, за това изчисление е
ресурсът, който ищецът е вложил в екип програмисти и 40,5% административни
разходи и време, съответно 51 часа и 47 работни часа за изготвянето им.
По отношение на
това каква е стойността на публикуваните от ответницата статии, като се приеме,
че за изработване на една статия е необходимо средно 24 часа, изчислената
часова ставка на ответницата от 27,16 часа, съгласно брутната и заплата общата
стойност е сумата от 8 476 лв.
По отношение на
приходите на ищеца вещото лице е посочила, че за периода от 01.04.2015г. до
30.09.2015г. те са в размер на 202 086,92лв, а от 01.04.2016г. до
30.09.2016 година те са в размер на 78 010,98лв.
Приходите на
ищеца от „М.“ ООД- Лондон за периода от 24.03.2015г. до 30.11.2015г. са в
размер на 177 439,56лв, като последното плащане от това ЧЮЛ е на
23.12.2015г.
Нереализираният
проект с „Т.“ АД е на стойност 35 713лв.
С допълнителната
си експертиза вещото лице П., на база изводите на в.л. доц. К. дава заключение,
че двата материала на ищеца, поради това, че преповтарят публично достъпна
информация и не са белязани от уникалност, не представляват неповторим и нов
авторски труд, нямат стойност. Ето защо оценяването на прихода, който тези
документи носят за ищеца в случай, че те не се продават самостоятелно, а
обобщават практики за работа с програмен продукт и за работа с хора, които са
достъпни в голям брой публични източници, не е възможно. Реализираните от ищеца
приходи на годишна база са резултат на извършения труд от страна на негови
служители и стойността на крайните продукти и предоставени услуги в резултат на
този труд, които са продавани на клиенти на ищеца, не преповтарят по никакъв
начин текстовете, посочени от ищеца в исковата молба.
При установени
сходства в отделни текстове от документите на ищеца и на ответницата, които не
биха могли да имат самостоятелна стойност, доколкото нямат смисъл без останалите части от текста на
съответните документи, в които присъстват, не води до създаване на смислен
текст, който да бъде оценяван.
При така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните изводи:
Ищецът моли съда
да признае за установено, че ответницата е нарушила авторските му права, тъй
като без неговото знание и позволение и без да заплати дължимо възнаграждение е
използвала текстове от два негови документа “Dev Training Document” и “Technical Lead Handover document”, както и върху 14 статии, които
представляват обект на авторско право, поради което моли съда след като
установи това, да осъди ответницата да преустанови нарушението; да разгласи диспозитива на съдебното решение за своя сметка и да я
осъди да заплати дирената обезвреда, представляваща
възнаграждение за използване на авторските му права в размер на 20 935лв и
обезщетение за претърпените вреди (загуби и пропуснати ползи) в размер на
30 000лв – кумулативно съединени искове с правно основание чл.94, ал.1,
т.1 и 2 ЗАПСП, в редакцията му преди изменението и допълнението на закона(ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.).
Първият въпрос,
по който страните спорят е това дали ищецът е създал годен обект, който да се
закриля с авторско право.
Съгласно
разпоредбата на чл. ЗАПСП Обект на авторското
право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа
дейност и е изразено по какъвто и да
е начин и в каквато и да е обективна форма, като: 1. литературни
произведения, включително произведения на научната и техническата литература, на публицистиката и компютърни програми; 2. музикални произведения; 3. сценични произведения - драматични, музикално-драматични, пантомимични,
хореографски и други; 4. филми
и други аудио-визуални произведения; 5. произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти; 6. (изм.
- ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) реализирани произведения на архитектурата и приложени устройствени планове; 7. фотографски произведения и произведения, създадени по начин,
аналогичен на фотографския; 8. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) одобрени архитектурни проекти, одобрени проекти по устройствено
планиране, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата,
териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област
на науката и техниката; 9. графично оформление на печатно
издание; 10.
кадастрални карти и държавни топографски карти; Обект на авторското право
са също: 1. преводи
и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби; 2. аранжименти
на музикални произведения и на фолклорни творби; 3. периодични
издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни,
които включват две или повече
произведения или материали.
Както изрично е посоченото от вещото лице доц. К. създадените от
ищеца материал не представляват компютърна програма, а представляват най - общо
казано коментари, препоръки и бележки в електронен вид, касаещи вече създаден
софтуерен продукт от „Т.“ АД. Следователно произведените от него и/ или по
негова препоръка материали не се субсумират от
нормата на чл.3, ал.1, предложение последно на т.1 ЗАПСП. Самият ищец твърди,
че тези материали не представляват и база данни.
Въпросът е дали тези материали не представляват произведения на
научната и техническата литература – чл.3, ал.1,т.1 ЗАПСП.
Съгласно цитираната законова норма обект за авторско право е всяко
произведение от посочените, което е резултат на творческа дейност и е по какъвто и
да е начин и в каквато и да е обективна форма, като в девет точки са изброени,
макар и неизчерпателно, различни видове обекти, което дава възможност под
закрилата на закона да бъдат поставени и други, непосочени там обекти.
Следователно
законът предпоставя мълчаливо като основна
предпоставка за възникване на годен обект на авторското право резултат, намерил
своето обективно съществуване, без значение от формата, който е резултат от творческа
дейност.
Какво се разбира под понятието “творческа дейност”
законът не казва това, макар и да си служи с понятието. Приема се, че такава
дейност е налице тогава, когато авторът е положил интелектуално усилие. Творчеството е процесът на създаване на нещо ново,
което досега не е срещано в света. Следователно,
за да е налице творчество следва да има новост, уникалност и неповторимост.
Творчеството е възможността човек да покаже нестандартно, неординерно
и новаторско мислене, възможност за създаване, способността да се
преодолеят стереотипите. Създаване на оригинални и неповторими духовни и
материални ценности. Следователно резултат от направеното интелектуално усилие
се характеризира с новост, изключителност и уникалност.
Новост означава да се прояви
в конкретната обективна форма нещо, което до този момент не е съществувало.
Изключителността означава
оригиналност, уникалност, без аналог в съществуващия мир. А уникалността стои в
основата на творчеството, която придава стойност на крайния продукт на
творческата дейност.
С разпоредбата на чл.3 ЗАПСП
законодателят е дал закрила на първичните произведения на човешката творческа
дейност, макар и да не ги е изброил неизчерпателно, но във всички случаи
приема, че тези произведения на човешката мисъл и труд следва да се резултат от
творческа мисъл и вложен интелектуален труд, за да бъдат отделени тези обекти
от продуктите, които са резултат на рутинна дейност, без проява на творчество. Оригинални (първични) са онези произведения, които са
самостоятелни и не са създадени на основата на съществуващо преди това
произведение.
Създаденото от ищеца и/ или
по негова препоръка не представлява оригинално произведение, тъй като е
резултат от компилация на вече съществуващ обект на авторското право –
продуктът на „Т.“ АД, в каквато насока са показанията (признанията) на
свидетеля Б. ( той заявява, че съдържението на
изготвения от него материал преповтаря 90-95% от вече общо достъпната
информация, дадена от „Т.“ АД) и заключението на вещото лице доц. К., които
съдът изцяло кредитира, тъй като са добросъвестно дадени.
В същата насока следва да
бъдат разгледани и останалите материали, тъй като касаят програмния продукт Sitefinity. Макар и
резултат от високо интелектуален труд и добри познавателни способности
материалите на ищеца не представляват обект на авторско право, тъй като им
липсва характеристиката оригиналност и новаторство. В тази насока съдът кредитира обясненията на
вещото лице, даден в о.с.з. на 16.04.2019 година, че ако друго лице-потребител
иска да направи същия тип приложение, каквито е направил ищеца, въз основа на
продукта на „Т.“ АД, е много вероятно да стигне до същите изводи, до които е
стигнал ищеца, като количествените характеристики, дълбочината на тези извод са
винаги предопределени от това доколко дълбоко е навлязло лицето в материята.
Поради тази възможност за достигане до едни и същи изводи, основавайки се и на
една и съща база(програмния продукт), настоящият състав не приема тезата на
ищеца, че неговите материали могат да бъдат обект на авторско право- на
научната и техническата литература, поради липса на уникалност на същите.
Следващият въпрос е дали те не
са авторски производни обекти на правото.
Производни ( вторични) обекти
на авторското право са произведения, които са създадени въз основа на вече
съществуващо произведение, като характерното за тях е, че запазват вече
съществуващото произведение, като в тази насока законът изброява преводите, аранжиментите,
преработките, като последните са важни от гледна точка на това, че са приложими
към компютърните програми.
По виждане на състава представените от ищеца материали
не са преработки, тъй като им липсва качество на компютърна програма, която може да се отнася до сорс код, написан на програмен език или към
изпълнимата форма на този код, позната още. като софтуер, приложения, системен
софтуер, или накратко – просто програми. Сорс кодът на повечето програми се
състои от списък с инструкции, които задължително въвеждат алгоритъм (известни
като императивно програмиране). В други случаи (известни като декларативно
програмиране) характеристиките на необходимата информация са определени и
метода използван за получаване на искания резултат се оставя на платформата под
която се изпълнява.
Ето защо не може да се приеме
и че представените от ищеца материали са преработка ( производно произведение,
обект на авторското право) на
съществуващо произведение, обект на авторското право.
По виждане на състава тези
произведения, за които ищецът има претенции да му принадлежат, не са обект на
авторско право и това е така, тъй като те отразяват становище, гледище на
страна по съществуващ вече обект на авторско право. Изготвените материали
третират проблеми, подходи, коментари и оценки за програмния продукт Sitefinity, които
макар и продукт на интелектуален труд се характеризират с това, че са резултат
от извършена рутинна дейност от страна на специалисти в областта на програмирането
и изразяват техния подход по приложението на вече създадения продукт . Или
иначе казано това е израз на концепцията на ищеца за този продукт. Тълкуването
на думата концепция е, че тя означава становище, гледище, разчитане на някакъв
проблем, теоретически замисъл, който представя проблем от областта на науката и
изкуството. Именно в тази насока са дадените от вещото лице пояснения по
изготвените СТЕ- създаденото от ищеца и/ или по негова заръка, вещото лице
определя като добра практика – начин на изразяване на мнения относно
достойнства и недостатъци на вече изработена компютърна програма, споделено
виждане на практикуващите този продукт относно неговите характеристики,
коментари и израз на разчитане на даден проблем и тяхното гледна точка по приложимостта
му, насочена конкретно към осъществяваната от ищеца дейност.
С тези материали ищецът и
натоварените от него лице преки създатели, са дали израз на своите идеи,
представите си за начина на процедиране при конкретни проблеми и разрешаване на
определени ситуации.
Съобразно нормата на чл.4,
ал.1,т.2 ЗАПСП концепциите и идеите не са обект на авторско право. Това
означава, че същите не са обект на закрила и исковете за установяване на
нарушения на тези обекти от действителността не могат да бъдат уважени, тъй
като техният създател не разполага са материална легитимация за това.
Ето защо съдът, след като
приема, че ищецът не е носител на авторско право по отношение на процесните материали, не разполага и с възможността да дири
тяхната закрила по съдебен път и предявеният иск от установителен
характер се явява неоснователен, поради което подлежи на отхвърляне.
По отношение на 14-те броя
статии, публикувани от ответницата в посочения сайт.
Ищецът твърди, че има
авторски права върху тези обекти, основавайки тази теза с нормата на чл.14 ЗАПСП.
Липсва основание за приложение на
цитираната норма, тъй като нейният предмете обхват е
в рамките на посочения от законодателя – а именно авторското право върху компютърни
програми и бази данни, създадени в рамките на трудово
правоотношение, принадлежи на работодателя. Както вече е посочено тези материали не представляват компютърна програма
( в.л. доц. К.), а че не представляват базза данни е
посочено от самия ищеца в процедурата по чл.129, ал.4 във вр.
с чл.129, ал.2 ГПК.
Следователно нормата е неприложима.
Съдът не приема тезата, че всичко, създадена по време на
съществуващото между страните ТПО, от страна на ответницата да принадлежи на
ищеца, тъй като ако и доколкото тези статии са обект на авторско право, са
създадени от ответницата, по делото липсват доказателства, че изработката на
тези произведения и е възложена от ищеца, за да се приеме, че е налице хипотеза
на чл.42 ЗАПСП, която гласи, че авторското право върху произведение, създадено по поръчка,
принадлежи на автора на произведението,
освен ако в договора за възлагане
е предвидено друго. Простото съглашателство, обективирано в
трудовия договор, не е достатъчно основание да се приеме, че статиите са
създадени по възлагане от ищеца, тъй като в трудовия договор липсва съответната
конкретика, както липсват и доказателства, че в
рамките на своето трудово правоотношение ищцата е създала тези продукти. Ето
защо съдът, основавайки се на нормата на чл.2 ЗАПСП приема, че авторското право
върху тези произведения, ако се приеме, че попадат в нормата на чл.3 от закона,
е на ответницата. Следователно и по отношение на тях искът за установяване на
нарушение се явява неоснователен.
При този извод за главния иск, то и останалите обусловени от него искове
за преустановяване на нарушението, за разгласяване на диспозитива
на решението, както и исковете ,с които се дири обезщетение от ответницата,
чийто правопораждащ факт е фактът на нарушението,
извършено от нейна страна на авторското право на ищеца, следва да се отхвърлят.
По разноските.
Същите следва да бъдат
присъдени на ответницата, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Ответницата е представила
списък с разноските по чл.80 ГПК, съобразно който претендира следните разноски:
адвокатско възнаграждение в размер на 4 200лв; разноски за изготвяне на
точен превод на доказателствата – 240лв; депозити за СТЕ в размер на
1 150лв и за оценителска експертиза в размер на 500лв
– всичко сумата от 6 090лв, за които разноски страната е представила
документи, че са реално извършени.
Ищецът е направил възражение
по чл.78, ал.5 ГПК.
Съобразно Наредба №1/2004г.
на ВАС минималното адвокатско възнаграждение е както следва: за неоценяеми искове – 300лв – чл.7, ал.1,т.4( в настоящето
производство са три броя); за оценяеми искове – чл.7,
ал.2, т.4 – 830лв+3% от горницата над 10 000лв.Общият размер на
минималното възнаграждение е сумата от 900лв(неоценяемите
искове)+835,05лв( иск с цена 20 935лв)+ 1 430лв( иск с цена от
30 000лв)- общо сумата от 3 165,05лв. Претендираната
възнаграждение от ответницата не се явява прекомерно с оглед фактическата и
правна сложност на делото. По делото са изслушани четири експертиза и са
разпитани свидетели. Тези процесуални действия, съотнесени
и към спецификата на процеса, мотивират съда да остави без уважение
възражението за прекомерност, своевременно направено от ищеца.
Ето защо съдът намира, че
следва да се уважи искането на ответната страна за присъждане на разноските,
както са заявени.
При изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Е.-Т.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***,
площад ********, чрез адвокат А.С., искове срещу В.П.М., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес ***, адвокатско дружество „Т.И С.“, чрез адвокат С.Д., искове
за установяване на нарушение от страна на ответницата на авторските права на
ищеца по отношение на “Dev Training Document” и “Technical
Lead Handover document” и 14 броя
статии, описани в исковата молба; да бъде осъден ответницата да преустанови
нарушението, както и да бъде осъдена да
разгласи за своя сметка диспозитива на
решение; да заплати на ищеца сумата от 20 935лв (двадесет хиляди
деветстотин тридесет и пет лева), представляваща възнаграждение за използване
на авторските права на ищеца по отношение на посочените по-горе документи и да
заплати обезщетение за претърпените от ищеца вреди от нарушение на авторските
му права в размер на 30 000лв(тридесет хиляди лева) на понесените от тази
страна вреди под форма на загуби и пропуснати ползи, поради НЕОСНОВАТЕЛНОСТТА
им.
На основание чл.78, ал.3 ГПК,ОСЪЖДА“Е.-Т.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
със съдебен адрес ***, площад ********, чрез адвокат А.С., да заплати на В.П.М.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, адвокатско дружество „Т.И С.“, чрез
адвокат С.Д., разноски по водене на делото в размер на 6 090лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред САС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: