Решение по дело №254/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по чл.172, ал.4 от ЗДвП във вр. с чл.145 и сл. от АПК и е образувано по жалба на Н. С. Н. от [населено място] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-1253-000458/06.11.2023г., издадена от Началник Група ОД на МВР Хасково, сектор Пътна полиция, с която по отношение на Н. Н. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Твърди се, че оспорената заповед е нищожна, постановена в нарушение на материалния закон и при наличие на съществени процесуални нарушения, необоснована и в несъответствие с целта на закона. Издадена била от некомпетентен орган, като липсвала нужната конкретизация и точно и ясно посочване на фактическите и правни основания за издаването ѝ. Изложената обстановка била непълна, неточна, противоречива и невярна, като не били отразени всички обстоятелства от значение. Изложеното не отговаряла на действителното фактическо положение и така било налице неправилно приложение на закона. Не били налице фактическите и правни основания за издаването на акта. Иска от съда да отмени или обяви за нищожна оспорената заповед.

Ответната страна - Началник Група ОД на МВР Хасково, сектор Пътна полиция, представя преписката по случая, както и изрично изискани от съда документи, не взема становище по основателността на жалбата.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 05.11.2023г. -07,45ч, в [населено място], по ул.С., на кръстовището с ул.Ю., лек автомобил БМВ с рег.№******** участва в ПТП с материални щети. От представената Докладна записка рег.№1253р-15228 от 06.11.2023г., съставена от мл.автоконтрольор К.В., се установява, че бил изпратен съвместно с колегата си Д.Л. на местопроизшествието. Заварили два автомобила Ф. П. и О. А., които били ударени в паркирано състояние, както и л.а. БВМ рег.№********, който се бил ударил в каменна ограда с предната част. Издирили собственика на този автомобил, който съобщил, че последният бил продаден на Н. С. Н.. От разпитани на място свидетели установили, че в БВМ-то имало двама човека, които след удара избягали. От прегледано видеонаблюдение установили посоката на оттегляне на водача и пътника в БМВ. Лицето, на което бил продаден автомобила – Н. Н., бил установен на адрес в Хасково около 11,30ч., след което бил отведен в РУ Хасково, където отказал да бъде тестван за употреба на НУВ и алкохол с техническо средство и кръвна проба, за което били съставени АУАН №971092, 971093, 971094 и 971095 – за възникналите две произшествия и за отказите за употреба на алкохол и НУВ, след което бил задържан за срок от 24ч.

На 05.11.2023г. мл.инсп. при ОД МВР Хасково, с-р ПП, съставил против Н. С. Н. АУАН бл.№971095 за това, че на същата дата - около 07,45 часа в [населено място] по ул.С. управлявал и л.а. БВМ рег.№******** и на кръстовището с ул.Ю. причинил ПТП с материални щети, като водачът Н. отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техн.средство Дрегер 7510 и наркотични вещества и техни аналози, за което бил издаден талон с №0049199, с което е нарушил чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН със Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №23-1253-000458/06.11.2023г., издадена от Началник Група ОД на МВР Хасково, сектор Пътна полиция, по отношение на Н. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Като мотиви е посочено, че отказва проверка с тест за установяване употреба на наркотични вещества или техните аналози и не изпълнява предписание за химико-токсилогично лаб.изследване за установяване на употреба на наркотици или техните аналози.

Така описаната фактическа обстановка е несъмнена и се доказва от представените по делото писмени доказателства, като въпреки указанията в Определение №1358 от 27.03.2024г. ответната страна не ангажира допълнителни доказателства с оглед фактическата обстановка и управлението на л.а. БВМ рег.№******** на процесния ден и час.

Допълнително и с оглед разпореденото от съда от ответната страна са представени доказателства относно компетентността на издателя на оспорения акт – служебна бележка рег.№272р-9566 от 15.04.2024г. и Заповед №8121К-12095 от 27.09.2023г., както и от РП Хасково е постъпило Писмо вх.№3397 от 13.05.2024г., съгласно което ДП №945/2023г. по описа на РУ Хасково, пр.пр.№4872/2023г. по описа на РП Хасково, било образувано с оглед на местопроизшествие на 05.11.2023г. за това, че при управление на МПС л.а. БВМ рег.№******** са нарушени правилата на движение по пътищата и по непредпазливост са причинени значителни имуществени вреди – престъпление по чл.343, ал.1, б.А във вр. с чл.342, ал.1 от НК, като са разпитани свидетели, изискани и приложени справки и документи, назначени и изготвени експертизи, а до момента няма привлечено лице в качеството на обвиняем и разследването не е приключило, като предстоят допълнителни действия по разследването.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена е в срока по чл.149, ал.3 във вр. с ал.1 от АПК от лице участвало в производството по издаване на административния акт и имащо правен интерес от оспорването, като непосредствен адресат от акта.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи, се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, поради което тези мерки са от вида на преустановяващите ПАМ.

Принудителната административна мярка се налага със заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и се издава по реда на Глава Пета, Раздел Втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на основание чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП е извършено от водача на моторното превозно средство административно нарушение по чл.174, ал.3 от същия закон, което се установява с акт за административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица.

При тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката в конкретния случай е установено по надлежен ред управление на МПС, както и наличие на отказ на водача да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. Следователно прилагането на тази ПАМ е допустимо само спрямо лице, което управлява МПС, т.е. „водач“ по смисъла на пар.6, т.25 от ДР на ЗДвП. Тази ПАМ не може да бъде приложена спрямо всяко лице, което откаже да бъде проверено с техническо средство или прояви нежелание да даде кръвна проба за установяване употреба на алкохол или друго упойващо вещество. Прилагането на принудителна административна мярка на посоченото основание спрямо лице, за което не е установено по безспорен начин, че е водач на МПС, противоречи както на правната норма, така и на целите, които си поставя ЗДвП. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. НО в настоящия случай доказателствената сила на съставения АУАН е оборена от представената по делото – в приложената преписка, докладна записка от самия актосъставител К.В., с която се изяснява, че не са възприети значимите факти в случая от актосъставителя, а именно: актосъставителя, както и свидетеля при съставянето на акта, не са възприели в процесния ден и час кой е бил водач на лекия автомобил, причинил ПТП. В докладната записка няма изявления и относно извършени от тях действия, от които да са установили водача към процесния момент, доколкото се сочи, че при видеонаблюдението са установили единствено посоката на напускане от двамата пътници в колата. Не се сочи при този преглед да е установено кой е водача от двамата, както и дали това е послужило впоследствие да установят местоположението на Н.. Единственото установено по отношение на Н. е това, че е закупил процесния автомобил, но не и дали е бил именно той водач към момента на ПТП. Движение на процесния автомобил не е възприето от контролните органи. От страна на административния орган не бяха представени доказателства в подкрепа на посоченото в заповедта за налагане на ПАМ, а именно, че оспорващият е бил водач на МПС на 05.11.2023г. около 07,45ч. и в това качество е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на НУВ и техните аналози.

В този смисъл оспорената ЗППАМ е лишена от фактическо и правно основание.

Налице е отменително основание по чл.146, т.4 от АПК, поради което оспорената заповед следва да бъде отменена.

По отношение искането заповедта да бъде прогласена като нищожна съдът счита, че не е основателно, тъй като от представените в преписката документи, вкл. Заповед №272з-199 от 19.01.2023г., се установи, че издателят ѝ има съответните правомощия да издаде оспорения акт.

При извода за основателност на оспорването на жалбоподателя са дължими на основание чл.143, ал.1 от АПК направените по делото разноски в размер 10,00 лева за държавна такса, а на адв.М.Т. - адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лева, определено по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-1253-000458/06.11.2023г., издадена от Началник Група ОД на МВР Хасково, сектор Пътна полиция, с която по отношение на Н. С. Н. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА ОД МВР Хасково да заплати на Н. С. Н., [ЕГН], от [населено място] направените по делото разноски от 10,00 лева за д.т., както и да заплати на адв.М. Т. от АК Хасково при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв разноски в размер на 1000,00 лева.

Решението е окончателно съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.