Р Е Ш Е Н И Е №
от 28.11.2019 година,
град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Велико Търново, гражданско отделение – седемнадесети
състав на тридесети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в публично
съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Анна
Димова
при секретаря М. Т., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2547/2019г., по описа на
Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по чл. 2, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди.
Образувано е по искова молба на М.И.Д.
против Прокуратура на Република България. В последната са развити съображения,
че на 18.10.2017 година е привлечен в качеството на обвиняем, като с Присъда №
46 от 11.06.2018 година по НОХД № 165/2018 година на ВТРС е признат за виновен
по повдигнатото му обвинение. Посочва, че с Решение № 159 от 08.11.2018 година
по ВНОХД № 368/2018 година на ВТОС присъдата е отменена изцяло. С Решение № 69
от 22.04.2019 година по КНОХД № 180/2019 година на ВКС решението на въззивната
инстанция е отменено и делото е върнато на ВТОС за ново разглеждане. С Решение
№ 64 от 18.06.2019 година по ВНОХД № 139/2019 година на ВТОС е потвърдена
присъдата по НОХД 165/2018 година на ВТРС. С Решение № 166 от 26.07.2019 година
по КНОХД № 225/2019 година на ВТАС е отменена Присъда № 46 от 11.06.2018 година
по НОХД 165/2018 година на ВТРС и е оправдан. Твърди, че в резултат от
подигнатото му обвинение, по което впоследствие бил оправдан е претърпял
неимуществени вреди. Почувствал се е унизен и в душевен дискомфорт; бил
притеснен и разтревожен, а психическото натоварване за него било смазващо.
Посочва, че при постановяване на осъдителната присъда по повдигнатото обвинение
настъпил емоционален и психически срив и се почувствал смазан, като това
психическо напрежение не приключило до постановяване на решението на ВТАС. През
целия този период се бил затворил в себе си, не контактувал с колеги, близки и
познати. Това му причинило емоционален срив и душевни негативни преживявания и
страдания. Посочва, че след влизане в сила на решението на Апелативен съд -
Велико Търново установил от материалите по делото, че на 04.07.2019 година ВТРП
на основание чл. 52 НК публично го е порицала по радиоточката на град Велико
Търново за извършено от него престъпление против правосъдието. По този начин
бил дискредитиран и пред обществото. Освен неимуществени вреди, твърди, че е
претърпял и имуществени вреди в размер на 150.00 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение. Моли Прокуратурата на Република България да бъде осъдена да му
заплати сумата в размер на 18 000.00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, които са му причинени от повдигнатото му обвинение, по
което впоследствие бил оправдан, както и сумата в размер на 150.00 лева –
представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху задължението, считано от датата на влизане в сила на
решението на Апелативен съд - Велико Търново - 26.07.2019 година до
окончателното изплащане на сумите.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Представителят на
Районна прокуратура – Велико Търново оспорва предявените по делото искове като
счита същите за неоснователни и недоказани. Посочва, че с поведението си ищецът
е допринесъл за настъпването на претендираните от него психически и морални
вреди.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Между
страните не се спори, а и от представените по делото доказателства се
установява, че на 18.10.2017 година М.И.Д. е
привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 286, ал. 1 НК.
Видно
от приложеното в досъдебното производство /л. 1 от том II/ пълномощно, ведно
с Договор за правна защита и съдействие, М.И.Д. е упълномощил адв. да го
представлява по сл.д. № 4/2017 година до приключването му във всички инстанции.
Договореното възнаграждение е в размер на 150.00 лева и било платено в
брой.
С Присъда № 45 от 11.06.2018 година по НОХД № 165/2018
година на ВТРС Д. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение и му е
наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, чието
изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години и
наказание обществено порицание, което на основание чл. 52 НК се състои в
публичното му порицаване по радиоточката на град Велико Търново.
С Присъда № 159 от 08.11.2018 година по ВНОХД № 368/2018
година на ВТОС присъдата на ВТРС е отменена изцяло и М.И.Д. е признат за
невинен по повдигнатото му обвинение по чл. 286, ал. 1 НК.
С Решение № 69 от 22.04.2019 година по КНОХД № 180/2019
година на ВКС решението на въззивната инстанция е отменено и делото е върнато
на ВТОС за ново разглеждане.
С Решение № 64 от 18.06.2019 година по ВНОХД № 139/2019
година на ВТОС е потвърдена присъдата по НОХД № 165/2018 година на ВТРС.
От приложените към писмо, изх. № 42 от 28.10.2018 година
на Общинско кабелно радио - Велико Търново, документи /л. 33-38/ се установява,
че наказанието "обществено порицание" на М.И.Д. е изпълнено чрез
прочитане в ефира на Общинско радио - Велико Търново на 04.07.2019 година в 12.10
часа - без рубрика.
С Решение № 166 от 26.07.2019 година по КНОХД № 225/2019
година на ВТАС е възобновено наказателното производство по ВНОХД № 139/2019
година на ВТОС, отменено е по реда на възобновяването Решение № 64 от
18.06.2019 година по ВНОХД № 139/2019 година на ВТОС и потвърдената с него
присъдата по НОХД № 165/2018 година на ВТРС и е оправдан М.И.Д. по обвинението
по чл. 286, ал. 1, пр. 1 НК.
В
съдебно заседание на 30.10.2019 година са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Г. В. Д. заявява, че живее в град Велико Търново с дъщерята на
ищеца. Посочва, че отношенията им са топли, чисто семейни, като почти всяка
седмица се събират на семейна вечеря. Заявява, че към края на 2017 година Д. му
споделил, че има образувано някакво дело срещу него, от което той бил много
притеснен. Посочва, че преди това той бил много жизнен, приятен за компания и
винаги играел с децата, но след образуване на делото и до оправдаването му бил
променен, избягвал да играе с децата и изпаднал в някаква страшна дупка.
И. М. Д.
- син на ищеца заявява, че през 2017 година забелязал в баща си притеснение
и решил да говори с него, при което разбрал, че срещу него има повдигнато
обвинение. Посочва, че го видял като силно притеснен човек - от това, че може
да го осъдят, че ще има присъда. Заявява, че спрял да контактува със
семейството си, срамувал се и бил много унизен. Споделил му, че не се чувства
добре психически, емоционално и по всякакъв начин от факта, че е осъден и
унижен. Посочва, че дори един негов приятел забелязал, че има промяна в него.
Свидетелят
А. С. Ч. посочва, че още от началото на досъдебното производство, докато ходели
в следствието, ищецът просто недоумявал защо искат да го обвинят в нещо и бил
много напрегнат. Заявява, че след това когато делото било внесено с обвинителен
акт бил още по-разстроен, а когато при второто разглеждане на делото пред ВТОС
имал условна присъда се почувствал най-зле и направо се разплакал в залата.
Споделял му е, че се чувства унизен и разстроен. Посочва, че отишъл при него и
му казал, че са съобщили присъдата по радиото, от което той бил много възмутен,
разстроен и потиснат.
От така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Производството по делото е
образувано по предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗОДОВ за претърпени от ищеца имуществени и
неимуществени вреди, в резултат на повдигнато и поддържано обвинение за
извършено престъпление, по което му е било наложено наказание, но в последствие
е бил оправдан. Т.е. касае за претенция за вреди от процесуална принуда, когато
лицето е било оправдано /чл. 2, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗОДОВ/, за които държавата
отговаря, чрез прокуратурата, тъй като тези вреди са в причинна връзка с
повдигнатото и поддържано от нея неоснователно обвинение в извършване на
престъпление. В този случай, рискът е за прокуратурата, на която е предоставена
държавната функция по обвинение в наказателния процес, тъй като без повдигане
на неоснователно обвинение, за лицето не биха настъпили претендираните вреди,
включително от наложеното наказание. В тази насока е както константната
практика на ВКС, например Решение № 104 от 25.06.2018 година по гр.д. 2782/2017
година на III г.о. на ВКС, така и мотивите на ТР № 5/15.06.2015 година по тълкувателно дело №
5/2013 година.
Следва да се има предвид, че ищецът
е този, който е длъжен да въведе твърдения за причинените му болки и страдания
и да ги докаже. Страхът от наказателна отговорност във всички случаи
представлява емоционално безпокойство и страдание, които са освен фактическа
последица, но така също и правна последица, тъй като целта на наказанието е да
възбуди страх. Ето защо, когато се претендира обезщетение за неимуществени
вреди от незаконно обвинение, не е необходимо ищецът да твърди и доказва
преживения обичаен страх от наказателната отговорност. Той следва от закона. За
всички останали болки и страдания е нужно да бъдат въведени твърдения и съответно
да бъдат ангажирани доказателства, съгласно правилото, че ищецът е длъжен да
докаже основанието на иска /В този смисъл Решение № 480 от 23.04.2013 година по
гр. д. № 85/2012 г. На IV г.о. на ВКС/.
В случая по делото от
представените по делото доказателства се установява, че е осъществен съставът
на специалния деликт, предвиден в ЗОДОВ, тъй като на ищеца по делото е било
повдигнато обвинение за извършено от него престъпление по чл. 286, ал. 1 НК, по което същият е бил
признат за виновен с влязла в сила присъда, наложено му е
наказание една година и шест месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години и
наказание обществено порицание, като впоследствие по реда за възобновяване на
наказателни дела е отменена присъдата и Д. е признат за невинен по повдигнатото
му обвинение. Повдигнатото обвинение, наложеното наказание и
последващото оправдаване на ищеца безспорно са свързани с негативни психични
преживявания и стресово състояние - чувство на унижение и срам, социален
дискомфорт за определен период от време. В този смисъл на ищеца са причинени
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица по смисъла на
чл. 4 ЗОДОВ от незаконосъобразното повдигане и поддържане на обвинение, както и
от наложеното му наказание.
При искове с правно основание чл.
2 ЗОДОВ съдът е задължен да извърши преценка на обстоятелствата, свързани с
личността на увредения, начина му на живот и обичайната му среда; тежестта на
престъплението, за което е било повдигнато обвинението, продължителността на
наказателното производство, наложените мерки за принуда; отражение върху
личния, обществения и професионалния живот; разгласа и публичност; причиняване
на здравословни увреждания, както и да посочи какво е тяхното значение за
определяне на обезщетението за претърпените от него вреди по справедливост.
База при определяне на паричното
обезщетение за причинени неимуществени вреди, служат стандарта на живот в
страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането, като справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични
случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране
за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да
се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези, а също и не бива да се
допуска размерът на обезщетението да бъде източник на обогатяване за
пострадалия. Във всеки конкретен случай, съдът следва да вземе предвид
обстоятелствата, които водят до увеличение или намаляване на размера на обезщетението,
съпоставимо със средния, обичаен размер, установен от съдебната практика.
В случая по делото повдигнатото
на ищеца обвинение е по чл. 286, ал. 1 НК, което е за тежко престъпление по
смисъла на чл. 93, т. 7 НК. От момента на привличането му в качеството на
обвиняем до оправдаването му е изминал период от почти една година и девет
месеца - от 18.10.2017 година до 26.07.2019 година, като в този период не му е
вземана мярка за неотклонение. М.И.Д. е участвал активно в наказателното производство,
като се е явявал на съдебните заседания.
От събраните по делото
доказателства се установява, че в резултат на повдигнатото обвинение и
наложеното наказание ищецът е претърпял страдания, изразяващи се в изпитаните
негативни емоции и субективно чувство на срам и вина пред неговото семейство. Показанията
на разпитаните свидетели са изцяло в тази насока. По делото липсват каквито й
да е твърдения, а от там и доказателства за създаване на трудности при
завръщането на ищеца към обичайния му начин на живот след постановяване на
оправдателната присъда. Не се установи по делото и преживяването на конкретни негативни
емоции, които да са довели до трайно и значително влошаване на здравословното
му състояние, т.е. изживял е психо-емоционални смущения, които биха били
нормални за всеки един съзнателен член на обществото в такава ситуация. В
резултат на воденото срещу ищеца наказателно производство същият бил притеснен,
потиснат, променен, не бил същият жизнен човек. Липсват доказателства по делото
за дискредитирането му пред общество или колегите му. Единствено свидетелят И.
М. Д. посочва, че един негов приятел е забелязал промяна в поведението на
ищеца, но това не означава, че за него е са възникнали проблеми в отношенията
му с останалите членове на обществото - извън семейството.
Съдебната практика
се е ориентирала при обичайните за причиненото от незаконното обвинение
неудобство, притеснение, безпокойство, страх да определя обезщетение от около
1000 лева за всяка година от наказателното производство. В този смисъл са
например Решение № 53 от 07.05.2019 година по гр.д. № 3528/2018 година на III
г.о. на ВКС, Решение № 60 от 14.05.2019 година по гр.д. № 2324/2018 година на
IV г.о. на ВКС и много други, като същите касаят увреждания, възникнали в годините
между 2007 и 2012 година. В случая по делото като обстоятелства, които изискват
завишаване на така посочената база следва да се вземат предвид както изминалият
от тогава период от време и промяната в икономическата обстановка в страна, така
и че за периода след 18.06.2019 година, когото влиза в сила осъдителната
присъда на ищеца до възобновяването на наказателното дело и окончателното
оправдаване на ищеца негативните преживявания безспорно са с по-голям
интензитет. Освен това следва да бъде съобразено и обстоятелството, че на
04.07.2019 година наложеното наказание обществено порицание е било изпълнено
чрез прочитането му в ефира на Общинско радио - Велико Търново. От показанията
на свидетелите Д. и Ч. се установява, че прочитането на наказанието по радиото
се е отразило негативно на ищеца. Няма значение обаче, колко хора са могли да
го чуят и колко са го чули в действителност, тъй като претърпените емоционални
страдания са свързани със субективното усещане на самия ищец, а не от това до
колко хора е достигнала информацията, при положение че по делото липсват, както
твърдения, така и доказателства това обстоятелство да е накърнило доброто име
на Д. в обществото и в професионалния му живот.
Неоснователно се
явява възражението на представителя за ВТРП, че пострадалият виновно е
допринесъл за увреждането, поради което обезщетението за претърпени
неимуществени вреди следва да бъде намалено на основание чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ.
Такава хипотеза би била налице, когато настъпилият вредоносен резултат е в причинно-следствена
връзка с поведението на самия пострадалия, когато той с действията си по време
на наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане
и поддържане на незаконно обвинение - например недобросъвестно направени неистински
признания в негова вреда; въвеждането на органите на разследването в
заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да се забави или
опорочи разследването на престъплението. Твърдения и доказателства за подобно
поведение в случая няма. Преследваните от Д. цели при сигнализиране на
Прокуратурата, нямат отношение към законността на действията на правозащитните
органи при привличане на едно лице към наказателна отговорност, още повече, че
именно за това деяние ищецът е оправдан. Съдебното минало на лицето също няма
отношение и не следва да бъде обсъждано към хипотезата на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ. Още
повече, че видно от приложената по НОХД № 165/2018 година /л. 81/ Справка за
съдимост ищецът е реабилитиран, т.е. са заличени последиците от вписаното осъждане.
Съвкупната преценка
на всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените от ищеца морални
страдания, обуславя извод за частична основателност на претенцията за
обезщетение, което съдът с оглед всичко изложено по-горе, по справедливост и
въз основа на практиката на ВКС по тези дела определя в размер на сумата 4 000.00
лева, която счита, че в най-пълна степен би възмездила всички понесени от него
неимуществени вреди. По изложените съображения искът за обезщетение за
причинени неимуществени вреди за разликата от 4 000.00 лева до пълния
претендиран размер от 18 000.00 лева, следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан в тези му част.
Искът за претъпени
от ищеца по делото имуществени вреди се явява основателен и доказан за претендираната
с исковата молба сума в размер на 150.00 лева, която видно от представения
договор за правна защита и съдействие е била заплатена от Д. за защитата му в наказателното
производство. Неоснователно в тази насока се явява възражението на представителя
на ВТРП, че в настоящото производство е недопустима претенция за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от лицето адвокатско
възнаграждение в наказателното производство. Така в ТР № 1 от 11.12.2018 година
по т.д. № 1 от 2017 година на ОСГК ВКС изрично приема, че "Съдебната
практика е единна, че заплатеното от обвиняемия, респективно от признатия за невиновен, адвокатско възнаграждение в наказателното
производство е имуществена вреда и подлежи на обезщетяване по реда на
ЗОДОВ."
Съгласно т. 4 на
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 година по т.д. № 3 от 2004 година на
ОСГК на ВКС началният момент на забавата, респективно – дължимостта на
законната лихва върху сумата на обезщетението е датата, на която е влязло в
сила на решението, с което е оправдано лицето, осъдено на наказание по НК, т.е.
в случая по делото – от 26.07.2019 година.
Водим от горното, Районен съд – Велико
Търново
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – град София, бул.
"Витоша" № 2 да заплати на М.И.Д.
***, с ЕГН ********** сумата в размер на
4 000.00 лв. /четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат
на повдигнато на 18.10.2017 година
по ДП № 4/2017 година по описа на ОСлО при ВТОП и
поддържано обвинение за извършено престъпление, по което му е било наложено
наказание, но в последствие е бил оправдан с Решение №
166 от 26.07.2019 година по КНОХД № 225/2019 година на ВТАС, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 26.07.2019 година до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – град София, бул. „Витоша” № 2 да
заплати на М.И.Д. ***, с ЕГН **********
сумата в размер на 150.00 лв. /сто и
петдесет лева/, представляваща обезщетение
за претърпени от него имуществени вреди от в резултат на повдигнато на 18.10.2017 година по ДП №
4/2017 година по описа на ОСлО при ВТОП и поддържано
обвинение за извършено престъпление, по което му е било наложено наказание, но
в последствие е бил оправдан с Решение №
166 от 26.07.2019 година по КНОХД № 225/2019 година на ВТАС, считано от 26.07.2019 година до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.И.Д. ***, с ЕГН **********
срещу ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
– град София, бул. „Витоша” № 2 иск с правно основание чл. чл. 2, ал. 1, т.
4 ЗОДОВ, за претърпени от него неимуществени вреди от в резултат на повдигнато на 18.10.2017
година по ДП № 4/2017 година по описа на ОСлО
при ВТОП и поддържано обвинение за извършено престъпление, по което му е било
наложено наказание, но в последствие е бил оправдан с Решение № 166 от 26.07.2019 година по КНОХД №
225/2019 година на ВТАС, за разликата от 4 000.00 лева до пълния
претендиран размер от 18 000.00 лева, която разлика е в размер на 14 000.00
лева, като неоснователен и недоказан.
Препис от решението да се връчи
на страните.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия: