№ 230
гр. Плевен , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тридесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светослава . Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава . Цонева Административно
наказателно дело № 20214430200351 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 2020-1772-33-704 от
02.09.2020 година на ВПД ***, с което на основание чл. 209а ал. І от Закона за
здравето на Г. П. И. от ***, ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение по чл. 63 ал. І
от ЗЗ.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован, се явява лично в съдебно
заседание и с адвокат Г.У. - Софийска адвокатска колегия. Последният моли
съда да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление, като счита, че
има разминаване между фактите и обстоятелствата и правните норми с оглед
реализиране на административнонаказателната отговорност на доверителя му.
Също така счита, че в Закона за здравето има правна норма - чл. 209а, която
предвижда налагане на санкция, но същата не определя вида на нарушенията,
подлежащи на санкциониране, а препраща към заповеди на Министъра на
здравеопазването, като обаче ЗАНН не допуска налагане на санкции, ако вида
на нарушението не е определен със закон или подзаконов нормативен акт.
Тъй като заповедите на здравния министър не са такива, то налаганите
санкции са в нарушение на закона.
1
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, не се представлява в съдебно
заседание и не взема становище по така депозираната жалба. В съпровождащо
същата писмо с изх. № 316000-6317 от 16.02.2021 година ангажира
становище, че наказателното постановление е законосъобразно и обосновано
и следва да бъде потвърдено като такова.
СЪДЪТ, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата, съдът съобрази следното:
На 10.04.2020 година в ***, на паркинг пред ресторант „***“, находящ се
в парк „***“ в същия град на жалбоподателя Г. П. И. бил съставен акт за
извършено административно нарушение, а именно : посещава парк „***“ в
*** в нарушение на точка 1, подточка 1 от Заповед № РД – 01-143/2-0.03.2020
година на Министъра на здравеопазването: „ Преустановяват се посещенията
на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на
открити и закрити места“. Нарушението било установено от служители на ОД
на МВР- Плевен, които установили жалбоподателя и негов приятел в
автомобил, паркиран на посоченото място където консумирали
предварително закупена от тях храна. Те от своя страна сигнализирали свои
колеги, които съставили на жалбоподателя И. акт за установяване на
административно нарушение чл. 209 а ЗЗ във вр. чл. 63 ал. 1 от Закона за
здравето, в рамките на предоставената им материална компетентност.
Актът бил връчен лично на жалбоподателя срещу подпис без възражения
от негова страна.
Въз основа на изложените в акта за административно нарушение
фактически констатации, на 02.09.2020 година е издадено атакуваното
наказателно постановление, което санкционира жалбоподателя с глоба в
размер на 300 лева за извършено нарушение по чл. 209 а ЗЗ във вр. чл. 63 ал. 1
от Закона за здравето.
Горната фактическа обстановка установяват по категоричен начин
2
приложените към делото писмени доказателства, а именно: копие от
пощенски плик с дата на пощенското клеймо 03.02.2021 година; Заповед №
316з-1010 от 26.03.2020 година на ВПД Директор на ОД на МВР – Плевен; акт
за установяване на административно нарушение № 483 от 10.04.2020 година
на ***; възражение от името на жалбоподателя Г. П. И. с входящ № 177200-
3655 от 13.04.2020 година на Първо РУ - Плевен; писмо от Община Плевен с
изходящ № ОРС 66-01-25 от 10.04.2020 година със списък на общински
обекти, находящи се в ***, които са предмет на забрана в Заповед № РД-01-
143 от 20.03.2020 година; докладна записка от *** с регистрационен №
177200-4229 от 04.05.2020 година по описа на Първо РУ - Плевен;
Постановление за отказ да се образува досъдебно производство с входящ №
177200-5142 от 28.05.2020 година по описа на Първо РУ - Плевен;
наказателно постановление № 2020-1772-33-704 от 02.09.2020 година на ВПД
***.
В подкрепа на горната фактическа обстановка са и показанията на
свидетелите Д.Ц., С.С. и ***, разпитани непосредствено в съдебно заседание.
Свидетелят ***, който е приятел на жалбоподателя установява, че на
посочената в акта дата двамата решили да излязат малко на въздух. Купили си
храна от магазин „***“ и двата се установили на паркинга в парк ***, за да
хапнат. Последвала проверка от полицията,която завършила със съставяне на
акт за извършено административно нарушение за жалбоподателя И..
При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери
депозираната жалба за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С обжалваното наказателно постановление е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Иваджиков за
нарушение на чл. 209 а ЗЗ във вр. чл.63, ал.1 от ЗЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето (редакция
ДВ бр. 28от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г., която е приложима в настоящия
случай), при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът
на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на
страната или на отделен регион.
Със Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г. на министъра на
3
здравеопазването, в сила от 13.03.2020 г. са въведени противоепидемични
мерки на територията на Република България до 13.05.2020 г., във връзка с
епидемичната обстановка, създадена от разпространението на COVID-19 на
територията на страната и обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното
събрание на Република България извънредно положение и препоръки на
Националния оперативен щаб.
Със заповед № РД-01-143 от 20.03.2020 г. на МЗ, е въведена нова
противоепидемична мярка с т. 1 – забрана за посещения на паркове, градски
градини, спортни детски площадки и съоръжения на открити и закрити
обществени места.
Санкционната разпоредба на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето
(редакция ДВ бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г., приложима към
настоящия случай) предвижда, че който наруши или не изпълни въведени с
акт на министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако
деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а
при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв..
Безспорно се установи, че на посочената в акта и наказателното
постановление дата жалбоподателят се намирал в парк „ ***“ в ***.
Несъмнено е, че същият бил в компанията на своя приятел ***, когато били
проверени от органите на реда.
С горното си поведение жалбоподателят не е изпълнил въведената от
МЗ противоепидемична мярка по време на извънредната епидемична
обстановка, а именно не е изпълнил задължението да не се посещават
паркове, градски градини, спортни детски площадки и съоръжения на открити
и закрити обществени места и осъществил състава на нарушение по чл. 63 ал.
І от ЗЗ, което е такова на формално извършване.
Съдът счита, че извършеното от жалбоподателя деяние представлява
"маловажен случай" по смисъл на чл. 28 ЗАНН. Същото е с по-ниска степен
на обществена опасност от обикновените случаи на административни
нарушения от същия вид, тъй като се установи, че жалбоподателят се е
намирал на паркинга пред ресторант „ ***“ в парк „ ***“ ***, стоял е само в
4
автомобила си, наоколо не е имало други хора, освен спътника му ***.
Наоколо е нямало преминаващи хора, които да са били пряко застрашени от
обстоятелството, че И. се е намирал в района на парка, както и обратното
самият жалбоподател да е бил поставен в риск от срещата му с други хора.
Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В
неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката
по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН
са налице, но наказващият орган не ги е отчел и не е приложил нормата на чл.
28, б. "а" ЗАНН да предупреди нарушителя, то това е основание за отмяна на
наказателното постановление, поради противоречие със закона.
Поради изложените съображения съдът счита, че обжалваното
наказателно постановление № 2020-1772-33-704 от 02.09.2020 година на ВПД
***, с което на основание чл. 209а ал. І от Закона за здравето на Г. П. И. от
***, ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер
на 300 лева за извършено нарушение по чл. 63 ал. І от ЗЗ следва да бъде
отменено като незаконосъобразно и неправилно.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2020-1772-33-704 от
02.09.2020 година на ВПД ***, с което на основание чл. 209а ал. І от Закона за
здравето на Г. П. И. от ***, ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение по чл. 63 ал. І
от ЗЗ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд – Плевен.
5
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6