РЕШЕНИЕ
№ 503
гр. Бургас, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря К.а М. Андонова
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20252120201617 по описа за 2025
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи
(ЗМВР) и е образувано по жалба на К. М. В., ЕГН: **********, представляван от адв. Д. А.
С., с адрес гр. ...., против Заповед за задържане на лице от 05.05.2025г., издадена от М. Й. –
младши инспектор при 02 РУП гр.Бургас.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане.
В откритите съдебни заседания жалбоподателят се представлява от адв. Д. С., който
поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата се явява лично в първите две съдебно заседание по делото,
като не се явява в последното трето такова. Същият оспорва жалбата.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от
АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Същата е изготвена в
предвидената форма и е придружена от необходимите приложения. Разгледана по същество
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 04.05.2024г., около 21,35ч. бил получен сигнал в ОДЧ-24 за лице, което не се
чувства добре на адрес: гр....., игрална зала „One bet”. На място били изпратени служители
на 02 РУП гр.Бургас. Установена била подателката на сигнала – .... - крупие в игрална зала
„One bet“. Същата е заявила, че техен клиент след като е напуснал игралната се е върнал
обратно и я е помолил да подаде сигнал към ЕЕН 112, тъй като е бил нападнат и бит от
1
група лица. Установено е пострадалото лице - ...., ЕГН: **********, който заявил на
служителите, че докато е вървял по ул.“Македония“ на кръстовището с ул.“Александровска“
е бил нападнат от група младежи, които са му нанесли множество удари и ритници, поради
което има силни болки в областта на гръдния кош и трудно диша. На място е изпратен екип
на ЦСМП, който прегледал пострадалото лице, след което същото било откарано в УМБАЛ
Бургас за допълнителни прегледи. От извършените прегледи в УМБАЛ Бург се установено,
че пострадалото лице .... има четири счупени ребра и охлузвания в областта на главата, без
травматични промени на бял дроб и коремни органи.
Било установено, че едно от лицата, нанасяло удари на пострадалия .... е
жалбоподателят В., поради което и било пристъпено към неговото задържане със Заповед за
задържане на лице от 05.05.2025г., издадена от М. Й. – младши полицай при 02 РУП
гр.Бургас.
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, съдът преценява законосъобразността
на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК.
Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл.53 от ЗМВР в
границите на предоставената му съгласно чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР компетентност.
Спазена е предвидената от закона форма, така както предвижда нормата на чл.74, ал.1
от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, връчена на адресата й. Заповедта
съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл.74, ал.2 от ЗМВР,
а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта,
както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна
регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по
чл.63, ал.3 и 4 и чл.64 от ЗМВР и му е предоставено копие от заповедта. Заповедта е и
подробно мотивирана, като са посочени извършеното от страна на задържаното лице
престъпление, мястото и времето на извършване на същото, както и пострадалото лице.
Обжалваната заповед за задържане е надлежно мотивирана по мнение на съдебния
състав, тъй като в същата изрично е посочено, че задържането е извършено във връзка с
наличието на данни за извършено престъпление по Глава II „Престъпления против
личността“, а именно нанасяне на телесна повреда на пострадалия. В тази връзка следва да
се изтъкне, че от страна на издателя й са посочени всички съставомерни белези на
извършеното от жалбоподателя престъпление, мястото и времето на извършване на същото,
както и пострадалото лице. В този смисъл няма как за В. да възникнат каквито и да е
съмнения по отношение на обстоятелството, защо е пристъпено към задържането му.
В същото време, съгласно ТР № 16/31.03.1975 година на ОСГК на ВС, мотивите
към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, което е
ограничено във времето, а именно най-късно със съпроводителното писмо, с което жалбата е
изпратена до съда. В случая видно от Докладна записка №431ЗМ-280/05.05.2025г. и №431р-
9917/04.05.2025г. безспорно се установява, че към момента на задържането на
жалбоподателя по реда на чл.72 от ЗМВР са съществували данни, които са били достатъчни,
за да се направи извод за съпричастността на същия към престъплението. От цитираната
докладна се установява, че на 04.05.2024г., около 21,35ч. в гр.Бургас, на ул.„Македония“ в
близост до игрална зала „One bet”, група лица от мъжки пол, сред които и жалбоподателя В.,
нанесли на пострадалия -.... множество удари с ръце и крака, в следствие на което му
причинили телесна повреда – счупване на четири ребра и охлузвания в областта на главата -
престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК. С оглед на изложеното, дори и да се приеме, че
в самата заповед липсват достатъчно мотиви, същите могат да се изведат от цитираните по –
горе докладни записки /по аргумент от Решение № 2946 от 31.03.2025 г. на АдмС - Бургас
по к. а. д. № 258/2025 г./.
Нормата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лица
в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление,
2
като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По правна си
същност задържането под стража на основание чл.72, ал.1, т.1 вр. с чл.73 ЗМВР
представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 ЗАНН –
административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера
на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да
извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.
Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи
обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние.
Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността
задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително
разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната
административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е дейност, свързана с разкриването
на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е
необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди
извършване на задържането. Задържането, като принудителна административна мярка, се
предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За
прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил
необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин
вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само
наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при
условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без да се поставя условие
за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е
безспорно и окончателно установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на
конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и
обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането
по реда на чл.72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват
жалбоподателя със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва
не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.
В настоящия случай, наличието на множество свидетели, които посочват
жалбоподателя като едно от лицата, нанасяли удари на пострадалия, съставлява достатъчно
основание да се приеме от полицейските служители, че е налице съпричастност на В. към
престъпление от общ характер респ. да се пристъпи към неговото задържане. В тази връзка
самият жалбоподател К. М. В. признава в разпита си по ДП: „Докато циганина беше на
земята аз го наплюх веднъж, след което го ударих веднъж с ритник в областта на
бедрото“. Свидетелят ..... /приятел на жалбоподателя/ посочва на свой: „….човека се
изправи на крака, продължи да върви напред, като направи пет или шест крачки и тогава
моят приятел К. се засили към него и го бутна с ръцете си в гърба му. Човекът падна, но
не толкова тежко колкото първият път“. Свидетелят .... също посочва: „Тогава К. се
затича към него и просто му удари един крак, но не знам къде точно го удари“.
Свидетелят ....също посочва по отношение на жалбоподателя: „Момчето, което удари мъжа
с крак в гърба беше на възраст по-малък от мен - може би 16-17 годишен, беше облечен с
жълто-бяла горница и долница - друго не запомних..... заявява: „Вече накрая видях как едно
по-пълничко момче от групата се засилва и изритва мъжът, който лежеше на земята.“, а
.... „Човека се изправи, тръгна да върви в посока казино „One bet” и в този момент видях
как едно момче на име К. се засилва и го рита в гърба.“
Съгласно чл.142, ал.1 от АПК - съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява към момента на издаването му. Това съответствие е
неразривно свързано с установяването на фактическите основания за издаване на акта. Към
момента на издаване на оспорената заповед за задържане, по мнение на настоящия състав, са
3
били налице достатъчно данни, че В. може да има съпричастност към процесната престъпна
деятелност, каквото е твърдението в мотивите за издаване на оспорената заповед.
Настоящият състав намира, че в случая не е налице нарушаване на принципа за
съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно
разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат
да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава. В контекста на принципа по чл.6, ал.2 от АПК прилагането на ПАМ
по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на
налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на
принудителната административна мярка „задържане за срок от 24 часа“ е оправдано, тъй
като в случая са налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на
обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност,
надделява над правилото за зачитане на личната свобода. В тази връзка следва да се има
предвид, че основното възражение на жалбоподателя касателно липсата на родител при
извършване на разпит на В. се явява неоснователно, доколкото той е непълнолетно лице, а
на основание чл.140, ал.2 НПК разпитът се извършва в присъствието на родител и психолог
единствено, ако съответният орган намери това за необходимо. Нещо повече, наличието на
евентуални процесуални пропуски при извършването на това действие, би се отразило
единствено по отношение възможността за ползване на съответния протокол за разпит, но не
и на законността на задържането. Следва изрично да се отбележи, че както посочи
свидетелката З. в съдебно заседание, по делото са налице данни, че за задържането на
жалбоподателя са били уведомени и двамата му родители и му е била предоставена
адвокатска защита.
С оглед на всичко гореизложено БРС намира, че са били налице достатъчно
доказателства, за да се предприеме задържане на лицето по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Ето
защо и задържането на жалбоподателя се явява законосъобразно. Нещо повече,
подозрението за осъществено от жалбоподателя престъпление се базира на разумни
основания и се отнася до конкретно престъпление, което се явява предпазна мярка срещу
произволни арести и задържания (виж Ipek and Others v. Turkey, № 17019/02 и 30070/02, §
29, 3 февруари 2009 г., както и Guzzardi v. Italy, 6 ноември 1980 г., § 102, Серия A № 39 и
Brogan and Others v. the United Kingdom, 29 ноември 1988 г., § 51, Серия A № 145 B).
Следва изрично да се подчертае, че към настоящия момент в обществото е
изградена изключителна критичност и чуствителност по отношение на случаи като
настоящия, при които големи групи лица на ниска възраст /т.нар. локали/ извършват
посегателства върху физическата неприкосновеност на останалите граждани. Макар и
настоящия случай да не е напълно идентичен с посочените, съдът намира, че е налице
събиране на голяма група млади момчета, които възползвайки се от физическото си
превъзходство и големия си брой, причиняват телесна увреда на пострадалото лице.
Това само по себе си се явява една изключително негативна тенденция, поради което и
задържането на участвалите лица няма как да се приеме за прекомерно.
С оглед горното настоящият състав намира, че в конкретния случай издадената
заповед за задържане е законосъобразна, поради което жалбата срещу нея следва да бъде
отхвърлена.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Бургаският районен съд
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба на К. М. В., ЕГН: **********, представляван от адв. Д. А. С.,
против Заповед за задържане на лице от 05.05.2025г., издадена от М. Й. – младши инспектор
при 02 РУП гр.Бургас.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5