ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1166
гр.Бургас, 01.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
08 юни през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на
секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора Христо Колев, като разгледа
докладваното от съдия Белев а.д. № 2725 по описа на съда за 2019г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл.197 и сл., във
връзка с чл.56 ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс.
Сезираща съда страна е прокурора.
Ответник по протеста е кмета на община Созопол. Ответникът
взема участие в производството чрез пълномощник – адвокат Л.А. ***.
Заинтересовани страни са Д.Д.Ц., А.С.Ц., Д.Л.Ц., В.Л.Ц. и
ДЗЗД Тур Инвест. Д.Д.Ц. и ДЗЗД Тур Инвест вземат участие в производството чрез
пълномощник – адвокат Т.И. ***. Д.Л.Ц. и В.Л.Ц. вземат участие в производството
чрез особен представител по чл.137 ал.5 от АПК – адвокат Ж.Б. ***. А.Ц. не
взема участие в производството, редовно призована.
Предмет на оспорване е заповед № 8-Z-635/11.05.2018г. на кмета на община Созопол, с която е прекратено
образуваното административно производство по чл.225а ал.1 от ЗУТ по отношение
на строеж „открит басейн с прилежащи площи“, намиращ се в УПИ ІІ-5094, поземлен
имот с идентификатор 67800.4.37 по КК на гр.Созопол.
В мотивите на заповедта е прието за установено, че спрямо
констатирания строеж е издадена и влязла в сила заповед по чл.225 ал.1 от ЗУТ
за премахването му № 8-Z-292/20.02.2018г. на кмета на община Созопол. До адресатите
на заповедта е отправена покана за доброволно изпълнение №
94-00-1240/16.04.2018г. по чл.277 ал.1 от АПК. Във връзка с осъществяването на
контрол върху изпълнението била извършена проверка и съставен протокол №
20/16.04.2018г. От протокола се установило, че изградения без строителни книжа
басейн е засипан със земни маси и строително-монтажни работи не се изпълняват.
Обектът не е захранен с ел.енергия и вода и няма механизация и хора в площта на
незаконния строеж. При тези обстоятелства кметът приел, че е налице „достатъчно
изпълнение“ на заповедта за премахване на незаконния строеж, съответно намерил
в това основание за прекратяване на производството.
В протеста се правят доводи за нищожност на оспорената
заповед. Сочи се липса на правно основание, превишаване обхвата на материалната
компетентност на административния орган, съществено противоречие с
административнопроизводствените правила, съществено противоречие с
материалноправните разпоредби на Наредбата за принудително изпълнение на
заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях на община Созопол,
приета с решение № 1274 по протокол № 46/30.06.2015г. на Общински съвет
Созопол, както и поради несъответствие с целта на закона. Прокурорът сочи, че
от приложения протокол става ясно, че строежа не е премахнат – съществува както
изградената конструкция на басейна, така и обслужващото техническо помещение с
площ 20 кв.м., двете предмет на заповед № 8-Z-292/20.02.2018г.
Сочи се, че при тези обстоятелства басейнът продължава да е годен за ползване след
премахването на земните маси, с които е затрупан. Прави се довод, че след като
незаконния строеж не е премахнат органът не е бил компетентен да издаде
оспорената заповед. Прави се довод, че заповедта е нищожна поради това, че след
като строежа не е премахнат не е налице правно основание за прекратяване на
административното производство. Прави се довод за постановяване на решението
при съществено нарушение на процесуалните правила по §1 от Наредбата за
принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или
части от тях на община Созопол, изискващ пълно разрушаване на строежа или
разрушаването му до негодност за ползване. В тази връзка в протеста се обръща
внимание на обстоятелството, че в констативни протокол, въз основа на който е издадена
заповедта, липсват констатации относно разрушаването на втория обект по
заповедта за премахване – сградата с площ от 20 кв.м. накрая се прави и довод
за противоречие на заповедта с целта на закона, която е премахване на
незаконния строеж и която очевидно не е била постигната. Иска се съдът да обяви
за нищожна заповедта за прекратяване на производството. Иска се присъждане на
разноски. Сочат се доказателства.
Органът, издал оспорения акт, е представил е заверено
копие от преписката по приемане на оспорения акт. Представителят на ответника
не излага изрично становище, но заявява, че изцяло подкрепя изразеното такова
от адв.Т.И.. Иска присъждане на разноски. Не сочи нови доказателства.
Заинтересованите страни Д.Д.Ц. и ДЗЗД Тур Инвест, чрез
пълномощника си адвокат Т.И., оспорват протеста, като излагат подробни
съображения за неоснователност на направените в него доводи за нищожност на
оспорената заповед. Претенцията е за отхвърляне на протеста и присъждане на
разноски. Представят доказателства.
Особеният представител на заинтересованите страни Д.Л.Ц.
и В.Л.Ц., а именно адвокат Ж.Б. ***, оспорва протеста. Счита, че не са налице
посочените от прокурора пороци на заповедта, обосноваващи извод за липса на
компетентност на органа. Не сочи нови доказателства.
Протестът е допустим. Подаден е от прокурор при условията
на чл.16 ал.1 т.1 от АПК. Срочността на протеста не е от значение за
допустимостта му, тъй като се претендира обявяване на нищожност на оспорения
акт – чл.149 ал.5 от АПК. Не са налице предпоставките за недопустимост на
производството по чл.177 ал.3 от АПК.
В становището си пълномощникът на заинтересованите страни
Д.Д.Ц. и ДЗЗД Тур Инвест прави възражение за недопустимост на съдебното
производство, поради липса на интерес от оспорване на заповедта. Цитира се
задължителното тълкуване на закона, дадено в тълкувателно решение № 3/16.04.2013г.
по т.д. № 1/2012г. на ВАС, съгласно което при оспорване на административни
актове с искане за обявяване на нищожност правния интерес за оспорващия следва
да се преценява към момента на подаване на жалбата. Във възражението се сочат
обстоятелства, настъпили след издаването на заповедта които, според представителя,
водят до отпадане на интереса от оспорване към момента на подаване на протеста
и към момента на приключване на устните състезания. Твърди се и се представят
доказателства, че въз основа на одобрени проекти е издадено разрешение за
строеж № 4/15.01.2019г. в полза на ДЗЗД Тур Инвест, да изгради „пространствено
оформление на прилежаща площ с археологически разкопки и дворно пространство с
басейн до 100 кв.м.“ в УПИ ІІ-5094, м.Буджака, землище на гр.Созопол.
Възражението е неоснователно. Представеното разрешение за строеж, представения
към него одобрен архитектурен проект, както и нито едно от останалите
доказателства по делото не сочат и не доказват процесния незаконен строеж да е
бил премахнат след издаването на оспорената заповед. Това означава, че интереса
от оспорването и като нищожна е налице към момента на подаването му пред съда.
За да се произнесе по така поставения за решаване спор
между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по
делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие
за установено следното.
Фактическата обстановка по делото като цяло е безспорна
между страните.
Приложен е препис от влязла в сила заповед № 8-Z-292/20.02.2018г. на кмета на община Созопол, с която е разпоредено
премахване на незаконен строеж „открит басейн с прилежащи площи“, намиращ се в
УПИ ІІ-5094, поземлен имот с идентификатор 67800.4.37 по КК на гр.Созопол.
Страните по делото не спорят, че заповедта е влязла в сила, както и че на
адресатите е изпратена покана за доброволно изпълнение №
94-00-1240/16.04.2018г. Приложен е като доказателство и констативен протокол №
20/16.04.2018г., в който е отразено, че изградения без строителни книжа басейн
е засипан със земни маси и строително-монтажни работи не се изпълняват; обектът
не е захранен с ел.енергия и вода и няма механизация и хора в площта на
незаконния строеж. Констатациите по този протокол не са оспорени пред съда по
надлежния ред.
При така установените факти съдът прие следните правни
изводи.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган – съгласно чл.225а ал.1 от ЗУТ именно кмета на общината е органът,
провеждащ производството по издаване на заповеди за премахване на незаконни
строежи от четвърта до шеста категория. Съдът не споделя доводите на прокурора
за липса на компетентност, произтичаща от неспазване на процесуалните предпоставки
и изисквания по издаване на заповедта, както и от липсата на материалноправно
основание за постановяване на оспореното прекратяване на производството. Подобни
нарушения на закона, ако бъдат установени, следва да се квалифицират като
основания за оспорване по чл.146 т.2, 3 и 4 от АПК, но не и като такова по
чл.146 т.1 от АПК.
Основно обстоятелство, явяващо се посочено от органа
фактическо основание за издаване на заповедта, е констатирано „достатъчно
изпълнение“ на заповедта за премахване, изразяващо се в засипване на басейна
със земни маси. Съдът споделя изводите на прокурора, че се касае за неправилна
преценка на фактите от органа, водеща до неправилно приложение на закона. Подобна
преценка обаче, не може да доведе до изначална правна невъзможност заповедта да
произведе правни последици, т.е. порокът не е дотолкова съществен, че да доведе
до нищожност на издадения властнически акт.
Съдът споделя и доводите на прокурора, че липсата на
констатации в акта относно незаконната постройка към басейна, представлява
допуснато съществено процесуално нарушение. Постройката с площ 20 кв.м. е
предмет на заповедта за премахване, доколкото такова е разпоредено спрямо басейн
с прилежащи площи, а в мотивите на заповед № 8-Z-292/20.02.2018г. е уточнено, че западно
се изгражда стоманобетонова конструкция за обслужващо техническо
помещение. При липсата на посочените констатации в протокола, заповедта е
издадена при непълнота на доказателствата – съществено нарушение на
процесуалните правила по чл.35 и чл.36 от АПК. Този порок също не може да доведе
до изначална правна невъзможност заповедта да произведе правни последици, т.е.
порокът не е дотолкова съществен, че да доведе до нищожност на издадения
властнически акт.
Съдът споделя доводите на прокурора, че оспорената
заповед е издадена при липсата на процесуалните предпоставки за това по чл.56
ал.1 от АПК. Съгласно тази разпоредба административният орган прекратява
производството по искане на страната, по чиято инициатива то е започнало, освен
ако в закон е предвидено друго. В случая производството е започнало служебно.
Налице е инициатива за започването му от ДНСК, която обаче не е страна в
производството, а контролиращ административен орган. Във всички случаи
процесното прекратяване е било постановено при липсата на предпоставките по
чл.56 ал.1 от АПК и това представлява съществено нарушение на процесуалните
правила – основание за оспорване по чл.146 т.3 от АПК. Този порок също не може
да доведе до изначална правна невъзможност заповедта да произведе правни
последици, т.е. порокът не е дотолкова съществен, че да доведе до нищожност на
издадения властнически акт.
Независимо от горното, по повод подадения протест съдът
констатира друг порок на оспорената заповед, водещ до нейната нищожност.
С издаването на заповед № 8-Z-292/20.02.2018г. на кмета на община Созопол и влизането и в сила,
административното производство по издаването на заповед за премахване на незаконен
строеж, т.е. „образуваното административно производство по чл.225а ал.1 от ЗУТ“
е приключило. С това е възникнало изпълнително основание по чл.268 т.1 от АПК.
С изпращането на поканите за доброволно изпълнение по чл.277
от АПК, на 16.04.2016г. е започнало производство по изпълнение на влезлия в
сила административен акт.
С оспорената по настоящото дело заповед от 11.05.2018г. е
постановено прекратяване на „образуваното административно производство по
чл.225а ал.1 от ЗУТ“, т.е. производството по издаване на заповед за премахване
на незаконен строеж. Това производство е приключило с влизане в сила на
издадената по-горе заповед. Постановяването на заповед за прекратяване на
приключило производство е без предмет и подобен акт не може да произведе правни
последици, т.е. той е нищожен. Съдът не споделя доводите на представителя на
заинтересованите страни, че се касае за заповед за прекратяване на
изпълнителното производство и в този смисъл следва да се тълкува заповедта.
Наистина постановяване на такъв акт се предполага от мотивите на заповедта,
както и от събраните доказателства, но изразената в диспозитива воля на органа
сама по себе си е ясна и недвусмислена – не е постановено прекратяване на изпълнението,
а на административното производство по чл.225а ал.1 от ЗУТ, поради което няма
основание за тълкуването и. Заповедта е нищожна и по повод подадения протест
следва да се обяви като такава от съда на основание чл.172 ал.2 от АПК.
По повод направеното искане и на основание чл.143 ал.1 АПК община Созопол следва да заплати на Окръжна прокуратура Бургас 300лв. разноски
по делото.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на заповед № 8-Z-635/11.05.2018г. на кмета на община Созопол, по протест на прокурора.
ОСЪЖДА община Созопол да заплати на Окръжна прокуратура Бургас 300лв.
разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен
административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 7-дневен срок.
СЪДИЯ :