№ 443
гр. П., 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на тринадесети декември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Асен В. Велев
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20235200500669 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
С решение на Районен съд П. , постановено по гр. д.№ 2866 по описа за
2023 година е признато за незаконно и отменено уволнението на И. А. П.,
ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Л." №*, извършено със Заповед № 5 от
05.06.2023 г. на управителя на „ЕС-З“ ООД - А. В. Ф., считано от 05.06.2023
г., на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ - поради съкращаване в щата.
Възстановена е И. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Л." №*
на длъжността „ръководител отдел складово стопанство“ с място на работа в
гр. П., ул. „М. В." №**, която е заемала преди уволнението й със Заповед № 5
от 05.06.2023 г. на управителя на ЕС-З“ ООД - А. В. Ф. при „ЕС-З“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Т." №*,
представлявано от управителя А. В. Ф., по иск с правно основание чл.344,
ал.1, т.2 КТ.
Осъдено е „ЕС-З“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „Т." №*, представлявано от управителя А. В. Ф. да
заплати на И. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул. „Л." №*, по иска с
правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, във вр. с чл.225, ал.1 КТ сумата от
5464,05 лева, представляваща сборът от обезщетението за оставяне без работа
вследствие на незаконното уволнение за периода от 05.06.2023 г. до
20.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба - 03.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, като е
1
отхвърлен този иск за разликата до пълния му предявен размер от 9278,58
лева и за периода от 21.09.2023 г. до 05.12.2023 г., като неоснователен.
Присъдени са разноски.
В срок решението е обжалвано от ищцата И. П., в частта , с която съдът
е отхвърлил иска по чл. 344,ал.1 т.3 от КТ във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ, за
заплащане на обезщетение за оставане без работа за периода 21.09.23г-
05.12.2023г., вследствие на незаконното уволнение ,съответно за сумата над
5464.05 лв. до претендирания размер от 9278.58 лв.
Моли решението да бъде отменено в тази част и предявеният иск
уважен изцяло. Претендира разноски.
Производство пред Районен съд П. приключило преди да изтече
заявения с исковата молба шестмесечен период (05.06.23 г - 05.12.23 г), в
който ищцата твърди, че е останала без работа, поради незаконното
уволнение и претендира обезщетение . В първата инстанция били ангажирани
доказателства, че ищцата е била без работа до приключване на съдебното
дирене - 20.09.2023г. И след тази дата П. била без работа, вследствие на
незаконното уволнение, за което моли на основание чл. 266, ал.2,т.2 от ГПК
да и бъде дадена възможност за представяна на доказателства пред въззивната
инстанция- представяне за констатация трудовата и книжка .
Ищцата моли решението в обжалваната част да бъде отменено и
осъдено дружеството „ЕС-3“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „Т." №*, представлявано от управителя А. В. Ф. , да и
заплати обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ и за
периода от 21.09.2023г. до 05.12.2023г. вкл, в размер на 3814,53 лв. (три
хиляди осемстотин и четиринадесет лева и петдесет и три стотинки),
представляващ разликата над уважения размер от 5464,05лв до
претендирания с ИМ в размер 9278.58 лв , ведно законната лихва от дата на
предявяване на ИМ в съда - 03.08.2023г. до окончателното изплащане на
сумата. Претендира разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника по предявените искове.
Оспорва основателността на жалбата , като подържа доводите относно
неправилност на решението , изложени в подадената от него въззивна жалба.
Решението е обжалвано с въззивна жалба и от ответника в
първоинстанционното производство - „ЕС – 3“ ООД, в частта , с която са
2
уважени предявените искове с правно основание чл.344 аб.1 т.1,2 и 3 от КТ.
Решението на първоинстанционния съд било незаконосъобразно в
обжалваната част ,необосновано и постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в превратното тълкуване на събраните
доказателства, което се е отразило на правилното формиране, на вътрешното
убеждение на съда, относно основанията за законосъобразност на
прекратеното трудово правоотношение.
От приетите писмени доказателства - Протокол от Общо събрание от
31.05.23г., ясно и точно можело да се възприеме становището на ответника за
предстоящо съкращаване на щата на длъжност „Ръководител отдел складово
стопанство“, както и решението за сформиране на комисия за извършването
на подбор.
От Протокол от 02.06.23г. за извършен подбор на служители, се
установявал състава на комисията извършила подбора, както и критериите за
извършването му. Извършена била съпоставка на предимствата на всеки един
от работниците, като е взето решение, че служителят К. има по-добри
резултати, поради което е взето решение за прекратяването на трудовото
правоотношение на служителката И. П..
Необоснован бил изводът на съда , че работодателят не е взел решение
за съкращаване на щата.
Работодателят не бил длъжен да документира подбора, нито да
назначава комисия за извършването му, нито да се съобрази с нейното
становище. В закона не била уредена изрична форма за валидност на подбора
или за доказването на извършването му, но въпреки това ответникът
сформирал Общо събрание за назначаване на комисия, като е бил определен
ден, в който тя ще осъществи подбора, което е протоколирано от участниците
в нея.
Преценката на работодателя за качеството на работа на един служител
била по целесъобразност и съответно работодателят приел,че другият
служител изпълнява по-ефективно служебните си задължения.
Критериите за извършването на подбор били два - квалификация и ниво
на изпълнение на възложената работа, като сама по себе си квалификацията
не означава само образователен ценз, а и картина на деловите и
професионални качества и умения за изпълнението на дадена длъжност.
Правилно съдът кредитирал показанията на свидетелите И. П. и С. Т.,
като логични и последователни, но неправилно приел, че те си противоречат в
частта, относно обстоятелството, че лицето С. Д. не е извършвал трудова
дейност във фирмата, както и че той е престирал труд в друга фирма.
Неправилно съдът се позовал на преписката, представена от Инспекция
по труда и по - конкретно Акт № 13-2300460 от 18.06.23г., като превратно и
незаконосъобразно приел, че с оглед на установено нарушение от страна на
фирмата – ответник, която не била сключила трудов с лицето С. Д., то
3
работодателят злоупотребил с правата си, като прекратил трудовото
правоотношение с П., тъй като нямало реално съкращение на щата, а било
само формално.
Без основание съдът не дал кредит на показанията на свидетелите ,в
частта , с която установявали, че С. Д. има трудов договор с друг работодател,
като трудовата функция реализира в халето, което се използва и от
работодателя на П..
Съда се позовал на мотивите в Акт № 13- 2300460 от 18.06.23г.,
относно трудовите ангажименти на С. Д. ,изяснени в собственоръчно
подписана декларация от него, но тази декларация не била приложена в
преписката.
Административния процес , започнат от Инспекцията по труда не бил
приключил, поради което и съдът основал решението си на невлязъл в сила
акт.
Неправилно съдът приел, че с исковата си молба ищцата въвела довод
,че извършения подбор е незаконосъобразен , тъй като тезата на ищцата била
,че подбор не е бил извършван и едва на по-късен етап била обсъждана
законосъобразността на извършения такъв.
Молят решението да бъде отменено и предявените искове – отхвърлени.
Претендират разноски.
Правят искане за приемане на писмено доказателство - Трудов договор
№ 074 от 20.05.2023г. на С. Д..
Същите доводи са развити и в представената в дадения от съда срок
писмена защита.
В срок е постъпил писмен отговор на тази жалба от И. П..
Моли решението да бъде потвърдено.
Правилно съдът приел,че работодателят не е установил, че е реализиран
фактическия състав на съкращаване на щата , респективно че
законосъобразно е упражнил правото си на уволнение Изявлението на
работодателя за съкращаване на щата бил факта, който пораждал
съкращаването на щата, затова то било предмет на установяване в съдебните
производствата по исковете по чл.344,ал.1,т.1 КТ. Решението на работодателя
за промяна в щата на предприятието можело да бъде обективирано в нарочен
акт или с одобрението на щатно разписание, отразяващо промяната.
Трайна била съдебната практика , че съкращаването на щата по смисъла
на чл. 328,ал.1,т.2-ра от КТ е налице, когато се премахва за в бъдеще отделна
бройка от утвърдения общ брой на работниците и служителите. По каква
причина става това е без значение. Преценката е на работодателя, тя е по
целесъобразност и вземането на решение от работодателя за съкращаване на
съответната щатна бройка, не подлежи на съдебен контрол. На съдебен
контрол подлежи уволнението - като съдът дължи преценка дали
4
съкращаването е извършено по съответния ред, т.е. дали решението е взето от
лицето, имащо право за това, дали това решение е взето преди уволнението и
дали съкращаването е реално. Липсата на решение или друг акт,
материализиращ волята на ответника да съкрати щата , липсата и на щатните
разписания по делото водела до невъзможност да се констатира премахването
на щатната бройка за длъжността „ръководител отдел складово стопанство“
заемана от ищцата, установяване дали това решение е взето от компетентния
орган , както и датата на която е премахната според ответника тази щатна
бройка, доколкото по делото няма представен акт на работодателя ,
материализиращ волеизявлението му за съкращаване на щата.
Законосъобразен бил и извода на съда от приетата по делото преписка
от Дирекция „Инспекция по труда“ П. , както и от приложения Акт № 13-
2300460/18.07.2023 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. П., че С. Д. е
полагал труд на длъжност „началник склад“, с работно време „08:00 ч. до
17:00 ч.“, почивни дни „2“, почивки в работния ден „1“ , трудово
възнаграждение „1200 лева“ при ответника по исковете. Отразено било, че
нарушението е извършено на 01.06.2023 г. в гр. П., когато С. Д. Д. е заварен да
работи в обект на контрол „Склад за фотоволтаични материали“, облечен с
фирмени дрехи, намиращ се в гр. П., ул. „М. В." №**, без сключен трудов
договор. Това позволявало извода ,че работодателят макар да е извършил
подбор е наел друго лице, с което дори и да не е сключил трудов договор, е
възложил да престира работна сила в склада, където е работила ищцата и при
работно време, съвпадащо с нейното. Правилно съдът приел,че работодателят
е злоупотребил със своето право с едностранно волеизявление да прекрати
трудовото правоотношение на ищцата на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ и
съкращаването на щата не е реално.
При задължение за извършване и извършен подбор съдът проверявал
основават ли се приетите от работодателя оценки на действително
притежаваните от работниците квалификация и ниво на изпълнение на
възложената работа. В конкретния случай протоколът за подбор съдържал
общо законовите критерии за подбор - квалификация и качество и начини на
изпълнение на възложената работа, трудов стаж, без да е определена тежестта
на всеки един от критериите , т.е няма оценки на качествата на оценяваните
служители заемащи една и съща длъжност, което е и равнозначно на липса на
извършен подбор , а според установената съдебна практика на работодателя е
предоставена не само преценката по кои от законовите критерии да извърши
подбора, но след като в закона не е посочена относителната тежест на всеки
от тях, то на работодателя е предоставена възможността да определи, кой от
избраните законови критерии, каква относителна тежест да има в общата
оценка. Претендират се разноски ,като се възразява по доказателственото
искане , поради настъпила преклузия.
По направените доказателствени искания , съдът се е произнесъл в
съдебно заседание след като изслуша страните.
5
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение ,за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от Кодекса
на труда.
В исковата си молба против „ЕС-З“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. П., ул. „Т." №*, представлявано от управителя А. В.
Ф. ищцата И. А. П., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Л." №* твърди, че по
силата на трудов договор № 44 от 13.05.2022г. работила при ответника на
длъжност „ръководител отдел складово стопанство“ с място на работа : гр. П.,
ул. „М. В." №**, като със Заповед № 5 от 05.06.2023г. на управителя на
търговското дружество било прекратено трудовото и правоотношение на
основание чл. 328,ал.1,т.2 от КТ, поради съкращаване в щата.
Трудовата функция , която изпълнявала включвала цялостната дейност
по физическото и документално приемане, съхраняване и предаване на стоки,
оборудване и материали на склад; организиране на приемането, проверка на
качеството, окомплектоването и подреждането на стоките и материалите;
оформяне на необходимите документи , трансфер, изписване, отпускане и
връщане на стоки и материали и т.н, подробно разписани в длъжностната
характеристика за длъжността, като съответно била и материално отговорно
лице.
На същата длъжност , „ръководител отдел складово стопанство“, при
ответника имало двама служители-ищцата и З. К. .
При постъпването на работа и при подписване на трудовия договор с
работодателя било уговорено БТВ в размер на 1546, 43 лева .
След изтичане на уговорения в договора срок за изпитване в полза на
работодателя, устно се договорили за увеличение на работната заплата поне с
15 % .
През месец октомври на 2022г. работниците и служителите при
ответника получили увеличение на трудовите си възнаграждения, но не и
ищцата.
Работодателят ги уверил , че ще получат такова. Заплатата и била
увеличена ,но не с 15% и увеличението получавала „на ръка“. Ищцата
настояла да получи уговореното увеличение. След разговор с работодателя
видяла през месец април (средата на месеца до към средата на м.май на
2023г) в обява за работа в сайта Jobs.bg, публикувана от ответника за
заеманата от нея длъжност „ръководител отдел складово стопанство“ , но
наименована „управител отдел складово стопанство“.
На 30.05.2023г. ищцата подала жалба в Д“ИТ“ П. с оплакване за
размера на трудовото възнаграждение и други нарушения на трудовото
законодателство, извършени от работодателя и била извършена проверка.
За периода от 02.05.2023г. до 04.06.2023г. вкл. била в отпуск за
временна нетрудоспособност, а на 05.06.2023г. при явяването и на работа
6
било връчено предизвестие и заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 328,ал.1,т.2 от КТ.
Твърди, че не е налице соченото от ответника основание за
прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като няма реално
съкращаване на щата , изпълняваните от нея трудовите функции не били
отпаднали, а се изпълнявали от друго лице. Прекратяването на трудовото
правоотношение не било осъществено по съответния ред и от компетентния
орган, преди да е извършено уволнението, работодателят не извършил подбор
по смисъла на чл. 329,ал.1 от КТ между лицата заемащи същата/ сходни
длъжности.
Твърди още, че работодателят е упражнил правото си на уволнение
недобросъвестно и в нарушение на разпоредбата на чл. 8 ал.1 от КТ.
Обосновава тези си твърдения с отказ за увеличение на работната заплата ,
според устната им договорка , предприетите действия за назначаване на друго
лице ,дори преди да е прекратено трудовото правоотношение с нея ,
подадената жалба пред Д“ИТ“ П. , както и обстоятелството , че била
освободена незабавно след явяването на работа, без да се извърши
инвентаризация и се подпишат необходимите протоколи за предаване на
имуществото, поверено и в качеството и на материално отговорно лице.
В резултат на незаконното уволнение останала без работа ,поради което
счита ,че за периода от 05.06.2023 до 05.12.2023г вкл. и се дължи обезщетение
в размер на 6 /шест / БТВ/я, равняващи се на 9278,58 лв. (девет хиляда двеста
седемдесет и осем лева и петдесет и осем стотинки) ведно със законната
лихва считано от 31.07.2023г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Моли да бъде признато за незаконно, извършеното със заповед № 5 от
05.06.2023г. на управителя на търговското дружество, уволнение и да бъде
отменено; да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност
„ръководител отдел складово стопанство” при ответника; да бъде осъден
ответника „ЕС-З“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. П., ул. „Т." №*, представлявано от управителя А. В. Ф. , да и заплати
обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ , в размер на 6
/шест / БТВ/я равняващи се на 9278,58 л. (девет хиляда двеста седемдесет и
осем лева и петдесет и осем стотинки) ведно със законната лихва считано от
31.07.2023г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Претендира разноски.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът оспорва исковете по основание.
Не оспорва, че между ищцата И. А. П. и ЕС-3 ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. П., ул. „ Т." №* е сключен Трудов
договор № 44 от 13.05.2022г.
Не оспорват още, че на същата длъжност „ ръководител отдел, складово
стопанство“ преди подписването на трудовият договор с ищцата, е бил
7
назначен с Трудов договор № 43 от 07.03.22г. - З. Р. К.,
Не е спорно и обстоятелството ,че ищцата се е справяла добре и
изрядно с трудовите си задължения.
Оспорват твърденията в исковата молба за водени разговори за
увеличаване на трудовото и възнаграждение ,заплащане на ръка и всякакви
други отношения ,поради които работодателят и прекратил трудовото и
правоотношение.
Заплатите се изплащали по банков път , а тези ,които я получавали
лично – я получавали въз основа на ведомост ,като полагали подписи.
Невярно било твърдението ,че след като ищцата видяла публикувани
обяви за работа провела разговор с управителя на фирмата.
Оплакването на ищцата до Инспекцията на труда било неоснователно,
като сочи ,че тя получавала по-високо възнаграждение от другото лице ,
заемащо същата длъжност.
Оспорват твърдението ,че прекратяването на трудовото
правоотношение на ищцата било извършено в нарушение на закона без да е
извършен подбор.
На 31.05.23г. в офиса на дружеството било проведено Общо събрание
между съдружниците, на което било взето решение за назначаване на комисия
за подбор на персонала по повод предстоящо съкращаване на щат на
длъжност „Ръководител отдел складово стопанство“, тъй като от
икономическо/финансово естество фирмата била в затруднение да заплаща
заплатата на двама работници ,изпълняващи една и съща длъжност.
На 02.06.23г. била сформирана комисия ,която извършила преценка
относно квалификация и начин на изпълнение на възложените задачи от
служителите, заемащи длъжност “ Ръководител отдел складово стопанство ” -
ищцата П. и колегата й К..
Решението на комисията било , че З. К. заемащ същата длъжност, като
г-жа П. е с Трудов договор № 43 от 07.03.22г., сключен преди този на
ищцовата страна, с трудов стаж от 30 г. и 6м., има завършено висше
образование „счетоводство и контрол“, завършен курс за придобиване на
правоспособност за работа с електрокари и мотокари, свидетелство за
правоспособност № 2326-120 от 13.06.23г. квалификация, като не без
значение е и физическата сила, която е необходима от страна на работника
при извършването на товаро-разтоварни дейности.
Въз основа на извършения подбор била издадена Заповед № 5 от
05.06.23г. за прекратяване на Трудов договор № 44 от 13.05.22г. с И. П., като
основанието е съкращаване на щата, като на служителя са били изплатени
обезщетения по чл. 220, ал.1 КТ, чл. 224, ал 1 КТ.
Молят исковете да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
8
, прие за установено следното:
Съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: възникнало е между страните валидно трудово
правоотношение по силата на трудов договор № 44 от 13.05.2022 г., което е
било прекратено със Заповед № 5 от 05.06.2023 г.,; на същата длъжност
„ръководител отдел, складово стопанство“ преди подписването на трудовият
договор с ищцата, бил назначен на Трудов договор № 43 от 07.03.22г. - З. Р.
К., както и че ищцата се е справяла добре и изрядно с трудовите си
задължения.
Представени са писмени доказателства ,чрез които се установява
възникналото трудово правоотношение ,по силата на което ищцата от
13.05.2022 година е заемала длъжността „Ръководител отдел, складово
стопанство“ при оттветника. В трудовия договор се съдържат всички
съществени елементи на трудовото правоотношение – място на работа
,работно време , трудово възнаграждение,съответно правата и задълженията
на страните по този договор.
На ищцата е връчена и длъжностна характеристика ,в която подробно са
описани задълженията на работещия на заеманата от нея длъжност.
В исковата молба се съдържат твърдения за водени разговори между
страните ,включително и за постигани договорки относно размера на
трудовото възнаграждение , както и за начина му на получаване ,но не са
представени каквито и да било доказателства в тази насока.
Тези доводи нямат и пряко отношение към спора ,доколкото
претенцията за обезщетение по смисъла на чл.344 ал.1 т.3 от КТ е формирана
на база възнаграждението , уговорено в трудовия договор. Установяването им
би имало евентуално ,макар и косвено значение относно доводите ,касаещи
добросъвестността на работодателя по смисъла на чл.8 от КТ.
Трудовото правоотношение на ищцата е прекратено със заповед №
5/05.06.2023 г., на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване на
щата считано от 05.06.2023 г., без спазване на срока за предизвестие, с
изплащане на обезщетение за това.
Установено е по делото , че за периода от 02.05.2023 г. до 04.06.2023 г.,
ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност.
Видно е още от доказателствата по делото , че по жалба на И. П. от
30.05.2023 година са направени проверки на дружеството – работодател от
Дирекция „Инспекция по труда“ П.. Съставен е протокол за извършени
проверки на 1.06 и 7.06.2023 година за спазване на трудовото законодателство
и са констатирани нарушение, за отстраняването на които са дадени
предписания.
Съставен е на 18.07.2023 година акт за установяване на
административно нарушение. Този акт е връчен на работодателя на
18.07.2023 година. Действително няма данни за последващо развитие на
9
административно производство , доколкото работодателят е разполагал с
възможността да направи писмени възражения, съответно при издаване на
наказателно постановление да упражни правото си да го обжалва.
Тези доказателства са приети от съда обаче ,без оспорване от страните
,поради което и доводите ,че не следва да бъдат ценени ,тъй като не е
установено дали са атакувани по надлежния ред от работодателя, са
несъстоятелни. Отделно от това , относими към спора са констатациите
,направени в акта за установено административно нарушение , според които
на 1.06.2023 година С. Д. е заварен да работи в обект „Склад за
фотоволтаични материали“,на адреса на работното място и на ищцата,
облечен с фирмени дрехи. При осъществяване на правомощията си по чл.402
ал.3 от КТ контролните органи са изискали от това лице декларация, в която
то е посочило, че работи при ответното дружество ,като е посочило
задълженията си и основните характеристика на трудовото правоотношение,
съвпадащи във висока степен с тези на ищцата. Констатирано е ,че с това
лице трудов договор не е сключен.
Видно е от останалите доказателства по делото , че тези обстоятелства
са възникнали в периода ,в който ищцата е била в отпуск , поради временна
нетрудоспособност.
Преди излизането на ищцата в отпуск , съответно , предприемане на
проверки и констатиране на нарушения е проведено общо събрание на
съдружниците в ответното дружество на 31.05.2023 г., за което е съставен
протокол. На това събрание са присъствали А. Ф. и А. В., съдружниците в
дружеството с ограничена отговорност, и е взето решение за назначаване на
комисия за подбор на персонала по повод предстоящо съкращаване на щат
на длъжност „Ръководител отдел складово стопанство“ .Определен е
състава на комисията и дата на заседанието и.
Първоинстанционният съд е приел, обсъждайки начина по който е
формулирано решението ,че работодателят не е взел решение за съкращаване
на щата.
Не е установено по делото кой е компетентния орган да вземе решение
за съкращение в щата. Като се имат предвид функциите и правомощията на
ОС на съдружниците/макар в дружествения договор да не е изрично
посочено/,то именно ОС е компетентно да вземе решение за съкращаване в
щата.
Първоинстанционният съд е приел представеното решение ,като такова
за определяне на комисия за извършване на подбор, но не и за съкращаване на
щата. Според въззивната инстанция това становище не е лишено от логика ,но
е твърде формално.
Би могло да се приеме, че в така взетото решение имплицитно се
съдържа и решението на съдружниците за съкращаване на щатна бройка на
длъжността ,заемана от ищцата.
10
Законността на едностранното прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл.328 ал1 т.3 от КТ – съкращаване в щата се
предпоставя от проявлението на следните юридически факти – 1/
съкращаването на длъжността или на съответната щатна бройка, т. е. на
трудовите задължения, които тя включва, да е реално; 2/ моментът на
уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено
реалното и фактическо съкращаване на щата; 3/ компетентният орган да е
взел по надлежен ред решение за съкращаване на щата и 4/ работодателят да е
извършил подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ.
Ако приеме, че е налице решение на компетентния орган ,съдът следва
да обсъди въпроса дали е налице реално съкращаване в щата ,като се имат
предвид данните и доказателствата за възлагане на функциите, изпълнявани
от ищцата на друго лице.
От обсъдените писмени доказателства – резултати от извършени
проверки ,може да се направи извод, че след като е взето решението на ОС на
съдружниците ,всъщност на друго лице е възложено изпълняването на
трудовите функции на ищцата на същото работно място.
Приет като доказателство по делото е протокол от 02.06.2023 г., в който
са обективирани резултати от проведения подбор от назначената комисия
За извършване на подбора комисията е извела критерии в следния ред –
квалификация, качество и начин на изпълнение на възложените задачи и
продължителност на стаж.
От протокола обаче е видно ,че всъщност комисията не е обсъждала
определените от самата нея критерии ,тъй като например липсва каквото и да
е обсъждане на квалификацията на двамата работници. Писмени
доказателства за квалификацията и на двамата служители има по делото.
Освен това комисията е отчела като предимство на останалия на работа
служител дейности ,които не могат да бъдат приети като част от такива ,
възложени с длъжностната характеристика ,като – работа с мотокар, товаро-
разтоварни дейности с тежка стока, рязане /разкрояване на профили.
Всъщност от протокола не става ясно точно по какви критерии , с каква
тежест оценявани е дадено предимство на служителя , останал на работа.
Същността на подбора е да се извърши преценка и съпоставяне между
качествата на работници или служители, изпълняващи еднакви трудови
функции. Целта на подбора е да останат на работа тези, които по-пълно
отговарят на критериите на закона - ниво на изпълнение на трудовите
задължения и професионална квалификация. Подборът е част от правото на
работодателя да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328,
ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ когато не се съкращава единствена длъжност или всички
работници или служители на дадена длъжност. Право на работодателя е да
11
определи кой работи по-добре и има по-висока квалификация. Законодателят
е посочил общо критериите за оценка без да определя тяхната тежест.
Преценката по кои показатели да бъде извършен подборът за всяка
специфична дейност е предоставена изцяло на работодателя и не може да
бъде контролирана от съда. Съдът може да проверява само обективното
съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с
действителните качества на работника. Поради това и доводите на
жалбоподателя – работодател ,че се касае за действия по целесъобразност от
работодателя, които не подлежат на контрол , не могат да бъдат споделени.
Преценявайки законосъобразността на подбора, съдът установява, че
комисията дори не се е ръководила от собствените си критерии.
Не могат да се направят различни изводи и от показанията на
разпитаните свидетели П. и Т. Тези показани по-скоро са насочени към
изпълняване на дейности от двамата заемащи една и съща длъжност ,като се
акцентира на предимствата на пола- физическа сила умение за управление на
мотокар при другия служител. При положение ,че и двамата са назначени от
работодателя на една и съща длъжност , тоест – преценил е ,че могат да я
изпълняват, в съображения от този вид дори има дискриминационен елемент
, който не може да бъде пренебрегнат в светлината на чл.8 от КТ.
По изложените съображения ,въззивният съд намира ,че предявеният
иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 е основателен , тъй като на
работодателя е тежестта да докаже при условията на главно и пълно
доказване законността на извършеното уволнение.
От представените доказателства не може да се направи извод ,че е
налице както реално съкращаване на щата , така и законосъобразно
извършване на подбор, какъвто работодателят е бил задължен да извърши.
Още в исковата молба са изложени доводи за липса на подбор.
Неоснователно е възражението ,че при така изложеното оплакване съдът не е
могъл да се занимава със законосъобразността на подбора ,след като е
установено ,че е извършван такъв. Достатъчно е ,че с исковата молба е
въведен довод за незаконосъобразност на уволнението на това основание.
Като е уважил този иск и съответно акцесорния иск с правно основание
чл.344 ал.1 т.2 от КТ първоинстанционният съд е постановил правилно
решение ,което следва да б де потвърдено в тази част.
12
По отношения на третия иск – съдът е присъдил обезщетение в размер
на 5464,05 лева, представляваща сборът от обезщетението за оставяне без
работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 05.06.2023 г. до
20.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска -
03.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен
този иск за разликата до пълния му предявен размер от 9278,58 лева и за
периода от 21.09.2023 г. до 05.12.2023 г., като неоснователен.
Основателността на претенцията в осъдителната част е мотивирана чрез
установеното в резултат на извършена констатация по трудовата книжка ,че
лицето е останало без работа след уволнението ,като е съобразен и периода –
от уволнението до проведеното съдебно заседание, в което е извършена
констатацията. Тъй като към този момент не е бил изтекъл шестмесечен
период ,то в останалата част иска е отхвърлен.
Чрез извършената от въззивния съд констатация по трудовата книжка
на ищцата е видно ,че и след приключване на първоинстанционното
производство ищцата е останала без работа. В трудовата и книжка не е
извършено отразяване за сключено друго трудово правоотношение.
Към момента на извършване на констатацията по трудовата книжка вече
е изтекъл визирания в чл.225 ал.1 от КТ шестмесечен срок- на 5.12.2023
година.
Предявеният иск за присъждане на обезщетение за целия период се
явява основателен и следва да бъде уважен и в останалата част – за периода
то 21.09.2023 година до 5.12.2023 година или още в размер на 3814,53 лева.
Размера на обезщетението е определен съобразно чл.228 от КТ ,като се взема
предвид уговореното в трудовия договор възнаграждение.
В отхвърлителната част решението по иска с правно основание чл.344
ал.1 т.3 от КТ във връзка с чл.225 от КТ следва да бъде отменено и заявената
претенция за обезщетение уважена изцяло.
Следва да бъде присъдена държавна такса в тежест на ответника по иска
и за присъдената от първата инстанция сума.
Тъй като основателността на претенцията изцяло се предпоставя от
изтеклия период от време в рамките на въззивното производство , то
разноските пред първата инстанция няма основание да бъдат коригирани.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция на
жалбоподателката - ищца се дължат сторените пред тази инстанция разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
По изложените съображения , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на Районен съд П. , постановено по гр. д.№ 2866 по
описа за 2023 година ,в частта , с която е отхвърлен иска с правно основание
13
чл.344 ал.1 т.3 от КТ за разликата до пълния му предявен размер от 9278,58
лева и за периода от 21.09.2023 г. до 05.12.2023 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЕС-З“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „Т." №*, представлявано от управителя А. В. Ф. да
заплати на И. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул. „Л." №*, по иска с
правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, във вр. с чл.225, ал.1 КТ сумата от
3814,53 лева, обезщетението за оставяне без работа вследствие на
незаконното уволнение за периода от 21.09.2023 г. до 05.12.2023 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Осъжда „ЕС-З“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „Т." №*, представлявано от управителя А. В. Ф. да
заплати на И. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул. „Л." №*,сторени
разноски пред въззивната инстанция в размер на 500 лева, а в полза на
Бюджета на съдената власт по сметка на Окръжен съд държавна такса в
размер на 152,58 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба ред Върховен
касационен съд в едномесечен срок , считано от 27.12.2023 година.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14