№ 272
гр. София , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Павлина И. Христова
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20211001000293 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК във вр. с чл. 613а, ал. 2 ТЗ.
Образувано е по въззивна жалба от 15.03.2021 г. на молителя кооперация „Градска потребителна
кооперация НАРКООП“ срещу решението от 5.03.2021 г. по т. д. № 75/2020 г. на Окръжен съд –
гр. Перник, в частта, с която производството по несъстоятелност е открито при условията на чл.
632, ал. 1 ТЗ и в частта относно определената начална дата на неплатежоспособност /31.12.2017
г./.
В жалбата се твърди, че неправилно и необосновано ПОС е открил производство при условията
на чл. 632, ал. 1 ТЗ, вместо на чл. 630, ал. 1 ТЗ. Сочи се, че неправилно съдът е обсъждал
единствено размера на краткотрайните активи, а не е взел предвид и дълготрайните такива, които
били значителни – недвижими имоти, машини, съоръжения, МПС и др. Тези ДМА били
достатъчни да покрият първоначалните разноски за производство, както и да погасят задълженията
към кредиторите. Твърди се, че неправилно съдът е взел предвид само заключението на приетата
СИЕ, а не и на оценителна експертиза, макар първоначално такава да е била допусната. Твърди се,
че в действителност кооперацията била прекратила дейността си още с подаване на молбата по чл.
625 ТЗ. Сочи се, че неправилно съдът е указал на молителя да внесе сумата 8 000 лв. за покриване
на първоначалните разноски, тъй като той нямал финансови постъпления и не бил в състояние да
внесе тази сума. Желае производството да се открие по реда на чл. 630, ал. 1 ТЗ, като се назначи
синдик и се даде възможност за представяне и приемане на оздравителен план на кооперацията.
Твърди се, че неправилно е определена и началната дата на неплатежоспособност, която трябвало
да бъде 31.12.2019 г., тъй като и след 31.12.2017 г. молителят е извършвал търговска дейност и
1
разплащания.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в посочените
части.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от кооперация „Градска потребителна кооперация
НАРКООП“ с молба от 7.12.2020 г., уточнена с молба от 11.12.2020 г., с която на осн. чл. 625 ТЗ
същият е поискал откриване на производство по несъстоятелност спрямо себе си. В молбата се
твърди, че кооперацията не била в състояние да изпълни изискуеми и безспорни задължения по
търговски сделки при начална дата на неплатежоспособност 7.12.2020 г., а освен това била в
състояние на свръхзадълженост.
Към молбите са представени счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите за 2019 г.;
счетоводен баланс към 7.12.2020 г.; опис и оценка на активите към 7.12.2020 г.; списък на
кредиторите към 7.12.2020 г., справка за публичните задължения към 7.12.2020 г.; списък на член-
кооператорите.
От вписванията в електронния Търговски регистър се установява, че последният обявен по
партидата ГФО е за 2019 г., като са обявени и тези за предходни години.
Във връзка с установяване на финансовото състояние на ответника в първоинстанционното
производство са приети заключения от 8.01.2021 г. и 26.01.2021 г. на съдебно-икономическа
експертиза, извършена от вещото лице А.Д.. Заключенията са изготвени въз основа на данните по
делото, предоставени от молителя счетоводни документи и финансови отчети за периода 2017 –
22.01.2021 г. Общо осчетоводените задължения според ГФО са в следните обобщени размери:
КраткосрочниДългосрочни
задължениязадълженияОБЩО
/с падеж до 1 г.//с падеж над 1 г./– хил. лв.
хил. лв.хил. лв.
към 31.12.2017 г.*********
към 31.12.2018 г.*********
към 31.12.2019 г.*********
към 31.12.2020 г.*********
към 22.01.2021 г.*********
Вещото лице е изготвило подробна разбивка по пера на различните задължения към 22.01.2021
г. – по отделни кредитори и размери. Към тази дата общият размер на задълженията е 634 889,13
лв., от които: 112 808,27 лв. – задължения към доставчици, 128 528,93 лв. – задължения към
персонала, 252 902,92 лв. – осигурителни задължения, 133 671,10 лв. – данъчни задължения,
6 977,91 лв. – задължения към други кредитори.
2
Според ССЕ молителят по счетоводни данни притежава имущество на следната балансова
стойност:
хил. лв.
№Раздели, пера и статии на баланса31.12.31.12.31.12.31.12.22.01.
2017 г.2018 г.2019 г.2020 г.2021 г.
А.Дълготрайни активи10111011119510421042
І. Нематериални активи 00000
ІІ. Дълготрайни материални активи 10111011119510421042
Земи8024222222
Сгради8598971097959959
Машини, производствено оборудване и апаратура4359524444
Съоръжения и транспортни средства2931241717
ІІІ. Дългосрочни финансови активи00000
Б.Краткотрайни активи1351411048477
І. Материални запаси 110100775652
Суровини и материали6663614949
Стоки44371573
Продукция00100
II. Вземания **********
От клиенти11141366
От предприятия от група11111
Други вземания1011122018
IІІ. Парични средства 315110
В брой311110
По банкови сметки04000
ОБЩА СУМА НА АКТИВИТЕ11471152129911261119
Обобщените данни от заключенията на ССЕ и ГФО за периода 2017 – 2019 г. за приходите,
разходите и финансовия резултат от дейността на молителя за съответната година са следните:
хил. лв.
ГодинаПриходиРазходиПечалба (Загуба)
2017 г.**********
2018 г.**********
2019 г.*********
2020 г.**********
ОБЩО:**********
Според същото заключение срещу молителя е образувано изп. дело № *********/2016 г. по
реда на ДОПК, в рамките на което са продадени на публична продан през 2020 г. част от
недвижимите имоти, а именно: 1) с постановление за възлагане с изх. № С200022-091-
000627/18.11.2020 г. е продаден „търговски обект – магазин /ниско тяло/“ с площ от 70 кв. м. в с.
Долна Диканя, с инв. № 000148, за сумата 10 100 лв., построен върху общински терен; и 2) с
постановление за възлагане с изх. № С200022-091-000628/18.11.2020 г. е продаден „търговски
обект – ресторант“ с площ от 260 кв. м. в с. Долна Диканя, с инв. № 000148, за сумата 31 100 лв.,
построен върху общински терен. С получената сума от продажбата /41 200 лв./ от ТД на НАП
служебно са погасени следните задължения: данък общ доход – 8 515,19 лв., социално осигуряване
– 22 147,12 лв., здравно осигуряване – 8 142,42 лв. и УПФ – 2 395,27 лв.
3
Вещото лице е установило, че последните извършени плащания на молителя са били на
22.01.2021 г.: 1) РКО № 81/22.01.2021 г. – 30 лв. на „ОББ“ АД – такса за издаване на
удостоверение, 2) РКО № 82/22.01.2021 г. на „Информационно обслужване“ АД – 1,20 лв. за такса,
3) РКО № 83/22.01.2021 г. на ЕТ „П. М. – Универсал“ – 23 лв. за частично плащане по фактура №
18954/3.12.2020 г. Установено е и, че касовата наличност към 22.01.2021 г. е 23,97 лв.
Въз основа на данните по ГФО в заключенията е извършен финансов анализ на дейността на
молителя по следните показатели:
1. за платежоспособност в краткосрочен план, включващи: 1.1) коефициент на обща
ликвидност – съотношението на краткотрайните активи към краткосрочните
задължения, 1.2) коефициент на бърза ликвидност – съотношение на сбора от
краткосрочните вземания, краткосрочните инвестиции и паричните средства към
краткосрочните задължения /коефициентът показва способността на предприятието за
покриване на задълженията с наличните средноликвидни активи/, 1.3) коефициент на
незабавна ликвидност – съотношение между сбора от краткосрочните инвестиции и
паричните средства към текущите задължения (коефициентът показва способността за
покриване на задълженията с високоликвидни активи), и 1.4) коефициент на
абсолютна ликвидност — съотношение на паричните средства към текущите
задължения;
2. за платежоспособност в дългосрочен план, включващи: 2.1) показатели за финансова
автономност, изразяващи степента на независимост от кредиторите и способност за
посрещане на всички задължения в дългосрочен план: 2.1.1) коефициент на финансова
автономност, и 2.1.2) коефициент на задлъжнялост.
Обобщените счетоводни данни са следните:
31.12.31.12.31.12.31.12.22.01.Препоръчителни граници
№ Коефициенти 2017 г.2018 г.2019 г.2020 г.2021 г.
1.Обща ликвидност 0.500.640.400.2350.22от 1 до 3
2.Бърза ликвидност 0.0930.170.100.0780.071от 0,6 до 0,7
3.Незабавна ликвидност 0.0110.0680.0040.0030от 0,3 до 0,4
4.Абсолютна ликвидност 0.0110.0680.0040.0030минимум 0,2
5.Финансова автономност 1.4511.4961.1520.7530.761минимум 0,33
6.Задлъжнялост 0.6890.6690.8681.3281.313максимум 3,00
Други доказателства не са
4
ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 633, ал. 1 ТЗ и е допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
С обжалваното решение е открито производство по несъстоятелност спрямо ответното
дружество при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ. Жалбоподателят обжалва същото само в частта
относно определената начална дата на неплатежоспособност и в частта относно откриването му
при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ, като поддържа, че това е следвало да стане при условията на чл.
630, ал. 1 ТЗ. Съобразно чл. 630, ал. 3 ТЗ /прилагаща се и в хипотезата на чл. 632 ТЗ/ влязлото в
сила в тази му част първоинстанционно решение с действие спрямо всички е открило
производство по несъстоятелност на основание „неплатежоспособност“, поради което е
установило по общообвързващ начин наличието на предпоставките на чл. 608, ал. 1 ТЗ, които не
могат да бъдат пререшавани в настоящото въззивно производство. По-специално, в настоящото
производство не подлежат на разглеждане въпросите за активната материалноправна легитимация
на молителя, нито дали е налице приложеното от първоинстанционния съд основание за откриване
на производството – неплатежоспособност. По тази причина извън обхвата на въззивен контрол е
и дали производството е следвало да се открие на другото наведено в молбата по чл. 625 ТЗ
основание – свръхзадълженост, доколкото във въззивната жалба това не се оспорва.
Първоинстанционното решение не е влязло в сила единствено в обжалваната част – относно
началната дата на неплатежоспособност и относно допълнителните последици за откриването при
условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ /обявяване в несъстоятелност, спиране на производството/, което
лимитира и обхвата на въззивната проверка.
Началната дата е най-ранната, установена по делото дата, към която са налице всички елементи
от фактическия състав на неплатежоспособността. Тя се определя според най-ранния падеж на
изискуемо непогасено парично задължение, при условие, че към този момент са налице и
останалите предпоставки на чл. 608, ал. 1 ТЗ с оглед общото икономическо състояние на
длъжника[1] – трайната невъзможност за изпълнение на изискуемо парично задължение чрез
наличните краткотрайни и реално ликвидни активи.
Длъжникът е стопански способен да изпълни изискуемите си парични задължения тогава,
когато е в състояние да осигури парични средства за пълното им заплащане. В подобно
икономическо състояние той се намира или ако разполага с налични парични средства или ако
разполага с такива непарични активи, които могат в кратък срок да се преобразуват в парични
средства, достатъчни да покрият всички изискуеми задължения. Следователно, само по себе си
притежанието на имуществени активи от всякакъв характер, дори на стойност надхвърляща
размера на изискуемите парични задължения, не е достатъчно да обуслови извод за
платежоспособност на длъжника. Релевантно е единствено притежанието на парични средства или
на реално ликвидни от икономическа гледна точка активи – такива, които могат да се
преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до справедливата
пазарна стойност[2]. По правило тези ликвидни активи следва да са такива, че тяхното
5
преобразуване /осребряване/ да не води до нарушаване на статута на длъжника като действащо
предприятие, т.е. до преустановяване на търговската му дейност, което пък би нарушило
интересите на кредиторите с още неизискуеми вземания. Поради това е прието, че по принцип
релевантни за платежоспособността на длъжника са само активите, които счетоводно се
класифицират като краткотрайни /текущи/. Те от своя страна се подразделят на четири групи –
материални запаси /суровини и материали, незавършено производство, стоки и готова продукция,
предоставени аванси/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 година/, краткосрочни инвестиции
/акции, облигации, дялове и др. подобни, закупени със спекулативна цел – т.е. за препродажба/ и
парични средства /в брой или по банкови сметки/. Краткотрайните активи на предприятието, за
разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 година/,
участват еднократно в стопанския процес, при което за длъжника са налице текущи постъпления,
които именно са източник на средствата за погасяване на краткосрочните, съответно текущите,
задължения при едно действащо предприятие. По тази причина и противно на доводите в жалбата
при преценката за платежоспособността на молителя са ирелевантни дълготрайните активи и
същите не могат да се вземат предвид. Те биха били релевантни при преценката за
свръхзадълженост, която обаче е извън обхвата на въззивен контрол предвид посоченото по-горе.
В практически аспект изследването на платежоспособността предполага следната поредност на
проверка: 1) дали към днешна дата длъжникът разполага с реално ликвидни активи, достатъчни да
покрият всичките му установени изискуеми парични задължения, и 2) при отрицателен отговор –
дали затрудненията му не са временни по смисъла на чл. 631 ТЗ. При втория етап на изследване
подлежи трайния характер на състоянието на длъжника, което по необходимост предполага
извършване на цялостен финансово-икономически анализ на дейността на длъжника в достатъчно
продължителен период назад. Този анализ следва да се извърши въз основа на събраните по делото
доказателства, вкл. и на заключение на съдебно-счетоводна експертиза, установяваща основните
финансови показатели за дейността на длъжника, и по-специално – коефициентите за ликвидност и
финансова автономност.
Същевременно, производството по несъстоятелност се подчинява на служебното начало – съдът
има правомощие по свой почин да установява факти и събира доказателства, които са от значение
за неговите решения и определения /чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ/. Засиленото служебно начало е
въведено, тъй като с това производство се засягат интересите не само на страните по него, но и на
широк кръг субекти – други кредитори, работници и служители, държавата, контрагенти на
длъжника и пр. По тази причина във фазата по откриването на производството съдът може
служебно да проверява истинността /вкл. верността/ на събраните доказателства относно
икономическото състояние на длъжника и по-специално – на счетоводните записвания на
длъжника относно неговите активи и пасиви, представляващи частни удостоверителни документи
с вторичен характер. Подобна проверка съдът може да извърши и по собствен почин ако се
усъмни в отразените счетоводни данни, но е длъжен да я стори винаги, когато от страна по делото
е оспорена или поставена под съмнение достоверността на тези записвания или част от тях. Без
значение е от коя страна изхожда оспорването на счетоводните записи, дори това да е длъжникът,
който ги е съставил, тъй като служебната проверка на верността на записванията съдът извършва
преди всичко в обществен интерес, а не само в интерес на една или друга страна по делото. Друг е
въпросът за доказателствения стандарт, който съдът следва да приложи при извършено от
длъжника оспорване на собствените му счетоводни записвания. При така очертаните принципни
6
положения въззивният съд намира следното за обстоятелствата по настоящото дело:
Настоящата молба от 7.12.2020 г. за откриване на производство по несъстоятелност е подадена
от самия длъжник в хипотезата на чл. 626 ТЗ, който е вписан като кооперация. От събраните по
делото доказателства се установява, че същият е отразил в своето счетоводство следните
краткотрайни активи и краткосрочни задължения, които единствено са релеватни при
преценка на неговата платежоспособност: 1) към 31.12.2017 г. – активи за 135 хил. лв. и
задължения за 270 хил. лв., 2) към 31.12.2018 г. – активи за 141 хил. лв. и задължения за 220 хил.
лв., 3) към 31.12.2019 г. – активи за 104 хил. лв. и задължения за 260 хил. лв., 4) към 31.12.2020 г.
– активи за 84 хил. лв. и задължения за 358 хил. лв., и 5) към 22.01.2021 г. – активи за 77 хил. лв. и
задължения за 350 хил. лв. Не е спорно, че всички осчетоводени краткосрочни задължения са били
изискуеми към посочените дати. Според тези счетоводни данни още към 31.12.2017 г. молителят е
бил неплатежоспособен – наличните му краткотрайни и реално ликвидни активи са били
недостатъчни за покриване на всички осчетоводени изискуеми парични задължения.
Действително, за периода 2017 – 2020 г. молителят е извършвал търговска дейност и е реализирал
приходи от оперативна дейност, които са надвишавали разходите му, като за целия 4-годишен
период печалбата на кооперацията е 79 хил. лв. преди данъчното облагане. Приходите и печалбата
обаче очевидно не са били крайно недостатъчни за покриването на краткосрочните задължения,
които в този период са варирали между 220 хил. и 358 хил. лв. годишно. По тази причина, а и
видно от заключението на СИЕ показателите за ликвидност и финансова автономност за същия
период са далеч под оптималните стойности, вкл. и към 31.12.2017 г. Още от тогава кооперацията
е била в невъзможността да генерира достатъчно бъдещи парични постъпления, с които да погаси
задълженията си в обозримо бъдеще. Без значение е, че в този период молителят е извършвал
плащания към част от кредиторите си, както и, че според СИЕ последните му плащания са били на
22.01.2021 г. Според чл. 608, ал. 3, изр. 2 ТЗ спиране на плащанията /което пък презумира
неплатежоспособността/ е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на
определени кредитори
Ето защо генералната картина на финансовото състояние на молителя недвусмислено сочи, че и
към 31.12.2017 г. той е бил в състояние на неплатежоспособност, която дата правилно е
определена от ПОС за начална дата на това състояние.
Що се отнася до въпроса по кой ред следва да се открие производството /по чл. 630, ал. 1 или
чл. 632, ал. 1 ТЗ/, въззивният съд намира следното:
Съдът открива производството по несъстоятелност по реда на специалната хипотеза на чл. 632,
ал. 1 ТЗ „когато наличното имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски и ако
разноските не са предплатени по реда на чл. 629б ТЗ“. Съобразно чл. 629б ТЗ тези начални
разноски се определят от съда в зависимост от текущото възнаграждение на временния синдик и
очакваните разноски по несъстоятелността. Следователно, тези разноски следва да покриват
минимум текущото възнаграждение на синдика, което се изплаща ежемесечно – чл. 661, ал. 2 ТЗ.
Според актуалната съдебна практика най-ниският размер на това месечно възнаграждение при
първоначалното му определяне от съда варира около 700 – 1000 лв. Същевременно, за да започне
синдикът да осребрява имущество на длъжника, следва да е проведено събрание на кредиторите,
което да приеме решение по чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ – за определяне реда и начина за осребряване
7
имуществото на длъжника, метода и условията на оценка на имуществото, избора на оценители и
определянето на възнаграждението им. Подобно събрание обаче не може да бъде проведено преди
да приключи процедурата по одобряване на списъка на приетите вземания по чл. 692 ТЗ – така
изрично чл. 674, ал. 2 ТЗ. Практиката показва, че тази процедура приключва не по-рано от 6
месеца след нейното начало, което начало при открито по реда на чл. 630, ал. 1 ТЗ производство е
вписване на решението в ТР /така чл. 685, ал. 1 ТЗ/, а при открито по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ е
вписване на решението за възобновяване на производството по ал. 2 на чл. 632 /така чл. 632, ал. 3/.
Следователно, за да се открие производството по общия ред на чл. 630, ал. 1 ТЗ или да се
възобнови по чл. 632, ал. 2 ТЗ е необходимо в масата на несъстоятелността да има реално налични
парични средства, достатъчни за покриване поне на 6-месечното възнаграждение на синдика. Това
означава, че при едно възнаграждение в близък до минималния размер според сегашната практика
от 800 лв. е необходимо наличието на парична сума от 4 800 лв., т.е. около 5 000 лв. От приетото
заключение на СИЕ се установява, че понастоящем в имуществото на молителя такава парична
наличност липсва – към 22.01.2021 г. касовата наличност е 23,97 лв., като няма никакви банкови
наличности, което е крайно недостатъчно. Наличието на ДМА на значителна стойност е без
значение, тъй като същите до осребряването им не могат да се превърнат в пари, а за да се случи то
е необходимо да има действащ синдик, но такъв не може да има, ако няма средства за неговото
месечно възнаграждение, тъй като дейността му не е безвъзмездна.
Ето защо правилно първоинстанционният съд е дал указания по реда на чл. 629б ТЗ за внасяне
на сума за покриване на началните разноски. Неправилно обаче тази сума е била определена на
8 000 лв., като според въззивният съд достатъчният размер за началния етап на производството е
5 000 лв. Поради това с определението си от 12.04.2021 г. въззивният съд е указал на молителя, че
необходимата за внасяне сума е 5 000 лв., като е дал на молителя 2-седмичен срок за внасянето й.
Определението е връчено на молителя и допълнително му е съобщено в заседанието на 19.04.2021
г., но в указания срок същият не е внесъл сумата. При това положение налице са предпоставките
на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея
решение – потвърдено в обжалваната му част.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
[1] така решение № 787/15.12.2011 г. по т.д. № 1119/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 90/20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г. на ВКС,
І т.о. и др.
[2] така решение № 71/30.04.2015 г. по т.д. № 4254/2013 г. на ВКС, І т.о.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 5.03.2021 г. по т. д. № 75/2020 г. на Окръжен съд – гр. Перник,
в обжалваната част.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280
8
ГПК в 1-седмичен срок от вписването му в Търговския регистър.
Препис от решението да бъде изпратен незабавно на Агенцията по вписванията за обявяването
му в Търговския регистър.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9