№ 13503
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВО Н. ПЕТРОВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110107414 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124. ал. 1 ГПК. вр. чл. 235 ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане на
ответника Л. Ц. Д. да заплати в полза на ищеца /фирма/ сумата в размер на 1250 лева,
частично от 24 999 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
във връзка с публикация в личния профил на ответника в социалната платформа *********,
ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди, че ищецът осъществява търговската си дейност в
областта на недвижимите имоти и по-конкретно отдаването на помещения за използването
им като офис пространства, споделени офис пространства, зали за събития, както и като
декор за заснемането на реклами, сериали и филмови продукции. Сочи, че дружеството е
собственик и на търговска за услуги „по отдаване под наем на офиси за съвместна работа“.
Излага твърдения, че ответникът на 08.08.2023 г. в личния си профил във *********
публикувал текст, според ищеца, представлява разпространяване на позорно обстоятелство,
като е нанесъл и обида, използвайки епитета „измамници“. Сочи, че ответникът несъмнено е
съзнавал позорния характер на тези свои твърдения, както и това, че същите са неверни.
Поддържа, че освен обиди, това изявление съдържа и твърдения като „Набират служители,
мамят ги с по 2000 лева заплата и накрая не си плащат“, „Не плащат осигуровки“, „Няма
договори“ както и призив никой да не започва работа за това дружество, което било
извършено с цел да урони имиджа и доброто име на дружеството, с което имат друг спор.
Сочи, че деянията, увреждащи доброто име и търговската репутация на ищеца, изразяващи
се в публикации на опозоряващи изявления в интернет пространството на 08.08.2023 г.,
15.08.2023 г., 03.09.2023 г. и на 30.10.2023 година. Претендира претърпени от дружеството
1
неимуществени вреди в размер на 1 250 лева, частично от 24 999 лева. Моли за уважаване на
иска. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК депозира отговор, с който оспорва
предявения иск като неоснователен. Сочи, че цитираните от ищеца текстове не са
разпространени от ответника. Поддържа, е не е налице вреда за ищеца – дейността му и
репутацията не били засегнати от публикациите. Сочи, че дори и да се установи, че текстът е
разпространен от ответника, твърденията в него са верни. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
За да бъде уважен предявения иск в доказателствена тежест на ищеца по делото е
да установи пълно и главно наличието на следните обстоятелства: наличието на
противоправно поведение на ответника, изразяващо се в обидни и клеветнически твърдения
по отношение на ищеца в публикации в личния профил на ответника в социалната
платформа Фейсбук, респ. в ревю в ********, в пряка причинна връзка от които е претърпял
неимуществени вреди, така и размерът им.
Деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД възниква по силата на закона, а нейното
основание и граници са установени в императивни материални разпоредби. Те обслужват не
само частния интерес на страните по делото, но и законността, разбирана като задължение
на всички правни субекти да спазват онези изисквания на закона, които са в интерес на
цялото общество, включително и основния принцип в правото да не се вреди другиму.
Настоящият съдебен състав приема, че ищецът, в качеството на юридическо лице и
търговско дружество не може да претендира неимуществени вреди, настъпили в резултат от
противоправни действия на ответника – деликт.
На съда е известно, че с Определение № 50001 от 03.01.2023 г. по гр. д. №
3023/2022 г. на ВКС, IV ГО, по реда на чл. 292 ГПК ВКС е спрял касационното производство
и е предложил на Общото събрание на гражданската и търговската колегия на ВКС да
постанови тълкувателно решение по въпроса: "Допуска ли обективното ни материално
право присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическо лице?",
тъй като по този въпрос е формирана противоречива съдебна практика.
По този въпрос настоящият съдебен състав споделя становището в установената и
дългогодишна безпротиворечива съдебна практика, обективирана в редица съдебни актове
на касационната инстанция, в която се приема, че липсва законно основание за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди на юридическо лице/търговец/, защото то има само
имуществени права. В този смисъл са Решение № 197 от 19.02.1997 г. по гр. д. № 250/1995 г.
на ВКС, IV ГО, Решение № 457 от 13.05.2009 г. по гр. д. № 1116/2008 г. на ВКС, I ГО,
Решение № 47 от 10.09.2010 г. по т. д. № 625/2008 г. на ВКС, II TO и др.
Съдът споделя становището, че уронването на престижа и репутацията на
2
търговеца, увреждането на доброто му име и разколебаването на доверието в неговата
лоялна търговска практика, принципно подлежи на обезщетяване, но само ако
противоправното поведение на ответника е станало причина за настъпване на вреди,
отразили се в имуществената сфера на търговеца. Тези вреди за юридическото лице-
търговец са имуществени, а не неимуществени, тъй като неимуществени вреди по смисъла
на чл. 45 ЗЗД може да бъдат причинени само на физическо лице, тъй като засягат моралната
лична сфера на човешката личност/психика, душевност, емоции/.
Настоящият съдебен състав намира, че съдебната практика на ВКС, която е в
обратния смисъл, в преобладаващата си част не е относима към търговските дружества, а
към юридическите лица с нестопанска цел и в частност- религиозни организации.
Неубедителен е доводът, че след като в чл. 45 ЗЗД е посочено, че всеки е длъжен да поправи
вредите, виновно причинени другиму, то следва извод, че и за юридическите лица не е
изключена възможността да търсят и получат обезщетяване на претърпени неимуществени
вреди. Да, законът не ограничава възможността на юридическите лица-търговци да търсят
съдебно репариране /поправяне на причинените им виновно вреди, но тези вреди за
търговските дружества могат да бъдат само имуществени. Целта на създаването и
функционирането на търговското дружество е реализиране на търговска печалба, поради
което последици от непозволено увреждане като накърняване на репутация, добро име и др.
рефлектират и засягат изцяло имуществената сфера на дружествотоводят до отлив на
клиенти, откази за подписване на договори и др., а оттам - до намаляване на печалбите или
реализиране на загуби за увредения търговец. Вредата от непозволено увреждане за
търговеца е винаги имуществена.
В допълнение на изложеното следва да се посочи и че ако юридическите лица не
носят отговорност за лични виновни действия именно заради липсата на психика (заради
невъзможността тяхната фингирана воля да формира интелектуалния и волевия момент на
вината, т.е. да бъдат вменяеми), респ. да отговарят за деликт, причинени от лични, виновни
действия, логично e по същата причина юридическите лица да не могат и да търпят
неимуществени вреди, причинени им от друг, именно защото не могат да ги осъзнаят и
възприемат. И положението тук не е като при малолетните физически лица, които в най-
ранна възраст не могат да осъзнаят загубата на родител, респ. да търпят болката и
страданието от тяхната загуба, но впоследствие, когато тя се появи (защото те по начало ще
я изживеят), са материално легитимирани да претендират такива неимуществени вреди. ( в
този смисъл проф. И.Р.).
Предвид изложеното и доколкото настоящият съдебен състав приема, че за ищеца
юридическо лице – търговско дружество не се установява наличието на претърпени
неимуществени вреди, исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва
да бъдат възложени сторените от ответника разноски в размер на 50 лева – депозит за
свидетел.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие, сключен
3
между Л. Ц. Д. и адвокат К. И. В., страните са уговорили, че адвокатът предоставя на
клиента безплатна правна помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, като клиентът изрично е декларирал, че е материално затруднено лице по
смисъла на същата разпоредба. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ
и съдействие на материално затруднени лица. Същевременно съгласно чл. 38, ал. 2 от Закон
за адвокатурата в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Съдът
съобразявайки фактическата и правна сложност на производството и разпоредбата на чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, намира, че в
полза на адвоката, предоставил безплатна правна помощ на ответника в исковото
производство по гр.д. № 7414/2024 г. по описа на СРС, 124 състав, следва да се определи
възнаграждение размер от 425 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на /фирма/ с ЕИК ********** със съдебен
адрес: /адрес/, за осъждане на Л. Ц. Д., с ЕГН **********, с адрес в /адрес/,да заплати на
/фирма/ сумата от 1 250 лева, частично от 24 999 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – накърнено добро име и търговска репутация на
дружеството в резултат на извършени от ответника Л. Ц. Д. публикации в социалната мрежа
********* на 08.08.2023 г. и на 03.09.2023 г., ревю в ******** под бизнес профила на ищеца
– 15.08.2023 г. и коментар под бизнес профила на ищеца в ******** – 30.10.2023 г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от 09.02.2024 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА /фирма/ с ЕИК ********** със съдебен адрес: /адрес/ , за осъждане на
Л. Ц. Д., с ЕГН **********, с адрес в /адрес/, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер
на 50 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА /фирма/, с ЕИК **********, със съдебен адрес: /адрес/, да заплати в
полза на адвокат К. И. В., ЕГН **********, със служебен адрес в /адрес/, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата от 425 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставена на ответника Л. Ц. Д., ЕГН **********,
безплатна правна помощ и съдействие в производството по гр.д. № 7414/2024 г. по описа на
Софийски районен съд, 124 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5