№ 53
гр. Пловдив, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Елена Р. Арнаучкова Въззивно гражданско
дело № 20215000500422 по описа за 2021 година
Въззивно производство по реда на чл.258 - 273 ГПК.
С Решение № 260722/28.05.2021г. постановено по гр.д.№ 3159/2020г. по описа на ОС -
Пловдив, се осъжда АЛ. М. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., бул. Б. , № ******
да заплати на „О. Л.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. П., ул.
О. ...№, сумата от 36 000( тридесет и шест хиляди)лв., дължима по споразумение от
12.05.2020г., представляваща непогасен остатък от задължението на АЛ. М. Х. към ищеца
„О. Л.“ ЕООД по споразумението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
18.12.2020г. (датата на подаване на исковата молба в съда) до окончателното й изплащане,
както и сумата от 3 522 (три хиляди петстотин двадесет и два)лв.- разноски за
производството.
Срещу Решение № 260722/28.05.2021г. постановено по гр.д.№ 3159/2020г. по описа на ОС -
Пловдив, е постъпила въззивна жалба, вх.№ 277389/16.06.2021г., подадена от ответника АЛ.
М. Х., ЕГН **********, чрез пълномощник адв.Н. Б.Д..Въведените в жалбата оплаквания са
за неправилност на решението, искането е за неговата отмяна и за решаване на спора по
същество, както и за присъждане на разноски.
В постъпилия в срок писмен отговор, вх.№ 279634/21.07.2021г., от насрещната въззиваема
страна „О. Л.“ ЕООД, ЕИК *******, чрез адв.Т. Ч. - В. жалбата се оспорва.
1
Постъпилата въззивна жалба е допустима, като подадена от активно процесуално
легитимирано лице, имащо правен интерес от въззивно обжалване, в законния срок, редовна
е по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за изпращане на препис от
жалбата за отговор до насрещната въззиваема страна, поради което се поставя на
разглеждане по същество.
Пловдивският апелативен съд, въз основа на оплакванията във въззивната жалба и
оспорванията, след като извърши дължимата, на осн.чл.269 ГПК, служебна проверка на
обжалваното решение, след преценка на данните по делото, приема следното:
Производството пред съда е образувано по искова молба/ИМ, вх.№ 273586/18.12.2020г., от
ищец „О. Л.“ ЕООД, ЕИК *******, срещу ответник АЛ. М. Х., ЕГН **********.
В ИМ са въведени следните твърдения: Ответникът А.Х. работил на длъжност „куриер“ в
офис „Е.“, находящ се в гр. П., ул. В. Л., № *** управляван от ищеца „О. Л.“ ЕООД. При
извършената на 08.05.2020г. вътрешна ревизия на касова наличност в стопанисваното от
ищцовото дружество офис на „Е. е. в гр. П., ул. В. Л., № *** се констатирала липса на сума в
размер на 5 100лв., представляваща разлика между касовата наличност, съгласно
вътрешната система, управляваща процесите в „Е. е.“, и реално преброената сума. Със
Заповед № 5/11.05.2020г. било наредено да се извърши проверка на всички парични потоци
в този офис за периода 01.01.2018г.- 30.04.2020г. с цел да се установи има ли разминаване
между заявените към „Е. е.“ суми и отчетените парични средства. При проверката се
установило, като резултатите от нея били отразени в протокол от 11.05.2020г., че ответникът
А.Х. с неговия личен потребителски профил бил правил заявки във вътрешната система на
„О. Л.“ за суми, по-големи от тези, заявени за плащане към дружеството от системата на „Е.
е.“ и съответно отчетени към „Е. е.“. По този начин, с 41 подобни действия, в проверявания
период 01.01.2018г.-30.04.2020г., ответникът бил обсебил сума в общ размер 40 900лв. На
проведеното на 12.05.2020г. събрание в офис „Е. е.“ ответникът А.Х. признал за
неправомерно присвоените от него суми от дружеството и декларирал, че ще ги върне. На
12.05.2020г. било подписано споразумение между страните по делото, с което ответникът
признал установеното при извършената ревизия в ищцовото дружество „О. Л.“ ЕООД, а
именно, че е усвоил неправомерно от касата на ищцовото дружество, без да му се дължи,
сума в размер на 46 000лв., като се задължил да я върне в срок до 12.08.2020г. В уговорения
срок ответникът изплатил по банкова сметка на ищеца сума в общ размер на 10 000лв., от
която 9 500лв. - на 01.06.2020г. и 500 лв. - на 14.07.2020г., като остатъкът от задължението
по споразумението не било платено и до настоящия момент, въпреки многократните опити
на ищцовото дружество за доброволно уреждане на спора.
Петитумът е за осъждането ответника да заплати на ищцовото дружество парично вземане в
размер на сумата 36 000 лв., дължима сума по сключеното между страните по делото
споразумение от 12.05.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и разноски.
2
В подадения в срока по чл.131 от ГПК от ответника А.Х., чрез пълномощник адв.Н. Д.,
писмен отговор на ИМ, вх.№ 266609/23.02.2021г. искът се оспорва, като неоснователен.
Претенциите на ищцовото дружество за липса на парични средства за периода 18.05.2018г. -
07.04.2020г. били за три поредни отчетни години, през които не била извършена нито една
инвентаризация на паричните средства в офиса, при условие, че при годишно счетоводно
отчитане на дружеството по Закона за счетоводството/ЗСч задължително се правела
инвентаризация на активите и пасивите. Оспорва се ответникът да е признавал претенцията
на ищеца, независимо от извършеното в представения протокол, който ответникът бил
„принуден да подпише“, и независимо от внасянето от ответника по сметка на ищцовото
дружество на сумата 9500лв., което също бил „заставен“ да направи. Обстоятелствата, на
които се основава искът, не отговаряли на действителното положение. Представената
Заповед № 4/04.05.2020г. противоречала на представената справка за извършена проверка от
заявени парични средства към „Е. е.“ и реално преведени по банков път и записани във
вътрешната система на ищцовото дружество, включваща периода 18.05.2018г.-
28.12.2018г.Справката била единственият документ, доказващ липса на парични средства,
нов нея липсвали остатъци от началния и крайния период на проверката, което било лишено
от икономическа, счетоводна и правна логика.Инвентаризация на парични средства се
правела по счетоводни стандарти и изисквания и се проверявали всички счетоводни сметки,
свързани с проверяваните парични потоци.Ако ответникът се е явявал подотчетно лице,
което е захранвало с парични средства, при инвентаризацията следвало да се отчетат всички
обороти и документи, свързани с тези средства към момента на проверката.Освен това,
счетоводителят също трябвало да осчетоводи всички документи, като отговорността за
липси на парични средства била и на счетоводителя, като контролен орган. Ищецът се
позовавал на вътрешен програмен продукт, създаден от него самият, който е могъл да бъде
манипулиран от него.Ето защо, са оспорени всички представени с исковата молба заповеди,
справки, протоколи, споразумение и анекси към него.
В обжалваното решение, е прието от фактическа страна следното:
По делото не е било спорно, че ответникът А.Х. е работил на длъжността „куриер“ в офис
на ищцовото дружество„О. Л.” ЕООД, когато, въз основа на Заповед № 04/04.05.2020г., е
извършена касова ревизия, при която е констатирана разлика между касовата наличност и
реално преброената сума в размер на 5 100 лв., след което, въз основа на Заповед №
5/11.05.2020г. на управителя на ищцовото дружество, е извършена проверка на всички
заявени и отчетени и преведени парични потоци за периода 01.01.2018г.- 30.04.2020г. и за
резултатите от проверката е съставен на 11.05.2020г. протокол, с който са констатирани
липси в размер на сумата 40 900лв., за която сума е установено, че е получена от ответника
А.Х. чрез заявки през ревизирания период с неговия личен потребителски профил в
системата на „Е. е.”, а на 12.05.2020г. е проведено събрание в офиса, на което ответника е
признал, че е присвоил сума в общ размер на 46 000лв. и се е съгласил да я върне на
ищцовото дружество, като е предложил това да стане на вноски.На 12.05.2020г. страните по
3
делото са подписали споразумение, с което ответникът е признал наличието на свое парично
задължение към ищцовото дружество в размер на сумата 46 000лв., усвоена от него
неправомерно от касата на дружеството, без да му се дължи, чрез заявяване на по- големи
суми за заплащане отколкото е било необходимо във вътрешната система на ищцовото
дружество„О. Л.” ЕООД, съгласно системата на куриера „Е.”, като тази липса на парични
средства е констатирана при извършена вътрешна ревизия на офис „Е.”, с адрес гр.П., бул.
В. Л., № ***, на която ответникът е присъствал, а, съгласно т.3 от споразумението,
паричното задължение на ответника към ищцовото дружество в размер на сумата от 46 000
лв. е уговорено да бъде заплатена в срок от три месеца, считано от подписване на
споразумението по посочена банкова сметка на ищцовото дружество в „У. Б.” АД. На
01.06.2020г. между страните по делото е подписан и анекс към споразумението от
12.05.2020г., с който ищцовото дружество „О. Л.” ЕООД удостоверява, че на 01.06.2020г.
ответникът А.Х. е възстановил част от задължението си в размер на 9 500 лв. по банкова
сметка на дружеството, а, съгласно т.2 от анекса, към 01.06.2020г. остава да дължи на
ищцовото дружество сума в размер на 36 500лв. Съгласно представените 2 бр. преводни
нареждания, по посочената в споразумението банкова сметка на ищцовото дружество са
преведени от ответника следните суми: на 01.06.2020г.- сума в размер на 9 500лв. и на
14.07.2020г.- сума в размер на 500лв., с посочено основание за плащането – „възстановяване
на сума“.Съгласно приетото заключение на ССЕ, с вещо лице В. К., споразумението от
12.05.2020г. е осчетоводено от ищцовото дружество по сметка 422, както и са осчетоводени
и извършените по спораазумението плащания в общ размер на 10 000 лв., като останалата
незаплатена сума по споразумението възлиза на 36 000лв.
От правна страна в първоинстанционното решение е прието следното:
Претенцията се основава на сключено между страните по делото на 12.05.2020г.
споразумение, което, според изложеното в него и с оглед естеството на постигнатите
уговорки, представлява договор за спогодба по см. на чл.365 ЗЗД. С оглед посочената
правна квалификация на предявения иск от значение за основателността му се явяват
обстоятелствата дали съществува между страните валиден договор за спогодба и изпълнил
ли е ответникът задълженията си, произтичащи от сключената спогодба, или не.Според
чл.365, ал.1 от ЗЗД, с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или
избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки, а, съгласно чл.20а, ал.1 от
ЗЗД този договор има силата на закон за страните.Процесното споразумение обективира
волеизявленията на страните по делото, свързани с претендираната сума, и е подписано
двустранно. С него страните по делото са приели, че правното положение между тях е
такова, каквото са признали в спогодбата, и са се съгласили да изпълняват поетите
задължения така, както са установени с нея. Споразумението съдържа признание (на
ответника) на съществуващ дълг признание (по отношение на ищцовото дружество), както и
уговорка за начина на погасяване на приетото за безспорно между страните по делото
парично задължение.Ответникът не е въвел (своевременно) конкретни фактически
твърдения да е била опорочена волята му при сключване на процесния договор, а едва в
4
пледоарията на процесуалния му представител е възразено, че му е оказано давление да
подпише споразумението, което възражение, освен че е неясно и неконкретно, е и
преклудирано, и не следва да се разглежда. Следователно, тъй като страните са обвързани от
валиден договор за спогодба, предходните отношения между тях са ирелевантни за спора и
не следва да се проверява дали прогласеното със спогодбата съвпада с действителното
правно положение. След като в процесното споразумение ответникът е направил валидно
признание на вземането на ищеца, а в анекса от 01.06.2020г.- и на дължимия остатък от него
към тази дата, той вече не може да го оспорва, позовавайки се на възражения, които
произтичат от първоначалните отношения между страните.Ето защо, са неотносими към
очертания спорен предмет и не следва да се обсъждат доводите в отговора на исковата
молба, касаещи липсата на извършена инвентаризация на паричните средства в офиса,
съобразно счетоводните стандарти, начина отчитането на паричните средства, възможността
да бъде манипулиран използвания от ищцовото дружество програмен продукт, причинени
ли са на ищеца вреди в причинна връзка с поведението на ответника, както и представените
по делото писмени доказателства- документи, съдържащи се в преписката по договора за
потребителски кредит от 27.05.2020г., и удостоверения от 18.05.2020г. за месечно
възнаграждение. Предвид изложеното, тъй като е доказано съществуването на договор за
спогодба между страните, респ. наличието на задължение на ответника понего, от
представените по делото преводни документи и заключението на ССЕ е установено, че
ответникът е погасил част от задължението в размер на 10 000лв., а неплатената част от него
възлиза на 36 000 лв., а ответникът нито твърди, нито ангажира доказателства да е заплатил
дължимия остатък в уговорения срок, а и след това, са основателни както главната искова
претенция, така и акцесорното искане за присъждане на законна лихва върху вземането по
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата.
При извършване на дължимата служебна проверка, на основание чл. 269 ГПК, не се
констатира основание, обуславящо нищожност или недопустимост на обжалваното
решение.При правилно определяне на предмета на делото, изведен от въведените твърдения
и заявения петитум, е правилна дадената от първоинстанционния съд материално-правна
правна квалификация на предмета на делото, разгледани са предявените искове, липсва
нарушение на диспозитивното начало и са налице всички положителни, респективно
липсват отрицателни процесуални предпоставки.
Въззивната проверка за правилност, на основание чл. 269 ГПК, се извършва на обжалваното
решение само на поддържаните във въззивната жалба оплаквания за неправилност, а именно
следните:Освен въведените оплаквания за допуснати процесуални нарушения, изразяващи
се в отхвърляне на доказателствените искания на ответника, по които въззивният съд се е
произнесъл с протоколно определение в ОСЗ на 04.10.2021г., приемайки ги за
неоснователни по посочените съображения, и освен въведените твърдения и доводи по
съществото на спора, в жалбата са оспорени единствено мотивите за преклудиране и
5
неотносимост на въведените от ответника възражения.
При извършване на дължимата дейност по разрешаване на поставения материално-правен
спор се приема следното:
Като неоспорени и законосъобразни, следва да се възприемат фактическите констатации на
първоинстанционния съд, че ответникът А.Х. е работил на длъжност „куриер“ в офис на
ищцовото дружество, когато, въз основа на Заповед № 04/04.05.2020г., е била извършена
касова ревизия, при която е констатирана разлика между касовата наличност и реално
преброената сума в размер на 5 100лв., след което, въз основа на друга Заповед №
5/11.05.2020г. на управителя на ищцовото дружество, е извършена вътрешна проверка в
офиса на паричните потоци за периода 01.01.2018г.- 30.04.2020г. и за резултатите от
проверката е съставен на 11.05.2020г. протокол, с който са констатирани липси в размер на
сумата 40 900лв., за която е установено, че е получена от ответника чрез заявки през
ревизирания период с неговия личен потребителски профил в системата на „Е. е.”, че на
12.05.2020г. е проведено събрание в офиса, на което ответника е признал, че е присвоил
сума в общ размер на 46 000лв. и се е съгласил да я върне на ищцовото дружество, че на
същата дата, 12.05.2020г., между страните по делото е подписано приложеното към ИМ
споразумение, с което ответникът е признал свое парично задължение към ищцовото
дружество за усвоена, недължима сума в размер на сумата 46 000лв., констатирана при
извършената вътрешна ревизия и страните са се съгласили сумата от 46 000лв. да бъде
заплатена от ответника на ищцовото дружество по посочена в споразумението банкова
сметка на ищцовото дружество в срок от три месеца, считано от подписване на
споразумението, че на 01.06.2020г. между страните по делото е подписан анекс към
споразумението от 12.05.2020г., с което е констатирано, че на 01.06.2020г. ответникът е
възстановил част от задължението и остава да дължи на ищцовото дружество сума в размер
на 36 500лв., а на на 14.07.2020г. ответникът е извършил още едно погашение в размер на
сумата 500лв.
Като неоспорени и законосъобразни, следва да се възприемат мотивите, че въз основа на
подписаните от страните по делото споразумение и анекс, между тях са възникнали
облигационни отношения по договор за спогодба по чл.365 ЗЗД с предмет установяване
съществуването и размера и определяне сроковете и начинът за изпълнение на паричното
задължение на ответника спрямо ищцовото дружество във връзка с констатирана при
вътрешната проверка през май 2020г. липса на парични средства в офиса на ищцовото
дружество, в който ответникът е изпълнявал длъжност „куриер“ в общ размер от 46 000лв.,
частично погасено с плащания от ответника в общ размер 10 000лв. Действително,
ответникът е въвел в отговора на ИМ възражения, че е бил „принуден“ да подпише
споразумението, както и е бил „заставен“ да внесе суми за погасяване на установеното с
него задължение, но не е ангажирал доказателства за основателността им, поради което
следва да се приеме, че сключеният между страните договор за спогодба е валиден и е
породил правно действие.
6
Правното действие на договора за спогодба, каквато е постигнатата между страните по
делото договореност, съгласно чл.365 ЗЗД, е за прекратяване на един съществуващ спор или
за избягване на един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки.В разглеждания
случай, предмет на споразумението от 12.05.2020г. и анекса към него е задължението на
ответника спрямо ищцовото сдружение, произтичащо от констатирана липса на парични
средства при проверка през май 2020г.в офиса, в който ответникът е изпълнявал длъжност
„куриер“.Със споразумението от 12.05.2020г. и анекса 01.06.2020г. задължително, на осн.
чл.20а,ал.1 ЗЗД, за двете страни по делото е установено по основание и размер паричното
задължение на ответника спрямо ищцовото дружество, както е уговорен двустранно и
срокът и начинът на изпълнението му. Предвид така задължително установеното от
страните със споразумението, е без значение какви са били предхождащите и уредени със
споразумението гражданско-правни отношения между тях, не следва да се проверява дали
прогласеното със спогодбата съвпада с действителното правно положение, респективно са
неотносими възраженията на ответника във връзка с неизвършване на инвентаризация на
паричните потоци, за начина на отчитането на паричните средства и за възможността да
бъде манипулиран използвания от ищцовото дружество програмен продукт, както правилно
е приел и първоинстанционният съд.
Тъй като не са въведени възражения и не се установява ответникът да е погасил
установеното със спогодбата негово парично задължение спрямо ищцовото дружество в
претендирания сега размер, са основателни както главната, така и акцесорната претенции.
При съвпадане с крайните изводи на първоинстанционния съд, като законосъобразно,
обжалваното решение се потвърждава.
Отговорност за разноски:С оглед инстанционния резултат, направените от въззивника
разноски остават за негова сметка.
Мотивиран от това, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260722/28.05.2021г. постановено по гр.д.№ 3159/2020г. по
описа на ОС - Пловдив, с което се осъжда АЛ. М. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
П., бул. Б. , № ****** да заплати на „О. Л.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „“О., № ***, сума в размер на 36 000( тридесет и шест
хиляди)лв., дължима по споразумение, сключено между страните на 12.05.2020г.,
представляваща непогасен остатък от задължението на АЛ. М. Х. към ищеца „О. Л.“ ЕООД,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.12.2020г. (датата на подаване на
исковата молба в съда) до окончателното й изплащане, както и сумата от 3 522 (три хиляди
петстотин двадесет и два)лв.-направени разноски за производството.
7
Решението може да се обжалва пред ВКС, при условията на чл.280 ГПК, в месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8