РЕШЕНИЕ
№3
06.02.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Диана Динкова………………………………………………………………….
Прокурор:………………………………………………………………………………………
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 38 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на ЕТ „Трейшън Нътс-М. Л.“, гр. С., подадена чрез пълномощник, против Решение № 26/121/06375/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-6500/4925 от 21.11.2018г., издадено от Изпълнителният директор на ДФ “Земеделие“, гр. София.
В жалбата се твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, издаден при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Незаконосъобразно било прието, че бил нарушен чл.70, ал.1, т.10 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Счита се, че същата била бланкетна, поради което за приложението ѝ било необходимо да се посочи конкретно нарушена разпоредба от приложимото право на Европейския съюз и/или от българското законодателство. В случая това не било сторено от административния орган. Цитираните от него норми на Наредба №8 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на земеделските стопанства“ от ПРСР 2007-2013г. също не визирали състав на конкретно нарушение/неизпълнение. Нормите на чл.16, ал.2 и ал.5 имали предвид изискванията към бизнес плана, относими при кандидатстването за получаване на безвъзмездна финансова помощ, но не предписвали определено поведение, отклонението от което да представлявало нарушение/неизпълнение чрез действие или бездействие. Същото се отнасяло и за разпоредбата на чл.31, ал.2 от наредбата. Сочи се също, че разпоредбата на чл.51, ал.1 и ал.2 предвиждала правото на Разплащателна агенция да писка връщане на изплатени суми при нарушение на нормативни или договорни задължения на бенефициента, но не съдържала предписания за задължения. С оглед на това от административния орган неоснователно било прието наличие на нарушение на българското право, като основание по чл.70, ал.1, т.10 от ЗУСЕСИФ. Твърди се и липса на нарушение на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл.71 от Регламент №1303/2013. Не било налице и неизпълнение на одобрени индикатори, съответно на посочените правни основания по чл.70, ал.1, т.4 и т.7 от ЗУСЕСИФ. Смята се, че управляващият орган не мотивирал в решението си защо приемал, че същите били нарушени, свързано с твърдяното фактическо основание, както и каква била възможността за финансово отражение върху бюджета на ЕС на нарушението, за което се налагала корекцията. Посочва се, че оспореното решение било мотивирано с неизпълнение на т.4.18 и т.4.33 от Договор №26/121/06375 от 11.08.2014г. Задължението по т.4.18 обаче не обхващало нищо друго, освен инвестицията по приложената към договора таблица. Изискването за съответствието ѝ с одобрения бизнес план било доколкото в него не се съдържали данни и параметри относно инвестицията. В точката не се вменявало изрично задължение на ползвателя за изпълнение на финансовите показатели в бизнес плана. Приходите за резултат от реализацията на инвестицията не се отъждествявали с инвестицията, по отношение на която било договореното в т.4.18. Цитира се и съдържанието на т.4.33 от договора, като се изтъква, че одобреният проект не бил част от съдържанието на договора. Счита се, че одобрената, съгласно договора финансова помощ от 194 607.33 лв. била за инвестиционни разходи, т. е. за изпълнение на инвестицията, предмет на договора, и за целевото ѝ използване. Реализирането на приходи от дейността, посочени в бизнес плана, не било въведено като конкретно задължение. Отделно от това, нереализирането им не било основание за налагане на финансова корекция, тъй като не съставлявало нередност по смисъла на чл.2, т.36 от Регламент №1303/2013. Нереализирането на приходи от дейността не оказвало влияние върху бюджета на ЕС, тъй като не представлявало оказана финансова помощ. Приходите не касаели пряката инвестиция, за която били разходени получените от търговеца средства. Иначе казано, ако едноличният търговец бил извършил нарушения, свързани със самите активи, предмет на инвестицията, то тогава следвало да бъде наложена финансова корекция. Твърди се също липса на информация в обжалваното решение за това как административният орган определил размера на реално установените финансови последици върху изразходваните средства – допустими разходи. Не било посочени как неизпълнението на приходите само са една финансова година (2017), и при реализиран приход за предходната без да бил заявен такъв в бизнес плана, съставлявало продължително неизпълнение - 12 месеца, което да рефлектирало върху цялостното изпълнение, функционирането и жизнеспособността на самия проект, за който била получена безвъзмездна финансова помощ. Като некоректно се определя твърдението на органа за непостоянство при постигането на финансовите показатели, с аргумента, че приходите от необработена земеделска продукция не били ежемесечна величина. В административния акт липсвало и произнасяне за това неизпълнението на бизнес плана имало ли въобще някакви реални последици за функционирането на изпълнения изцяло проект, за да можело да се направи извод, че била налице вреда и тя била в причинна връзка с неизпълнението на приходите. Релевира се и твърдение за нарушение на чл.73, ал.3 от ЗУСЕСИФ от страна на административния орган, тъй като в решението си не обсъдил всички доказателства и направени възражения от бенефициента. На следващо място, по-ниските приходи от дейността през 2017г. се обосновават с това, че същите били последица от природо-климатични фактори, конкретно - осланяване през март и поражения от плодов червей през август, за което били представени доказателства пред ДФЗ. Въпреки това, през годината били реализирани приходи от дейността и печалба, което сочило, че бенефициентът не бил в икономическа нежизнеспособност. Наред с изложеното се счита, че административният орган неоснователно приложил Методиката за определяне на санкции във връзка с нарушения, установени след изплащане на финансова помощ по ПРСР 2007-2013, същата не била приложима. В конкретния случай стойностите на процентните показатели въз основа, на който бил определен размерът на финансовата корекция били определени в методика, която не представлявала акт на Министерския съвет, съгласно изискването на чл.70, ал.2 от ЗУСЕСИФ. Освен това Методиката не била одобрена от изпълнителния директор на ДФЗ, а и чл.42, ла.2 от ЗПЗП не го оправомощавал да определя финансови корекции. Приложима била Наредбата за посочване на нередности, представляващи основание за налагане на финансови корекции по реда на ЗУСЕСИФ. На последно място се оспорва и размерът на финансовата корекция. В тази връзка се счита, че неправилно в решението си органът взел предвид приходите от дейността само за 2017г. Независимо, че в бизнес плана не били предвидени приходи за 2016г., ползвателят на помощта бил реализирал такава, което следвало да се има предвид при определяне на средномесечния размер на приходите през проверявания период от две години и при преценката за това следвало ли да се наложи финансова корекция. Прави се извод, че ако били взети предвид и приходите от 2016г., то процентът на реализирани приходи щял да бъде 20.65, като по този начин размерът на финансовата корекция щял да възлиза на 0,00 лева.
По
изложените в жалбата съображения се моли да бъде отменено оспореното решение.
Претендират се и разноски по делото. Допълнителни съображения се излага в
писмени бележки и в съдебно заседание,
чрез пълномощник.
Ответникът –
Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ - РА гр. София, чрез
процесуален представител, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.
Претендира разноски. При условие на евентуалност, прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите и възраженията
на страните и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 11.08.2014г.,
между ДФ „Земеделие“ и жалбоподателя ЕТ
„Трейшън Нътс-М. Л.“, гр. С., в качеството му на ползвател, бил сключен Договор
№26/121/06375 (л.32 и сл.), по силата на който фондът предоставя на ползвателя
безвъзмездна финансова помощ, представляваща 70 % от одобрените и реално
извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект с №26/121/06375
от 01.07.2013г. В т. 1.2 от договора е посочено, че помощта се изплаща при
условие, че ползвателят е извършил инвестицията по одобрения проект, съобразно
условията и сроковете, определени в този договор, анексите към него и
действащите нормативни актове. Първоначално одобрената безвъзмездна финансова
помощ въз основа на представените документи е в размер на 194 607.33 лева (т. 2.1 от договора). Според
т.3.1 от договора, ползвателят се задължава да извърши инвестицията в срок до
15.09.2015г. В раздел IV, т.4.18 от договора e посочено, че ползвателят е
длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в
съответствие с одобрения бизнес план и Таблицата за одобрените инвестиционни
разходи. В т.4.33 от договора е визирано, че ползвателят е длъжен да изпълнява
одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. В т.8.1 от
договора е предвидено, че в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои
нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ,
представил е декларация с невярно съдържание и/или е представил документ с
невярно съдържание или подправен документ, включително когато тази декларация
и/или документ са представени при или по повод кандидатстването му по мярката,
изкуствено е създал условията за изпълнението на изискванията за получаване на
помощта, за да извлече облага в противоречие с целите на мярката и/или бъде
установена функционална несъвместимост, Фондът може да поиска връщането на вече
изплатените суми, заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички
договори, сключени с ползвателя, при спазване на изискванията на чл.51 и чл.52
от Наредба № от 03.04.2008г. В чл.4.33 е предвидено , че ползвателя е длъжен да
изпълнява одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора.
Към договора
е приложена и Таблица за одобрените разходи по Проект с ИД 26/121/06375, от
която е видно, че размера на разходите
за които се кандидатства е бил 313 542.34 лева, общият размер на
одобрените за финансиране разходи е 313 237.59 лева, а одобрената субсидия е в
размер на 194 607.33 лева, от която 155 685.86 лева одобрена субсидия от
ЕЗФРСР, а останалата част от 38 921.47 лева е одобрена субсидия от НБ .
На 15.01.2015г.
между страните бил подписан Анекс I към Договор №26/121/06375 от 11.08.2014г.(л.29), с който
Приложение №1 към договора – Таблица за одобрените инвестиционни разходи, се
заличава и се създава Таблица за одобрените инвестиционни разходи и приложение
към анекса. Видно от съдържанието на двете приложения, няма промяна в размера
на одобрената субсидия, вкл. в размера ѝ произтичащ от ЕЗФРСР и размера и
от НБ. Създадена е била и Таблица за инвестиционните разходи, за които не се
кандидатства – Приложение 1а към анекса.
От писмо за
оторизация на плащането №10708 от 27.07.2015г. (л.428) е видно, че в полза на
жалбоподателя е била оторизирана сума в общ размер на 106 150.33 лева,
като 80 % от това финансиране или сума в размер на 84 920.26 произтича от
ЕЗФРСР, и 20 % или 21 230.07 лева от национално съфинансиране. От приложената
Справка за извършени плащания на Дирекция ОППМРМР, (л.430) е видно, че на 10.08.2015г.
на жалбоподателя е изплатена сумата от 106 150.33 лева, представляваща
окончателно плащане на кандидат с УРН 603874, относно заявление УИН
26/010713/13371 по договор за финансово подпомагане № 26/121/06375 от
11.08.2014г. по мярка „Модернизация на земеделски стопанства“. За последното,
същият е бил уведомен и писмено от ДФ „Земеделие“, с писмо №4042/121,
изх.№01-6500/7825/19.08.2015г. Не е спорно, а и се установява по делото,
предвид окончателното по вид плащане на сумата от 106 150.33 лева, че разликата
до размера на одобрената субсидия (194 607.33) в размер на 88 457 лева е
била изплатена на жалбоподателя под формата на авансово плащане. Последното е видно
от Уведомително писмо за одобрение №4042/121 с изх.№01-6500/7825 от
19.08.2015г., (л.431).
Със Заповеди
с № 331324 от 09.05.2017г. (л.436) и №352619/14.05.2018г.
(л.492) и двете на Началника на отдел “Регионален технически инспекторат“ (РТИ)
при ДФ “Земеделие“, било разпоредено извършването на проверка на място във
връзка с кандидат с УРН 603874, относно заявление с УИН 26/010713/17371. За
извършването на проверките от 12.05.2017г. до 29.05.2017г. и от 16.05.2018 до
25.05.2018г., са представени контролни листи, съответно от дати 29.05.2017г. и
25.05.2018г. В контролния лист от 29.05.2017г.(л.438 и сл.) е отразено,
че към момента на проверката , втора прогнозна година, кандидата не представя
документи за реализирани приходи от продажбата на продукция. Трайните
насаждение – орехи, били засадени през
март 2015г., като по бизнес план (БП) първата прогнозна година била 2016 и за
същата не били заложени приходи от продажба на продукция, но кандидатът
представил фактура за реализирана продукция за 2016г., както и че кандидатът
не бил достигнал прогнозните стойности/нива в БП. Във връзка с последното е
отбелязано, че по БП за първата прогнозна година не са били заложени количествени
показатели на произведена продукция, но кандидатът представил фактура за 6.9
тона реализирана такава – орехи. В контролния лист от 25.05.2018г. (л.494 и сл.) било отразено, че при извършената документална проверка е
установено, че заложените в БП прогнозни стойности на приходи от продажби на
орехи за втора прогнозна година – 2017, не са били реализирани. Отразено е, че
трайните насаждения – орехи, били засадени през март 2015г., като по БП първата
прогнозна година била 2016 и за същата не били заложени приходи от продажба на
продукция, но кандидатът представил фактура за реализирана продукция за 2016г.
Отчетено е, че по БП втора отчетна
година е 2017 и за същата били заложени приходи от продажба на орехи
17 776 лева, но кандидатът представил фактура за реализирана продукция на
стойност 1600 лева, а за 2018г. до момента на проверката все още нямало
реализирана продукция. В контролния лист от 25.05.2018г. е отразено още, че за
втората прогнозна година – 2017, е било установено, че кандидатът не бил достигнал
прогнозните стойности/нива в БП. Контролните листа от извършените проверки на
място са подписани от кандидата без
забележки.
С Докладна
записка изх.№05-2-262/104 от 29.05.2018г. (л.542) Началник отдел РТИ – Хасково
уведомил Директора на дирекция „Технически инспекторат“ (ТИ) в ДФЗ, че при
извършена документална проверка в счетоводството на кандидата ЕТ „Трейшън
нътс - М. Л.“ било установено, че заложените в БП прогнозни стойности на
приходи от продажби на орехи за втората прогнозна година – 2017, не били
реализирани, поради което към момента на проверката на място не били изпълнени заложените в БП
финансови показатели.
С
уведомително писмо изх. № 01-262-6500/64 от 29.05.2018г. (л.541) на Началник
отдел „РТИ“ при ДФ “Земеделие“, ЕТ „Трейшън нътс - М. Л.“ е уведомен за
констатираните несъответствия при
извършената от М.Ж. Т.- експерт в РТИ Хасково проверка на място (проверка
извършена с Контролен лист от 25.05.2018г.), като му е дадена възможност в
14-дневен срок от получаването му в писмен вид да формулира забележки и
възражения които да представи на ДФ “Земеделие“.
Междувременно,
в писмено обяснение от 25.05.2018г.(л.536) М. Л., в качеството си на собственик на
„Трейшън нътс - М. Л.“ ЕТ посочил, че в края на март и началото на април 2017г.
дръвчетата (вероятно ореховите) били осланени в следствие, на което регистрирал
значително опадване на ореховия цвят, а през август същата година установил
наличие на плодов червей, който не можал да унищожи, поради поет ангажимент
като биологичен производител, поради което нямал право да използва инсектициди.
Въпреки положените от него усилия през лятото, поради неблагоприятните
климатични условия и регистрирания вредител, не успял да достигне плановия
добив. Към обяснението приложил извлечение от таблица с температурите,
регистрирани от минимално-максимален термометър, разположен в насаждението.
С писмо
изх.№01-6500/4925 от 18.06.2018г. (л.543 и сл.) Зам. изпълнителният директор на
ДФЗ, предвид дадените обяснения от 25.05.2018г., уведомил М. Л., че на
основание т.4.3, буква „в“ от Договор №26/121/06375 от 11.08.2014г. и чл.50,
ал.1 от Наредба №8 от 03.04.2008г., следвало в срок от 30 календарни дни от
дата на получаване на писмото да представи пред ДФЗ документи, удостоверяващи
твърденията му.
Във връзка с
писмо изх.№01-6500/4925 от 18.06.2018г. М. Л. изпратил до Зам.изпълнителния
директор на ДФЗ Обяснение, заведено с вх.№01-6500/4925 от 28.08.2018г. В същото
описал местонахождението и характеристиките на масива и на климатичните
условия, в който бил разположен, като с това обосновал твърдението за
осланяване на дръвчетата. Посочил и характерни особености на плодовия червей,
нанесъл вреда на продукцията през 2017г. Към обясненията Ламбов приложил снимков
материал, Протокол за измерени температури с землището на с.Сладун за периода
15.03-15.04.2017г. и Дневник за извършени селскостопански мероприятия.
С Писмо изх.
№ 01-6500/4925 от 28.09.2018г. (л.558 и сл.) М. Л.бил уведомен от Изпълнителният
директор, че на основание чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ ДФ“Земеделие“ открива производство по налагане на финансови
корекции. В писмото е посочено, че при извършена проверка на място, след
плащане на 29.05.2017г. и повторна проверка на място след плащане на 25.05.2018г.,
е установено неспазване на разпоредбите на т.4.18 от Договор №26/121/06375. При
извършената проверка на място след плащане на 25.05.2018г. било установено, че
за пълната финансова 2017 година били реализирани приходи от продажба на орехи
в размер на 1600 лева, което представлявало 9% от заложените одобрени приходи
от БП в размер на 17 776 лева. Изпълнителният
директор на ДФЗ посочил, че твърденията му отново не били подкрепени от
доказателства – не била налична официална справка за измерени температури през
месеците март и април 2017г. и през периода януари 2013г. до март 2018г. не
били извършвани мероприятия по отстраняване на какъвто и да е вредител. В писмото е посочено още, че съгласно чл.51,
ал.1 и ал.2 от Наредба № 8/2008г., при отчитане на степента, тежестта и
продължителността на установеното неспазване, както и прогнозния характер на
заложените в БП показатели била разработена и утвърдена от Изп.директор на ДФЗ „Методика
за определяне на санкциите след
плащане по проекти по ПРСР 2007-2013“, като имайки предвид
констатираното неспазване и съгласно т.30 от Методиката, в която било заложено,
че ако ползвателят не изпълнява одобреният проект /не са постигнати нивата на
предвидените в бизнес плана показатели/, реализираните приходи от подпомаганата
дейност изчислени средноаритметично за
всички проверявани пълни финансови години и са под 20% от
предвидените приходи, съгласно одобреният бизнес план и установеното
неизпълнение е с времетраене една пълна
финансова година, се следва санкция в размер на 5 % от представената финансова
помощ плюс установения процент на неизпълнение под 20% спрямо заложените в БП
приходи за съответната година, като в случая общият процент бил 16% от сумата
на отпусната финансова помощ, представляваща 31 137.17 лева – размер на
финансова корекция.
Видно от
приложената по делото обратна разписка уведомителното писмо е връчено на М. Л.
на 03.10.2018г.
Срещу това
писмо жалбоподателя депозирал до ДФ “Земеделие“ възражение, заведено с вх. №
01-6500/4925 от 19.10.2018г. (л.562 и сл.),
в което изложил подробни доводи в насока липса на основания за налагане
на финансова корекция. Към възражението приложил План с мерки за достигане на
приходи.
С оспореното
Решение № 26/121/06375/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция, с изх. №
01-6500/4925 от 21.11.2018г., издадено от Изпълнителният директор на ДФ “Земеделие“
- РА, гр. София, на основание чл.51, ал.1
и ал.2 от Наредба № 8 от 03.04.2008г., т.8.1 от
Договор №26/121/06375 от 11.08.2014г., във връзка с неизпълнението на
т.4.18 и т.4.33 от Договор №26/121/06375 от 11.08.2014г., както и на основание
чл.70, ал.1, т.4, т.7 и т.10 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл.72, ал.1 и чл.73, ал.1
от ЗУСЕСИФ и §4, ал.3 от ДР на ЗУСЕСИФ на ЕТ „Трейшън нътс - М. Л.“, е определена
финансова корекция в размер на 31 137.17 лева, като изрично е посочено, че тази
сума представлява общо 16% от размера на отпуснатата финансова помощ по
договора.
Решението е
съобщено на жалбоподателя на 23.11.2018г., жалбата срещу същото е депозирана на
чрез административният орган на 07.12.2018г. и заведена с вх. № 01-6500/4925#7. Представена
е в съда на 08.01.2019г. с вх. №129 при АдмС - Хасково.
По делото,
по искане на страните е допусната и изслушана и съдебно-икономическа
експертиза.
Видно от
заключението, прието без оспорване от страните по делото: Експертизата е установила, че в случай че се
вземат предвид приходите за двете проверявани от органа години - 2016 и 2017,
то приходите са в общ размер на 3670 лева /2070 лева за 2016г. и 1600 лева за 2017г./,
при заложени приходи 17 776 лева. При този начин на изчисление, поискан от
жалбоподателя, процентът на изпълнение на заложените по бизнес плана за
процесните две финансови години, изчислено средно аритметично бил в размер на
20.65%, спрямо заложените и одобрени приходи от БП (3670 лева:17 776 лева х
100). Според вещото лице, при този вариант на изчисление размерът на санкцията
ще бъде 9730.37 лева (194607.33 х 5%). На следващо място експертът е установил,
че за 2017г. жалбоподателят е реализирал приходи от продажба на селскостопанска
продукция – орехи, 1600 лева, при заложени в БП приходи в размер на 17 776
лева. Процентът на изпълнение на БП бил 9%. След анализ на данните по делото и
правната уредба, вещото лице установило, че административният орган правилно
определил размера на финансовата корекция, по Методиката за определяне на санкции във връзка с нарушения, установени след
изплащане на финансовата помощ по ПРСР /2007-2013г.като отбелязва, че не е
взета под внимание реализираната продукция от ползвателя през 2016г., понеже
нямало база за съпоставка в бизнес плана. Реализираните приходи през
2017г. били под 20%, в случая 9%, и
наложената корекция била в размер на 31 137.17 (194 607.33 х 16%).
С оглед на
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу годен
за обжалване административен акт, ето защо е допустима. Разгледана по същество, е
частично основателна. Съображенията за това са следните:
Оспорения акт е издаден от
Изпълнителният директор на
ДФ“Земеделие“- РА. По смисъла на § 1,
т.13 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители,
разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на
заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските
земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на
пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на
Европейския съюз. Съгласно чл.
18, ал.1 от ЗПЗП, органи на Държавен фонд "Земеделие", който е и разплащателна
агенция, са управителният съвет и изпълнителният директор. Изпълнителният
директор на фонда, който е изпълнителен директор и на разплащателната агенция,
организира и ръководи дейността на агенцията и я представлява (чл. 20а
ЗПЗП). Административният орган следователно е ръководител на управляващият
орган одобрил проекта на жалбоподателя и разполага по силата на чл. 73 от
ЗУСЕСИФ с правомощия да налага финансови корекции.
Оспореният
административен акт отговаря на изискванията за форма по смисъла на чл. 59, ал.2 от АПК, в същия се съдържат както
фактически, така и правни основания за издаването му, които си кореспондират,
поради което обжалваното решение се явява мотивирано.
При издаването на
процесният административен акт
не се констатират допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила.
Спазени са изискванията на чл.
73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, като видно от данните по делото, преди издаване на
решението за определяне на финансовата корекция ползвателят е уведомен с уведомително писмо, в което подробно е
описано констатираното нарушение, като му е даден и 14 – дневен срок да изрази
становище и да представи доказателства, а решението е издадено след изтичане срока в който жалбоподателя е имал
право да изрази становището си .
По отношение основният спорен в настоящото производство
въпрос, касаещ материалната законосъобразност
на акта , съдът намира следното:
Процесното решение е издадено на основание чл. чл.70, ал1,
т.4 , т.7 и т.10 , вр. с 72, ал.1, чл.73,
ал.1 и пар.4, ал.3 от ДР на ЗУСЕСИФ, чл.51, ал.1 и ал.2 от Наредба
№№8/03.04.2008г.
Видно от разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г.,
в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни
задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на
вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати
всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгл. ал. 2 на същия
текст, размера на намалението на помощта се определя, като се взема предвид
вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на
неизпълнението по даден проект зависи от неговите последици за дейността като
цяло, а продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят
последиците или невъзможността за отстраняването на тези последици по приемлив
начин.
Съгласно т. 4.18 от
сключения на 11.08.2014 г. договор, ползвателят на помощта се е задължил да
извърши изцяло одобрената инвестиция в
срока по този договор и в съответствие с
одобрения бизнес план и таблицата за одобрените инвестиционни
разходи.
Съгласно § 1, т.12
от ДР на Наредба № 8/2008 г.,
"проект" е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми
документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и
свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по
ПРСР. Следователно бизнес планът е неразделна част от заявлението за
подпомагане, като в него са заложени и поетите задължения за период от 5
години, същият трябва да доказва
икономическа жизнеспособност на стопанството- чл.16, ал.5 от Наредба №
8/2008г. Съгласно чл. 31, ал.2 от
Наредба № 8/2008г. решението за
подпомагане се взима въз основа на съответствието на заявлението за подпомагане със: 1. целите,
дейностите и изискванията, определени с тази наредба; 2. гарантираните бюджети
по чл. 25, ал. 1 и критериите за оценка,
посочени в приложение № 8, следователно преценката за обоснованост и
допустимост на разходите е извършена въз
основа и на съдържащата се в бизнес плана обосновка.
Видно от разпоредбата на чл. 16
от Наредба № 8/2008 г., бизнес планът трябва да показва значително
подобряване на цялостната дейност на земеделското стопанство на кандидата, чрез
постигане на една или повече цели съгласно чл. 2, ал. 2 и чл. 3. Бизнес планът
трябва да доказва икономическа жизнеспособност на стопанството, а самият бизнес
план се използва за изчисляване на рентабилността и ефективността на
инвестицията. За проследяване на постигането на заложените в бизнес плана
показатели се вземат предвид приходите от дейността, като неизпълнението на
финансовите показатели по одобрения план не съответства на целите, дейностите и
изискванията на мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства".
В настоящия случай, не е спорно между страните, като се
установява от доказателствата по делото,
вкл. контролните листи и изготвената и приета без оспорване от страните съдебно –икономическа експертиза, че за
процесната 2017 г. (за която е наложена финансовата корекция), в бизнес плана са заложени приходи от продажба на продукция в
размер на общо 17 776.00 лева .
От обективираните в
приложените по делото контролни листове от извършените две проверки на място се
установява, че за стопанската 2017г.
реализираните приходи от продажби
на орехи са в размер на
1 600.00 лева.
Също от изготвеното по делото заключение от допусната по делото съдебно-икономическа експертиза се установява,
че за периода 01.01.2017г-31.12.2017 г.приходите от дейността на земеделският
производител възлизат на общо 1600.00 лева.
При тези приходи, видно от вариант 2 на същото заключение,
процентът на изпълнение на заложените в бизнес плана приходи за финансовата
2017 г. е 9%, както е приел и
административният орган. Предвид факта, че заключението на вещото лице изцяло
съответства на събраните по делото доказателства, обосновано е и пълно и точно
отговаря на поставените задачи то съдът
го кредитира в тази му част изцяло, като
възприема извода на вещото лице че приходите от дейността на земеделският
производител за процесната 2017г. възлизат на общо 1 600 .00 лева и съставляват 9 % изпълнение, както е възприето и от
административният орган в обжалваният акт. Следователно несъмнено в случая е налице
нарушение на т.4.18 от сключения на 11.08.2014 г. договор №26/121/06375.
Дали са
налице приходи от жалбоподателя за стопанска година 2016г. в случая е без
правно значение, тъй като финансовата корекция е наложена за неизпълнение на
заложените приходи от продажба на продукция
за 2017г. За 2016г. в бизнес
плана не са били заложени приходи от реализиране на продукция, съответно даже и
такива да са получени, те са иррелевантни за преценката изпълнени ли са
заложените приходи за следващата година, тъй като липсва законово основание
постигнатия през тази година финансов резултат да бъде пренасян към следващата
година. Ето защо и съдът не
възприема заключението на експертизата
във вариант 1 и намира, че същото като иррелавантно не следва да се обсъжда.
Не се
установява наличието на предпоставките на чл. 55, ал.1 от Наредба № 8/
03.04.2008г. В хода на административното, а и в хода на съдебното производство
жалбоподателя не е ангажирал надлежни писмени и/или гласни доказателства
удостоверяващи, твърденията му, че през
м. март и април 2017г. дърветата са били осланени, което е довело до опадване
на голяма част от ореховия цвят, а през м. август 2017г. ореховите му насаждения са били нападнати от
плодов червей. Същевременно, последното му твърдение се опровергава и от представения от едноличния търговец дневник за
извършени селскостопански мероприятия в който не е отразявано, за периода
от 2013 до 2017г. да са извършвани действия по отстраняване на
вредители или такива да са констатирани. От същия дневник е видно и че
констатация за осланяване и опадване на ореховия цвят жалбоподателя е обективирал на
16.03.2018г., но не и преди тази дата. Съставеното
от самия жалбоподател
извлечение–таблица с температурите регистрирани от минимален-максимален
термометър разположен в насаждението, и заверен от кмета на с. Сладун, не може да се приеме за годно
доказателство удостоверяващо факта на осланяване.
В оспореното решение се сочи, че финансовата корекция се налага на основание, чл. 73, ал.1 във връзка с чл. 72, ал.1 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), вр. с чл.70, ал.1, т.4 , т.7 и т.10 от с.н.а. Т.е. основанието за определяне на финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ е констатирана нередност. Съответно в чл. 70, ал.1 от ЗУСЕСИФ е посочено, че финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция на следните основания: т.4 -за нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013; т.7за неизпълнение на одобрени индикатори и т.10за друга нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ.Т.е. основанието за определяне на финансова корекция по ЗУСЕСИФ са констатирани нередности попадащи в приложното поле на чл.70, ал.1, т.4, т.7 и т.10 от с.н.а.
Дефиницията за нередност се съдържа в чл. 2 (36) на Регламент № 1303/2013 (съответно чл. 2 (7) от Регламент № 1083/2006 с оглед на чл. 152 (1) от Регламент № 1303/2013), съгласно която "нередност" е всяко нарушение на правото на ЕС, произтичащо от действие или бездействие на икономически субект, което има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на ЕС чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза.
Следователно определянето на едно действие или бездействие на икономически субект като "нередност", изисква наличието на три елемента от обективна страна: 1. действие или бездействие на икономически оператор, 2. това действие или бездействие да води до нарушение на правото на ЕС или на националното право, свързано с неговото прилагане и 3. да има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. Доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата, че е налице действие или бездействие от страна на бенефициента, с което е нанесена или би могло да се нанесе вреда на бюджета на общността т.е че нарушението стои в причинна връзка с нанесени или потенциални вреди на общия бюджет на Европейския съюз.
В случая това е сторено, като от събраните по делото
писмени доказателства и приетото заключение на назначената съдебно-икономическа
експертиза, по безспорен начин се
установява, че е налице бездействие от страна на оспорващия, изразяващо се в
неизпълнение на заложени финансови параметри в бизнес плана, представен при
одобряване на проекта, което води до недостатъчна икономическа жизнеспособност
на инвестицията и целите, заложени в чл. 2 от Наредбата. Съгласно най-новата и
актуална практика на ВАС изразена в Решение № 6981/29.05.2018г. по адм.
дело № 3184/2018г. на ВАС -IV-отд.,
Решение №13775/16.10.2019г. по адм. дело № 13441/2018г. на ВАС-IV-отд., Решение №
1049/22.01.2020г. по адм. дело № 139/2019г. по описа на ВАС-IV-отд., следва да се приеме, че вредата
е настъпила тъй като изготвянето на бизнес плана и
предвидените в него стойности са дело на кандидата за получаване на
подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била
основание да бъде одобрен проектът му за субсидиране от ДФ
"Земеделие" РА, респ. не се
постигат заложените цели на програмата, подкрепена от ЕЗФРСР, свързани с
насърчаването на заетост и повишаване на доходите в земеделските райони. Безспорно
неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели за приходи за
2017г. , води и на извода че е налице хипотезата на чл. 70, ал.1, т. 7 от
ЗУСЕСИФ, тъй като не е налице изпълнение на заложените индикатори.
При това положение съдът намира, че административният орган
правилно е приел наличието на хипотезата на чл. 51, ал.1 и ал.2 от Наредба №
8/2008г, тъй като не са изпълнени, както
изискванията при сключване на договора , така и посочените по-горе
нормативни изисквания и е установил
основанието за налагане на финансовата корекция.
По отношение размера на санкцията:
Административният орган е
определил същата в размер на 16 %, съобразно т. 30 от Методиката за
определяне на санкциите след плащане по проекти от ПРСР 2007-2013 г., утвърдена
от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", както следва – 5% от
предоставената финансова помощ +
установеният процент на неизпълнение под 20% спрямо заложените в бизнес плана приходи за съответната година.
Методиката е подзаконов нормативен акт(в този смисъл Определение 14855/05.12.2017г. по адм. дело №
13288/2017г. на 5чл. състав на ВАС), който разписва начина /процедурата/, по който РА е
задължена да определи размера на санкцията. и същата е действала към момента на
постановяване на обжалвания в настоящото производство акт.
С Решение № 15652 от
14.12.2018г. по адм. дело № 11440/2017г. на ВАС–тричленен състав, оставено в
сила с Решение № 8020 от 29.05.2019г. постановено по адм. дело № 1757/2019г. на
ВАС-Петчленен състав, Методиката за
определяне на санкциите след плащане по
проекти по Програмата за развитие на
селските райони за период 2007-2013г. е
обявена за нищожна. Съобразно чл.194 от АПК , решението е обнародвано в ДВ бр.47 от 14.06.2019г. и е влязло в сила от
деня на обнародването.
Съгласно чл.
193, ал. 2, във вр. с ал. 1 АПК, съдебното решение, с което е обявена нищожност
на оспорения подзаконов нормативен акт или същия е отменен, има действие по
отношение на всички. Според разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното
решение. В конкретния случай Методиката е обявена за нищожна, поради което и
административният орган е задължен да уреди служебно правните последици,
възникнали от обявения за нищожен акт, в определения от закона срок /чл. 195,
ал. 2 АПК/. Нищожността е най-тежкият порок на административните актове,
независимо дали по своя правен характер те са индивидуални, общи или
подзаконови нормативни актове. Предвид установеното, следва да се приеме, че
определянето на размера на наложената финансова корекция, станало въз основа на
нищожен акт, лишава от основание процесното решение № 52/1/1210423/3/01/04/01, изх.№
01-2600/2473/02.10.2017 г. за налагане на финансова корекция, но само в частта,
в която е определен размерът на последната. В този смисъл и най-новата и
актуална практика на Върховният административен съд, по идентични случаи
изразена в: Решение №17299/17.12.2019г. постановено по адм. дело № 2120/2019г.
на ВАС- четвърто отделение, Решение № 1048/22.01.2020г. постановено по адм.
дело № 709/2019г. на ВАС-четвърто отделение и др.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че в случая е установено извършено нарушение от страна на ЕТ“Трейшън Нътс- М. Л.“ , гр. С., изразяващо се в неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, с което не е гарантирана икономическата жизнеспособност на стопанството му. В тази част решението за налагане на финансова корекция е мотивирано, тъй като обективира, както фактически, така и правни основания за издаването му. Поради това атакуваното решение в тази му част е законосъобразно, а жалбата в тази й част следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. В останалата му част, решението свързано с определяне на размера на финансовата корекция, въз основа методика, прогласена за нищожна с влязло в сила съдебно решение следва да бъде отменено, а с оглед правилото на чл. 195, ал.2 от АПК, делото като преписка изпратено на Изпълнителният Директор на ДФ“Земеделие“ за ново произнасяне–определяне на размера на финансовата корекция, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона дадени в настоящото решение.
С оглед изхода на спора основателни се явяват, както
претенцията на жалбоподателя за
присъждане на разноски, като същите бъдат определени по реда на чл.78, ал.1 и
ал.3 от ГПК, вр. с чл.14 от АПК-съразмерно
на уважената, респ. отхвърлената част от иска.
Жалбоподателят е сторил разноски в общ размер на 1926.38 лева, от които 311.38
лева внесена ДТ, за производство по реда на ЗУСЕСИФ, заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1465.00 лева и депозит за вещо лице в размер на
150.00 лева.
Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение заплатено от ответната
страна е своевременно заявено, но по същество е
неоснователно. Делото е с
материален интерес, тъй като обжалваният
акт е постановен от ответника по реда на ЗУСЕСИФ и с него е наложена финансова корекция в
размер на 31 137.17 лева. Съответно минималното възнаграждение за адвокат
в този случай се определя по реда на чл. 8, ал.1, т.4 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения и възлиза на 1464.11 лева. Заплатеният
адвокатски хонорар от жалбоподателя е с 0. 89 стотинки повече -1465.00 лева
и не
може да се приеме за прекомерен.
Ответникът претендира разноски в размер на юрисконсулско възнаграждение и
150.00 лева внесен депозит за възнаграждение на вещо лице. Съдебното
производство не се характеризира с фактическа и правна сложност, но е с
материален интерес над 10 000 лева, а именно 31 137.17 лева и е продължило повече от три съдебни заседания.
Ето защо дължимото юрисконсулско
възнаграждение следва да се определи в
размер на 200.00 лева, и същото да се увеличи по реда
на чл. 25, ал.2, вр. с ал.1 от Наредбата за правната помощ. Съответно на ответника се следва възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 300.00 лева.
В случая
присъждането на разноските следва
да бъде определено по реда на чл. 78,
ал.1 и ал.3 от ГПК, приложим съобразно чл. 144 от АПК и съгласно чл. 143ал.1 и ал.3 от АПК, а
именно на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 225 лева,
а на жалбоподателя в размер на 963.19 лева.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал.2 от АПК,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 26/121/06375/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-6500/4925 от 21.11.2018г., издадено от Изпълнителният директор на ДФ “Земеделие“, гр. София, в частта му, с която е определен размера на финансовата корекция-31 137.17 лева и
ИЗПРАЩА делото като преписка на изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие“, гр. София за ново произнасяне–определяне на размера на финансовата корекция, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона дадени с настоящото решение.
ОТХВЪРЛЯ оспорването на ЕТ „Трейшън Нътс-М. Л.“, гр. С., против Решение № 26/121/06375/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-6500/4925 от 21.11.2018г., издадено от Изпълнителният директор на ДФ “Земеделие“, гр. София, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Държавен фонд“Земеделие“-РА да
заплати на ЕТ „Трейшън Нътс-М. Л.“, гр. С., с ЕИК 202****** и адрес на
управление ул.“Индже войвода“ № 11 разноски по делото в размер на 963.19 (деветстотин
шестдесет и три лева и деветнадесет стотинки)лева.
ОСЪЖДА ЕТ„Трейшън Нътс-М. Л.“, гр. С., с ЕИК 202****** и адрес на управление ул.“Индже войвода“ № 11 да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, гр.София , бул“Цар Борис III“ № 136 разноски по делото в размер на 225(двеста двадесет и пет) лева.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба в 14 дневен срок от съобщаването му пред
Върховният административен съд .
Съдия: